I was broken to pieces. You broke me. And then you put the pieces back together. || Zachary. and Beth.

First topic message reminder :

Заключвайки малката книжарница, закрачих забързано по улицата, вървейки към вкъщи. Скришом се оглеждах, надявайки се този път да не видя никакви духове, а и те да не ме видят. Исках поне малко спокойствие, особено след напрегнатия ден в работата, който имах. Почти всичко ме болеше, бях толкова скапана и едва гледах от умора, но болката и аз вече отдавна бяхме стари приятели, така че това не беше нищо ново под слънцето за мен. Примижавайки пред внезапно разразилия се вятър, почти подтичвах по улицата, на която само тук-таме се виждаше по някой човек. А и градчето ни беше малко, не вярвах да е възможно улиците наистина да бъдат претъпкани, след като и броя на жителите не беше особено голям. Обгръщайки раменете си с ръце, не ми отне много, за да наближа къщата си. Беше същото място, където живеех с родителите си. След пожара му бях ударила един основен ремонт, но настрана от това, всичко си беше по старому, точно както беше и в миналото. Заключвайки два, три пъти зад себе си за по-сигурно, най-накрая въздъхнах от облекчение. Е, надали вратата щеше да е кой знае каква пречка пред един дух, след като мъртвеца можеше лесно да изникне право пред теб от нищото, но все пак малко предпазливост никога не беше излишна, нали така? Оставяйки покупките в кухнята, бързо се преоблякох в много широк анцуг и тениска, което считах за доста удобно и всъщност представляваше моя вариант на пижама. Завивайки се на дивана, се сгуших с чаша горещ шоколад пред телевизора, който се опитвах да гледам, но всъщност мислите ми се рееха и бях толкова разсеяна, че почти не му обръщах внимание. Обгръщайки пръсите си около топлата чаша, въздъхнах със задоволство, наслаждавайки се на усамотението си. Бях отпусната, един от редките моменти, в който си позволявах да съм безгрижна, преди да се стъмни и духа на баща ми да се появи като по часовник.
Внезапното почукване по вратата ме накара да се стресна, изваждайки ме от мислите ми. Замръзнах, погледа ми отправен към дръжката - знаех, че нямаше кой да ме търси, тъй като не канех никой в дома си и като цяло си бях сама. Обзе ме страх.
Изправяйки се бавно, постепенно се запътих да отворя. Окей, Бет, не откачай - може би беше някой доставчик, или друг човек от града, търсещ ме за нещо. Опитвайки се да убедя сама себе си в това и да се успокоя, застанах пред вратата и хванах дръжката. Май започвах да се вманиачавам .. Не отвсякъде щеше да изникне някой психопат, така че беше крайно време да се стегна.
Отваряйки вратата, лицето ми придоби изражение на огромната изненада, която ме заля. На прага ми стоеше последният човек, който очаквах да видя. И макар да беше променен, бих го познала навсякъде. Сякаш миналото отново се връщаше .. в буквалния смисъл на думата.

Слушах думите на Зак, все още с гръб към него и гневът ми нарастваше. Заклатих леко глава, без всъщност да осъзнавам, че го правя, като казах
-Да, накара ме да преживея точно това отново .. кошмарите .. Защото знаеш ли как успях да се измъкна от баща си? Прехвърлих своето проклятие върху него и той умря вместо мен, подобно на Пол .. това беше единствения изход, който успях да намеря, за да спра всичко, което той ми причиняваше.
Извръщайки се към него, го погледнах с изражение, което беше ужасено от спомените в миналото, кой от кой по-страшни и нетърпими. Усмихнах се безрадостно, присвивайки очи
-Така че сега ти ми кажи, как да се измъкна от теб, за да не се повтори насилването отново?
По тона ми беше очевидно, че и грам не вярвах на думите му, когато твърдеше, че няма да се повтори. При следващото избухване на характера и гнева му, пак щеше да ме изнасили. Бях сигурна в това и щях да му го докажа. Ядосана, че той все още продължаваше да повтаря фалшивите си лъжи как бил искрен, направих няколко твърди, рязки и бързи крачки и като застанах пред него, звучно го зашлевих - с всичка сила.
Той бавно вдигна глава, за да ме погледне и аз инстинктивно отстъпих крачка назад, очаквайки да видя гнева да гори в очите му и той отново да посегне да ме удари. Това, което забелязах в тях обаче, беше вина, примесена с болка и това не само ме изуми. Поех си рязко въздух и усещайки как ми се завива свят, светкавично изтичах към банята в стаята си - точно, както бях направила и след като Зак ме беше насилил. За втори път изпразних съдържанието на стомаха си. За втори път треперех цялата.
Внезапно усещайки една ръка да гали с кръгови движения гърба ми, първоначално се напрегнах, но постепенно докосването започна да ме отпуска, когато не виждах директно Закари. Усетих ръцете му да ме надигат и трепнах осезателно, очите ми разфокусирани от спомени с баща ми от миналото. Понечих да преглътна, но сякаш нещо заседна в гърлото ми, когато една ужасяваща и плашеща мисъл премина през съзнанието ми. Срещнах погледа на Зак, без действително да го виждам и измъчено прошепнах
-За бога .. кажи ми, че си използвал презерватив .. по дяволите, кажи ми, че си ползвал ..
Не можах да продължа, самата идея за това сковавайки ме цялата. Мамка му, допреди пет минути си мислех, че нещата не могат да станат по ужасни. Не бях сигурна дали бях повърнала, защото това беше естествената ми реакция, когато допуснех спомена за изнасилванията да ме обземе, или .. Нее, дори не можех да си помисля за другия възможен вариант. Дявол да го вземе ..

