It's that karma? Are you my soulmate?

by **Dianna△** Нед Фев 16, 2014 4:45 pm

First topic message reminder :

Музиката звучеше в ушите й, погледа й се разхождаше от лице на лице. Болницата бе претъпкана както винаги. Нищо ново, все пак всеки ден имаше все повече и повече болни, умиращи. Ако всяка болница получаваше по долар за всеки болен прекрачил прага сигурно всички щяха да са милярдери. Марджъри се облегна назад, а гърба й сякаш простена при срещата си с дървената пейка. Не стига, че тук се чакаше два, три часа, но и бе неудобно. Супер...
Изведнъж вратите на отделението се отвориха и вътре влязоха може би 5 човека, плюс едно момиче на носилка. Тъмната коса на момичето бе сплъстена на кичури и най-вероятно това бе заради кръвта, която изтичаше от нея. Хората около носилката правеха нещо, опитваха се да я стабилизират. Накрая на цялата тайфа с много бавна, сякаш зомби крачка ходеше едно момче. Добряга, най-вероятно смотльо, с бяла кожа, чипо носле и със странна прическа. Кафявите му очи блуждаеха след носилката. Марджи свали слушалките си и това привлече погледа на брат й. Той проследи очите й и повдигна вежди.
-Катастрофа.- отбеляза Даниел, а Марджъри кимна с глава. Тя прикова очите си в момчето, което вървеше след вече изчезналата носилка. Дали той бе виновен за инцидента? Запита се, но нямаше време да мисли за това.
-Марджъри Уитмор?- гласът на възрастната жена я сепна. Тя се изправи, а златистите очи на Даниел я съпроводиха до вратата.
-Какво ви води при нас госпожице Уитмор? О, Господи...- гласът на доктора секна, когато видя голямата прободна рана в дясното й рамо.

Близо един час по-късно тя излезе от кабинета и се чувстваше като нова. Черният й потник бе пропит с кръв и какво ли още не. Тя разпусна косата си и видя брат си. Той се изправи с една типична за него крива усмивка и се приближи до нея. Целуна я по бузата,а това й донесе толкова много спомени.. Тя се дръпна леко от него и той се прокашля.
-Отивам да докарам колата. Ще те чакам долу. – Даниел се обърна с гръб към нея и тя въздъхна. Колко типично за тях двамата. Всъщност това си беше чиста проява на нежност, ако трябва да сме честни. Марджъри се протегна и простена от „болка” тя обичаше болката, възбуждаше я, но естествено само тя го знаеше и брат й де. Но той не беше тук. Погледите на всички мъже се спряха на нея и тя извъртя очи.
-Само в мечтите ви. – каза го на висок глас и тръгна към асансьорът. Вадейки телефона си от джоба на дънките си тя се сблъска с някой и моментално не настрой за битка.
-Гледай къде ходиш.- изсъска злобно и се спря,когато видя момчето с чипото носле. Перфектно извитите й вежди се повдигнаха и тя погледна към марлята на рамото си, която се напои с кръв.
-Мамка му. – прошепна и сви устни.- Супееер.

by **Zsadist** Пон Мар 03, 2014 7:30 pm

Локи се чувстваше невероятно. Тя правеше секс с него без да се противи. Беше отгоре му. Нежно се плъзкаге по него. Усещаше го. Всеки момент щеше да свърши, но не го желаеше. Искаше тя да продължи. Да го целува така страстно, да е негова! Локи се отдаде на чувството. Ръцете му на талията й просто започнаха да я притискат надолу и дори да не можеше повече той просто усети колко я е изпълнил. Беше толкова.. тясна и... му беше приятно да е толкова огромен за нея. Преглътна тежко, когато усети устните й по рамото си. Облиза се и издиша тежко, когато го усети. Чувството на топките му, който се свиха. Тялото му искаше да свърши, а мозъка му не. Той просто искаше да.... продължи, но му беше трудно. Преглътна тежко и изви тялото си, а това го накара да проникне по различен начин в нея. Можеше да го види. Пениса му беше толкова голям, че виждаше главичката му как опъваше кожата й в областта на стомаха. Боже.. дали щеше да я разпори. Преглътна тежко. Не трябваше да свършва в нея, защото я беше излекувал. Преглътна тежко и й каза:
-Не трябва да свършвам в теб... дръпни се! - след това го усети. Наближаваше и всеки момент щеше да свърши. Трябваше да я спре. Ръцете му хванатаха таза й и той я отдръпна. Пениса му излезе рязко от нея и след като усети свободата той просто се отпусна и спермата му се освободи. Той свърши мощно и... доста... бурно, като достави доста течност, която да оцапа телата и на двамата. Той преглътна тежко. Погледна Ди и й каза:
-Ами а.... - след това погледна себе си и й каза:
-Имам нужда от почистване... какво ще кажеш да го направиш за мен? - и зачака да види как тя ще го почисти и се надяваше да е по начина по който той си мислеше..

by **Dianna△** Вто Мар 04, 2014 1:56 pm

Когато я отблъсна от себе си Диана гледаше с голяма почуда. Защо? Може би имаше нещо в... Спермата му? Може би можеше да забременее от него по-лесно от колкото от човек? Но все пак тя имаше спирала? Или нямаше вече? След всичката тази магия покрила тялото й, надали имаше част от нещо такова в нея. Тя погледна смутено към тялото си, което бе влажно от него и от нея и при въпроса му наклони въпросително глава на една страна. Щеше да попита „Моля?” не разбираше защо трябва да му помага, докато не осъзна какво иска всъщност Локи. Момичето преглътна и кимна. Бавно слезе от него и прокара устни отново по врата му, преди да ги спусне надолу по тялото му. Не беше сигурна дали това което прави ще й хареса, но някак си знаеше, че той ще го.. Уважи? Диана докосна с устни кожата над пъпа му и след това започна да прокарва език по кожата му, точно там където оргазмът му се бе излял. Вкусът... Вкусът бе някак си различен от този на човешките мъже. Сладко-горчив... Сякаш бе изяла лимон, но с отсъствието на киселата част. Когато приключи Ди докосна устни до кожата му и го пое между устните си, за да обере всичко останало. Езикът й се завъртя около главичката на члена му, продължи надолу до топките и отново вдигна глава. Усмихна се някак си странно. Подпирайки ръце на бедрата му се изправи в цялото си великолепие и повдигна едната си вежда.
-Е? Приключихме ли?- знаеше отговора, но все пак бе длъжна да попита... Да го закача...

