There is no good and evil.There is only power,and those too weak to seek it.

Пърсивал Гън;;23;;Other Creatures;;fc:colton haynes




Беше толкoва тъмно,че имаш чувството,че никога повече няма да се докоснеш до светлината.Лежеше на мократа земя и чуваше как навън вали.Последно което си спомняше бе изтрела,който дойде в гръб и после нищо.Усещаше болка в дясното си рамо.Изправи се бавно,мъчително и с пъшкания на стар човек.Едва на 23,но вече се бе забъркал в какво ли не и с кого ли не.Понякога да обичаш такъв човек,ти носеше само нещастие и болка,но аз по някакъв странен начин,не можех да спра да го обичам.Стоях в тъмния ъгъл и го гледах как се изправя.Ранен,безпомощен и така отслабнал,а до преди месец бе мускулест и способен да убие всеки.След смъртта ми,той реши да се отдаде на живот,който да го отведе бързо към смъртта.

Още си спомням как се връщахме назад във времето и колко забавно ни беше,но когато прекалиш с даденото ти от природата,тя започва да си взима таксите с лихвите.След година изпълнена с безброй пътувания,тялото ми започна да се разпада.Органите ми започваха да отказват и аз започнах да умирам,бавно и мъчително.Спомням си,как стоеше до мен всеки ден,докато не издъхнах в ръцете му.Това го съсипа,превърна го в нещо,което никога не е бил.Стана бунтовник и ето го сега две години след смъртта ми,а той е едва жив.

Благодарение на Уинтър,той е още жив.Тя се погрижи за раната му.Сега я нямаше,не можеше да си позволи да я виждат с един бунтовник.Познавах я бегло,но изглеждаше от онези мили момичета,който нямат нищо общо със студено кръвните кралски особи.За да съм честна,харесвам я,но като го знам моя Пърси,той ще се държи лошо,заради нейното потекло.Надявам се,поне после да се извини.Понякога ми липсваше да го прегърна,да му кажа колко много го обичам,друг път пък ми липсваше това,че мога да го сръчкам,че бях тази която единствено можеше да го спре да не направи каквото и да е.

Пърсивъл,бе от онези мъже,който те карат да тръпнеш само като усетиш,че са наблизо.Но пък когато го опознаеш,можеш да видиш какъв всъщност е.Мъж мечта.Бях толкова щастлива,че успях да го имам,дори за малко.

-Обичам те.-прошепнах тихо,знаейки,че дори не може да ме чуе.Очите ми се насълзиха,след което просто застанах пред него.Той стоеше седнал,сложил лице в шепите си.Седнах до него,сложих ръка на рамото му и го целунах нежно.-Трябва да продължиш,без мен.-молех се да може да ме чуе,но това бе невъзможно.

Одобрен, добре дошъл и весели празници.