Blood above all...

by **Marcus Hill.** Вто Май 06, 2014 5:51 pm

Маркъс Хил//33//Дете на Дявола// Michael Fassbender

Blood above all... Tumblr_m8t9zrJumo1rqgu49

Кръвта над всичко… някога… преди много години това му беше мотото. Това бяха думите, които бяха причината за съществуването му, това бе фразата, която даваше душа на цялото му същество. Но като всяко смъртно създание и той намери своя край – бавен и не чак толкова безболезнен.

Смъртта би трябвало да променя хората, но дали? В случая на Маркъс не бе настъпила промяна, като изключим новите му дарби и малко по-смиреното поведение. Но това, което за него минаваше за смирено отново можеше да се сбърка от останалите и да се възприеме като незаинтересованост.

33… Това беше възрастта, на която бе получил нож в гърба и бе издъхнал, задавяйки се на собствената си кръв. Най-мъчителната минута, която трябваше да преживява отново и отново в следващите столетия всеки път когато си затвореше очите. Преди толкова години бе загърбил смъртния си живот, а ето все още той намираше начин да се прокрадне в мислите му.

Кръвта над всичко… Бе приел Луцифер като баща. И също като истинския си баща винаги се стремеше да получи одобрението му, и също като с истинския си баща оставаше винаги с празни ръце. Естествено това би се отразило на характера му, но когато винаги си бил отритван леко по-леко се научаваш да живееш с тази мисъл. Но дори така да бе, това не означаваше, че би вдигнал ръка срещу собствения си „баща“. Всичко си имаше ред и една подобна постъпка би довела до анархия. Анархия явно желана от много от неговите братя и сестри. Имаха си доводите, да, но това не означаваше, че могат да си правят каквото пожелаят.

Грешка, точно това означаваше, а той… Той и останалите поддръжници на Луцифер едва ли не бяха стъпкани. Сега, Маркъс е един от малкото разхождащи се на земята с идеята да саботират плановете на Абадонт. Това бе единственото, за което живееше. Той трябваше да направи всичко по силите си, за да възстанови реда. Това беше правилното нещо да се направи в тази ситуация.

Демон с чувство за дълг. И това ако не е шегата на века?!

Може би бе времето, в което бе отраснал, което бе причината за „странният“ му, както днешните хора биха се изразили, характер. Тези, който бяха поживяли малко повече, биха го описали с думата „мъжки“. Така и не се научи да играе подлите игри на мили усмивки и скрити в ръкавите остриета. Това бе за жените и страхливците. Поне жените ги оправдаваше – те трябваше да прибягнат към подобни хитрини, за да оцелеят. Хубаво бе поне, че бе надарен с едва ли не шесто чувство и можеше да прецени хората само след един разговор, а още по-хубавото бе, че вече нож в гърба не можеше да го убие… почти нищо не можеше. Та той бе безсмъртен.

Може би и времето, в което бе отраснал, не и причината, за външният му вид. Виждаше децата днес с толкова „подобрения“ по външният им вид, че понякога се чудеше дали ставаха с поне един час по-рано, за да се подготвят за излизане. Всичкия гел в косата, определената форма на брадата, която отнемаше толкова време, за да е перфектния триъгълник или там, каквото се опитваха да постигнат. Наистина? Не, имаше по-важни неща, с които да запълни времето си отколкото да избира най- обаятелния парфюм.

Косата му бе късо подстригана и получаваше подкастряне на всеки два месеца. От десетилетия не си бе променяла формата. Лицето му бе леко загоряло и около очите и устните му имаше малки бръчици, които подсказваха възрастта му. Не бе с оформени вежди, както по наблюденията му, сега това бе мода и сред мъжете. Сини очи. Тънки устни. Гръцки нос. Широка челюст. Брада, когато забравяше да се избръсне или просто понякога не му се занимаваше. Висок близо 1.90 и доста добре сложен. Мъж на място.

Знаеше, че изглежда добре, дори и за днешните стандарти на жените, но никога не бе изпитвал нуждата да се доказва като женкар. Да, рядко отхвърляше предложението на дадена жена да го забавлява за няколко часа с хубавото си тяло, но това бе заложено в главата на всеки мъж. Но те бяха точно това – еднодневки. От много време не бе изпитвал чувства към жена, а дори това да се случеше, знаеше че рано или късно щеше да му омръзне.

Кръвта над всичко….