It's that karma? Are you my soulmate?

by **Dianna△** Нед Фев 16, 2014 4:45 pm

Музиката звучеше в ушите й, погледа й се разхождаше от лице на лице. Болницата бе претъпкана както винаги. Нищо ново, все пак всеки ден имаше все повече и повече болни, умиращи. Ако всяка болница получаваше по долар за всеки болен прекрачил прага сигурно всички щяха да са милярдери. Марджъри се облегна назад, а гърба й сякаш простена при срещата си с дървената пейка. Не стига, че тук се чакаше два, три часа, но и бе неудобно. Супер...
Изведнъж вратите на отделението се отвориха и вътре влязоха може би 5 човека, плюс едно момиче на носилка. Тъмната коса на момичето бе сплъстена на кичури и най-вероятно това бе заради кръвта, която изтичаше от нея. Хората около носилката правеха нещо, опитваха се да я стабилизират. Накрая на цялата тайфа с много бавна, сякаш зомби крачка ходеше едно момче. Добряга, най-вероятно смотльо, с бяла кожа, чипо носле и със странна прическа. Кафявите му очи блуждаеха след носилката. Марджи свали слушалките си и това привлече погледа на брат й. Той проследи очите й и повдигна вежди.
-Катастрофа.- отбеляза Даниел, а Марджъри кимна с глава. Тя прикова очите си в момчето, което вървеше след вече изчезналата носилка. Дали той бе виновен за инцидента? Запита се, но нямаше време да мисли за това.
-Марджъри Уитмор?- гласът на възрастната жена я сепна. Тя се изправи, а златистите очи на Даниел я съпроводиха до вратата.
-Какво ви води при нас госпожице Уитмор? О, Господи...- гласът на доктора секна, когато видя голямата прободна рана в дясното й рамо.

Близо един час по-късно тя излезе от кабинета и се чувстваше като нова. Черният й потник бе пропит с кръв и какво ли още не. Тя разпусна косата си и видя брат си. Той се изправи с една типична за него крива усмивка и се приближи до нея. Целуна я по бузата,а това й донесе толкова много спомени.. Тя се дръпна леко от него и той се прокашля.
-Отивам да докарам колата. Ще те чакам долу. – Даниел се обърна с гръб към нея и тя въздъхна. Колко типично за тях двамата. Всъщност това си беше чиста проява на нежност, ако трябва да сме честни. Марджъри се протегна и простена от „болка” тя обичаше болката, възбуждаше я, но естествено само тя го знаеше и брат й де. Но той не беше тук. Погледите на всички мъже се спряха на нея и тя извъртя очи.
-Само в мечтите ви. – каза го на висок глас и тръгна към асансьорът. Вадейки телефона си от джоба на дънките си тя се сблъска с някой и моментално не настрой за битка.
-Гледай къде ходиш.- изсъска злобно и се спря,когато видя момчето с чипото носле. Перфектно извитите й вежди се повдигнаха и тя погледна към марлята на рамото си, която се напои с кръв.
-Мамка му. – прошепна и сви устни.- Супееер.

by **Victor Fausnaught** Пон Фев 17, 2014 7:19 pm

Днес беше най-най-ужасната ми нощ. Не стига, че го бях изживял преди няколко месеца, когато от болницата се обадиха заради мама и татко, но сега и заради Анджи. Това беше моята Анджи. Моята малка сестричка, която катастрофира и за всичко съм виновен аз. Ако не бях я разпитвал толкова много, ако не се бяхме скарали тя нямаше да е тук. Нямаше да вземе джипа ми и да катастрофира. Преглътнах тежко и усетих вкуса на метал в устата си. Цяла нощ бях стискал ключа за вкъщи между зъбите си, защото иначе щях да изкрещя. Трябваше да имам нещо между тях. Стигнахме пред болницата, а аз вече не можех да дишам. Усещах нещо между гърдите си, което забавяше пулса ми. Преглътнах тежко, докато я сваляха от линейката и я откарваха с носилка навътре. Отворих устата си и ключа ми падна някъде, но не ме интересуваше. Крачех зад тях като труп, докато не ме спряха и ми казаха, че не мога да продължа. Погледнах сестрата, която ме гледаше, но не я чувах. Говореше ми нещо и ме блъскаше назад. Останах в коридора и просто стоях на едно място, отпуснат, безжизнен, неразбиращ. Точно крачех на някъде, когато се блъснах в някого. В началото не я забелязах, не я слушах. Говореше ми нещо, но тогава видях кръвта. Мозъка ми включи а ръцете се доближиха до нея. Нежно я докоснах за ръката. Имаше толкова мека кожа за толкова грубо момиче. Преглътна и я погледнах право в очите. Бяха красиви. Толкова красиви, че ти се искаше да потънеш в тях:
-Съжалявам. Леко съм отнесен.. да ви заведа ли при доктора? - и зачаках отговора й. А докато го правех докоснах с пръст раната, като през попилата марля усетих топлата течност по върха на кожата си. Погледнах я. Кръв. Навсякъде. Просто стоях й гледах кръвта отново изключил, докато не усетих леко побутване по рамото. Беше някакъв доктор, искаше да ни помогне, но аз дори не познавах момичето:
-Да. Аз ще поема сметките. Вината е моя, че раната се е отворила отново. - повторих това, което той каза и погледнах красивата жена пред мен:
-Ами а... ще ми кажете ли името си.. за формуляра, който трябва да попълня? - и зачаках да разбера как се казва това прелестно създание.

by **Dianna△** Пон Фев 17, 2014 7:33 pm

Ди повдигна веждите си и после погледна доктора. Тя извъртя очи. Какво по дяволите?! Момичето поклати отрицателно глава. Тя хвана марлята и я дръпна, свали я и я хвърли в кофата до вратата. Нямаше нужда от помощ. Всъщност по начало не знаеше защо изобщо се бе довлякла тук, като можеше с едно просто заклинание да оправят това. Но неее... Ще с правят на "нормални" хора. Кога за Бога тяхното семейство е било нормално. Тя сбръчи нос и притисна жилетката си до раната.
-Няма нужда. Спокойно.
Тя вдигна погледа си към момчета и нещо в нея леко трепна. Чувстваше се виновна за това че... Беше гадна? Тя винаги беше гадна. Преглъщайки това надигнало се в нея чувство мина покрай него и натисна копчето за асансьора. Кокалчетата на ръцете й побеляха от натиска, който прилагаше върху раната. Жилетката й се напояваше с кръв, а една от сестрите бе впила очи в нея. Ди извъртя отново очи и усещайки как гнева й напира в нея се обърна към жената.
-Спри да ме зяпаш кучко! Не съм телевизор на разпродажба. Разкарай се.- изсъсквайки последната дума жената я изгледа стреснато и тръгна на някъде говорейки под носа си. Потискайки желанието си да й покаже среден пръст тя хвърли поглед на момчето. Без да осъзнава какво прави прошепна
-Съжалявам за това, което е станало.
Вратите на асансьора се отвориха и тя се плъзна в него с изящната походка на пантера.

