Three months ago /Elle and Jamie/

by **Elle.** Нед Мар 30, 2014 12:12 pm

Дали беше пияна? Да, донякъде. Но по това време на денонощието и при новините, които беше научила Жизел беше неизбежно. Тя бе решила, че няколко питиета ще я накарат да приеме новината лесно, но те просто замъглиха съзнанието й и започнаха да си играят с равновесието й. След като излезе от бара, тръгна из града, което беше грешка в това състояние. Тръгна в посока на парка, където се надяваше да успее да избистри съзнанието си от градусите алкохол. Но този път до парка, не беше никак лек за русокоската. На първата пряка беше попаднала на тип, който възползвайки се от положението й започна да я дърпа. Макар и подпийнала, Ел все още мислеше по един доста трезвен начин и се опита да се отскубне от лапите на недоброжелателя си. След няколкоминутна борба успя да се махне и се затича по улицата с разрошена коса, без яке, със синина на ръката си и леката психическа травма от това, което можеше да й се случи. Някак си тази бърза случка успя да й помогне да изтрезнее до една минимална степен.
Стигна до парка и реши, че тук ще спре. Не можеше да сеприбере в дома си, където трябваше да срещне очи в очи истината и да се пребори с нея. С цялата тази истина, че семейството й изобщо не било семейството, за което го мислела, с това, че трябвало да умре и няма как да избяга от проклятието си.
Вървейки из парка, русококсата просто спря и се излегна на тревата, заглеждайки се към черния небосклон, на който проблясваха звезди, които в момента й изглеждаха все едно се въртят, но това беше разбираемо..
-Майната на всички - изруга тя на глас без да прави сметка, че изобщо не беше сама в парка и че това далеч не бяха най-подходящите думи, които можеха да излязат от устата на една жена. Но в момента възпитанието й беше последната грижа в и бездруго дългият й списък с неприятности, които й се бяха изсипали в този ден. Имаше чувството, че понякога лошите неща се случваха само на нея, а с какво ги беше заслужила? С какво беше заслужила и това да умре? Та тя беше живяла толкова честно, почти праведно. Доказателството за това беше, че се напи от три питиета.

by **Jamie Commun ◭** Нед Мар 30, 2014 12:46 pm

Блондина се изправи и погледна към „шефката” си. Не можеше да повярва, че все още служеше на тази жена. Всъщност в този период от живота си служи бе леко казано. Той бе нейната играчка на която точеше зъбите си.
Комън извади телефона от джоба на якето си и погледна последното съобщение. Имаше прокълнат за наглеждане. Очарователно.
-Тръгвам.-дори не знаеше защо я осведомява. Та новата господарка на Ада не се вълнуваше от това. Не, че на Комън му пукаше. Той бе толкова незаинтересован от това дали тя ще се впечатли от неговите дела, колкото към всичко останало. А всички добре знаем, че Комън е непукист. Синеокият демон излезе от имението на Абадон и затвори очи. Усещаше прокълнатите които се движеха по улиците. Някой от тях бяха на ясно със съдбата си, а други както тази при която имаше работа бяха все още в шок. Комън се материализира на няколко метра от сценката развиваща се в една от преките на града. Ако беше нормален или по-точно човек щеше да се намеси. Но блондинката бе носител на проклятието и това значеше едно- смъртта я дебнеше иззад всеки ъгъл. Освен ако не сключеха сделка де. Но как само не бе в настроение за това. Всъщност Комън рядко е в настроение за каквото и да е било. Той държеше ръцете си в джобовете и когато тя се измъкна от ръцете на мъжа, който я бе нападнал и хукна Джейми тръгна след нея. Спря се за момент до жалкото подобие на изнасилвач и го огледа.
-Жалко, че не успя, а?
-Да бе брато, видя ли я к'ва е яка?- изхили се мъжа и се обърна към Комън. Лицето му бе зачервено, дишаше тежко и очевидно бе раздразнен. Всъщност в мислите му се въртеше желанието да хукне след блондинката. Комън присви очи и се доближи до мъжа.
-Да, но уви няма да доживееш, за да те огрее с жена като нея.- Джейми сви рамене, а мъжа го гледаше учудено. Въпросителната в съзнанието му се отличаваше ясно от останалите му мисли. А това издразни Комън още повече. Добре де, него всичко го дразнеше. Блондинът се приближи светкавично до мъжа и прекърщи врата му с едно леко движение на ръцете. Трупа му се свлече в краката на демона и той въздъхна и избърса ръце в дънките си. Добро начало на вечерта. Поглеждайки в посоката в която бе поела блондинката отново затвори очи и се опита да я усети. Ужасът носещ се от нея, раздразнението и страхът сякаш оставяха диря след нея. Той се телепортира отново, но този път не си направи труда да се крие в сенките. Тялото му се материализира точно пред нея. Очите му минаха по лицето й и се плъзнаха към синката на ръката й. Наистина бе красива. В съзнанието му започнаха да се изреждат бавно името, годините и потеклото й. Мислите й бяха толкова ясни за него и по прiнцип за всеки демон в близките 4 мили.
-Здравей Жизел.-усмихна се и огледа парка. – Страхотна вечер си избрала за „бягане”-той искаше да се засмее. Всъщност усмивката му играеше на лицето му и коремът му се стягаше готов да прихне, но вместо това остана така. Очите му продължаваха да се разхождат по нея. Е щеше да е доста жалко тя да умре. Щеше да е голяма, голяма загуба. Но пък сигурно щеше да е доста красив дух. Комън стоеше пред нея без да се замисли че сигурно ще я стресира или ужаси. А може би изплаши. Той не можеше да се съобразява с подобни неща. Просто не бе присъщо на личността му.

by **Elle.** Нед Мар 30, 2014 1:15 pm

Докато лежеше на тревата и наблюдаваше как небосклона над нея се въртеше, внезапно сякаш от нищото изникна някакъв мъж. Тих писък се отрони от устните на блондинката и тя се надигна, само за да започне да пълзи назад, колкото се може по- далеч от него, решила че е мъжът от преди малко или някой друг, който би се зарадвал на факта, че тя е в не особено трезво състояние. Но когато чу името си, произнесено от този непознат, кръвта й сякаш се смрази във вените. Та той откъде можеше да знае нещо подобно, тя никога не го беше виждала, а още по-малко да го познава. И все пак се замисли дали не се познават отнякъде, но никакви спомени не нахлуха в главата й.
Не можеше да прецени дали тази усмивка на лицето му й изглежда мила или зловеща. Но определено присъствието му беше доста зловещо, да не говорим за изненадващото появяване, което й изкара ангелите.
Русокоската продължаваше бавно да се придвижва назад, докато гърба й не опря в една пейка.
-Откъде знаеш името ми? - попита тя.
Примири се, че явно ще трябва да говори с непознатия и искрено се надяваше да не я сполети нещо лошо и да не се окаже някой сериен убиец. Но тя така или иначе щеше да умре.. и ето въпросът "Защо?" отново изникна в съзнанието й, заедно с още куп разбъркани мисли и други въпроси, на които едва ли щеше да получи отговор. Освен защо, се питаше защо точно тя и откъде по дяволите се случи всичко така изведнъж. Сякаш беше един ужасен първи април, който обаче нямаше да свърши и шегите щяха да останат. Да, най-вероятно просто съдбата беше решила да се изгаври с Жизел по възможно най-лошия начин поради причина, която не можеше да си обясни.
-А ти кой си? - попита го почти след като беше задала и първия си въпрос.
Въпреки, че беше надмогнала уплаха си от този непознат, тя все още беше нащрек, готова да хукне в някаква неизвестна посока, само и само да се махне оттук. Чакаше само една секунда невнимание от негова страна, за да се изправи и да побегне назад. И точно тованаправи. Не знаеше дали е избрала правилният момент, но тръгна. Тичаше по тревата, в обратната посока, обръщаше се, за да види дали не е след нея. Дали това беше най-умното, което можеше да направи? Едва ли, но това беше първото, което й хрумна. Продължаваше да бяга напред, мислейки че с всяка крачка все повече се отдалечава от него и ще се измъкне оттук.

