It's that karma? Are you my soulmate?

by **Dianna△** Нед Фев 16, 2014 4:45 pm

First topic message reminder :

Музиката звучеше в ушите й, погледа й се разхождаше от лице на лице. Болницата бе претъпкана както винаги. Нищо ново, все пак всеки ден имаше все повече и повече болни, умиращи. Ако всяка болница получаваше по долар за всеки болен прекрачил прага сигурно всички щяха да са милярдери. Марджъри се облегна назад, а гърба й сякаш простена при срещата си с дървената пейка. Не стига, че тук се чакаше два, три часа, но и бе неудобно. Супер...
Изведнъж вратите на отделението се отвориха и вътре влязоха може би 5 човека, плюс едно момиче на носилка. Тъмната коса на момичето бе сплъстена на кичури и най-вероятно това бе заради кръвта, която изтичаше от нея. Хората около носилката правеха нещо, опитваха се да я стабилизират. Накрая на цялата тайфа с много бавна, сякаш зомби крачка ходеше едно момче. Добряга, най-вероятно смотльо, с бяла кожа, чипо носле и със странна прическа. Кафявите му очи блуждаеха след носилката. Марджи свали слушалките си и това привлече погледа на брат й. Той проследи очите й и повдигна вежди.
-Катастрофа.- отбеляза Даниел, а Марджъри кимна с глава. Тя прикова очите си в момчето, което вървеше след вече изчезналата носилка. Дали той бе виновен за инцидента? Запита се, но нямаше време да мисли за това.
-Марджъри Уитмор?- гласът на възрастната жена я сепна. Тя се изправи, а златистите очи на Даниел я съпроводиха до вратата.
-Какво ви води при нас госпожице Уитмор? О, Господи...- гласът на доктора секна, когато видя голямата прободна рана в дясното й рамо.

Близо един час по-късно тя излезе от кабинета и се чувстваше като нова. Черният й потник бе пропит с кръв и какво ли още не. Тя разпусна косата си и видя брат си. Той се изправи с една типична за него крива усмивка и се приближи до нея. Целуна я по бузата,а това й донесе толкова много спомени.. Тя се дръпна леко от него и той се прокашля.
-Отивам да докарам колата. Ще те чакам долу. – Даниел се обърна с гръб към нея и тя въздъхна. Колко типично за тях двамата. Всъщност това си беше чиста проява на нежност, ако трябва да сме честни. Марджъри се протегна и простена от „болка” тя обичаше болката, възбуждаше я, но естествено само тя го знаеше и брат й де. Но той не беше тук. Погледите на всички мъже се спряха на нея и тя извъртя очи.
-Само в мечтите ви. – каза го на висок глас и тръгна към асансьорът. Вадейки телефона си от джоба на дънките си тя се сблъска с някой и моментално не настрой за битка.
-Гледай къде ходиш.- изсъска злобно и се спря,когато видя момчето с чипото носле. Перфектно извитите й вежди се повдигнаха и тя погледна към марлята на рамото си, която се напои с кръв.
-Мамка му. – прошепна и сви устни.- Супееер.

by **Dianna△** Чет Фев 27, 2014 5:41 pm

Усещането всеки път бе различно. Всеки път те двамата бяха различни. Стенанията й отекваха в банята, ехото им пригласяше. Пръстите й се свиха около ръба на ваната. Тялото й го приемаше като гостенин. Желаеше го. Възбудата й не стихваше.
-Да, да обичам те!- извика и се изви назад към него. Мократа й коса полепна по гърба й. Гърдите й копнееха ръцете му. Ди прокара едната си ръка между тях, помилва коремът и гърдите му и заобикаляйки ребрата му пръстите й минаха отново по кожата на гърба му. Извивайки глава към устните му тя ги впи жадно в неговите и простена отново. Толкова бе възбудена. Болеше я от самата възбуда. Ди изви отново тялото си и оргазмът отново я разтърси. Ръката й на гърба му се впи в кожата задирайки я, а другата стисна здраво ръба на ваната. Тя отново извика и тогава го чу. Вибрацията, мелодията на „ Rudimental- Waiting all night” Въздъхна и поклати глава нямаше да отговори. Искаше да продължи, но звъненето не спря. В същия момент сърцето й се сви и чу тишината. Всичко в нея бе секнало. Бе затихнало и тогава чу смеха на минионите известяващи смс. Бързо момичето се измъкна от ваната и отиде в спалнята. Взе телефона си и видя няколко не едно пропуснати повиквания от брат й и ново съобщение. Отвори съобщението и вдигна ръка към гърлото си в мига в който го прочете. Не, не. НЕ!
„Виктор изчезна. Нещо с него не беше наред и изчезна, търсих го- няма го! Съжалявам, че ви прекъсвам но... Трябва да го намерим.” Тихият вик на безсилие се откъсна от гърдите й и тя се срина на земята. Ето.. Не беше с него, а го бе погубила. Това което му бе казала че ще стане бе вече факт. Погледна към банята щеше да причини това и на Сам. Тя винаги причиняваше това. Диана се осъзна след секунди. Изправи се и започна да се облича. Тялото й се покри от черен клин, бяла риза и корсет и високите ботуши. Върза влажната си коса и усети отново безсилието. Треперещите й пръсти набраха номера на Виктор. Не получи отговор, нито първия, нито втория път. Следващите десет също. Застина. Нещо не бе наред. Никак не бе наред лошото усещане в гърдите й през всичкото това време е било заради него. За него! Ами ако бе разбрал какво прави тя? Как го бе изоставила.. Тя го бе унищожила. Изхлипа. Телефонът й се изплъзна от ръцете и падна на пода. Трябваше да се стегне и да започне да го търси. Сега. Веднага!

by **Dr. Samuel Leto** Чет Фев 27, 2014 9:59 pm

Сам изпитваше най-красивото удоволствие на света. Беше с Диана и тя го желаеше по същия начин. Изведнъж всичко се промени. Диана изскочи от ваната и подхлъзваща се по плочките избяга някъде без дори да се покрие. Щом Сам излезе след нея се наметна с една кърпа и я видя. Тя се беше облякла. Не беше отново с рокля, а с нейния стил и видя как тя изтърва телефона си. Той се доближи и я прегърна, като хвана тялото й. Целуна я по бузата и й каза:
-Слънчице! Какво става? - след това просто си я прегърна и допълни:
-Сподели ми! - виждаше я. Тя беше притеснена. Просто я прегърна и допълни:
-Можеш да ми споделиш всичко! Можеш да ми се довериш за всичко! Нали знаеш? - след тези думи той самият не беше сигурен дали може да си се довери, но да.. можеше. Нали? Просто поклати глава и зарови ръце в нейната мокра коса. Притисна я до себе си, като усети главата й, която зарови носле в неговия врат. Той се усмихна и й каза:
-Диди! Стегни се! Кажи ми какво става! Може би мога да помогна! - след тези думи просто започна да я гали и очакваше отговор. Гърдите му се притиснаха в нейните. Обожаваше я. Тя беше негова за момент, а сега какво беше станало. Дали беше нещо с брат й. Не.. той можеше да се досети какво е, но се надяваше да не е свързано с Виктор. Някак си в началото се опитваше да се прави, че не му пука за нея, но сега умираше за нея. Искаше просто да са само те двамата. Да няма никакви си други мъже, да няма караници, но нямаше как да поиска това от нея, защото тогава каква връзка щеше да е между тях, ако бяха като.. нормалните хора. Самюел вдиша и издиша. Аромата й се впи в ноздрите му и той знаеше какво става. Тя щеше да си тръгне.. отново. Преглътна тежко и тя можеше да чуе сърцето му. Биеше лудо и притеснено. Той се притесняваше за нея. Искаше да й помогне. Да я накара да забрави за всичко и това че беше само по кърпа можеше да помогне, но знаеше, че не трябва да я насилва сега за такива неща. Просто я хвана за раменете. Накара я да го погледне в очите и й каза:
-Искаш ли да се облека и да вземем ферарито. Ще отидем да видим какво става? - и зачака отговора й.

