Welcome to Jamies penthouse ;3

by **.Amelia.** Нед Фев 16, 2014 2:49 pm

- Не ненавиждам мъжете, скъпи, ти си един от малкото които които са ми неприятни. - каза веднага след като се качи на мотора зад него. Случайно да имаше някакъв начин в който да не се налага да обвива ръцете си около кръста му, но същевременно и да не падне от мотора, защото определено не и’ се нравеше да има някакъв физически контакт с него, дори и нещо толкова простичко като това. След това трябваше да си отреже ръцете, а те и’ трябваха, определено.
Но естествено тя трябваше да е ‘добричка’, да не го предизвиква да остава с нея цяла седмица, което щеше да си е направо мъчение, макар и да беше сигурна, че за него е също толкова неприятно колкото и за нея. Тогава защо по дяволите го правеше? Нима сделката беше толкова важна, но тогава не трябваше ли да се опита по – скоро да наглежда Таша или да разговаря с нея, да не прецака някак сключената между тях сделка ? Защо изобщо му беше да напрага и натоварва и двамата подлагайки ги на мъчението да седят цял ден заедно, та тя много добре знаеше, че нямаше да издържат, щяха да си лазят по нервите, но може би да му лази по нервите докато той не осъзнае, че няма как да прекара цял един ден с нея беше добра идея, така щеше да види, че не може да се подложи на мъчението да седи около нея и просто да я освободи от присъствието си.
- Да минем през нас? Ти сериозно ли мислиш, че ще допусна някой като теб близо до дома си? Не съм чак толкова глупава. – та той си беше психопат, меко казано или поне на такъв даваше вид, все пак работеше за самият Дявол, беше си нормално да бъде такъв, но тя определено нямаше да го допусне близо до дома си, толкова навътре в личното и’ пространство, както каза и на самият него, не беше толкова глупава да го направи. Таша от друг страна, може би щеше да го направи, заради страха породен от него, а в този страх Амелия беше сигурна, защото тяхните чувства винаги бяха противоположни, никога не се е случвало и двете да са на едно мнение, те двете бяха като две платна, едно черно и едно бяло, но никога не образуваха сиво помежду си. Бяха прекалено различни, едната си беше чисто зло, а другата – точно Амелия ... тя беше добрата, разумната и точно защото беше разумна, трябваше да подтиска Таша вътре в себе си, все пак не искаше тя да се покаже и изведнъж да стане ‘кученцето’ на Джейми, да се държи добре с него и да изпълнява всичко, което поискаше. Щеше да е прекалено унизително, прекалено долно спрямо нея самата, щеше да противоречи на всичко в Амелия.
- Просто нека да отиваме там където мислиш да ходим. – каза, след което направи това което в никакъв случай и при никакви обстоятелсва не искаше да прави тъй като и’ изглеждаше някак си ... противно?! Не, противно беше преувеличено, но чувството бе подобно. Амелия уви ръцете си около кръста му, като гледаше тялото и’ да не е плътно прилепнало към неговото, което бе малко сложна задача. В следващият момент чу ръмженето на мотора след което усети и скоростта, скоростта с която моторът фучеше по шосето и това някак и достави удоволстви, дори за момент бе забравила с кой беше, напълно бе игнорирала Джейми, сякаш не той бе на мотора, сякаш бе някой друг и просто се наслажаваше на скоростта, но докато се усети моторът спря.
Червенокосата с облекчение махна ръцете си от Комън и се махна от мотора доста бързо, поглеждайки към сградата пред която спряха.
- Сериозно? Не ми казвай, че това е твоето жилище, защо ме доведе тук, от всички останали места в града ? – всъщност жилището си беше наистина хубаво, но просто щеше да е някак доста странно да я заведе у тях.

by **Jamie Commun ◭** Нед Фев 16, 2014 3:52 pm

Пътуването до мезонета си бе същинско мъчение за Комън. Не му харесваше присъствието й. Не му харесваше факта, че пилее време. Искаше да пилее време толкова колкото и не искаше. Всъщност желанията му бяха толкова объркващи в този момент, че той самият не можеше да ги разбере. Просто бе сигурен, че не му допада това момиче. Толкова му бе неприятна и... Тръпки полазиха по гръбнака му и Джейми се приведе напред давайки още повече гас. Той не се учуди, когато тя му се заяде. Дори беше по-малко жлъчна от това, което самият той очакваше.
Когато спря мотора пред сградата той си отдъхна усещайки как ръцете й се махат от него. „Алелуя” каза си на ум и се обърна към нея.
-Няма как да наблюдавам Таша без да наблюдавам теб ванила. А и какво значение има? Един ден на няколко месеца не ти пречи. И между другото мисля, че Таша е по-склонна към контакти с мен.
Той сви рамене и игнорирайки отново всички останали нейни думи тръгна към сградата. Нетърпелив да влезе в апартамента си той разкопча якето си и го свали, черната тениска с която беше отдолу бе плътно прилепнала към тялото му. Ако се чудите защо бе така нетърпелив, той рядко бе в апартамента си. По-често бе на път или в домът на шефката си. Нямаше възможност да се радва на това, което има и малко или много в момента бе развълнуван. Точно тази бе и причината поради която игнорираше така умело Амелиа. Изпълнената с напрежение тишина продължи и в асансьора, докато не се отвориха вратите на последния етаж. Усмивката на Комън сякаш озари помещението влизайки в апартамента си той хвърли якето си, което сякаш с магия се закачи на стойката до вратата. Влизайки навътре сложи ключовете си за мотора и апартамента върху плота. Заставайки в средата на хола той си пое дълбоко въздух и аромата на кожа изпълни дробовете му. Усмихна се и огледа идеално чистото помещение. Всеки ден една жена на име Джейн- поне така предполагаше Джейми, тя чистеше мезонета до основи. Пазаруваше и той имаше всичко, за да е доволен в онези редки моменти в които се прибираше тук. Приближавайки се до плота в кухнята взе една голяма зелена ябълка от купата с плодове. Той отхапа една хапка от нея и се наслади на сладко киселият й вкус, приближи се до френските прозорци и напълно забравил присъствието на Амелия ги отвори. Отхапвайки още една хапка от ябълката той излезе
е на балкона и свали тениската си. Хвърли я на шезлонга и остави ябълката на масата. Протегна се и изви глава назад, като препичаше голата си кожа на слънцето. Той се усмихна и се обърна към Амелия. Искаше му се да заровят тумахавките, но предполагаше отговорът й.... За това просто замълча. Нямаше да говори повече днес. Не му беше до заяждане. Той бавно разкопча дънките си и ги свали. Хвърляйки ги върху тениската си той се замисли дали да свали и боксерките си, но нямаше нужда от коментарите на Амелия. Очите му се плъзнаха по гладката повърхност на басейна и влезе във водата. Потопи се целият и няколко секунди по-късно изплува на повърхността, подпря се на едната стена, като се загледа в отражението на слънцето в повърхността на водата.

by **.Amelia.** Нед Фев 16, 2014 6:38 pm

Червенокосата никак не се изненада, че Комън живееше в подобно жилище, някак перфектно му пасваше. На цялото това държание, самочувствие, характер за който всъщност Амелия не знаеше много, но честно казано не изгаряше и от желание да разбира. Дори леко и се гадеше при мисълта да го ... ‘опознае’ ? Хубавото беше, че този неприязъм и антипатия бе споделен и сега в огромният му апартамент, никой не пречеше на другият и все пак някак си и’ беше прекалено неудобно тук, не го харесваше и макар и да имаше голяма дистанция между двамата не искаше да седи при него. Защо трябваше да я наглежда изобщо, какво му пукаше за тъпата сделка, просто сделка, включваща живота и’, което значеше че няма да я наруши и да загуби живота си заради това.
- Значи това ще се повтаря ? За Бога, просто ме убий моля те, не мисля, че ще мога да прекарвам по един ден на няколко месеца с теб. – отново не пропусна повод да се отяде, може би най – накрая трябваше да спре, все пак денят и’ се очертаваше гаден и скучен нима трябваше да го влошава? Но като го видеше и като и’ се отвореше възможност просто не можеше да се въздържи от хапливите си коментари.
Погледът на Хестлър проследи мъжа до френските прозорци, които разкриваха прекрасна гледка, но не гледката накара Амелия да го последва, всъщност и тя самата не знаеше защо го последва, може би заради скуката напираща в нея. Излизайки през френските прозорци момичето видя голем басейн с няколко на брой шезлонга наредени около него.
Самата тя захвърли чантата си до единият, след което се настани на него, загледана в мъжа срещу нея, може би чакайки поредният гаф заради който да му се присмее или просто отново породена от скуката и нямате на какво да прави бе забила поглед в единсвеното ‘живо’ нещо, което бе видяла. След като мъжа си свали тениската и панталоните, не можеше да се каже, че червенокосата не се загледа в тялото му, за разлика от цялата му личност, тялото му бе хубаво, но какво по дяволите...та да не би да си помисли нещо хубаво за него?! Гадост, ако имаше как щеше да мине през мислите си с белина и парцал, но за жалост ...
- За Бога Джейми, това ли е представата ти за забавление? – след няколко минути седене на шезлонга и гледайки го как просто плуваше в басейна най – накрая се сопна. Определено не и’ беше забавно и определено не мислеше да прекара целият ден така...да го пропилее, това не беше типично, тя не си пилееше дните, особено след като бе разбрала, че е прокълната и очакваше да умре, а след като Таша се споразумя с Комън, тя отново продължи на същите ‘обороти’, всичко беше до навика, а тя си бе изградила навика да не скучае.
След като получи единствено игнориране, реши сама да си го направи една идея по – весело, не всъщност надали щеше да е весело, но пък нямаше да и’ е толкова скучно. Влезе обратно в апартамента и започна да търси някакъв алкохол, беше съгласна на всичко в момента, но естесвено той нямаше един или два вида алкохол, имаше цяла селекция от подбран алкохол, но тя не беше от онези изисканите ‘дами’, които щяха да пият тридесет годишно отлежало вино или скоч, тя търсеше нещо по – просто, нещо като ... текила, именно текила и когато тя попадна на полезрението и’, момичето веднага грабна бутилката, взимайки две чаши за шотове, след което намери и уредбата му, пускайки първият диск с хаос музика, който беше видяла и усили до максимум, чак след това се върнаобратно при басейна оставяйки бутилката с двете чаши за момент, докато свалеше тениската си и полата с висока талия.
Взимайки отново бутилката се насочи към мъжа, който бе е единият край на басейна.
Момичето влезе в басейна след като остави бутилката на пода, в близост до водата и когато се потопи се пресегна към нея и двете чаши, наливайки.
- Не ме интересува колко съм ти неприятна Комън, щом мислиш да прекараме целият ден заедно спираш да се заяждаш или ще измисля начин да прекратя сделката. – каза подавайки му едната чаша. – Наздраве. – изпи шота на екс.