by **Zsadist** Вто Мар 04, 2014 2:17 pm

Локи усети удоволствието от това тя да го "изчисти" и щом се изправи и видя голото и тяло тя видя отново втвърдяването му. Члена му бавно се отпусна на стомаха му, а той я огледа и й каза:
-Искам да застанеш срещу мен.. на леглото... да се разкрачиш и да гледаш в мен, докато се галиш.. искам да се задоволиш и да стигнеш до оргазъм докато ме гледаш! - след тези думи преглътна и допълни:
-Няма само аз да се забавлявам, нали ? - и след тези думи той премина с ръка по пениса си:
-И дам.. искам да не мислиш за нищо друго.. освен за спермата ми.. за пениса ми.. за мен.. - след тези думи той се отпусна на стола, завъртя се така, че да е към леглото и зачака. Искаше да я види.. да види как трепери, как тялото й се извива, докато се задоволява.. докато стига до оргазъм.. искаше я... искаше и тя да го иска.. искаше да види онази нейна перверзна страна, която подлудяваше мъжете:
-И ако се справиш добре... мога да ти обещая, че това.. ще е предпоследното нещо за днес! - след тези думи я огледа и допълни:
-Но пък.... ако ти е неудобно да го правиш с пръстчета... можеш да паднеш на колене и да ме помолиш... да използвам езика си! - усмихна се доволно и допълни:
-Е? Готова ли си да стигнеш до оргазъм? - и зачака.. зачака да види какво ще стане..

by **Dianna△** Вто Мар 04, 2014 2:27 pm

Погледна го и се засмя. О наистина ли очакваше да го помоли? Нямаше шанс просто това да се случи.
-Щом искаш скъпи, ще те оставя да гледаш.
Диана се доближи до леглото и легна по гръб, първото нещо което направи бе да вдигне крака нагоре и да прокара длани по бедрата си, точно отстрани по тях, преди пръстите й да ги разтворят. Гъвкавостта, толкова й помагаше на моменти. Свивайки ги стъпи само с пръсти на леглото и вдигна едната си длан към гърдите си, а другата настани точно между бедрата си и пръстите й започнаха да масажират клитора й. Тя простена и се изви, пъхна два пръста в себе си и започна да ги движи. Устните й се разтвориха изкусително, очите й се затвориха и тя простена високо.
Истинско мъркане сякаш се отделяше от гърдите й. Дишането й се учести и тя вкара трети пръст в себе си. Започна да движи ръката си по-бързо и точно когато щеше да свърши ги отдръпна и отново ги прокара по клитора си.
-Харесва ли ти да гледаш?- попита с треперещ глас и отново вкара пръсти в себе си. Господи.... Това бе дяволски приятно. Тя отмести едната ръка от гърдата си и я прокара по корема си, настани я на едното си бедро и ноктите й се впиха в собствената й кожа. Главата й отново се изви и тя прехапа устни. Искаше да изкрещи „Да” но се спря.

by **Zsadist** Вто Мар 04, 2014 2:55 pm

Локи преглътна тежко. Гледката го възбуждаше. Ръката му обви члена му и го изправи гордно. Самото му достойнство беше тежко и не можеше да стой право в тази позиция, но той си помагаше. Пръстите му го обвиха и се плъзнаха по дължината му. Усещаше го. Желаеше го. Преглъщаше тежко. Изправи се бавно и започна да се доближава, докато не стигна до нея. Тя беше затворила очи и се задоволяваше. За какво ли си мислеше. Сега не го интересуваше. Бавно застана на колене и тя усети как ръцете й бяха махнати от там. Устните му се сляха с нейните срамни и той просто прокара език по тях и след това тя го усети в себе си. Езика му започна да прави палави движения, докато едната му ръка премина по клитора й и започна да го гали с пръсти. Искаше да я накара да свърши. Искаше да я подлуди. Искаше... да е различен. Използва малко магия. Тя можеше да го усети. Топлината, която се прокарваше по тялото й. Той използва магия, която да я накара да изпита удоволствие и то не само там долу между бедрата, а по цялото тяло. Все едно устните му бяха навсякъде по нея, все едно я целуваше навсякъде, все едно езика му задоволяваше всяка нейна дупка, издутина.. гърдите й, устните й.. искаше да я накара да изпита огромно удоволстиве.. искаше да я накара да свърши и се надяваше това да й хареса.. да се пристрасти към тази магия..

by **Dianna△** Вто Мар 04, 2014 4:15 pm

Тялото й бе като разтърсено от гръм, от мълния. Тя извика високо и зарови пръсти в косата му. Бедрата й се повдигнаха и ако не беше толкова разтърсена от усещането сигурно щеше да се засмее и да му каже „Не издържа,а?” но не можеше. Мамка му не можеше дори да диша. Тя прехапа устните си до кръв и простена.
-Не спирай, моля те не спирай.- Диана изви врата си, сякаш за целувките му. Които.. Нямаше ги, но тя ги усещаше. Усещаше го навсякъде по себе си. Уитмор притисна главата му към себе си и гърдите й започнаха да се повдигат неравномерно, стенания и въздишки се редяха едни след други. Коремът й се сви на топка, мускулите й се очертаха и тялото й се изви към него, когато бе разтърсена от мощен оргазъм. Уитмор отпусна захвата си и вдигна ръце над главата си зарови пръсти в чаршафите и въздъхна.
-Господи.- засмя се. Не можеше да изпита по хубав оргазъм... Не беше редно, но наистина не бе изпитвала по-хубав оргазъм.
-Ако знаех че е толкова хубаво, отдавна щях да се чукам с демони.-засмя се и потърка лице. Дори не можеше да събере бедрата си. Вдигна глава и го погледна в очите. Не знаеше какво да каже. Всъщност дори не знаеше какво да направи в момента. Тя прехапа устни и усети капките кръв по тях. Тя присви очи и насилвайки тялото си се изправи и го придърпа към себе си. Устните й се впиха в неговите и усети своя собствен вкус по тях.. Сладко, обичаше този вкус. Тя простена и отново зарови пръсти в косата му. Ди прокара долната си устна по неговите и въздъхна.