by **Jamie Commun ◭** Нед Мар 30, 2014 1:40 pm

Хората бяха толкова предсказуеми. В действителност всички реагираха по един и същи начин „Кой си ти? Какво искаш?От къде знаеш името ми?” все същите въпроси от всички прокълнати. Всяка година, всеки ден. Едно и също и сякаш просто не осъзнаваха колко всъщност са.... Еднакви. Комън имаше това усещане, че когато Господ или който там е създал хората е използвал насекоми за създаване на мозъка им. Дори най-интелигентните от тази раса бяха.... На ниско ниво. Всъщност всички онези интелектуалци и философи бяха по-добрите. По-добрия вид. Точно като Комън или просто нещо свръхестествено. Да, създания от отбора на злото, с различни наклонности. Да ви се прииска да вдигнете парти за откритието си.
Не че точно това имаше значение сега. Не, че имаше значение изобщо. Джейми се загледа след нея и се запита дали изобщо да си прави труда да я „гони” не че щеше да се напрегне да тича. Нямаше нужда от това. Все пак демона щеше да остане във форма с или без тичане. Просто бе генетично подобрен. Колко забавно. Сините му очи следяха всяка нейна крачка наблюдавайки я докато почти не се изгуби от погледа му. Той отново се телепортира пред нея и пъхна ръце в джобовете си.
-Нека пропуснем частта в която отново пищиш, окей?? Боли ме главата.- отново се усмихна, но този път не чак толкова „добронамерено” като предния и се облегна на едно от дърветата.
-Аз съм Джейми и съм тук, за да ти помогна. Всъщност това е много, много относително понятие. Виж бих.... Ти помогнал или бих те убил. На кратко аз съм този с който или ще сключиш сделката на живота си или ще те прати в гроба и ще си говорим като станеш дух. – той прокара ръка през косата си. Остроумие. Отново го използваше. Сякаш го бе прихванал от Абадон. И как да не го прихване от нея. Та толкова години в нейната компания или тази на Натаниел го превръщаха в по-лошо тяхно копие. Всъщност много по-лошо тъй като Абадон имаше поне някакви скрупули, а Натаниел... Е той си бе психопат... Всъщност може би бе на равно с него.
Сините му очи се промъкнаха по лицето й и той въздъхна.
-Добре... Ти си прокълната и вече знаеш това.... Естествено това, което ти се случи преди малко в онази пряка е нищо в сравнение с това което ще продължи да ти се случва. Смърт и проблеми ще те следват навсякъде. Няма да се измъкнеш и преди да ме попиташ защо.. Не мога да тиу отговоря на този въпрос. И не искам, така че.-той млъкна предусещайки как ще му се наложи да изнесе цяла реч. Господи мразеше тази част с обясненията. Не можеха ли да преминат на „Е ще убием ли някой твой близък или да убия теб?” и да приключат? Не, трябваше да мине цялата процедура с „образоването на тема-проклятие” може би трябваше да си направи реклама? „Джейми Комън, преподавател по „проклятия” заповядайте в часовете му” не... Трябваше да измисли нещо по-оригинално. Той тръсна глава, за да избие тези си мисли от главата и продължи.
-Жизел, аз мога да ти помогна, за да не умреш. Но това ще има определена цена и тя не е материална. Ако се успокоиш мога да ти обясня или да се гоним така цяла вечер... В най-лошия случай ще дойде друг и той няма да е толкова търпелив... –защото за момента от изминалите може би десет минути Комън бе много търпелив. Дори прекалено. Още нещо не присъщо на неговата особа.

by **Elle.** Нед Мар 30, 2014 2:06 pm

Тичането не успя да й помогне, защото отново този непознат изникна пред нея. Добре, това вече беше досадно, защо в такъв случай тя се мъчеше да избяга след като явно нямаше да успее. Може би щеше запореден път да тръгне в другата посока, ако той не беше спечелил любопитството й, когато се представи и й каза, че е тук, за да й помогне. Русокоската нямаше ни най-малка представа дали това е истина и как изобщо той би могъл да й помогне, но думите му отново и отново се повтаряха в съзнанието й и с всяко повторение звучаха все по-достоверно. А и сякаш Жизел имаше някакъв избор.. Щеше да умре, така че помощта му може би била доста добра опция, която се появи в подходящия момент. Не губеше нищо, ако просто се спреше за секунда, за да го изслуша.
Беше започнал да говори за това, че тя е прокълната, но това вече бе известно на синеоката девойка. Всички други допълнения й дойдоха изневиделица. "Смърт и проблеми навсякъде" - това се запечати трайно в съзнанието й. Изникнаха картини, които не бяха никак розови, а с всяка следваща дума на Джейми, картините ставаха още по-мрачни. Сякаш Жизел предчувстваше какво може дай се случи. Още преди да успее да го попита защо, той уби надеждите й, че ще получи отговор на този въпрос. А това силно я интересуваше, искаше да знае защо трябва да умре. И защо точно тя. Да, обичаше си живота и определено не й се умираше. Искаше да научи историята на семейството си.. дали те не бяха сторили нещо, за което трябва да плащат наследниците? Е, на това Жизел не можеше да отговори, а очевидно и светлокосият мъж пред нея нямаше намерение да й отговори.
-Как ще ми помогнеш? - попита го тя.
Беше споменал, че цената не е материална, с което отново въображението на Ел заигра. Какво би поискал някой, ако не нещо материално, какво му беше нужно на него и каква щеше да е цената, която русокоската трябваше да плати, за да запази живота си.
-Не искам да умирам.. - тихо въздъхна Ел, примирена със ситуацията, в която беше.
Някак не й се вярваше той да успее да й помогне, нямаше особено големи очаквания, но все още имаше една малка искра надежда, последната.

by **Jamie Commun ◭** Нед Мар 30, 2014 2:57 pm

Гледаше я и си спомняше всички подобни случай преди нея. Всички на които бе предлагал тази сделка. Някои отказваха, други се съгласяваха и цял живот носеха вината в сърцата и душите си. Всъщност тези, които се съгласяваха и се измъкваха не бяха по-добри от един убиец. Но това не бе проблем на Комън. Подобни неща никога не са били негов проблем. Той повдигна вежди и се огледа. Чудеше се как да й предостави думите „Ами ще трябва да убиеш някой” всъщност тя нямаше да убие някой неин близък буквално. Просто щеше да пренасочи лошият си късмет към него. Покъртително.
-Сигурен съм, че не искаш да умреш. Но пък не е толкова зле. Ако умреш и станеш дух ще си... Безсмъртна. Всъщност ще си мъртва, но няма как да те убият повторно.-засмя се и поклати глава. Ставаше прекалено жлъчен на моменти. Комън въздъхна отново и се доближи до нея. Не знаеше защо, но изпитваше желание да я гледа право в очите докато й казва горчивата истина.
Тялото му почти се сблъска с нейното, когато той хвана брадичката й между палеца и показалеца си и я накара да погледне в очите му.
Зениците му бавно започнаха да се разширяват, докато очите му не станаха чисто черни. Той усещаше дъха й, миризмата й на свежест примесена с нотките на страха бе като най-прекрасния парфюм за демона. Той притвори черните си очи и прошепна
-Мога да махна проклятието от теб, като го прехвърля на някой друг. Някой твой близък. Майка, баща... Брат или сестра. Дори на любовника ти. Някой, който обичаш. Той ще умре вместо теб, а ти... Е ти ще си измъкналата се от проклятието. Всъщност....- той замълча за момент и очите му огледаха парка. Питаше се дали вече е започнала да вижда духове.
-А, ако откажеш...Ще съм почти винаги до теб докато не се случи най-лошото... –той сви отново рамене и отстъпи една крачка назад, а очите му отново станаха сини. Любопитството какво ще избере малката мис някак си го изяждаше. Това бе едно от най-любимите му неща. Да вижда колебанието, страха.. Отчаянието. Да вижда объркването в хората. Все едно някой го гъделичкаше с перо по най-чувствителното място. Беше му същевременно забавно и с времето му ставаше досадно.