by **Dianna△** Пет Фев 28, 2014 11:46 am

Съзнанието й прекъсна- отново. Не искаше да мисли, не искаше да се сеща за това, да.... Не можеше трябваше. Когато Самюел я прегърна може би трябваше да се отдръпне, но отвърна на прегръдката и въздъхна. Поклати глава при думите му. Нямаше да го намесва още в нейните глупости. Не че животът на Виктор бе глупост, но... Диана се отдръпна от него отново и се усмихна на криво.
-Спокойно, ще се справя сама. Няма нужда да идваш с мен.- и ето го. Съжалението, уплахата. Беше готова да тръгне сама, точно както би направила преди месец, но спря. Обърна се и щеше да го прегърне, да спре и да го целуне. Да остане. Но не можеше видя усмивката на Виктор, как се бе погрижил за нея в асансьора... Как бе готов на всичко... Обичаше я. Тя обичаше Сам и той обичаше нея, но тя и Сам... Между тях всичко бе приключило от много отдавна, сега просто им бе предоставен шанс да го изживеят... Но Диана имаше лошото усещане, че бе изживяла нещо на чужд гръб. Нейното изживяване бе довело всичко до тук. Уитмор усети как се разтреперва. Искаше да седне и да зарови лице в шепите си, искаше й се да... Върне времето. Да бъде истинска, да си признае, да.... Бъде до него, да не постъпва така. Да не бяга.
-Господи, какво направих.- прошепна. Животът й бе пълна каша.. Бе обърнала всичко на горе с краката без дори да осъзнава колко объркан беше и без това животът й. Очите й наблюдаваха лицето на Самюел, винаги щеше да е там. До нея. Винаги щеше да я боли, като го види. Той не бе само любовник, бе неин лекар, приятел... Дори може би семейство. Името му заслужаваше да бъде омастилено върху кожата й. Щеше да го направи, неговото име под лявата й гърда, дори нямаше да е точно така. Ди си спомняше татуса на едно момче ако го погледнеш от ляво четеш-Виктория, а от ляво-Димитър. Толкова интересно... Точно това, което Ди щеше да направи „Виктор-Самюел” никога нямаше да ги забрави и те винаги щяха да са там.
-Трябва да го намеря. Виктор е изчезнал и... Аз съм виновна, знам че съм. Просто ако мислиш че не можеш недей да идваш, но... Аз трябва да отида Сам. Беше прекалено хубаво всичко това, прекалено дълго за нашия.... Моя живот.

by **Dr. Samuel Leto** Пет Фев 28, 2014 12:01 pm

Сам беше там за нея. Винаги. Абсолютно винаги. Той я погледна. Тя беше съкрушена и когато чу думите й преглътна тежко. Онова хлапе.. Виктор беше изчезнало. Тогава той я хвана за брадичката и я накара да го погледне:
-Любов моя! Диана... Диди.. слънце мое! - след тези думи падна на колене пред нея, но не.. това не беше предложение за брак. Просто я погали нежно по лицето, а тя продължаваше да го гледа:
-Никога не забравяй семейството си! Приятелите си! Любовниците си! Ние сме тук за теб! - след тези думи той се изправи, целуна я, но не беше от онези страстни целувки желаещи още. Беше целувка.. за сбогом, за това, че не могат да продължат да разкриват любовта си. Той се изправи и тя можеше да се наслади на голото му тяло преди да отиде до гардероба. Задните му части бяха последното нещо, което видя преди да се облече. Кожените панталони, широката тениска, кубинките, коженото яке и слънчевите очила. Съвсем друг човек. Той я погледна. Тя беше адски секси така и се усмихна:
-Хайде, Слънце мое! Да отидем и да намерим Виктор! - след тези думи той се доближи до нея. Погали я по бузата и допълни:
-Аз, ти, Дани.. всички ще го потърсим и ще го намерим! Нали? - и след тези думи впи ръка в косата й, като я накара да го погледне:
-Вече можеш да разчиташ на нас... на всички нас.. ние сме там за теб, любов! - и се усмихна мило, но някак си тъжно. Той знаеше какво става. Губеше я. Не искаше, но трябваше. Преглътна тежко и просто зачака тя да тръгне с него..

by **Dianna△** Пет Фев 28, 2014 1:28 pm

Погледна го и кимна с глава. В мига в който Диана излезе от спалнята бе отново същата Уитмор. Нямаше и помен от милото, любещо и грижовно момиче. Тя отиде направо в гаража и изцъка с език, когато Самюел се насочи към ферарито.
-Взимай мотор. Даниел е в имението-отиваме там.- Диана се качи на Кавазакито, което Сам бе прибрал Бог знае кога. Привела се напред тя подкара първо бавно докато излезе от алеята и даде газ след това. Моторът мъркаше като голяма котка между бедрата й. Пълнеше душата й. Тя не се обърна, за да види дали Самюел я следва. Извърна се едва, когато спря пред имението си. Слизайки от мотора чу гласа на брат си.
-Време беше!- Даниел бе облечен точно на бързо. Сякаш е хванал първото, което види. Русата му коса бе разрошена от прекалено често прокарваната ръка през нея.
-От кога го няма?- гласът й не трепна, нито звучеше притеснено. Брат й погледна към нея и сви рамене.
-Не съм му детегледачка... В последно време е дяволски странен. –отбеляза и Ди повдигна вежда.
-От къде знаеш?
-Ами той от части почти заживя тук, от както ти... Сещаш се.- брат й замълча и Ди потърка лице. Да. Тя.
-Кога го чу за последно?
-Преди два дни... Беше тук. Отново чалнат, но не съм му ровил в гащите, за да знам дали и преди не е бил такъв.- сви рамене Даниел и пъхна ръце в джобовете на якето си.
-Някакъв контакт?
-Не.- Ди въздъхна.
-Добре почваме от къщата на леля му и после...
-Бях там- няма го.
-Имам чувството, че си гей.- отбеляза Ди и брат й я сръга в ребрата.
-Тва че се грижа за гаджетата ти не ме прави гей!- ухили се и погледна към стоящия до тях Самюел. На лицето му се изписа лека сконфузена физиономия и смени темата.
-Да е в някой бар?
-Надали... Не е такъв.- отбеляза Ди и затвори очи. Къде можеше да е? На луната?
-Добре да се разделим? Ще обиколим града и всички възможни места...- предложи Ди и зачака решенията им. Даниел моментално се обърна към Самюел, все едно Сам му бе по-голям брат. Какво дете беше той. Тя последва примера му и погледна към Сам.

by **Dr. Samuel Leto** Пет Фев 28, 2014 3:30 pm

Сам видя как Диана взе кавазакито му. Усмихна се някак си доволно и просто се качи на своето Дукати 999. Обичаше и 666 заради числото и самият му външен вид, но сега имаше нужда от по-мощен мотор. Когато сложи каската си просто дръпна ръчката на газта и потегли на задна от гаража. Караше злобно и щеше да мине Ди. Беше готов да я изпревари, когато в огледалото си видя две светлини. Движеше се грубо и бясно, но сега трябваше да намали и го направи. Форд Краун Виктория от 98 спря зад него. Полицията на града. Преглътна тежко и слезе бавно от мотора. Около петнадесет минути го проверяваха и когато отново потегли. Без да го интересува, че плати петстотин долара за глоба трябваше да настигне Ди, но докато го направи тя вече беше пред имението на Даниел и двамата пак се драчеха. Той слезе от мотора и свали каската си и видя погледите им. Те чакаха нещо от него. Отговор. И тъкмо щеше да им каже да започнат от болницата, когато получи обаждане. Говореха му за сестрата на Виктор. Че била готова за изписване, но никой не се появявал:
-Ами а... какво ще кажете да започнем със сестра му? - и зачака отговорите им, когато чу звук на двигател. Мощен двигател...

