Three months ago /Elle and Jamie/

by **Elle.** Нед Мар 30, 2014 12:12 pm

First topic message reminder :

Дали беше пияна? Да, донякъде. Но по това време на денонощието и при новините, които беше научила Жизел беше неизбежно. Тя бе решила, че няколко питиета ще я накарат да приеме новината лесно, но те просто замъглиха съзнанието й и започнаха да си играят с равновесието й. След като излезе от бара, тръгна из града, което беше грешка в това състояние. Тръгна в посока на парка, където се надяваше да успее да избистри съзнанието си от градусите алкохол. Но този път до парка, не беше никак лек за русокоската. На първата пряка беше попаднала на тип, който възползвайки се от положението й започна да я дърпа. Макар и подпийнала, Ел все още мислеше по един доста трезвен начин и се опита да се отскубне от лапите на недоброжелателя си. След няколкоминутна борба успя да се махне и се затича по улицата с разрошена коса, без яке, със синина на ръката си и леката психическа травма от това, което можеше да й се случи. Някак си тази бърза случка успя да й помогне да изтрезнее до една минимална степен.
Стигна до парка и реши, че тук ще спре. Не можеше да сеприбере в дома си, където трябваше да срещне очи в очи истината и да се пребори с нея. С цялата тази истина, че семейството й изобщо не било семейството, за което го мислела, с това, че трябвало да умре и няма как да избяга от проклятието си.
Вървейки из парка, русококсата просто спря и се излегна на тревата, заглеждайки се към черния небосклон, на който проблясваха звезди, които в момента й изглеждаха все едно се въртят, но това беше разбираемо..
-Майната на всички - изруга тя на глас без да прави сметка, че изобщо не беше сама в парка и че това далеч не бяха най-подходящите думи, които можеха да излязат от устата на една жена. Но в момента възпитанието й беше последната грижа в и бездруго дългият й списък с неприятности, които й се бяха изсипали в този ден. Имаше чувството, че понякога лошите неща се случваха само на нея, а с какво ги беше заслужила? С какво беше заслужила и това да умре? Та тя беше живяла толкова честно, почти праведно. Доказателството за това беше, че се напи от три питиета.

by **Jamie Commun ◭** Пон Мар 31, 2014 7:36 pm

Гласът й не го изненада както би се случило по принцип с нормалните личности. Той се обърна към нея и след това погледна към сака.
-Да... Нямаш какво да ми дадеш, за да си ми длъжница. Така че.- той се засмя и погледна към нея. Проследи погледа й и усети любопитството й. Ако Комън бе мъж със здрав разум щеше да й каже, че се е порязъл или да си измисли нещо. Да не й казва истината, за да не причини евентуална щета на момичето. Но Джейми не бе от този тип мъже, не се съобразяваше и не поднасяше новините нежно и внимателно.
А и така щеше да й покаже че той е всичко друго, но не и мил.
- Убих го. Реших че така или иначе ще минавам през дома ти, по-добре да го свърша чисто и просто от колкото да чакам колкото там време отнеме.-той мина покрай нея и тръгна към спалнята си в която държеше всичките си дрехи.
Отваряйки вратата започна да се съблича. Хвърли дрехите си на земята и извади нови. Не искаше да се къпе тук. Всъщност искаше просто да си тръгне и да отиде да се наспи някъде. Или да се напие. Всъщност и храна нямаше да му дойде зле. Той не бе свикнал да живее с някой. А тя бе.. Ами в неговия „дом” един вид и това го притесняваше. Не точно, но сякаш бе ограничен и длъжен да се съобразява.
Обличайки нови чисти дънки и тениска взе чифт кецове и излезе от спалнята отивайки отново при нея. Нямаше намерение да я пита „Как си” или нещо от този род. Всъщност щеше да я остави ей така без да направи нищо. Но се спря за момент и погледна към шкафа в който стоеше всичкия му алкохол.
-Ако искаш... Може да пийнеш нещо. По принцип пиенето помага.- говореше така сякаш току що не бе убил човек. Все едно всичко бе ежедневие и вместо да убие човек бе хванал риба или бе видял някой приятел. Добре де, тогава се предполагаше вълнение, а на Комън и това му липсваше. Бе напълно лишен от някаква емоция докато разговаряше с нея. Доказващ думите си, че не може да бъде приятел.