by **Victor Fausnaught** Пон Фев 17, 2014 7:53 pm

Виктор стоеше и я гледаше. Тя беше различна. Той можеше да го види. Момичето се правеше на мъжкарана. Видя как захвърли марлята и се заклати към асансьора. Не знаеше какво да й каже. Тогава погледите им се срещнаха за секунда и тя му се извини. Защо съжаляваше, тя не беше виновна. Закрачи след нея и хвана вратата на асансьора, а след това просто влезе в него. Последва я, като виждаше как тя губи кръв в доста изобилно количество. Хвана потника й и го измести от раната, защото така щеше да залепне за нея и след това разбира се да боли, като го отлепя. Преглътна и й каза:
-Няма за какво да съжаляваш.. вината е изцяло моя! - след тези думи я погледна в очите и допълни:
-И.. не трябва ли да те прегледа някой. Не изглеждаш добре! - кой го казваше. Той беше пребледнял, като труп.. имаше ли разлика. Преглътна тежко и допълни:
-Наистина.. не трябва да си тръгваш.. не смятам, че си в перфектното състояние за това.. нека поне те прегледат.. - и зачака отговора й. Надяваше се тя да приеме медицинската помощ, защото преди всичко тя беше дребничко младо момиче и това нямаше да е в нейна полза. Да се разхожда с тази огромна огнестрелна рана в рамото.

by **Dianna△** Вто Фев 18, 2014 1:27 pm

В днешно време е голяма рядкост да срещнете подобно момче... Особено на неговата възраст. Сигурно бе 19-20 годишен? Горе долу колкото Даниел. Тя повдигна вежда, когато той отмести потника й от раната й. Ди хвана ръката му, чийто пръсти бяха толкова студени. Тя срещна отново погледа си с неговия и видя дълбоките сенки, кожата му бе бледа... Сякаш бе хартия. Тя пусна ръката му и прочисти гърлото си, като погледна към раната си.
-Спокойно. Не е нещо сериозно.- тя сви рамене и телефонът й извибрира. Тя го извади от джоба си и в този момент тихото жужене спря, земята под краката й се разтресе и светлината угасна. Ръката й моментално се стрелна към пистолета в ботуша й. Тя го извади и дръпна предпазителя, като се огледа. Може би избързваше, но когато си ловец знаеш че тези неща не стават без причина. Тя буквално мина пред момчето и игнорирайки напълно факта че той е просто човек набра брат си.
-Къде си?- гласът му прозвуча в слушалката,а тя се опита да различи някой от двата номера изписани на вратите, но виждаше основно междуетажното пространство.
-На някой етаж, не съм сигурна.
-Токът в цялата сграда е спрял.- каза брат й, а тя кимна и въздъхна.
-Нямам батерия.-измърмори Даяна и брат й изпуфтя.
-Токът и в съседните сгради е спрял, явно има проблем с централното захранване. Можеш ли да отвориш вратите и да се измъкнеш?
-Не, точно на междуетажното съм и не съм сама.. - в мига в който каза това Ди погледна пистолета, който все още държеше вдигнат високо и насочен към стената пред нея сякаш чакаше някой да се появи минавайки през нея. Тя преглътна и го пибра, като се обърна към момчето.
-Добре ще изчакам в колата, надявам се скоро да пуснат тока..- брат й продължи да говори но тя спря да го слуша. Телефонът й изпиука за последно и загасна,а тя остана втренчена в момчето. Не каза нищо. Замълча... Всъщност какво можеше да му каже? Ди се подпря на огледалната стена и оставяйки кървава диря по нея се спусна надолу и седна на пода.

by **Victor Fausnaught** Вто Фев 18, 2014 6:02 pm

Всичко беше. Нормално. Така де.. в областта на нормалното, когато той видя как тя извади пистолет. Може би искаше да си направи нещо, защото.. не.. търсеше нещо, но.. не го ли сочеше в обратната посока. Виктор. Събуди се, Виктор! Какво ставаше? Да не би да беше в кома. Не. Не беше. Защото се чувстваше жив. Или може би тя беше ангела на смъртта, който беше дошъл да го прибере. А заслужаваше ли той да отиде в рая и когато я видя как се свлича видя кръвта. Тя не беше ангел. Кървеше. Е за него беше красива, колкото ангел, но сега трябваше да се погрижи за нея. Забрави пистолетите. Забрави всичко, което се случваше и дори в момента да трябваше да се страхува от това, че няма електричество и са заседнали в асансьора той не мислеше за себе си а за нея. След липсата на сън и почивка, всичките проблеми той не беше на себе си, но нещо вътре в него го караше да мисли само и единствено за нейната безопасност. Погледна раната и й каза:
-Не изглежда добре! - след тези думи я погледна в очите. Тя продължаваше да се оглежда. Говори по телефона с някого. Или може би това беше поредната халюцинация. Изведнъж асансьора потрепна и всичко изчезна. Дори аварийните червени светлини. Телефона й угасна и единствения лъч надежда беше този на Виктор. Той включи светкавицата му и освети помещението. Погледна я и попита:
-Ами.. искаш ли да повикам помощ? Или може би да потърся аптечка. Не изглеждаш добре! - след тези думи усети лека умора и поклати главата си наляво на дясно. Застана на колене пред нея и зачака отговора й, защото имаше нужда да чуе гласа й. Имаше нужда да знае, че е жива.