by **Zsadist** Вто Мар 04, 2014 4:33 pm

Локи се влюби... в стоновете й. Беше толкова възбуден и когато тя просто стигна до финал докаран от него чу коментара й. Щеше да вкуси всяка една капка от оргазма й, ако не беше тря да го придърпа. Целувката беше толкова приятна и за двамата, защото той усети вкуса на кръвта й. Пениса му потръпна и тя можеше да го усети, докосващ стомаха й. Той я погледна в очите и й каза:
-Не.. не демони... само един единствен може да направи това! - след тези думи я погали и й каза:
-Сега просто си пожелай какво да усетиш.. как да го усетиш и ще го направя.. искам да те докарам до още един оргазъм.. искам да се пристрастиш към мен! - знаеше, че е невъзможно. Просто й казваше какво желае. Преглътна тежко и просто я погали по устните, а след това й каза:
-Кажи ми.. как ме желаеш.. кажи ми какви са най-перверзните ти желания и сега ще ги изпълним! - знаеше, че е твърде голям и може би не е свикнала с това, но сега.. сега щеше да я накара да изпита най-приятното удоволствие, което е изпитвала. Погледна я в очите и й каза:
-Желая те! Искам още! - и я целуна страстно.

by **Dianna△** Вто Мар 04, 2014 4:57 pm

Очите й минаха по лицето му. Тя се отпусна назад в леглото и го придърпа върху себе си. Всъщност нямаше никакви перверзни мисли в момента. Тялото й просто не можеше да се нагласи на такава вълна след този оргазъм. Бе някак си сънена, топла.. Все още влажна и.. Мекушава. Тя прокара длани по гърба му и се подсмихна.
Устните й докоснаха неговите и въздишка се откъсна от гърдите й.
-Не зная... Не зная.- засмя се и повдигна бедра, уви крачетата си около него и го притегли към тялото си. Едната й ръка отново мина между телата им и насочвайки го към себе си простена. Тя докосна устни до рамото му и засмука внимателно кожата.
-Всъщност.. Кажи ми Локи.. Правил ли си някога любов? Не секс, не чукане.. Любов?- тя отново се подсмихна и си спомни Сам и онази нощ. За миг се запита дали онази нощ не е трябвало да я подари на Виктор... За първият му път, а не на Сам... Но и двамата я заслужаваха... А ето сега предлагаше на... Кой? Какъв беше той в момента за нея? Приятел? Враг? Любовник? Господар? Какви бяха те? Уитмор отново прокара поглед по него и затвори очи. Тялото й се отърка в неговото и тя въздъхна.
-Какво ще стане след това? – гласът й бе тих и плах. Губеше се във въздуха, но той я бе чул. Диана бе сигурна в това. Дори самият той би трябвало да мислеше за това. Той щеше да се привърже към нея и тя към него... Уви. Това щеше да обърка планът му.. Планът й. Щеше да промени всичко. Не трябваше да се стига до това. Уитмор прокара пръсти по едната му ръка и спря дланта си на неговата. Най-големият й грях... По-голям и от това да убие... Най-големият й грях, а му се наслаждаваше. Що за лудост?

by **Zsadist** Вто Мар 04, 2014 5:04 pm

Локи се усмихна и й каза:
-След това ли.... - той я целуна и допълни:
-Искам да си моя за няколко дни.. само за няколко... и след това съм сигурен, че ще останеш много доволна.. по-доволна дори от този оргазъм, който изпита сега! - след тези думи той я целуна и допълни:
-Научи ме! Искам да застанеш от горе ми.. и да правиш любов с мен.. желая го! - след тези думи той започна да целува вратлето й, а тя усещаше устните му навсякъде по тялото си. Докато той целуваше вратът й тя можеше да ги усети по гърба си, вратът си, клитора си, бедрата си. Навсякъде, където я караше да настръхне и да изпита възбуда. Той леко захапа и тя усети и това. След това се завъртя така, че да е отдолу и усети влажните й срамни устни да се отъркват в главичката на пениса му. Той преглътна тежко и го каза:
-Прави любов с мен.. не искам нищо повече за тази вечер.. за последно.. прави любов с мен и обещавам... повече няма да желая нищо от теб за днес.. няма да искам нищо друго.. - и след тези думи я целуна, нежно и внимателно, а тя отново усети устните му, зъбките му, езика му, пръстите му.. всичко по някоя част от тялото си.. Ръцете му бяха нежни, внимателни. Той беше нежен, внимателен. Когато усети тялото й върху своето, гърдите й допрени до неговите той преглътна тежко и й каза:
-Диана.. дори и да се пристрастя към теб... аз мога да направя нещо... аз никога няма да те имам знам го, но... искам да знаеш, че ще направя нещо.. и после... после ще останеш доволна.. сега спри да мислиш за бъдещето и миналото.. отдай се настоящето. Отдай се на мен! Моля те! Бъди моя и по свое собствено желание! - и след тези думи ръцете му се плъзнаха по гърба й. Той я притисна до себе си и я целуна. Нежно и внимателно, без никаква магия, докато не отлепи устни от нейните. Тя можеше да усети всяка една своя нежна част от тялото си, все едно е целувана от него, докосвана от него. Обичаше да го прави и усещаше това, колко я възбужда... усещаше колко е добър в това... Локи. Принца на Ада беше пристрастен към красотата на това човешко същество и знаеше какво щеше да направи. Каквото винаги правеше. Щеше да се жертва. Щеше да я има за няколко дни, но не можеше да държи красота, като тази затворена.. щеше да я освободи.. да я пусне на свобода, като я накара да забрави за всичко.. може би.. Усмихна се някак си фалшиво и я целуна преди да се отдаде на действията й.

