It's that karma? Are you my soulmate?

by **Dianna△** Нед Фев 16, 2014 4:45 pm

First topic message reminder :

Музиката звучеше в ушите й, погледа й се разхождаше от лице на лице. Болницата бе претъпкана както винаги. Нищо ново, все пак всеки ден имаше все повече и повече болни, умиращи. Ако всяка болница получаваше по долар за всеки болен прекрачил прага сигурно всички щяха да са милярдери. Марджъри се облегна назад, а гърба й сякаш простена при срещата си с дървената пейка. Не стига, че тук се чакаше два, три часа, но и бе неудобно. Супер...
Изведнъж вратите на отделението се отвориха и вътре влязоха може би 5 човека, плюс едно момиче на носилка. Тъмната коса на момичето бе сплъстена на кичури и най-вероятно това бе заради кръвта, която изтичаше от нея. Хората около носилката правеха нещо, опитваха се да я стабилизират. Накрая на цялата тайфа с много бавна, сякаш зомби крачка ходеше едно момче. Добряга, най-вероятно смотльо, с бяла кожа, чипо носле и със странна прическа. Кафявите му очи блуждаеха след носилката. Марджи свали слушалките си и това привлече погледа на брат й. Той проследи очите й и повдигна вежди.
-Катастрофа.- отбеляза Даниел, а Марджъри кимна с глава. Тя прикова очите си в момчето, което вървеше след вече изчезналата носилка. Дали той бе виновен за инцидента? Запита се, но нямаше време да мисли за това.
-Марджъри Уитмор?- гласът на възрастната жена я сепна. Тя се изправи, а златистите очи на Даниел я съпроводиха до вратата.
-Какво ви води при нас госпожице Уитмор? О, Господи...- гласът на доктора секна, когато видя голямата прободна рана в дясното й рамо.

Близо един час по-късно тя излезе от кабинета и се чувстваше като нова. Черният й потник бе пропит с кръв и какво ли още не. Тя разпусна косата си и видя брат си. Той се изправи с една типична за него крива усмивка и се приближи до нея. Целуна я по бузата,а това й донесе толкова много спомени.. Тя се дръпна леко от него и той се прокашля.
-Отивам да докарам колата. Ще те чакам долу. – Даниел се обърна с гръб към нея и тя въздъхна. Колко типично за тях двамата. Всъщност това си беше чиста проява на нежност, ако трябва да сме честни. Марджъри се протегна и простена от „болка” тя обичаше болката, възбуждаше я, но естествено само тя го знаеше и брат й де. Но той не беше тук. Погледите на всички мъже се спряха на нея и тя извъртя очи.
-Само в мечтите ви. – каза го на висок глас и тръгна към асансьорът. Вадейки телефона си от джоба на дънките си тя се сблъска с някой и моментално не настрой за битка.
-Гледай къде ходиш.- изсъска злобно и се спря,когато видя момчето с чипото носле. Перфектно извитите й вежди се повдигнаха и тя погледна към марлята на рамото си, която се напои с кръв.
-Мамка му. – прошепна и сви устни.- Супееер.

by **Dianna△** Нед Мар 02, 2014 12:06 pm

Парчетата се сглобяваха и тя потърка очи. Как по дяволите? Готова да стане и да провери от близо вратата се отвори и тя изръмжа. Очите й се спряха на полепналата по тялото му тениска и преглътна. Затвори ги и ето ги думите които чакаше. Главата й се вдигна рязко към него и той.. не беше там
-Чакай!- извика и стана. Хукна след него, но... По дяволите това имение. Очите й се спряха на бял тигър и тя ахна. Животното я изгледа високомерно и Диана... Ами би го погалила ако не долови мелодията, която Виктор си тананикаше.
-Ви!?- тръгна натам и влезе в стая. Хубава стая, дори по-хубава тази в която бе настанена тя самата. Огледа се и отново я чу мелодията. Идваше от банята, Може би беше той, нямаше кой друг да... Отваряйки рязко вратата остана като поразена с гръм. Можеше да припадне. Щеше да припадне. Как беше възможно това? Момичето поклати глава и отвърна очите си от тялото на демона.
-Не... Аз... Ще изчакам отвън.- прошепна и излезе. Как по дяволите се бе случило това? А да... Тя тичаше насам натам като гъзела. Не можеше да свикне че е контролирана от това създание. Диана стоеше в спалнята и не знаеше къде да застане. Нямаше да седне на леглото.. Не можеше да.. Приближи се до големите френски прозорци и се загледа в красивият двор. Басейна, цветята, лабиринта. Оставаше само да се появи каляската на пепеляшка. Усмихна се и отново обгърна тялото си с ръце.

by **Zsadist** Нед Мар 02, 2014 12:17 pm

Локи се усмихна. Тя беше доволна от гледката и... притеснена? Той спря водата и излезе от ваната си. Обви тялото си с една малка кърпа, колкото да прикрие единствено достойнството си. Може би това, че не беше възбуден не й подествай. Той излезе от банята и я видя до прозорците:
-Ако искаш мога да ти взема стъклени обувки и рокля изплетена от животни, но... русо.. няма да ти ходи! - след тези думи видя, че тя не се обръщаше:
-Какво? Диана? Великата Диана се притеснява от гол мъж? Или може би това, че може да ти хареса те притеснява още повече? - той се усмихна доволно и просто свали кърпата. След секунда дрехите от гардероба му сами се обличаха по тялото му. Беше толкова мързелив, че ако не беше демон сигурно щеше да има хиляда килца отгоре. Премина с ръка през косата си и тя изсъхна и отново зае формата си. Погледна я и каза:
-Така.. ела! - и закрачи. Отново крачеше и крачеше, докато накрая се спря. Следваше го. Добре. Отвори една врата, а зад нея се криеше дебела, стоманена, плъзгаща се врата. Щом и тя се отвори той започна да слиза по едни стълби и влезе в тъмна маза, а в една огромна клетка стоеше Тсунето:
-Здравей, Кюби! Все още ли си мислиш, че можеш да контролираш хлапето! - след тези думи Локи използва магия и Ногитсунето полетя и залепна за стената, а клетката се отвори:
-Тук.. това е мястото, където всяка душа приема своята истинска форма.. - след тези думи Локи влезе и започна да се променя, но много много бавно. Той можеше да се контролира. Виктор... Виктор беше друг случай. Той имаше по-дълги зъби и ръмжеше насреща. Усмихна му се и му каза:
-Така.. - погали го по бузата и протегна ръка, като каза на Ди:
-Ела! Хвани ме за ръка! - и сякаш чу команда, а не едно просто изречение тя се доближи и го хвана за ръка, а след това видя какво ставаше в главата на Виктор. Видя всеки едни кошмар, който изживяваше. Всяка една своя смърт, тази на Сам, Дани, Анджи. Как Виктор се опитваше да ги спаси и появата на Ногитсунето. Видя изнасилването на Китсунето. Видя всичко, за което беше виновна лисицата в него. Изведнъж Локи и Ди изчезнаха, а клетката се затвори. Озоваха се в съзнанието на Виктор. Той стоеше на колене, а Ногитсунето не спираше да му говори колко е слаб, колко е нищожен, как не може да спаси и да опази никого. Как не заслужава да живее. Тогава се намеси и Локи:
-Станал си по-нежен, Кюби! - след тези думи Лисица, която беше в образа на Виктор го погледна, а истинския Ви стоеше на колене и бавно вдигна глава и щом видя Ди се усмихна, някак си лъчезарно, но нямаше сили за нищо:
-Кюби! Давам ти... два.. три дни! - след тези думи се усмихна и допълни:
-След това.. ще освободиш това хлапе! - кюбито се опита да ги нападне, но след секунда те станаха на прах и се озоваха пред клетката. Кюбито беснееше вътре и нещо ставаше с него, а Локи погледна Ди и попита:
-Е? Доволна ли си? Готова ли си да се облечеш в това, което съм оставил в стаята ти и да дойдеш да вечеряш с мен? - и зачака отговора й.