by **Victor Fausnaught** Пет Фев 28, 2014 3:30 pm

След като Виктор заспа спокойно в тялото си и беше пленен от Ногитсунето той реши да си поиграе с него и хората. Първо си купи оръжие. Мощен калибър автоматичен автомат... Или известния на всички АК47. Руска машина. Открадна кола, която беше по-мощна от всичко, което е притежавало хлапето през живота си и за финал ограби банката. Ченгетата го гониха през два щата и сега пътуваше спокойно за вкъщи. Спря пред един магазин и си купи цигари, но преди да ги плати простреля магазинера в кракът. Усмихна се доволно и просто си тръгна. Сега беше богат, опасен и... не беше на себе си. Караше злобно Шевролета, който беше обявен за откраднат, слушаше рок музика и AC/DC му придаваха лош вид. Дори промени гардероба си. Облечен в дънки, тениска по тялото му и черно като смъртта кожено яке той караше със сто и осемдесет. Шевролета, който беше откраднал беше последен модел Корвет. Ходеше му. Натисна педала на газта и с поднасяне влезе в имението на Даниел, когато видя погледите им. Спря на няколко метра от тях. Не угаси двигателя. Просто стоеше и ги гледаше. Накрая остави всичко. Скри оръжието в колата, парите бяха в багажника. Слезе от колата и закрачи към тях, но без да казва нищо ги подмина. Миришеше на Хюго Бос. Черния вариант, който се впиваше в ноздрите и те усетиха аромата му, когато просто прелетя край тях. Хвърли ключовете на Даниел и му каза:
-Паркирай ми колата, хлапе! - след което просто влезе в къщата. Съблече коженото си яке и седна на дивана. Пусна си телевизора и се загледа в ръгбито. Стана за да си вземе цигарите от якето и да си налее уиски. След това просто отново се излегна на дивана, като качи краката си на масата и маратонките, които попринцип носеше сега бяха сменени с черни кубинки. Запали цигарата и отпи от ускито, когато чу стъпките, но не им обърна внимание.

by **Dianna△** Пет Фев 28, 2014 3:57 pm

Погледна към Самюел и щеше да кимне с глава, когато до слуха й стигна звука на двигател. Огледа се и спря очите си на Даниел, който също като нея бе изумен. Брат й като по-голям ценител на колите се подаде и погледна, а очите му се разшириха. Ди нямаше да обърне внимание на това. Всъщност тя дори тръгна към мотора, когато го видя. Всъщност кой видя?! Застина на място и се почувства... Нищожна, невидима. Наистина бе такава. За него. Диана не можеше да помръдне. Самюел и Даниел тръгнаха след Виктор, но тя не помръдваше. Стоеше на едно място и гледаше с ужас. Какво му бе причинила?! Не, нямаше да пита това. Не беше тя виновна! Бе разбила хиляди мъжки сърца и повечето просто се тъпчеха, тренираха като луди или се опитваха някак си да си я върнат. Сам не бе станал идиот след като го бе разкарала. Не бе станал тъп задник, надут като балон! Присвивайки очи Диана се приближи до колата и дори не си направи труда да отваря вратите. Погледна я и се врътна към гаража. Така ли щяха да си играят?! Да не я поглежда, да се надува?! Взе една щанга от гаража и отиде при Шевролета. Може колата да бе хубава, може да бе уникална, но Диана бе.. Луда. Замахна и разби предния прозорец на колата. В този момент брат й излезе бесен от къщата и се приближи до нея. Дори не й каза нищо хвърли й нещо и инстинктивно Диана го улови. Погледна ключовете в ръката си и ги хвърли на земята. Диана отново замахна с щангата и счупи страничния прозорец и това се повтори с всеки един. Отвори колата и започна да рови. Щеше да разбере какво става с него. Пръстите й докопаха скритото оръжие, което можеше да бъде достойна част от колекцията им. Извади го и чу гласа на Дани.
-Погледни.- брат й бе отворил багажника и когато видя съдържанието му Диана хукна към къщата. Държейки автомата в ръка влезе и отмести Самюел от пътя си. Вдигна автомата и стовари дръжката му право в носа на Виктор.
-Скапаняк!- извика и въпреки че може би част от нея съжаляваше изпразни пълнителя в шепата си и след това я изсипа в тази на брат си, даде му оръжието и погледна към Виктор.
-Голям си мъжкар, а?- тя взе чашата с уиски и му я плисна в лицето потискайки желанието да я разбие в главата му. Диана взе кутията цигари и тази в устата му и я хвърли на пода, изгаси я с крак и сви устни.
-Ако мръднеш от тук се заклевам да те намеря и да те убия собственоръчно ако ще да те обичам аз, Господ. Ако ще съвета да се събере и да ми обяви изгнание ще те убия! Пред сестра ти, леля ти и всички. – бясна излезе от къщата и дори не изчака момчетата, качи се на мотора и потегли към болницата за Анджела. Тъпи,скапани, смотани-мъже!

by **Victor Fausnaught** Пет Фев 28, 2014 6:46 pm

Виктор въобще не се мислеше за мъж. Та той все още гледаше анимации. Обожаваше Блийч и как Ичиго защитаваше приятелите си. Обичаше как Батман, колкото и лош да беше помагаше на всички, Батман беше любимият му герой. Все пак той не беше някакъв свръхчовек. Той беше богат, умен и разбира се готин. А от Марвел обожаваше Тони Старк и неговият Железен човек, но какво да ви говоря за това. Това са мислите на едно хлапе, което беше затворено в душата си. Той не можеше да разсъждава в момента. Сънуваше кошмар след кошмар и главният герой в него беше Ногитсунето. То го измъчваше. Караше го да се събужда и да осъзнава, че просто се е озовал в нов кошмар. Видя как родителите му умряха около хиляда пъти, видя сестра си да умира, видя всички да умират, но най-болно му стана, когато видя как Диана умира. И то от неговите собствени ръце. Болката в сърцето му го накара да замръзне. Да остане затворен в свят, в който не искаше да бъде. Всеки ден беше едно и също. Ръцете му се впиваха в лицето му, пръстите му се заравяха в косата му и повтаряше "СЪБУДИ СЕ! СЪБУДИ СЕ! СЪБУДИ СЕ ВИКТОР!"

Виктор отвори бавно очи. Къде беше? В стаята си? Видя вратата леко отворена. Отвори я и изведнъж се озова в болницата. Всичко беше тъмно. Той беше сам. Съвсем сам. Тогава видя вратата на моргата. Бавно я отвори и там бяха всички. Майка му, баща му, Ди, Сам, Анджи, Дани.. абсолютно всички негови близки хора. Дори леля му беше там. Преглътна тежко и както стояха неподвижни всички трупове се изправиха. Започнаха да му говорят. В началото не осъзнаваше, но думите им бяха ясни. "pa-ri-ah" След това този странен език се преобрази. Превърна се в човешки и разбра какво му казват "Мразим те, Виктор!" Той се изплаши и изкрещя. Събуди се! Събуди се отново.. в следващия кошмар.

В същото време. В имението на Даниел, Виктор с разбитият нос. Онзи, който стоеше и се смееше истерично усети присъствието. Беше, Сам. Докторчето, което оправи сестра му. Е оправи я, като да я закърпи. Ногитсунето се усмихна. Той искаше да спре болката. Искаше да помогне на Виктор, но той се изправи бавно. Изтри кръвта с ръкава си и тръгна бавно към него. Хвана една ваза от рафта и докато мъжа вземаше някакви лекарства от някаква аптечка усети как вазата се разби в главата му. Виктор се усмихна доволно. Не.. това не беше Виктор. Това беше Тсунето. Той се наведе, бръкна в джоба му и взе ключовете за мотора. Погали го нежно по косата и му каза:
-Благодаря ти! - след което започна да го рита по гърба. Увери се, че е в безсъзнание и няма да тръгне да го гони. Закрачи бавно по коридорите, като в същият момент взе бутилката уиски. Надигна я и след петата голяма глътка просто я пусна на пода. Запали запалката и я пусна в алкохола, като течността пламна. Не го интересуваше дали Сам ще се изпече жив вътре, но видя Даниел. Скри се в едно ъгълче от него и щом братът на Диана пробяга покрай него, за да изгаси пожара и да види как е докторчето Виктор просто излезе от имението.