by **Dianna△** Вто Мар 04, 2014 6:05 pm

Тя бе готова, щеше да започне и наистина започна да се движи когато се осъзна. Тя осъзна какво прави с кой го прави. Усещаше го толкова ясно, бе в нея. Възбудата му бе дяволски твърда, ръцете му жадно докосваха тялото й. Любов.. Тя щеше да прави любов... Не, не.. Не можеше. Диана се отдръпна от него като опарена. Какво правеше?
-Не... Господи осъзнаваш ли какво правим? Не можем! Не бива.- тя скочи от леглото като повлече със себе си чаршафа и го уви около тялото си. Диана прокара ръка през косата си и поклати глава.. Не можеше да повярва до къде е стигнала.
-Не мога.. Не мога. Съжалявам.- тя отвори вратата и хукна както бе по хавлия. Може би нямаше къде да отиде.. Нямаше къде да се скрие, но... Трябваше да се осъзнае, тя не можеше да прави такива неща, не с него. Не да се отдава на него. Босите й крака тичаха бързо по коридорите докато не стигна до голямата врата дръпна я с всички сили и хукна навън. Нощта бе студена, много студена. Капки дъжд падаха тежко върху лицето й, но Диана не се върна обратно? Къде щеше да отиде? Чисто гола покрита само с този чаршаф? Къде? Тя влезе тичайки в големия лабиринт и тичайки минаваше през зелените коридори. Косата й се мокреше, а също и чаршафа. Сигурно щеше да се загуби или той щеше да я върне още сега и да я затвори отново в стаята й. Какво от това? Нали поне бе опитала? Какво? Да избяга? Те не знаеше дори къде може да отиде. Диана се препъна и падна точно до някакъв фонтан и простена. Вдигна ръце и погледна натъртените си ръце. Какво по дяволите? От раните бликна кръв, но тя нямаше да се откаже. Изправи се и продължи да тича притискайки чаршафа до гърдите си. Спря едва когато стигна до нещо подобно на гора. Огледа се и по детински продължи. Този път ходеше, ходеше бавно и се оглеждаше. Какво сега? Видя нещо подобно на люлка и се приближи, дръпна въжето и уверявайки се че е здраво седна и остана така. Дъжда брулеше кожата й, капките се стичаха по гърба и лицето й. Бе точно като за снимка...

by **Victor Fausnaught** Вто Мар 04, 2014 6:18 pm

Локи също се осъзна. Демон да прави любов. Какво му ставаше. Той се беше изгубил в нея, във секса с нея.. любов? Това не беше неговата част. Той се изправи и видя как тя избяга. Преглътна тежко и започна да се облича. Но нямаше време. Нахлузи едно горнище и събуди вълка. Точно щеше да тръгне към нея, когато вълка го изпревари. Той тичаше след нея. Бързо..

Виктор спеше спокойно, когато усети рязкото събуждане. Дори не се огледа. Просто го подуши. Ди беше уплашена и преди да е успял Локи да направи нещо той се затича. Излезе от имението и започна да души. Тичаше през лабиринта. Подуши Ди. Кръвта й, а след това продължи. Знаеше къде е тя. Виждаше я. Тичаше бързо. Толкова бързо, че когато стигна до нея той забави. Доближи се и когато я видя облиза нежно крачето й. Това красиво краче, а след това постави глава на нея. Козината му беше мокра и... може би гадна на допир, а очите му гледаха жално към нея. Той искаше тя да се прибере. Захапа чаршафа и я задърпа. Искаше тя да се скрие на топло, защото щеше да настине. Задърпа я и изръмжа, като направи знак с глава. Искаше я в имението, но този път щеше да я пази...

by **Dianna△** Вто Мар 04, 2014 6:30 pm

Люлейки се леко ту напред, ту назад Ди си тананикаше лунната соната, когато до слуха й достигна звука на лапи. Тя вдигна глава и видя. Вълка, най-красивия вълк тичаше към нея. Запита се дали Локи го праща и дали да побегне? Но какъв е смисъла като знаеше колко ще издържи тя и колко той. Сигурно щеше да я изпревари още на петата крачка. Тя преглътна исе подсмихна, когато езикът му облиза кракът й. Готова да го погали, животното задърпа нервно чаршафа и изръмжа. Уитмор повдигна вежди.
-Така ли ще го играем вече? Ще ми ръмжиш?- тя хвана чаршафа и го издърпа от зъбите му или по-точно го скъсаха и събирайки го нагоре към себе си вдигна лице към дъжда. По принцип Ди не харесваше дъжда, но сега й бе приятно.
-Остави ме... Приятно ми е да стоя тук. Пък дори и да настина той ще ме излекува... Каквото и да ми се случи той ще ме поправи.. Така че и да ме изядеш... Този път няма да мога да те опазя жив.- засмя се и погали вълка по главата.
-Ами ти? Защо си тук? На свобода си, а се грижиш за мен. –тя поклати неразбиращо глава и се люшна отново на люлката. Дъжда продължаваше и сякаш дори се усилваше. Диана въздъхна и погледна раните на ръцете си, избърса длани в чаршафа който вече бе подгизнал и опря глава на въжето. Кой по дяволите бе оставил люлка тук?

by **Victor Fausnaught** Вто Мар 04, 2014 6:41 pm

Вълка я погледна. Тя се люлееше, а той гледаше наляво-надясно. Изведнъж закрачи и се озова зад нея и започна да я люлее. Буташе я с носле и след това се отдръпваше. Искаше да я пази. Това беше единствената му задача. Това беше единственото нещо, което щеше да прави. Той стоеше и чакаше тя да се налюлее за това просто закрачи и се излегна пред нея. Сви се и започна да маха с опашка. Харесваше му. Просто да е такъв.. да е себе си. Свободен. Искаше да я пази и щеше да го прави, а докато тя се люлееше той се наслаждаваше на гледката. Тя беше толкова красива. Никога не беше виждал толкова красива жена и тогава се сети нещо. Можеше да й даде знак. Огледа се. Трябваше да й напише "Аз съм Виктор" в калта, когато го чу. Онзи глас. Толкова познат глас. Локи... Той се завъртя към него и му изръмжа, но тогава Локи го успокой с магия отново и той просто се излегна на земята.

