Strip club 'Glory Hole'

by **Anabell ♠** Нед Мар 02, 2014 11:06 am

Устните й се отделиха от неговите за момент, докато пръстите й умело разкопчаваха панталона му. Професията й често си казваше думата, въпреки че в това което правеше нямаше нищо професионално. Тя дори му се пускаше на по-ниска цена само защото обожаваше този мъж. Харесваше й мрачното му присъствие, допадаше й погледа му, действията му. Той никога не падаше по гръб, никога не се отказваше или предаваше. Сякаш бе готов на всичко за това което иска, никога не даваше повече и никога не взимаше по-малко. Точно това, което Ан би потърсила в някой мъж, ако не бе обвързана до живот с професията си. Макафи отърка гърдите си в него и го избута от себе си, бутна го към едно от кожените кресла и се настани в скута му. Пръстите й минаха по розовото бюстие с което бе облечена и го свалиха. Прехапвайки устна улови ръцете му и ги сложи на гърдите си. Да.. Наистина й харесваше. Той й харесваше. Не знаеше името му, не знаеше кой е по принцип, дали е женен или обвързан. Не бе нейна работа, за да знае това. Всъщност не бе нейна работа, за да знае нещо за него въпреки че когато след тежкия работен ден останеше сама го рисуваше в скицника си. Лицето му, устните точно такива каквито бяха. Груби, а същевременно нежни и сладки. Той бе като някакъв блян, сън. Бе с нея сега, но никога нямаше да бъде неин. Интересното на тяхната връзка. Ан сведе глава към вратът му, устните й го дразнеха, закачаха се с него. Не искаше да е с него веднага. Искаше да го дразни, да го накара да.. Какво? Да прелъсти лесната уличница? Как можеше да я прелъсти, като можеше просто да й хвърли една стотачка и да си направи вечеря върху слабините й. Евтин боклук. Това пишеше върху тялото й, на челото й. Четеше се дори в очите й. Анабел обаче не се срамуваше от това, тя имаше причина да го прави и нямаше да престане. Парите бяха добри, имаше покрив над главата си и какво да яде. Имаше всичко. Освен свестни клиенти,а единственият свестен стоящ в момента под нея бе... Бог знае какъв.. Или сериен убиец или психопат... Всъщност да.. Тя нямаше нищо нормално в живота си. Никога нямаше да има.
Анабел се отдръпна от него и прокара ръце по гърдите му. Спусна ги надолу по идеално оформеният му корем и ги спря върху възбудата му.
-Кажи ми скъпи, липсвах ли ти?- да... Тя имаше навика да... Как да го кажем да откача? Нека кажем, че наркотиците са виновни за това? Ще е толкова по-лесно от "Тя е момиче, чийто първи път бе в тъмна задънена уличка с непознат мъж. Има нужда от нежност." Да, определено наркотици звучи по-добре. Поне според нейната изкривена представа.

by **.Nathaniel.** Нед Мар 02, 2014 12:23 pm

Имаше нещо в брюнетката, което го караше да я иска, посещенията му в тази дупка се увеличаваха постепенно, сигурно ходеше по четири или пет пъти на седмица само и само, за да я види, за да бъде с нея, за да е негова. Беше се превърнал в нещо като „редовен клиент” на мястото, почти всички го знаеха и по име дори, странното беше, че той дори не го бе казвал на никой, явно тези хора сериозно се интересуваха от своите компаньонки и безопасността им, тъй като всеки път в който идваше той искаше точно нея, никоя друга, макар и доста пъти да му бяха предлагали и разнообразие.
Ръцето му намиращи се върху гърдите и’, се спуснаха надолу по тялото и’, притискайки го към своето. Устните му се бяха настанили на врата и’, слизайки надолу. Образува влажна линия с езика си минаваща през ключицата и’ – към гърдите и’, където бе засмукал зърната и’. Поведението и’ го влудяваше, караше го да я иска на момента, караше възбудата му да нараства с всяка следваща секунда все повече и повече.
Чувстваше се собственически настроен към нея, искаше да е само негова и това, че трябваше да я дели с онези отрепки посещаващи мястото го изнервяше. Искаше да пребие всичките, да ги убие дори, искаше да тегли куршума и на шефът и’, който лично Натаниел не одобряваше. Беше боклук, който тъпчеше всички момичета с дрога, това не го късаеше де, късаеше го едно единствено момиче. Искаше да я вземе със себе си, можеше да го направи, да я отвлече, да я заведе в дома си, да не я пуска навън, да убие шефа и’ който определено щеше да му се противопостави, независимо каква цена предложеше Натаниел за нея, но знаеше че тя няма да го одобри, та той беше просто клиент, поредният клиент чийто желания трябваше да изпълнява с нежелание и да се преструва, че и’ харесва. Нали за това и се плащаше все пак?
Поставяйки ръката си върху члена му, Натаниел усещаше как възбудата му нарастваше под ръката и’, изпълвайки я, устните му намериха нейните, докато ръцете му се отърваха от долнището и’, като едната се настани между бедрата и’, стимулирайки я през плата на прашките. Да, той я искаше, искаше я на веднага, на момента, искаше вече да е вътре в нея, но виждаше какво прави тя, как го дразнеше и всъщност нямаше нищо против това, това дори му доставяше по – голямо удоволствие.
Чувайки думите и’, интонацията с която ги провлачи, изражението на лицето и’ през това време, ръката му мина по продължение на нейната, следвана от погледа му, усещайки незавностите на свивката, виждайки всички червени точици образувани вследствие на иглите с хероин, наркотика с който пълнеха тялото и’, с който я задържаха.
Натаниел никога не си беше падал по такива неща, той не си падаше и по курвите, но някак си не можеше да възприеме брюнетката като такава. Което беше странно, той беше „дете на злото”, защо по дяволите се размекваше? Защо го беше грижа за някаква проститутка, чието име дори не знаеше.
- Дрогирана си. Как по дяволите можеш да приемаш изобщо тази отрова? – тонът му издаваше някаква нотка на гняв. Той се изправи заедно с нея на ръце замъквайки я към стаите от зад. Беше ходил доста пъти в нейната, че да знае къде точно се намира. Той я остави за момент, да стъпи на пода, отваряйки вратата като я беше хванал за лакътя замъквайки през стаята към бялата врата на банята. Заставайки пред душа той пусна студена струя водя.
- Влизай под душа. – каза и’ някак заповеднически, гледаше я настоятелно, подканващо. Дори не разбираше защо го правеше, не можеше да разбере собствените си действия, не можеше да ги обясни.