by **Elle.** Нед Мар 30, 2014 3:11 pm

Докато той се приближаваше към нея, русокоската не го изпусна нито за миг. Не изпусна очите му нито за миг. Наблюдаваше как от сини малко по малко ставаха все по-тъмни, докато накрая не станаха черни. Това някак я изплаши, но щом досега не я беше уби, едва ли щеше след като си смени цвета на очите. Когато се пресегна, хващайки брадичката, сякаш по крехкото й тяло премина ток. Потръпна. Дали от страх.. не знаеше. Потрепери при това леко докосване и от близостта, в която той се намираше до нея.
"Не!". Тази дума изникна в съзнанието й, сякаш написана с ярък неонов цвят. Още преди да довърши думите си, Жизел вече знаеше отговорът, който щеше да последва от нейна страна. Нима някой би жертвал роднина или човек, когото обича? Наистина ли имаше такива хора? Е, тя не беше такава и колкото и ценен да беше животът й, не би причинила нищо подобно на близък човек. Родителите й бяха лъгали толкова време, бяха крили, че е осиновена цели 18 години и макар да им беше бясна до преди минути, тя не можеше да прехвърли проклятието си на тях.
Синеочката клатеше глава, докато Джейми говореше.
-Не, няма да го направя. Не - някакво отчаяние се долавяше в гласа й.
Но колкото и отчаяна да беше, нямаше да стори зло на хората в живота си. В крайна сметка всеки щеше да умре рано или късно, но просто Ел предпочиташе да не разбира за това.
-Защо ще бъдеш до мен? Нима ти трябва да ме убиеш? - попита го тя.
Не разбираше, всичко това беше нещо ново за нея. Не можеше да проумее и защо той ще бъде почти винаги до нея, нима трябваше да я следи.. или пък той самият да я убие? Тя не знаеше отговорът на този въпрос, но се надявашеда го разбере съвсем скоро.
-Някой не се ли е измъквал от проклятието без да се налага да умре негов близък? - попита го тя, поглеждайки го, забелязвайки, че черните му очи отново бяха придобили онзи хубав син цвят от по-рано.
Ако отговорът му беше не, най-вероятно русокоската щеше да се примири с положението, колкото и да беше лошо то. Но се надяваше да й отговори положително, за да има някаква малка надежда, която да й помага през оставащото й време.

by **Jamie Commun ◭** Нед Мар 30, 2014 4:53 pm

Веждите му се повдигнаха, когато чу отказа в съзнанието й,а с лед това и когато тя го изрече на глас. Комън наклони глава на една страна и му се искаше да плесне с ръце. Е, това не го очакваше. Въпреки че Жизел наистина изглеждаше прекалено добра, той не очакваше да му откаже. Особено след като бе осиновена. Комън прочисти гърлото си и поклати глава.
-Не... Няма как да се измъкнеш. Никой не се е измъквал или поне аз не знам за такъв случай. Прокълнатите за които отговарям аз... Никога не завършват живи. Това ми е работата, което отговаря и на другия ти въпрос защо ще остана до теб. –той замълча осъзнавайки се как звучи това. Всъщност нямаше в предвид че ще е до нея, като да й държи ръката или да я утешава. Просто да се увери дали ще свърши така, както трябва да свършат прокълнатите. Мъртва. Колко жестоко звучеше. Всъщност, наистина жестоко. Комън усети как телефона в джоба му вибрира и с неохота го извади. Съобщение. Дори не си направи труда да го чета. За какво му бе да чете поредния скучен смс от... Какво? Събратята му. Сигурно му даваха отчет за някоя като нея как е свършила и да даде информацията на Абадон. Не, не и в момента.
Комън скръсти ръце пред гърдите си и я огледа отново.
-Знаеш ли.. Жалко че не прие да сключим сделка. Щеше да си една от хубавите целувки на този бизнес.- той се засмя и поклати глава.- Кажи ми като почнеш да виждаш духове. Винаги ми е била забавна първата реакция. Нещо като „О, Боже Господи” и мини инфаркт.- добре... Може би трябваше да спре да се държи така. Наистина трябваше. Но как се предполагаше, че ще успее да промени същността си? Не му се получаваше. Още не се бе появил човека способен на това. Той отново погледна към блондинката увисила нос.
-Ей... Ако не друго поне можеш да се забавляваш през последните ти.. Дни, а може би месеци... Отиди да пийнеш нещо. Не сега, достатъчно си пила днес... Просто прави нещо забавно. Едно момиче, много приличаше на теб... Тя отиде в Лондон на Лондонското колело. – харесваше онази прокълната. По принцип Той не обичаше да ходи на такива места и стъпваше там с такава неохота следвайки прокълнатите. Но в Лондон бе забавно. По-забавно от колкото след първата световна. Но навсякъде бе по-забавно след като бяха приключили Световните войни. Добре де и кризата след тях.

by **Elle.** Нед Мар 30, 2014 5:27 pm

Колкото повече седеше там и колкото повече Джейми продължаваше да говори, усещаше как започваше да обмисля варианта да се спаси. Но сърце не й даваше да жертва нечии чужд живот, за да запази своя. Не беше такава егоистка, за да гледа първо тя да е добре, не беше отгледана по този начин. Не би пожертвала живота дори на така наречения си баща, който я беше удрялневеднъж. Все пак въпреки всички шамари той се беше грижил за нея през тези години. Но защо след като не можеше да пожертва друг, тя толкова упорито обмисляше този вариант, който мъжът срещу нея й бе предложил? Отчаяние? Страх? Можеби се беше получила една хармонична смесица между двете и това караше Ел да изневери на ценностите си и да започне да мисли егоистично.
След секунди чу нещо, което вече й се стори прекалено.
-Духове ли..? - попита тя, като очите й се разшириха изненадано.
Това й идваше малко в повече, дали щеше да го понесе? Не, едва ли. По-скоро щеше да полудее и да умре в някоя психиатрична клиника. При тези думи, идеята за сделката все повече започваше да играе в съзнанието й, но Жизел поклати глава, за да се опита да прогони тази мисъл.
-Ако го направя.. и се откажа. Ако го направя, но въпреки това реша, че не мога да жертвам някой друг, мога ли отново да си получа проклятието? - попита го тя.
Колко ли странно и смешно му звучеше на Джейми. Едва ли някой друг някога си беше искал проклятието обратно и най-вероятно Жизел беше първата, която му задаваше този въпрос. Осъзнаваше колко глупаво беше прозвучало това нейно запитване и очакваше той да й се изсмее в лицето.
-Значи дори не се знае колко време ще живея? - попита го тя и повдигна вежди, а гласът й неволно се повиши.
Не можеше да живее в такава несигурност. По начало изобщо не желаеше да приеме факта, че ще умре, а сега дори не знаеше и кога да го очаква. Докато се стигнеше до този момент, най-вероятно вече щеше да е психически нестабилна и да страда от параноя в най-тежка форма.