by **Zsadist** Вто Мар 04, 2014 6:42 pm

Локи вървеше бавно в дъжда. Отиваше към Ди и Ви. Накрая се появи и чу животното да ръмжи, а той го освободи:
-Диана... - след тези думи той я погледна, но тя не му обръщаше внимание:
-Искам да ме чуеш внимателно... и да знаеш, че това е нещо, което няма да запомниш! - след тези думи той я погледна и каза:
-Ти ми показа нещо ново...научи ме на нещо ново и съм ти благодарен за това! А и.. виждам любовта ти.. любовта ти към него - и посочи вълка:
-И обратно.. неговата любов към теб! - след тези думи той се усмихна и каза:
-Да... това е той! - след тези думи той се доближи до тях и спря Ди, която се люлееше:
-Вървете си.. просто ... обичайте се.. ще изтрия спомените ти за всичко.. свързано с мен.. ще ви създам нови.. но.. да... ти никога повече няма да ме помниш.. просто.. аз ще съм някакъв там магьосник, който е помогнал за Ви. - след тези думи той я погали по косата и допълни:
-Е? Искаш ли да отидем в имението и... да ви съберем багажа? - и зачака отговора й..

by **Dianna△** Вто Мар 04, 2014 6:57 pm

Диана вдигна глава. Бе някак си сънена сякаш. Замаяна. Очите й се спряха на лицето на демона и думите му. О, думите му.Тя скочи на крака и падна на колене до вълка.
-Господи! Господи Ви.- той бе станал свидетел на всичко, на всичко. Тя прегърна животното. Как щеше да му обясни?! Какво щеше да му обясни?! Нямаше какво. Всичко щеше да бъде пълен провал. Диана вдигна глава към Локи и осъзнавайки какво й говори ахна. Не го очакваше, не го очакваше но радостта... Тази радост. Уитмор положи внимателно главата на вълка на земята и се изправи. Доближи се до Локи и уви ръце около врата му.
-Не.. Не искам да триеш спомените ми... Моля те. Искам да те помня, да помня истината и когато остарея да си спомням за теб... Когато те видя да знам защо не трябва да те мразя. Не трий спомените ми.... Те не са по-лоши от всички останали.. Дори са по-хубави от някои... –Диана го притискаше към себе си. Не знаеше как да каже благодаря... Искаше да си тръгне, да види Виктор.. Здрав и жив.. Нормален. Искаше да е с него, но не искаше да нарани демона. Тя се отдръпна от него и устните й се докоснаха съвсем внимателно до неговите.
-Ще я намериш, ще намериш тази която да обличаш в рокли и да те обича, няма да останеш сам... А и обещавам... Ще бъда твоя приятелка... Най-добрата ти приятелка, кълна се. – тя се отдръпна от него и погледна към вълка и пак падна на колене.
-Господи, нима... Той... Добре някои негови спомени ги оправи, но и той трябва да помни.. Да знае кой си. Няма да те забравим! И ако посмееш да ми изтриеш спомените..- спря. Нямаше да го заплаши- Моля те, не го прави! Просто недей.- тя се усмихна мило и погали вълка. Искаше да закрещи. Успяха, справиха се. Те се справиха. Очите й блестяха, пълни със сълзи от щастие, тя хапеше устните си и осъзнавайки нещо се засмя
-А и има още една причина да е ми триеш спомените, най-хубавият оргазъм в живота ми.. Не ми го отнемай!- засмя се и вдигна глава към него. Диана не умееше да благодари.. Но за нея това да каже всичко това бе равностойно на хиляди благодаря.

by **Zsadist** Вто Мар 04, 2014 8:20 pm

Локи я видя. Тя скочи, като опарена и се хвърли на врата на Вълка. Как искаше и той нещо такова.. нещо истинско. Когато го прегърна той се чудеше в началото какво да направи. Първо стоеше неподвижно, но след това ръцете му бавно я прегърнаха. Той преглътна и й каза:
-Ами.. аз... няма защо. - а след това тя се отдръпна. Отиде при вълка и отново го молеше да не трие спомените й. Почеса се и й каза:
-Да де... не мисля, че искаш да казваш това за оргазма точно пред него! - и чу ръмженето на вълка:
-Ето какво... искам - той свали горнището си и го наметна на раменете й, защото тя беше само по чаршаф. Свали и завивката от тялото й, защото беше прекалено мокра. Поне отвътре якето му беше с кожа. Изкуствена, но мека и приятна на допир. Той преглътна и й каза:
-Сега.. ще дойдеш с мен... а той ще ни последва! - след което ги огледа и допълни:
-Ще си вземете горещ душ.. ако искате заедно, ако искате отделно... ще се изсушите.. може да го гушкаш докато е вълк.. все пак е.. пухест и мек, но може и да го оставиш и.. нали.. ще го превърна в човек, но ще трябва да изчакаме до утре. Тялото му е слабо.. изнемощяло и толкова много промени му действат зле.. не искаме да го оставим инвалид! - и за финал я погледна и допълни:
-И да... ще се радвам ако тази вечер.. двамата вечеряте с мен.. на една маса... и под.. - след това погледна Ви и допълни:
-И ти... ти си едно силно хлапе, което успя да разбие магията ми.. не го забравяй! - след тези думи се усмихна, направо се засмя и допълни:
-Обещавам.. никакви оргазми повече! - и се обърна. Гол от кръста нагоре. Само по едно спортно долнище той закрачи, а в дясната му ръка се влачеше завивката, с която тя беше се прикрила. Беше толкова мокра, че беше почти прознрачна и... Ди видя гърба на Локи.. имаше белези.. белези, които не бяха изчезнали.. белези от нейните нокти и от тези в битката с ногитсунето.. може би ги беше оставил за спомен..