by **Anabell ♠** Нед Мар 02, 2014 1:03 pm

Възбудата бързо се настаняваше в тялото й, сякаш се излягаше в меко и приятно легло и очакваше нетърпеливо мъжа. Анабел простена и отметна глава назад, когато пръстите му се настаниха върху клитора й. Макафи уви едната си ръка около врата му и вплете пръсти в косата му. Готова отново да го целуне усети хладните му пръсти по кожата си и устните й се разтвориха. Думите му не я впечатлиха. Всъщност бе наистина толкова друсана, че не ги възприемаше в момента тялото й търсеше познатото удоволствие от ласките му. Тя погледна към ръката си и готова да свие рамене и да продължи с това което бе започнала той я вдигна. Анабел се усмихна глуповата очаквайки че ще продължат там. Всъщност тя беше готова да продължи и по средата на клуба, не й пукаше особено. Щом той щеше да е доволен и искаше това, то за нея беше приятно и хубаво. Анабел продължи да целува вратът му, а замъгленото й съзнание трудно приемаше случващото се. Щеше да го попита как го иска, но действията му я озадачиха. Под душа? Тя повдигна вежди и погледна мястото. Не, не смяташе че е редно точно под този душ да правят секс.
-Сигурен ли си? Тук е особено мръсно, а и е някак си тясно, но ако така го искаш.- Макафи сви раменете си и вдигна ръка към студената вода. Звук подобен на „Брр” се откъсна от устните й и тя се обърна към него отново. Позволявайки си доза своенравие Ан клекна пред него и прокара ръце по тялото му, отново ги спря на възбудата му и дърпайки дънките и боксерките му надолу се усмихна. Прокара език по устните си и едната й ръка мина по членът му. Масажираше го умело. Стимулираше възбудата му преди да я поеме между устните си. Анабел не осъзнаваше какво иска да направи той. Тя вършеше работата си, работа коятао определено не включваше това той да я къпе със студена вода или нещо подобно, но някак си девойката бе готова да се подчини и на това. Макафи бе готова да изпълни всичко за него. Без ясна причина, без да може да си обясни защо той търси само нея, защо идва толкова често. Тя се радваше на неговото присъствие. Всъщност първоначално Анабел си мислеше че той е от бившата компания на баща й, но бързо бе прогонила тези мисли след като я бе оставил жива. Всички въпроси кой е се бяха изпарили още предната седмица при третото му посещение. Нямаше значение кой е. Не и за нея, желаеше го. Трепваше само при вида му, при усмивката му. Едва доловимият акцент. И ето я тук, на колене пред него. Поемаше членът му в устата си, прокарваше език по главичката и дължината му. Замъгленият й поглед се вдигаше нагоре към лицето му преди да го поеме целия или да сведе глава към тестисите му.

by **.Nathaniel.** Нед Мар 02, 2014 2:42 pm

Милосърдие. Натаниел никога не бе притежавал тази черта, никога не се бе държал загрижено, милосърдно, никога не бе правил нещо за някого освен ако не му беше заповядано от Дявола, но дори тогава го правеше с нежелание. Какво правеше този случай по различен? Какво го караше да я спре въпреки удоволствието което тя му доставяше? Да някак си се бе привързал към това момиче, удоволствието което всеки път му докарваше, екстаза който изпитваше. Възбудата, която предизвикваше у него само щом разбереше, че щеше да е негова. Не беше изпитвал тези чувства, той беше като ... камък? Да, точно като камък. Ходеше по такива места рядко, колкото да задоволи нуждите си, ако момичетата по баровете не го привличаха физически, но от както бе видял нея ... та той не ходеше никъде освен в собственият си дом и тук и евентуално да изпълни поредната поръчка за Дявола, да убие поредната група прокълнати или да направи някоя сделка.
Като дете на злото имаше някои предимства, дори в момента използваше едно от тях, ровеше в съзнанието на момичето, но всичко там бе толкова размазано, толкова мъгляво, за момент дори почувства, че самият той бе дрогиран, за онзи кратък миг в който се разрови из съзнанието и’. Въпреки удоволствието, което тя му доставяше, внезапните и’ действия и възбудата породена от тях, той е изправи хващайки я за рамената някак си по – грубо и разтърсвайки я.
Не, не я искаше в това състояние, не я искаше дрогирана. Въпреки, че удоволствието от секса с нея бе едно и също, независимо дали е трезва или дрогирана, тя можеше да го докара до състояние на лудост от удоволствието което му доставяше. Удоволствие което никоя курва не можеше да му достави.
- Казах ти да влизаш под душа... Анабел. – по времето в което бе в съзнанието и’ бе успял да научи истинското и’ име, не сценичното с което бе принудена да се представя на клиентите, за да запази личното си пространство, което Натаниел бе нарушил изцяло. Бе видял всичко, всъщност не всичко, но беше достатъчно, но всичко бе все едно го гледаше през завеса, мъгляво, от ефекта на хероина. Имаше части от нея които дори не можеше да разгадае, части от нейното минало, които изглеждаха толкова мудни в съзнанието и’, до толкова че караше неговото да се замае.
След като брюнетката не бе изпълнила това, което Нейт и’ казваше, той просто я завлачи към душа, вкарвайки я под ледената струя. На него студа не му пречеше, почти не го усещаше дори, беше нещо което го дразнеше и му докарваше известен некомфорт, но нищо повече, докато на нея от друга страна, усещаше тялото и’, което се тресеше от студа. Гледайки я усещаше как ефекта от наркотика бавно започваше да избледнява. Той не мислеше да спре до тук, не мислеше да я изтрезви и да си тръгне, не той щеше да я изчисти, да я измъкне от това място, въпреки че не му беше особено ясна причината защо тя искаше да остане тук, но бе видял че го искаше, че имаше нужда от това място. Предположи, че е заради наркотиците, а щом ефекта от тях вече не я привличаше, щеше да е свободна...