by **Jamie Commun ◭** Нед Мар 30, 2014 5:58 pm

Като я гледаше така можеше дори да каже че е някак си очарователна. Всъщност тя наистина бе очарователна. Терзаеше се, чудеше се. Колебаеше се. Точно това, което Комън очакваше. Въпросите й бяха напълно очаквани. Всъщност много му напомняха на всички останали. А тя си мислеше че е първата сетила се да попита за това.
-Може би трябва да прекараш още няколко дни като прокълната. Да видиш плюсовете и минусите и след това да прецениш? След първия дух, който ти се изпречи вече ще искаш да го махна. Но това колебание.- той поклати глава и изцъка с език.
Добре де, харесваше му че така се тормози, но пък нали трябваше сделката да изглежда като една в живота. Не че и не бе такава.
Комън се запита какво да прави с нея.. Да остане и да я чака да се колебае или да си тръгне и да я остави... Във всички случай нямаше как да се измъкне. Каквото и да направеше винаги щеше да стигне до една и съща позиция. Тази да избере. Но избора й нямаше да трае прекалено дълго. Все пак Комън не бе способен да чака, лесно се изнервяше и.. Ами отрежеш ли го веднъж, втори път няма. А на нея дори й предоставяше избор. Може би защото наистина бе красива. А като всеки мъж с що годе здрав разум той имаше слабост към красивите жени.
Джейми я огледа и отново поклати глава.
-Ще ти оставя номера си. Ако си промениш решението можеш да ми се обадиш, ако ли не.. Ще се засечем още няколко пъти, но няма да ти предлагам нищо повече. Имаш право да решиш само веднъж... Това не е концерт по желание.- той дори не си направи труда да й поиска телефона или нещо такова. Извади го от джоба й и записа номера си. Чудеше се дали да не го остави на бързо набиране, но пък това значеше да й натрапва именно избора с отърваването от заклинанието. Не... Той не беше такъв. Комън прокара ръка през косата си и й даде телефона.
-Предлагам ти да си вземеш такси.... Въпреки че има вероятност да катастрофираш...- той се подсмихна и мина покрай нея. Комън вдигна качулката на суичъра с който бе облечен и я смъкна над очите си. Пъхайки ръце в джобовете си тръгна към изхода на парка. Тъмнината и липсата на хора му позволяваха да се разходи. Не обичаше да е заобиколен от пищящи деца или натискащи се двойки.. Още по-малко от бабички или нещо подобно. Дори го втрисаше от мисълта за това. А и колкото бе любител на слънцето... Не.. Късните разходки най го устройваха.

Ако искаш може да пишеш че му е звъннала или ддз :D Квото ти хрумне.

by **Elle.** Нед Мар 30, 2014 6:21 pm

Джейми й остави номера си след което тръгна към изхода на парка. Жизел продължи да седи там, загледана към дисплея на телефона си, но го прибра в джоба си, твърдо решена да не се обади. Дори понечи да го изтрие, но нещо я накара просто да прибере джаджата в джоба си и да не пипа номера. Седна на една пейка и се замисли.
-Труден избор, а? - чу от едната си страна и се обърна, мислейки си, че е отново Джейми.
Но не беше. Опита се да извика, но не успя. Дори звук не излезе от устните й. Дух. Значи все пак той беше прав и наистина щеше да започне да вижда духове. Сед секунди изчезна. Дали с времето щеше да става още по-зле. Русокоската стана от пейката, защото беше започнало да захладнява. Реши да се прибере пеша, може би заради думите на Джейми за това, че може да катастрофира. Но и пеша можеше да я блъсне някоя кола, или да се натъкне на някой маниак убиец.
Скоро беше в дома си, всички спяха и това много я устройваше, защото не искаше да говори с тях. Прибра нещата си, решена да отиде при някоя позната за през остатъка през нощта, но на излизане една ръка я хвана за косата в тъмното и грубо я дръпна.
-Къде си мислиш, че отиваш, малка неблагодарница!
Жизел успя да познае гласа на "баща си", който звучеше недоволен от идеята й да избяга. Дръпна я и без особени усилия я запрати към стената, а Жизел се свлече на пода. Отново хващайки я за косата я изправи, само за да я удостои с един звучен шамар. Но в тази суматоха единственото, което така нареченият й баща направи, беше да събуди цялата къща. Жизел седеше на земята, хлипаше и се държеше за бузата, докато наблюдаваше как брат й беше хванал собствения си баща й му връщаше за всичко, което той причиняваше досега на Жизел. Сред боя, който настана, Ел се възползва, за да избяга, оставяйки всичкия си багаж.
_______
Изминаха няколко дни, в които Жизел прекарваше у приятелки и познати. Джейми се оказа прав и духовете, които Ел виждаше ставаха все повече, подлудяваха я. Един ден реши, че трябва да се прибере, за да се сбогува с "брат си и майка си". Прибирайки се обаче не завари там нито един от тях, а баща си, в готовност да довърши започнатото от нощта, в която Жизел беше избягала.
Дори не усети кога и как успя да се измъкне от него, след опита да я прибие, но се намираше отново на улицата. Леко раздърпана, с нови синини, които прикри с една голяма жилетка.
Треперейки, извади телефона си и успя да набере номера, който й трябваше.
-Джейми.. - каза я съвсем тихо и изплашено, но това беше напълно достатъчно, за да може той да разбере за какво точно го търсеше тя.

by **Jamie Commun ◭** Нед Мар 30, 2014 6:49 pm

Колкото повече време минаваше толкова повече Комън се възхищаваше на упоритоста на блондинката. Можеше ясно да види и усети какво й се случва. Той не бе до нея физически, но бе в съзнанието й. Плюсовете на телепатията. От време на време наистина не можеше да повярва, че тя е толкова инатлива. Просто очакваше да се откаже след първия дух, който види и да се приключва с тази меланхолия. НО тя бе продължила и си бе изпатила. Лошия късмет я следваше. До дома й и навсякъде. Смъртта се въртеше около нея и изчакваше подходящия момент.. Момент който Комън нямаше нерви да изчака.
Бе спрял да се интересува дали тя ще отстъпи след втория ден. Не я търсеше къде се намира и просто живееше живота си. Или с две думи- тероризираше хората.
Всъщност не през цялото време, а когато стигна до хубавата част от своето мрачно ежедневие и бе в леглото на една от най-големите красавици в града.. Забавлението му бе прекъснато. Той затвори очи и подпирайки се само на една ръка с другата се пресегна и взе телефона си от нощното шкафче. Зеленооката брюнетка под него се намръщи, когато той отговори.
-Да?- гласът му прозвуча грубо, студено. Дори от части делово. Когато чу тихия и изплашен глас телепатията му се отприщи и покри територията на целия град, докато открие блондинката. Спомените й нахлуха в съзнанието му и той трепна. Нямаше нужда да я пита за да разбере какво става. Всъщност ставаше точно това, което той й бе казал. Естествено, ако той не го знаеше-кой?
Комън дори не й отговори затвори и погледна към момичето под себе си.
-Не ми казвай че си тръгваш.-сопна се момичето, а той се дръпна от нея.
-Работа, знаеш как е.- той се облече на бързо и дори не си направи труда да се вкарва в ред. С раздърпана риса и рошава коса се изниза от апартамента, за да може спокойно да се телепортира при Жизел. Материализира се точно зад нея и едва тогава започна да закопчава ризата си.
-Отне ти повече време от колкото очаквах.- каза и погледна към нея. Очите му минаха по широката жилетка. Джейми не бе от тези, които пазят по-слабите. Както вече ни стана ясно той бе задник. Не му бе жал, че е изяла малко бой... Дразнеше го факта, че на този тип жени просто не им отиваше да бъдат пребивани. Добре де... Точно красавиците ядяха най-много бой. Но в очите на Комън не беше така. Те бяха като.. Добре де секс играчка е груб израз.. Но за човек без чувства.. Това е най-милото което ще получите.
-На твое място бих го убил лично, вместо да му прехвърлям проклятието... Но пък няма нужда да влизаш в затвора за убийство, така че и твоята идея е ума.- той се засмя и вдигна поглед към лицето й. Странно, но тя бе истински изплашена.