by **Dianna△** Нед Мар 02, 2014 12:36 pm

„Самодоволен, арогантен задник” крещеше на ум. Нямало да й ходи русо, била се притеснявала.
-Това че не ме привличаш и се старая да не нараня егото ти не значи че се притеснявам.-изсъска и скръсти ръце пред гърдите си. Проклети мъже. Мислеха си че света се върти около тях, особено този. Толкова арогантен, толкова непоносим. Искаше й се да го зашлеви, но как да го направи без той да.... Чула думите му, копнееща да види Виктор, Диана тръгна след него и почти буквално тичаше след Локи. Запамети пътя до мястото идеално. Всеки завой, всяка врата. Все едно бе в бункер. А щом видя вратата бе повече от сигурна че са в бункер. Искаше й се да попита какво е това място, но получи отговора веднага. Влизайки след него очакваше да се превърне в портрета на Дориан Грей. Да се сбръчка, да... Изглежда много зле, но не усещаше промяна. Въздъхна и когато видя създанието, когато видя Виктор. Тя тръгна напред и хвана ръката на демона и ето я. Там, беше там. При него. Точно при него. Диана го гледаше и виждаше демона, създанието което малтретираше Виктор.
-Изрод.- извика и тръгна към него, но не можеше. Не можеше да направи нищо. Образите на стореното от него я поразяваха. Той бе превърнал тялото на Виктор в... Нищо... Бе унищожил всичко и се опитваше да убие и самият Ви. Диана преглътна като видя усмивката на Виктор.
-О, Ви.- тя протегна ръка към него и всичко свърши. Обладаното тяло на момчето полудяваше, а Локи. Уитмор се обърна към сина на Дявола и го зашлеви.
-Три дни!? Три шибани дни?! Махни го от него веднага! Искам това създание вън от него, искам да го убия! – осъзнала какво прави тя отстъпи крачка назад и поклати глава. Мамка му. Трябваше да бъде добра. Стискайки зъби кимна с глава.
-Хубаво ще облека каквото искаш! Ще вечерям с теб, но създанието да се маха! – Диана погледна към познатите очи на Виктор и устните й трепнаха преди да излезе от това място.

by **Zsadist** Нед Мар 02, 2014 12:44 pm

Локи я погледна. На челото му изпъкна вената, която си личеше, че е ядосан. Сега я нямаше самодоволната усмивка.Той се доближи до нея и я хвана за гушата, но не я стисна. Тя просто усети нещо хладно там и тогава се усмихна. Върху нея имаше електрическата кайшка:
-Първо! Никога.. абсолютно никога повече не ме удряй! - след това направи същото. Тя усети шамара, който накара бузата й да усети пареща болка. Той се отдръпна и каза:
-И второ.. правя всичко по-силите си... правя всичко възможно, за да изкарам същество от там, но всичко е в ръцте на съдбата.. Виктор трябва да се бори с него. За някой нормални магьосници това би отнего месеци, години! А ти за три дни! Неблагодарна кучка! Правя всичко възможно да изкарам шибаното хлапе живо от там, заради теб, не заради мен а ти ще ме биеш! - Локи се обърна и точно на крачка от изхода се обърна и каза:
-Изчезвай от тук.. само пречиш! - след тези думи излезе от мазата, а когато и Ди ги направи зад нея вратите просто се затвориха. Той закрачи нагоре по стълбите и влезе в стаята си, като се заключи. Сега нямаше желание да говори с никого. Свали дрехите, който беше облякъл. Бяха някакви домашни дрехи. Огледа гардероба си. Имаше различни дрехи там, а той реши да си облече нещо по-нормално. Нещо, което щеше да го накара да се чувства себе си. Започна да се облича сам. Мразеше да използва магия, когато е ядосан, защото ставаха глупости. Бавно облече черната си риза, а след това и черен панталон. Огледа се в огледалото, а след това реши да добави и вратовръзка. Щом беше готов си обу и лъскави обувки с остър край. Закрачи и щом вратата се отвори той бавно започна да слиза по стълбите, като ръката му беше пред тялото му и гладеше вратовръзката. Видя масата, цялата стая осветена от свещи. Той ги изгаси и светна лампите, а след това погледна животните и ги накара да направят едно единствено нещо. Да приемат човешката си форма. Тигрицата, лъвицата, лисицата.. всяко едно от тях се превърна в различна красавица, която беше без дрехи. Локи ги погали и им позволи да се качат в стаите си. Те го направиха. Отидоха да се облекат, а когато той седна на "трона" си погледна какво има за ядене, но като цяло дългата маса беше отрупана с различни ястия. Той преглътна и започна да си сипва, когато момичетата започнаха да прийждат. Всяка една от тях нямаше кайшка, защото бяха свикнали с това да са му подчинени. Той ги пазеше, хранеше, гледаше.. всичко, което един стопанин би правил за бездомни животни, а те бяха точно такива. Наркоманки, стриптизьорки. Красиви жени останали на улицата. Той огледа прибирите си и после започна да се храни. Не го интересуваше дали Дияна ще се присъедини или не. Имаше гадното усещане, че ще промени мнението си за нея. Щеше да стане много.. много лош от към държание с това момиче. Поклати глава и спря да мисли за Ди. Огледа момичетата. Те се хранеха и внимателно поглеждаха към него. Той преглътна храната си и след това каза:
-Искам след това всички да спите при мен. - и продължи да се храни.