Закари я.гледаше без да бъде способен да каже каквото и да било. Просто не знаеше какво да каже. Не знаеше какво да направи. Тя не му вярваше..не вярваше на ннито една негова дума. Но той и не очакваше друго, макар че тайничко се надяваше тя все пак да му повярва..макар и малко..дори и да го запазеше за себе си. Но не беше така. В очите й продължаваше да се вижда онази ненавист..онази омраза и погнуса от всичко което той и баща й й бяха причинили.
Може би при други обстоятелства не би приел това че тя е убила бащаа предавайки му проклятието си, но сега беше много по различно. Той й бе причинил толкова много мъка и страдания. Тя просто в търсила някакъв път към изхода и това той да умре е бил единственият изход. Сигурно сега й се искаше да направи същото и с Зак. С човека който освен че я бе насилил, ами и с постъпката си й бе припомнил всичко което тя се бе опитвала да забрави. Но не можеше да я вини. Тя си ббеше права сама по себе си, а вината на Зак със.всяка изминала минута ставаше все по голяма и по голяма. Но това не можеше са оправи нещата нали. Какво можеше да промени това че изпитва вина. Почти нищо друго освен да го разкъсва вътрешно.
Пое силната й плесница, която го накара да извърне глава в страни. Тя сигурно очакваше той да стане и да й върне "жеста" но не стана така. И никога повече нямаше са стане. Просто единственото нещо лкоето направи бе да се обърне пак към нея поглеждайки я с болка и вина които се насабираха в очите му. Това че тя се отдръпна назад чакаща да й връхлети му показа че тя се страхува от него. Страхуваше се че той може да й причини онази гадост отново и просто се опитваше са му го покаже. И този път Закари не каза нищо, но успя да забележи удивлението в очите й. Това някак му вдъхна доверие че тя все пак поне малко ще е повярвала на думитев му и страха й ще изчезне. И точно в този момент тя се затича към банята така както го бе направила и по рано след ужасното деяние което той бе направил. Не знаеше какво да направи, но реши все пак да отиде и да провери какво се случва. Изправи се и с бавни крачки се запъти към нея. С много несигурност в действията си Зак постави ръка на гърба й като нежно започна да я гали. Очакваше всеки момент тя да го отблъсне но не го направи, което го увери да продължава да го прави. След това й помогна да се изправи, а тя го погледна..в погледа й имаше нещо което Зак не успя са разгадае. И след това въпроса й.. Този въпрос го накара да потръгне. Студени вълни започнаха да прекосяват тялото му, а той остана стъписан на мястото си. Не знаеше какво да каже..или по точно как да й го каже. Тя щеше да го намрази още повече. Но той трябваше да понесе последствията от стореното. Орвори уста за да каже нещо но сякаш някой го стискаше за гърлото и от устата му не излезе нищо. Опита се пак да събере сили за това което трябваше да й каже като премина с пръсти през косата си.
-Бетани аз..-и отново настъпи мълчание. Той просто не моба да продължи изречението си. Премина с ръце през лицето си. Искаше да продължи изречението но не успя. Просто не мможеше.

Погледа ми беше празен, докато се взирах безмълвно в него. Трябваше ми известно време, за да осъзная какво се опитваше да ми каже и в момента, в който го направих, ми призля. Наново. Обърнах се и навеждайки се над мивката, отново повърнах. Сковано измих лицето си, след което се извърнах към него с ярост, която заплашваше да ме завладее.
-Ти, копеле такова! Не ти стигаше да ми причиниш това .. не ти стигаше изнасилването, нали? Не ти стигаше .. Мразя те!
Понечих да го зашлевя наново, обаче той хвана ръката ми и се озовах притисната към гърдите му, докато ме прегръщаше.
-Да не си посмял .. не смей да казваш сега, че съжаляваш. Направиш ли го, не отговарям за действията си, Закари.
Господи, цялата тази ситуация .. целия ми свят се беше преобърнал, след като Зак ме беше изнасилил. Дяволите да го вземат .. усещах острата болка в гърдите си, която едновременно ме учуди и уплаши. И сълзите се появиха отново .. може би не знаех какво правя, когато се притиснах към него, оставяйки се на плача. Свела глава, така че той да не ме вижда, сякаш си изливах всичко по този начин. Целия кошмар, представляващ живота ми .. и всичко, което обикновено преглъщах, просто защото бях свикнала и защото фактите бяха каквито бяха и това е. Бях се научила да приемам ужаса на миналото ми, на баща ми .. Но не можех да приема това да идва от Зак. Защо?? По дяволите, сама ставах жалка .. още повече след всичко, което ми беше причинил, сама да търся близостта му. Дръпвайки се, побързах да му обърна гръб и незнайно защо се втренчих в ръцете си, без да помръдвам и със сантиметър. Вените на китките ми се виждаха толкова ясно .. и изглеждаха така крехки, сякаш всеки момент щях да се счупя. Обаче знаех, че бях много по-силна от това, а и бях преживяла баща си, така че не можех да се оставя Закари да ме довърши, нали така?
-Върви си. - не го поглеждах -Върви си, Зак.
Дори не смеех да се обърна. Най-вече исках да съм сама, за да успея да се събера наново. Нямаше да му доставя удоволствието от това да види слабата ми страна. Щях да се успокоя, да си дам няколко момента, да се стегна и да се справя. Досега винаги бях сама, така че беше нещо нормално - щях да се оправям сама. В момента не исках присъствието му зад гърба си ..

Думите на Зак меко казано ме изумиха. Стоях с гръб към него и за момент мълчах - просто не казвах нищо. Избърсвайки бузите си, за да премахна сълзите от там, се обърнах и го погледнах, очите ми блестейки от все още присъстващите нестекли се сълзи там. Присвих очи, като наклоних съвсем леко глава на една страна и за един миг само го наблюдавах, нищо друго.
-Защо? Смяташ, че ще си посегна сама и ще се нараня? Бъди спокоен, ти вече я свърши тази работа, така че няма защо да го правя. Ако това е причината да не искаш да ме оставяш, то можеш изобщо да не се тревожиш .. и да си тръгнеш с чисто съзнание. Все пак, пази боже аз да ти тежа на съвестта ..
Заклатих гневно глава и отстъпих малка крачка назад от него. Грабнах рязко една от хавлиите в банята и подсушавайки лицето си, премахнах и последните следи от това, че бях плакала. Обаче очите ми все още бяха леко зачервени, или поне подозирах, че е така.
Усещах присъствието на Закари твърде осезателно - сякаш натрапчиво се беше надвесил над мен, наблюдавайки ме смръщено със скръстени на гърдите си ръце и следейки всяко мое движение. Чувството не ми хареса и без да казвам и дума повече, пуснах водата в мивката и поставих хавлията под струята. След което я спрях и започнах да разтривам кожата на врата си с влажната кърпа. Действаше релаксиращо, а и имах нужда сега от студеното усещане по кожата си. Всъщност, дори не бях особено наясно какво точно вършех в момента. Мисълта, възможността, че може да .. господи, беше ме страх. Пускайки хавлията в краката си, зарових ръце в косата си, сякаш щях всеки момент да започна да отскубвам големи кичури от скалпа си. Усетих, че леко дърпам кичурите и побързах да я пусна. Накрая не издържах и напълно игнорирайки Зак, се залепих до една от стените. Плочките бяха студени, а аз само бавно се плъзнах надолу. Накрая се свих там, обгръщайки коленете си, които бяха притиснати до гърдите ми, с ръце и сведох глава. Мразех това, че той щеше да ме види така, че ставаше свидетел на моментната ми слабост, но след като не бях успяла да го накарам да си върви .. Всъщност се надявах игнорирането ми да го накара да си тръгне, но надали щеше да стане. В момента не ме и интересуваше. Страхът заплашваше да ме обземе - толкова се боях от възможния вариант, че може би съм .. че дори нямах представа какво щях да правя, ако се окажеше вярно. Ако наистина беше така .. По дяволите, животът ми беше една катастрофа след друга, а сега и това.