by **Elle.** Нед Мар 30, 2014 7:18 pm

На Джейми не му отне много време да се появи, буквално след броени секунди беше при Жизел. Тя явно беше свикнала с мисълта, че той се появява така изневиделица и този път не се стресна, когато сякаш от нищото се появи той. Но решителността й сякаш намаля. Как можеше да намалее предвид факта, че този човек си заслужаваше проклятието й, след като откакто опита да си отиде се опита два пъти да я размаже на пода. Но все пак не тези моменти надделяваха в съзнанието й, надделяваха онези, в които всички живееха като семейство. В които баща й не замахваше срещу нея, а я прегръщаше преди лягане. Но това беше преди много време. Коренно се промени, когато Жизел разбра, че е осиновена.
-Започнах да виждам духове.. - каза тя, поглеждайки към Джейми.
Но той най-вероятно вече знаеше това. Знаеше много неща, най-верояно сори повече отколкото Ел изобщо можеше да си представи. Но това не беше най-лошото. Духовете не бяха най-лошото нещо в ежедневието й. Беше това, че познатите й бяха започнали да я мислят за луда, когато споменеше за това, което й се случваше. Накрая беше решила да не казва на никой за нищо. Беше изпадналав безизходица, но от това положение все пак имаше изход. Един ужасен, безсруполен и егоистичен изход. Жизел погледна към вратата на дома си, погле срещна погледа на Джейми.
-Би ли ме махнал оттук? - попита го тя.
Не искаше да вижда повече това място, не можеше да направи това, което се канеше пред дома си, защото беше убедена, че ще изгуби тази сигурност и ще се откаже. Може би водена от гнева си в момента беше решила на сто процента, че няма да остави баща си ненаказан за действията си. Макар и невероятно изплашена от цялата ситуация и всичко, което й се случваше напоследък, Жизел се опитваше да прикрие това и да се покаже като смела и решителна, макар и това далеч да не беше така, както тя искаше.
-Не искам да го направя пред дома си - допълни тя, надявайки се той да я разбере и да се махнат от това място. По възможност преди да е умряла.

by **Jamie Commun ◭** Нед Мар 30, 2014 7:37 pm

Усмихна се при думите й за духовете. Да, бе на ясно с този факт. Всъщност дори я разбираше въпреки че те не бяха лоши. Някои бяха леко чалнати, но какво толкова. Не бяха толкова лоши. Дори бяха забавни в някой случай. Думите й го накараха да обърне вниманието си към нея.Той се доближи до Жизел и улавяйки я за едната ръка кимна.
-Да те махнем от тук в такъв случай.- той се дематериализира заедно с нея и в тази секунда се запита къде да отидат. Всъщност не се сещаше за много места на които би могъл да отиде с жена. Особено с нея.
Първата картина в главата му бе старото имение в края на града. Не се подвеждайте от „старото” имението си бе съвсем наред. Просто в него пребиваваха основно демони. И то когато нямаше къде да отидат. Бе създадено от самата Абадон, ако слуховете са верни и винаги имаше някакви новости в него. Всеки негов брат или сестра оставяше нещо след себе си.
Когато стъпи на твърдата земя в градината зад къщата пусна ръката на блондинката и се огледа. Да, наистина това място се променяше с всяка следваща секунда. Комън потърка лице и издавайки устни напред, изду бузи като малко дете и разпери ръце.
-Дом, сладък дом. –засмя се и се обърна към нея.
-Базикам се, Не живея тук.- и наистина не живееше. Бе идвал веднъж или два пъти и то защото го мързеше да се прибере в собствения си дом, а тук имаше с кой да говори... Или да спори, както се случваше в повечето случаи.
Той се настани на един шезлонг и се излегна назад, разкопча отново ризата си и кръстоса крака един върху друг, като се препичаше на слънце.
-Жалко, че не си взех слънчевите очила.- въздъхна и погледна към нея.
-Да те оставя да помислиш още илии ще прескочим на частта с „Да съгласна съм осиновителя ми да умре вместо мен, целуни ме Ромео.” Може да пропуснем частта с Ромео- засмя се някак си грубо. Всъщност цялото му поведение бе грубо.

by **Elle.** Нед Мар 30, 2014 7:56 pm

Тя му беше истински благодарна, че я махна оттам, защото не можеше да гледа мястото, където беше прекарала толкова години, докато вършеше това, което си беше наумила.
С Джейми се озоваха в двора на едно имение и докато той говореше някакви неща за имението и подхвърли нещо за слънчеви очила, Жизел за секунди забрави за какво всъщност са тук и се усмихна. Но в мига, в който я попита дали ще мисли още усмивката й изчезна от лицето и се замисли. Не, не теябва да мисли повече! Колкото повече го обмисляше, толкова повече смелостта й изчезваше и биваше заменена от вина. Вина, която така или иначе нямаше да избегне, след като предаде проклятието си на "баща си".
-Ако ми дадеш време да помисля, има голям шанс да се разубедя, така че е по-добре да го направим колкото се може по-бързо - каза Жизел, като говореше напълно серизоно.
Усети, че не трябва да мисли повече дори минута, защото в противен случй щеше да се обърне и да си тръгне. И най-вероятно да умре на втория завой, или третия. Кой знаеше? Да, тази неизвестност я убиваше и беше едно от най-лошите неща, дори духовете не бяха толкова зле, колкото това, че не знаеше кога може да й се случи нещо.
-Да, съгласна съм осиновителя ми да умре вместо мен, целу.. Какво?
Повтори думите му, докато не стигна до края на изречението и не осъзна какво всъщност говореше.
-Как така да ме целунеш? - поклати глава тя.
Най-вероятно просто се шегуваше с нея, защото в момента беше способна да повярва на всичко и той просто искаше да се посмее на нейното недоумение.

by **Jamie Commun ◭** Нед Мар 30, 2014 8:17 pm

Въздишка се откъсна от гърдите му. Добре де. Беше от части забавно. Беше си много забавно, но не това искаше Комън. Той се изправи и се доближи до нея, като не правеше никакви резки движения. Сякаш се доближаваше до изплашена газела, готова да побегне.
-Това е сделка красавице, а аз съм демон... Как мислиш се сключва една сделка? Ние сме цивилизовани. Не искам кръвта ти, не искам кичури коса или специално ръкостискане. Делова целувка. –той сви рамене и прокара ръка през русите си кичури коса. Добре де... Реакцията й колкото бе смешна, толкова и някак си го обиждаше. Тя какво? Не искаше да го целуне ли? За Бога.. Това не бе нормално. Нямаше жена от човешката и не човешка раса, която малко или много да не бе привлечена от него. Или поне той така си мислеше, защото.. Ами просто защото трябваше да е така.
Та той си имаше всичко. Общо взето бе мечтата на всяка жена, като изключим факта че имаше мотор вместо кон или пони, каквото там се води и определено не живееше в дворец... Е добре де и няма да предложи брак на някоя... Но това са допълнения, които са известни само на него... И на всички виждали черното Кавасаки.
Комън отново тръсна глава. Защо имаше навика така да се загубва в собствените си мисли? Защо не можеше да бъде... Нормален? Да бе... Той нормален. Все едно да кажеш на черното бяло, което от художествена гледна точка бе възможно, защото и двата цвята не съществуваха.
Идеално отклонение от темата. Джейми впи поглед в нейния и повдигна едната си вежда.
-Но ако искаш ще извикам някой друг с който да сключиш сделката. Не ми пречи. –той небрежно повдигна рамене и се върна обратно на шезлонга. Нямаше да я гони я. Щом не иска, не иска. Има всякакви типове жени. В случая този тип отказващ да сключи сделка с него. Или по-точно отказващ да го целуне. И повярвайте ми този отказ сигурно щеше да го тормози много, много дълго време.