by **Dianna△** Нед Мар 02, 2014 1:15 pm

Бузата й гореше от шамара който бе получила, вратът й също се сковаваше от проклетото нещо на него. Тя вървеше ядно към стаята си и отново затръшна вратата, заключи я и видя прекрасна червена рокля на леглото си.
-Майната ти!- извика сигурна че ще я чуе и махна роклята хвърли я върху един стол и взе възглавницата и завивката от прекрасното легло. Хвърли ги на пода до френския прозорец и излягайки се на твърдата земя се загледа в картината навън. Нямаше да му позволи да си играе така с нея. Било невъзможно за месеци. Ами да беше отишла при Абадон тогава, поне русата кучка сигурно щеше да го направи за три часа. Синът на дявола. Моля ти се. Какво като бе синът на дявола? Да не беше нещо особено? Не бе господар на Ада, не контролираше всичките кръгове и живееше в имение заобиколен от какво? Зоопарк? Удряйки възглавницата си Диана се излегна по гръб и затвори очи. Вдигна ръка към бузата си, която все още гореше и простена. Може би утре щеше да е подута, може би още сега се бе подула, но не й пукаше. Да се подува, да я боли. Да я пребие от бой ако желае. Уитмор си пое дълбоко въздух твърдо решена да го накара да съжалява. Нямаше да се храни с него, нямаше да изпълнява нищо от това, което той иска. Даже ако можеше щеше да се скрие под леглото и да не излиза от там „По детинско поведение, плс!” Какво постигаше с това? Нищо.. Вбесяваше го... А тя искаше да го дразни, да му покаже че не е негова собственост. А и тя не бе! Не бе дори капчица негова. Ди въздъхна и отново усети как съня надделява, но този път не се бореше с него. Запита се дали да не избута гардероба пред вратата, но какъв бе смисъла? Той пак можеше да влезе. Можеше да прави каквото си поиска. Диана се сгуши в завивката и притискайки я до тялото си заспа дълбоко. Инат, нерви, емоции и факта че бе видяла Виктор. Всичко това я повали. „ще се справим... ще преживеем това” мислеше си докато сънищата й се въртяха около подобие на шоколадов фонтан.

by **Zsadist** Нед Мар 02, 2014 1:25 pm

Локи се нахрани и след това бавно се изправи. Всички жени продължиха да се хранят, а той напълни една чиния с всички храни. Зеленчуци предимно. След това взе една кутия с шоколад и тръгна по стълбите. Крачеше бавно по тях. Накрая се качи и бавно отвори стаята й. Тя спеше на неудобният под. Затвори очи и след секунда всичко започна да се оправя. Леглото се подреди, докато Диана просто стоеше във въздуха заспала. Внимателно я постави на него и след това докосна лицето й, а мястото, където я беше ударил заздравя. След това постави на нощното шкафче храната и една бележка, на която пишеше просто
"Извинявай
-Л."
Демона излезе и затвори тихо врата, като я остави да спи. Влезе в своята стая и свали всичките си дрехи оставяйки само и единствено бельото си. Тогава жените започнаха да прийждат. Първа беше Жасмин и една след друга се излегнаха в леглото му, отпускайки се на тялото му и заспаха. Те жеалеха да са до него, а той не желаеше нищо повече от тях. Ако искаше секс щеше да извика само една. Близостта му до тях го караше да се чувства, като техен близък. Той беше близък за тях.. беше отдал част от живота си на тях. Бавно затвори очи и се отдаде на приятни сънища. За него приятните сънища бяха изпълнени с мъчения. Накрая просто спеше. Не искаше да пречи на никого повече.

by **Dianna△** Нед Мар 02, 2014 1:40 pm

Събуди се посред нощ. Гадеше й се. Нямаше какво да повърне, но й се гадеше. Тя се изправи и осъзна че й е изключително удобно. Измърмори под носа си и видя нощното шкафче. Бележката. Той нима й се бе извинил? Диана вдигна ръка и докосна бузата си. Нямаше и помен от шамара му. Усмихна се и стана от леглото. Протегна се и след това взе една ябълка. Огледа стаята и сигурна че всички спят излезе от стаята си. Какво щеше да прави? Да избяга? Надали щеше да избяга, нямаше как да го направи. А и Виктор все още бе тук, нямаше да избяга докато момчето бе все още в плен на онова същество. Ди отхапа от ябълката си и започна да се разхожда. Вероятността да се загуби бе огромна. Тя не се стараеше да помни къде ходи, просто вървеше без посока. Разглеждаше скъпите картини, антиките. Ако Сам бе тук сигурно щеше да е в повече от захлас. Той харесваше такива неща, докато Ди... Тя бе по... Незаинтересувана. Момичето не си падаше по подобни неща. Оценяваше ги, знаеше историята им, но не ги намираше за полезни.
Уитмор стигна до явно Северното крило на имението и надничаше в стаите. Отваряйки едната видя музикална стая. Ахна. Пръстите сякаш я присърбяха виждайки величествения бял роял. Диана затвори вратата зад себе си и се приближи до него. Прокара пръсти по клавишите и изхвърли ябълката си в кошчето в ъгъла на стаята. Усмихната започна да свири. Мелодията бе любимата на брат й. Той я свиреше до преди година, когато Джейн го заряза. Естествено Даниел свиреше много по-добре от сестра си, но и нея самата я биваше. Тъжната мелодия изпълни стаята, усилваше се и се забавяше. Диана затвори очи докато пръстите й се движеха по клавишите. Момичето въздъхна. Може би тук нямаше да е толкова зле. Щеше да прекарва доста време в тази стая. А пък и винаги бе искала да изсвири лунната соната.

by **Zsadist** Нед Мар 02, 2014 2:00 pm

Локи спеше спокойно. Много споконо, докато не чу рояла си. Някой докосваше рояла му. Тази Ди. Бавно се изправи, като момичетата наредени около него просто спяха и нито една от тях не беше гола. Всички бяха в нощници и пижами. Никога не ги насилваше. Не знаеше защо просто искаше да правят каквото искат, от както им махна каишките. Излезе, облечен само в едно спорно долнище до кръста. Крачеше из къщата и не чувстваше умора. Спеше, само и единствено, защото използваше много магия, но беше свикнал. Вътрешната му енергия беше достатъчна, че да си създаде една малка армия, с която да унищожи света, но не го правеше. Не желаеше да прави това. Беше свикнал с човешкият живот. Щом стигна до музикалката стая вратата се отвори тихо, а той се подпря на касата на вратата и я загледа. Свиреше... добре. Нямаше перфектното качество за свирене. На моменти избързваше, на други пък забавяше. Някой път пък изпускаше някоя нота. Усмихна се. Тогава просто се доближи и реши да се включи в мелодията. Взе цигулката си, като лъка премина по струните и докато Диана свиреше тя чу нежният глас на неговият инструмент. Той беше много добър в това и дори затвори очи и се отдаде с нея на музиката. Двамата свиреха и дуото им беше прекрасно, ако тя нямаше нищо против да свири с него. Щяха да събудят всички в къщата, но това не го интересуваше. Той искаше да свири. Обичаше синьото петно на врата си от музикалния инструмент. Никога не го лекуваше. Там слагаше върха на цигулката си и я подпираше с рамо. Движеше се нежно из стаята докато свиреше. Отдаваше му се и не го правеше, за да впечатли Ди. Просто беше сигурен, че той и тя са единствените ценители на класическата музика..