Закари за пореден път я наблюдаваше безмълвно. Отново н знаеше ккакво са й каже. Отново се чувстваше напълно безпомощен. Искаше да я накара да ззабрави, да я накара да му прости но не знаеше как. А и едва ли бе възможно. Следеше внимателно всяко нейно движение и попиваше всяка нейна дума. Сигурно това че той отказваше да си тръгне я наеаняваше още повече, но Зак просто не можеше да го направи. Нещо не му позволяваше да су тръгне. Нещо в него му казваше че трябваш да остане тук, макар и да не е желан.
Мълчанието й и това че напълно го игнорираше му даде възможност отново да помисли. Дали наистина бе възможно. Дали наистина тя бе..? Защо го беше страх дори да си го помисли? А какво оставаше да го изрече. Искаше...искаше да говори но не можеше. Нещо го спираше. Нещо го стискаше а гърлото обмен му позволяваше да й каже каквото и да било. Най накрая се отърси от транса в който бе изпаднал и успя да направи няколко крачки към нея. Клекна на земята до нея като не спираше да я гледа. Но тя не можеше да го види. Единственото което можеше бе да го чуе как се приближава към нея. Но дори това не успя да я накара да вдигне глава и да го погледне. Закари протегна ръце обвивайки с длани лицето й, кото вдигна главата й така че да го погледне.
-Не искай това от мен. Не мога да си тръгна. Не оставам само защото се страхувам да не си навредиш..просто нещо не ми позволява да си тръгна и да те оставя сама.-шум от долния етаж привлече вниманието му, но Зак не му обърна особено внимание. Помисли си че е от вятъра който се бе развихрил навън, затова и реши да не губи повече време и да върне вниманието си върху Бетани. Това и направи. Отново я погледна с поглед изпълнен с вина. -Искай всичко друго но не и това. Удрайме..наранявай ме колкото искаш. Знам че никога няма да мога да усетя болката която те накарах да изпиташ ти, но не искай да си тръгна. Моля те.-ръцете му се преместиха върху нейните напълно игнорирайки всичко около тях.

Гледах Зак с разширени от учудване очи. Обаче погледа ми беше и празен, докато той говореше. Не разбирах какво се опитваше да каже .. Дори не знаех защо го правеше. Може би заради постъпката си от по-рано, която се опитваше сега да компенсира с това - с тези си действия. А може би беше и нещо друго .. нямаше как да бъда сигурна. Знаех обаче, че думите му ме изумиха. Повдигнах леко вежди, докато просто го гледах в очите и като измъкнах едната си ръка изпод неговата, докоснах лицето му с пръсти. Не го галех по бузата, колкото просто го докосвах с върха на пръстите си.
-Такава нежност .. - не познах собствения си глас. Може би защото шептях, а и звучах сковано, но за мен той сякаш идваше някъде отдалеч, а не от собственото ми гърло. -Не съм си мислила, че с ..
"Никога не съм си мислила, че си способен на това." Думите заседнаха в гърлото ми, когато погледа ми се измести на нещо зад Закари. Гневния дух на баща ми, застанал пред вратата на банята и гледащ и двама ни с омраза. Шумът от долния етаж .. той винаги го правеше, но в изненадата си от думите на Зак не се бях усетила какво означаваше той. Лицето ми мигновено се вкамени, погледът ми студен и изпълнен с омраза.
-Ах, ти, малка никаквице такава! Много бързо успя да докараш някой в леглото си. - гневът му беше огромен, като едва тогава забелязах, че държеше нож. В следващия момент внезапно изникна пред мястото, където със Зак стояхме в банята и го видях как замахва. Избутах Закари настрани и инстинктивно вдигнах ръка, за да се защитя, като по този начин поех удара. Ножът проряза кожата ми, но болката беше нещо твърде познато за мен, че да й обърна внимание. Гледайки баща ми с ненавист, присвих очи и тромаво се изправих. Той беше бесен, но виждайки ръката ми, от която капеха капки кръв по чистите плочки в банята, изражението му се разколеба и той се стопи във въздуха. Баща ми не обичаше кръв - знаех го доста добре, което беше главната и единствена причина той да обича и предпочита да ми причинява синини, а не да ме кълца и реже. Е, за мен си беше все тая.
Усещайки се, че не бях сама, както обикновено бях, когато баща ми избереше да ме "посети", се извърнах към Зак. 
-Добре ли си? - изражението ми вече не беше така изпълнено с омраза, колкото преди малко, но все така не издавах емоциите си. Погледа му се плъзна по ръката ми и аз едва тогава се усетих и хвърлих бегъл поглед върху раната. Повдигнах рамене и като се подсмихнах, казах
-Май сега ще имаме идентични порязвания .. - ухилих се, въпреки че нямаше нищо забавно. А и раните ни бяха с единствената разлика, че неговата беше направена от мен, а моята от баща ми. Каква ирония.

Закари потръпваше под допира на пръстите й по лицето му. Не знаеше какво я чбе накарало да го направи. Този път тя не го правеше подигравателно или с омраза. Нещо беше различно а Зак не знаеше какво точно я бе накарало да го направи. Не че беше кой знае какво, но все пак. Вслушваше се внимателно в думите й. Гласа й бе по различен от обикновено. Тя шепнеше. Опита се да довърши думите си но не успя, а това само подбуди любопитство му. Но в един момент лицето й се вкамени. Сякаш бе видяла нещо което я свари неподготвена. Закари инстинктивно извърна поглед насочвайки го в посоката в която бе насочен и нейния но не видя нищо. Ами ако Пол беше отново тук. Но защо тогава тя изглеждаше толкова стъписана. Погледа на Закари лавираше като се спираше ту на лицето на момичето, ту върху нищото в което гледаше тя. И изведнъж тя го избута настрани, а когато той я погледна от ръката й капеше кръв. По плочките започнаха да капят малки капчици кръв. Закари не знаеше какво се случваше в момента. Не знаеше и какво да направи. Просто остана вцепенен на мястото си. Осъзна че ако тя не го бе избутала той щеше да понесе удара. Но защо го бе направила. Защо го бе спасила след като той й бе причинил толкова ммного. Беше объркан. Най накрая тя се обърна към него питайки дали е добре. Искаше да й отговори но не.можеше. Просто плъзна поглед по раната й опитвайки се да осъзнае случилото се. Погледна я в очите когато му се подсмихва и чак тогава забеляза ме от омразата с която го гледаше по рано няма й следа. Следващия й коментар определено успя да го накара да се засмее. Говореше така сякаш нищо не се бе случило в момента. Закари направи няколко крачки към нея като взе кърпа, намокряйки й, а с другата ръка хвана ръката на Бет. Прокара кърпата нежно по раната й попивайки кръвта, като внимаваше да не й причини допълнително болка.
-Мисля, че ръката ти се нуждае да бъде прегледана, или най малкото да бъде превързана.- каза с пресипнал глас като все още се опитваше да осъзнае случилото се.
-Това..този удар беше насочен към мен, нали?-погледна я за миг след което пак върна погледа си върху раната й.-Защо го направи? Защо не предпази Бет?- гласът му съвсем изчезна и той прочисти гърлото си опитвайки се да си го върне.
-Кой..Кой го направи?- най сетне успя да я попита като я погледна право в очите очаквайки отговор. Не знаеше кой бе решил да го направи но се надяваше тя да ку каже. Не че ако разбереш щеше да може да направи нещо но все пак искаше.