by **Dianna△** Вто Фев 18, 2014 6:40 pm

Момичето затвори очите си и въздъхна. Не трябваше да се отпуска сега. Тя погледна към момчето и се надигна леко. Тя улови ръцете на момчето и го дръпна на земята.
-Не ми давай акъл, това е нищо! И тук няма да намериш аптечка.- Диана взе с изключителна нежност телефона от ръцете му и изключи дразнещата светлина. С нея нямаше да привикнат очите й към тъмното. Въздишка на леко облекчения се откъсна от гърдите й и тя извърна глава към момчето. Вдиша аромата му и се усмихна. Сякаш дори в него бе пропита умората.
-Ди!?-гласът на брат й прозвуча сякаш до нея. Тя се сепна.
-Да?!- извика и се осъзна. Брат й бе на някой от етажите между които бяха заседнали.
-Ди, скоро няма да пуснат тока, а асансьора е стар и ще рискуваме да се опитаме да ви извадим.- гласът му бе както винаги самоуверен и ледено студен. Тъмнокоската потърка лице и въздъхна.
-Добре прибирай се, аз ще си взема такси.
-Ако има нещо ми звънни...
-Да, махай се.- измърмори Ди и погледна към момчето.
Изглежда щяха да останат тук доста време. Тя потупа реброто си с една ръка и кимна с глава.
-Легни да си починеш, имаш нужда от това.- тя се усмихна вяло и осъзнавайки че и на нея самата й се спи отново потърка лице.
-И ти предлагам да се възползваш от възможността, защото по принцип не давам на никой да спи върху мен!

by **Victor Fausnaught** Вто Фев 18, 2014 6:52 pm

Точно, когато си мислеше, че са сами той чу някакъв звук. Някой изрече буквата "Ди", а момичето отговори на нея. Ди. Тя беше ли му казала името си. Не. Не беше. Може би го беше чул в болницата или при някакви обстоятелства беше достигнало до ушите му, но сега то изникна там. Дияна. Преглътна и видя как тя се отпусна, като му предложи бедрото си за възглавница. Може и да беше изморен, но никога.. абсолютно никога не би се излегнал върху нея.. Е може би в някой други обстоятелства, но сега, когато тя едва гледаше, а раната в рамото й беше, доста сериозна реши да направи нещо. Изправи се и леко залитна, но запази равновесие, а веднага след това хвана момичето за ръката й, чието рамо беше здраво. Леко я придърпа напред и тя отлепи гърба си от стената. Виктор свали якето си, като го наметна върху нея. Първо, защото щеше да стане студено и второ, защото тя беше само по потник. Можеше да я заболи малко или много, когато той се настани и я придърпа до себе си, но тя усети тялото му зад своето. Прегърна я нежно и я накара да застане така, че да може да я топли:
-Съжалявам, че няма да приема прекрасното предложение, но имам друга идея. Близостта на телата ни ще е перфектна за това.. сещаш се.. в момента да ни е по-топло и да не изпаднеш в състояние на треска. Не искам да ти е студено и още по-малко да се чувстваш нежелана, защото си много красива! - спеше му се, беше притеснен, не мислеше трезво, а това караше думите да изскачат от устата му:
-И.. смятам, че така ще е по-добре и за двама ни, Ди! - звука беше тих и кратък, защото се усети, че не са се запознавали, а това щеше да е много лошо от негова страна. Преглътна тежко и тя можеше да чуе движението на устните му, да усети как дъха му се отделя от тях и се разпространява по кожата и косата й:
-Аз... Обичам те! - беше затворил очи и беше подпрял глава на стената, а преди тя да е казала нещо той продължи. Може би халюцинираше или беше в някакъв транс между реалността и сънищата си, за това просто каза:
-Съжалявам, Анджи! - след тези думи той осънза.. по-скоро се събуди и се сети с кого е в асансьора:
-А... аз.. мислех за сестра си.. - след това рязко отвори очи:
-Тя... тя е в операционната.. - преглътна тежко и допълни:
-Ами.. ако няма ток там.. какво ще правя.. не мога да изгубя и нея.. - усещаше пристъпа. Дишането му се затрудняваше. Той беше в панически пристъп и не знаеше как ще се успокой... задушаваше се... това ли щеше да е краят му.. прегърнал момичето в асансьоря, което имаше рана в рамото, а той щеше да умре от паника... какъв мъж само..

by **Dianna△** Вто Фев 18, 2014 7:21 pm

Такава близост бе нещо непознато за Ди. Тя не се гушкаше. Никога. Предпочиташе да спи сама, а най-близкото до прегръдка в нейният живот бе момента в който брат й я носеше на ръце до спешното отделение преди няколко месеца. Но естествено там нямаше нищо емоционално. Поне за нея. Но това тук, сегашния момент. Ди буквално бе изправена на пръсти, кожата й бе настръхнала, а аромата на якето му се увиваше около нея. Тя не можеше да се отпусне. Не знаеше как да се отпусне,а после и думите му. Главата й се обърна сякаш на 360 градуса към него. Толкова рязко че врата й изпука. Кафявите й очи се отвориха широко и тя буквално бе готова да го изпепели от лицето на земята, когато последвалите думи спасиха живота му. Не, че нещо. Той бе сладък не точно в нейният вкус сладък но някак й бе симпатичен и въпреки това Ди не бе от спокойните, приемащи леко всичко. Тя щеше да го гръмне или по-лошо педи да се е осъзнал какво говори. Ала този път успя да задържи избухването.
Тя го изслуша, като лицето й бе напълно спокойно. Несигурна и с много резки и глуповати движения тя се обърна към него и хваа лицето му в шепите си /точно както го правеха във филмите/ карайки го да я погледне в очите заговори.
-Спокойно. Искам да се отпуснеш. Затвори очи и си поеми дълбоко въздух. Всичко е наред. Хайде сега повтори след мен.- тя се зачуди какво да го накара да повтори след нея и след 30 секунди размисли реши, че ще е нещо сложно, което да го накара да забрави тревогата си поне за малко докато се опитва да повтори думите.
-Gardez le prix de leur vie.Vœu d'allégeance de la lumière. Nous âmes de personnes.Fièrement nous appeler chasseurs.- когато завърши най-лесната детска клетва на ловците тя преглътна и се отппусна пред него точно до краката му.

