Алеята с пейките;

by **.joshua** Съб Фев 22, 2014 3:10 pm

Джошуа тъкмо бе излязъл от кома, преди седмица и половина всъщност и през тази седмица и половина просто се скиташе, обикаляше близките до Рейвънсууд градове, но все още не смееше да се завърне в родния си град. Трябваше му нещо повече от физическото му здраве, за да се върне и да се сблъска с всички онези хора към, които изпитваше толкова смесени емоции в момента. Трябваше му психическа нагласа, подготовка, кажето го както искате, въпросът беше там че не нямаше сила която да го накара да се върне и да застане пред хората за които се водеше, че му пука, изпитваше прекалено смесени чувства – гняв, съжаление, омраза, обич, желание да забие юмрука си в лицето на някои от тях, но нямаше да го направи, защото нямаше да се върне в града.
Всъщност просто се самозаблуждаваше, истината беше, че трябваше да се върне, именно заради нея – Джейн, единственото момиче към което той бе изпитвал подобни чувства на любов и обич и загриженост и какво беше направил с тези чувства? Беше я подвел, очевидно една изневяра, едно предателство му беше достатъчно, че да опита да отнеме живота и’ , прехвърляйки и’ проклятието, което бе „надвиснало” над него. Как можеше да се върне и да се сблъска отново лице в лице с нея, след това което беше направил, тя все още не знаеше, че е той, сигурно не знаеше, че е и прокълната или може би вече беше разбрала всичко. Но това нямаше значение, въпреки че Паркър бе разбрал, че няма начин отново да размени местата им, щеше да и’ помогне, не можеше да позволи тя да загуби живота си заради него, глупавата му ревност.
Всъщност доста лесно бе преодолял изневярата и’, но през времето в което бе убеден, че ще умре животът му бе минал като на лента, а винаги си мислеше, че това за лентата са просто поредните измислици на хората, породени от прекалено много свободно време и дрогирано, нетрезво мислещо съзнание.

***
Мислите му прекалено много го терзаеха, вече не можеше да седи далеч, трябваше да се върне, да и’ помогне, а след това може би отново трябваше да напусне животът и’, така беше най – добре, преди да научи че именно той я бе обрякъл на това. Вече бе някъде около пет часа сутринта, Паркър все още бе зад волана на колата си, навлизайки вече в Рейвънсууд. Очите му шареха наоколо, опитвайки да се ориентира, беше забравил как изглежаше мястото.
Минавайки през парка, мъжа наби рязко спирачките, излизайки по най – бързият начин от колата. Тихите му стъпки се разнасяха по асфалта на алеята с пейките, забързваше все повече с всяка следваща секунда, докато най – накрая не стигна. Онази пейки, онова момиче. Беше я видял от колата, много добре знаеше коя е, можеше ли да забрави, все пак тя беше онази заради която бе пътувал цяла вечер.
- Джейн ... – успя да промълви стигайки до нея, като приклекна пред нея, хващайки ръцете и’ в шепите си, поглеждайки към лицето и’, видя сълзите и’, влагата разливаща се по бузите и’. – Всичко е наред, Джейн, тук съм. – Джош се изправи от клекналото положение, сядайки на пейката и поемайки момичето в обятията си.

by **.jane sineclair** Съб Фев 22, 2014 5:30 pm

Нима можеше да бъде толкова арогантен?! Ако я мразеше толкова много, защо изобщо беше приел да и' помага. Искаше да го разкъса на хиляди парченца, да го убие със собствените си ръце. Но, като се замислеше, дори да убиеше Даниел, щеше да му е малко.
Зарови лицето си в шепите си и сълзите започнаха една по една да падат. Не можеше да спре, а дори не знае за какво плачеше. Беше му толкова бясна... Но все пак поне се беше сдобила с доказателство, че на него никога не му е пукало истински за нея. Сега разбираше, че никога не го е познавала истински. Всичко онова което помнеше от него е било маска. Просто маска. Е сега, той получи това което искаше. Най-вероятно нямаше да я потърси повече. И може би беше много по-добре така.
Затича се към парка и седна на една от пейките и не можеше да спре да плаче. Просто имаше онази буца в гърлото, която не искаше и не искаше да се разтопи. Навън си беше доста хладно, и кожата и' беше настръхнала. Всичко случило се от изминалата нощ и се струваше нереално. Сякаш беше просто сън. Слънцето съвсем скоро щеше да изгрее. Косата и' беше разрошена и вината беше на Даниел. Това беше още една причина да го мрази и да иска да го убие. Опита се да я приглади, но тогава отново се сети за онзи негодник и последва още един фонтан от сълзи.
Отпусна главата си назад и затвори очи, когато чу един глас който и' беше до болка познат.
"Не. Само не отново"
Помисли си и се престраши да отвори очите си. Не можеше да бъде. Не можеше да се случва отново. Защо точно сега, споменът за Джошуа трябваше да нахлуе отново в главата и'? Защо халюцинациите и' започнаха отново?!
-Махни се от мен! Ти не си истински!
Изкрещя и отскочи като попарена от пейката. Въпреки това, не можеше да отрече, че допира му беше също толкова истински колкото този на Даниел.
- Ти си мъртъв. Не можеш да бъдеш тук. - хвана се за главата. - Това е просто халюцинация, хайде Джейн съвземи се. Не се поддавай!
Започна да си говори сама, като обикаляше напред назад, убедена, че това е в главата и'.