by **Dianna△** Сря Мар 05, 2014 1:54 pm

Уитмор се загледа в него и се сгуши в дрехата. Тя вдиша приятни аромат и погали Виктор.
-Това ще ми остане навик.. Да си на четири крака.- засмя се и тръгна напред, а вълка вървеше неотлъчно до нея. Представяше си как ще реагира, когато го види на следващата сутрин. Сигурно щеше да изпищи от щастие и да се провиси на врата му. Може би дори щеше да остане там с часове... Дни? Не, надали но щеше да е дълго. Диана вървеше бавно и когато стигна имението си отдъхна. Утре по това време щеше да е с Виктор... У тях? Или някъде, но щеше да е с него. Не косматия зъбат или демоничен Виктор, а нейния. Нормалния. Този който обичаше. Щеше да види брат си и Сам... Той щеше да се срещне със сестра си. Сигурно Анджела бе полудяла без него. Ди прокара ръка през мократа си коса и застана до стълбите.
-Аз ще се изкъпя и ще оправя багажа... –усмихна се и се огледа. –След това.. Вечеря.- не попита. Просто се съгласи на предложението му от по-рано. Тя се обърна към вълка и поклати глава.
-Ти тук! Достатъчно е неловка цялата ситуация, няма нужда да се къпеш с мен.- Засмя се и свали дрехата на Локи подаде я на демона и се заизкачва по стълбите. Какво щеше да облече? Клин? Не... Надали. Всъщност все тая, щеше да намери нещо. Уитмор влезе в стаята си и отвори гардероба, като видя една разкошна синя дълга рокля. Всъщност там имаше много рокли, но тя хареса именно синята. Взе я и я остави на леглото. Сигурно щеше да й отива... Трябваше да й отива. Диана се изкъпа и оправи бързо. Много бързо. Облече роклята и обу високи сребристи обувки, остави косата си спусната и се оглед.а Всъщност беше.. Страхотна. Усмихна се и слагайки червено червило на устните си започна да събира нещата си. Може би това място щеше да й липсва? Сигурно щеше да й липсва. Диана седна на леглото за малко и прокара ръка по чаршафите.
-Благодаря ти. –прошепна надявайки се че той някак си ще я чуе. Та той чуваше и виждаше всичко. Уитмор се изправи и излезе от стаята си. Застана в коридора и за миг погледна с копнеж към музикалната стая но поклати глава. Бавно слезе по стълбите и тръгна към трапезарята.
-Ако някой реагира странно ще го наритам!- отбеляза като влезе преди да вдигне поглед към който и да е било в залата.

by **Zsadist** Сря Мар 05, 2014 2:14 pm

Локи крачеше пред тях. Те вървяха заедно. Всичко се беше наредило. Демон, да се влюби. Невъзможно. Той се усмихна. Нямаше какда я накара.. впрочем имаше как да използва тригове, за да може и тя да се влюби в него, но това неговото не беше любов. Той просот завиждаше на другите.. изпитваше чисто физическо привличане към нея. Бавно влезе в имението и след като заповяда на "животните" си да приготвят вечерята всичко започна. Той се качи по стъпалата оставяйки завивката, с която беше избягала на леглото. Нямашеда я измие, нямаше да направи нищо с нея. Просто щеше да я запази за спомен. Влезе в банята и просто се приготвки. Беше чист. Изкъпан и отново в костюм. Целият в черно, а ризата му беше синя, като света на очите му. Тогава я чу. Чу димите, който му каза и се усмихна, като не каза нищо. Просто замълча. След това постави нещо на ръката си. Пръстен. Пръстена на баща му, който го правеше много, много по-силен. Преглътна и затвори очи, а след секунда... след секунда се озова в Ада.

Локи, син на Луцифер, принц на Ада беше там, но защо. Искаше нещо. Искаше нещо и го взе. След това остави там една кутия, един хамстер. Подарък за Абадон? Ногитсунето отново беше там, където му е мястото. Затвори очи и като ги отвори отново беше в имението си. В главната зала, където щеше да е вечерята. Момичетата му се бяха погрижили за Виктор. Сега той беше изкъпан, чист и с рошева козина, мека. Локи го погледна и му кимна. Сякаш всичко между тях беше изчезнало. Всичката кавга. Тогава. На мястото, на което поприцнип стоеше оркестъра сега се появи банда. Бяха рок банда, но не свиреха тежък рок, а вокалиста им беше един от най-известните нежни гласове за времето си:
-Здравей, Браян! - каза Локи, а певеца му кимна. След това я видя. Цялата в синьо. Перфектна комбинация с него, с очите му. Той преглътна тежко, а групата засвири "Please Forgive me!". Локи беше довел Браян Адъмс специално за тази вечер. Прощална вечер. Той закрачи и щом Ди доближи масата той издърпа стола й и като истински джентълмен и помогна да седне. Избута я до масата и се наведе напред, като прошепна:
-Красива си! - след това отново закрачи. Виктор беше от страни до масата. На своя собствена огромна възглавница. Сервираха му храна, която беше човешка, а Локи се настани срещу Ди. Бяха на огромно разстояние, свещите се запалиха, а светлините огаснаха. Тогава се чу гласънт на Браян "Please, Forgive me! I can't stop loving you!". Локи се усмихна и каза:
-Бон Апети! - след това погледна това, което им бяха сервирали. Доста омайни ястия. Имаше зелена маруля, с риба тон, красатвички и репички. А това беше само салатата. Имаше избор от големи порции. Жените, който серивраха бяха облечени прилежно и той се усмихна. Това бяха неговите животни. Те наляха вино в чашата на Ди и на Локи. Той я погледна в очите и й лаза:
-Радвам се, че прие поканата ми за вечеря! - след тези думи вдигна чашата и каза това, което никога не би казал:
-За любовта ви! - вдигаше тост за любовта на Ди и Ви, а щом Виктор чу тези думи вдигна муцуната си и просто... замръзна... Явно и Дявола... кхм.. принца на Ада имаше сърце..