by **Elle.** Нед Мар 30, 2014 9:42 pm

-Е, не го приемай лично, просто не знаех, че така се сключва сделка - поедигна рамене русокоската, поглеждайки към русокосият мъж пред себе си.
Тя не беше демон, нито пък имаше нещо общо със свръхествественето и нямаше ни най-малка представа как се сключват сделките. Може би за нея беше леко странен този начин за сключване на сделка, но очевидно за демоните не беше никак странен. Явно това беше нещо обичайно за тях, да целуват непознати от време на време.
-Съгласна съм - каза тя, когато в далечината съзря поредния дух.
Искаше това да спре и нямаше да й липсват духовете и постоянните проблеми около нея. Страхуваше се, че може и някой друг неин близък да пострада.
Желанието й да спре да се страхува от всеки пореден ден беше огромен. Да се събуди без да мисли дали днес ще умре и дали ще види поредния дух.
-Не. Не викай друг, все пак едва се доверих на теб - добави след това, поглеждайки към него.
Сама не вярваше, че му се беше доверила, но след като нямаше никакво друго решение на проблема й, помощта на Джейми й се виждаше единствения изход от ситуацията, в която незнайно как беше попаднала. Искаше й се да научи всичко около това проклятие, но повече искаше да се отърве от него.
-Пък и като ще целувам някой, нека поне е познат - повдигна тя рамене, макар че се чувстваше неловко от факта, че трябва да го целуне.
Не, че не би го направила или че той не беше привлекателен, но това си беше целувка, за едно човешк момиче не беше най-нормалното нещо да целува демони, докато сключва сделки.

by **Jamie Commun ◭** Пон Мар 31, 2014 7:46 am

Затваряйки очи, на лицето му се появи онази ужасна усмивка на самодоволство. Комън въздъхна отново и се протегна. Добре де, нямаше да я дразни. Изправи се и отново тръгна към нея. Накланяйки глава на една страна той уви едната си ръка около талията й,а другата мина зад врата й придърпвайки я към себе си.
-Значи имаме сделка.- той впи устни в нейните. Не, нямаше никаква страст в тази целувка. Бе целувал хиляди така. Точно по този начин преди нея. Само, за да подпечата договора. Защото просто такива са правилата.
Сякаш усети как поема нейното проклятие и то преминава през него, за да се стовари с всички сили върху баща й. Комън се отдръпна от нея и се подсмихна.
-Е.. Добре дошла при отървалите се Жизел. Наслаждавай се на живота си.- той я пусна и погледна към духа, който тя самата бе видяла. Странно, но на Комън те наистина не му правеха такова впечатление. Наистина го забавляваха.
-Жалко, щеше да е хубаво допълнение. Щеше да разкраси обстановката.- чу гласа на мъртвеца и се засмя. Той поклати глава и пъхна ръце в джобовете на дънките си.
-Е? Да те оставя някъде?- очите му отново преминаха по лицето й и се спряха на устните й. Всъщност онази вечер, когато бе казал че ще му хареса да я целуне не го мислеше сериозно. Но сега, след като го бе направил макар и целувката да не бе нещо специално или обвързващо наистина се замисли за това. Тя имаше приятни, меки устни. Дори можеше да усети сладкия им вкус върху своите. Странно. Всъщност не беше странно. Човешките жени винаги са били привлекателни по един или друг начин.

by **Elle.** Пон Мар 31, 2014 4:16 pm

Може би при други обстоятелства тази целувка дори би й харесала, но в момента не беше така. Всъщност.. да, точно така беше, наистина й хареса, но бързо разкара тази мисъл от главата, защото осъзна колко глупава беше тя. Все пак това беше просто сделка, а целувката не беше нищо. Беше като.. някакъв вид клеймо, с което да подпечатат тази мръсна и мрачна сделка.
Когато Джейми я пусна, все още беше останало едно чувство от допира му, но когато заговори върна Жизел отново в реалността. Да я остави някъде? Къде можеше да я остави? Не можеше да се прибере в дома си, защото вече нямаше такъв. Не можеше да отиде и при познати, защото след историята сдуховете я мислеха за яко чалната и всички й бяха препоръчали среща с психиатър, но Ел изобщо не беше луда. Беше си в ред и мислеше по-трезво от всякога. И като казахме трезво.. в момента не изглеждаше никак трезва в този си вид, затова прокара пръсти през косата си, привеждайки я в един далеч по-приемлив вид.
Значи това беше? Една целувка и край с всичко? Край с всички инциденти, които й се случваха напоследък, край с това да вижда духове, край с цялата параноя, която я беше обзела в последно време? Дори не можеше да го повярва и все още се оглеждаше, в очакване да види поредния дух, но такъв не се появи.
-Благодаря ти - измърмори тихичко тя с наведена глава, защото вината, която я обземаше в момента беше прекалено силна, за да може да се зарадваза себе си.
И отново се връщаше на въпроса му, на който нямаше никакъв отговор.
-Не. Вече нямам къде да отида, така че няма нужда да ме оставяш където и да било. Предполагам ще тръгна където ми видят очите и може някой клошар да ми предложи убежище - каза тя и се подсмихна при последните си думи.
Осъзнаваше, че едва сега започваше трудната част. Брат й винаги би я приютил обратно, но тя нямаше да може да го погледне в очите, след като знаеше, че собственият му баща ще умре по нейна вина.
Погледна Джейми в очите, благодарейки му само с поглед. Четеше се някаква признателност в очите й, примесена с много, много вина, от която едва ли скоро щеше да се отърве.
-Не мога да искам подобно нещо от теб, но би ли останал малко? Все още е трудно да проумея, че всичко това свърши, а и в момента ти си единственият, който не ме мисли за луда.. - каза тя и повдигна рамене, докато погледа й го умоляваше да не й откаже. Не искаше да остава сама, защото това я плашеше, очакваше някой дух, очакваше всичко да започне наново. Джейми със сигурност не беше най-сигурната компания, но в момента беше единствената.