by **Jamie Commun ◭** Пон Фев 17, 2014 6:38 pm

Очите му се прокраднаха по нея, когато влезе в апратамента. Той се засмя при мисълта за това как го гледаше и се заяждаше. Тя наистина нямаше да се забавлява така, но пък той не беше шут, за да я забавлява и тя очевидно го бе осъзнала. Когато от апартамента се доловиха първите нотки на хауса, кожата на врата му настръхна. Той обичаше хаус, дъбстеп, миксове на песни и всичко подобно. Всичко което е по-различно, странно и помага на съзнанието да се дрогира. Всичко това вдъхваше живот в Джейми. Когато я видя да се задава с бутилката текила и две чаши му се прииска вече да започне да се стъмва. Но уви имаше още няколко часа до стъмване. Джейми взе чашата от нея и изпи съдържанието на един дъх, приближи се до тялото й и повдигна вежди.
-Добре, днес няма да се заяждаме повече.- приближен толкова много до нея той отново усети себе си в нея. Усети я така както по-рано в кафенето. Отдръпна се и се телепортира извън басейна като бръкна в джоба на дънките си. Вадейки малкото пликче на половина пълно с бял прах се приближи до малката стъклена маса върху която лежеше огледало- явно от миналия път в който Джейми е бил тук. Изсипвайки малко от ппраха върху огледалото той извади кредитната си карта и започна да реди линий. Когато пред него имаше четири от идеалните линийки извади банкнота от петдесет долара и я нави на руло, секунда по-късно се наведе към масата и притискайки едната си ноздра, изшмърка едната линия, втората и се отдръпна назад. Минута, две и на третата вече усещаше ефекта от наркотика. Той се облегна назад в шезлонга и очите му се върнаха на Амелия. Той се усмихна на криво и потърка лицето си, усещаше как се отпуска и наистина нямаше намерения днес да се заяжда повече с нея или с които и да е било.
-Искаш ли?- попита като погледна към двете черти върху огледалото. Джейми се изправи с лекота и се приближи до парапета, сложи ръце на него и се загледа в малките точици, които представляваха хора. Загледан в тях потисна смеха си.
Искаше му се да изтъкне колко жалки изглеждат от тази височина, но надали щеше да спре заяждането в такава ситуация. Присвивайки очи той се телепортира отново във басейна зад нея и уви ръка около плоският й корем. Наведе главата си към врата й,а дъхът му галеше кожата й. Наркотикът му помагаше да подтисне лошият си нрав.. от части той все пак беше задник. Усмивка се разля по лицето му и той едва, едва докосна устни до рамото й.
-Знаеш ли червенокоске... Сигурен съм че част от теб ме харесва... Всъщност ако се замислиш дълбоко в теб точно това те плаши. За това ме мразиш... – той прокара едната си ръка по другото й рамо и устните му се видгнаха нагоре към лицето й. Сините ириси се впиха в лицето й и осъзнавайки какво прави отстъпи и взе бутилката, която тя бе оставила. Вместо да се прави на цивилизован той отпи няколко големи глътки от текилата и въздъхна.
Сега сигурно щяха да се изпокарат, но какво от това? Съзнанието му бе достатъчно замъглено, за такива разговори или нещо подобно. Той вдигна поглед към небето и забеляза един самолет, оставящ бяла диря в синята шир. Очарователно... Можеше всичко, само не и да лети... Какъв ташак.

by **.Amelia.** Пон Фев 17, 2014 8:04 pm

Приближавайки се толкова близо към нея, Амелия изтръпна. Беше прекалено ... странно, имайки предвид, че всъщност се мразеха. Може би омраза бе прекалено силно казано, но беше подобно чувство. Все пак не се заяждаха всеки път без причина, имаше причина и тя беше, че чисто и просто не се харесва, не се понасяха, не можеха да седят в едно помещение без да се скарат, а тя не можеше да прости това, че той беше сключил сделка с другото и' 'аз' и сега я обричаше на това да загуби един от близките си, за Бога тя дори не знаеше кой, Таша не и' бе оставила никаква следа. Беше я оставила да се чуди и да се мъчи, дори си мислеше, че е тя самата, Таша бе способна да я убие за да вземе пълен контрол над тялото и'. Но какво по дяволите и' ставаше, защо и' трябваше да мисли за това точно в момента, да се затормозява!? Може би един единствен ден без мисли за нея, щеше да и' се отрази перфектно, но ако не мислеше за нея тогава за какво? За това колко близо беше Комън? Не, отказваше да и' минават подобни мисли през главата, бяха прекалено необичайни що се отнасяха до някой който не понасяше особено.
Когато мъжът се телепортира извън басейна като, че ли червенокосата усети някакво облекчение, спокойствие, но защо ли не беше толкова спокойна от факта, че се друсаше. Може би очакваше да направи някоя простотия, нещо за което остатъка от деня им щеше да мине в караници, а определено не искаше да се напряга.
- Мерси, но ще ти откажа. - рядко се случваше да откаже наркотик, особено в последно време това се беше превърнало в неизменна част от ежедневието и', е може би не точно всеки ден, по - скоро през няколко, но в противен случай щеше буквално да затъпее до максимум. Амелия проследи блондина с поглед до парапета и докато се усети той вече не беше там, беше при нея в басейн, увил ръка около талията и', а докосването на устните му я накара да настръхне. Защо го правеше, просто се опитваше да я дразни? Или пък несъзнателно се опитваше да предизвика поредната кавга, която щеше да се заформи ако Амелия не изпитваше тази неловкост в момента.
- Надрусан си Комън, не осъзнаваш какво говориш или правиш. - едвам промълви, като кожата и' все още бе настръхнала макар и неговото отдръпване, но това лесно можеше да се оправдае, тя беше просто един човек, можеше да и' е студено в басейна щеше да мине за оправдание... може би.
Хестлър буквално отмъкна бутилката с текила от ръцете му, веднага насочвайки я към устните си, определено имаше нужда от това, прогарящата гърлото и' течност някак си премахна ефекта от онази им близост, но въпреки това отпи още една солидна глътка от алкохола.
Доближи се до мъжа оставяйки бутилката отново на първоначалното място където беше. Скъси всякаква дистанция между тях, напасвайки тялото си с неговото, като едната и' ръка застана на мускулестата му гръд, докато устните и' минаваха покрай врата му.
- Да сме наясно, Комън...не те харесвам. И все още те мразя. - каза притискайки се в него, е добре можеше съвсем малко да я привлича физически, но беше прекалено горда, за да си го признае.