by **Elle.** Пон Мар 31, 2014 7:50 pm

Да, тя определено предпочиташе да не знае, когато разбра какви са пръските кръв. Или по-скоро на кого е принадлежала тази кръв. Жизел остана безмълвна при новината, стисна очи, надявайки се, че когато ги отвори няма да е тук, ще е на друго място и всичко това нямаше да се е случило. Но не стана. Когато отвори очи, тя продължаваше да седи насред хола на Джейми. Той тръгна нанякъде и след малко се върна преоблечен. Тя трябваше да последва примера му и да се облече, но в момента мислите й бяха доста по-заети със смъртта на "баща й", отколкото с това, че е наметната само с една кърпа. Това не я интересуваше ни най-малко. Яко ще да беше чисто гола, най-вероятно пак нямаше да й направи впечатление, предвид далеч по-важната и ужасяваща за нея новина, която току-що беше получила.
-Той страдаше ли? - попита го тя.
Защо след като той й беше причинил толкова лоши неща в последните седмици, Жизел продължаваше да мисли за този човек и се интересуваше дали в последния си миг е страдал или не. Нали тя искаше именно това - той да страда, заради постъпките си? Или може би не. Да, когато я удряше искаше той да може да усети всеки един шамар много по-силно, искаше да му го върне, та нали именно затова беше сключила тази сделка с Джейми. Но някак се надяваше, че той ще се спаси, че няма да умре. Или поне, че няма да е толкова скоро. Но ако не се беше случило, най-вероятно Жизел щеше да полудее от вината и да поиска отново проклятието си, за да не пострада баща й. Може би смъртта му беше една услуга за самата нея, без Джейми да подозира, че по този начин й е сторил едно добро по възможно най-злият и жесток начин, а именно - чрез убийство и то на вече обречен на смърт човек.
-Не, благодаря ти. Не нося на алкохол.. вече го знаеш - каза тя, връщайки се към нощта, когато се запознаха.
Тогава беше стабилнона градус, а не беше изпила повече от две-три чаши. Но блондинката не се славеше като някаква пияница, която всяко нощ вършееше из нощните клубове и баровете. Самата тя смяташе пияна жена за нещо доста грозно, но ето че и на нея й се беше случило и не се гордееше с това. Наистина алкохолът успя да я успокои за момент, но не си струваше усещанетона другата сутрин.

by **Jamie Commun ◭** Пон Мар 31, 2014 9:12 pm

Хора. Ходи ги разбери. Терзаеше се за нещо, което Джейми дори нямаше да мисли. Та той бе изгубил баща си преди много, много години. Бе го заплюл и бе избрал да служи на Абадон. Бе станал нейната кучка на каишка- не в прекия смисъл. Комън въздъхна и се загледа в нея.
-Не... Не страда. Направих го бързо и чисто...- добре. Колкото и голям задник да бе той се осъзнаваше как звучи и се напсува сам на ум. Джейми се приближи до нея и хвана ръката й.
-Облечи се, ще пиеш с мен тази вечер и обещавам утре да не те боли глава и да не ти е гадно. Ще слушаме силна музика, даже може да отскочим до Италия за спагети. Хайде. А ако ивисиш нос докато съм тук ще те провися през балкона.- подсмихна се и й обърна гръб. Приближи се до уредбата и започна да се рови из хилядите дискове които притежаваше. Не знаеше какво да избере. Та какво можеше? Той слушаше основно хаус, техно и електро... Дори не знаеше как е живял преди години без тази музика.
Избирайки един от дисковете с тракове на Армин ван Бюреен го сложи в уредбата и първите тонове се разнесоха из апартамента. Той погледна към прозорците и се смръщи на слънцето. Не, слънцето не носеше настроение. Пресягайки се за дистанционното стоящо на ниската холна маса, натисна един бутон и черните плътни щори се спуснаха закривайки френските прозорци. За Момент стаята потъна в почти непрогледен мрак, преди Комън да включи няколкото вградени лампи, които не осветяваха целия хол, но си беше достатъчно, за да не се пребиеш в тъмнината. Той отвори шкафа с алкохол и извади бърбън и две чаши.
-Добре... Не съм сигурен, но първо бърбън или първо шотове? Според мен шотовете са за десерт, но всеки пие различно, така че.- сви рамене гледайки към бутилките с алкохол.

