Старата изоставена църква

В първия момент Кайла се стресна, а на лицето й се показа една изплашена физиономия и вика ѝ отекна в помещението,само дето секунда по – късно психарския ѝ смях се разля из църквата.  Болка ли очакваше да изпита? Та тя беше с толкова голямо психично разстройство, че нямаше как да се случи. Тя дори не помнеше какво беше болка. Обичаше да я причинява, но не я беше изпитвала скоро . А просто се остави да го види до къде щеше да стигне. Въпреки, че си мислеше, че щеше да се постарае да е малко по – смешен. Смеха й отново се разнесе из църквата.  Всичко беше повече от странно, ако беше нормално момиче, сигурно на нейно място до сега да се беше разревала, да се беше развикала, да беше започнала да го моли, но тя просто се приви на земята не от болка ами от смях. Факт, тя не беше добре психически, всички знаем какво се беше случило с мъжа, който уж бе обичала..може би бе бил единствения такъв, но тя го бе убила без да ѝ мигне окото, а какво оставаше за милия Джошуа, който се бе отнесъл с нея, като с малката му кучка за чукане.
Виждате ли Кайла не бе позволявала на никого да се държи така с нея, но уви Паркър беше първия мъж дръзнал се да го стори някога, може би и за това все още дишаше, защото харесваше смелостта му с която се изправяше срещу нея, а може би харесваше и самия него. Беше прекалено спорно, за да мислим по този въпрос в момента.Беше сигурна, че начина по който реагираше го бе из дразнил още повече, но не можеше да направи нищо по въпроса, дори и не се опитваше. Щеше да го изчака още малко, за да види до къде ще се опита да стигне, а след това щеше да му покаже, какво в действителност беше болка. А може би нямаше да го направи? Самата не беше сигурна вече какво искаше да направи с него. Чу късането на блузата си, разкопчаването на и смъкването на панталона си. Насилственото му поведение, да харесваше й, нямаше как да не го отрече, харесваше й всяко негово действие, а след това и онази лека болка от проникването му, сякаш тялото й се съпротивляваше на насилственото проникване, но тя го остави. Наистина искаше да види до къде щеше а стигне той искаше да види още колко щеше да направи, преди тя да се заеме с него.
Изви главата й грубо, първично, а думите му закънтяха в ушите ѝ, което накара смеха отново да се надигне в нея, но просто се опита да го скрие не направи нищо. До мига, в който не издърпа главата си надигайки я, въпреки че бе сигурна, че някой друг кичур от косата ѝ щеше да остане измежду пръстите му.
-И други са се опитвали да го правят, честно ли Джош има и по успешни опити от твоя. – прошепна тя почти изсъсквайки срещу устните му. Ръката ѝ се спусна по гърба му стигайки до стегнатото му дупе, а след това се спусна бавно промушвайки се между бедрата му, пръстите ѝ обхванаха началото на пениса му, докато проникваше в нея, а след това бавно се смъкнаха с грация малко по – надолу.
-Ще съжаляваш – добави тя, а пръстите й стиснаха топките му, с колкото сила имаше, издърпвайки го грубо от себе си. Тя ли си мислеше или той се мислеше, за наистина голям смелчага? Поклати глава надигайки се леко, а след това го пусна, бутайки го да падне на земята.
Изправи се, а токчето на обувката ѝ се заби близо до слънчевия му сплит натискайки го, докато тя се протягаше, за една от горящите свещи. Винаги бе харесвала начина, по който започваше всичко при тях, сякаш това я възбуждаше допълнително. Всеки удар, който ѝ нанасяше, всеки удар, който тя му нанасяше, сякаш я караха да се чувства все по – силна, все по – добре и това мамка му ѝ харесваше толкова много. Отдръпна се леко, колкото да приклекне леко и да седне върху слабините му.
-Винаги съм се чудела, дали восъка наистина възбужда допълнително или просто изгаря кожата и оставя белези по нея. – огледа свещта, а в погледа ѝ светна един пламък на неузнаваемост. Повдигна едната си вежда, а ноктите й захванаха ръба на блузата му, като направиха дупки в нея преди да я разкъса. Съдирайки я почти на две равни части. Езика ѝ премина бавно по устните ѝ преди, а погледа ѝ огледа свещта, преди да го върне на лицето му, леко наклони свещта, накланяйки главата си с нея, а восъка започна да капе по кожата му, Кайла започна да мърда ръката в която държеше свещта от вратът му на долу, а капките оставяха следи след себе си. Прехапа устната си силно, а възбудата сякаш скачаше още повече от това, което може би бе предполагала. Всичко в нея сякаш се разтрепери наблюдавайки следите, който оставяше след себе си восъка и настръхването на кожата му, малките косъмчета, които ѝ даваха да разбере, че наистина има ефект от нея.