by **Dianna△** Нед Мар 02, 2014 2:11 pm

Мелодията й сякаш стана по съвършена, като тази на Даниел, но с нещо допълнително. Идеално. Диана въздъхна и чак тогава се усети. Тя обърна глава към мъжа и за миг спря. Не беше сигурна дали да продължи е разумно, но... Преглъщайки пръстите й се спуснаха отново по клавишите и този път се стараеше, стараеше се истински. Когато и последната нота бе изсвирена тя се изправи и отново докосна клавишите без да ги натиска. Не знаеше какво трябва да каже. Не искаше да му благодари, не искаше да се извинява. Погледна го и погледна към голите му гърди, плоския корем. Очите й се спуснаха по спортното долнище, босите му стъпала. Диана прокара ръка през косата си и се обърна отново с гръб към него.
-Защо го правиш?- попита а очите й преминаха по скъпите инструменти.
-Живееш тук, заобиколен от диви животни. Ловиш собственият си вид, държиш ме тук не искаш нищо от мен... Не мога да те разбера. По принцип и не искам, но си толкова... Агресивен си, а след това ми носиш вечеря... Погрижи се за раната ми, сложи ме в леглото... Защо го правиш Локи?
Тя се обърна към него и бе леко ядосана. Искаше да разбере истината. Искаше да получи отговор. Може би не бе редно да говори с него, може би просто трябваше да го избягва.Но защо й е да го избягва? Тя така или иначе щеше да му лази по нервите, а докато правеше това щеше да лази и по своите ако не знае доводите му.

by **Zsadist** Нед Мар 02, 2014 2:25 pm

Локи бавно постави цигулката на мястото си и й каза:
-Това не са животни. - след което видя очуденият й поглед:
-Ако отидеш в стаята ми ще видиш, че всяка една от тях е жива и здрава и е в нормалната си форма. Аз не ги карам насила да се преобразяват. Вярно, че понякога ги карам, защото имам нужда от това, но те сами приемат душевната си форма! - след тези думи той преглътна и допълни:
-И.. мразя да се ядосвам и да правя някакви изблици от ярост. Мислех си, че ще си благодарна, че до три дена Виктор ще е свободен.. а ти направи точно обратното.. нападна ме. Все едно аз съм този, който го е вкарал там и не осъзнаваш, че Ногитсу.... -той млъкна и допълни:
-Харесвам те... изпитвам физически нужди от това да правя нещо с теб. Искам точно сега да те съблека и да прява много.. много див секс с теб, за това го правя, но ти сигурно си подвластна на себе си. Не би правила секс с чудовище.. както всички ме наричате! - след тези думи той премина с ръка през косата си, но тя беше къса. Беше нервен:
-Както и да е.. отивам да си легна.. Ако искаш можеш да вечеряш.. или да гледаш телевизия.. и ако имаш нужда от компания.. знаеш къде е стаята ми. - той излезе и бавно закрачи по коридора, когато се спря. Обърна се и видя Ди. Тя го следваше:
-Какво? - попита той и зачака отговора й. Знаеше, че пак щеше да го издразни по някакъв начин, но искаше да знае какво иска да му каже. Просто не искаше да й чете мислите. Имаше нужда от почивка...

by **Dianna△** Нед Мар 02, 2014 2:38 pm

Гледаше го и попиваше думите му като гъба. Допадаше й факта, че го е вбесила. Може би не защото бе „чудовище” а защото не знаеше какъв общ език да намери с врага си. Да той не бе виновен, за това че Виктор е затворен в капан в собственото си съзнание, но и тя не бе.... Всъщност напротив именно тя бе виновна за това. Тръсна глава. Следващите му думи я сепнаха. Той какво? Ди щеше да се засмее. Значи все пак и той я желаеше. Искаше я точно както всички останали мъже. Диана погледна към тялото си и се подсмихна самодоволно.. Е дори на сила нямаше да може да вземе това което иска освен ако не желае да се поизцапа. Ди излезе след него и той се спря. Очакваше, че ще му каже. Момичето поклати глава.
-Съжалявам че ще те разочаровам скъпи, но и моята стая е в тази посока.
Диана мина пред него и готова на всичко,з а да предизвиква яд у него свали тениската си. Хвърли я на земята и продължи по коридора. Може би демона знаеше как изглежда тя гола, сигурно я бе виждал все пак Диана бе голяма уличница, но пък кога е бил толкова близко до нея? Ди се обърна в цялото си великолепие към мъжа и му помаха.
-Приятна почивка с... Творенията ти Локи.- тя влезе в стаята си и затвори вратата. Свали панталонките си и хвърляйки ги на земята остана само по боксерки. Момичето отново се излегна в мекото легло и дори не се зави. Бе достатъчно топло, за да седи чисто гола с дни.

by **Zsadist** Нед Мар 02, 2014 2:46 pm

Локи я видя. Тя го дразнеше. Искаше да дразни принца на Ада и може би бъдещ крал. Искаше да си играе с него. Той преглътна тежко и се опита да не се изнерви. Последва я. Това, което видя го накара да потрепне, но не се възбуди. Имаше малко нужда от мотивация. Щом мина покрай стаята й спря. Стоеше отвън и беше готов да продължи и точно, когато щеше да влезе ръката му се дръпна от дръжката и продължи. Влезе в стаята си и ги видя. Всичките негови "творения" спяха. Той вдиша и издиша и се обърна. Закрачи бързо и щом стигна вратата се отвори. Тя беше гола, по бельо на леглото, а той не се интересуваше изобщо. Просто вратата зад него се затвори и заключи, тази на банята също. Той се надвеси над нея и я погледна в очите, като ръцете му се подпряха на леглото, в страни от главата й. Притисна се в нея и я целуна насила, а след това се отдръпна и й каза:
-Сега ще правиш секс с мен! - след това се усмихна доволно и допълни:
-Не ме интересува дали си в цикъл или не! Искам да усетя устните ти по пениса си! Искам да те чукам назадна, като кучка... - след тези думи се доближи до нея и допълни:
-И знам, че и ти го искаш.. защото си падаш по такива неща! - бавно се притисна в нея и се отърка в тялото й, като това леко започна да го възбужа, но нямаше великата твърдост. Погледна я в очите и попита:
-Е? Би ли го направила с мен? Или трябва да те карам насила? - и зачака някакъв отговор, докато ръката му се спускаше по бельото й и стимулираше клитора й през него.