by **Jamie Commun ◭** Сря Фев 19, 2014 5:27 pm

Възбуда- процес, при който се повишава силно сексуално желание и се събуждат мисли за идни сексуални действия. Фанфари моля!
Мамка му! ДА! Джейми се усмихна и отмести кичур коса от лицето й, сините му очи сякаш вече правеха секс с нея. Той спусна ръцете си надолу към нея и докато извършваше това движение разкопча сутиена й. Пръстите му минаха по гърба й, точно по гръбнака, докато не ги спусна под водата. Той не свали сутиена й, нито долнището й. Всъщност в момента я дразнеше така, както и себе си. Устните му се доближиха отново до нейните,а погледа му се сведе към тях. Искаше да я целуне... Искаше да пие устните си в нейните и да ги целува докато прониква в нея. Но защо да бърза? Къде отиваше удоволствието ако бързаше? Той наклони глава на една страна,а дланите му потопени под водата докосваха нежно кожата над бельото й, от време на време прокарваше някой и друг пръст под него, но съвсем за кратко преди да смени отново посоката. Застанал така той не говореше. Не отговаряше на думите й, дори не си правеше и труда да ги обмисля. Всъщност за какво му е да обмисля нещо, което знае че не е истина? Нямаше как да го мрази. Нито тя, нито Таша. Имаше негативни чувства към него, но от време на време... А всъщност ако го мразеше още по-добре за него. Комънпрехапа долната си устна и в секундата в която го направи приклекна, дланите му се плъзнаха по дупето й, надолу към бедрата й и я вдигна,като уви краката й около талията си.
Вдигайки ръцете си нагоре по тялото й, той отново докосна съвсем леко устни до нейните. Отново не я целуваше. Дори не бе близко до тази мисъл. Ръцете му се заизкачваха по тялото й докато на стигнаха до презрамките на вече разкопчаният й сутиен. Без да пита или да се съобразява той свали черната дантела и я пусна във водата.
Очите му се вдигнаха отново към нейните и той приближи тялото й до стената на басейна той се притисна и отърка в нея. Усмихна се и слагайки ръцете си този път на задника й, започна с пръсти да милва кожата точно до сърцевината й.
Възбудата от самото очакване го караше да настръхва. Тялото му се втвърдяваше, беше готов за подвизи и го искаше. Искаше го повече от колкото когато бе с Абадон.. Повече от колкото с всяка курва с която бе спал. И именно това го бавеше, но как по дяволите Джейми можеше да удържи фронта за повече от още десте минути?! А да.. Нямаше. Отърквайки се отново в Амелия той опря едната си ръка на стената до главата й и прошепна
-Защо така ме привличаш? Разбирам.. Мразим се, ненавиждаме се и това сякаш ми действа като опаковка виагра...- той се подсмихна и вдигайки и другата си ръка нагоре по нея, спря пръстите си на външната извивка на дясната й гърда. Палецът му милваше кожата там, а очите му още не се поместваха в тази посока. Той гледаше ту очите й, ту устните.

by **.Amelia.** Сря Фев 19, 2014 7:42 pm

Мразеше го, с всяка секунда го намразваше все повече и повече, именно защото предизвикваше онова желание у нея, което отдавна някой не бе предизвиквал. Искаше го, а отдавна за нея секса беше просто поредното насилване от бившият и’ годеник, докато Таша не го уби. Мразеше го, защото го искаше, а той продължаваше да я дразни, караше я изтръпва, да настръхва.
С всяко негово докосване възбудата и’ се усилваше, усещаше тялото си немощно пред него, пред желанието си за него. Дъхът и’ се затаяваше след всяко негово докосване, всяко негово отъркване караше устните и’ да отделят леки стонове предизвикани от възбуда, искаше го, искаше го сега, не беше от търпеливите, а той ... той просто я подлудяваше, може би беше факта, че го ненавижда, може би именно той правеше цялата ситуация толкова сладостна и възбуждаща. Устните му бяха толкова близо до нейните, докосвайки ги леко, отново дразнейки я докато възбудата и’ се усилваше, желанието и’ за него, за устните му, за докосванията му.
Ръцете и’ плъзнаха надолу по тялото му, усещайки всяка една извивка на всеки един мускул. Пръстите и’ минаха под боксерките му, свличайки плата надолу, за да може ръката и’ спокойно да се настани върху члена му, хващайки го, започвайки да движи ръката си нагоре и надолу.
- Тогава просто се радвай на това което имаме ... ненавистта и омразата помежду си. – прошепна в ухото му, вплитайки другата си ръка в косата му, докато устните и’ обхождаха врата му, брадичката, извивките на челюстта, докато отново не се намериха пред неговите. За съвсем кратък момент погледна към очите му, отделяйки погледа си от сините му ириси, тя погледна устните му, искаше ги, жадуваше за тях.
Докосна леко устните си до неговите, ръката която до преди секунда бе поела члена му, сега вече бе обвита около тила му, премахвайки и най – нищожното разстояние между двамата. Амелия впи устните си жадно в неговите, макар и да усещаше някакво противоречие обаждайки се от вътре, някакво раздразнение, като че ли примесено с ревност. Ревност? Защо за Бога имаше дори и нищожна клетка в тялото и’ която точно в този момент бе изпитала ревност? Нима имаше от кой да го ревнува, та тя дори не го познаваше добре, а и не беше привързана, че да изпитва такова чувство, а и бяха сами, само тя и той .... и Таша. Да не би другото и’ аз всъщност да ревнуваше от случващото се, нима Таша харесваше Джейми и сега ревнуваше. Макар и червенокосата да беше привързана към Таша, тя изпитваше и’ някаква омраза към нея, за това тази нея ревност като, че ли я накара да изпита още по – голямо удоволствие, че е с Джейми.
- Искам те. – каза му едва доловимо, но същевременно и достатъчно, отделяйки устните си за момент от неговите.

by **Jamie Commun ◭** Чет Фев 20, 2014 5:52 pm

"Бучaт ушите, устните пресъхват
и тялото се гърчи от наслада.
После мускулите си отдъхват
и имаш чувството, че тялото пропада.
О боже, колко пъти преживявам,
във мислите си този миг забрава."

Джейми простена, когато сочните й сладки устни се впиха в неговите. Нетърпелив да я има по всички възможни начини, да я има тук на мига. Комън прокара длани по очертанията на бельото й и го дръпна надолу. Хвърляйки го във водата пръстите му се настаниха върху клитора й започвайки да го масажират. Устните му отново бяха срещу нейните, дишаше все по-тежко от лудата възбуда. Вкарвайки два пръста в нея Джей не издържа и впи устните си в нейните отново, Езикът му мина по тях преди нахално да ги разтвори и да потърси нейния, пръстите му продължаваха да я третират докато вече не усещаше собствената си лудост в треперещите си пръсти. Ужасно напрегнат Джейми ги телепортира на шезлонга до басейна. Повечето хора биха си помислили „Ами ако някой ги види?” Е Джейми със сигурност би отговорил на това с „Ами да гледа, надали някога ще правят толкова хубав секс, поне да гледат” той не бе срамежлив и подобни неща не го терзаеха. Беше горд с това, че може да си позволи да прави секс където и когато си поиска. Дори в случая, а и все пак бе в собственият си дом. Нямаше кой да му направи забележка.
Заставайки над нея той се подпря на едната си ръка,а мускулите му се напрегнаха очертавайки се под гладката кожа. Устните му се спуснаха от нейните надолу по бузата й, по скулата и с непозната за него нежност, започна да целува врата й.
Отмествайки ръката си от нея,дланта му бързо свали надолу боксерките. Хващайки членът си в ръка той го насочи към нея и проникна съвсем леко. Косъмчетата по врата му настръхнаха. Устните му замръзнаха на врата й малко преди да се срещнат с ключицата й. Той вдигна глава и повдигайки бедрата й със свойте рязко притисна тазът си към нея, прониквайки изцяло в нея. Всеки сантиметър от него крещеше от удоволствие. Въздухът му излезе със свистене от устните му. Извивайки глава назад, той стисна зъби и отново отдръпна тазът си от нея преди да потъне. Сякаш се давеше в собственият си екстаз. Амелия бе влажна, тясна... Неописуемо сладка. Харесваше му, допадаше му тялото й, формите, които го приканваха. Свеждайки главата си отново към нея Джейми погледна за миг очите й преди да се наведе към гърдите й. Устните му очертаваха пътека първо до едната, преди да премине на другата. Той ту хапеше, ту целуваше кожата й. Прокарваше език до нея, около зърната й преди да ги засмуче и подръпне. Тазът му продължаваше да се движи плавно, като ту забързваше ту забавяше движенията си. Тялото му идеално се прилепваше към нейното всеки път когато спираше за миг.
Ръцете му шареха по тялото й, като ту повдигаше бедрата й, ту обхващаше гърдите й. Мускулите на гърба и коремът му се напрягаха след всяко движение. Сърцето му сякаш бе на чело на маратон, а всичко това го караше да се усмихва по някакъв странен... Необясним начин. Може би защото му бе приятно, защото възбудата го удряше с бухалка по главата? Майната му. Харесваше му да е с нея, да е в нея. Комън вдигна глава и отново докосна устни до нейните, но този път не я целуна.
-Значи ще взема да си направя една оргия с всички които мразя и ме мразят.- подсмихна се и отново подпря длан до главата й.