by **Anabell ♠** Нед Мар 02, 2014 3:13 pm

Погледна го учудено, когато чу името си да се откъсва от устните му.
-От къде..- бе готова да попита, когато той я пъхна под душа. Студената вода се изливаше отново и отново върху тялото й. Тя изпищя, а всичко в нея трепереше.
-Пусни ме!- извика и се опита да се пребори с него.
-Пусни ме! Веднага.- студът й пречеше да мисли, отнемаше силите й. Не, не! Той искаше да й причини нещо, което Анабел не можеше да понесе. Той искаше да я изчисти, да й отнеме свободата дадена й от наркотиците. Думите на руски започнаха да заливат съзнанието й. Всичко в нея се бореше с това, което той й причиняваше.
- Оставь меня!- извика отново и го настъпи, освободи се от хватката му и мокра като улична котка излезе от банята и побягна. На къде бягаше? Защо бягаше от него? Защо той й причиняваше това и я караше да бяга? Тя не искаше да бяга от него, но краката й не спираха. Сблъска се с охранителя и заговори отново на руски без да се осъзнава.
- Заставьте его оставить меня!- тя не искаше той да я оставя, но не искаше да й помага с нещо подобно, да й причинява нещо подобно. Анабел знаеше какво значи да я изчистят, абстиненцията. Охранителя обаче не разбираше какво му казва момичето и я зашлеви.
-Говори нормално кучко.- Ан проплака и вдигна ръка към бузата си.
-Върви по дяволите!- извика Анабел и изблъска мъжа в гърдите, избяга навътре в клуба и като най- глупавото малко дете се скри зад бара до Катрина.
-Ан?
-Прави се, че ме няма!- застави я Макафи и трепереща уви ръце около тялото си. Ето я най-голямата глупост в живота й. Сега най-добрият и най-човечният й клиент или щеше да я убие или намрази или... Нещо от този сорт. В най-добрия случай да се оплаче на шефа на заведението. Страхотна работа свърши Анабел, идеална. Сега си без работа, без крайници в най-добрия случай и пак всички ще искат да те убият. Момичето изхлипа, тялото й продължаваше да се тресе, съзнанието й бавно изтрезняваше осъзнавайки какво става. Как щеше да се измъкне? Не можеше да се върне и да се извини... Той щеше да е бесен... Минимум бесен.
-Мамка му, мамка му, мамка му.- шепнеше и се клатеше напред назад. Изглеждаше точно като луда.
-Ан?- чу гласа на Катрина и вдигна глава.
-Искаш ли да се скриеш в склада Ан?- девойката поклати глава.
-Ще ме видят!
-От кой бягаш миличка?- попита жената и клекна до нея.- Да нямаш халюцинации от хероина?
-Не... Не, не е това.- тя чу как някой почуква върху плота и трепна. Катрин се изправи и Ан се сви в очакване, когато гласът на някакъв мъж поръча уиски. Ан си отдъхна и зарови лице в шепите си. Сети се за една поговорка «Каквото сам си направиш, никой не може да ти го направи» е наистина си беше така.

by **.Nathaniel.** Нед Мар 02, 2014 6:56 pm

Изненадата се четеше по лицето на Мейфийлд. Изненада породена от действията на момичето, той не очакваше да побягне, та повечето в нейното положение искаха точно това, да са трезви, да се отърват от въздействието на дрогата, да се освободят от оковите и’, които ги задържаха в тази дупка. Гневът се надигаше у него, усещаше как сгряваше тялото му, но гневат не бе заради бягството и’, беше гневен на самият себе си, че не предвиди случващото се, та той можеше да чете мисли по дяволите, а не можа да предвиди бягството и’, дори не беше разбрал как се бе измъкнала от захвата му.
Натаниел обу панталоните си, мина през залата в която бяха само преди минути, когато той разбра колко надрусана точно бе тя, взимайки тениската си и обличайки я.
Тихите му стъпки отекваха в тъмнината на помещенията, някак си типично като за него, той се придвижваше по най – тъмните кътчета на помещенията, оставайки в сенките, незабележим. Изражението му издаваше някакво спокойствие, не не просто някакво спокойствие, това спокойствие му придаваше плашещ вид, защото бе само повърхностно. Всичко от вътре му кипеше, трепереше от превъзбуда, от гнева който се надаваше и напираше да излезе щом видеше момичето. Дори не знаеше какво щеше да направи щом я видеше, знаеше единствено че щеше да обезумее, щеше да му „падне пердето”, та той едва мислеше трезво в момента заради целият този гняв породен от действията и’, от бягството и’, камо ли щом я видеше. Кой знаеше къде се крие дори, та тя познаваше това място като дланта на ръката си, все пак работеше и живееше тук, а той ... колкото и редовен клиент да беше, не беше обхождал всички помещения обстойно, че да ги научи добре като нея, не знаеше тайните места на мястото както всичките курви тук ги знаеха, защото им се налагаше да избягват шефа си, който вероятно щеше да ги бие или насилва. Не че Натаниел беше различен, не че щеше да направи нещо кой знае колко по – различно от това, но той имаше основателна причина. Той мразеше да го правят на глупак, а Анабел точно това се бе опитала да направи. Потъпка опита му да и’ помогне, какво трябваше да направи той, просто да си тръгне и да забрави? Не, същността му не беше остроена по този начин.
Мрачната му персона най – накрая се замъкна до бара. Настани се на един от бар столовете, правейки знак на барманката да му налее нещо. Ъгълчетата на устните му се извиха в извратена усмивка щом чу обърканите мисли на Анабел, бе съвсем близо, той можеше да влезе в съзнанието и’, можеше да види през нейните очи, осъзнаваше че ги делеше само бар плота. Подаде стотачка на барманката щом му донесе питието и и’ направи знак с ръка да се махне на някъде. Когато тя се отдръпна, той се надигна от стола, заобикаляйки бара. Виждаше я беше се свила, голото и’ тяло се тресеше, дори не го бе забелязала, усещайки как гнева го завладява той се доближи до нея хващайки я грубо за лакътя и телепортирайки ги обратно в стаята и’. Дори не му пукаше, че се издаваше, че издаваше какъв е, не мислеше за нищо, не мислеше за собственият си задник, мислеше само за нея...
- Шибана курва! – след като ги телепортира той заби юмрук в лицето и’ изкарвайки гнева си, не не искаше да я наранява, но го беше изкарала извън нерви. Хвана я за гърлото, като постепенно усилваше силата на захвата си, гледайки я. Просто не можеше да проумее защо по дяволите я харесваше? Та тя беше просто една проститурка, поредната проститутка, какво я правеше по – различна? Какво я правеше толкова специална, че да я хареса, да и’ се ядоса, че отказваше помощта му.
Бутна я на леглото, не нямаше намерението да я връзва, не мислеше че щеше отново да побегне, но този път той щеше да я изчисти, не го интересуваше проклетата абстиненция която щеше да я обземе, не го интересуваше болката която щеше да изпита, всички тежки спомени, които щяха да се изсипат върху и’.