by **Jamie Commun ◭** Пон Мар 31, 2014 4:55 pm

Усещането на самота което се носеше във въздуха. Усещане, което идваше от нея караше Комън да се пита дали той някога е усещал подобна самота. Изпадал ли е в подобно положение? Всъщност не беше... Защо? Защото той можеше още сега да се телепортира в Европа или някъде, където поиска и да намери какво да прави. Да отиде в някой, хотел защото дори да нямаше пари, щеше да накара хората там да го пуснат. А в най-лошия случай би се върнал при Абадон. Но и той нямаше нужда от дом. Нямаше нужда от приятели или семейство. Не му бе нужна нечия подкрепа, за да се оправи или да стане и да тръгне. Нямаше нужда от храна, сън и вода. Не че не спеше или нещо подобно, но това бяха просто удобства. Удобства без които можеше пре спокойно да си живее. Но Жизел не бе той. Жизел имаше нужди от подобни неща. Комън я гледаше преценително близо пет минути преди да свие рамене и да кимне с глава.
-Искаш ли да...- какво можеше да й предложи? Да я покани в мезонета? Не му пречеше. Той и без това не се прибираше там никога. Това бе просто празно място, което бе на негово име. Ходеше там в редките случай в които имаше почивка... Демек веднъж на високосна година. Той въздъхна и се огледа. Това добра или лоша постъпка бе? Не бе сигурен...
-Можеш да останеш в апартамента ми. Сигурен съм че ще ти хареса, а и ще има къде да си докато се установиш и... Правя предложение само веднъж така че... Или да или не. Решавай бързо. Не можеш да останеш тук... Или да се скиташ някъде. Сключи сделка, за да останеш жива, а не за да се закопаеш сама.- той сви рамене и се чувстваше някак си не на място. Това не бе той. Мил и... Какво гостоприемен? Ама пък как щеше да я остави на улицата?
Не можеше.. Все пак. Не.. Прекалено бе хубава и някак си добра, за да остане на улицата. А и колко щеше да се застои в апартамента? Максимум месец преди да си намери работа и да си наеме квартира или нещо подобно...
-Не ме бива в това да съм приятел или нещо подобно Жизел.. Не знам как да постъпя докато на теб ти е гадно.. Така че.... –дори не можеше да каже „съжалявам” защото нямаше да е истина. Той не съжаляваше. Не му беше гадно... Всъщност ако му бе гадно за нещо, то това бе за собствената му особа и то ако не е получил нещо което иска. А състоянието "гадно" траеше минута, преди друго особено нещо да грабне вниманието му

by **Elle.** Пон Мар 31, 2014 5:12 pm

Наблюдаваше го напрегнато, докато и той самият замислено я гледаше известно време. Хапеше устни в очакване, докато накрая той кимна с глава. И това някак я успокои, макар да осъзнаваше, че той не беше човек, който би и помогнал да се справи със случилото се. Дори някак се учуди, когатотой се съгласи на молбата й, но сепочувства добре от факта, че няма да е сама точно сега, когато не знаеше дори накъде да тръгне. Очакваше може той да постои с нея известно време, час, може би два, но не очакваше нищо повече от него, нито го молеше за повече. Но той опроверга всичките й очаквания с думите, които последваха.
-Не искам да ти се натрапвам - каза тя.
Щеше да е нахално просто да отиде в апартамента му. Той й помогна за проклятието, а сега предлагаше и това, за злодей беше изключително мил. Е, мил беше относително понятие в случая.
Но той спомена, че веднъж прави предложение и че трябва да реши сега. Какво толкова имаше да мисли тя? Така или иначе нямаше никаква друга опция.. е, освен тази с клошара, но предложението на Джейми бе далеч по-примамващо в момента и не й отне изобщо много време, за да реши, а само кимна с глава.
-Добре, благодаря ти. Аз..аз ще гледам да остана възможно по-кратко. Не искам да злоупотребявам с теб и госториемството ти. Ще се махна бързо.. - заговори Жизел, докато мислеше как възможно по-скоро трябва да си намери някаква работа, за да не се натрапва на Джейми.
-Да, предполагам, че едва ли би могъл да си приятел. Не бих могла да поискам и това от теб, след като отваряш дома си за мен.
Лъжа.
Долна лъжа.
Жизел вярваше, че Джейми може да бъде приятел. Може би не неин, но нечии друг приятел. Това, което я караше да мисли така беше, че въпреки злото, което би трябвало да притежава, той й предложи място където да остане. Когато беше най-сама и безпомощна й бе подал ръка и колкото й лош да беше на пръв поглед, колкото и зле да се държеше понякога, тя едва ли някога щеше да забрави това, което стори за нея. Осъзнаваше, че му коства много да върви срещу природата си и да й предложи помощта си, защото това за нея беше голяма помощ, именно затова толкова силно вярваше, че не беше чак толкова ужасен и зъл, колкото й се видя вечерта, когато я срещна за първи път и й изкара акъла.

by **Jamie Commun ◭** Пон Мар 31, 2014 5:49 pm

Не знаеше какво да каже. Чуваше мислите й и те някак си го ядосваха. Комън не беше мил. Никога не е бил мил. Просто някак си се опитваше да бъде.. Какво? Разумен? Човечен? Той не бе човечен, той бе повреден. Напълно повреден. Ако тя знаеше половината неща, които бе сторил. Всички убийства, изнасилвания... Всички хора, които бе малтретирал и унижавал. Унищожавал. Всички войни в които бе участвал биейки се за и предавайки и двете страни. Всички жени чийто сърца бе разбил, защото мислеха за него по същия начин. Че е мил. Бе мил в момента. Бе мил за момента, защото явно бе в добро настроение. А ако утре полудееше? Както се случваше винаги след неговото добро настроение? Можеше да я убие или по-лошо.... Защото можеше да започне да си „играе” с нея. А той имаше доста различни разбирания и идеи за „игра”... А тя имаше доста коса и кожа по себе си.. И наистина интересна нервна система. Ако можеше да чуе всичко това надали Жизел щеше да го мисли за мил. Всъщност сигурно дори нямаше да говори с него, а да бяга в другата посока.
И той бе готов да й го каже. Да я накара да се ужасява от него. Да й покаже най-лошата си страна, защото не искаше тя да си мисли че той е добър и способен да бъде приятел. Не искаше. Това го вбесяваше и изнервяше.
Но Комън замълча. Замълча и стисна зъби.
-Да... Хайде да вървим.- той отиде до нея и с някаква грубост улови ръката й над лакътя и я телепортира точно във всекидневната на мезонета. Пусна я и започна да закопчава ризата си.
-Ключовете са на плота в кухнята. На два етажа е. Горе има спалня и баня, а на балкона има басейн. Ако имаш нужда от кола в гаража има едно ауди. Не е от най-новите модели. Мисля че е TT, не съм сигурен, но можеш да го ползваш.
Той млъкна и погледна през прозореца. Не беше сигурен какво да направи сега.. Да си тръгне? Да остане? Да отиде и да убие баща й, за да се приключи? Може би трябваше... Може би трябваше наистина да си тръгне, да го убие лично и да се върне при зеленооката брюнетка... Да.. защо не? Погледа му трепна за момент към нея и вътрешно поклати глава. Не, той не бе такъв.

by **Elle.** Пон Мар 31, 2014 6:10 pm

Едва ли Жизел някога щеше да свикне с това телепортиране. Имаше чувството, че й се завиваше свят, когато Джейми правеше това. Беше някак доста странно за нея. За части от секундата се пренесоха на едно ново място, което беше апартаментът на Джейми.
Започна да й говри, кое къде се намира, докато погледът й се спускаше наоколо. Тя нямаше да се възползва и от половината неща, които той й предлагаше, но въпреки това го изслуша.
-Не, няма да се докосвам до повечето неща. Трябва ми само едно малко местенце, където да се сместя без да ти преча - каза тя.
Беше признателна за това, че й осигури място, за да не бъде на улицата, още повече че не беше длъжен да го прави. Именно затова щеше да се опита някой ден да му се отплати за стореното.
Колата привлече вниманието й, може би защото винаги си беше падала по колите. Знаеше повече, отколкото се предполагаше, че трябва да знае едно момиче за автомобилите. Беше заклет фен на всички автомобилни състезания и ги следеше най-редовно. Самата тя караше ауди, но друг модел. Е, сега не караше нищо, защото изостави всичко зад гърба си. Материално и нематериално. Нямаше нищо, освен дрехите на гърба си, като жилетката дори не беше нейна, а на майка й. Причината, поради която й беше голяма. Доста чужди дрехи й бяха големи, защото тя беше доста дребничка. Слаба и едновременно с това нисичка.
-Дали би било възможно да си взема душ? - попита го тя.
Но тук се намесваше проблемът, че това с което беше облечена й беше единственото. Не можеше да стои гола или с кърпа докато изсъхнат дрехите върху нея, нали така?
-Не, всъщност.. забрави - поклати глава, когато не отри решение на тозинеин проблем.
Може би трябваше някой ден да се върне в дома си, за да вземе част от нещата си. Или по-скоро да се промъкне. Като крадец в дома, в който бе живяла до скоро. Най-вероятно щеше да изяде някой друг шамар от баща си, който бе невероятно озлобен към нея от известно време, но това не беше проблем. А може би той вече щеше да е мъртъв..