by **.Amelia.** Пет Фев 21, 2014 1:57 pm

Удоволствието се изписа на лицето и’ още в момента в който усети твърдата повърхност под себе си, искаше го, не искаше да губи и миг повече, възбудата и’ бе толкова голяма, желанието в нея напираше, дори не можеше да си спомни последният път в който бе искала някой толкова силно, но може би омразата помежду им наистина бе причината да изпитват тази възбуда, дори не можеше да си обясни защо, но самото и’ тяло го искаше, искаше го вътре в себе си, веднага и като че ли точно в момента в който си го помисли той проникна в нея. Удоволствието обля цялото и’ тяло, стон породен от именно това удоволствие излезе изпод устните и’.
Тялото и’ се изви под формата на дъга при поредното проникване, при пореднага вълна от удоволствие с която я дари Джейми. Докосванията му, целувките му ... караха тялото и’ да настръхне от възбуда.
Устните му, които бяха толкова близо до нейните, почти долепени... искаше ги, искаше да го целуне, имаше нужда от това и накрая просто не издържа и го направи, а целувката и’ – толкова страстна и необуздана, за момент се почувства като друг човек, действията и’ като цяло не бяха привични за нея, по – скоро за Таша, но тя все още не бе поела контрола над тялото на Амелия, опитваше се, но червенокосата имаше силна воля и трудно в момента някой щеше да я лиши да изпитва удоволствието от секса с Комън.
- Мислиш ли, че ще е същото ? Кажи ми след това, може и аз да пробвам – подсмихна се на думите му, на своите собствени, беше сигурна, че ако бе с някой друг, към който дори нямаше да изпитва ненависта която мислеше, че изпитва към Джейми, чувството нямаше да е същото, възбудата и’ нямаше да е толкова голяма, а тялото и’ нямаше да трепери от удоволствие като това, което изпитваше в момента.
Ръцете на червенокосата шареха по тялото му, минаха пред гърба му оставяйки червени следи от нокти по него, ръцете и’ минаха също и пред раменните му мускули, настаниха се на гърдите му и се усети да го избутва. Избута го до седнало положение, заставайки отгоре му, в скута му. Усети устните си над неговите като езикът и’ си проправи път към неговият, ръката и’ мина по тила му, сплитайки пръсти в косата му, а когато той отново проникна в него дишането и’ се учести, стенеше от възбудата, която той и’ причиняваше. По дяволите харесваше и’, харесваше и’ да го усеща в себе си, харесваше и’ това, че беше той. Секс с врага, до сега не го беше правила, но нима в действителност бяха врагове?! Естествено, че бяха иначе щеше ли да е толкова сладостна тази ситуация, а и нали именно това ги караше да се възбудят още повече.
- Джейми... – простена името му, като тялото и’ се долепи плътно до неговото, главата и’ се изви назад усещайки, че вече е наистина близо да получи онзи оргазъм, който беше сигурна, че щеше да получи щом е с него, и ето че всъщност се случваше.

by **Jamie Commun ◭** Пет Фев 21, 2014 4:06 pm

Установено е от учени, че пулсът се увеличава от физическо натоварване и от емоции. За емоциите малко хора са съгласни. Повечето смятат че няма как емоция да повлияе на сърдечният ти ритъм, но ето че има. Страх, любов, щастие, безпокойство, болка, любов и... Страст. Страстта също е нещо спорно. Дали тя е психическа или физическа? Що за усещане е страстта? Толкова много тези и докторати има на тази тема,а до ден днешен е не ясно сетивна ли е, не е ли? Страстта може да се наблюдава под няколко различни поделения, като например: страст към силни усещания, страст като пристрастяване и страст, която изпълва тялото по време на контакт с любим човек. Е добре де в нашия случай не бе точно любим.. Или поне не се предполагаше, че е любим.
Джейми прокарваше устни по кожата на врата й, раменете й. Целуваше гърдите й. Ръцете му помагаха на тазът й да се движи, мускулите му се напрягаха все повече и повече. От гърдите му се откъсваха въздишки, тихи стенания наподобяващи ръмжене. Тялото на червенокоската напасващо се идеално с неговото го побъркваше, влудяваше. Мястото на което телата им се сливаха бе най-горещата точка. Сякаш бе в самото ядро на земята. Влагата й се разливаше по членът му, по бедрата му.
Комън се изправи заедно с нея и опря гърба й в прозореца. Устните му срещнаха нейните в поредната спираща дъха целувка. Езикът му намери нейният, подканвайки го в страстна, нетърпелива игра. Ръцете му почиваха на задника й, като от време на време шляпваше кожата й, докато движеше тазът си напред-назад. Проникваше в нея дълбоко, изцяло и спираше за момент, като мускулите на коремът му се свиваха от усещането. Неописуема наслада, изпепеляваща СТРАСТ и най-вече Божествено чувство. Може би тя наистина бе права че това е заради омразата, породено от нея и за това бе толкова сладко? Толкова силно?. Не, не можеше да е това и дори в мръсното подсъзнание на извратения Комън не изглеждаше правилно. Не изглеждаше редно! Не можеше омраза да го възбужда така.. Та той е намразил и Абадон, ненавиждаше я, но сексът не бе това, което бе с Амелия. Джейми изкара члена си от нея и хващайки го в ръка, започна да отърква главичката в клитора и срамните й устни. Той захапа долната й устна и отново проникна в нея. Усещаше как кулминацията му е на прага. Сякаш чукаше на вратата учтиво, оставяйки го да се до изкъпе в сладкото удоволствие. Стенанията на момичето го влудяваха още повече. Как само произнасяше името му.... Това бе като наказание и награда... Нещо на което не можеше да се наслади изцяло, защото никога няма да го има изцяло. Той опря чело на нейното и хващайки здраво бедрата й с двете си ръце. Притисна я плътно към себе си и прошепна.
-Значи задължително ще ти кажа след като го направя.. Амелиа- той наблегна на името й и отново я целуна.

by **.Amelia.** Пет Фев 21, 2014 7:36 pm

Тялото и’ буквално трепереше от възбудата, която Комън и’ доставяше, цялото това удоволствие ... беше неописуемо, Амелия се чувстваше сякаш никога до сега не бе правила секс, сякаш това бе първият и’ път, изпитваше всичко толкова силно, толкова хубаво, беше я страх, че накрая може да се окаже, че не е истина, беше прекалено хубаво и удовлетворяващо, Джейми успяваше да я задоволи по всеки възможен начин, доставяше и’ неописуемо удоволствие.
Целувките му... оставяха парещи следи по кожата, тихите стенания се разливаха от устните и’, които отново се сляха с неговите за поредната им главозамайваща целувка. В този момент на Амелия и’ беше наистина трудно да повярва, че в действителност го мразеше. Как можеше да мрази някой, който и’ доставяше такова голямо удоволствие? Отказваше да повярва, че наистина го мразеше, не беше възможно, нямаше как да е истина, отказваше да повярва на собствените си мисли и вярвания, но нали той беше неин „враг”? Дори в момента и’ бе трудно да се сети за причината, която бе породила цялата тази омраза, но честно казано не го мислеше особено много.
Дланта и’ се опря на прозореца, тялото и’ перфектно се напасваше с неговото, тазът и’ ритмично се движеше, телата им като че ли образуваха перфектния синхрон, отговори на целувката му като игнорира думите му, макар че хареса начина по който изричаше името и’, някак си я възбуди още повече.
Устните и’ се спуснаха надолу към извивките на челюстта му, към врата, оставяйки влажни следи по кожата му.
Топли вълни заляха цялото и’ тяло, заляха слабините и’, тазът и’ се притисна отново към този на Джейми, усещаше някакво парещо удоволствие между краката си, усещаше разливащата се страст от нея, бе на прага на оргазма и с поредното му проникване усети как оргазма заля цялото и’ тяло, оглушаващ стон на удоволствие, наподобяващ вик излезе от устните и’, тялото и’ се притисна силно към неговото, ръцете и’ обвиха тила му, устните и’ се допряха до неговите, но без да го целува, за първи път в действителност преодоляваше желанието си да слее устните си с неговите, дишането и’ беше учестено, след като бе свършила просто остана така, не помръдна дори и малко.
- По дяволите Джейми ... – дори не можеше да довърши, но какво се предполагаше, че ще му каже, беше очевидно, че и’ беше харесало, думите бяха напълно излишни в случая, онзи оглушителен вик бе казал всичко сам по себе си.

by **Jamie Commun ◭** Съб Фев 22, 2014 1:45 pm

Дори само гледката на тялото й, на лицето й.. Само това можеше да го побърка. Той забързваше движенията си в нея, като усещаше как буквално възбудата му трепери вътре в нея от напрежението. Искаше да свърши и да я изпълни. Да притисне тяло в нейното и да се наслаждава. Но нямаше да го направи, поне не и без нея. Тялото й е извиваше, стенанията й се усилваха. Комън се подсмихна и слагайки едната си ръка на стъклото проникна в нея дълбоко.
Усети оргазмът й сякаш бе най-разтърсващото нещо на тази земя. Сякаш дори земята под краката му изчезна. Той се притисна към нея, кожата му настръхна и Отдръпна тяло от нейното в мига в който усети че свършва. Никак, ама никак не искаше да направи това но... Разля се по бедрата и коремът й. Мускулите на коремът му потрепваха. Джейми преглътна и простена. Думите й достигнаха до слуха му с може би 40 минути закъснение. Той дишаше тежко, кожата му бе зачервена, а най-лошото все още бе възбуден. Не че това го притесняваше.
-Не ми се ходи при нея. Не мисля че ще изкарам още три подобни случки днес.- засмя се и прокара ръце около тялото й. Комън влезе в апартамента с нея на ръце. Устните му се докосваха ту до врата й, ту до рамото.
Музиката продължаваше да кънти, той се заслуша в новата песен на странната Кати Пери и се засмя. Как ли не се съмняваше, че ще знае текста й. В мига в който влезе в банята той остави Амелиа внимателно на ръба на ваната и пусна водата. Загледа се във водата и потопи дланта си в нея, за да провери температурата. Комън се протегна и отново запя с песента. Напълно отцепил се от света той се обърна с някаква детинска усмивка към Амелиа и попита
-Искаш ли нещо? Алкохол? Ядене? Мога да поръчам палачинки... Всъщност ще поръчам палачинки-гладен съм- отново се ухили и когато ваната се напълни изсипа половината си душ гел във водата, за да се образува пяна. Вдигна я и без да я попита или нещо подобно влезе заедно с нея във ваната. Седна зад нея и прокара длани по раменете й. Устните му отново започнаха да докосват врата й, като отмести леко косата й. Не я мразеше... Изобщо, а бе сигурен че и тя не го мразеше. Нямаше как да я мрази. Той спря устните си до ухото й и захапа леко меката част на ухото й.