by **Dianna△** Сря Мар 05, 2014 2:46 pm

Устните й се разтеглиха в ленива усмивка, докато слушаше песента. Диана не бе особено голям фен на Браян, прекалено много й напомняше за майка й... Не обичаше подобни спомени... Майка й и баща й често се караха, когато тя бе дете. Баща й винаги искаше да бъде единствения герой... Този който спасява деня, а майката на Ди и Дани бе жена.. Точно като дъщеря си.. Дори да умира, дори да агонизира тя трябва да се бори и бие. Всеки път,когато те имаха задача заедно винаги се прибираха скарани. Тя се затваряше в една от стаите, а баща й пиеше във всекидневната и се взираше в огъна. Диана и Даниел сядаха на стълбите и чакаха. Чакаха сдобряването. Естествено то отнемаше няколко дни, а през това майка им плачеше и слушаше именно такива песни. Точно тези песни на Браян. Диана не можеше да чуе тези думи и да не се сети за Кристин. Но въпреки това нямаше как да отрече... Вечерята бе великолепна, а и музика на живо. Заслужаваше похвала. Погледа й се спря за момент на Адамс и започна да шепти песента заедно с него. По дяволите Кристин Уитмор. Диана преглътна и се пресегна за чашата си с вода. Не бе гладна... Всъщност нямаше желание да се храни. Някак си от както бе тук винаги намираше друго за правене... Или просто не ядеше. А и спомена за млякото което бе изяла предния ден я караше да се втриса. Уитмор отпи от чашата си и очите й застинаха на лицето на Локи. Тя наклони глава на една страна и усети как на лицето й се появява нещо като.. Щастие?
-Е... Нямах причина да я отхвърля... А и харесах роклята- тя се подсмихна и погледна към Виктор. Отичаше му да е вълк... Не всъщност не особено... По-скоро си го представяше като елен.. Бащата на Бамби. Да... Толкова щеше да му отива. Силен и смел, но от части страхлив. Диана поклати глава и прошепна
-Не съм очаквала че ще се влюбя във вълк.- засмя се и се облегна назад, а тъмно синята рокля сякаш отрази светлината на свещите.
-Любопитно ми е... Какво ще стане когато си тръгна? Иска ми се да знам. Освобождаваш мен... Аз бях сделката, за да е свободен той... Нима наистина любовта ни толкова те трогна или има нещо друго? – ето тя зададе въпроса който толкова я вълнуваше... Но Диана наистина искаше да знае. Да разбере истината, не можеше да я пуска просто защото тя и Виктор се обичаха, ако беше от добра воля по начало щеше да го стори.... А ако искаше да легне с нея, със сигурност можеше да го направи по един или друг начин. Ди кръстоса крака и се заигра с краищата на косата си. Очите й се приковаха на лицето на Локи, опитваше се да го разгадае.

by **Zsadist** Сря Мар 05, 2014 3:19 pm

Локи я гледаше. Тя беше щастлива. Приликата й с нея... полклати глава. Преглътна тежко и тогава чу въпросът й:
-Виж.. Може да съм демон, но аз не съм като останалите демони! - след тези думи премина с ръка през косата си. Имаше вино по устните и езика му нежно го облиза. Той преглътна и допълни:
-Ето какво.. аз съм много по-възрастен от Абадон... от баща си няма как, но беше по-силен и от него. Погледна пръстена и се усмихна, а след това върна погледа си на Диана:
-Нека го кажа така. Преди хиляди години.. когато бях тийнейджър както вие го наричате... имаше нещо, което обичах. Забравих го... забравих косата й, очите й... тялото й... устните й! Бях людо влюбен в жена.. човек! - след тези думи той погледна Ди и допълни:
-Беше много отдавна.. беше... бях я забравил, но ти... ти си същата като нея... - след тези думи той забоде с вилицата си и натъпка в устата си от вкусната салата, докато не преглътна и продължи да говори:
-Ти... си млада и красива, но... имаш своят чар.. буйна, агресивна.. никога няма да бъдеш подвластна.. също, като нея! - след тези думи той я погледна право в очите и допълни:
-Ти и Виктор ми припомнихте какво е любовта и това.. да те държа насила тук.. това не съм аз... - след тези думи погледна Виктор и допълни:
-Ти трябва да си с хората, които те обичат и които обичаш, а не с един безчувствен демон, който... - очите му се плъзнаха от долу нагоре и срещнаха нейният поглед:
-... няма цел в живота! - след като каза това се подпря на масата и допълни:
-Предполагам, че тази вечер ще спите заедно! - след като каза това допълни:
-Може да останете колкото искате... и дам... - изправи се. Бавно се доближи и протегна ръка:
-Ще ме удостойте ли с един танц? - и зачака отговора й

by **Dianna△** Сря Мар 05, 2014 3:47 pm

Очите й не се откъсваха от лицето му докато говореше. Любопитството я разяждаше. Искаше да разбере... Искаше да знае коя е? Каква е била? А дали Ди е преродена? Какво ли е станало с момичето? Обичала ли го е? Какво е станало? Толкова въпроси жужаха в главата й, че тя автоматично пое ръката му и продължи да го гледа притихнала.
-Разкажи ми.- настоя и слагайки едната си ръка на рамото му, другата настани в дланта му. Тялото й се залюла в ритъма на бавния танц, но някак си бе като на автопилот. Искаше й се... Питаше се... Представи си се с онези роби в които се обличаха момичетата от древна гърция. Не трябваше да мисли за това, но си се представи облечена така и седнала на меко легло ядеше грозде. Не знаеше защо точно грозде, но това й се въртеше в главата.
-Как се казваше? – попита отново без да се замисли дали въпросите й ще го наранят или нещо подобно.. Тя бе жена въпреки всичко и когато бе сравнена с друга трябваше да разбере всичко.
- О може ли да я видя? Господи.. Знам, че е толкова нахално и досадно и нередно, но... съжалявам, просто ме изгаря желанието да разбера... За първи път ми казваш нещо такова... Лично и.- тя замълча и стисна леко ръката му поглеждайки към Виктор. Вълка не откъсваше очите си от нея и си представи Локи по същия начин. Не откъсващ очи от някоя жена.
-Имаш цел.. Всеки има цел.. Просто не можеш да разгадаеш своята.- допълни и затвори очи. Колко жестока бе понякога. Да му задава тези въпроси. Сигурно го болеше.. Сигурно само го нараняваше по този начин...

by **Zsadist** Сря Мар 05, 2014 4:05 pm

Тя прие танца му и двамата просто затанцуваха. Той следваше съпките й. Беше толкова перфектна. Преглътна и й каза:
-Ти си.. величествена! - след това чу всичките й въпроси. Как се е казвала, как е изглеждала... въобще всичко. Локи преглътна тежко и каза:
-Тя се казваше Артемис! - след тези думи той продължи да танцува с Диана:
-Приличахте си.. много и.. няма как да ти я покажа.. тогава нямаше снимки.. нямаше нищо освен картини и аз имам една... - след това се усмихна и допълни:
-Обожаваше да свири на Арфа и беше толкова красива в белите си дрехи.. обожаваше природата.. да стой на свобода - след тези думи той я завъртя и след това я върна към себе си:
-Тя беше... различна от другите. Обичаше ме въпреки това какъв съм и.. - след тези думи той я погледна в очите:
-Баща ми я уби.. бил съм слабак и това не било за мен. - преглътна тежко и допълни:
-Отне ми я и я превърна в една от своите кучки демони.. беше.. буквално кучка.. беше демоничен цербер изгубил съзнанието си. Не я пусна в рая... беше.. - след тези думи Локи преглътна и допълни:
-Дам... тогава се опитах да го убия и той ме прокуди на земята.. и дам.. тогава ми хареса тук, абадон го уби защото ме нямаше мен да го пазя и все тая... - след тези думи погледна Ди и попита:
-А ти? Как се влюби във Виктор? - и зачака отговора й докато се клатеше в ритъма с нея.