by **Victor Fausnaught** Вто Фев 18, 2014 7:34 pm

Виктор се опитваше да диша, но не можеше да мисли за това. Мислеше само за сестра си, когато го усети. Допира на топлите й ръце. Толкова топли и нежни. Видя очите й, който го гледаха в тъмното. Изведнъж той осъзна, че аварийната лампа е светнала и те двамата бяха оцветени в червено. Той преглътна тежко и се опита да я чуе. Тя повтаряше няколко изречения. Издиша и вдиша, а след това го чу да изрича:
-Запази цената на живота си! - след това вдиша и издиша и осъзна колко близко е с нея. Можеше да усети топлината на дъха й по кожата си:
-Заклей се във вярност към светлината. - отново вдиша и издиша и усещаше забавеното си дишане. Видя, че якето му е върху раменете й и една много малка и нежна усмивка на задоволство се появи на лицето му:
-Ние сме душите на хората! - завърши и третото изречение и щом премина с език по устните си последва и последното. Не знаеше как го преведе, но му беше лесно. Знаеше няколко езика и беше доста умен за възрастта си. Все пак по цял ден четеше книги и въпреки, че не тренираше като повечето той можеше да победи всеки с ума си:
-И с гордост се наричаме ловци! - след като преведе и последното изречение си пое въздух и за финал повтори с драстична промяна в акцента си:
-"-Gardez le prix de leur vie.Vœu d'allégeance de la lumière. Nous âmes de personnes.Fièrement nous appeler chasseurs." - усмихна се и допълни:
-Извинявай.. аз.. нещо ми става! - след като каза това я погледна право в очите и допълни:
-Не искам..да те насилвам да правиш каквото й да било, но наистина.. смятам, че ако телата ни са в близост ще е много по-добре и за двама ни.. - все още продължаваше да мисли за нея и след всичките глупости и цялото представление я погледна в очите и попита:
-Добре ли си? Как се чувстваш? - усещаше болката в гърлото си от недостига на кислород и чувстваше стомаха си празен.. чувстваше се изцяло празен и опита да прогони мислите за малката си сестричка, за това щеше да се разсее с нея.. С момичето пред себе си.

by **Dianna△** Сря Фев 19, 2014 2:17 pm

Да чуеш превода на тази клетва от човек, обикновен човек е толкова фрапиращо. Толкова неочаквано за Ди, очите й се разшириха, устните й се разтвориха и тя слушаше внимателно идеално наредените думи звучащи като песен от устните му. Ахвайки тя прошепна
-Comment est-il possible?- поклащайки глава преглътна и се отпусна, като се опитваше да си обясни сама това. Всъщност бе ясно, той бе учил френски. Но тя не бе очаквала, че.... Не предполагаше. Прехапвайки устни сложи ръцете си в скута и ги погледна. При следващите му думи просто се приближи до него и затвори очи. Не знаеше какво да каже, не знаеше как да поддържа разговора. Просто мълчеше. Тя отвори очи и погледна раната си. Кръвта бе спряла да шурти, но якето на момчето вече бе пропито с кръвта й. Тя го свали и ги зави с него. Той бе прав, но ситуацията не беше по-малко неловка за Ди. Опитвайки се да не мисли за това тя облегна глава на стената и извади връзката с ключовете си. Заигра се с единият ключодържател, който светеше в флуоресцентна светлина. Призрачната светлина осветяваше ръката й и капките кръв изглеждаха някак си зловещо. Не че я плашеха, Уитмор сякаш не се плашеше от нищо. Нова въздишка се откъсна от гърдите й и тя прошепна.
-Не си виновен ти. Знам, че се обвиняваш но не си виновен. Гадости се случват всеки ден... А и тук ще се погрижат добре за сестра ти. Спасявали са мен и Даниел толкова много пъти.... Недей да изпадаш в паника... Аз не знам как да ти помогна....- тя не можеше да помага в подобни ситуации... Бе истински невежа. Издувайки бузи като малко дете Ди обърна глава към него и видя очертанията му в тъмнината. Имаше хубаво лице. Не красиво като това на брат й, а някак си... Не беше задник. Дори не бе близо до задник. Бе мил, най-вероятно нежен... Всичко, което тя самата не бе. Нова въздишка. На това му се вика карма.

by **Victor Fausnaught** Сря Фев 19, 2014 4:33 pm

Виктор усети тялото й, което се доближи до неговото. През всичките месеци, в които остана сам със сестра си той беше неин пазител, нейния стълб надежда, но сега.. след като беше тук с това момиче той нямаше волята да бъде силен. Беше крехък и пречупен. Чу я как зададе въпрос, а след това започна да го успокоява. Да се опитва да го накара да не се чувства виновен. Сега беше момента... чувстваше го и изпитваше нуждата да сподели и показа наяве, че зад нежното тяло на едно младо момче се криеше много повече сила от обикновеното:
-Преди време.. на скоро загубих родителите си. В автомобилна катастрофа. Беше ужасно, но нямаше как да се срина и да заплача, за това останах силен. Исках да съм пример за сестричката ми и от както се преместихме при леля ми.. тя започна да споделя с мен. Тя.. е моето малко ангелче... - усещаше погледа й. Тя го гледаше, а това някак си го накара да изпита топлина и леко да се притесни. Преглътна тежко и допълни:
-Така де.. и.. аз се превърнах в човека, на който тя споделяше. Бяхме си много близки, но днес се скарахме.. разбира се за глупост. Исках да я предпазя от това да излиза с едно момче и ... тя ми се нацупи и сещаш се.. - след тези думи вдиша и издиша тежко и усети отново затруднението да диша, но когато тялото й се притисна в неговото той издиша и отново пое въздух в дробовете си. Всичко беше нормално:
-Тя взе джипа ми и избяга от дома. Надявах се да я намеря, но когато леля ми ми звънна и ми каза, че я откарват в болница... не можех.. не мога... - преглътна тежко, зъбите му се стиснаха в силна схватка на ченето му и той стисна якето си, като го придърпа. Лицето му се зарови във рамото на момичето и се разплака, като малко дете. Сълзите му се стичаха по плата на якето му, а той плачеше. Не беше дълго и грозната гледка на плачещо момче приключи, когато изтри с ръкава на тениската си последните сълзи. Изхлипа и след това прегърна непознатата, като прошепна в ушето й:
-Merci! - с онзи негов лек френски акцент и просто отпусна тялото си назад. Подпря се на стената и затвори очи с надеждата двамата да се отпуснат за малко и да си починат, защото и на двама им им беше тежко в момента..