by **Daniell.** Съб Фев 22, 2014 6:20 pm

Загледан в Джейн той вървеше уверено докато не видя втората толкова позната форма. По дяволите?! Не, не беше възможно. Очите му буквално се разшириха, когато видя как той я прегръща. След всичко, което се бе случило той бе обратно тук и прегръщаше неговото момиче?! Даниел не знаеше какво да направи в тази ситуация. Просто стоеше и не мърдаше докато наблюдаваше трагикомичната сценка развиваща се на метри от него. Бившият му приятел и тя. Отново заедно. Ясно, значи просто не му бе писано да е с нея. Майната му, майната й. Нямаше да падне толкова ниско. Да я гони. Да й се извинява. Същата случка като миналия път. Всеки път ли щеше да разбива сърцето му? Всеки път ли щеше да постъпва така?! С какво бе заслужил това? Днес,да.. Миналият път? Не бе сторил нищо. Тогава бе.. Сравнително мил и добър, а сега... Сега се бе променил, но тъпото сълзливо съобщение, което остави на секретаря й доказваше различното. Бе само маска, нищо повече.
Даниел искаше да извика, да гръмне някой, да пребие някой. Стисна силно зъби и се обърна да си върви, когато я видя как започва да полудява отново. Даниел се извърна към нея и следвайки някакъв безумен инстинкт отиде до нея и я прегърна. Може би тя щеше да го удари, щеше да му се разкрещи, което и заслужаваше. Но нямаше да й позволи да се побърка отново, заради ходещия мъртвец. Той погледна към Джошшуа с капка ненавист и след това прошепна
-Всичко е истинско Джейн, той е тук. Наистина тук. – Даниел я пусна и в същия момент взе телефона й от джоба. Нямаше да позволи да чуе съобщението в което се извинява. Всъщност след това дори нямаше повече да й проговори. Имаше си свой живот, нямаше да се намесва в нейния и без това объркан. Момчето бързо и ловко изтри гласовото съобщение и подхвърли телефона на тревата. Той отново погледна Джошуа и повдигна вежди
-Предполагам, че имаш обяснение как възкръсна или „The walking dead” прие същински образ? – искаше му се да извади пистолета си и да го насочи право към главата на Джо, но нали беше „цивилизован” може би трябваше да звънне на сестра си.. Щеше да е забавно. Тя щеше да изчука Джошуа и след това като черната вдовица да го убие.... Или някоя подобна психопатка. Не.... Надали имаше останали такива. Той отклони погледа си от него към изгряващото слънце. Какво е станало с живота му? Живота им?!

by **.joshua** Съб Фев 22, 2014 8:33 pm

Крясъкът и’ го изненада, честно казано очакваше малко по – различна реакция от крясък и несмислени бръщолевения, но ... естествено... тя го мислеше за мъртъв, той самият се бе учудил, че е жив събуждайки се от комата, до последно мислеше, че е мъртъв, но естествено съзнанието му бе доста замъглено от морфина, който му даваха чрез системите, дрогираното му съзнание дори мислеше, че се намира в Ада, но през цялото време той беше жив.
Честно казано в момента не му пукаше особено, че момичето бе на път да получи нервен срив, всъщност се чудеше по – скоро от какво бе породена влагата по бузите и’ – сълзите и’, в момента искаше да убие копелето или кучката, който или която и’ бе причинило това, но може би това нямаше особено значение в момента, трябваше да я успокои, но някак си никога не го е бивало в това, а и как щеше да я обеди, че е истински, че не е мъртъв, като до преди известно време, той самият не бе сигурен в това.
- Не съм мъртъв Джейн, жив съм, тук съм ... осъзнай се за Бога. Не халюцинираш. – отивайки при нея я хвана за раменете, разтърсвайки я. Какво по дяволите се беше случило с нея? Нима бе изгубила толкова бързо разсъдъка си?