Качи се на мотора на Сам и го запали. Първото, което направи беше да потегли на някъде. Не. Не тръгна към болницата. Имаше среща. Щеше да се срещне с някого. Щеше да се срещне с едно Китсуне. Нагласи нещата така, че да се преструва? Да. Караше към мястото, където беше оставил джипа си. Пред един магазин. Създаде спомени на Виктор, че той е заедно с Диана и тя го е пратила до магазина. Когато стигна там спря мотора. Влезе в магазина и просто изключи съзнанието си. Ногитсунето се затвори за малко във Виктор използвайки примамката. Беше негов ред да се позабавлява. Докато Виктор пишеше любовен СМС на Диана, че е напазарувал пред джипа му се появи някой. Само след секунда щом зърна червените коси душата му беше сменена и... историята ще я доразкажем друг път.. на друго място!

by **Zsadist** Пет Фев 28, 2014 6:46 pm

Докато Ногитсунето лудуваше из града, беше време за Локи да се намеси. Все пак той искаше едно такова същество за домашен любимец. Бавно крачеше из болницата, когато я видя. Срещу него беше любовта на този.. приемника. Усмихна се доволно и когато се разминаваха я хвана за ръката. Погледна я в очите и й каза:
-Трябва да поговорим! - след тези думи просто не го интересуваше колко е бясна и какво става. Използва магия и тя усети как му се подчинява. Завлече я в една болнична стая, празна, беше го разбрал още преди да влезе. Остави я да седне на леглото и преглътна тежко:
-Сега.. Сложно ми е да ти го кажа! - английският му акцент беше повече от убийствен:
-Но.. този, чийто нос ти счупи преди броени минути, този, който е ограбил банка и е издирван от закона.. това не е твоят Виктор! - след тези думи премина с ръка през дългата си коса:
-Това... е Виктор, който е обсебен от зъл японски дух. Как да го обясня. Има два вида деветоопашати лисици. Китсунета, които са добри и помагат на хората и Ногитсунета, които се хранят с болката и страданието.. за това твоят пич полудява. Защото чудовището го контролира! - след тези думи сините му очи срещнаха нейните:
-Така.. знам, че ще ме сметнеш за луд.. а и не се представих. Колко съм неучтив! - направи лек поклон и каза:
-Аз съм Локи, приятно ми е! - след това се изправи и се усмихна дебилно:
-А ти, Диана! Ти си моята надежда да си взема едно красиво младо Ногитсуне за вкъщи! Готова ли си да ми помогнеш? - след това се изправи гордо и зачака отговора й

by **Dianna△** Пет Фев 28, 2014 7:26 pm

Стигна в болницата и заряза мотора ей така. Добре че поне взе ключовете. Телефонът й не спираше да звъни. За Бога щеше да го изхвърли! Тръгна към стаята на Анджела и получи нов смс с друга... Мелодията която бе сложила на Виктор. Сърцето й се обърна. Извади телефона си и погледна написаното.
-Какво по дяволите?!- очите й не вярваха на това което виждаха. Той да не беше полудял?! Същински полудял?! Готова да започне война чрез смс, ледено студени тръпки полазиха по гръбнака й и тя се наведе към пистолета в ботуша си, но.. Тялото й не можеше да се подчини. Усети ръката му над лакътя си, но не можеше да се дръпне. Знаеше кой е той! Знаеше го! Усещаше го. Диана бе учила за него. Тя, брат й.. Всеки член на нейното семейство, всеки ловец. Те преследваха него и баща му с години. Толкова техни воини бяха загинали докато се опитват д аги убият... До появата на Абадон, но Ди нямаше нужда от урока си по история. Тя нямаше как да се мери с него. Не и сама, не и сега. Очите й не слизаха от лицето му, като очакваше нещо по-различно.. Но нима Абадон имаше рога и опашка? Не беше дяволски секси кучка, чукаща дяволски секси боклук, който самата Диана би изчукала ако не бе демон. Е в този момент Ди не знаеше какво ще се случи с нея в идните дни, седмици.. Месеци. Всъщност сигурно никой не подозираше.
Отпускайки се на сила на леглото. Останала без глас Диана можеше само да го гледа възможно най-злобно. Той какво? Убеждаваше я че Виктор е Ногитсуне? Уитмор знаеше какво е това и нямаше как тази шибана лисица да е влязла в гаджето й. Накланяйки глава на една страна повдигна вежда.
-Да помогна? На сина на Луцифер? Защо направо не ми извадиш сърцето и не го поднесеш на семейството ми?- тя се засмя и се изправи. Мина покрай него и поклати глава.
-Вие демоните сте готови на всичко, за да получите своето. – тя излезе от стаята и отново тръгна към болничната стая на Анджела. Момичето стоеше на леглото и когато Ди влезе се обърна с надежда.
-ВИ!- смути се като видя Диана и отклони очите си. Толкова приличаха на тези на Виктор.
-Извинявай.. Здравей.- двете знаеха една за друга... По един или друг начин. Ди знаеше повече за нея, но Анджела бе на” ти” с „възлюбената” на брат си. А може би бивша възлюбена? С това негово тотално превъртане Уитмор не знаеше как да приема нещата.. А и след нейното.. Отклонение от пътя. Преглъщайки взе чантата на Анджела и преметна през рамото си.
-А.. Виктор... Той няма ли да дойде?- попита момичето като скочи от леглото си. Беше хубава.. Истински хубава. Нежна. Не беше като Диана. Имаше грация, невинност...
-Не, аз ще те прибера.
-Какво му е? Усещам, че не е добре.. Моля те не ме лъжи.
-Превъртя защото не можа да понесе, че не съм тъпите кифли от випуска му.- измърмори Ди и усети ръката на момичето около китката си.
-Той не е такъв. Диана! Той няма да превърти за такова нещо! Знам го, усещам го.. Той ми е близнак, свързани сме! Знам какво усеща във всеки един момент, дори в момента го боли, бори се.
-Да! С лудостта си. – Диана тръгна напред носейки раницата на гърба си, а телефонът в джоба й щеше да прогори задника й чрез вибрация.
-Какво има мамка му?!- извика вдигайки и чу гласа на брат си.
-Лудият кучи син пречука Сам!- изкрещя на свой ред Даниел и Диана замръзна.
-Моля?!
-Карам го към тях и ти идвай там, за малко да запали имението. Полудял е!
-Карай го към болницата!- настоя Диана и се обърна към Анджела.
-Какво да правя със сестра му?
-Не я чукай във всички случай! Ако е чалната като брат си да се маха!
-Не е чалната Даниел.
-Ебал съм го, карай я в имението на Сам, поне ще е на сигурно.- линията прекъсна и Ди изруга.
След половин час спорове и накрая качената на сила Анджела Ди паркира мотора пред имението на Самюел. Найлс ги посрещна на вратата.
-Настани я. –нареди и се обърна към момичето.- Ако видиш брат си ми звънни или пиши, не го пускай каквото и да ти казва!- тя остави номера си в телефона на Анджела и видя как Даниел паркира. Идеално...
-Нали ти казах болницата?!- извика девойката, абрат й само й показа среден пръст.
-Няма да ти ям лайната! Самюел ще ни убие и двамата ако го вкараме в болница!- Ди простена и отиде да му помогне.
-Забранявам ти мъжки индивиди сестра ми.
-Начукай си го!
-Поне Джейн не е такава.
-Да, само те заеба.-засмя се Ди и брат й. Й хвърли ледено студен поглед.
-Майната ти.- процеди през зъби. Колко ли време мина? Час? Два? Повече? Ди стоеше до Сам и гледаше как Найлс се грижи за него. Даниел стоеше със скръстени ръце и гледаше, беше готов със словесните атаки към сестра си. Щеше да започне веднага, ако Ди направеше нещо грешно.