by **Anabell ♠** Нед Мар 02, 2014 8:00 pm

Ужас който бе изпитвала само като дете тресеше тялото й. Нямаше да му позволи. Щеше да намери начин да избяга. Тогава усети грубото хващане около ръката си. Анабел извика и тялото й сякаш изчезна, за да се появи на ново място. Ужаса изписал се на лицето й не бе заради удара, който понесе. Бе отнасяла много по- лоши от Николай. Тя започна да се дърпа от него и когато тялото й се удари в леглото отскочи от него и падна на земята. Спомни си всичко, което баща й бе написал, всичко за което го смятаха за луд. Всичко! Демон, мисли, агресия, изчезва и се появява от нищото. Анабел се изправи и улавяйки първото нещо, което очите й видяха го хвърли по него и го уцели точно в главата, надали щеше да го приспи или нещо подобно, н събирайки смелост го удари на свой ред и изохка. Мамка му той имаше твърда челюст.Излезе от стаята и врътна ключа от външната страна. Не че щеше да го задържи,но... Страхът от това че враговете на Макафи са я открили я накара да се отърси всякакъв ужас, болка и наркотик. Анабел отново избяга от стаята и събу високите токове хвърли ги на земята и полу гола хукна. Вида Жасмин и заговори бързо.
-Дай ми якето си! Дай ми го.- момичето я погледна с изумление и й подаде късото кожено яке. Анабел го облече и погледна към ботите на Жасмин и след по-малко от минута тичаше към задния изход. Къде щеше да отиде? Нямаше дом, нямаше пари. Щеше да тича. Да избяга от създанието, което я преследваше. Защо бягаше? Той щеше да я открие отново. Трябваше да спаси Хелън. Анабел бръкна в джоба на якето си и изрови някакви монети. Изтича до близкия телефон и набра номера на църквата, след третото позвъняване чу сънен глас.
-Да?
-Здравейте аз съм Анабел Макафи, звъня ви за сестра си Хелън?
-Оо, добър вечер дете, какво ще желаеш.
-Преместете я!
-Но.. Как да я преместим?
-Така, просто я махнете от там в друг дом, настанете я някъде моля ви! Трябва да го направите за мен. Ще ви изпратя пари, но го направете.
-Но дете, тя не бива да се мести.
-За Бога отче, ако я намерят ще я убият мен също, кръвта ни ще цапа вашите ръце, умолявам ви.- линията прекъсна и Анабел се огледа. Сега какво? Кръвта й кипеше, нямаше време, нямаше какво да прави. Отново да побегне? На къде? Кола мина покрай нея и чу звук на бибипкане. Можеше да се продаде на някой за една нощ, да вземе парите му и да избяга в хотел за една нощ.
„Ти си умно дете Ана, ще се справиш!” гласът на баща й звънко я наставляваше. Тя прокара ръка през косата си и прокара ръка по късите черни боксерки покриващи задника й, поне бе топло. Тялото я болеше, трябваше й енергия, нова доза... Мамка му.

by **.Nathaniel.** Нед Мар 02, 2014 9:27 pm

Не. Натаниел не бе от онези, които лесно можехте да изненадате, да озадачите и да оставите без думи, не това беше невъзможно при него, но тя ... Анабел го бе оставила без думи и как не!? Та тя бе единствената усмелила се да избяга от него втори път, никой не беше толкова глупав, за да го направи. Особено след като види на какво е способен, след като започне да осъзнава какъв беше той. Демон, дете на злото, обикновен психопат, който бе превъртял в миналото и го бе докарал до това положение, какво друго? Убиец ... може би, не се смяташе за убиец, тъй като не убиваше за удоволствие, а заради работата си, заради същността си, за това се възприемаше като „бизнесмен” готов на всичко, за да върви бизнеса му. Тази игра на котка и мишка, която брюнетката се опитваше да играе ... беше я играл милиони пъти, беше я и печелил толкова, никой не можеше да му избяга, та той бе отличен преследвач, ловец на глави дори можеше да се нарече, та не бяха ли всички демони такива? Те убиваха, убиваха заради самият Дявол. Но не и този път, той не искаше да убие тъмнокосата, изпитваше някакво странно привличане към нея, но не можеше и да и’ се размине, тя трябваше да се научи, че се плаща скъпо да се опълчиш на някой като него. Точно на него. Държеше се като полудял, като някой избеснял бик. Търсеше я, гонеше я, преследваше я. Чувстваше я все едно бе негова собственост, собственост която се опитваше да му избяга, а той трябваше да държи близо това което беше негово. Трябваше да го накаже, за дето се е опитало да избяга. И как щеше да я накаже? Да я пребие? Типично. Да я изнасили? Още по – предвидимо, но въпреки това сигурно щеше да направи и двете след което щеше да я заведе в къщата си, щеше да я изчисти от наркотика. Щеше да я научи на маниери, на неговите правила, щеше да я направи перфектната жена според неговият вкус. Покорна, осигуряваща му всичко от което имаше нужда, задоволяваща нуждите му. Какво повече можеше да иска? Но всъщност именно това, че тя не му бе покорна го караше да я иска повече, караше играта на котка и мишка да е по – интересна, беше му интересно какъв щеше да е края, когато я намери.
Чуваше стъпките и’. Толкова забързани, някак изпълнени със страх, бягаше с всички сили от него, а той бе точно зад нея. Е всъщност бе далеч от нея, но я чуваше, чуваше и мислите и’, отново бяха толкова объркани. Не можеше да разбере нищо съществено от тях, нито къде отива, нито какво мислеше да прави. Нима той беше лошият тук? Та той просто искаше да и’ помогне, вярно методите му не бяха едни от най – добрите, но имаше ли значение щом винаги вършеха идеална работа.
„Следите и’”, онази пътека от объркани гласове, наричащи свой мисли водеха до извън заведението, Натаниел излезе и веднага я видя. Не можеше да се приближи като нормален човек, не можеше просто да ходи до нея, тя щеше да побегне, щеше да си има много по – големи проблеми ако отидеше при нея като нормален човек, но нима щеше да рискува да се телепортира пред минувачите, намиращи пътя си от тук. Всъщност не му пукаше, той бе нещо като социопат, беше неспособен на вина за действията си, този път нямаше да е по различен. Телепортира се до нея, хващайки я за гърлото, стискайки я силно.
- Престани да бягаш по дяволите, няма да постигнеш нищо, не можеш да избягаш от мен, мислех че си осъзнала вече. – отпусна захвата като отново я удари, този път беше по – силно от предишния, искаше да я научи че не трябваше да му се противопоставя, не той искаше много повече от това да я удари в момента му искаше да я убие, тя го бе докарала до подобно състояние на гняв, но единственото което направи бе да впие устните си в нейните, целувката му бе толкова груба. Ръцете му, придърпаха тялото и’ към своето, беше я притиснал така, че тя не можеше да направи и най – малкото движение, не можеше да се откопчи от него, не и този път, а ако беше умна нямаше и да пробва, трябваше да знае какво ще я последва, не вярваше да е чак толкова глупава, че да повтори.