Джош отпусна захвата си, чувайки стъпките приближаващи към двама им. Мъжкият силует прегърна момичето, успокои я, а гласа му – толкова познат, в началото Паркър не успя да разпознае мъжа, но заглеждайки се...Даниел. За момент дори бе забравил за съществуването му, бе забравил за приятелството им, всичко, мислите му повече се въртяха около момичето през цялото това време в което го нямаше, мислеше дали беше успяла да оживее след катастрофата, дали беше добре, ако беше оцеляла, дали карастрофата и’ бе причинила нещо, нещо като „кризата”, която беше получила, а точно в момента мислите му се въртяха именно около нейният нервен срив.
- Не съм умирал, Дан. Оказа се че съм изпаднал в кома. – отговори разсеяно гледайки тъмнокосата. Всъщност доста неща се бяха изплъзнали от съзнанието му, имаше доста бели петна, но въпреки това останалите спомени които имаше - важните или поне така мислеше – в тях не присъстваше нищо такова, не присъстваше случка подобна на тази, цялата тази лудост около Синклеър.
- Какво е станало с нея? Какви халюцинации има предвид? И преди ли ги е имала? – обърна се към Даниел, скръствайки ръце пред гърдите си. Дали той беше причината за това? Неговата невнимателност, която бе причинила онази катастрофа? Той ли беше виновен, че Джейн е получавала халюцинации? За първи път отвърна погледа си от момичето, поглеждайки към самият Даниел.

by **.jane sineclair** Съб Фев 22, 2014 9:12 pm

-Джошуа?
Опита се да прошепне, но нищо не излезе от устните и'. Беше в шок. Не можеше да осъзнае какво се случва. Усети как нечии чужди ръце я обгръщат и познатия аромат завладя умът и'.
"Даниел."
Помисли си и се притисна още по-силно до него. От яростта и' от преди малко нямаше и следа. Усети, че бърка в джоба и'. Честно казано не я вълнуваше какво прави и не искаше да знае. Просто стоеше в обятията му и гледаше Джошуа. Нима беше възможно да е наистина жив? Имаше ли дори някаква малка надежда? Изглежда имаше. Приближи се плахо със бавни стъпки към него. Беше толкова близо до него. Започна да оглежда лицето му. Изобщо не се беше променил, беше същия - такъв какъвто беше и във халюцинациите и' и във спомените и' и във сънищата и'. Вдигна ръка и докосна лицето му. Не си беше и помисля, че някой ден ще може да го стори наново. Наложи се да сложи ръцете си пред устните си, за да не изпищи. Наистина го докосваше!
-Наистина си ти! -гласът и' беше тих, дрезгав заради всичките изплакани сълзи до преди малко. Без да мисли, просто се хвърли на вратът му. Не можеше да си представи колко би могъл да и' липсва един човек. Чувстваше се гузно. Вината беше следващото чувство, което я заля. Как можеше да стои там и да го прегръща при положение, че преди около час и нещо, беше правила секс със бившия му най-добър приятел?! Затвори очи, заровила лицето си във вратът му. Ароматът му. Все същия я опияняваше.
-Липсваше ми. -каза тихо и се отдръпна леко от него. нежна усмивка се появи на лицето и', когато той зададе въпроса към Даниел. - Дори и той не знае, Джошуа. Мен също ме нямаше през последната една година. След катастрофата, започнах да получавам халюцинации.. виждах те на всякъде. Тъкмо това беше причината нашите да ме изпратят във психиатрията, където прекарах последните месеци. Просто изчезнах вдън земя без да успея да се сбогувам с който и да било.
При тези Джейн погледна към Даниел, сякаш се опитваше да му обясни, защо не се бяха видели повече.
-Но после станаха толкова много неща.. Родителите ми загинаха, когато ми бяха на посещение във психиатрията. Срути се една от сградите.-добави за пояснение. Опитваше да не му казва, че е прокълната. Той дори си нямаше и на идея за какво става дума. Това беше между Даниел и нея и тя смяташе да си остане именно така.