by **Dianna△** Сря Фев 19, 2014 4:52 pm

Болката. Тя бива няколко типа, физическа, психическа или и двете. Хората често се отказват от живота си, неспособни да понесат болката. Полудяват от нея или просто се загубват в нея. Някой свикваха, други се предаваха, трети се бореха... А някой... Някой нарочно я търсеха. Мазохисти... Каквато бе Диана. Тя бе мазохист, съдист. Тя обичаше болката. Но не и в момента. Докато гледаше момчето осъзнаваше, че болката определено не винаги е търсена, не е поносима и за нея няма дума "Спри" или "червено". Не. Тя бе силна, разтърсваща и мощна. Ди премигваше на парцали докато го слушаше и някак си съжаляваше, че бе груба... Но тя винаги бе такава... Уитмор се замисли за брат си.. Даниел. Дали щеше да се чувства така ако го загуби? Да.. Естествено. Той бе единственият човек към който изпитваше нещо близко до привързване. Поне за момента. Тя улови ръката на момчето, предполагайки че така трябва да стори и преплете пръсти с неговите. Очите й леко се притвориха,а гъстите й мигли помилваха скулите й.
Когато той заплака, Ди не каза нито дума. Мълчеше. Тя не харесваше мъже които плачат, но той бе странно изключение. А и имаше правото на това. Бе загубил всичко, което бе възможно един човек да загуби. Разбирайки това тъмнокосата Уитмор просто мълчеше. Усмихна се вяло когато той отговори на френски и сведе очи към ръцете им. Знаейки, че не може да каже нищо, за да го успокой тя просто го прегърна. Не се замисли за болката в рамото си, нито за това че са заседнали или, че няма ток. Зарови пръсти в косата му и придърпа лицето му към врата си. Водена от странен инстинкт, пръстите й отпуснаха захвата си и вместо да са вплетени в тъмнте кичури тя започна да ги милва.
-Почини си... Имаш нужда да си починеш.- прошепна го съвсем тихо в ухото му и се загледа в стената до тях. Имаше усещането, че той не може да я предпази от демон, не може да убие Абадон или да я спаси от лапите на някой луд касапин.. Той не притежаваше физическата сила на Даниел... Но странното бе, че той... Той можеше да я хване, когато пада... А тя падаше от много дълго време в безната без да има кой да я хване от другата страна.

by **Victor Fausnaught** Сря Фев 19, 2014 5:40 pm

Виктор усети топлината, усети нежността на пръстите й. Усети близостта с това момиче. Той се унесе в лек сън. Не беше лесно да заспи. Не беше лесно да прави нещо изцяло, но след като тя беше тук с него го направи. След краткия сън той бавно отвори очи. Все още усещаше умората, но от скоро време беше свикнал да спи по два-три часа. Тогава го усети. Спокойното й дишане, топлият й дъх. Тя спеше. Беше заспала и явно не изпитваше никаква болка, прегръдката й и ръцете й в косата му. Тя го беше прегърнала и сега спеше, а преди всичко не мислеше за нищо друго освен за него. Преглътна тежко и след това просто остана неподвижен, като ръцете му нежно и внимателно обвиха тялото й, докато внимаваше да не докосне раната й. Щом я усети леко да се размърдва движението на нослето й го накара да изпита удоволствие от това да е на толкова близко разстояние от кожата му. Издиша и внимателно се намести, като я прегърна и се отпусна. Просто стоеше подпрял глава на стената и се замисли. Какъв ли би бил живота му, ако беше като нея. Ако беше груб към хората и се държеше студено. Преглътна и просто остана така замислен, като знаеше едно нещо. Той искаше да опознае това момиче. Искаше да знае повече за нея, за името й и какво искаше да каже с тези думи на френски. Може би някой текст от нейна любима книга. Искаше да види отвътре.. да види душата й и да разбере какво се крие под това красиво тяло.. Усмихна се сам на себе си и разбра нещо. Първото нещо, преди да отиде при сестра си, след като ги измъкнат от тук.. щеше да бъде опит да вземе телефона й.

by **Dianna△** Сря Фев 19, 2014 6:15 pm

Гледа го може би половин час преди да се унесе. Дали от кръвозагуба или от умора. Сънищата никога не са били любими на Диана. Винаги я стресираха.. Плашеха я, дори и сегашният й.
Беше затворена в хотелска стая. Единична, мръсна и със залостени прозорци. Нямаше врата. Всичко бе счупено и тапетите на места бяха скъсани. Очите й обикаляха помещението, ръцете й опипваха местата по тялото й, на които по принцип прикрепени почиваха оръжия. Но не и сега. Сега бе... Облечена в рокля. Червена рокля, дълга до пода, а краищата- оцапани в пепел. Страхотно без оръжия и с рокля. Съзнанието й я обичаше. Тя въздъхна и се огледа отново. Трябваше да намери нещо, усещаше че трябва да намери нещо. Очите й изучаваха стените, докато минавайки по тази срещу нея отново видя шкаф. Всъщност скрин, сякаш изгорял. Момичето се приближи до него и с трепереща ръка хвана малката топчица, напомняща врата на детска къща за игра. Тя самата бе имала такава, но след третия рожден ден на Даниел тя бе счупена. Но какво общо имаше едното с другото? Никаква представа. Преглъщайки тя рязко отвори вратата,а от вътре изскочиха паяци. Милиони, милиарди паяци. Малки и големи. Ужасяващ писък се заклещи в гърлото й. Паяците излизаха, като на рояци и не спираха,а от шкафа се носеше миризмата на нещо умряло. Нещо гниещо, разлагащо се. Диана се втресе, а по кожата й полазиха тръпки. Насекомите обаче не я приближаваха, заобикаляха я, дори не се докосваха до роклята й. сякаш образуваха кръг около нея. Ди направи крачка напред към шкафа и те отново се отместиха от пътя й. Но не паяците я тревожеха, а миризмата идваща от шкафа. Тя се приближи до него и вглеждайки се в тъмнината очите й започнаха да свикват с нея, но не и с ужасната миризма.
Кафявите й ириси потърсиха нещо, очертание или нещо подобно, но вместо това видя стълби, водещи право на долу, сякаш към подземие. Вдигайки полите на роклята си тя влезе в шкафа и за слиза на долу. Още паяци стояха по стените около нея, като живи тапети. Уитмор се оглеждаше и осъзнавайки че миризмата става все по-силна и ужасна тя продължаваше да върви докато не стигна до нещо като зала. Оглеждайки се, Ди сложи ръка върху носа си и в този миг сякаш прожектори я осветиха. Намираше се в старото имение на родителите й, точно в спалнята. Най-голямата им спалня.. Там където тя и Даниел. Огледа се и видя голямото легло, но нещо на него не бе наред. Балдаихна бе напълно унищожен, копринените чаршафи, мръсни и на душки а от горе на възглавниците видя.... Вързан с белезници за таблата на леглото и с широко оцъклени очи лежеше Даниел, завит до кръста с подобие на чаршаф той сякаш се разлагаше. Но не само от него се носеше миризмата. На стол до леглото тя видя... Себе си, облечена в сатенена нощница, изглеждаща като зомби и държаща цигара гледаше право към себе си.
-Здравей минало.- прошепна с дрезгав глас и се изправи. Ди отстъпи, но зад нея сякаш имаше стена... Паяци. Гъделичкащо чувство обля кожата й, докато малките чудовища обгръщаха тялото й. Зомби версияра й се приближи още малко и в този момент се превърна в.. Огледало.