by **Elle.** Пон Мар 31, 2014 9:37 pm

Това може би беше добра идея. Да отиде и да се облече, да се разсее, или поне доколкото можеше да се разсее вситуация като тази. Жизел кимна с глава послушно.
-Добре - каза и се усмихна, макар и може би леко насила, защото продължаваше да мисли за мъртвия си баща.
Надяваше се алкохола да й помогне да спре да се тормози. Поне за една вечер. Грабна сака, който Джейми беше оставил на дивана и отиде в някаква друга стая, за да се облече. Разрови из сака и извади няколко дрехи. Определено беше събрал някои от любимите й дрехи, макар и да беше сигурна, че не беше подбирал всяка дреха поотделно. Замисли се какво да облече, макар че това й се стори малко ненужно. Все пак нямаше да ходи на дискотека или бар, така че нямаше да се гласи кой знае колко много, но мислеше, че трябва да се поизтупа въпреки това. Превдид факта, че и двата пъти, в които Джейми я беше виждал изглеждаше раздърпана, реши че е време да я види в чисти дрехи, с нормална коса и съвсем нормално изглеждаща. Облече една черна пола, не особено къса, защото не беше фенка на магистралния вид, както и червено потниче, след което изсуши косата си доста бързо. Вече чуваше музиката, която идваше от хола. О, Армин. Песента я караше да си спомни миналата година, когато изневиделица без да каже на никого, замина да гледа Tomorrowland с брат си. Беше едно наистина лудо пътуване, което едва ли някога щеше да се повтори. Едва ли някога отново щеше да види брат си, а тази мисъл много я плашеше.
В стаята имаше огледало и когато се изправи от леглото се погледна. Кимна си одобрително с глава и се върна в хола, точно когато Джейми оглеждаше алкохолът.
-Нека е бърбън - каза Жизел.
-Никога не съм пила бърбън - засмя се, замисляйки се колко ли глупаво звучеше.
Да, видовете алкохол, които беше опитвала се брояха на пръсти, но за сметка на това беше опитвала една завидна доза коктейли. В съзнанието си вече русокоската си тананикаше песента.
-Имаш добър вкус за музика - похвали го тя, поглеждайки към уредбата.

by **Jamie Commun ◭** Вто Апр 01, 2014 7:17 pm

Комън се засмя като я чу.
Да, той със сигурност имаше добър вкус към музиката и към всичко останало. Дрехи, коли, храна, жени. Всичко. Дори наркотиците си ги подбираше с някакъв специален усет кои ги бива и кои не. Той се обърна към Жизел и повдигна вежди. Да. Беше прав. Тя беше секси. Много секси. И не се съмняваше изобщо в това. Но когато тя така е подчертала фигурата и визията си. Ей Богу. Имаше слаби ангели и нерви за това. Той се доближи до нея и й подаде чашата с бърбън.
-Които не пие на екс, да не види секс.- засмя се и надигна своята чаша. Може би се държеше леко детински, но Комън от части си беше едно голямо дете. Зависещо от ситуацията де. Все пак когато я бе срещнал за първи път се държеше делово. И втория, и третия. Но пък на блондина бързо му до тъпяваха тези отношения и почваше или да плаши хората или да се държи по-свободно в тях. Или пък изобщо не се държеше никак си. Просто ги игнорираше докато умрат.
Но пък тази... Жизел. Стига де, дори името й бе някак си секси. Малко звучеше като на компаньонките от 19ти век. И всъщност наистина си бе така. Дори помнеше една със същото име. Но пък тази жена бе единствената правеща свирка с дълбоко гърло по този начин. Три века по-късно надали имаше втора такава. Въпреки че сега имаше момичета способни на някое и друго по-интересно чудо. Някои жени просто си остават ненадминати.
Джейми тръсна глава и изпи съдържанието на чашата си на един дъх. Стисна очи и звука, който издаде прозвуча като ръмжене. Той се засмя и погледна към уредбата.
-Е.... Кажи ще скърбим ли още или да сменям на нещо по-така... Освен ако не искаш да отскочим до Белгия. –засмя се. Да Комън бе чул мислите й за Tomorrowland. Но пък той бе толкова верен фен, че нямаше как това да му убегне.

by **Elle.** Вто Апр 01, 2014 8:03 pm

Съвсем скоро Ел се озова с чаша бърбън в ръката и първото, което направи беше да поднесе чашата към себи си, помирисвайки съдържанието. Олеле! Притвори очи, когато усети силният аромат на алкохола, но когато чу думите на Джейми се засмя. Предполагаше се значи, че трябва да изпие всичко това на екс? Да го изпие и да не припадне след това? Е, добре, така да бъде, Жизел щеше да приеме предизвикателството. Надигна стъклената чаша и изпи съдържанието й на един дъх, след което очаквано стисна силно очи. Едва не се задави, когато усети силно алкохолния вкус на бърбъна, който след малко се превърна в една доста приятна топлота.
-Искаш да ме убиеш.. - каза тя, поклащайки глава.
Това пресушаване на чашата на екс я удари като гръм от ясно небе. Да, определено беше силно за нея, някак си йнапомняше на уиски. И беше също доста силно като уискито. Остави чашата на масата.
-Отърва ме от проклятието само за да ме удавиш в бърбън - каза тя, но в следващия момент думите му я накараха да се замисли. Откъде той знаеше за слабостта й към Белгия. Но всъщност едва ли нещо щеше да я учуди. Джейми имаше прекалено много скрити козове в ръката, нямаше да се учуди, ако й чете мислите. Буквално.
-Белгия? - попита, докато мислено се връщаше една година назад в Европа. Преживяването, което едва ли някога щеше да забрави. Кого изобщо заблуждаваше, никога нямаше да го забрави, защото.. е, нека не си кривим душата - беше просто епично и би го повторила във всеки един момент без дори да се замисли и за секунда.
-Предполагам, че и тук ще успеем да се представим на ниво, макар и да не сме в Белгия - усмихна се русокоската, докато спомените от миналото лято започваха да излитат от съзнанието и засега.