Все още гледах мястото, на което само допреди секунди беше стоял духа на баща ми.
-Да гориш в Ада дано .. - прошепнах на себе си съвсем тихо и в същия миг осъзнах действията на Закари. Изглеждаше .. объркан, докато ръцете му тромаво превързваха раната на ръката ми. Повдигнах рамене, когато ме попита защо го бях защитила и небрежно казах
-Ударите на баща ми са запазени само за мен. Той умря заради мен. Така че никой няма да носи последиците от това, освен мен.
Зак беше свел поглед към ръката ми, а аз недоумявах. Защо изведнъж се беше загрижил толкова за мен? Особено след всичко, случило се .. Запитах се, ако наистина се окажеше, че съм .. щеше ли той да поеме отговорност? Да го признае за негово? Някак не виждах да го направи, като че ли не можех да възприема, че щеше да постъпи по този начин. По-скоро очаквах да ме остави сама да се справя. И аз щях да го направя, просто не знаех защо той отказваше да си тръгне.
-Защо го правиш, Зак? Защо си мил към мен? Честно казано не очаквах да изпитваш вина след .. по-скоро очаквах да не те интересува. Да не те интересувам аз. Както беше в леглото.
Ново повдигане на рамене от моя страна. Бях смръщила леко вежди, наблюдавайки го. А изражението ми беше такова, просто защото недоумявах. Не можех да го разбера. "Какво съм аз за теб?" Въпросът изплува съвсем неочаквано в съзнанието ми и аз дори не знаех защо си го бях задала. Какво ли бях, наистина? Освен едно тяло, което да използва за задоволяване на нуждите си. Само че май имаше и още нещо .. Или съвсем откачах и просто си въобразявах? Поклатих глава. Отказах се да мисля повече. Може би размишлявах твърде много - след като не можех просто да чувствам нещата .. Не изпитвах нищо. Така че как, по дяволите, щях да разбера този непонятен мъж, стоящ насреща ми в момента? Всичко това беше влудяващо дразнещо. Клатейки леко глава, за да я изпразня от мислите, се вгледах в Зак. И смених темата, когато ми хрумна една рискована идея.
-Знам как да ти покажа. Знам как можеш да виждаш духовете. Не съм сигурна, че ще проработи, но знам начин.
Знаех, че нямаше да може да устои на тази възможност. Да види Пол отново .. със сигурност нямаше да може да откаже това.
-Обаче те предупреждавам .. Първо, може и да не проработи наистина. Второ, дори и да проработи, ще виждаш всички тях. И наистина имам предвид всички духове. А това е нелеко бреме. Повярвай ми, знам. Ако можех да избирам .. щях да избера да съм като теб. Да не виждам нищо ..
Мислите ми се върнаха към миналото, когато огромното желание просто да съм нормална като него, като Зак и всички останали, ме завладя. Обаче бързо се окопитих и повдигайки вежди очаквателно, зачаках той да ми отговори, следейки реакцията му.

Подсмихнах се, докато го наблюдавах. Аха. Това беше добре - тема, с която бях свикнала и която познавах до болка. Все пак, духовете бяха нещо като моята зона на експертиза, нали така? Извърнах поглед за момент, замисляйки се как точно да му отговоря. Накрая повдигнах рамене за пореден път.
-Има заклинание, създадено от Абадон. Смята се, че тя е демонът, с който е сключен пакта, благодарение на който проклятието над Рейвънсууд е в сила. Е, няма как да сме сигурни, но все пак. 
връщайки погледа си на Зак, докато говорех, изражението ми стана сериозно 
-Опасявам се обаче, че сделката е еднопосочна, Закари. Избереш ли веднъж това, връщане назад няма.
Очите ми се присвиха съвсем леко - почти незабележимо - докато го наблюдавах преценяващо. За момент се запитах, щеше ли наистина да избере този ад да вижда мъртвите като мен? От думите му по-рано, звучеше твърде нерешителен. Което всъщност не бях очаквала, тъй като мислех, че желанието му да види Пол ще надделее над всичко друго. Обаче не стана така - той запази спокойствие и подходи към нещата разумно. Още една страна, която не познавах у Зак. Като се замисля, знаех твърде малко за него, но това сега нямаше значение.
-Е, какво ще бъде, съкровище? - обръщението ми беше леко иронично, но не казах нищо повече. Не се опитах да повлияя на избора му, макар до болка да знаех на какво би се обрекъл, ако решеше да изпълним заклинанието. И макар да знаех, че аз бих избрала да не го правя, ако бях на негово място, както вече казах. Исках твърде много да съм нормална .. нещо, което ми беше кристално ясно, че нямаше как да стане.
Пристъпих към мивката, пускайки водата наново и оставих Зак да мисли. Сам щеше да реши какво да направи, така че нито нарушавах настъпилата тишина помежду ни, нито го гледах очаквателно, сякаш припирайки за отговор. Не бързах. Намокряйки ръцете си, старателно ги измих, след което клекнах и изпод мивката извадих малка аптечка - имах такива почти навсякъде из къщата, заради баща ми. Повдигайки непохватната превръзка, която Зак беше направил, от ръката си, огледах порязването. Промих раната и като сложих отгоре й малка марля, увих отгоре й бинт и накрая приключих с превързването. Действах бавно, тъй като вършех всичко това само с една ръка, но все пак успях да се превържа и когато приключих, хвърлих напоените с кръв неща в кошчето и затворих аптечката, връщайки я на мястото си. Дори не бях усетила как междувременно между мен и Зак се беше зародило някакво спокойствие и факта, че дори леко се бях отпуснала в негово присъствие, ме изуми. Извърнах се към него, като го погледнах най-накрая и видях изписано на лицето му решително изражение.


П.с.: Извинявай за скучния пост ..  

