Главната алея

Времето не беше особено приятно за Томас, но той все пак беше реши да излезе, защото не можеше да стои дълго време затворен на едно място, а и кой би могъл? Изпитваше някаква нужда да е сред хора, тъй като беше доста социален човек, не му харесваше да е сам.
Вятърът неприятно се прокрадваше под късото и кожено яке и тънкия плат на блузата му, допирайки се до горещата му кожа със студения си полъх.Наоколо нямаше много хора.Явно той бе един от групичката хора,които са решили да излязат на свеж въздух.Томас се наслажаваше на кратката си,но приятна разходка.
Изведнъж той чу тънък,прекрасен глас да моли за помощ.Той взе,че послуша молбата на момичето.Видя хвърчащия лист.Подскочи за да го хване и успя.Томи бе прочете съвсем малко от първото изречение и всичко му светна.Хвана го здраво така,че да не избяга повече.Взе,че подаде ръка на младата девойка,която бе паднала на земята.Блондинката хвана ръката му и се изправи и взе листа като му благодари от все сърце.
-Удоволствието е мое! мое-отвърна и' Томас.Нямаше намерение да и' задава никакви въпроси относно това,което бе прочел или от рода на "Защо си навън при положение,че е навън е ледено студено?",защото можеше  и да бърка.Това можеше да се отнася и за друг човек,а листовете да са били при нея или..ох той не е ясновидец за да гадае миналото на хората.