by **Daniell.** Съб Фев 22, 2014 9:24 pm

Очите му се изпълниха с болка, когато я видя. Първо се бе притиснала към него търсеща утеха и някак си му се прииска да остане така. Да не отива при Джошуа. Но вместо това.. Той извърна поглед от нея и поклати глава при въпроса на Джошуа. Нямаше работа тук. Той не знаеше и половината неща освен, че Джейн е прокълната. Това бе всичко. Само с това бе на ясно. Дани пъхна ръце в джобовете на якето си и се заслуша в думите й. Кимаше с глава. Правеше се, че разбира. Не че изобщо разбираше нещо като цяло. Уитмор вдигна очи към тях и сърцето му буквално се разби със звука на чупещо се стъкло. „Какво очакваше нещастник?” попита някакъв глас в главата му и той наистина се запита. Какво бе очаквал? Цветя и рози и Джейн да остане с него след това, което й каза? Не, нямаше шанс.
Ловецът усети погледа й на лицето си и отново кимна с глава
-Да, разбира се.- бръщолевеше някакви пълни глупости, колкото да отбие номера. Всъщност дори не знаеше какво казва. За него нямаше значение де.... За тях нямаше значение. Той преглътна отново и сподавяйки всяко едно свое желание отиде и потупа Джошуа по рамото ухили се и поклати глава.
-Радвам се че се върна брато. Тук беше много самотно без теб. –засмя се и отново отстъпи назад, а телефонът му извибрира. Неговото спасително въже се появи. Погледа му дор не мина по екрана вдигна моментално, а гласът му потрепери
-Да.
-Дани?- гласът на Диана го зарадва. Е поне можеше да се прибере и да потърси утеха при по-голямата си кака.
-Кажи Ди.- той се обърна към Джейн и се вгледа за миг в лицето й. Знаеше от части, че тя знае за него и сестра му. Всъщност всички мислеха че той и сестра му имат нещо, но никой не смееше да го каже на глас. Поне не и в тяхно присъствие.
-Кога се прибираш?- попита момичето и той я чу как издиша дим от цигара.
-Трябвам ли ти?- каза го с някаква надежда.
-Нищо особено. Виктор го няма и ми е скучно.- засмя се и той се осъзна. Наистина нямаше никой.. Имаше сестра си, като своя сестра. Нищо повече. Стискайки зъби при мисълта кимна с глава.
-Е?- чу нетърпеливия й глас и мъчително отвърна.
-Виж дали някъде няма следи от нещо... Искам да се поразтъпча.- затвори преди да получи отговор и погледна към влюбените гълъбчета.
-Ще трябва да излезем и да отпразнуваме завръщането ти Джош... Хайде, оставям ви да си гукате. Имате да наваксвате цяла година.- той не погледна към Джейн нито веднъж докато казваше всичко това. Дори не я погледна когато си тръгваше и продължи да върви. Трябваше да намери някоя... Някоя само за да е там.. Да има на кого да си го изкарва. Да си изкарва яда от всичко... Някоя да го държи на земята, но той не искаше тази „някоя” искаше Нея.... А всъщност не можеше да я има...

by **.joshua** Нед Фев 23, 2014 2:45 pm

Вината. По принцип вината трябваше да разяжда някой, човек със съвест, който бе направил нещо отвратително, трябваше да го разкъсва, да не може да погледне онзи свой любим човек на който бе навредил. В този момент вината трябваше да разяжда Джошуа, трябваше да го раздира от вътре и дори да му причинява физическа болка, толкова голяма, че да го накара да признае всичко на тъмнокосата в прегръдките си и на Даниел. Може би да поеме някой друг юмрук или шамар в лицето, няколко псувни, закани, общо взето все негативни действия, но не ... вместо това усещайки Джейн в прегръките си, усещайки че в действителност и’ бе липсвал, той не почувства вина, почувства единствено радост, радост от всичко, което бе станало, защото така бе разбрал, че въпреки „предателството” и’, тя може би още изпитваше нещо, щом той е бил в халюцинациите и’, щом и’ е липсвал ... това трябваше да значи нещо.
И сега, той беше тук, беше при нея, беше я обгърнал с ръцете си и искаше да и’ помогне да махне проклятието, въпреки че тя надали знаеше, че е прокълната, още по – малко, че той бе причината за това, но поне знаеше как да оправи всичко, знаеше как да прехвърли проклятието върху някой друг, трябваше му само „дете на злото”, но нямаше да му е особено трудно да го намери, тъй като за времето в което се бе събудил от комата, вече беше посещаван от такова, да той искаше Джош да се увери, че Джейн щеше да умре, но нима можеше да направи това? Да я обрече на смърт? Да не бъде никога повече с нея? Не, това нямаше как да се случи. Все пак се върнал в града именно, за да бъде отново с нея, нямаше да позволи нещо да му попречи.
Чувайки думите на Даниел, краищата на устните му се извиха в лека усмивка, може би не трябваше да се радва, че бе видял най – добрият си приятел за около минута, но честно казано Даниел не му беше липсвал особено, мислите му бяха обзети повече от момичето, а когато установи, че щяха да останат на саме, не можеше да скрие радостта си. Когато Дан се отдалечи, Джош обхвана лицето на Джейн в шепи, допирайки челото си до нейното.
- От както се събудих от комата, не съм спирал да мисля за теб, наистина много ми липсваше Джейн. – каза тихо, почти шепнещо, всъщност той наистина не спираше да мисли за нея, бе като обсебен от идеята за нея, бе като онези психично болните, които щом видеха нещо или някой с който са имали хубави моменти, се вкопчваха за него и го задушаваха, защото бе единственото нещо, което носеше радост в скапаният им живот.
Не Паркър можеше и да бе като обсебен, но всъщност това бе нормално, тя бе истинската му любов. Той допря устните си до нейните, целувайки я, целувката му - нежна, непривично за него нежна. Ръцете му обвиха талията и', притискайки я до себе си.