by **Dr. Samuel Leto** Пет Фев 28, 2014 7:50 pm

Сам искаше да помогне на Виктор. Вярно държеше се, като задник но по-добре да му оправи носа, от колкото да го остави да кърви, когато. Просто изгуби звук и картина. Последното, което усети беше болка.. болка в гърба и край. Всичко друго беше черен екран. Просто припадна. Тогава пред очите му се появи нещо. Да.. беше в безсъзнание, но пред него беше Виктор. Той му се усмихна и започна да му говори:
-Сам, Сам.... Сам.. голям си слабак... за нищо не ставаш! Хората ти имат доверие, а ти винаги ги предаваш? Какво искаш? Диана? Тя никога няма да бъде твоя! - сам го погледна гневно и просто сви юмрук, като след това го удари силно в ченето. Тогава осъзна нещо. Той сънуваше. Това нямаше как да бъде реалност, защото той беше напълно здрав и тогава видя чудовището за секунда и след това изпадна в тъмнина. Имаше приятен сън, в който той беше в болницата и имаше само здрави хора. Нямаше нито един пациент, когато отвори очи. Миризмата на лекарства, спирт, щипещата болка и тогава посегна да се хване зад тила, когато Найлс хвана ръката му и му каза:
-Не го правете, господарю! - след това отпусна ръка. Огледа се и видя Даниел, Диана и... някакво малко дете, което го гледаше през отворената врата и щом очите му я видяха тя изчезна. Това Виктор ли беше? Колко време беше спал.. имаше дълга коса. Преглътна тежко и започна да се фокусирва. Тогава се сети. Това беше сестра му, а той беше в своята стая. Огледа се и видя, че всички гледат него:
-Какво по-дяволите сте ме зяпнали? - след тези думи усети болката в главата си и стисна зъби, но нищо не каза, но имаше и друг проблем. Когато изпитваше болка една част от тялото му действаше противоположно на другите мъже за това той придърпа една завивка и прикри възбудата си. Издиша и каза:
-Може ли да ме оставите насаме? - издиша тежко и допълни:
-Нямате ли си друга работа? Да търсите това малко... хлапе.. - усети се, че сестра му може да подслушва. Издиша и допълни:
-Така де... аз съм добре... Найлс се е погрижил за мен... какво стана? - и зачака отговорите им:
-Къде е Кавазакито ми? - и просто ги гледаше любопитно..

by **Dianna△** Пет Фев 28, 2014 8:20 pm

Щеше да се засмее, той буквално ги разкарваше. Запита се дали ще разкара и нея, но когато погледа й се спусна по тялото му. Преглътна. О, мамка му. Извърна поглед и видя брат си. Даниел клатеше глава и се смееше. Смехът му бе тих. Съвсем тих, но Ди знаеше какво значи. Найлс се отдръпна от Сам и бързо излезе от стаята.
-Къде казваш са кучетата?- провикна се след него Даниел и се ухили отново на сестра си.
Излезе от стаята, затвори вратата и тя го чу как говори нещо на Анджела, бе сигурна какво ще направи, щеше да остави Ди да се погрижи за Сам.. Естествено. Верен до гроб на приятеля си. Диана въздъхна и се доближи до леглото. Седна на ръба и свали обувките си, излегна се до Сам и се сгуши в него. Пръстите й минаваха нежно по коремът и гърдите му.
-Добре е, в гаража на сигурно... Виж Виктор щял да те запали... Срещнах се с един... Мисля че мога да го нарека познат... Според него Виктор е обладан от демон.- Диана се засмя при самата мисъл. Беше нелепо.. Нямаше как да.. „Боли го, той се бори” спомни си думите на Анджела и тръсна глава. Не, не беше това. Нямаше как да е това.
Уитмор погледна към Сам и прокара дланта си под чаршафа с който се бе покрил. Пръстите й се свиха около членът му и тя докосна устни до брадичката му.
-Да ти помогна ли с това или? – Така или иначе от Виктор нямаше и следа... Освен последният смс, дори телефонът не можеше да му се проследи. Ди бе притеснена, така е. Истински притеснена, ядосана.. Беше я яд за хубавата коля която разби в яда си.. Но също така й бе... Конфузно за това че Сам бе ранен отново по нейна вина. Е може би не съвсем, но бе ранен в нейния дом, от нейното... Нещо си. Какъвто и да бе Виктор в момента.

by **Dr. Samuel Leto** Пет Фев 28, 2014 8:36 pm

Сам видя как всички напускат стаята освен Ди. Тогава тя се излегна до него и свали обувките си. Крачетата й бяха толкова нежни и красиви. Тогава той усети ръката й, която си играше по тялото му и това накара не само него, но и пенисът му да потрепне. Той се усмихна и й каза:
-Ох.. моята грижлива Ди! - след тези думи той чу какво говори тя. За какво му говори. Тогава преглътна и каза:
-Ами.. а... Ди.. - видя погледа й и й каза:
-Ами.. имам да ти кажа нещо, но... по-късно.. сега.. наистина ли искаш да се погрижиш за това? - след тези думи се усмихна и допълни:
-Защото.. ами.. имам едно желание.. - той видя очите й, който гледаха право към неговите и той се усмихна. Целуна я нежно по устните и й каза:
-Ами.. много бих желал да ме задоволиш... ама много.. и то.. - след тези думи отново я погали и допълни:
-Като използваш крачетата си.. - след тези думи я погледна мило с един поглед, който не беше правил до сега и допълни:
-Така де... разбира се... няма да откажа и да усетя как свършвам в теб... - погали я нежно и за финал каза това, което и двамата знаеха, че го има в момента:
-Желая те! - поясни той и зачака да види дали тя ще му отговори или ще стане и ще си тръгне.. все пак Виктор беше някъде навън..

by **Dianna△** Съб Мар 01, 2014 10:40 am

Диана се подсмихна и в същия момент ахна. Какво искаше той? Момичето се изправи леко и го погледна в очите.
-Сам?- гласът й трепна. Не, не можеше да го направи. Не знаеше как, а и някак си не й се искаше да опитва. Знаеше че той е ... Извратен, но чак толкова? Диана преглътна и се огледа. Всъщност защо се оглеждаше? Нямаше от какво да бяга или да се спасява освен от перверзията на Самюел. Ди леко се намръщи и погледна към бозите си стъпала. Отпусна захвата около членът му и поклати глава.
-Не съм сигурна че мога Сам.... Някак си ми изглежда.. Странно и... Не знам. Неприятно?- всъщност дори й ставаше смешно. Как би го направила, като имаше адския гъдел по стъпалата си? И ето го смехът. Щеше да съсипе всичко, но само мисълта за гъдела я караше да се смее. Ди зарови лице във възглавницата и прехапа устните си,а с мехът не спираше да разтърсва тялото й.
-С-с-съжалявам.- опита се да каже и продължи да се смее. За Бога Ди? Да не би смехът й да бе породен от всичките нерви? Възможно. Всъщност то винаги избиваше някак си, а чупенето на колата явно не й стигна. Тя си пое дълбоко въздух и пак се засмя.
-Господи не мога да спра.- простена и се улови за корема. Сети се за книгата „Мери Попинз” спомни си как всички политаха от смях. Обичаше тази книга. Ами ако тя можеше да полети сега? Ооо ако можеше да полети. Засмя се още по-силно и сложи едната си ръка на устните си. А искаше да бъде секси.Е в момента бе дебилен ретард... Нищо повече.

by **Dr. Samuel Leto** Съб Мар 01, 2014 10:47 am

Сам се усмихна. Смехът и беше заразителен, а той забрави за всичката възбуда, всичкия секс, който желаеше. Просто я гледаше. Беше толкова сладка и... красива едновременно. Усмивката й, която прерастваше в смях, тялото й, което се търкаляше по леглото, крачетата й, които се мятаха нагоре надолу. Той преглътна тежко и каза:
-Толкова си сладка! - след това просто я погали нежно по бузата и допълни:
-Обичам те, Ди! - придърпа отново завивката си и покри тялото си. Той си спомни всичко, приятния нежен секс, любовта им, Ди в рокля и просто искаше да й покаже мислите си, но не можеше. Доближи се до нея и докато тя се смееше той я целуна нежно по челото. Когато тя се поуспокой я целуна по устните и й каза:
-Знаеш ли.. мисля, че знам как можеш да накараш брат си да изгуби ума си буквално... трябва само да види колко си красива в рокля и ще завижда на това, че ти е брат! - след тези думи той се усмихна и се отпусна в леглото. Погледа му не се отлепяше от нея. От тялото й. Тя беше толкова красива и едновременно нежна. Това беше истинската Ди. Засмяна... весела... красива както винаги. Обичаше тази Ди:
-Диди! Искаш ли да видиш.. колко са опитни тези ръце? - и реши да направи нещо, което никога не е правил. Не ги зарови в гащичките й, не ги впи в гърдите й а започна да я гъделичка. Докосваше тялото й точно от страни на корема й и я гъделичкаше. Надяваше се да има гъдел там, но просто... ако това не станеше.. щеше да използва други мерки.. вратлето й, крачетата й.. все някъде щеше да има гъдел. И се усмихна доволно, когато започна да го прави.. нима те си играеха.. като деца?