by **.Amelia.** Съб Фев 22, 2014 4:16 pm

Омразата предполагаше примитивно държание, скандали, караници, боеве, опити за убийство, накърнено достойнство, засегната гордост, сълзи, ярост, гняв, въобще всички негативни чувства за които някой можеше да сети, да случваше се понякога двама души от противоположни полове да пренесат гнева си в леглото, да го обърнат в удоволствие за известно време, но след това щяха да се държат отново по същият скапан начин, както преди това, нямаше да бъдат – така, като Джейми и Амелия. Да тя беше очаквала след секса той отново да се държи като задник, но това... това прекалено много я объркваше, не можеше да си го обясни, предполагаше се че я мрази, та той самият беше казал, че харесваше Таша повече, макар че бяха един и същ човек, споделяха една външност, макар и да бяха с различни виждания, различен характер, бяха две противоположности.
Действията му, цялата тази нежност ако можеше да се нарече така, но всъщност за нея си беше точно това – всичко това беше толкова странно – объркваше я, можеше да се каже, че беше свикнала да бъде третирана като боклук, никой не бе показвал нежност пред нея, именно за това се беше появила и Таша, нейното раздвоение на личността, бе породено именно от всичката сган през която бе минала, всичкия ужас който бе преживяла. Всички онези мъже, които твърдяха, че я обичат, те се държаха с нея по най – отвратителният начин, побоища и изнасилвания – това бяха спомените и’ от „любовта”, те просто я чукаха и я отпращаха, за да могат да оправят и любовничките си, но тя беше безпомощна пред всичко това. А той – Джейми, той твърдеше, че я мрази, предполагаше се, че трябваше да се държи като тях, но не всъщност той я караше да се чувства добре, не като боклук. Как можеше да мрази някой, който дори и за момент я бе накарал да се почувства добре, да не забравяме, че беше един от малкото, които наистина я караха да изпита оргазъм, макар че всички останали вече бяха мъртви – убити от раздвоението на личността и’.
- Какво правиш, Комън? Защо се държиш мило с мен? – въпреки въпроса си, тя се наслаждаваше на целувките му, на докосванията му, отново караше кожата и’ да настръхне, отново я беше възбудил, но всъщност възбудата и’ не беше преминала, той просто я усилваше в момента, но не разбираше защо правеше всичко това. Вече я бе изчукал, какво още искаше, за момент дори и’ мина през ума, че бе един от онези психопати, които често даваха по новите, които обичаха да изнасилват момиченца и след това да се държат по възможно най – милият начин с тях, за да осъществят някакъв техен фетиш. С единствената разлика, че този път Амелия не бе потърпевша от изнасилване, този път тя беше тази, която изпитваше желание за него, изпитваше това желание дори и в момента.
Извърна главата си на страни, намирайки устните му, допирайки своите до неговите, езикът и’ мина по устните му, проправяйки си път към неговият, за поредната сладостна целувка.

by **Jamie Commun ◭** Съб Фев 22, 2014 7:08 pm

Знаете ли, че повечето жени търсят причина за поведението на мъжете? Търсят подтекст на думите им. Повечето жени рядко се опитват да разберат един мъж и поведението им,а ако даденият мъж отговори дръпнато или заядливо на нещо, което искрено ги интересува, е тогава би станала трета световна война. Всяка жена бе такава, дори най-голямата кучка търсеше под текст в думите и действията на мъжете. Вродена глупост ако питате някой мъж. Защо? Защото те не включваха подтекст. Нямаше подтекст в думите, в действията им или в погледа им. За тях „Емм хуу ти седи” си.. „Супер ти стои хайде да се чукаме” общо взето те всичко обръщат на секс.. Всичко, с всеки, навсякъде. Джейми не бе по-различен. Само дето в момента не я прелъстяваше, за да я оправи отново. Просто се наслаждаваше на нормален контакт... Контакт с що годе нормална жена. Истинска жена, чувствена, емоционална. Той бе мъж, но това не го правеше безчувствено животно. Добре де... От части само.
Джейми прочисти гърлото си след като тя отмести устни от неговите и внимателно я повдигна, карайки я да седне в него. Проникна внея в същия момент. Дланите му минаха отпред по тялото й милваха плоският й корем и пищните й гърди. Устните му докосваха гръбнака и раменете й. Тази поза не бе най-удобната, но не му пречеше задоволяваше го идеално. Увивайки едната си ръка около талията й започна леко да я повдига. Дъхът му отново се разливаше по кожата й, а усещането. Можеше да прекара живота си така, но някак си не го влечеше.
-Мислех че ти харесва ванила?- той вдигна устните си отново към лицето й и я извърна така, че да може да я целуне. Прокара език по устните й, ръката му продължаваше да се напряга, за да й помага в движенията. Чувстваше се някак си цял, на място. Що за лудост? Но истината бе, че му допадаше. Да е мил. Не,че щеше да излезе и да превежда бабичките по улицата или да отиде да се изповяда... Не си мислете, че ще помогне на някой за багажа му или тен подобните. Не! Просто му харесваше да е мил с чувствената червенокоска в прегръдките му. Усещаше как тя идеално му пасва, защото въпреки лудостта си Амелиа бе.. Амелиа. Неща които Джейми не можеше да бъде дори на сън. И присъствието на Таша също не можеше да я промени. Да Таша бе убийца, психопатка, но... Не бе наполовина толкова лоша колкото Комън в... Най-свелите си дни. Част от него се запита как ли ще реагира тя ако разбере за всичките му злодеяния. Тази част бе последната капка съвест останала в съществото му. Последната човещина и тя се бе вкопчила в момичето пред него. Държеше я като спасителен пояс, последната надежда за Комън и неговото оцеляване, преди да се превърне в съпруга на Дявола...
Прониквайки в нея той се притисна към тялото й и захапа леко кожата на рамото й.
-Но ако желаеш ще спра...- той сви рамене и се отпусна назад във ваната,като все още бе възбуден, все още гореше за нея и да не пропуснем.. Все още бе в нея, но Джейми си е Джейми, а навика да влудява и дразни хората му бе като най-хубавото качество.

by **.Amelia.** Съб Фев 22, 2014 7:55 pm

Очевидно бе, че един мъж можеше да превърне всичко в секс, всяка една ситуация, всеки един скандал, всеки един нежен момент, дори момент на неловкост, някак си те винаги успяваха, караха жените да ги искат, да ги искат по – силно от колкото те искаха тях, по – силно от нуждата им да чукат някоя. Случаят не беше по – различен, Комън отново бе успял да накара Амелия да го поиска. Когато проникна в нея, дъхът и’ секна, имаше чувството, че можеше да прекара целият ден така, защото някак си той и’ доставяше неимоверно удоволствие, караше я да го иска силно, да го иска в себе си отново и отново, възбудата и’ просто не можеше да отмине усещайки го близо до себе си, а сега – отново бе в нея, отново я караше да стене от удоволствие.
Защо по дяволите го правеше? Защо трябваше да се преструва, а тя знаеше, че се преструва или поне така мислеше, та тя не можеше да познае човекът, който бе срещнала в кафето преди два часа, човекът който я бе завел у тях и с който не можеха да спрат да се заяждат и сега този – той с държеше мило с нея, нещо което никой не бе правил и това всъщност и’ харесваше повече от колкото я плашеше, тъй като тя бе от онези, които винаги мислеха, че щом някой се държи мило с тях, ще искат нещо в замяна, не че тя можеше да му даде нещо.
- Може би съвсем малко. – отговори му, след което отвърна на целувката му, продължавайки да движи таза си, тялото си, докарвайки удоволствие и на двама им и колкото и странно да изглеждаше се чувстваше добре около него, чувстваше се добре в обятията му, сигурна, макар и да знаеше, че в края на деня всичко щеше да свърши, щяха да забравят за това, докато не дойдеше време до следващото и’ „наглеждане”, може би за това трябваше да му се наслади сега. И точно когато беше повече от решена той успя да я изненада като спря и просто се облегна назад. Не, Амелия не искаше да спира, нима щеше да я зареже така? Възбудена и навлажнена?
Не, не искаше да спира. Дланите и’ намериха неговите, преплитайки пръсти с неговите, придърпвайки го отново към себе си. Червенокосата обви едната му ръка около талията си, напасвайки я малко под корема.
- Не спирай, искам го ... искам те. – промълви шепнейки, като отново извърна лицето си към неговото, целувайки го , подканвайки го. Сигурно полудяваше, имам предвид повече от колкото си беше по принцип, действията и’ не и’ бяха присъщи, до момента не беше молила някой да я „оправи”, но той ... не, дори не искаше да си го помисли, самата мисъл не и’ харесваше.