by **Anabell ♠** Нед Мар 02, 2014 10:01 pm

Отново бе притисната от него. Той се появяваше от нищото. Не, не можеше да се появява така, той бе.. Сякаш безплътен. Движеше се бързо, бе толкова силен. Точно това, което бе чувала и Анабел. Гласът на баща й отново отекна в главата й ‘Бягай! Бягай” но как да бяга, като не можеше да се движи? Той можеше да смачка ребрата й със силния си захват. Анабел сложи ръце на гърдите му и се опита да се отдръпне от него.
- Отойди от меня демоне- изхлипа и го удари. И без това главата й се маеше. Опитваше се да се бори с него, ръцете й се удряха в гърдите му. Очите й се насълзиха и мих по-късно се отпусна в ръцете му. Не можеше да се бори, бе бягала толкова дълго, бе бягала от хората убили родителите й, криеше сестра си от тях...
-Моля те... Моля те не ме убивай!- простена и отново се опита да се откъсне от него и успя. Падна на земята и опирайки се с ръце на земята започна да се влачи назад. Спомни си как баща й умря, как гърдите му бяха на решето от изпразненият в тях пълнител, как ги бе защитил нея и Хелън. Сестра й легнала на асфалта. Сирените. И името, името което бе като страшна приказка преди сън.
-Натаниел.- изхлипа тя осъзнала нещо. Тя го харесваше, харесваше демон, убиец! Хладнокръвен убиец и психопат, този виновен за цялото й нещастие. Чукаше този, който фактически я бе поттикнал към проституирането. Това я ядоса. Тя се изправи и го погледна ядосано в лицето. Може би след това щеше да има нужда от болница, щеше да агонизира в краката му, но искаше да го нарани.
Доближавайки се до дяволски красивият мъж тя отново стовари ръка в челюстта му и ядно го изрита в колената.
-Съсипа мен, семейството ми и сега се появяваш, караш ме да те харесам и какво? Ще ме убиеш! Няма да убиеш и мен! Няма да ти позволя да ме убиеш!- извика и отново го срита в коляното. Цялата трепереше, но беше готова да го удря и дори да го хапе и щипе ако се налага, но да го нарани. Нека и тя с изяде боя! Майната й на болката, рускинчето бе силно. Но нямаше да остави нещата така. Да ги остави нерешени, в ръцете на това създание.
- Трябва да се срамуваш от себе си! Уби човек за това че всички го мислеха за луд!-отново извика и го блъсна в гърдите. –Той умря, а всички го мислеха за луд! За това, че ти си убиец! –искаше й се да каже „Гори в Ада” но ако бе права в твърдението си щеше да му достави удоволствие с реплика като тази, естествено ако бъркаше. Е.. Наркотиците лесно обясняват всичко... Николай щеше да я понатупа, да я пуснат на някой изрод или нещо такова. И пак щеше да е изкарала яда си върху кой? За миг застина. Ами ако бъркаше? Ако толкова бе убила мозъчните си клетки че бе полудяла и оглупяла? Бе наранила единствения човек който харесваше? Това я накара да вдигне ръце към устните си. Господи.. Ами ако бе направила именно това? Как щеше да му се извини?! Може би всичко случило се бе плод на въображението й? Халюцинации- това за което я бе попитала Катрина. Ана тръсна глава в опит да се отърси от подобни мисли. Не, не можеше да е объркала. Не трябваше да обърка подобно нещо.