by **Dianna△** Съб Мар 01, 2014 11:35 am

Смехът й прозвуча като писък, когато той започна да я гъделичка. Тя не спираше и не спираше да се смее, очите й се насълзиха, от части заради смеха, а от части заради думите му. Тя се гърчеше под него и се опитваше да се измъкне от ръцете му. В мига в който застана отгоре му и се чудеше как да му го върне на вратата се почука. Тя извъртя очи и смеейки се отиде да отвори.
-Имаме движение.- отбеляза и показа телефона си. – Включи се и се изключи до някакво кафе. Точно там от където ти е писал смс. Да отида или ти ще се заемеш?
-Аз ще се заема.- отбеляза,а а от смехът й отново нямаше и следа. Диана се върна вътре и обу обувките си, оправи косата си и погледна към Самюел.
-Анджела е тук.. Найлс също. Няма да си сам, аз и Дани ще отидем да го потърсим. Току виж имало напредък.- Ди се почуди дали да го целуне. Как да се държи в тази тяхна ситуация? Прехапвайки долната си устна тя тропна с крак и се наведе. Устните й докоснаха неговите леко, ефирно.
-Пазете се. – прошепна и отново докосна устни до неговите. Излезе от стаята бързо и погледна към брат си.
-Оръжия?
-Има в колата.- сви рамене Дани и тръгна. Двамата отново не си говореха. Очарователно. Дяволски очарователно. Диана вървеше на известно разстояние от него, а очите й го гледаха намръщено. Ясно, нямаше да си кажат и дума.. Както винаги. Момичето изпуфтя и мина покрай брат си удряйки се в рамото му.
-Какъв ти е проблема?- извика Даниел и Диана се обърна.
-Държиш се като задник!- извика момичето, а той вдигна вежда.
-Ти сериозно ли? Гаджето ти щеше да убие сам и да запали нашият ДОМ! Не аз го доведох, нали? Ти си виновна и така ще се държа!
-Достатъчно гадно ми е и без твоето тъпо поведение!- извика на свой ред Ди и брат й извъртя очи.
-Защо винаги трябва да се върти около теб?- измърмори Даниел и се качи в аудито. Ди стоеше като поразена с гръм. Да.. Винаги се въртеше около нея. Преглъщайки се качи до него и погледна през прозореца.
-Извинявай.- измърмори, а брат й поклати глава.
-Хайде да го намерим и да му направим екзорсизъм.- засмя се и даде на зад. Ди погледна към него и се запита дали не бе прав? И тогава се сети. Сам искаше да й каже нещо. Извади телефона от джоба си и го набра.
-Какво искаше да ми кажеш преди малко?- попита без да каже глупавото „Ало” или „Здравей” та те току що се бяха разделили.- Имам в предвид нещо за Виктор ли е?

by **Dr. Samuel Leto** Съб Мар 01, 2014 12:06 pm

Сам се беше отпуснал в леглото и тъкмо заспиваше. Имаше нужда от почивка, а и за пръв път не правиха секс с Ди. Тя сама не го пожела, което беше.. някак си променящо. Това му харесваше. Обичаше дамата с нея и знаеше, че никога няма да са заедно въпреки всичко, когато чу телефона си. Вибрацията му беше ужасна, а мелодията на Limp Bizkit още по-гадна. Gold Cobra беше една от любимите му песни, но сега я мразеше. Бавно се изправи, като въобще не го интересуваше, че му причерня, като се изправи. Стигна до бюрото си и се подпря на него, като след това седна на стола. Вдигна и чу гласът на Ди:
-А... а да... забравих.. ами исках да ти кажа, че в съня ми се появи той, но... сякаш беше реалност. Когато ме нокаутира имаше някакво същество, което изглеждаше като Виктор, но не говореше като него. Беше.... страшно.. някак си. Как да го обясня. Не беше същия! - след тези думи Сам погали главата си и усети все още леката болка:
-Има му нещо, Ди! Не е на себе си.. не го убивайте! - след тези думи преглътна и допълни:
-Така де.. поне така му се закани преди да тръгнеш от имението! - и след тези думи точно щеше да й каже "Целувам те", когато нещо се случи с разговора им..

by **Zsadist** Съб Мар 01, 2014 12:06 pm

Локи стоеше сам в имението си. Беше го кръстил Асгард. Беше красив, огромен палат, който имаше да се обикаля с дни. Около него беше пълно с души, който бяха превърнати в животни. Имаше една красива черна пантера, бял тигър и какви ли не още екзотични животни. Тогава се чуха криле. Златният орел. Любимеца му. Той летеше към него и кацна на ръката му. Дори не беше сложил ръкавица, но ноктите на птицата просто се закрепиха без да се впиват в кожата му. Той го погледна право в кафеникаво-златистите очи:
-Нали? И аз така си мислех! - орела отлетя а Локи се изправи бавно и спокойно, като премина с ръце по дрехата си и я изпъна. Протегна ръка и в ръката му се появи златен жезъл, а на главата му се появиха онези златисти рога на овен. Той преглътна и каза:
-Минотавър! Не овен! Шибани разказвачи! - след тези думи се усмихна злобно и в ръката му се появи един телефон. Беше някак си странен, но когато го допря до ухото си чу разговора между Диана и Самюел:
-Здравейте, сладуркувци! - когато чу мъчланието отсреща каза:
-Така.. Диди? Диана? Скъпа моя? Все още ли не ми вярваш? - телепортира се. Тялото му се материализира на пътя. Точно няколко километра пред колата на ловците. Щеше да се срещне с Диана и Даниел, за да се опита да ги вразуми отново. Докато те слушаха от другата линия Локи допълни:
-Така! - и телефона на Диана включи на високоговорител:
-Здравей, Даниел! Надявам се нямаш нищо против да ти викам Дани! - след тези думи погледна право напред. Сините му очи просто пробляснаха и той продължи да говори:
-Много скапано ауди сте избрали, за да гоните Ногитсуне. Ако искате да хванете звяр, като него ви е нужно нещо с много светлина. Той изпозлва сенките, като сила! - след това просто спря и допълни:
-И дам... Дани.. моля те.. намали.. не искам да ме блъснеш. Тъкмо си взех костюма от химическото! - премина с език по устните си и просто допря жезъла си до земята. Тогава се усети. Колата започна да намаля, да намаля и накрая спря, а точно пред нея, на милиметри от емблемата с четири кръгчета стоеше Локи. Той просто каза:
-Чао, Сам! Целувам те! - след това затвори телефона и той изчезна от ръката му. Наведе се леко и помаха на двамата в колата, а след това допълни:
-Дори и не си го и помисляйте! - и с едно движение махна ръцете им от оръжията и ги накара да ги поставят на таблото и волана. Погледна ги в очите и им каза:
-Е? Готови ли сте да ми повярвате, че малкия Вики е обсебен от Ногитсуне или все още трябва да ви наливам акъл в главата? Или може би трябва да ви го докажа? - и зачака да види как ще му отговорят те.