by **.jane sineclair** Нед Фев 23, 2014 4:54 pm

Защо не я гледаше? Защо не я погледна нито веднъж? Защо? Защо? Единственото което видя беше гърбът му. Защо сестра му трябваше да му се обажда точно сега? топката, която се намираше над стомаха и' се сви болезнено. Ревност ли беше това? По дяволите. Искаше и' се да тръгне след него и да го спре, но краката и' отказваха. Беше объркана. Много объркана. Точно когато разбра какво иска.. се появи Джош и обърна света и' с краката на горе.
-Дани .. - прошепна тихо, но той не я чу. Беше твърде далеч, за да чуе слабия и' глас. Беше останала без сили. Искаше просто да се свие някъде на топка и да заспи. Да спре да мисли за всичко случило се през последните часове. Да забрави..
Тъничка усмивка се появи на лицето и', когато Джошуа се приближи към нея, когато обви ръце около снагата и'.
- Едва ли колко ти на мен. -отвърна все така тижо Синклеър.
Отвърна на целувката му с известно нежелание. Стори и' се твърде незначителна. Сърцето и' не трепваше по начина по който го правеше, когато беше целуна Даниел. Допира му не караше кожата и' да настръхва. Въпреки това, не можеше да пренебрегне стягането на слабините си когато, Джошуа я притисна до себе си. Лиспваше и' да, но не по същия начин по който и' беше липсвал Даниел. Отдели устните си от неговите и сведе главата си на долу. Чувстваше се гузно, за това, че целуваше него, а мислеше за Даниел. В момента искрено се радваше, че Паркър не можеше да чете мисли.
-Аз .. -започна малко неуверено. Какво да му каже? Че не знае какво изпитва, защото до преди няколко часа се е чукала с най-добрия му приятел? И си мисли, че е влюбена в него? А той я отвърхли като някоя курва, давайки и' пари? Да ама не. Нямаше да достави удоволствието на Даниел, да я види нещастна. Джошуа, никога не бе направил каквото и да било за да я нарани. Винаги се беше държал добре с нея. Винаги. И защо сега тя да променя нещата? Та това си беше дар от Боговете. -Нищо.
Усмихна се. Някак си съдбата и' казваше, че трябва да е с Джошуа, а не с Даниел.
Впи устни в неговите. Този път в целувката имаше повече страст. Искаше да го има. Тук и сега. Без повече мислене. Откъсне се от устните му само за да може той да види пламъчетата във очите и'. Прехапала долната си устна, тя разкъса ризата му. Каква ирония.. Правеше го вече за втори път. Разходи ръцете си по тялото му. Как и' липсваше това тяло. Върна се на вратът му и го дръпна към себе си, сливайки устните им в едно. Езика и' си подправи път между устните му и започна палаво да шава из устата му.