Уитмор се събуди, като отвори рязко очи и почти скочи на крака. Тя дишаше тежко и трепереше. Прокара ръка през косата си и успокоявайки пулса и дишането си осъзна, че все още е в асансьора и все още е с онова момче. Обърна се към него, ала образа от съня й още я държеше здраво, като менгеме. Тъпо въображение- мислеше си докато се опитваше да се усмихне,.. Добре е бе тъмно та нямаше нужда да го прави.

by **Victor Fausnaught** Сря Фев 19, 2014 6:30 pm

Виктор усети рязкото и събуждане. За да я успокой я прегърна до себе си и топлината на тялото й му доказваше, че тя е все още жива и до него. Преглътна и й каза:
-Спокойно... просто кошмар! - знаеше го поради няколко причини. Тя беше потна, дишаше тежко и се събуди рязко. Правеше го отдавна и това, което беше различно между нея и него беше, че той се будеше с крясъци. Усмихна се, когато тя го погледна и може би беше изненадана от това, но той продължи:
-Скоро би трябвало да излезем от тук и... такова.. аз.. - след тези думи преглътна. Беше му по-трудно да я попита нещо, от колкото да й говори за кошмари:
-Се чудех дали би искала... сещаш се.. - вдиша и издиша. Започваше да се притеснява и изнервя:
-Бих искал да те попитам нещо и то е... че.. много бих искал.. - повтаряше думи и не знаеше как да свърже изречението:
-Би ли искала да излезеш с мен.. не е като среща.. така де.. може би е нещо, като среща, но не нещо романтично а просто.. да се видим отново.. - вдиша и издиша и допълни:
-Така де.. не се опитвам да те свалям в това.. твое положение.. ранена си и.. може би не ти е до това в момента, но.. - притесняваше се още повече и трябваше да затвори устата си и да замлъкне:
-Аз май... говоря твърде много.. така де.. не искам да ме мислиш за някой идиот, който говори само за себе си.. искам и аз да те опозная и.. - тогава се чу някакъв кратък шум и той леко подскочи, а след това отново върна погледа си на нея:
-Аз ще млъкна и просто ще чакам отговора ти... - и замлъкна..

by **Dianna△** Сря Фев 19, 2014 6:53 pm

Отърсвайки се от съня си тя се опита да се фокусира върху говоренето му. Все още й се струваше странно като я прегърнеше, но не й пречеше. Може би имаше нужда от малко нежност. Замислена над това тя се усмихна, като чу как момчето оплита думите си. Харесваше й.. Някой нормален да я иска.. Или поне тя предполагаше, че я иска.. Спомни си отказът му да легне на бедрото й, естествено той добре бе обяснил защо, но все пак... Тя се загледа в пода и започна да чертае с пръст някаква форма, докато той се оплиташе в собствените си думи. Какво можеше да му каже? Не бе редно да му каже не... Но трябваше ли да го въвлича в живота си? Какво щеше да стане? Даниел нищо нямаше да й каже, но все пак тя живееше по кодекс... Животът й бе пълен с правила като конституция. Пълен с кошмари... Преглъщайки вдигна глава към него и я наклони на една страна.
-Знаеш, че съм... Нещо което няма да ти повлияе добре, нали? А и не знам името ти...- тя не казваше не... Уточняваше. Някак си искаше той да знае какво прави преди да го е направил. Струваше й се нормален, разумен... А и бе чаровник. Тя се подсмихна сама на себе си отново и долови отново някакъв шум. Ръката й отново се плъзна към пистолета в ботуша й, а миг по-късно светлините озариха помещението. Тя простена и затвори очи. Асансьорът отново се разтресе и Ди се изправи държейки само едното си око полуотворено. Докато свикне със светлината. Когато се протегна погледна към момчето и взе телефона му. Без да се бави написа номера си и инициалите си Д. У.
-Очаквам смс с час и място.. И името ти.- тя му подаде телефона и в този момент вратата се отвори и врътвайки се в типичната за себе си горда походка излезе от асансьорът и се запъти право към изхода. А през цялото време някаква.. Усмивка? Огряваше лицето й.

by **Victor Fausnaught** Сря Фев 19, 2014 7:26 pm

Лампите светнаха и първото нещо, след като очите му свикнаха със светлината беше.. да си припомни колко е красива. Тя се изправи и направи няколко резки движения. Какво я караше да се движи.. и усмивката й. Той за миг я видя осветена от лампата зад нея, заради позицията им на седнал и изправена и я видя.. като ангел. Преглътна тежко и видя телефона си. Тя написа нещо и му каза да й прати SMS. Това го накара да настръхне от удоволствие, а сърцето му да забие лудо. Прие му поканата и след това просто излезе от асансьора, като все още беше с якето му върху рамената си. Той се изправи бавно и премина с ръка през косата си. Усещаше потта по тялото си от преживяното в асансьора. Излезе от него и погледна телефона си. Първото, което направи беше да напише съобщение, което и изпрати веднага.
"След два часа, пред болницата. Виктор Фаусноугхт" и го остави в джоба си. Усмихна се и закрачи към операционното. Преглътна тежко и се надяваше, на добри новини. Една от сестрите излезе от там и обясни как доктора направил "чудо" и се погрижил сестра му да не умре, в момент, в който няма ток в болницата. Веднага след това продължили операцията. Сега тя била стабилизирана и оставало само да я преместят някъде, където да си почива. Виктор се усмихна и каза едно кратко и ясно:
-Благодаря ви! - и седна на един стол срещу операционната чакайки доктора. Щом той излезе момчето му благодари. Синеокият мъж се усмихна и му обясни, че няма защо да му благодари. Това му била работата, но младият Виктор просто му стисна ръката и му обясни:
-Ти успя да запазиш единственото нещо останало за мен в този живот. Благодаря ти, че спаси сестра ми! - и го прегърна, а след това се разделиха...