Съкровище? Това определено го изуми и го накара да се разсмее, въпреки иронията която добре се долавяше в гласа й. Но сега Зак не можеше да мисли за това. Вниманието му бе насочено изцяло върху въпроса и това което тя му бе казала. Определено избора много го затрудняваше. Та това решение щеше да промени напълно и без това объркания му живот. Но не го разбирайте погрешно. Той искаше толкова много да види Пол. Приятеля му му липсваше наистина много, но струваше ли си да си причинява това. Ако виждаше само Пол всичко щеше да е много по различно, но това да вижда всички духове честно казано го плашеше.. Това решени толкова много го затрудняваше и го поставяше пред наистина голяма дилема, и той наистина беше много благодарен на Бет, че му бе дала време да помисли. Въпреки че ако нямаше това врече Зак щеше много по лесно да реши и щеше да е на сто процента за.. Но след като можеше да обмисли вече не беше чак толкова сигурен. И накрая реши. Не можеше да го направи. Не искаше да обърква живота си ноще пповече.. Когато я погледна тя също я гледаше и този път в погледа й имаше очакване да чуе отговора му.
-Не мога..не мога да объркам живота си още повече. Искам да видя Пол отново, но..-не успя да довърши..не знаеше как да ддовърши изречението си.
В главата му отново се появиха въпросите й на които не бе отговорил. Искаше да го направи. Искаше да й отговори. А заедно със всички въпроси и изплува и онзи въпрос. Тя..тя дали наистина беше..беше..не можеше да довърши дори и мислите си. Прокара ръка през косата си, а погледа му се спря върху превръзката която тя сама си бе направила. Определено се справи сама много по добре сама отколкото той щеше да го направи.
-Бет..аа мисля че трябва да поговорим за нещо..-каза с леко затруднение поглеждайки я е очите.
-Аз..аз мисля, че трябва да...да отидем..заедно..на доктор.-вече не я гледаше в очите, а погледа му шареше навсякъде но не и върху нея. Искаше..не искаше да я оставя сама и искаше да разбере дали тя наистина бе..бременна.

Признавам, отказът му ме изненада. Очаквах да е така погълнат от перспективата да види Пол, че да се втурне презглава към тази опция, без изобщо да обмисли или пък осъзнава нещата. Обаче явно беше точно обратното - Зак сериозно беше помислил върху това .. Е, очевидно беше по-възприемчив, отколкото мислех. Повдигнах рамене, изражението ми неразгадаемо, тъй като криех, че всъщност изборът му ми хареса. Как ми се искаше и аз да не виждам нищо като него ..
-Добре. Ако някога си промениш намерението все пак .. знаеш къде да ме намериш.
Изправих се, леко свивайки вежди, когато болката ме прониза от мястото, където баща ми ме беше порязал и погледнах Закари. Чувайки следващите му думи, казани със запъване едва едва, се разсмях. Той само ме гледаше, някак недоумяващо, докато аз се заставих да се успокоя. Поклатих глава.
-На доктор? На доктор, Зак? Сериозно? Това ли е най-доброто, което успя да измислиш? - продължих да клатя глава и като индикирах с жест тялото си, добавих -Как според теб ще реагира един лекар, когато види синините по мен? Моля те .. 
Отново се засмях, този път за кратко, и премълчах факта, че сама си бях станала лекар. Бях доста опитна с превръзките, слагането на лед и най-вече синините и натъртванията. Затова нямах нужда от доктор .. дори и да беше свързано с евентуална бременност.
-Бъди спокоен, мога да се грижа сама за себе си. Няма нужда да се преструваш, че те интересувам, нито да се правиш на загрижен. Голямо момиче съм, все пак.
Пристъпих към него, наблюдавайки го твърдо, след което обаче изражението ми поомекна и му се усмихнах фалшиво. Каква ирония, че дори не очаквах той да поеме отговорност за каквото и да било .. Наблюдавайки го усмихнато, но твърдо, просто протегнах ръка и потупах бузата му, отхвърляйки по този начин идеята му за посещение при лекар като глупава. Може би не беше ненужна, но .. той дори не осъзнаваше колко неловка би била за мен една такава евентуална визита. Най-малкото, винаги се ужасявах какво ще кажат хората, ако видят синините ми, а да трябва и да говоря с него и да се обяснявам .. Беше твърде много за мен. Знаех, че все някога ще трябва да ида, разбира се, но ми трябваше време, за да преосмисля нещата. Да преодолея кошмара от ужасното ми преживяване със Закари в леглото .. И да се стегна, както правех винаги. По дяволите, звучах жалка сама на себе си, в собствените си мисли. Може би наистина откачах, както твърдяха всички в града ..

Закари се чувстваше наистина объркан. Да идеята да посетят доктор май наистина не беше много добра, но той просто не знаеше какво да направи. Не знаеше какво да й каже. Искаше да й помогне пи някакъв начин, но тя все отказваше да му позволи да го направи.
-Не знам.. Наистина не знам какво да направя. Знам, че можеш да.се грижиш сама за сбее си, както си го правила до сега. Но искам са ти помогна, защото наистина съм ззагрижен. Не се преструвам.. Просто аз..-не продължи. Това което щеше да й каже вече го бе казвал, а тя не.му повярва. Нямаше да му повярва й сега. Щеше да.му се изсмее в очите без дори да се.замисли че думите му могат да.са истина, а те бяха такива.
Зак не бе от хората които биха се престрували за нещо заради някой друг. Всичко което казваше бе това което чувства. Така беше и в момента. Но имаше ли значение след като тя не му вярваше? Но пък от друга страна това не обезсмисляше нещата..напротив. Караше го..мотивираше го да иска да й покаже че тя трябва да му повярва.
-Виж Бет..аз знам че не ми вярваш. Знам и че шанса да.го направиш е едно на милион. А и дори не знам какво да направя за да ти покажа че това животно което видя днес, всъщност не съм аз. Искам да те накарам да повярваш че наистина съжалявам за постъпката си и че никога повече няма да я повторя. Но не знам дали и това е възможно.-гледаше я право в очите, но този път не позволи на емоциите да се появят на лицето му. Отмести погледа си от нейния след като каза това което имаше да казва и влезе в спалнята. Знаеше какво искаше тя от него..да си тръгне. И сега Зак мислеше че това ще е най разумното нещо което може да направи, затова без да казва каквото и да било друго се запъти към изхода на къщата. Но това не изкачваше че те повече нямаше да се видят. Зак беше твърдо решен че няма да я остави. Просто искаше да й даде това което тя иска. А именно време да помисли и да св съвземе от това което той й бе причинил..