by **Jamie Commun ◭** Съб Апр 05, 2014 9:47 am

Комън се засмя, като я видя как реагира. Добре де. Не беше толкова лошо.
Той се заслуша отново в мислите й и повдигна вежда.
-Напомня ти на уискито, защото е вид уиски. То е от американското уиски, създадено е от пшенична смес, като има високо съдържание на царевица.- той се засмя. Защо всичкия алкохол бе нещо подобно? Създаден от неща на пръв поглед безобидни? Добре де. Царевицата не бе безобидна. Особено със страничните си ефекти, като газове. Но това бе отделен въпрос и проблем при хората. Комън си наля още една чаша и я изпи на екс.
-А и по принцип не трябваше да го пием на екс, трябва да се наслаждаваме на вкуса, но на мен са ми минали годините за наслаждаване... А на теб ще ти отнеме доста време преди да свикнеш с горчивия вкус.-той се засмя отново и се заслуша в трака. Може би наистина можеха да се представят на ниво, но нямаше да е същото.
-Зависи... Пуши ли ти се трева или искаш да наредим няколко линии?-засмя се и я погледна. Комън говореше сериозно. Той бе любител на наркотиците и не му пречеше да опита от всичко. Всъщност в момента си мислеше за ЛСД. И дори бе готов да се обади да му донесат. Но нали трябваше да знае за какво количество говорим. АКо и Жизел искаше... Е, като й гледаше килограмите и опита с алкохола със сигурност и една малка доза щеше да й стигне. Но не и на него.
Имаше усещането, че е пропаднал алкохолик и наркоман. Не че от части не бе именно това. Все пак с всичко, което бе направил. С всички вещества, които употребяваше бе именно това. Пропадняк. Демон без душа и тен подобните, подробности. Колко забавно.
-Е, искаш ли? –попита повдигайки вежди. Да, бе я спасил сякаш, за да я надруса или напие до смърт. Очарователно.

by **Elle.** Вто Апр 08, 2014 6:30 pm

Наркотици? Ама той сериозно ли? Ако не беше умряла от алкохола дотогава, то със сигурност след това щеше да изпадне най-малкото в кома. Засмя се на думите му искрено, мислейки, че се шегува с нея.
Но когато видя, че е напълно сериозен, русокоската малко се стресна.
-Ама ти говориш сериозно - отбеляза очевидното тя и смехът й секна изведнъж.
Какво ли можеше да очаква от наркотиците? Ами, всъщност не знаеше. Беше пушила трева само веднъж, точно две дръпки, които бяха крайно недостатъчно, за да й повлияят и да си наравят някоя друга шега със съзнанието й, така че тя не познаваше чувството дори да е напушена.
-Да не би да се опитваш да ме направиш алкохолик и наркоман? - усмихна се тя и се позамисли, че може би нямаше да й навреди един опит. Едва ли след като я беше спасил, щеше да я убие едва сега с наркотични средства. Нали така? Нали нямаше да я убие? Да, едва ли би го сторил. Ако имаше желание да я види мъртва, то най-вероятно би използвал далеч по-креативни методи да я убие, вместо просто една скучна свръхдоза. Но както й да е.. след като беше спасена от това да умре, Жизел не желаеше да мисли за подобни неща.
-Ами.. добре - кимна не особено сигурно с глава, след като мислите й бяха излетяли от тази руса главица.
С кой акъл се нави? Е.. и тя не беше сигурна, но може би щеше да се окаже забавно. Сещате се, като по филмите за невероятно луди купони. Макар че в тези филми и напиването беше представено като доста забавна дейност, но накрая истината беше, че просто те боли глава.
-Но ти ще трябва да ми избереш нещо, което по възможност да не ме убие.
Е, това беше относително повятие, предвид факта, че Жизел не беше опитвала нищо сериозно и предполагаше, че Джейми вече беше наясно с този факт. Предвид това, че не пиеше кой знае колко, едва ли той е допуснал, чее наркоманка. Щеше да е голяма ирония да умре от някоя свръхдоза, след като Джейми я беше спасил от сигурна смърт.

by Sponsored content

Three months ago /Elle and Jamie/

Three months ago /Elle and Jamie/

Re: Three months ago /Elle and Jamie/

Re: Three months ago /Elle and Jamie/

Re: Three months ago /Elle and Jamie/

Re: Three months ago /Elle and Jamie/

Re: Three months ago /Elle and Jamie/

Re: Three months ago /Elle and Jamie/

Re: Three months ago /Elle and Jamie/

Re: Three months ago /Elle and Jamie/

Re: Three months ago /Elle and Jamie/