by **Dianna△** Нед Мар 02, 2014 2:55 pm

Щеше да се засмее когато чу как вратата се затваря зад него. Присъствието му се усещаше още преди да е заговорил. Тя не се обърна към него. Щеше да го игнорира. Да го игнорира напълно. Дори когато застана върху нея и устните му намериха нейните, тя не отвърна на целувката, изви глава и се опита да го избута от себе си. Очите й срещнаха неговите и когато впрегна всичката сила в тялото си се измъкна от ръцете му и тя изцъка с език.
-Няма да ме накараш на сила! Няма да развалиш репутацията си на добрия демон, който пази жени. О, може би ще ми пуснеш ток?- тя се засмя и се измъкна от леглото. Щеше да го вбеси, да го накара да я мрази! Той щеше да я намрази и както бе казала на брат си да я изгони. Щеше да го накара да я изгони. Диана вдигна гордо глава и отметна косата си на една страна.
-Сега освен ако нямаш намерение да ми дадеш друга стая или да спиш на пода бих желала да напуснеш Локи син на Луцифер.- тя се усмихна възможно най- мило и обръщайки гръб за пореден път на демона отвори големите прозорци и гола излезе на терасата. Може би наистина го бе предизвикала и както Сам би казал „сама си го просеше”. Може би да, може би не...

by **Zsadist** Нед Мар 02, 2014 3:15 pm

Локи премина с ръка през косата си. Преглътна тежко и я видя. Тя го дразнеше. Искаше да го дразни. Той не обичаше това. Закрачи към нея и точно, когато щеше да направи нещо много злобно и високомерно, когато щеше да я притисне на терасата и да я изнасили се спря. Тя усети нещо върху раменете си. Беше дреха. Неговото сако. Той просто го остави там и й каза:
-Да не настинеш! - след това просто закрачи и излезе от стаята. Крачеше към своята стая. Желаеше го. Искаше да я изчука, но нямаше да го направи. Просто влезе в стаята си и пожела да го оставят с Жасмин. Бивша проститутка, която не беше правила секс от много време, а си личеше, че и липсва. Имаше форма на куче. На кучка общо взето.. така познатото женско хъски, което се разхождаше из къщата. Другите жени напуснаха стаята му а той просто я хавна. Завъртя я и накара да застане в кучешката позиция и без да пита свали спортното си долнище. Беше възбуден само от тази игра с Дияна, но сега.. сега нямаше да й се вързва на номерата. Прави див секс, който може би се чу от цялата къща. Правиха го в леглото, в банята, на терасата. Къде ли не... Накрая той просто се излегна и тя го задоволи за последен път използвайки само ръце и устни. И малко език разбира се, но след това просто се облече и си тръгна. Той се отпусна. Загледа тавана и видя слънцето, което се подаваше през завесата. Той използва магията си и дръпна завесата. Затвори очи и се отпусна сам в леглото си.. Както винаги. Сам. Обичаше самотата и може би беше създаден за нея, а тъмнината още повече. За това и завесите му бяха толкова дебели. За да не пропускат никаква светлина. Вдиша и издиша тежко и просто остана там. Нямаше нужда от нищо. Просто стоеше там. Гледаше и нищо не правеше. Беше сам, загледан в тъмното и .. просто замръзна на място и... остана сам....откъсна се от целия свят..

by **Dianna△** Нед Мар 02, 2014 3:43 pm

Диана потрепери, когато усети сакото му върху раменете си и се обърна очаквайки продължение, но такова не последва. Знаеше си, знаеше си че не би й посегнал. Диана поклати глава и минути по-късно го чу. Стенанията на онази жена, сливането на телата им. Преглътна и влезе в стаята си. Уитмор свали сакото и го остави на стола до червената рокля. Облече копринена нощница и легна в леглото. Искаше й се да си сложи слушалки и да не чува повече пресилените стенания на онази, но вместо това остана така заслушана в тях. Когато прекъснаха тя поклати глава.
-И все пак не ти стискаше.- прошепна и се зави през глава. Надяваше се да я чуе и да го хване яд, но него нямаше да го хване яд. Той не беше такъв че да го хваща яд. Диана затвори очи и започна да си пее някаква песен. Клатеше се, за да се унесе отново, но някак си не можеше. Изгаряше я да направи някоя глупост... Момичето отметна завивките и стана. Излезе от стаята си и се затича надолу към мазето. Стигайки до голямата врата Диана сложи ръка на нея и въздъхна. Не чуваше нищо от другата страна, искаше да види какво става.. Да види него. Тя бутна и тази врата и за слиза по стълбите. Очите й се разходиха по помещението и се спряха на седящия в средата на клетката Виктор. Тя се доближи и заставайки пред нея наклони глава на една страна.
-Защо избра него?- може би единствения въпрос, който Диана искаше да зададе на това създание. Искаше да влезе и да го пребие, но просто стоеше и го гледаше.
-И не започвай с това, че аз съм виновна, знам че искаш да ме нараниш, но няма да успееш... Дори наранявайки Виктор... Когато напуснеш тялото му ще те пребия с голи ръце кълна се.- дори и сега да си изядеше боя от сина на Дявола пак щеше да пречука това създание.

by **Victor Fausnaught** Нед Мар 02, 2014 3:54 pm

Виктор стоеше в помещението и се биеше сам себе си, търкаляше се по пода. Но това не беше Ви. Това бяха те. В схватка един с друг. Зъбите му вече не бяха единственото различно по него. Козината беше започнала да расте. Той беше без дрехи, чисто гол, а тялото ми беше в белези, цялото. Дори имаше огнестрелна рана от куршум в кракът, носа му все още беше счупен, а той погледна злобно към Диана, която беше влязла без позволение:
-Защо ли? Защото точно ти си виновна! След като те видя как се целуваш със Сам, след като видя сестра си в болничната стая.. в безсъзнание.. е тя спеше де, но разбира се той не мислеше тогава.. той видя теб.. виждаше как го подминаваш и целуваш Сам... тази целувка го съкруши.. беше готов да умре и се радвам, че брат ти го спря.. щеше да се хвърли от покрива на болницата.. тогава го хванах.. най-слабата душа в цялата болница.. дори сред толкова болни, си избрах здрав човек.. беше невероятно.. всичките кошмари, които му създадох! - след тези думи той се доближи до клетката и го видя. Ръцете му започнаха да изгарят, а той изрева злобно, но това беше като рев на животно и очите му не бяха онези негови кафеви.. бяха жълтеникаво кафеви. Много, много по-светли. Той се усмихна злобно и й каза:
-А сега.. сега твоята душа е слаба... толкова лесно мога да вляза в съзнанието ти, ако не беше тази решетка... отвори я! Пусни ме навън.. нека освободя Виктор! Дай ми твоето тяло! Няма ли да се - и той падна на колене:
-Агхррр... ах ти малко копеленце! - започна да си бие юмруци в гърдите, като каза яростно:
-Стой си там вътре! - и тогава чу стъпките по стъпалата. Сигурно Локи идваше... но не... Локи го нямаше. Локи беше горе в стаята си.. никой не слизаше. Ногитсунето полудяваше.. искаше свобода.. мразеше клетките и сега просто не знаеше какво става. Погледна Диана и й каза:
-Отвори я! Отвори клетката! - и преглътна тежко, докато се свиваше на топка на пода..