Най-сетне останала сама в банята, оставих сълзите да се стичат и сякаш най-накрая можех да дишам отново. Сякаш присъствието на Зак все още ми тежеше, макар и вече да не треперех, щом ме докоснеше или аз го направех. Облягайки глава на стената зад мен, просто дишах учестено. Питах се какво щях да правя, по дяволите, ако се окажех бременна?
-Закари знае ли, че това ти е втория път? - подскочих от внезапния глас на Пол пред себе си. Погледнах го, избърсвайки бузите си и повдигнах рамене.
-Разбира се, че не знае. Както и ти не би трябвало да знаеш за това, Пол.
-Е, баща ти говори доста. Най-вече сам на себе си. И най-вече за теб. - можех да си представя какви обидни думи е използвал по мой адрес, но никога не бях очаквала той да спомене това. Помятането тогава беше ужасно само по себе си - никой не знаеше за това. Никой. Или сега поне не и някой жив, освен мен .. 
Въздъхнах.
-Чудя се как изобщо разбираш всичко това, Пол. Явно си доста добър в това. - той повдигна рамене, както аз бях направила по-рано.
-Когато поискам, могат и да не ме виждат. Дори и тези като теб.
Той ми смигна, клякайки пред мен и постави ръка на рамото ми. Питах се дали е дочул и за това, което Зак ми причини. Нито той, нито аз повдигахме тази тема. Грабвайки една хавлия, избърсах лицето си и заедно с него се запътих към леглото си. Свих се на топка там, а Пол седна до мен, галейки ме по косата, макар че не го усещах.
-Е, какво смяташ да правиш? - поклатих глава, както бях в легнало положение.
-Предпочитам сега да не говорим за това. Имам нужда първо да го обмисля и тогава да преценям нещата.
Вдигайки поглед нагоре, му се усмихнах и двамата просто си говорихме на незначителни теми известно време, както правехме понякога, когато решеше да ме посети. 
-И така, какво прави Тами? - осмелих се да повдигна темата накрая. Пол беше много влюбен в Тамара - дотолкова, че не я винеше, задето бе поел нейното проклятие. Само че не бях споменала на Зак, че съм наясно относно самоличността й и коя е тя. Пол се ухили.
-Добре е, но доскоро не знаеше накъде изчезвам понякога. Мислеше, че посещавам Зак. Разбира се, накрая и казах истината. Сега е леко ревнива спрямо теб, ако трябва да съм честен.
Подсмихнах се бегло, отпускайки се до него. С Пол бяхме добри приятели, но държанието му беше толкова зряло за възрастта му, че понякога се чувствах като малко момиченце с него. Слушайки успокояващия тон на гласа му, не усетих как съм се унесла на леглото до него и полека потъвах в стабилен сън.

Събудих се сама, като Пол го нямаше и в цялата къща цареше тишина. Усмихнах се на себе си, като се изтегнах хубаво в леглото и станах, за да се подготвя за работа. Взех си душ, изсуших се и след като се облякох, си направих закуска - общо взето редовната ми сутрешна рутина. Нищо не смущаваше покоя ми, само че по китките ми все още имаше синини от Закари и цялото ми тяло все още се възстановяваше от случилото се .. Чувствах се скована и напрегната, но бях свикнала с това, както и с придружаващата я болка. Заключвайки вратата, се запътих навън, вървейки по улиците към книжарницата, която се канех да отворя.

**

Изминаха няколко дни, през които бях обмислила нещата. Все още не бях сигурна дали съм бременна или не, но сега поне се бях примирила с това, свиквайки с тази мисъл. А и бях взела решение, така че поне знаех какво щях да правя, ако се окажеше истина.
За мой късмет, не бях и сама в това. Пол ме посещаваше по-често от обикновено, тъй като се притесняваше за мен. Сякаш автоматично усещаше нещата и като че ли притежаваше шесто чувство за това .. Разбира се, двамата често говорехме по темата, но и поддържахме нормалните си приятелски отношения. Той говореше много за Тами, както и винаги го беше правил, само че сега тя знаеше за мен. И един от тези дни Пол ми сервира изненадващата новина, че тя иска да се срещне с мен. Първото ни виждане лице в лице беше леко неловко. Тя беше момиче с доста дълга черна коса, слабо лице и изумителни кафяви очи. Наистина беше красива. В началото виждах как нервничеше, а и гледаше мен и Пол неодобрително, когато двамата разговаряхме, но постепенно сама се убеди, че сме само приятели. Не усетих как с нея се сближихме - е, не ми беше твърде близка, но се разбирахме и поне вече се отпусках в нейно присъствие.
-О, по дяволите .. Ужасно съжалявам, Ани - присвоявайки обръщението от Пол, Тами започна да се извинява за чашата с кафе, която беше преобърнала. Имаше странното качество да е доста непохватна, с което вече бях свикнала, заради което само се засмях и като махнах с ръка, казах
-Не се притеснявай. Не е нищо сериозно, сега ще оправим кашата, така че няма нужда да се тревожиш за това.
-Да му се не види, непохватността ми няма край ..
Разсмях се на начина, по който се тръшкаше и критикуваше сама себе си, но в същия момент на вратата се почука. Бях твърде разсеяна от това да наблюдавам как тя, опитвайки се да оправи положението, само го влошаваше още повече, което пък караше опитите й да стават все по-отчаяни и дори не се замислих кой може да е. Смеейки се, отворих вратата, като бях извърнала глава назад й и говорех
-Стига де, не е болка за умиране. Остав .. - в същия момент се обърнах и виждайки Зак на вратата, усмивката на лицето ми замръзна. Сковах се, затваряйки се в себе си наново и ледено изсъсках насреща му
-Какво правиш тук, Закари?

Не мина много време преди Батани да се появи отваряйки вратата. Първоначално беше обърната назад и говореше с някой, а на лицето й грееше усмивка. Но тази прекрасна нейна усмивка помръкна в момента в който се обърна и видя Зак. В погледа й се появи отново омраза, а това просто разкъсваше отвътре Закари.
-Пол ли е тук?-попита игнорирайки въпроса й и правейки рязка крачка напред сякаш щеше да влезе в къщата за да види приятеля си, въпреки че това бе невъзможно защото той бе мъртав. Но в следващия момент се осъзна и се закова ба мястото си впил поглед в този на Бет. Не можеше да го направи. Нямаше да нахлуе отново в къщата й без покана както бе направил тогава. Нямаше да я накара никога повече да изживее онзи ужас. Искаше..толкова много искаше това да не се бе случвало, но..
Закари отстъпи една, две крачки назад връщайки се на сстарото си място впил поглед в земята, а едната му ръка премина през косата му. Искаше да говори с нея по онзи въпрос. Искаше да говори и с Пол. Искаше да разбере коя е виновничката за смърта му и да я намери. Извърна поглед нагоре връщайки го отново върху Бетани. В погледа му се четеше съжаление и вина, но това не беше нещо което тя виждаше за първи път от негова страна.
-Съжалявам.. Аз просто..-скалъпи той поклащайки лего глава в знак че не знае как да продължи.-Виж Бет..з искам да поговорим. Искам да ти кажа отново онези неща, но знам че ти отново няма да ми повярваш. Няма да повярваш колкото и пъти да ти ги повторя. Но съм длъжен да ти кажа, че когато ти ги казах бях наистина искрен ии наистина не исках..аз..-отмести поглед от нея защото не понасяше да гледа омразата й.-Бих направил всичко за да ми простиш. Бих изпълнил всяко едно твое желание, но моля те. Не ме моли са те оставя на мира защото това вече не мога да го направя..-говореше бързо защото не знаеше кога тя ще реши да затвори вратата и да си влезне. Усети как студени капки дъжд започнаха да се удрят в тялото му, но не им обърна внимание а просто продължи.
-Пол тук ли е Бет? Трябва да говоря с него. Мисля че трябва да му кажем, защото мисълта че го излъгахме ме убива. Дори да ме намрази аз искам той да знае истината. А и все пак рано или късно ще рразбере, защото ако ти си..-замълча и прокара ръка през вече мократа си коса, а погледа му се впиваше в нейния. Реши да замълчи обра я остави тя да каже нещо защото се чувстваше неловко докато говореше само той.