by **Jamie Commun ◭** Съб Фев 22, 2014 8:39 pm

Забелязвали ли сте, кое възбужда мъжете най- много? Учените доказват че е физическия контакт, психолозите- фантазията или просто гледката. А истината? Гола жена, готова за него. Искаща него и само него. Възбудата й, влагата й. Това бе повече от достатъчно. Всъщност мъж можете да го възбудите ис поглед, да го плените. Но влудяването е.. Това което Амелиа правеше с него омагьосваше Джейми. Той притисна тяло към нея и спусна ръката си между бедрата й, като започна умело да масажира клитора й. Другата си ръка спусна надолу към бедрото й и хващайки я силно за дупето започна да я повдига. Водата във ваната се движеше заедно с телата им. Дъхът му отново се разливаше по кожата й. Той изви глава назад и притисна пръсти към клитора й от удоволствие. Защо така я желаеше? Защо изпитваше тази луда нужда от нея?! Защо, при положение, че бе останал с впечатлението че не я харесва? Всъщност той не я харесваше, защото тя не харесваше него.... Ала сега нещата стояха малко по различно, доста по-различно. Но по принцип Комън не харесваше никой. Може би наистина заради наличието на дявола в живота си. А може би заради самата му същност. Да обичаше секса, обичаше алкохола, наркотиците и всичко, което бе отритнато от „вярващите” и набожните. Обичаше да взима всичко, което може и най-вече... Обичаше да оставя черно петно върху бялото платно, което намери. Ала Амелиа не бе бяло петно и той не оставяше петна по нея... Тя бе съсипана от части точно колкото и той. Всъщност... Бе объркан. Момичето бе съсипано психически, физически от части заради миналото си, а той заради същността си... Разликата между тях бе, че тя бе останала човек, а неговата човещина се проявяваше кога? След като свършеше и изчукаше правилната жена? Надали можеше да се похвали, че след секс с Абадон е по.. Човечен.
Комън тръсна глава и отново потърси устните й, след което бавно се отдръпна от нея и се изправи отново с нея на ръце. Той подпъхна ръцете си под колената й и я задържа улавяйки я за кръста. Притискайки отново гърба й в стената проникна в нея, а устните му се сляха в нейните. Езикът му търсеше нейния, дразнеше го. Той улови езикът й между устните си и го подръпна леко преди да се отдръпне и усмихне.
-Повтори пак колко го искаш.- прошепна. Не искаше да гъделичка самочувствието си, не искаше да се чувства повече мъж. Просо искаше да я чуе. Искаше отново да чуе името си да излиза от устните й. Да я усеща как гори за него. Леко изтръпване започна да се появява в ръцете му, докато тазът му се движеше напред, назад . И това изтръпване бе единственото, което си заслужаваше

by **.Amelia.** Нед Фев 23, 2014 3:15 pm

Възбуда, желание. Това бяха чувствата – ако можеха изобщо да се нарекат чувства – които доста често бяха изпитвани от околните, та всички обръщаха всичко на секс, всички мислеха за секс, дори през най – спокойните си моменти, дори когато се канеха да убият най – големият си враг те мислеха за секс, мислеха за удоволствието от него, за желанието породено за него, за възбудата. Но не и Амелия, за нея секса беше нещо, което просто се бе превърнало в безразлично, заради предишните и’ връзки, не беше изпитвала истинското удоволствие от него, не го беше правила с някой с който в действителност искаше. До сега.
По дяволите какво толкова имаше в Джейми, че я караше да го иска толкова много, да изпитва такова удоволствие, възбуда ... желание за него. Би прекарала целият ден така, на дали щеше да и’ писне.
Докосванията му – те я подлудяваха, караха тялото и’ да трепери от възбудата, кожата и’ да настръхва при допир с устните му, всичко беше толкова хубаво, че дори се плашеше. Ами ако не беше истинско? Често хората с раздвоение на личността имаха проблеми и с различаването на реалността, а и нямаше да е първият път в който си е мислела, че нещо е истина, а всъщност да е било плод на въображението и’, но ако не беше истинско, нима фантазията и’ щеше да е с него? Та тя си мислеше, че го мрази, макар и в момента да осъзнаваше, че далеч не го мрази, може би дори го харесваше.
Тялото и’ се изви към неговото, след като проникна в нея, от устните и’ се откъсна стон от породеното удоволсвие. Ръката и’ се изви назад, опирайки дланта си в стената. Отвърна на целувката му, наслажавайки и’ се. Може би дори повече от колкото си мислеше.
За момент пред очите и’ просто стана черно, усещаше всичко, усещаше движенията му, усещаше удовлетвореното си тяло, усещаше и своите движения... но как? Та тя нямаше контрол над тялото си, не можеше да помръдне нищо, дори и малък мускул, но тялото и’ въпреки това се движеше. Да, всъщност тялото и’ вече не се контролираше от нея, защото Таша бе поела контрола над него. Амелия дори не се беше усетила кога беше станала, не че дори и да се беше усетила можеше да предотврати случващото се.
- Ще ме чукаш ли Комън или ще изпълняваш извратените си фантазии. – Таша имаше доста по – хаплив език от Амелия, но истината беше, че усещаше какво става, колко много Амелия го искаше, а Таша мразеше Амелия да взима нещата, която тя искаше. Да, може би щеше да отблъсне Комън от себе си, но така щеше да е далеч и от онова и’ „аз”, което и’ докарваше гадене, щом се сетеше колко мила и невинна беше всъщност. За самата Таша такова поведение, бе не човешко, не можеше да има „свястни” „добри” хора, особено в Рейвънсууд, тя очакваше, че всички бяха психопати като нея. Убийци, чудовища.

by **Jamie Commun ◭** Нед Фев 23, 2014 3:55 pm

Допира до тялото й го караше да трепери от удоволствие. Устните му търсеха нейните като "Жива вода"...Желанието му не стихваше. Искаше я пак, и пак. Искаше да я има не само сега. Да я има в леглото си, да излиза с нея под ръка. Не можеше да си обясни от къде идва това лудо желание. Не можеше да си обясни как може това момиче да поражда нещо в него. Нещо повече от всяка друга. Но това бе истината. Той зарови лице във вратът й, дишаше тежко и не можеше да се успокой. Ароматът й се увиваше около него, впиваше се в кожата му и той не искаше да бъде само веднъж... Ако имаше право на нея само когато я „проверява” то той щеше да прекарва дните си около нея. Да е нон стоп с нея и нямаше да зачете чуждо мнение по въпроса.
Потънал в собствената си еуфория той трудно осъзна какво става в замъгленото съзнание на Амелиа. Сякаш в нея се водеше война за надмощие, чийто край му стана ясен още преди да чуе думите на Таша. Комън се сепна и застина. Не можеше.. Не искаше да продължи. Той харесваше Таша като човек в който да води преговори, човек за... Убийства и купони. Но не и за нещо повече. Да днес бе казал, че тя сигурно е по-забавна от Амелиа, но думите му бяха изречени само с цел да я подразни.... Той нямаше против ванила секса... Искаше такъв секс с Амелиа. Не искаше Таша... Той я пусна внимателно и ясно осъзнавайки, че тя и Амелиа делят едно тяло уви хавлия около кръста си и стисна зъби. Парливият му език бе изчезнал след дозата „нежност” на която бе способен, но се появи веднага след като осъзна какво става. Ядоса се сам на себе си и на Таша още повече. Той кимна с глава към момичето и се приближи до ваната. Отпуши канала и прокара ръка през косата си.
-Ако имаш намерение да се задържаш тук по-добре се оправи сама. Не съм в настроение.- и наистина не беше в тялото му нямаше и помен от възбудата.. Нямаше капчица искра. Какво ставаше с него? Как той толкова се промени?! Е... Без значение, защото ледено студената маска започваше отново да се настанява на лицето на Комън. Студът дори покори очите му и ето го. Съвършеният принц на Ада.
-Ако исках да чукам кучка можех да отида при Абадон... Поне знам че тя не е пълна откачалка.- може би не бе редно да ядосва Таша... Но какво можеше Таша да му причини, което да го.. Нарани? Нямаше нито оръжие, нито възможност... А и за нейно съжаление можеше да се заяжда с него, но пак нямаше да пожъне успех. –Ако обичаш предай на Амелиа че щя вечерям, ако иска да се присъедини, а ти знаеш къде е вратата.- той излезе от банята и отиде да спре уредбата. Започна да оправя кочината която бяха направили, а ефекта на кокаина върху тялото му избледняваше Той отпи от бутилката с алкохол оставена до басейна и погледна към потъмняващото небе. Колко объркан ден...

by **.Amelia.** Нед Фев 23, 2014 5:07 pm

Не очакваше, Комън толкова бързо да се осъзнае какво всъщност става, явно в действителност двете с Амелия бяха коренно различни, можеха да се различат веднага...очевидно. Щом самият Комън ги бе различил. Това сигурно беше нещо като знак, че Таша трябваше малко да поработи върху актьорската си игра, трябваше да се научи как да се държи като Амелия, за да може в такива моменти да се прави на нея, ако можеше да я изимитира добре, може би щеше да я разкара от блондина.
Червенокосата не можеше да позволи да бъде игнорирана от него, да бъде обиждана ... гордостта и’ бе прекалено голяма, за да позволи нещо подобно, щеше да го накара да съжалява за думите си, все още не знаеше как обаче, може би щеше да разбере по – късно, може би дори нямаше да позволи на Амелия отново да излезе на яве, все пак Таша бе взимала контрол над тялото и’ за около година, надали щеше да е трудно да я подтиска до края на животът им, може би така дори щеше съвсем да изчезна, макар и Таша да осъзнаваше, че тя бе тази която се бе появила в тялото на Амелия и все пак...
Момичето тръгна след Джейми, от доста време беше подтискана от Амелия, беше и’ дошло желанието да се заяжда, да се държи като кучката, която беше, цялото това време прекарано в тялото на Амелия, слушайки лигавите и’ невинни мисли, в които не присъстваше нищо тъмно, които бяха като едно бяло и сияещо платно, което тя бе неспособна да изцапа. С какво можеше да и’ вреди? Просто можеше да и’ докарва кошмари през нощта, да вади старите и’ спомени на яве, за да може да разхлаби още повече психиката и’, но това не беше достатъчно и въпреки, че Таша и’ бе помагала доста пъти, за нейна собствена изгода, сега мислеше да провали отново животът и’, така тя нямаше да има причина отново да излиза на яве.
- Явно не съзнаваш как стават нещата нали Комън? Амелия не може да се присъедини към теб, освен ако аз не реша това, а в момента не съм в настроение да бъда щедра и да и’ позволявам свободата. – минавайки покрай Джейми, Таша отиде до шезлонда на който Амелия бе настанила чантата си, изваждайки от един таен джоб пакет цигари, чудно как невзрачното и’ раздвоение не ги беше намерила, сигурно щеше да ги хвърли, за да не може Таша да и’ трови здравето, но точно това я караше да пуши, за да вреди по всевъзможни начини на Амелия, да съкрати живота и’ до минимум, осъзнавайки че така съкращаваше и своя, но това нямаше значение за нея.
Сложи една от цигарите между устните си. Запали я, вдишвайки от дима.
- Може би трябва да подбираш по – добре жените, които чукаш. Или пък имаш фетиш към откачалки? – доближи се до него, взимайки бутилката от ръцете му, отпивайки солидна глътка от нея, като отново вдиша от дима на цигарата. – Е, ще вечеряме ли? – не беше гладна, изобщо даже, но някак си знаеше, че наглото и’ поведение щеше да го подразни.