by **.joshua** Нед Фев 23, 2014 6:16 pm

Въпреки, че вината не му пречеше, не го бе обзела до този момент, в момента в който тя отново потърси устните му, когато скъса ризата му, вълна на вина го заля. Очевидно това не му пречеше на действията обаче, нормално, през повечето време във връзката им, той бе непукист, който умело можеше да се прикрива, да обичаше я , обичаше я ужасно много, но му бе отнело прекалено много време да се осъзнае, че всъщност би направил всичко за нея, че всичко между тях беше истинско, трябваше му време да осъзнае, че наистина я обичаше и когато го беше осъзнал тя му бе изневерила, след това и катастрофата, но сега.. беше готов отново да си я върне.
Беше странно, тя щеше да загуби живота си заради него, ако в най – скоро време не направеше нещо по въпроса, а той .. той щеше да я чука, въпреки това което и’ бе причинил? Не че му пречеше, всъщност дори можеше да се каже, че го възбуждаше още повече. Беше някак си извратено, сякаш изпълняваше някой свой фетиш, явно наистина не бе особено нормален, щом имаше подобни желания.
Отдръпна се от нея, сваляйки блузата и захвърляйки я небрежно към тревата. Ръцете му обхождаха тялото, устните му отново се сляха с нейните, като в целувката му нямаше и следа от онази нежността , която бе вложил преди малко, сега по – скоро бе необуздана, страстна, подканваща.
Устните му слизаха на долу към врата и’, ръцете му минаха през гръбнака и’ откопчавайки сутиена и’ и слизайки надолу към дупето и’, повдигайки я и напасвайки краката и’, около кръста си.
Джошуа направи няколко крачки докато не стигна до поляната, на която внимателно остави момичето, а устните му започнаха да обхождат врата и’, слизайки надолу към ключицата и гърдите , докато ръката му захвърли сутиена и’ на някъде и когато се оттърва от парчето плат, засмука зърната и’, като ръката му мина под дънките и прашките и’ , настанявайки се между бедрата и’ и масажирайки клитора и’.

by **.jane sineclair** Пон Фев 24, 2014 2:04 pm

Възбудата отново завладя тялото и'. Желаеше го, както никога до сега. Искаше той да е в нея, да я чука. Не да правят любов, а да се чукат. Когато ръката му, се спусна по гръбнака и', кожата и' настръхна. Гърдите и' настръхнаха, а заедно с тях и зърната и' се втвърдиха, сякаш като на магия. Нетърпеливо свали скъсаната риза от рамената му и захвърляйки я настрани откри голото му тяло. Обходи ръце по него и още преди да се осъзнае се намери просната по гръб на, навлажнената от сутрешната роса трева, трева. Намираше се между двете крайности: под нея студената земя, а над нея горещото тяло на Джош, заедно с топлите и пълни със страст целувки. Тялото и' се огъна от удоволствие, когато той ловко намести ръката си между бедрата и'. Ръцете и' намериха път към гърбът му и нотките и' се забиха в кожата му, раздирайки я съвсем леко. Очите и' започнаха да примижат от екстаза, който изпитваше. Усети вкуса на кръв в устата си - от прекалено силно хапане, беше разкървавила долната си устна Болката изобщо не намали желанието и' за секс, а още по малко да достави удоволствие на Джошуа. С една рязко движение, Джейн преобърна бившия си .. или може сегашни си. Сега той се намираше на тревата, а тя хвана ръцете му над главата. Тънка усмивка се появи на лицето и' преди да впие отново устни в неговите. Открадвайки си още една целувка, тъмнокосата тръгна надолу да изучава тялото му с устните си. Целуваше вратът му, оставяше влажни следи след себе си, захапваше меката част на ухото му.. и само го дразнеше, преди да тръгне надолу. Устните и' започнаха да обикалят гърдите и корема му, а ръцете и' следвайки същата пътека се движеха след тях. Една от тях се спусна надолу и започна да гали мъжкото му достойнство през панталона. Усещаше как възбудата му пълнеше ръката и' и това много се хареса на Синклеър. Отлагаше все повече и повече момента, но самата тя не можеше да издържа повече. С няколко ловки движения махна колана му и разкопча копчетата на дънките, смъквайки ги надолу, заедно с боксерките. Беше забравила колко е голям. Хвърли един последен поглед към лицето на Джошуа. Хвана го в студената си ръка и прокара език по дължината му и без да чака покана, Джейн гo пое между устните си. Започна да движи главата си надолу и нагоре, позволявайки му да проникне чак до гърлото и'.