by **Dianna△** Нед Мар 02, 2014 4:15 pm

Слушаше го и не можеше да повярва, че това е... Не, не беше той. Нямаше и капчица от Виктор в това създание. Тя се доближи до него и поклати глава.
-Наистина ли ме имаш за толкова тъпа? Ако ти дам достъп до моето тяло ще спечелиш повече от колкото в тялото на Виктор. Няма да го имаш изроде. И Виктор няма да имаш. Той няма да ти позволи да останеш там. – тя сложи ръце на клетката и погледна към гърчещото се тяло на пода.. Отново поклати глава и седна пред клетката. Започна да си тананика онази мелодия, която самият Виктор си тананикаше и въздъхна. Щеше да направи единственото нещо за което се сещаше. Щеше да даде стимул на Виктор за живот. За.. Борба.
-Ви... Знам че ме чуваш.- започна и погледна към него. Изправи се и знаейки че най-вероятно наистина ще съжалява след това бързо отвори клетката и се шмугна вътре. Очите й се спряха на създанието и тя се доближи до него. –Обичам те Ви. Обичам те и трябва да го знаеш, разкарай го от себе си и нека забравим за всичко случило се, ще се махнем от този град, ще отидем във Виена, Париж... Ще те запозная с родителите си, ще те обуча да станеш ловец. Ще имаме всичко.- говореше бавно, мило. Все едно на малко дете. Диана не искаше да предизвика някаква избухлива реакция у него, но Ногитсунето надали бе на същото мнение. Ди се приближи до толкова че докосна лицето му. Очите й го гледаха топло, любещо. Тя се усмихна на криво и видя леката промяна в тях. Поне се надяваше да има промяна,а да не е само въображението й.
-Хайде Ви... Недей да си мислиш лоши неща, само за нас. Трябваш ми, имам нужда от теб. Ти си най-хубавото нещо в моя живот, всичко което сторих бе за да не те нараня и то не защото си слаб, ти си толкова силен Ви! Просто ме беше страх, че ще направя нещо нередно. Моя е вината... Не исках да те нараня, но го сторих.. Съжалявам. Толкова съжалявам. Върни се при мен Ви.- тя продължаваше да говори, надяваше се да има ефект.- Сестра ти вече е добре, здрава е... И е толкова красива, трябва да я видиш, а и имаш нова кола. Страхотна нова кола, не този гаден шевролет който открадна, а още по-хубава. А и трябва да ме видиш в рокля.- говореше пълни глупости, но щеше да го накара да се пребори, да се бори по-силно, защото както Локи бе казал, ако той не искаше демона да се махне... Нямаше какво повече да направи.

by **Victor Fausnaught** Нед Мар 02, 2014 4:22 pm

Виктор гледаше и нищо не виждаше. Пълна тъмнина. Не чуваше нищо. Изведнъж дочу позната мелодия. Любимата му песен. Усмихна се някак си тъжно и тогава го чу. Гласът на Ди. Нейният глас. Само и единствено нейният. Диана. Неговата любов. Чуваше му какво говори. Тогава точно, когато мислеше, че може да я достигне той закрещя името й, но тогава го видя. Виждаше през своите собствени очи. Виждаше я. Беше красива, както винаги, по нощничка, но... той не можеше да се контролира. Ръцете му се протегнаха към нея и изведнъж я хванаха за вратът. Ногитсунето се изправи и я притисна до стената, като започна да я души:
-Нека видим тази болка.. болката Виктор да те гледа как умираш, колко сила ще ми даде! Да! Усещам го! Прилива на енергия! - ногитсунето щеше да убие Ди. Щеше да я убие и отново да плени Виктор. А Ви. Той виждаше всичко, но не можеше да направи нищо. Виждаше Всичко. Дори можа да каже едно единствено нещо. Две букви:
-Ди... - и след това изгуби контрол. Ръцете му стиснаха по-силно и усещаше как въздуха й свършва, но нещо се случи. Каишката, която беше около вратът й и на нея пишеше "Диана" изведнъж пусна електричество, карайки не само тя да усети тока по цялото си тяло, но и Ногитсунето. Тогава се появи някой друг.. много познат за тях човек.. демон

by **Zsadist** Нед Мар 02, 2014 4:35 pm

Локи тъкмо се беше облякал и беше готов да излезе, когато нещо се случи. Той чу зувка от отварянето на клетката в главата си и тръгна на долу. Прекоси всичките стълби и се озова в стаята. Видя я. Диана беше притисната до стената, а Ногитсунето я душеше и използва силите си. След като им пусна ток, той се доближи и я повдигна на ръце:
-Добре ли си? - точно щеше да излезе от клетката, когато усети, че ножа му го няма. Неговият нож се заби в ребрата му и то от гръб. Усети острата болка, защото ножа беше специален. Изтърва Диана и се обърна, като изрита ногитсунето в носа, а тялото на Виктор просто се върна в клетката. Затвори я и погледна Диана. Тя беше изгубила съзнание и... как да го обясни... беше усетила електричеството навсякъде по тялото си, което не беше добре. Той я вдигна на ръце и започна да я носи по стълбите, докато кървеше. Накрая я заведе до стаята й, като я постави там. Крачеше нервно и когато я докосна тя започна да се събужда, а той точно обратното. Погледна я в очите и изкрещя:
-Какво по-дяволите правеше ? - той се доближи до нея. Покатери се на леглото и застана на колене върху него, докато ръцете му притискаха нейните:
-Нормална ли си? Искаш ли да видиш виктор отново? - след тези думи той просто се отдръпна и се изкашля, а от устата му излезе кръв:
-Заеби.. не ми се занимава с шибани ногитсунета и с теб.. отивай.. отвори клетката.. вземай си другарчето и се разкарайте от имението ми! ВЕДНАГА! - и след това закрачи към стаята си, като едва се държеше на краката си.