Колебанието се беше изписало върху цялото ми лице. Закари се държеше толкова различно, че вече не знаех кой беше истинския - арогантния Зак, или срамежливия и изпълнен с вина. Смръщих се, когато той отново се опита да нахлуе в дома ми, но явно нещо го спря. Този път не го направи - което беше твърде изненадващо за мен, че да успея да реагирам. Хвърлих втори поглед през рамо, за да установя къде беше Тами и като върнах вниманието си към Зак, се намръщих. Канех се да поклатя отрицателно глава, но се спрях. Ако Закари видеше Тами .. или разбереше коя е тя .. Е, да кажем, че бях пряк свидетел на гнева му и не исках това да се случва. 
-Закари, защо не .. - започнах, опитвайки се меко да му кажа, че моментът не е подходящ, когато заваля. Намръщих се, когато усетих нещо, което дори не разпознавах и знаех, че не мога да го оставя на дъжда. Придърпах го вътре за китката, водейки го настойчиво нагоре към стаята си. По дяволите, това обаче като че ли никак не беше добра идея - когато двамата застанахме до леглото ми, усещах как се напрягам. Твърде много спомени .. твърде скоро. Преглътнах с усилие и като обгърнах раменете си с ръце, сякаш за да се задържа да не се разпадна, избягвах да го поглеждам. Отваряйки единия от шкафовете си, извадих голяма хавлия и му я подадох.
-Пол не е тук. - казах, надявайки се той да не задава повече въпроси -И моментът наистина не е подходящ ..
Надявайки се той да предположи, че баща ми е в къщата, исках Зак да си тръгне, преди .. Чувайки стъпките на Тамара по стълбите, затворих очи и когато тя бутна вратата, дори не смеех да дишам.
-Хей, Ани, ще .. - думите й внезапно замряха, както и моите, когато бях отворила вратата. Очите й се разшириха и оглеждайки мокрия Зак, стоящ насред стаята ми, след известно време тишина тя промълви
-Ти си Зак .. - О, по дяволите. Тами наистина беше непохватна .. сега как щях да обясня от къде го познаваше тя? Но двамата бяха в един випуск, може би той щеше да се върже на това .. Да бе. Надявай се. Въздъхнах. Да му се не види, Закари не можа да избере по-неподходящ момент, в който да се озове обратно в дома ми .. Носейки миналото със себе си и съживявайки го отново.

Закари остана безмълвен когато Бетани го задърпа нагоре към стаята си. Определено се чудеше какво става. Защо го правеше. Всичко му се струваше толкова странно. Това което очакваше бе да тръшне вратата пред лицето му и да го остави навън без да иска повече да го слуша. Но да го задърпа към стаята си.. да това наистина беше много странно. Мислеше си че Пол е тук и е говорила с него, но ето че и неги го нямаше. всичко сякаш ставаше все по объркано за Зак. Сякаш тя се опитваше да прикрие нещо от него. И защо момента да не е подходящ? С кой говореше тя, ако Пол не беше тук. Би предположил, че баща й е тук, но тя се смееше. Едва ли би се смяла ако баща й беше тук и ето че отговора на въпроса му се появи на вратата и Зак я погледна объркано. А когато непознатото момиче го нарече по име още повече засили объркването на Закари. Погледа му започна да шари между двете момичета, а по погледа на Бет виждаше че тя определено не бе спокойна от появяването на момичето.
-Какво по дяволите става Бет?-погледна я някак подозрително. Не знаеше дали има право да я пита това, но не се сдържа. Тя криеше нещо от него и Зак го усещаше. А и от къде това момиче знаеше името му? Прекалено много въпроси започнаха да се въртят отново в главата на Закари, което определено не беше добре. Достатъчни му бяха старите въпроси без отговор, не му бяха нужни, но уви.. те просто се появяваха без да питат.
-А ти от къде знаеш името ми?-погледна я въпросително опитвайки се да разбере какво става.- И коя си ти?-пореден въпрос излязъл от устата му. Чувстваше се някак странно. Искаше да разбере отговорите на въпросите си веднага. Не обичаше когато беше така в невидение. Мразеше когато някой криеше нещо от него..
Закари забеляза обръщението на непознатото момиче към Бетани.. „Ани“. Така я наричаше само Пол и затова сега му направи такова впечатление. А и не беше чувал някой друг да я нарича така. Не че последно време беше имал някакъв голям контакт с нея, че да знае как я наричат, но все пак. Но можеше просто и тя да я нарича така. Можеше да са някакви стари приятелки. Но тогава защо Бет така се напрягаше и се притесняваше?

Мамка му. Двойно мамка му.
Тами ме гледаше изплашено, осъзнала какво е направила в изплъзването си. Пол нямаше как да не й е обяснил нещата и ако Закари разбереше коя е тя .. нека кажем, че не бях сигурна какво щеше да направи. Откровено казано, дори не бях сигурна на какво е способен и до къде може да стигне в яда си. Извъртях очи, наблюдавайки Тами, но в последствие ми хрумна идея и й смигнах. Налудничава, лоша, нелогична и наистина вредна идея. И въпреки това .. какво можех да сторя? Трябваше на всяка цена да разсея Зак .. Преглътнах, отчаяна. Подготвяйки се за това, което се канех да сторя, дадох безмълвен жест на Тами с глава, който за щастие тя усети. Пресичайки стаята с твърди и отсечени стъпки, застанах пред Зак, доближавайки се на милиметри от него. Поставяйки ръцете си отстрани на главата му, зарових пръсти в мокрите кичури и впих устни в неговите. Разбира се, целувката го изненада дотолкова, че той дори не ми отговаряше. Затваряйки очи обаче, видях картини от изнасилването - той, приковавайки ме на леглото, грубо късайки дрехите ми .. Отворих очи. Когато ме насилваше се беше опитал да превземе и устните ми, но тогава не беше успял. Това беше единствената част от тялото ми, която той не познаваше, а ето, че и това вече не беше вярно ..
Индикирах на Тами с поглед да излезе и тя побърза да слезе долу. Преди да го направи обаче, ни гледаше с широко отворени от изумление очи и почти увиснало чене. Е, бях изненадала дори и себе си, та какво оставаше за нея .. Да му се не види. Какво, по дяволите, правех?