by **.Nathaniel.** Пон Мар 03, 2014 9:17 am

Натаниел бе убил много хора, някои защото бяха прокълнати, други защото просто така беше скимнало на Дявола, беше убивал защото се налагаше, беше убивал защото му се бяха противопоставяли, но имаше само един единствен човек който бе убил, защото бе разкрил същността му, един единствен човек, който Натаниел бе накарал да се чувства като луд, да възприемат всички за луд. Бивш мафиот, който го бе разкрил, който го бе описал в книгата си, книга разказваща истинска история, която всички бяха сметнали за някакво фентъзи, заради наличието на демони вътре и по – точно на един.
Човекът нямаше особено богато въображение за писането, дори името на Мейфийлд не беше сменил, ето от къде и Анабел се бе досетила за него. Той я гледаше като попарен. Трябваше да я убие, щом бе от клана Макафи тя трябваше да умре, той бе убил всички освен нея и сестра и’, които умело се прикриваха. Каква ирония да попадне точно на нея, да хареса точно нея, да иска тя да е негова и да знае, че това беше невъзможно ... а сега... сега беше още по – невъзможно. Не. Трябваше да я убие. Не можеше да се отметне, заради някаква топлина, която се опитваше да се настани в него, той не можеше да си позволи да бъде мил, да харесва някоя, особено някоя като нея. Негов враг. Такъв бе баща и’, сега тя трябваше да продължи това. Да го мрази, да го мрази много, почти толкова колкото в момента той мразеше нея, но в неговата омраза имаше нещо различна, беше примесена с нещо топло, нещо което го възпираше да и’ тегли куршума, нещо което го възпираше да я измъчва, за да разбере къде е сестра и’ и да убие и двете им.
„По дяволите Натаниел, какво ти става? Как можеш да се размекваш? Защо точно сега, когато си на път да приключиш всичко?” Повтаряше си на ум, искаше да се отдаде на чувството за вендета, искаше да отмъсти на семейството Макафи за това, че го бяха разкрили, че го бяха изобличили пред всички, че бяха подложили на риск цялата му раса, а това бе равностойно на убийство, той в действителност можеше да изгуби живота си заради това.
И тогава го просветли! Ами ако именно това бе нейната цел? Ако целеше да го „прелъсти”, да го накара да я хареса, дори може би да се влюби в нея, само и само за да запази живота си и този на сестра си? Ако именно за това работеше тук, той бе усетил ровейки в съзнанието и’, че имаше основателна причина да не напуска мястото, ами ако не бяха наркотиците, ако всъщност причината беше да отърве кожата си? Беше умна, всичко бе добре замислено стига да не се бе надрусала до толкова, че да му направи впечатление. Именно дрогата явно бе провалила целият и’ евентуален план, който Натаниел мислеше, че е планувала.
Не усещаше ударите и’, до толкова бе потънал в собствените си мисли и разсъждения, че не усещаше нищо освен гнева, който отново се надигна в нея, отново щеше да си го излее на нея.
- Шибана курва! През цялото време си знаела кой съм, накара ме да те харесвам, за да спасиш шибаната си курвенска кожа! – крещеше и’ като обезумял, погледа му се размаза от яростта, фокусираше само и единствено нея. Лицето му бе придобило някакво свирепо, животинско изражение. Ръката му отново замахна да я удари, но този път много по – силно от предните пъти, тя се строполи пред него и без да му мигне окото той я срита в корема. Можеше да е много по – брутален, та това не беше нищо, но щеше да я измъчва, щеше да я накара да съжалява за мотивите си.
- Сериозно ли мислеше, че можеш да ме изиграеш? Мислех те за по умна, знаеш ли всъщност ти отива да бъдеш курва, подхожда на същността ти. – все още не можеше да се успокои, беше като обезумял. Вдигна я от земята и опирайки я до стената на телефонната кабина пред която се намираха, той я запрати юмрукът си към корема и’. Искаше да страда, никой не го правеше на глупак, а онези които се опитваха, страдаха, заплащаха тази си грешка с живота си, но нещо не му позволяваше да я убие, нямаше подобна сила, която можеше да го накара да направи това.

by **Anabell ♠** Пон Мар 03, 2014 10:20 am

Как се бе стигнало до тази рязка промяна? В него? В нея? До преди четиридесет минути го целуваше и желаеше, а сега се страхуваше от него, от това което ще й причини. Той можеше да я унищожи, тя го знаеше. А живота й бе такъв, че дори Хелън нямаше да я помни, защото бе полудяла... Болна. Анабел се чувстваше като парцалена кукла в ръцете му. Знаеше си че това което ще й причини ще бъде незабравимо и то не в хубавият смисъл на думата. Макафи лежеше в краката му, а всеки нерв в тялото й пищеше от болка и ужас.
Болката проряза тялото й. Думите му я изумиха. Моля? Та тя не знаеше кой е докато не я бе.. Какво? Телепортирал в стаята й. Тя не знаеше кой е до този момент. Докато не започна да се появява от нищото. Анабел вдигна ръце и не можеща да си поеме въздух от ударите му хвана китката му, ноктите й се забиха в кожата му, а очите й се насълзиха. Не можеше да се измъкне. Не и от тази хватка. Болката в стомаха й я разтърсваше, усещаше как се дави. Вкус на кръв се отприщи в устата й и събирайки последни сили го изрита точно между краката. Можеше поне да отиде веднъж или два пъти на някой курс по бойни изкуства, но това бе изпята песен. Когато хватката около гърлото й се отпусна тя си пое живото спасяваща глътка въздух и се задави със собствената си кръв. Изплю се на земята и го погледна.
-Ако знаех че си ти никога нямаше да спя с теб. Никога.- изхлипа и щеше да побегне. Но какъв бе смисъла? Той пак щеше да я хване, пак щеше да я измъчва и да я убие. Очите й преминаха по лицето му. Какво сега? Да седи и да търпи? Не, нямаше да го търпи. Очите й минаха по улицата, всичко се случваше толкова бързо, прекалено бързо. Спря погледа си на едно от такситата и хукна натам. В ига в който се качи извика
-Карай! Бързо, карай!- шофьора я гледаше сепнато, спусна поглед по кръвта върху устните й, отоците на лицето й.
-Моля те, бързо!- мъжът сви рамене и потегли. Когато мина покрай Натаниел тя се вгледа в него и след това погледна напред. Дали се бе измъкнала? Надали. Скоро нощта щеше да свърши. Щеше да намери пари и да избяга. Да се скрие в някой хотел под чуждо име. Тази идея я осени и й вдъхна надежда. Анабел се обърна към мъжа който шофираше до нея и направи нещо, което не бе по-умно от това да изрита отново Натаниел в топките. Тя сложи ръка на тила му и рязко го натисна напред. Разби лицето му във волана и когато колата поддаде на пътя и се разби в уличния стълб. Анабел удари главата си в таблото и единственото което й попречи да загуби съзнание бе мисълта за приближаващата смърт. С разцепена вежда и цялата в кръв тя пребърка джобовете на изпадналия в безсъзнание шофьор и взе всичките му пари, отвори жабката и взе оборота. Слава Богу имаше достатъчно. Не много, но достатъчно. Анабел слезе от колата и хукна към хотела. В мига в който влезе видя как ще я изхвърлят. Щяха да я изгонят още преди да е успяла да си поръча стая.
-Моля ви, имам пари! Искам само една стая! Моля ви!- проплака и хвърли парите на рецепцията. Жената стояща зад стъклото я гледаше подозрително.
-Моля ви.- повтори Ана и бутна парите към нея. Жената поклати глава и ги взе, даде й ключ и посочи асансьора.
-На третия етаж.- каза и Ан закима с глава. Когато влезе в стаята заключи вратата и избута най-близкия шкаф до вратата. Цялата трепереше. От студ, от глад и от липсата на наркотик. Анабел спусна завесите и прокарвайки ръце през косата си се видя в огледалото. Не приличаше на нищо... Даже това не можеше да я опише. Цялата бе подута, покрита с кръв и мръсотия. Макафи свали дрехите си и ги хвърли на пода. Влезе в банята и благодарна за ваната я напълни с топла вода и се потопи в нея. Все още трепереше и все още й бе трудно да мисли, но някак си й бе по... Лесно?