by **Dianna△** Сря Мар 05, 2014 4:30 pm

Искаше й се да му каже че съжалява, но тя не бе виновна за това което се бе случило преди толкова време. Диана само кимна с глава, когато приключи с разказа си и Когато тялото й се притисна отново към неговото се запита как наистина се бе влюбила във Виктор? Уитмор затвори очи и си спомни срещата им. Не знаеше кое е редно да разкаже и кое не.. Всъщност всичко й се струваше лично. Интимно.
-Заседнахме в асансьора на „Света Ана”. Всъщност... ПО-сложно е. С брат ми гонехме демони.- тя замълча като каза това и тръсна глава.. Той така или иначе знаеше каква е тя.
-Иии ме раниха. Исках да се излекувам с магия, но Даниел не обича магията. Не смята че е редно да използвам заклинанията за неща, които се лекуват от самосебе си един вид. Заведе ме в болницата. По принцип трябваше да отида при Самюел, нос лед като се разделих с него бях престанала контактите и Даниел не можеше да ме разубеди, така че изчакахме и го видях. Ходеше като убит, погледа му бе притеснен, празен... Объркан. Обвинителен, но не към хората, а към него самия. Не му обърнах внимание. Той не бе... Това което аз търся в мъжете. Виктор бе просто дете. Но явно съдбата не мислеше така, излязох от кабинета на малоумния доктор и се сблъсках с него, а раната отново се отвори и бликна кръв. Нервирах се... Аз съм такава нервирам се от всичко, но той ме последва и заседнахме.... Дадох му номера си и той ми писа може би малко след като се разделихме....- тя млъкна за момент и дори не осъзна, че песента е свършила,а започва нова. Диана си пое дълбоко въздух и усмивка грейна на лицето й.
-Та... Излязохме и..- му бях първата.- Направих нещо, което не трябваше, поне не и по този начин, но го осъзнах твърде късно и.. Той се влюби. Видях го още тогава в очите му. Дори мисля че се влюби много по-рано, но аз... След случилото се със Самюел...-кожата по тялото й настръхна при спомена и тя тръсна глава.- Той го призна три дни по-късно... Всъщност май бяха повече след операцията и момента на забрава... Тогава се появи Сам и... Осъзнах го тогава.. Избягах, отново постъпих тъпо... Завърших нещо старо и в това време се осъзнавах.. Всъщност го знаех през цялото време, но съм прекалено горда, за да го призная... А когато го признавах той.. Не беше той...- тя приключи разказа си и се усмихна към вълка. – Странното е че наистина мисля че го обичам... Зарязах всичко за него... Имах всичко и го оставих... Предполагам че съсипах един, за да направя друг човек... Добре де... Утре ти ще го превърнеш в човек, но разбра смисъла.- тя се засмя и го погледна.-Съжалявам за нея Локи... Но ще я преоткриеш отново. Повярвай ми.

by **Zsadist** Сря Мар 05, 2014 4:59 pm

Локи се усмихна и й каза:
-Ако ти кажа, че в момента не мога да си спомня някой, към когото съм изпитвал това. - той я погледна в очите и допълни:
-Приличаше много на теб.. по външен вид и характер.. - след което той бавно се отдръпна от нея:
-Така.. Нека продължим с вечерята и... ако двамата искате да се усамотите за последно преди... да го видиш отново същия! - след тези думи той погледна Ди в очите и допълни:
-Беше наистина приятно да ви имам тук.. - след тези думи се усмихна и допълни:
-А сега.... нека направим вечерта още по-специална! - след тези думи той я погали по бузата и допълни:
-Можем да правим каквото пожелаеш! Само ми кажи.. какво желаеш и... ще ти го дам... нека последната вечер е твоя.. избери какво да правим тази вечер пред... да ви пусна.. - след тези думи той преглътна и допълни:
-Но мисля, че вече знам - и зачака отговора й

by **Dianna△** Сря Мар 05, 2014 6:09 pm

Погледа й се отмести от него и го спря на певеца.
-Да... Прав си. – Диана го пусна и бавно тръгна към стълбите. Дългите поли на роклята се влачеха по пода, растиляха се навсякъде около нея и когато стигна стълбите ги повдигна и се обърна към трапезарята. Очите й се спряха на вълка. Той не знаеше че тя може да свири. Всъщност дори и да знаеше тя не бе особено добра в това, така че. Усмихна се някак унило и бавно започна да се качва по стълбите и също толкова бавно вървеше към стаята с инструментите. Когато бутна вратата атмосферата й се стори тъжна, студена. Диана наклони глава на една страна и се приближи до рояла, вдигна капака и разкри черно белите клавиши. Уитмор си пое дълбоко въздух и седна. Какво? Какво щеше да изсвири? Сонатата... Да... Сонатата. Лунната соната. Уитмор нежно натисна клавишите и поемайки си дъх започна. Стараеше се, влагаше старание във всяка нота и когато усети присъствието на Локи поклати глава.
-Остави ме да го направя сама.- прошепна и продължи да движи пръстите си. Музиката се извиваше около нея. Изпълваше стаята и за нейно собствено изумление се справяше. Не бъркаше тоновете и нотите. Получаваше се, щеше да се обърне към него и да се усмихне, но не го направи. Съсредоточи се още повече и стигайки до кулминацията на сонатата затвори очи. Усещаше как кожата й настръхва. Устните й се разтвориха и тя спря.
-Дори не знам какво правя. Излагам се. –тя поклати глава и погледна рояла. Нямаше смисъл да прави това... Да се променя. Обърна се към демона и се усмихна.

by Sponsored content

It's that karma? Are you my soulmate?

It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?