by **Jamie Commun ◭** Пон Мар 31, 2014 6:43 pm

Ето го. Ето ги. Думите които чакаше. Не, не това за къпането. Комън не бе от мъжете чакащи възможност, за да изчукат някоя жена. Не му пукаше за това. Но мислите за баща й. Тези в съзнанието й. Те му помогнаха да реши какво да прави. Комън се усмихна, точно онази зловеща усмивка, която обичаше най-много в себе си и погледна към нея.
-Изкъпи се. Аз ще ти донеса нещата.- не я изчака да отговори. Той се телепортира точно в коридора на нейната къща. Погледа му мина по снимките окачени на стените и се спря на нейното лице на няколко от тях. Семейни снимки. Ужас. Звук от една от стайте привлече вниманието му и той тръгна натам. Влезе в кухнята и се подпря на вратата поглеждайки към мъжа който се бе навел над чиния пълна със спагети.
-Къде е жена ти старче?- гласът му привлече вниманието на мъжа и го видя как се обръща стреснато.
-Кой си ти и какво правиш в къщата ми?- гласът на бащата на Жизел трепереше. Джейми се усмихна и повдигна вежди.
-Аз съм последния който ще видиш в живота си.
-Крадец ли си?
-Не... Просто убиец. Нищо лично. –Комън се озова до мъжа по-бързо от колкото бе нормално за обикновен човек. Ръката му се стрелна към врата на жертвата му и удари главата му в масата. Направи го веднъж, два пъти и на третия го обърна с лице към себе си притискайки бузата му към дървото.
-Знаеш ли че си бил много лош баща? Дяволски лош баща? – гласът на Комън бе спокоен, интонацията му бе съвсем гладка. Заплашителна.
-А-аз.
-Тис.- повтори Комън и се пресегна към ножа стоящ на плота. Не бе в настроение да продължава това. Не му се искаше да се задържа прекалено дълго, а и искаше да приключи с това проклятие. Той хвана здраво ножа и осъзнавайки че прави нещо, което му бе като мокър сън от много време насам и заби ножа в слепоочието на мъжа. Силата с която го направи бе толкова голяма, че острието се заби в масата, а ужасените очи на мъжа стояха все така широко отворени. Кръв бликна от двете рани и се плъзна по масата и надолу, като капките опръскаха обувките и дънките му. Той извъртя очи и отстъпи една крачка назад.
-Приятно прекарване в ада.- той потупа рамото на мъртвеца и се разходи из къщата търсейки стаята с нещата на Жизел. Когато нацели нейната стая бе най-щастливия демон на земята. Влезе вътре и без да е сигурен какво трябва да вземе намери някакъв сак и започна да тъпче нещата й в него. Не гледаше какво взима, но се постара да има от всичко. Не че разбираше от женски дрехи. Знаеше само как да ги съблича. Когато вече не можеше да сложи нищо повече в сака кимна с глава сам на себе си и се телепортира обратно в апартамента си.
Хвърли го на дивана и се протегна. Ура. Втората му постъпка като „герой” ще вземе да му стане навик.

by **Elle.** Пон Мар 31, 2014 7:07 pm

И отново изчезна изненадващо след като й каза да се изкъпе и че ще донесе нещата й. Явно това да изчезва и да се появява изневиделица му беше някакъв навик, с който Жизел беше започнала да свиква, след няколкото пъти, в които се бяха засичали преди.
Послуша го и махна жилетката, оставяйки я на облегалката на дивана. Махайки я от себе си, заоглежда няколкото по-тъмни белега по кожата на ръцете си. Скоро тези синини щяха да изчезнат, така както изчезна и проклятието й. Проклятието, което в момента беше се стоварило върху мъжът, който наричаше свой баща. Не след дълго се зае с това да открие банята и минутки по-късно събличаше дрехите от себе си. Погледна се в огледалото и прочете нещо в очите си. Сама се укоряваше за постъпката си, която бе взела в момент на слабост и гняв. Но той тогава си го беше заслужил, нали така? А тя беше по-добър човек от него, заслужаваше да живее повече от баща си. Разтърси глава при тези алчни мисли и пусна водата.
Топлата вода я обливаше цялата. И ето, че сега беше сама. Усещаше как няколко сълзи се смесиха с капките по лицето й. Сълзи на яд, вина и донякъде тъга. Сега можеше даси озволи да ги пролее, но не и перд Джейми, защото беше убедена, че това нямаше никак да му се понрави. Някои хора пееха под душа, други размишляваха над философски въпроси, като този защо сме на земята и защо съществуваме. А Жизел просто стоеше там без дори да мисли, опитваше се да изключи всяка мисъл, всяко чувство. Всяка една емоция, която можеше да я обземе и да я срине психически.
След известно време спря водата, чувстваше се далеч по-добре сега. Грабна една кърпа, която ухаеше на някой от прехвалените омекотители с аромат на цветя и други подобни и я уви около тялото си. Излезе от банята, затваряйки вратата след себе си. От косата и падаха ситни капчици, които се търкаляха по рамената й и продължаваха пътя си по кожата й.
Върна се обратно в хола и видя един сак.
-Благодаря ти - каза тя, докато се прокрадваше зад Джейми.
-Ще ти бъда длъжница след всичко - допълни тя.
И определено щеше да е му е длъжница, когато видя каква следа от капки беше оставила след себе си. Без да го отваря, забеляза, че сакът е доста пълен, явно Джейми беше набутал колкото се може повече дрехи вътре, за което Жизел беше много благодарна. Но дори да се беше върнал с две блузки също щеше да му е благодарна, защото не бешедлъжен да го прави. Когато го погледна, забеляза пръски кръв по дънките му. Дали русокоската искаше да знае какво се е случило? Едва ли, но любопитството й беше голямо. И все пак предпочиташе да не го пита. Но погледът й не помръдна от кървавите пръски.

by Sponsored content

Three months ago /Elle and Jamie/

Three months ago /Elle and Jamie/

Re: Three months ago /Elle and Jamie/

Re: Three months ago /Elle and Jamie/

Re: Three months ago /Elle and Jamie/

Re: Three months ago /Elle and Jamie/

Re: Three months ago /Elle and Jamie/

Re: Three months ago /Elle and Jamie/

Re: Three months ago /Elle and Jamie/

Re: Three months ago /Elle and Jamie/

Re: Three months ago /Elle and Jamie/

Re: Three months ago /Elle and Jamie/

Re: Three months ago /Elle and Jamie/

Re: Three months ago /Elle and Jamie/

Re: Three months ago /Elle and Jamie/

Re: Three months ago /Elle and Jamie/

Re: Three months ago /Elle and Jamie/

Re: Three months ago /Elle and Jamie/

Re: Three months ago /Elle and Jamie/

Re: Three months ago /Elle and Jamie/

Re: Three months ago /Elle and Jamie/

Re: Three months ago /Elle and Jamie/

Re: Three months ago /Elle and Jamie/

Re: Three months ago /Elle and Jamie/

Re: Three months ago /Elle and Jamie/

Re: Three months ago /Elle and Jamie/

Re: Three months ago /Elle and Jamie/