by **Victor Fausnaught** Пон Апр 07, 2014 9:42 am

Имах нужда от почивка. Беше ми писнало от всичко. От сестра ми, от Ди и Сам... от всичко. Просто имах нужда да разпусна. Взех ключовете за джипа си и просто потеглих. Раздрънканото ми автомобилче бръмчеше по пътя, а аз слушах My Darkest Days.. песента Move your body пасваше перфектно за стриптийз, което ми напомни, че отдавна не бях правил секс и не бях виждал голо тяло. Имах нужда поне да се насладя на нещо, след като бях омръзнал на Диана... Нагласих GPS-а и потеглих на там. Щеше да е интересно ако сварех нея там, но нищо не се знаеше. Спрях на паркинга на Стрийптиз бара и слязох от джипчето си. Доближих се до входа, където веднага ме спряха и искаха личната ми карта. Бях се облякъл както винаги се обличах. Тениска, риза, дънки и маратонки в син цвят. Целият в синьо. Бръкнах в задният си джоб и извадих портфейла си. Подадох личната си карта на типа, който ме гледаше странно и след това влязох в стрийптиз бара без проблем. Все пак имах пълнолетие. Огледах се. Не беше толкова пълно. Доближих се до една масичка в ъгъла и си поръчах уиски. Може.. от кога не бях пил. Отпуснах се и просто стоях там и чаках. Надявах се някоя танцьорка да дойде и да ми прави компания, но пък и сервитьорката си я биваше. Страхотен задник, само по прашки и тези гърди. Преглътнах тежко и се отпуснах, като се опитах да не мисля за секс, а просто да оглеждам танцуващите момичета. Беше интересно какво ли щеше да се случи с вечерта ми и каква ли глупост щях да направя.

by **Rosalie Buttler** Пон Апр 07, 2014 6:33 pm

На Роуз и бе доста скучно.Всичко и бе омръзнало -барове,кина,молове,дискотеки и всякакви други забавления,които можеш да намериш в Ривънстууд.Тогава и дойде една идея -"Защо да не отида в някой Стриптиз бар?"- тя никога не бе влизала в такова заведение,по простата причина,че изпитваше някакъв страх -да не се превърне в една от онези курви и да отиде под тяхното нивото или по-лошо -да я помислят за такава!Тя ги мисли за доста прости хора.Тя никога няма да падне под нивото им.Никога няма да се даде или да започне да се съблича на първият срещнат.Роузи мислеше,че с това показва колко е слаба,но ще и' бъде приятно да гледа как момичетата си съсипват живота.Облече някаква къса черна роля с едни черни обувки.Излезе от апартамента си и го заключи.Влезе в колата си и потегли.След малко вече бе пред Стриптиз бара.Когато вече бе пред входа беше готова да извади личната си карта,най-вероятно щяха да искат да разберат дали е пълнолетно.Но когато си я подаде охраната я изгледа странно с един поглед който означаваше "Ти не работиш ли тук?",е може би няма такъв поглед.
-Какво?Езика ли си глътна? -попита тя с един такъв тон който след тези думи охраната веднага погледна картата и' и я пусна.Роуз влезе в бара с една наперана походка.Седна на една от масите и си поръча едно маркини.Когато и' донесоха питието и тя бавно отпи от него към нея дойде един едър мъж.Седна до нея и започна да я гали с пръсти по бедрото и'.Това негово действие я накара да потрепне и съответно веднага подскочи.
-Кой си ти за да ме докосваш? -каза тя строго с цел да го прогони от масата и' и да я остави намира,но безуспешно.Мъжът се надигна и се приближи колкото се може по-близо до нея.Пулсът на Розали се забърза.Брюнетката бе доста изплашена,но опита да не покаже страха си.Едрият я притисна за стената.Роуз не се отказа,опита се да го отблъсне,но той бе по-силен от нея.Той започна бавно и грубо да я целува по врата,а после се спусна по-надолу-към добре оформените и' гърди.
-Разкарай се от мен,психопат такъв! -викаше тя,но в този бар никой нямаше да я чуе.Музиката бе твърде силна,мъжете зяпаха сриптизиорките.....

by **Victor Fausnaught** Пон Апр 07, 2014 10:34 pm

Точно, когато си мислех, че прекарам спокойна нощ и ще се напия без никой да ми пречи чух женски писък. Станах от масата си и започнах да ходя през тълпата, която се беше събрала около пилона и я видях. Едно момиче беше притиснато в стената от някакъв едър тип. Трябваше да направя нещо. Инстинктивно грабнах една бутилка от бира. Доближих се до тях и без да му позволявам повече да я целува насила просто разбих стъкленият предмет в главата му. Той се приземи на земята и изгуби съзнание, а аз погледнах момичето, чиято рокля беше свалена от раменете, но гърдите й не бяха на показ. Доближих се до нея и бавно оправих платът на дрехата й. Погледнах я в очите и я попитах:
-Добре ли сте? - след което много бавно поставих ръце на раменете й и я накарах да ме погледне:
-Госпожице? Нали не ви направи нищо? - и зачаках отговор. Може би щеше да ми набие шамар заради стреса или щеше да избяга от тук. Не знаех какво ще стане, но видях охраната, която се доближи и изнесе "боклука" от бара. Тогава преглътнах и допълних:
-Моля ви.. отговорете ми! - не знаех как се е почувствало момичето. Може би уплашено. Все пак кой не би се уплашил, ако някакъв тип се опита да те изнасили сред огромна тълпа. Надявах се поне да се осъзнае. Нямах нужда от благодарности. Днес пак извърших едно добро дело, но едва ли щеше да бъде оценено. Най-важното беше това момиче да не изпадне в шок и да ми сподели как е. Не се намирах за някакъв здрав мъжага, който може да се сбие с всеки, но поне имах чест и достойнство..