by **Dianna△** Нед Мар 02, 2014 4:51 pm

Може би ако не беше проклетото електричество, което я приспа и ако не беше Виктор щеше да го разкара от себе си, но чувайки го как произнася двете срички беше готова да се предаде. Да го остави да я убие и да се приключи с всичко това веднъж завинаги. НО тогава.. Е каквото и да се случи след като Диана загуби съзнание не помнеше нищо. Не чуваше и не виждаше нищо. Тя спеше дълбоко, а тялото й крещеше от недоволство. Когато се събуди изведнъж. Съзнанието й още не функционираше добре и тя не го разбираше, докато не видя кръвта. Думите му по принцип трябваше да я.. Стреснат? Не. Тя се изправи и като пълна глупачка тръгна след него. Влезе в стаята му без позволение и се приближи до тялото му.
-Мога да ти помогна... Ще ти помогна и ще си тръгнем.- говореше сериозно. Чувстваше се длъжна да му помогне. Имаше странното усещане, че му го дължи. Дръпна го към леглото, което все още крещеше секс и потискайки отвращението си от това отиде до банята и извади аптечката и всичко необходимо. Заставайки до него напой тампонче в кислородна вода и започна да почиства раната.
-Мисля че ако поспиш ще мине и без шевове, но ако искаш ще направя? Два ще стигнат, за да зарасне добре. Не е засегнат важен орган слава Богу. – тя говореше като истински специалист. Всъщност бе научила това-онова от Самюел и от всички свой собствени рани.
-Всъщност мога да направя заклинание, което да те излекува. Да... Това е добра идея. Тъкмо няма да се напрягаш.- тя остави тампона на нощното шкафче и слагайки ръка върху гърдите му зашепна заклинанието. Добре че Даниел и Сам ги нямаше. Когато и последната дума на заклинанието се отрони от устните й тя вдигна глава и се усмихна.
-Идеално, като нов си. – плесна с ръце и се изправи. Диана нямаше да го моли да останат. Щеше да намери друг начин. Тя излезе гордо от стаята и отивайки в своята се преоблече и взе сака си. Преметна го през рамо и слезе към мазето. Бутна вратата и отиде отново до клетката.
-Ако мислиш да ми правиш номера... Сбъркал си. Пускам те на свобода, след това ако искаш ме убий, но докато напуснем това имение ще се държиш прилично.- тя сви рамене и спря за миг загледана в обезобразеното лице на Виктор.

by **Victor Fausnaught** Нед Мар 02, 2014 5:09 pm

Тя го излекува с Ангелско заклинание. Това не беше добра идея. Никак даже. Той премина с ръка през косата си и тръгна след нея. Стигна за секунди до мазата си и я погледна. Тя щеше да го освободи и тогава видя как огромен син пламък пламна около клетките. Хвана я за ръката и я завъртя с лице към себе си. Сините му очи, подобни на тези на сам срещнаха нейните:
-Да не си посмяла! - след това погледна Виктор и допълни:
-Първо! Не можеш да го контролираш.. спри да се правиш на самостоятелна... спри да се мислиш за по-велика от другите хора... ти си просто човек.. да аз имам право да го правя, защото мога това! - и замахна към клетката, а от вътре Виктор полетя към стената и се разби в нея, все едно беше от стъкло. След това замахна на дясно и Ви полетя на там. След като го поразмята още малко и го остави в безсъзнание влезе вътре. Взе ножа си и го прибра на мястото му. След това ножа изчезна. Той излезе от клетката и я затвори, а сините пламъци не му направиха нищо, но ако някой друг ги докоснеше щеше да изпита... болка и агония:
-Да знам.. развалих му красивото личице.. да знам.. това се случи, но преди всичко.. той си беше развален.. а сега.. ако наистина си мислиш, че ще те пусна от тук с ногитсунето грешиш.. - след тези думи я погледна в очите и допълни:
-Искам да се качиш в стаята си, да си облечеш красива рокля и да ме чакаш в главната зала! - след тези думи погледна към Ногитсунето:
-Ще го излекувам, когато шибания изрод излезе от него, а сега.. ти ще ми се отблагодариш! Разбрахме ли се? - и я погледна в очите. Искаше да й покаже, че той командва в това имение, а не тя:
-Мога да те накарам да ги правиш и пред него... дори без да искаш мога да те накарам да правиш каквото искаш.. но сега ще ме послушаш и няма да го правим насила, нали? - и зачака отговора й..

by **Dianna△** Нед Мар 02, 2014 8:22 pm

Очите й се разшириха. Сега какво? Щяха да си играят на тука има, тука няма? Диана погледна към вече пребития Виктор и погледна към Локи.
- Направих достатъчно не мислиш ли? А и съм сигурна че ти няма да харесаш моят начин на отплащане. Просто не е по твой вкус.
Тя тръгна към стълбите и като потисна желанието си да се върне и да прегърне Виктор излезе от помещението. Нямаше да се облича и да го задоволява, вече бе чукал една от курвите си и тя нямаше да е втората му за вечерта. Или щеше да е само тя или да не я закачат. Хвърли сака си до леглото и седна по търски. Намръщено скръсти ръце пред гърдите си и зачака слънцето да изгрее. Бе тук от един ден и вече бе имала два конфликта с Дявола, какво щеше да стане през следващите три дни? Нищо, нямаше да напуска стаята. Нямаше да се храни или нещо такова. Стачка! Това щеше да стане. Диана се излегна отново на леглото и затвори очи. Искаше й се да може да вижда бъдещето, а в това време й се искаше да е невидима. Да не я види никой, поне не й докато тя реши. Искаше й се да не привлече вниманието към себе си, да остарее и да умре на това легло. Дори нямаше да става от него. Щеше да си седи само на него и да не мърда. Свивайки се на топка Уитмор не мърдаше. Кога ли щеше да дойде и да я.. Какво? Да й покаже кой е шефа? Тя бе сломена.. Нямаше нужда да й показва нищо. Някак си всичко тук я съсипваше. Самият факт че той.. Нейният единствен се опита да я удуши.. Искаше да я убие. Може би наистина демона в него бе виновен, но... Дали не бе и от част самия Виктор? Все пак както и да поднесеше извиненията си тя го бе наранила... Той бе поискал собствената си смърт и тя не заслужаваше нищо освен да бъде убита, за това че бе сломила духа на момчето.