by **.joshua** Вто Фев 25, 2014 5:41 pm

Честно казано Паркър, не очакваше такъв обрат на нещата, очакваше скандал, за това че не е дошъл по – рано, очакваше дълго да и’ се моли, за да може дори да му проговори отново, може би дори някой друг шамар, но това ... Това не влизаше в плановете му, макар че му харесваше много повече от предположенията, които си правеше идвайки към Рейвънсууд.
Ръката му плъзна надолу към главата на Синклеър, отмествайки кичурите коса застанали пред лицето и’, и вплитайки пръстите си в косата и’. Дишането му – учестено и накъсано, издаваше възбудата, която момичето му докарваше, имаше нещо в нея, което го подлудяваше, имаше нещо което някак си правеше този път по – различен, тя самата бе различна някак си, по някакъв начин, който Джошуа все още не можеше да разбере, някак си тази и’ промяна го възбуждаше още повече или може беше факта, че всъщност беше сутрин, а те бяха на публично място, на което скоро щяха да прииждат хора, но замисляйки се той никога не бе от стеснителните и секса на публично място вече не му доставяше онази тръпка като в началото, бе свикнал с това.
Той я придърпа към себе си, впивайки устни в нейните за поредната им разкрепостена целувка. Ръцете му минаха под плата на дънките и прашките и’, смъквайки ги надолу и захвърляйки ги някъде на тревата. Преобърна ги, така че отново да застане отгоре и’, обвивайки краката и’ около кръста си. Устните му обхождаха тялото и’, всяка една част от него, врата, гърдите, корема. С два от пръстите му, проникна в нея, но това някак си не му доставяше удоволствие, в момента не мислеше за нейното удоволствие, мислеше за собственото си, а това просто не го удовлетворяваше.
Паркър се подпря със свободната си ръка на влажната трева, освобождавайки и другата си ръка, хващайки члена си и насочвайки го да проникне в нея. По принцип не си падаше по нежностите, романтика и глупости, този път не беше особено различен, той проникна грубо и докрай в нея, започвайки да мърда таза си и отново намирайки устните и’, запушвайки стона, който прииждаше от гърдите и’.
- По дяволите, колко ми липсваше. – каза отделяйки устните си за момент от нейните.

by **.jane sineclair** Чет Фев 27, 2014 5:55 pm

Искаше го. Желаеше го. Това желание я побъркваше. Накара всяка една фибра в нея да започне да се тресе от удоволствие, когато той прониква в нея. Тялото и' започна да се гърчи от екстаза, който я беше завладял. На думите му отговори само с лека усмивка. Не беше в състояние да каже нищо. Дишането и' зачести, трудно успяваше да с поеме въздух.

Всичко беше уникално. Когато той, най-накрая се отпусна до нея, тя се загледа в небето. Нямаше от какво да се оплаче. Всичко беше невероятно. Никога до сега не бяха правили толкова бурен секс. И оргазъма който разтърси тялото и' беше толкова мощен, че парка се наслуша на силните и' стонове. Въпреки всичко нещо и липсваше. Нещо не и' достигаше, но какво по дяволите беше то? Усети влажните устни на Джошуа, които докоснаха бузата и' и тя притвори очи. В съзнанието и' излезе образа на Даниел, докато се унасяше. Присъни и' се странен сън. Някой я преследваше. Сърцето и; туптеше толкова силно и бързо колкото може. Някой искаше да я убие, да е мъртва. Тя бягаше със всички сили, но не можеше да избяга, знаеше, че няма да може да му се изплъзне. Не виждаше лицето му, но знаеше, че е мъж. Не беше сигурна как и защо, просто знаеше. Припъна се и падна. Не можеше да помръдне. Краката и ръцете и' бяха оковани. В този момент Даниел изочи пред нея, също толкова мистериозно колкото и самите вериги, около крайниците и'. Този който я гонеше се спря пред Уитмор, чийто поглед едва ли не казваше "Няма да ти позволя да я нараниш." Преследвачът, само се усмихна и с един замах, главата на Даниел падна, а студената му кръв започна да капе по лицето на Джейн.
Синклер се разбуди, изправяйки се рязко. Отнеха и' няколко секунди за да осъзнае, че кръвта на Даниел, всъщност са пръскачките, с които поливаха тревата. Забеляза, че едно дете, на не повече от пет- шест години, с близалка в уста ги наблюдаваше. Джейн хвана блузата си и я облече.
-Джошуа. -сръчка го, не особено внимателно. - Хайде да отидем в нас, преди да сме станали новата забележителност на Рейвънсууд.
След като облече и долнището си. Събра нещата си от земята и погледна към телефона си, който беше на два метра от тях. Защо беше там? Смътно си спомни, че докато тя бе в шок, от появата на Джошуа, Даниел и' беше взел телефона. Каква беше причината? Реши, че ще мисли за това по- късно.