by **Rosalie Buttler** Вто Апр 08, 2014 6:04 pm

Стана и' ясно,че днес не е късметлийка и никой няма да я спаси,затова затвори силно очи и може би да опита да си представи някое момче което е с добри намерения и най-вече и тя да им е позволила да я докосват,и ако е симпатяга изглеждат така, сякаш е слязъл от корица на списание,още по-добре.Но,ето че стана чудо!Психопатът (тя така нарича малоумните хора като него) спря да я целува дори да я обарва.Но все още тя не смееше да си отвори очите докато не чу нечей друг мъжки глас.Лека по-лека тя отвори клепачите си внимателно и предпазливо.Пред нея стоеше един висок мъж,който бе доста...как да се изразя...секси!Отначало тя не можа да повярва на очите си.Може би това бе сън.Не!Това наистина е реалността.Всъщност тя не можа да повярва на това,че все още има свестни хора,които ще и' помогнат,а няма да се възползват от възможността да помогнат на онзи тип,които вече бе припаднал,а след малко изчезна от очите и'.
-Да!Добре съм -отговори му Розали като се осъзна,а после довърши мисълта си с една искрена усмивка,и ако сега човек я види няма да и' повярва,че са опитали да я изнасилят.- Благодаря!Не знам какво щях да правя,ако не беше ти!Дължа ти живота си!Какво ще кажеш да те почерпя с едно?!-това последното не бе предложение,а по скоро заповед,защото тя не искаше да го остави невъзнаграден! След като той се съгласи, а и дори и да не се,тя пак щеше да го накара,тя седна на масата си и викна сервитьорката.Остави го да си поръча каквото иска,а тя после щеше да плати всичко до последната стотинка.
-Как е името ти? -попита брюнетката докато те чакаха поръчката им.

by **Victor Fausnaught** Вто Апр 08, 2014 6:29 pm

Виктор я гледаше. Явно тя беше изненадана. И то доста. Не беше очаквала някой да я спаси и като се огледа видя как всички мъже гледаха задника й. Е вярно дупето си беше хубаво и то доста в тази рокля, но не трябваше да гледа там. Настани се срещу нея на една маса и явно тя искаше да го почерпи:
-Едно голямо уиски... и... една минерална вода! - само това? Дам.. не искаше да се възползва от парите на момичето. След това я погледна в очите. Питаше го за името му:
-Аз .. Аз съм Виктор! - подаде ръка към нея и щом тя реши, че ще се здрависват я изненада. Изправи се и целуна ръката й, а след това отново се настани на мястото си. Погледна я право в очите и допълни:
-Приятно ми е да се запознаем! - след което поклати глава и допълни:
-Така де.. не беше толкова приятно.. все пак почти те изнасилиха и да... нямаше как просто да стоя и да не правя нищо! - след тези думи той се настани удобно и допълни:
-Извинявай.. говоря много, когато съм нервен, а понеже си красива и всички гледат в нас и.. става още по-неловко.. - след тези думи той се загледа в лицето й:
-Ти не работиш тук.. нямаш вид на стриптизьорка... защо той те нападна така... - и изведнъж осъзна, че задава много въпроси и допълни:
-Извинявай.. много питам! Не е нужно да ми отговоряш! - и просто се наслади на това, че сервитьорката се появи с питиетата им и той можеше да отпие от водата си, за да спре да говори глупости.

by **Rosalie Buttler** Вто Апр 08, 2014 7:51 pm

-Няма проблем.Задавай ми каквито искаш въпроси,няма с нищо да ме обидиш! -каза тя понеже само повтаряше "извинява,извинявай",но все пак Виктор не я познаваше иначе щеше да знае,че неловките въпроси за някой не са чак толкова неприятни за нея.Когато дойде питието му тя изпи цялото количество маркини,а после таман сервитьорката щеше да си тръгне,но Роуз веднага си поръча- Извинввай,че те разкарвам,но хайде да ми донесеш още едно от това!-тя знаеше,че в момента почти всички я гледаха,но тя не им обръщаше внимание,а и нямаха ли си друха работа освен да гледат какво правят другите.Но както казах на нея хич не и' пукаше,даже ги игнорирашр.Сети се,че Виктор и' зададе въпрос и трябва и тя да се представи и веднага започна да говори.- Аз съм Розали.Не знам!Явно трябва да спре алкохола,че,ако продължава с това поведение ще стигне до затвора!Радвам се,че ти не ме помисли за една от онезе.И ще го приема като комплимент!- когато се изказа на лицето и' се появи една любезна усмивка.-Е,Виктор какво те води в това скапано градче?- не знае ,защо му зададе този въпрос,може би за да има за какво да си говорят,а не само да се гледат и да пият.А и ще е безсмислено да го пита какво прави в Стриптиз бара.Все пак е мъж,нормално е да е тук и да се позабавлява.

by **Victor Fausnaught** Вто Апр 08, 2014 10:08 pm

-Ами много неща... първо изгубих родителите си и дам.. аз и сестра ми се преместихме да живеем тук.. - след тези думи той се усмихна някак си фалшиво и продължи:
-Преживяваме.. Едва едва и след това просто започнах да се мъча с живота на един тийн, който е баща, брат и какво ли още не... Леля ми е по цял ден на работа и.. дам.. - след тези думи той се почеса и допълни:
-Бях се отказал от живота, докато не срещнах приятелката си.. Диана.. Ди.. моята Ди, но дам.. сега тя сигурно е някъде и въобще не си мисли за мен.. все пак толкова много и досаждах, че сигурно скоро ще скъсаме и тя ще си намери някой по-добър.. - след тези думи той отпи пак от питието си и продължи да говори:
-Така де.. не съм я виждал от няколко дни. Сигурно е при добрият си приятел Сам и се чукат и ... аз просто исках да разпусна.. не съм правил секс от дни и малко такава гледка щеше да ми дойде добре и.. да.. едва ли ще и изневеря, но поне бих направил нещо с това... стоене на сухо.. - след тези думи той се засмя и допълни:
-Толкова съм жалък.. разказах ти целият си тъп живот, а ти едва ли би искала да го знаеш..

by Sponsored content

Strip club 'Glory Hole'

Strip club 'Glory Hole'

Re: Strip club 'Glory Hole'

Re: Strip club 'Glory Hole'

Re: Strip club 'Glory Hole'

Re: Strip club 'Glory Hole'

Re: Strip club 'Glory Hole'

Re: Strip club 'Glory Hole'

Re: Strip club 'Glory Hole'

Re: Strip club 'Glory Hole'

Re: Strip club 'Glory Hole'

Re: Strip club 'Glory Hole'

Re: Strip club 'Glory Hole'

Re: Strip club 'Glory Hole'

Re: Strip club 'Glory Hole'

Re: Strip club 'Glory Hole'

Re: Strip club 'Glory Hole'

Re: Strip club 'Glory Hole'

Re: Strip club 'Glory Hole'

Re: Strip club 'Glory Hole'

Re: Strip club 'Glory Hole'