by **Zsadist** Нед Мар 02, 2014 11:07 pm

Локи не спря да я гледа, докато се отдалечаваше. Той не спираше да спасява живота на Виктор, но и тя не спираше да се прави на толкова... важна. Погледна към разбитата муцуна на момчето, което беше в клетката. Преглътна и му каза:
-Виж какво, Кюби! Ако ще се правиш на мазна лисица в моя дом, не си познал! - доближи се до клетката. Погледна го право в очите и се усмихна:
-Нали знаеш, къде ще оставя душата ти! Точно къде ще я поставя! Да.. добро момче! Точно така! Там! - след тези думи се усмихна доволно и допълни:
-Представи си как ще се държат другите животни с теб и... знам го.. - след тези думи се спря на стъпалата:
-Знам какъв пол си... и какво изпитваш към Дияна и Червенокоската! Ти си истинска лисичка! - след което започна да се изкачва по стъпалата. Вратата зад него се затвори и този път използва магия за нея. След това затоври и другата. Погледна в главната зала и видя, че Ди я няма там. Усмихна се и просто се закатери по стълбите. Облече се и след това отиде до стаята й. Отвори и каза кратко и ясно:
-Аз излизам и не мисля да се прибирам скоро. Надявам се това да ти достави достатъчно удоволствие.. в това да си незабелязана.. и да... няма да можеш да видиш Виктор. Затворих го и никой освен мен не може да влезе. Никой! - след тези думи се отдръпна и допълни:
-Точно както ти не можеш да напуснеш тази къща! - усмихна се доволно и допълни:
-Дори не можеш да излезеш на терасата. На всякъде има бариера, която те спира... така че... приятно прекарване в затвора ти.. и ако си гладна.. а сто процента си, защото на една ябълка не се живее няколко дни.. ще ти се стъжни! - след тези думи затвори вратата и закрачи към изхода. Мислеше си, кое превозно средство да вземе, докато отива в клуба да се забавлява. Мислеше да вземе Ди със себе си, като я облече в красива рокля и я изведе малко от тук, но явно тя сама не пожела. Спести и тази подробност, защото тя щеше да я научи. Щеше да види жената, която беше на нейно място. В нейната рокля, която Локи беше взел от стола.

by **Dianna△** Пон Мар 03, 2014 7:34 am

Тя дори не се изправи, за да го погледне. Остана свита на леглото. Диана бе голям инат, дяволски голям инат. Щеше да се справи с всичко.. Буквално всичко. И тя наистина живееше с тази мисъл докато не се стигна до момента за който говореше демона. В късния следобед на следващия ден Ди се изправи и погледна към нощното шкафче на което преди имаше храна. Естествено днес нямаше и помен от нея, очите й обиколиха стаята за някакви промени, като например... Роклята я нямаше, всичко си бе на местата. Ди преглътна и прокара трепереща ръка през косата си. Имаше още един ден, щеше да ги направи два, за да е сигурна. Момичето отиде до банята и си наля чаша вода. Усети хладната течност сякаш бе погълнала пирони. Уитмор простена и се свлече на земята. Бе избрала страхотен период от месеца да стачкува.. Може би изгуби съзнание още когато падна. Може би малко по-късно, но когато се събуди вече бе започнал третия ден. Затворена сама в собствената си агония някак си се надяваше по този начин да е съпричастна на Виктор.
Изнемощяла Уитмор стана от пода и напълно побеляла, замръзваща отиде до прозореца. Опита се да го отвори и остана разочарована, да... Той наистина я бе затворил в този малък затвор, нейния затвор. Диана отново се свлече на земята и започна да трепери.
-Seigneur, aide-moi.- прошепна на френски и остана загледана в природата. „Предай се, дай му това което иска и ще бъдеш добре!” гласът в главата й бе много по-разумен от Ди, напомняше й.. Напомняше й каква бе сделката, която самата тя бе приела. Момичето поклати глава и заравяйки лице в шепите си започна да повтаря клетвата на ловците. Всяка дума, търсеше утеха в същността си, търсеше нещо познато.
Мина и третия ден, когато стаята отново се стъмни Диана се изправи, срокът който бе поставен от Локи изтече. Тя отиде в банята и с пълната си глупост замахна с гола ръка и я удари в огледалото. Стъклото моментално се счупи,а парчета от него паднаха в мивката. Дланта на Уитмор кървеше, когато се пресегна и взе едно от нащърбените парчета. Знаеше, че най- вероятно когато разбере какво е направила той ще я върне. Ще й се ядоса, но тя бе такава. Идиотка. Момичето затвори вратата, заключи я и влезе във ваната. Пусна водата и отпускайки се назад във ваната преряза кожата първо на едната си китка, а след това и на другата. Сряза възможно най-дълбоко, сряза дори мускулите. В мислите й премина образът на Джон Константин, когато направи същото и говореше с дявола. Спомни си как мъжът не можеше да си запали цигарата, защото бе прерязал мускулите и сухожилията си. Запита се дали тя самата ще е така, но нямаше сили да опитва. Отпусната във ваната гледаше как водата порозовява, скоро сигурно щеше да стане червена. Усмихна се. Браво Ди, честито идиотстване.

by **Zsadist** Пон Мар 03, 2014 8:09 am

След около час Локи влезе в имението си. Крачеше бавно, спокойно. Джентълменски, а жената която беше с него беше свободна. Беше си намерила партньор. Беше се влюбила истински, както и той и Локи я пусна. Сега беше сам. Отново сам. Първото, което направи беше да помирише кръвта. Тя беше адски обезумяла. Не стига, че кървеше от едно място, но искаше да кърви и от други две. Качи се бавно в стаята й. Беше съсипала красивата нощница. Огледа я. Ваната преливаше, а кръвта й се смесваше със водата. Зачуди се. Дали просто да не я остави така. Да я зареже някъде, примерно пред имението на брат й и да остави бележка "Сама си го направи!" Не. Не можеше. Беше обещал да я пази. Иползва магия. Доста силна магия, за да може да я върне сред живите. Видя я със смъртта. Ловец на име Дийн Уйнчестър беше наредил всичките й любими и я караше да избере да ли да тръгне с него или да се върне при близките си. Локи се изнерви и разби този сън, като я върна сред живите. Водата се изпари, а китките й зарастнаха и след секунда тя си пое въздух, защото имаше нужда от него. Локи се изкашля падайки на колене и усети своята собствена кръв, която оцвети дланта му. Погледна я. Видя погледа й, но нищо не й каза. Просто се изправи и тръгна обратно. Слезе по стълбите и щом влезе в мазата го видя. Виктор беше готов, преобразен, а ногитсунето обикаляше около него и не можеше да влезе в животинското му тяло:
-Здравейте! Сега... ти! - и посочи душата на Кюбито, която беше оранжева на цвят:
-Нека си поиграя с теб! - докато отваряше клетката вълка избяга от нея по стъпалата на горе. Щеше да намери това, което търсеше, а Локи затвори двете врати и се започна ожесточен спор, битка или нещо подобно. Никой нямаше да разбере какво се случва с Локи, който беше отслабнал след магията използвана на Ви и дали той сам не си беше виновен, че влезе в свада с Ногитсунето без да се е оправил. Не беше негова вината. Ако беше изчакал още малко нямаше да може да върне Диана, а ако беше оставил Ногитсунето още малко, нямаше да може да го плени и заради глупостта на жената горе и може би своята сега щеше да си изпати...

by Sponsored content

It's that karma? Are you my soulmate?

It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?