by **Dianna△** Сря Фев 19, 2014 7:42 pm

Почти веднага, когато протегна ръка за такси, пред нея спря жълтото така желано от нея удоволствие. Тя се отпусна на задната седалка и даде адреса си, като дори не осъзнаваше все още къде е. Двадесет минути по-късно влезе в имението и повика брат си. Да бе, наистина ли очакваше той да е там. Включвайки телефона си да се зареди Ди се усмихна при звука на съобщението, което получи почти веднага. Виктор... Харесваше й. Мъжкарско. Засмя се и свали.. Якето му?! Да... Просто трябва някой ден да се изруси, че да вземе всичко да се нареди за нея... Оставяйки якето му на закачалката в коридора се спря по средата, върна се взе го и го пъхна в пералнята, като пребърка джобовете, извади ключове и дъвки. Повдигна вежди и ги остави на плота до нея и започна да се оправя. Нямаше особено много време, за два часа не можеше да направи много. Ди отиде в стаята си и сваляйки напоените с кръв дрехи извади книгата със заклинания от изпод леглото.
Тя седна на земята и разлиствайки страниците усети как те парят под пръстите й от енергията струяща от тях. Усмихна се , когато отвори страницата с нужното й.... От устните й започна да се лее поток от думи на френски, а очите й искряха, докато усещаше как раната й зараства, тялото й се изпълва с енергия.
След още час и половина бе.. ГОТОВА! Напълно този път. Тя се огледа и оправи дългата си коса, която се разпиля по гърба й. Обличайки кожено яке установи,че отново е като погребална агенция. Кожен клин, кожени чизми на висок ток, черен потник и черно кожено яке. Всичко което й трябваше бе по нея. Идеално! Всъщност Ди много се одобряваше с черно... Подчертаваше всичко в нея и винаги бе на мода. На излизане взе нещата на Виктор и погледна към якето, което още бе в сушилнята. Казвайки си на ум „Другият път” го остави и се запъти към гаража.
Какво мислите за жените с мотори? Секси, нали? Е и Диана смята така. Възсядайки Ямахата тя прокара пръст по черната матирана боя и запали двигателя, форсира го и слагайки си каска, която смяташе за излишна като цяло се приведе напред и даде газ към болницата.. Защото вече закъсняваше.. Официално. Десетина минути по-късно спря точно пред главния вход и се огледа. Свали каската и когато видя познатата й вече сянка извади телефона си и започна да пише „Не те е страх от мотори, нали? :D Точно зад теб съм, идвай” тя прибра телефона в джоба на якето си и отново прокара пръсти по боята.

by **Victor Fausnaught** Сря Фев 19, 2014 7:52 pm

Виктор вече беше спокоен, след като се видя със сестра си. По-скоро след като видя сестра си. Тя спеше. Остави и бележка и просто излезе. Не трябваше ли да стой с нея. Не. Доктора каза, че не би било добре за психиката й, след като се има в предвид, че тя го е викала през цялата операция. Трябвало да я подготвят психолозите за това и веднага щели да пратят съобщение на брат й. Той взе нови дрехи, а след това се преоблече. Беше със сини дънки, черна тениска с надпис "There is war inside of me" и след това излезе. Не му трябваше яке, защото тениската беше с дълъг ръкав и точно, когато излезе от сградата реши, че има нужда от кафе. Изпи едно набързо и чу звука от съобщение. Беше с песента на "Limp Bizkit - Gold Cobra". Погледна го и се усмихна. Завъртя се и я видя. Беше толкова секси. Цялата в черно, с коженото яке и мотора. Приближи се и ръцете му шареха във въздуха, след като бяха прибрали телефона му в джоба:
-Ти си.. адски секси.. боже... ти си момиче мечта.. виждала ли си се в огледалото.. яхнала този мотор.. боже.. - след това млъкна и допълни:
-Така де.. извинявай.. малко избързах, просто.. пак се притесних и като те видях.. а и пих кафе.. - отново затвори устата си и се доближи. Седна зад нея и след това тръгна да я прегръща, но се спря:
-Как е.. раната ти? - и зачака отговора й. Отново.. мислеше за нея преди всичко. Преди сестра си и себе си, но от вътре искаше да знае, че тя е добре... Не разбираше защо, но имаше нужда да я закриля.

by **Dianna△** Чет Фев 20, 2014 4:42 pm

Диана се засмя, когато видя погледа му. По принцип мъжете винаги я гледаха с обожание, подсвиркваха й или й подвикваха нещо. Много мъже искаха да я купят или нещо подобно. Но нито един от тях не бе поглеждал към нея така както Виктор. Ди наклони глава на една страна и усмихвайки се заговори.
-Да, всъщност мисля че имам снимки така. – тя го изчака да се качи и подавайки му собствената си каска замълча. Не можеше да му каже, че е здрава и че нищо й няма.. Не, че не си личеше по свежият й вид, но това лесно можеше да мине за грим. Ала защо изобщо се тревожеше за това?
Тя му хвърли един поглед и се наведе напред.
-Хващай се и да отиваме да купонясваме.- усмихна се и присвивайки очи отново форсира двигателя и натискайки газта усети как тялото й бе обгърнато от хладния въздух.
След близо пет-шест минути тя сшря мотора пред „Клуб 666” усмихна се и се обърна към Виктор.
-Ако ти предлагат Бял Руснак, не взимай. По принцип е хубав, но тук е пълна скръб.- тя бутна стойката на мотора и слезе. Спря очите си на момчето и без да го изчака тръгна напред, охраната на вратата се усмихна и единия се наведе към нея лепвайки й целувка точно на устните. Ди се засмя и потупа мъжа по мускулестото рамо.
-Не забравяй, че беше само веднъж Морган, само веднъж.- тя му намигна и посочи Виктор.- Този със страната тениска? С мен е!- тъмнокоскат се шмугна вътре и хаусът който бе доловим още от отвън, я обгърна и накара кожата й да настръхне. Ароматът на цигари, алкохол и секс се всмука в кожата и дрехите й, телата на хора и ловци се отъркваха едно в друго. Енергията на няколко от децата на злото се усещаше като нажежен до бяло метал. Очите на Ди се разходиха по „обичайната” картинка и се спряха на бара. Тя се усмихна вяло и се обърна, за да провери дали Виктор я следва.... Не че се притесняваше за него...

by **Victor Fausnaught** Чет Фев 20, 2014 6:11 pm

Виктор се качи на мотора и зачака отговора й за раната, но тя го избегна и потегли. Не знае колко време пътуваха, но не беше много дълго. След като спря пред някаква сграда, която беше нещо, като клуб. Диана слезе от мотора и закрачи към заведението, като го остави и Виктор тъкмо си мислеше, че ще я последва, когато се стъписа виждайки как някакъв мускулест тип се целува с нея. Преглътна тежко и не знаеше какво да каже. Просто замръзна. Може би щеше да е малкото й братче, което щеше да представя пред хората. Защо изпита такава завист, че този непознат тип.. така де.. този Морган я целува, а той не. Стисна ръцете си в юмруци, но след като видя погледа й се отпусна. Чудеше се да я последва ли и след това просто тръгна. Отиде до входа и този мускулест тип го пусна, а щом влезе усети задушаването. Миришеше на цигари, музиката беше шумна и всички се натискаха. Всичко беше различно за него. Беше свикнал да стой с книгата в къщи. И изведнъж това. Преглътна тежко и точно, когато си мислеше, че няма място тук, че няма какво да прави тук я видя. Тя беше на бара и си говореше с бармана. Вдиша и издиша и се доближи. Усмихна се и се опита да се престори на някой, на който му е забавно. Облегна се и застана до нея:
-И за мен същото! - без да знае какво пие тя. Доближи се и провикна:
-Много е яко тук! - и й смигна, като се огледа. После погледна нея:
-Искаш ли да танцуваме? - и зачака отговора й.