by **Dianna△** Съб Мар 01, 2014 12:47 pm

Слушаше го внимателно, а очите й се спряха на брат й, който й хвърляше погледи с периферното си зрение.
-Мисля си, че...- и ето го. Този глас. Тялото й отново не й се подчиняваше. Нищо не й се подчиняваше. Искаше да закрещи. Брат й се сепна, когато чу името си от телефона включен на високоговорител.Даниел изръмжа когато колата му бе толкова жестоко обидена и се обърна към сестра си с вдигнати вежди при думите на демона.” Ногитсуне?!” крещеше погледа му и той се обърна напред. Момчето несъзнателно или съзнателно намали колата при нареждането на Локи. Когато усети лекото освобождение ръката й веднага се плъзна за оръжието, тази на Даниел също и както бързо се насочиха към тях, така бързо и ги оставиха.
-Ще го убия.-изсъска Даниел и Ди видя това, което познаваше до болка. Даниел бе истинска гордост за ловците. Най-добрия за възрастта си и не само. Той искаше и целеше да убива демони, живееше за това. Той не бе Диана, тя ги убиваше защото бе учена така, но можеше да намери и друга цел в живота си... Имаше друга цел в живота си, а Даниел.. След Джейн се бе променил толкова много. Бе останал напълно и единствено подвластен на ловуването. А ето го сега, детската му мечта стоеше пред него и го канеше на какво? Танц с Виктор? Даниел излезе от колата и тръгна към демона с голи ръце, но не можеше да продължи към него. Сякаш нещо като невидима стена го спираше. Той извика и погледна към сестра си. Виждаше лудия фанатичен поглед. Виждаше ясното диво желание. Диана преглътна и слезе от колата. В момента нямаше голям избор. Погледна към колата, мина с очи по брат си и след това ги спря на демона.
-И какво ще искаш в замяна? Ясно ми е че искаш нещо!? Какво? Ногитсунето е твое, но как ще го вземеш без да нараниш Виктор? Не сме глупави.. Знаем.. Знам какво трябва да се направи.-тя присви очи и видя как брат й се обръща към нея, готов да я убие.
-Няма да работиш с него!- извика и тръгна към нея. Ръката му улови нейната и я обърна към себе си.
-Няма да ти позволя да работиш с него!
-А какво? Как ще му помогнем? Ще го убием? Той е невинен, сигурно дори не знае какво става с него!- Диана се откъсна от брат си и погледна към чудовището.
-Е? Како искаш? Аз ще работя с теб, но искам да си честен.- Даниел изсумтя зад нея и присви очи.
-Направиш ли го вече няма да си моя сестра. Избирай.- за първи път чуваше тези думи от брат си. Устните й се разтвориха и бе като риба на сухо. Какво трябваше да каже?! Мислите й секнаха и мълчанието се проточи. Брат й кимна с глава.
-Дано да се забавляваш.- изсъска и се качи в колата, даде на задна и миг по-късно изчезна. И ето я сама, без оръжие, без подкрепление. Очите й се спряха върху сина на дявола и тя поклати глава.
-Задник.

by **Zsadist** Нед Мар 02, 2014 2:05 am

Локи гледаше семейната драма и се усмихваше. Даниел беше толкова.... ясен. Правеше се на великият ловец, но вътрешно и той искаше да разбере нещо за Ногитсунето. Да помогне. Желаеше да убива чудовища, но в него все още имаше някакво добро човеше, което мислеше за сестра му. Докато шофираше в колата си чу гласът на коли от радиото:
-Спокойно мъжки! Ще я пазя! - след тези думи всичко си беше нормално. Картинката при Ди, обаче беше различна. Коли облечен в зелено златистите си дрехи, дългата му коса, бялата му усмивка и светло сините му очи. Той се усмихна дебилно и й каза:
-Трябва да помисля добре! Ти... нямаш какво толкова да ми дадеш! Ако поискам пари... брат ти ги има в изобилие, но ти не... душата ти.. ъх.. толкова е разбита, че дори не мога да я използвам за вкъщи. - след тези думи той я погледна. Преглътна тежко и й каза:
-Ето какво! Имам предложение за теб, но... - след тези думи той премина с ръка през косата си и допълни:
-Трябва да си помислиш! - премина с език по устните си и след това просто започна да крачи. Обикаляше около нея. Оглеждаше я. Красиво тяло. Красиви черти. Красива отвсяккъде. Опитна в секса.. най-вече там. Облиза се и й каза:
-Искам теб! - след тези думи застана лице в лице с Дияна и допълни:
-Искам да си моя! Имам впредвид, ще чистиш имението ми в една от онези късите френски униформи, ще ме задоволяваш когато имам нужда, ще ме къпеш и.. най-важното.. ще си послушна, защото.. нека кажем, че ще ти сложа от онези нашийници.. само при лоша мисъл към мен и ще усещаш електричество по тялото си! - изведнъж Локи се появи зад Ди и прошепна в ушето й:
-А ние знаем, колко мразиш електричеството! - след като обобщи това той премина с пръсти по косата й и се заигра с един кичур. Помириса му и й каза:
-Та. Съгласна ли си? Само кажи Да и аз ще се погрижа Виктор да е спасен! - след тези думи той я шляпна леко по дупето и закрачи. Застана пред нея и допълни:
-Впрочем.. ще е добре да се обадиш на някой да те прибере... защото.. смятам да те оставя тук сама.. освен, ако... би ли приела превоз от Демон? - и наклони леко глава, усмихвайки се. Той беше наистина подъл. Много подъл, а това да я кара да се съмнява в мислите си беше най-важното му качество. Просто зачака отговорите й, докато стоеше с разперени от тялото ръце и готов да изчезне всеки момент. Избледняващ от погледа й и оставящ я сама насред нищото..

by **Dianna△** Нед Мар 02, 2014 9:31 am

Виеше й се свят от него. Нямала какво да му даде? Тя имаше всичко, но това всичко бе малко за него. Той какво? Дори на душата й намери кусур? Е добре де имаше логика. Все пак Диана бе... Всичко друго, но не и душевно здрава. Тя сведе поглед към земята като знаеше че ще се наложи все пак или да се справи сама или просто да... Се откаже и да гледа как Виктор изчезва в тъмнината. Не, не можеше. Готова да му предложи нещо, каквото и да е го чу. Започна да я обикаля и тя беше готова да каже „Взимай! Каквото и да е взимай!” но ето че не беше толкова лесно. Тя ахна и искаше да отстъпи. Не, не... Не можеше! Той.... Можеше ли да го зашлеви? А да... Щеше да разбере още преди да й хрумне. Готова да спори исканията му той отново я срази. Електричество. Тялото й се разтресе от ужас и тя почна да клати глава. Но какво от това? Той така или иначе имаше всички козове в ръцете си и го изтъкваше идеално.
-Надявам се да гориш в Ада! Надявам се да се гърчиш в агония, докато ме гледаш в къщата си! Приемам сделката с теб, но ти никога няма да ме имаш! – тя се изплю на земята както би постъпил брат й и се обърна да си ходи.
-Сама ще дойда, а ти се погрижи за момчето ми и щом си решил да ме изтезаваш така се погрижи и за Самюел.- Диана тръгна гордо напред, тъмнината обгърна тялото й и след завоя Диана се срина. Падна на земята и обгърна тялото си с ръце. Чувстваше се като... Изрод, прокажена. Страдаше, страдаше толкова силно от всичко случило се. Но какво от това? Трябваше да се изправи, да се погрижи за това. Да намери сили в себе си и да стане. Диана извика и удари земята с длан преди да стане. Сълза на отчаяние се търкулна по бузата й. Предаваше ги. Предаваше всички, бе наранила толкова много хора, че това което се случваше в момента бе нейното наказание. От части именно така трябваше да стане. Уитмор знаеше това толкова добре. Докато ходеше пеша към имението им тя се запита какво ще стане с нея? Ще освободи Виктор и после какво? Нямаше да ги види никога повече. Не.. Не трябваше да стане така. Трябваше да го види поне още веднъж. Него, брат си... Самюел. Дори Анджела, която не понасяше, но все пак. Ди влезе в голямата къща и вдиша аромата на дома си. Усещаше лекия мирис на дим. Парфюма на брат си, този на Виктор и дори от части на Сам. Нейният собствен. Диана прокара ръка по стената и брат й излезе от кухнята.
-Напусни!- каза го с равен, спокоен тон.
-Спокойно идвам да си взема нещата.
-Ако отидеш при Самюел се заклевам да запаля имението му с вас вътре.- брат й бе сериозен, напълно сериозен.
-Нямаш проблем, няма да ме видите повече, нито ти, нито той, нито Виктор. – тя мина покрай него и ръцете му се увиха около талията й. Той я притисна към себе си и зарови лице в косата й.
-Какво направи Ди?
-Това което трябва.- тя поклати глава и се обърна към него. Прегърна го и остана така. Когато се отдръпна усети ръката му в косата си, очите й се вдигнаха към неговите. Може би за момент отново се върнаха в миналото? Преди година? Брат й поклати глава и устните му се докоснаха до нейните. Не беше целувка от онези водещи към спалнята. По-скоро целувка за „прости” за ... Сбогом. Когато се отдръпна от нея и двамата бяха зачервени. Смутен Даниел сведе поглед към пода и прокара ръка през русата си коса.
-Хайде, ще ти помогна.- Ди кимна с глава и без гласна тръгна към стаята си.