by **Jamie Commun ◭** Сря Фев 26, 2014 3:00 pm

Чуваше мислите й толкова ясно. Адски ясно. Мислите на Таша бяха толкова по-ярки от тези на Амелиа... Явно заради очевидната психопатия в главата и сърцето й. Той осъзнаваше какво прави тя и не можеше да разбере как да я спре. Не можеше да позволи на това раздвоение да стане единственото нещо в тялото на Амелиа. Той харесваше Амелиа. Джейми стисна зъби и беше готов да я удари.. Да направи нещо, но какво без да нарани и двете?
Погледа му се спря на цигарата и той поклати глава. Ясно, разбираше за какво иде реч. Тя искаше да убие Амелиа. За първи път виждаше подобно раздвоение на личността. По принцип винаги едното пазеше другото. Силно и слабо звено, но не и мразещи се помежду си. Комън въздъхна и тръна след нея. Улови я за ръката и взе цигарата й като я пое между собствените си устни. Очите му минаха по тялото й и той я пусна. Как можеше едно и също лице, един и същи глас да го привличат и отвращават така?
-А какво ще кажеш да си тръгнеш доброволно? Сещаш се *пуф* и те няма.- ухили се и я пусна. Нямаше да вечеря заедно с нея. Нямаше да й обръща внимание. Той влезе в кухнята и вместо да си прави палачинки, да си поръчва или нещо такова отвори хладилника взе млякото и го остави на плота. Започна да рови по шкафовете и след пет минути седеше на плота и ядеше корнфлейкс със шоколад. Такова малко дете беше този.. мъж. Просто да ти стане лошо. Джейми погледна към купата с плодове и се замисли че може да потренира малко или пък просто да гледа филм. Очите му се спряха на.. Таша? И се осъзна. Ами ако игнорирането не бе начина да я разкара? Ами ако бе нещо друго? Не искаше да хаби свободното си време с Таша. Тя най-вероятно щеше да се разкара чак на сутринта. Точно когато времето му с Амелиа официално приключеше. Осъзнавайки това се изправи и отиде до нея.
-А мога и да те изчукам, да ти задоволя перверзната луда глава и тогава да си тръгнеш?- Комън се чувстваше като същинска курва, предлагаше се без да му мигне окото. Но не искаше нея. Не искаше тъпото й заяждане, не искаше проклетия й поглед. Искаше да... Е добре де ако ще се заяжда да е с Амелиа... Лигльо. Същински лигльо. Очите му се плъзнаха по лицето й и той отново се сети за сделката им.
-Голяма си кучка обаче. – прошепна и видя Абадон в лицето на Таша. Същинска Абадон.

by **.Amelia.** Сря Фев 26, 2014 6:54 pm

Таша беше всичко, но не и тъпа. Осъзнаваше какво правеше Комън, опитваше се да я разкара, опитваше се да я накара да спре да подтиска Амелия и да я пусне. Сериозно ли мислеше, че след толкова много подтискане от страна на раздвоението и’ тя щеше отново да приеме да остане подтисната вътре, да чува мислите на Амелия, да живее според нейните стандарти и просто да си кротува като добро момиченце. Не, тя не беше такава, нямаше да пусне Амелия, нямаше да и’ позволи да се пребори, нямаше да я остави с Джейми. Може би, когато „наглеждането” му минеше, когато нямаше да може да е с нея, може би тогава Таша щеше да пусне Амелия, но преди това ... на раздвоението и’ щеше да и’ трябва наистина усилена борба, за да успее да излезе на яве, да поеме отново контрол над собственото си тяло, контрол който Таша не мислеше лесно да и’ предостави ...очевидно.
Думите на Комън... всъщност успяха да я жегнат, наистина ли той и’ се предлагаше, защото си мислеше че така ще си тръгне, наистина ли мислеше, че тя щеше да пусне Амелия дори и да се чука с него? За психопатка, тя имаше известно достойнство, достойнство което той се опитваше да подрони в момента.
Защо не я харесваше? Тя беше като него, негов женски вариант, психопатка, болен мозък, убийца, точно като него ... може би не бе убила толкова хора, колкото той, но това не беше от особено голямо значение. А той – той предпочиташе онова беззащитно, лигаво и мършаво раздвоение, не тя нямаше да го позволи. Може би нямаше да го има, но и Амелия нямаше да го има, нямаше да и’ позволи, нямаше да позволи на никоя да го има.
Таша усети как ръката и’ поде към лицето му – зашлевявайки го. Това беше, заради накърненото и’ достойнство, за това че упорито се опитваше да я отпрати, да остане с Амелия, дори си мислеше, че секса щеше да оправи нещата? Очевидно не го биваше особено в преговорите, не знаеше как да спечели това, което искаше, докато Таша от друга страна, вече знаеше какво искаше. Щеше да отмъсти и на двама им. Той искаше Амелия, тя искаше него. Тя отвори мислите си за раздвоението си, сега Амелия виждаше всичко, което „лошото” и’ „аз” правеше.
За секунди червенокосата взе един нож от кухненският шкаф, доближи се до Комън забивайки ножа в корема му и завъртайки го, за да му причини още повече болка. Погледът и’ излъчваше такъв студ, такава хладнокръвност, като на моменти ледът в очите и’ се топеше от яростта, която се изписваше на лицето и’, раздразнението и омразата , която струяха от нея.
- Не мисли, че ще ме разкараш Комън, забрави за Амелия! – отново завъртя ножа на страни, искаше да страда, искаше да го види да изпитва болка. – Можеш да се сбогуваш с нея, повече няма да я видиш. Поне не и жива. – извратената усмивка, веднага се залепи за лицето и’, отпускайки захвата си от ножа и тръгвайки към френските прозорци, към балкона. Усещаше борбта в себе си, усещаше как Амелия през цялото време се опитваше да се пребори с нея, как опитваше да си върне контрол над тялото и да предотврати травмите на Джейми, да спаси живота си също така. Заставайки на перваза тя се обърна с лице към Джейми, отново усмихвайки се по онзи извратен самодоволен начин и просто отпусна тялото си назад.

by **Jamie Commun ◭** Чет Фев 27, 2014 10:51 am

Звукът от шамара отекна сякаш в стаята преди Джейми да го осъзнае или усети, всъщност той изобщо не го усети. Само се ядоса, а се ядоса още повече когато тя го наръга с ножът. По принцип не можеше да умре от това, не беше сребро и още по-малко не бе на правилното място. Очите му се затвориха при думите й и в мига в който тя се отдръпна извади ножът,а кръвта напой кърпата около него и се стече между мускулите му. Раната зарасна почти моментално. Той вдигна поглед към Таша и я видя. Светът около него замръзна. Сърцето му спря-гневът се изпари. Комън извика в мига който тя полетя надолу. Напълно забравил за всички граници че някой може да го види, забравил че е безчувствен задник хукна към балкона и скочи след нея, телепортира се във въздуха, озова се до нея и се телепортира отново на земята. Ръцете му трепереха докато я държеше. Хората около тях гледаха сепнати изненадващата им поява, кръвта, телата им.
Той изруга под носа си и се телепортира отново в апартамента. В същия момент ядосан прекалено много на Таша, за това че бе рискувала живота на Амелиа, той я зашлеви силно. Много, много силно. Очите му горяха от омраза, тялото му трепереше.
-Малка кучка!- извика и я хвана за косата. Завлече я към спалнята си и я хвърли на леглото. Джейми нямаше „Червена стая” в наличност, о имаше с какво да я върже и той направи именно това. Ръцете му ловко вързаха нейните за таблата на леглото, върза глезените й и седна на леглото до нея. Комън зарови лице в шепите си и поклати глава.
Как можа да направи това? Да скочи да се самоубие? А може би знаеше че няма да й го позволи? Тъпа кучка. Той стана и свали кърпата от тялото си, хвърли я в коша за пране и бързо се облече. Имаше усещането, че е като бик в стъкларски магазин. Бе толкова обезумял , че дори виждаше червено. Искаше собственоръчно да я убие. Щеше да я убие! Върна се на леглото до нея и я хвана за гърлото. Очите му се присвиха и той започна да се рови в съзнанието й, като търсеше начин, начин да я разкара от тялото на Амелиа.
-Искам да те видя как се гърчиш.- прошепна и стисна малко по-силно гърлото й. Нямаше да нарани тялото, но щеше да я накара да си тръгне.
-Знаеш ли защо не те харесвам? Всъщност ти сама си отговори, защото си като мен. Всъщност не, по-зле си. Мислиш си че си „убийца” и не знам каква си още,а си просто проклета, разглезена кучка. Убила си колко? Няколко души? За да защитиш Амелиа, а сега искаш да убиеш и нея, от ревност.- той се засмя, а смехът му звучеше повече като кучешки лай. Дори не можеше да диша или да мисли трезво... Господи колко искаше да я нарани.
-Ще те разкарам от нея, ще те разкарам ако трябва цял живот ще стоя тук така и ще те пребивам в съзнанието ти пак и пак, докато сама не си тръгнеш.-изсъска и отново стисна гърлото й.