Закари продължаваше да се взира ту в едната ту в другата гледайки ги въпросително очаквайки с нетърпение да разбере отговорите на въпросите които беше задал. Това мълчание от страна и на двете направо го побъркваше. Криеха нещо от него. Знаеше го и искаше да разбере какво е то. А ако не криеха то присъствието му ги притесняваше наистина много. Но това не им даваше право да си мълчат. Трябваше да отговорят на въпросите си.
И докато бе потънал в размишляване какво се случваше тук не бе усетил кога Бетани бе вече застанала и вече заравяше пръсти в мокрите му коси. Само това нейно действие успя са го стъписа, а да не говорим колко по объркан се почувства когато тя впи устните си в неговите. Действията й определено го изненада до толкова че той остана скован и дори не отвърна на целувките й. Това беше последното нещо което очакваше тя да направи. Не. Всъщност никога не бе очаквал такова нещо от нейна страна. Никога не би предполагал че такова нещо може да се случи. Не го очакваше и преди да направи онази зверщина, защото може би тогава той тайно искаше да го направи, а какво оставаше сега. По цялото му тяло преминаваха тръпки. Тази целувка сякаш го бе парализирала и той дори не можеше дори мисли. Най накрая успя са се съвземе и се отдръпна назад някак сковано колкото да се откъсне от целувката. На няколко пъти се опита да каже нещо, но не успя. Сякаш някой го бе стиснал за гърлото му и не го спираше да говори. Гледаше я някак объркано опитвайки се да осмисли случилото се току що.
-Какво правиш Бет?-попита някак разсеяно когато най накрая успя да проговори. Продължаваше да я гледа въпросително. Не можеше са си обясни постъпката й. А искаше.
-За..защо го направи? Какво се опитваш да направиш?-по тялото му още продължаваше да преминават тръпки, които го побъркваха. Прокара ръка през мократа си коса като не спираше да я гледа.

Закари ме изненада. Не отвърна на целувката, което странно защо ме обърка. Не отговаряха ли мъжете на ласките на една жена? Е, не че имах кой знае колко опит с това, но все пак .. Наблюдавах безмълвно Зак и очите ми леко се присвиха, когато ме осени прозрение. О, ясно .. значи ме искаше само, когато се съпротивлявах. Смръщих се. Избърсвайки устните си с опакото на ръката си, повдигнах рамене и безрадостно се изсмях
-А на теб какво ти изглежда, че правя, Зак? - поклатих глава и като хвърлих в лицето му втора кърпа, надявайки се тя да го удари и да го заболи, което за жалост не стана, му обърнах гръб -Изсуши се и си върви.
Казах го студено, очаквайки яда му. Може би щеше гневно да ме хване за ръката, да ме обърне с лице към него и яростно да ми се развика, че го обърквам и действията ми нямат никакъв смисъл. Какво толкова .. нали все пак нямах право да го обърквам така. Той имаше право да ме насилва, но аз нямах право да се държа така с него .. Мъжете винаги мислеха по този начин.
-Защо те целунах? - ново повдигане на рамене -Ти си поигра с мен. Изнасили ме. Така че сметнах, защо и аз да не го направя?
Обръщайки се към него, се усмихнах студено. Каква ирония, че това нито ме удовлетворяваше, нито заличаваше спомените от това, което ми беше причинил. И още по-малко пък оправяше нещата.
-И след като целувката ми те отврати дотолкова, че да се сковеш, ти предлагам да си ходиш. Наистина не съм в настроение за това точно сега.
Запътих се към банята и гневно затръшнах вратата. По дяволите, осъзнаваше ли той каква развалина бях? Той ме беше направил такава .. когато ме насили, успя да ме пречупи. Просто беше последната капка, преляла чашата. Особено след миналото ми и баща ми .. Опирайки чело в студените плочки, дишах учестено и сякаш дори не можех да се осъзная. Сложих ръка отдясно на гърдите си, само за да се уверя, че все още имам сърце. Даа, то биеше, но дефакто не усещах нищо. Не можех да открия нищо там .. сякаш имаше дупка. Започнах бавно да разтривам мястото с пръст. Сега ми се щеше да имаше някой, който да го е грижа за мен. Да дойде зад мен и да ме обгърне с ръце изотзад, прегръщайки ме .. Сякаш тази прегръдка щеше да ми даде всичко, от което се нуждаех в момента. Каква илюзия. Бях сама, както и досега и винаги щях да бъда. И бях свикнала с това. Така че защо, по дяволите, Закари правеше абсолютно всичко толкова трудно за мен с всяко свое действие?

Страх.
Беше нещо, което Зак като че ли знаеше твърде добре как да предизвика в мен. С думите си ме уплаши, а когато се страхувах, ставах отчаяна. Което ме караше да върша всякакви неща. Тами беше невинна, по дяволите .. Тя не беше като мен. Имаше хубав живот, щастливо минало .. Единствената й вина беше свързана с проклятието върху нея, над което тя е нямала контрол, преди да разбере как да го избегне. Настрана от това - тя беше твърде чиста, а и не толкова опитна - не беше преживяла това, което аз бях. Така че Закари, изкарващ гнева си върху нея и разпитващ я, не ми харесваше. Изобщо. А ако той й стореше и други неща .. Гърлото ми се сви от страх. Представих си как рязко излизам и започвам да го удрям и да му крещя да не смее да я доближава. Че само ако й направи нещо, ще го убия .. Макар да не знаех дали наистина щях да го направя. Виждах се как истерично го нападам, отчаяно искайки да защитя Тами. Само че това нямаше да помогне, нали така? Ако нещо, щеше да направи Зак още по-подозрителен. А аз не исках това.
Бавно открехвайки вратата, го погледнах през пролуката.
-Никой не може да ме накара да направя нещо, което не искам, Закари. Не съм те целувала, за да те разсейвам от някакво си нещо, което си мислиш, че крием от теб.
Отваряйки вратата на банята изцяло, пристъпих към него. Ръцете ми се вдигнаха, обгръщайки лицето му и аз го гледах в очите.
-И мога да ти го докажа. - за втори път впих устни в неговите, целувайки го. Не знаех дали този път щеше да ми отвърне, но не ме и интересуваше. Правех го, за да защитя Тамара, но една част от мен сякаш искаше това .. сякаш търсеше нежност. Някакви чувства у него, които да изпитва към мен .. макар да знаех твърде добре, че такива нямаше.
Може би просто ставах жалка .. или може би твърде много време бях била сама. Може би просто си просех ужасните неща, които да ми се случат .. Не бях сигурна кое точно беше. Имаше твърде много "може би"-та. Твърде много неясности. Твърде много въпроси, въртящи се из главата ми, но най-вече .. твърде много болка. Бях като празна обвивка - не познавах нищо друго, освен ужаса на насилието и ударите всеки ден. Не бях нормална .. Може би затова и не се държах нормално. Кой с всичкия си би целувал изнасилвача си? Или би изпитвал нещо, само когато е с него .. Зак беше отключил гнева в мен, после болката от всичко, причинено ми, а накрая и отчаянието и страха .. Все чувства. Все неща, които преди него така и не бях изпитвала, колкото и негативни да бяха. Но си оставаха емоции. Непознати за мен, понякога твърде силни, но .. изпитвах ги. Какво можех да сторя? Знаех, че го правя за Тами. За Пол. Обаче част от мен .. част от мен като че ли го правеше заради нещо друго. И сякаш беше същата тази част, която той беше наранил и почти унищожил, след като ме насили ..