by **Zsadist** Съб Мар 29, 2014 11:53 am

Локи.. Локи имаше нужда от малко спокойствие. Трябваше да остане на саме сред света на хората. Какво щеше да прави. Заряза скъпите костюми, лъскавите автомобили и облякъл само едни къси спортни гащета той беше сложил слушалките си и тичаше в парка. В главата му беше каша, но в момента песента на Billy Talent го успокояваше. Със супер сериозна физиономия, целият облят в пот и лъщящ от лъчите на слънцето усети, че трябва да поспре. Щом постави ръце на колената си и издиша тежко слушалките му паднаха и се чу припева
"I got the devil on my shoulder
And I just can't sink any lower
The hounds of hell are getting closer
I got the devil on my shoulder"
Той издиша тежко и бавно се доближи до една пейка. Не го интересуваше, че има някой друг там. Той просто седна и се отпусна. Оправи слушалките, който висяха между краката му и ги извади от телефона си. Сви ги на кълбо и ги постави в джоба си, докато изключваше плеяра. Погледна момичето, което беше до него и се усмихна доволно, като забеляза, че тя се наслаждава на гледката на полуголото му тяло. Той кимна с глава и се усмихна по онзи неговият си чаровен начин, а единственото което каза беше:
-Здрасти! - след това просто зачака да види дали тя ще му отговори или ще го зареже сам на пейката.

by **Fallon Turin** Съб Мар 29, 2014 1:18 pm

Времето не беше особено приятно за Фалън, но тя все пак беше решила да излезе, защото не можеше да стои дълго време затворена на едно място, а и кой би могъл? Изпитваше някаква нужда да е сред хора, тъй като беше доста социален човек, не й харесваше да е сама.
Вятърът неприятно се прокрадваше под късото и кожено яке и тънкия плат на блузата й, допирайки се до горещата й кожа със студения си полъх. Доста хора я заобикаляха. Тя седна на една от пейките. Слушалките на телефона й бяха в ушите, музиката беше прилично усилена, така че да не чува нищо около себе си. Дойде ред и на любимата й песен,а тя бе на Katy Perr-Dark Horse.Тя просто обожаваше тази песен,не само нея,харесваше и самата певица. Загледа се в групичката хора,които или скачаха на въже,караха колело,тичаха и т.н. Всичко това за нея бе,как да кажа отживелица. Какво да ви кажа тя има други начини за забавление или място за да спортува. Както и да е,това не е чак толкова важно или по скоро интересно:какво обича да прави през свободното си време.

-А ти си? -попита блондинката мъжа който седна на пейката до нея. На Фалън момчето й изглеждаше доста секси,особено добре оформеното му тяло.

by **Zsadist** Съб Мар 29, 2014 2:55 pm

Локи се усмихна. Трябваше ли да й каже кой е точно. Погледна я право в очите и й каза:
-Аз съм просто един непознат! - след което наклони главата си така, че да изпука вратът му, който се беше схванал. Премина с език по устните си и допълни:
-Но нека поне не се лигавя! - след тези думи се изправи. Хвана ръката й в своята и нежно я целуна, като истински джентълмен:
-Хората ме наричат Алекасндър Лутър! - доста фалшиво име, но нямаше как да започна с това, аз съм Локи. Сина на Луцифер. Зелените му очи загледаха нейните и допълни:
-Но може да ме наричаш, Лекс! - усмихна се доволно и допълни:
-И дам.. баща ми е бил голям фен на Супермен! - дам.. име от комикс.. това си беше повече от ясно, че това не е реалното ми име, но да се надяваме, че тя няма да започне да разпитва. Изправих се от положението, в което бях надвесен над нея и раздвижих тялото си:
-Надявам се да не съм ви притеснил! - и се усмихна мило, докато тя можеше да се наслади на гледката на тялото му отблизо.

by Sponsored content

Алеята с пейките;

Алеята с пейките;

Re: Алеята с пейките;

Re: Алеята с пейките;

Re: Алеята с пейките;

Re: Алеята с пейките;

Re: Алеята с пейките;

Re: Алеята с пейките;

Re: Алеята с пейките;

Re: Алеята с пейките;

Re: Алеята с пейките;

Re: Алеята с пейките;

Re: Алеята с пейките;

Re: Алеята с пейките;

Re: Алеята с пейките;

Re: Алеята с пейките;

Re: Алеята с пейките;

Re: Алеята с пейките;