by **.Amelia.** Чет Фев 27, 2014 4:19 pm

Какво по дяволите си мислеше, че прави? Защо изобщо му трябваше да ги спасява, а да ... той спасяваше Амелия, като че ли тя имаше нужда от неговото спасение, добре можеше и да я е спасил този път, но Таша щеше да остане в тялото и’, ако искаше щеше да я нарани, нямаше да допусне Амелия и Джейми да са ... заедно? Та той я беше изчукал два пъти по дяволите, дори вторият път тя ги прекъсна, а сега скачаше от високо заради нея? Спасяваше я? И за какво... не, това не беше мъжа, който Таша харесваше, тя харесваше онзи непукистичен Джейми, психопата, а не това жалко опитващо се да спаси слабото и’ раздвоение от сигурна смърт подобие.
И ето, той отново показваше групост, точно това и’ харесваше в него, да бъде груб, жесток, всяка капчица милост да бъде заличена от лицето му, макар че в представите и’ тази агресия която проявяваше не беше насочена към нея както в момента. Тялото и’ се извиваше под натиска на ръката му върху гърлото и’, опитваше се да се откопчи от захвата му, но как щеше да го направи, та нали ръцете и краката и’ бяха вързани, тя не можеше да му причини никаква физическа болка, не можеше да направи нищо, за да я остави на мира, за да я пусне, за да се оттърве от Амелия веднъж и завинаги. Той беше глупав ако наистина мислеше, че Таша всъщност е опитвала да спаси Амелия и за това е извършвала убийствата, тя всъщност искаше да я нарани, защото колкото и’ да я нараняваха всички тя все пак държеше на тях. Тя беше слабото звено, беззащитно, а и ако те я нараняваха как тогава Таша щеше да остане в това тяло, та тя искаше тялото в добро състояние, за да може да пребивава спокойно, без да се налага да крие синини и рани, от остриетата, които често бяха опирани до бедрата и’, до ръцете и коремът и’ и всъщност всички части на тялото освен лицето и’.
Въздухът не достигаше до дробовете на Таша, бяха останали няколко мехурчета колкото да си спаси кожата ... естествено, типично за нея.
- Ти самият я нараняваш Комън, причинявай ми колкото болка искаш, но тя също я усеща, може да те види, да види какво чудовище си. – гласът и’ се превърна в шепот. В действителност тя бе оставила Амелия да наблюдава всичко през погледа на Таша, искаше да види как наранява Комън, искаше да види как щеше да отнеме животът и на двете им скачайки през онзи балкон, което всъщност не се получи както го мислеше. И тя все още не я беше подтиснала, чувстваше се сякаш нещо дращи от вътре и’, сякаш същността на Амелия щеше да се покаже, но тя нямаше да го позволи, макар че тя бе толкова близо до повърхността нямаше да и’ позволи. Не можеше .
Усещайки как захвата на Комън около гърлото и’ се отпусна и въздухът болезнено проправи път към дробовете и’, карайки я да се закашля.
- Не искаш да ме разкараш, защото без мен тя е слаба, уязвима срещу такива като теб, които ще и’ причинят само болка, не аз я наранявам, а ти – ти ни удари, оскуба, завърза, души ... а изкарваш мен лошата? – беше готова да каже всичко само и само да се измъкне невредима, нямаше отново да бъде подтисната, нямаше да го позволи.
- Освен това не разполагаш с цял живот, за да ме махнеш Комън, разполагаш с време до края на деня, тогава работата ти на детегледачка свършва и ще трябва да се върнеш на работа като мъжката курва на Дявола. – подигравателния смях се разля от устните и’, в думите и’ се усещаше ирония и чувството на победа също, нямаше да я разкара, нямаше да има време за това, тя щеше да издържи, до края на деня, ако трябва и до сутринта , но нямаше да го остави с Амелия.

by **Jamie Commun ◭** Съб Мар 01, 2014 4:23 pm

Тя на сериозно ли се взимаше? Напълно на сериозно? Искаше му се да се засмее. Значи ето я. Прословутата психопатка Таша, опитваше се да се измъкне от ръцете му с какво? Словесни атаки? Що за лигавщина. Да Комън наистина бе наранил тялото на Амелиа, но не бе наранил самата Амелиа. Поне не и умишлено. А и все пак не Амелиа бе предизвикала тази реакция у Джейми. Всъщност той не бе сигурен, че може тя да предизвика такава реакция у него. Да бе заядлив, да бе... Кучката на дявола както на скоро се изрази негов познат, но не бе... Глупости можеше да удря и насилва невинни хора, жени, деца.. Но някак си сърце не му даваше да нарани Амелиа. Джейми се отдръпна от Таша и се пресегна взе малкото шише минерална вода от нощното шкафче и отпи голяма глътка преди да я изсипе върху нея.
-Знаеш ли... Нараних я, но съм бил много по-брутален от това. Всъщност сега ще ти покажа колко съм брутален Таша,а дори няма да я нараня.- той се изсмя някак си зловещо и хвърли празното шише на земята. Наведе се напред към нея и отново се зарови в мозъка й, като врата след врата ровеше в съзнанието й докато не я намери. Всъщност Таша нямаше нищо общо с Амелиа. Беше същата, но различна. По-мрачна, по... Някак си мизерна.
-Значи това си ти? Мишка.- засмя се Комън в съзнанието й. Може би щеше да е брутален, прекалено брутален, но щеше да я нарани психически. Приближавайки се до момичето отново я хвана за гърлото и този път не си поплю стисна я с всичка сила и я хвърли на земята.
-Знаеш ли кое е преебаното тук Таша? Няма как да контролираш това. Мога да те убивам пак и пак и няма да спра. Всъщност....- той не щракна с пръсти като по филмите, а просто разтвори длан и до него се появи маса покрита с изобилие от инструменти за мъчения. Хващайки Таша отново за косата я блъсна към един стол и я върза. Когато завърза и двете й китки, плюс глезените се усмихна.
-Сега... От къде да започна? А да... Сладката ти уста.- той хвана лицето й с една ръка и го обърна към себе си, леко я плесна по бузата и се пресегна към масата. Чудеше се какво да избере.. Клещи? Очите му се спряха на чука и длетото. Усмихна се. Нямаше да си играе с тях. Запретна ръкави и стискайки ръце в юмруци я удари. Не го правеше за първи път, но му достави удоволствие като за първи път. Той продължи да я удря, докато не паднаха няколко зъби. Усмихна се.
-Избери си... Оставям ти избор понеже имаш очите на Амелиа... Знам ли някак си ми харесват. Та да, избери си да започна с пръстите или да продължа докато не падне и последния зъб.- той клекна пред нея и доволен от собствената си идея зачака решението й. Чувстваше се като Ханибал Лектър... Само дето нямаше да може да закуси с нея.- Всъщност имам да ти върна едно наръгване... –сви рамене и се пресегна за ножа. Но не я наръга, всъщност щеше да я помъчи малко повече. Прокара острието по бедрото й и го заби точно в началото на четириглавиа мускул. Очите му горяха и някак си наистина искаше да я убива бавно и мъчително.

by Sponsored content

Welcome to Jamies penthouse ;3

Welcome to Jamies penthouse ;3

Re: Welcome to Jamies penthouse ;3

Re: Welcome to Jamies penthouse ;3

Re: Welcome to Jamies penthouse ;3

Re: Welcome to Jamies penthouse ;3

Re: Welcome to Jamies penthouse ;3

Re: Welcome to Jamies penthouse ;3

Re: Welcome to Jamies penthouse ;3

Re: Welcome to Jamies penthouse ;3

Re: Welcome to Jamies penthouse ;3

Re: Welcome to Jamies penthouse ;3

Re: Welcome to Jamies penthouse ;3

Re: Welcome to Jamies penthouse ;3

Re: Welcome to Jamies penthouse ;3

Re: Welcome to Jamies penthouse ;3

Re: Welcome to Jamies penthouse ;3

Re: Welcome to Jamies penthouse ;3

Re: Welcome to Jamies penthouse ;3

Re: Welcome to Jamies penthouse ;3

Re: Welcome to Jamies penthouse ;3

Re: Welcome to Jamies penthouse ;3

Re: Welcome to Jamies penthouse ;3

Re: Welcome to Jamies penthouse ;3

Re: Welcome to Jamies penthouse ;3

Re: Welcome to Jamies penthouse ;3

Re: Welcome to Jamies penthouse ;3