by **Dianna△** Чет Фев 20, 2014 6:20 pm

Подпирайки се с лакти тя пърхаше с мигли, сякаш иначе нямаше да й сипват за сметка на заведението цяла вечер. И все пак това да си Диана си е.. Ами като вид професия... Или роля, тя никога не бе имала само една идентичност. Въздъхна и се усмихна, когато Виктор се доближи. Беше й повече от ясно, че не му е забавно.. Но пък и тя не се виждаше в библиотека с книга в ръка. Въздъхна и когато чу гласът на бармана повдигна вежди
-Лична карта?- каза го провлачено и някак отегчено.
-Кев? Той е с мен. Има пълнолетие!- тя извъртя очи и отпи от чашата си с уиски. Обърна се отново към Виктор и кимна.
-Хайде да танцуваме.- разкопчавайки якето си го хвърли на бара и улови ръката на момчето. Усещаше погледите по облеченият си в дантела гръб. Като завъртя отново очи, заведе Виктор направо в центъра на дансинга. Не го попита дали знае какво да прави, някак си й се струваше че не знае. Тя се подсмихна и хващайки ръцете му ги сложи на талията си и отпускайки се започна да движи тялото си в ритъма на музиката.

by **Victor Fausnaught** Пет Фев 21, 2014 11:35 am

Виктор не беше свикнал с това. Беше малко вдървен. Трябваше му нещо. Усещаше тялото й близко до своето,а това си беше напредък. Единственото момиче, с което е бил в такава близост е била сестричката му и то докато я прегръща преди да я изпрати на училище. С обстоятелствата на живота му той нямаше време да мисли за себе си. Никога не беше мислил за себе си и най-дългата връзка, която беше имал беше една.. в детската градина с едно момиченце на име Жосефина, която беше много сладка, но... нещата се развиха така че той нито знаеше какво е да имаш връзка на 5 и как да я продължи. Но сега застанал тук той стоеше и гледаше гърба на тази красавица облечена в черно. Беше невероятно красива и искаше да я докоснеше, но се страхуваше да не сгреши някъде и щом тя постави ръцете му върху тялото си той преглътна тежко и усети топлината, а най-вече усети възбудата си. Никога до сега не му се беше случвало, но никога до сега не беше правил нещо такова. Не беше докосвал момиче, не беше танцувал с него, а да не говорим за толкова красиво момиче. Той преглътна тежко и просто стоеше там като пън. Опитваше се да раздвижи тялото си, но не му се получаваше. Момента, в който тялото му се притисна до нейното той се опита да се отдръпне, за да прикрие възбудата си. Знаеше че това е много опасно, да стой до нея.. за да не се изложи, но когато тялото й се завъртя, когато видя усмивката на лицето й, когато видя очите й забрави за всичко. Просто остана неподвижен и я гледаше в очите, а щом се доближиха един до друг той усети бедрото й, което се притисна във възбудата му. Преглътна тежко и се отдръпна, като каза:
-Аз..а....аз... извинявай.. аз... такова.. - но дори не можа да довърши изречението си, когато тя отново се притисна в него. Скованите му рамене се отпуснаха, тялото му леко се задвижи и очите му не спираха да гледат нейните. Усмихна се и й каза:
-Трябва да те помоля за нещо. - след което доближи устни до ушето й и прошепна:
-Моля те! Помогни ми да се отпусна тази вечер.. - след това просто отново я погледна в очите и с много смешни и странни движения той се опита да покаже някакви танцови стъпки, като не се притесняваше, че тя може да усети нещо твърдо, което да се отърква в нея.

by **Dianna△** Пет Фев 21, 2014 12:12 pm

Хората често казват, че възбудата се вижда в очите. Казват също така, че възбудата е най-сладкото нещо, преди самият секс. Е Ди винаги е била на мнение, че нещата стоят именно така. Тя се забавляваше с възбудата, не само тази на мъжете ами и със своята собствена. Дори в момента. Усещаше желанието на Виктор, усещаше напрегнатата му стойка и не на последно място усети ерекцията му,като отърка... Ушким невинно бедро в него. Защо му причиняваше това? Защо искаше винаги всички мъже да я желаят? Не... В момента не искаше всички да я желаят, искаше той да я желае. Точно както бе станало. Ди уви ръце около врата му и кимна с глава, като прехапа долната си устна.
-Ще ти помогна красавецо.- в очите й блесна палав пламък и сваляйки ръце по тялото му тя подпъхна пръсти под колана му и го дръпна към себе си. Устните й докоснаха неговите за секунда. Кратка и страстна. Отърквайки се в него тя отдръпна устни и държейки го за колана тръгна към тоалетните. За Ди съществуваха само няколко вида отпускане. Секс, алкохол и.. Погребална агенция, а тъй като тъмнокоската нямаше намерение да го погребва, а нещо в нея й подсказваше че той не носи на алкохол. Точно за това избра първият вариант.
Качвайки се по стълбите към втория етаж, тя отъркваше върха на палеца си в кожата на коремът му, очите й се плъзгаха по лицата на хората, кимваше с глава на онези които познаваше и продължаваше да върви, стигайки до вратата на мъжката тоалетна, която се намираше точно зад огромната видео стена. Бутайки вратата Уитмор дръпна момчето вътре и очите й се плъзнаха към последната врата, точно до стената водопад. Тоалетните тук си бяха като малки стаички, осигуряваха нужното спокойствие и уединение. Тя отвори последната врата и дръпвайки го вътре заключи. Ръцете й почти веднага хванаха ръба на потника й и тя го хвърли на пода. Ръцете й се плъзнаха отново около врата му и докосвайки устни до неговите го избута леко към стената. Не тя нямаше намерение да спи с него, нито да прави секс с него... Всъщност в момента единственото й намерение бе да го... Отпусне, а устните й щяха да свършат това.
Отделяйки ги от неговите Уитмор ги прокара по врата му, а пръстите й зашариха по гърдите му, надолу по плоският корем,като отново спряха на колана му. Със сигурни плавни движения го разкопча и спирайки за момент прошепна.
-Искаш ли да продължа?

by Sponsored content

It's that karma? Are you my soulmate?

It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?