Два часа по-късно стоеше в аудито на брат си и гледаше през прозореца.
-От къде знаеш, че е на там?- попита с типичния си раздразнен глас и Диана сви рамене.
-Сякаш е гравирано в мен. Знам къде е. Сигурна съм обаче, че ти няма да помниш къде е след като си тръгнеш.- тя се засмя без никакво чувство и усети как ръката му улов нейната.
-Какво да кажа на родителите ни?
-Спести им го.. Ако до една година не ме е изхвърлил им кажи.... Може би че Ногитсунето ме е убило или Локи защото сме намерили следите му. Знам ли изкарай ме смела.- ухили се и усети как брат й се смее без глас.
-Ти си смела Ди... Аз не бих отишъл.-поклати глава и ахна. Диана погледна към разкриващото се пред нея.. Какво? Имение? Надали. Замък по-скоро и изхлипа.
-Спри тук.- нареди и брат й я послуша. Диана взе големия спортен сак в който бяха натъпкали дрехи и няколко вида оръжия и си пое дълбоко дъх.
-Не ме търси!
-Какво да кажа на Сам и Виктор?
-Надявам се да не ме помнят....
-Ами ако те помнят?
-Мъртва съм. Така или иначе съм.- тя затвори вратата след като слезе и тръгна към имението. Застанала пред огромната врата се почуди дали да почука или? Дали знаеше че тя е там? Сигурно... Диана преглътна и свивайки ръката си в юмрук удари няколко пъти и отстъпи назад. Очите й се разхождаха по бъдещият й затвор,а мислите й препускаха в главата като галопиращи коне.

by **Zsadist** Нед Мар 02, 2014 10:23 am

Когато Диана започна да се отдаличава от него той се засмя. Да гори, в Ада? Та той живееше там. Той премина с ръка през косата си и реши, че ще е време да и покаже нещо, но се спря. Просто я остави да си тръгне. Виждаше я през цялото време, но просто стоеше скрит в сенките. Бавно изчезна и се озова в имението си. Огледа се и видя всички животни, които го чакаха. Огледа ги. Всички от тях бяха красиви жени. Усмихна се и погали един бял тигър, който беше една бяла като козината жена. Имаше същия цвят кожа. Премина през косата си и след това започна да се променя. От ухиления демон започна да се превръща в себе си, в човешката си форма. Косата му започна да изчезва докато не остана типично за нормалните хора къса, докато накрая просто не остана джентълменски секси. Дрехите му и шлема му изчезнаха. По него се появи един елегантно черен костюм, бяла риза и черна вратовръзка. Той бавно се огледа и видя, че всичките жени.. или по-точно животните. След това те се отдръпнаха от него. Остави ги да отидат, където си пожелаят. После се огледа и знаеше какво ще направи. Изчезна. Стоеше на една улица, а срещу него беше Ногитсунето. Усмихна се. Беше си хванал затворник в един близък склад. Просто влезе в склада и влезе в него. Видя я. Червенокосо Китсуне. Беше приспана. Доближи се до нея, докосна я нежно и всичките неща, които беше преживяла, всичката болка която изпитваше се всели в тялото на Локи. ТОй я развърза и й каза:
-Свободно си, малко лисиче! - след което се усмихна доволно и просто изчезна. Видя Ногитсунето, а то веднага го позна. "Здравей, Локи!". Единствените думи, които каза преди Локи да изпозва силата си над него и да го телепортира в имението си, в една клетка в имението си. Ногитсунето се ядоса, но беше безсилно пред магията на сина на Луцифер. Той просто му помага и му каза:
-Приятно прекарване, Кюби! - и се изкачи по стълибте, когато чу потрепване на вратата си. Погледна я в очите и каза кратко:
-Добре дошла! - докато със щракване изтриваше спомените на Даниел и го остави да се прибере на автопилот! - след това взе багажа й от ръцете и й каза:
-Хм.. палавница! Дори си си взела и оръжия! - след тези думи се облиза и допълни:
-Нямаше нужда! - след което просто щракна с пръсти и всяко едно оръжие по тялото й и в багажа й просто изчезна. Той я подкани и щом тя се закатери по стълбите той я последва. Качиха се на вторият етаж и той отвори една спалня. Беше огромна, красива, старомодна... луксозна. Той преглътна и й каза:
-Ами добре дошла.. може да се разположиш, докато Стефани прави вечерята, а Маргарит реди масата. - след тези думи той се усмихна и допълни:
-Ако искаш можеш да се изкъпеш. - след което просто затвори вратата и я остави да прави каквото пожелае.

by **Dianna△** Нед Мар 02, 2014 11:27 am

Наистина я вбесяваше! Просто искаше да го пребие или да го убие или само леко да го застреля че да изтрие самодоволството от лицето му. Ето я отново без оръжия, застанала до него и сякаш наистина бе водена на каишка от този... Когато остана сама в стаята Диана взе първото което й попадна пред очите и го захвърли към вратата. Скъпата антична ваза се разби на парчета, а тя извика. Нямаше, нямаше да му достави това удоволствие. Тя не можеше да е сигурна какво е станало с Виктор, дали е добре. Значи нямаше да... Момичето отвори вратата и извика.
-Докато не се уверя, че Виктор е добре няма да вечерям с теб, да говоря с теб или каквото и да е било!- тя затръшна вратата като побесняла наказана тинейджърка и взе телефона си. Пъхна слушалките в ушите си и се просна на леглото точно като малко дете. Нямаше, нямаше да направи всичко това. Беше се съгласила, но... Не беше редно, не беше честно дори. Всичко бе толкова объркано. Излегнала се на леглото усети как умората я преборва. Не! Нямаше да заспива. Легна на една страна и се сгуши в меката възглавница по дяволите... Беше толкова приятно. Изправи се ответно и скръсти ръце, а музиката в ушите й кънтеше. Тя отново извика и стана. Седна на земята с гръб към вратата и сви крачетата си към себе си.
- Трябваше да се погрижи и за Сам.. А ако нищо не е направил? И ми взе оръжията... Все едно ми е баща. Ще го убия.- тя си говореше сама като имаше усещането как всеки момент ще получи отговор. Загледана в пода слушаше някаква ужасно депресираща балада, мислеше си за... Шоколад? Господи да не беше в цикъл? Изправи се рязко.
-Мамка му!- простена и хукна към банята. Не, не... Не можеше да. Трябваше да й дойде на... Днес. Бе изгубила представа за времето. Диана простена и взе тампоните от тоалетната си чантичка. Свали бавно дрехите си и се пъхна под душа. Водата я отпусна и усети как й се доспива. Много й се спеше. Диана пусна студената вода и когато усети как тялото й се събужда спря водата.
Десет минути по-късно бе чиста, пременена в къси панталонки и дълга тениска и стоеше на леглото като гледаше разбитите парчета на вазата.

by **Zsadist** Нед Мар 02, 2014 11:56 am

Изведнъж Вазата започна да се сглобява. Бавно и внимателно тя се сглобяваше, докато не се отвори вратата. Пред нея стоеше Локи. Премемен. Нямаше го черният костюм. Беше облечен в спорно долнище и тениска, която беше цялата в пот. Той преглътна и й каза:
-Така! Имах малка тренировка с твоето.. Ногитсуне! - след тези думи той избърса потта от челото си и допълни:
-Искаш ли да го видиш? - след тези думи просто се отдръпна и тръгна на някъде. Отиде в своята собствена стая. Влезе вътре и започна да се съблича. Свали всичките си дрехи и се пъхна под душа, като знаеше, че Диана ще го последва. Той се усмихна доволно. Стоеше под горещата струя и единственото, което парата прикриваше беше въздуха около него, но ако тя искаше да говори с него щеше да й се наложи да го огледа добре. Той се гордееше с тялото си. Преглътна тежко и просто се отпусна, с ръце, които съпонисваха тялото му. Той започна да си тананика някаква мелодия. Мелодия, която Виктор попринцип тананикаше и си стоеше под душа. Предизвика интига в нея. Знаеше, че това няма да й хареса. Тогава ги чу. Стъпките. Усмивката отново се появи на лицето му и той погледна право към вратата на банята, докато пяната се отмиваше от тялото му и той остана гол голеничък пред погледа й. Огледа я и попита:
-Какво? Имаш да ми казваш нещо ли? - и зачака.. зачака отговора й..

by Sponsored content

It's that karma? Are you my soulmate?

It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?