Индекс
Рейвънсууд, Пенсилвания. В градът има смъртоносно проклятие, което вече тече от поколения насам. За да се връщат войниците, обратно живи и здрави при семействата си, за всяка война трябва да умират по пет тинейджъра от Рейвънсууд. Има сключен договор, който гласи фамилиите на петте прокълнати фамилии, като при всяка война някой тинейджър от тези фамилии бива убиван с още четирима, единственият начин да прехвърли проклятието на друг е да се обедини с "Децата на Злото". А единственият начин да се развали проклятието ... да останете живи.
Вход
Latest topics
Екип на форума;
.Amelia.
ADMINISTRATOR; AMELIA HESTTLER - 21 - FC: HOLLAND RODEN - CURSE BREAKER -----
Jamie Commun
ADMINISTRATOR; JAMIE COMMUN - 25 - FC: MAX IRONS - CHILD OF EVIL -----
Avery Dubois;
ADMINISTRATOR; AVERY DUBOIS - 22 - FC: JESSIE ANN GRAVEL - GUARDIAN -----
Rosalie Buttler
MODERATOR; ROSALIE BUTTLER - 25 - FC: NINA DOBREV - CITIZEN -----
Fiona Ingram;
2 posters
Страница 1 от 1
Fiona Ingram;
by Fiona; Пет Апр 04, 2014 8:01 pm
Fiona Ingram || 24 || citizen || fc: Imogen Poots
„Фиона Инграм – дъщеря на мафиотски Бос от Рейвънсууд, все още в неизвестност” ; „Няма следа от младата Инграм след покушението”. - блондинката ходеше плахо по улиците на Чикаго, оглеждаше се прекалено много. Имаше чувството, че я преследват. Имаше чувството, че идват за нея, което не беше вярно. Тя просто се беше панирала, беше дълбоко обхваната от параноята. Бе закрила косите си с някакъв син шал, а очите си бе скрила зад слънчеви очила. Гледайки заглавията на вестниците тя не можеше да не си припомни онази вечер ... „покушението” както го наричаха жълтите медии.
*
Майка – тя бе шизофреничка, прекалено болна вече. Може би към края на своите дни, кой знае. Фиона се грижеше за нея, всеки ден бе там – в нейната стая. Носеше и’ храна, вода, разказваше и’ как е минал деня и’, опитваше се да правят неща заедно, искаше да я разнообразява, но когато си в положение като нейното ... Инграм знаеше, че майка и’ не мислеше всички неща които и’ говореше постоянно. Знаеше, че майка и’ не я ругаеше съзнателно, понякога дори не можеше да я разпознава и крещеше за помощ. Но това вече не правеше впечатление на синеоката блондинка, тя бе свикнала с поведението на майка си, понякога дори се учудваше ако тези елементи присъстваха по – малко от три пъти в седмицата.
Инграм отново бе останала петък вечер да с грижи за майка си. Все още си спомняше точният момент. Спомняше си всичко, като че ли случката просто не искаше да избледнее от съзнанието и’. Беше се запечатала там за постоянно.
Инцидента. Не глупости, не беше никакъв инцидент, беше си чисто покушение над семейството и’. Но от кой? Фиона и до ден днешен не можеше да си отговори на този въпрос. Баща и’ имаше прекалено много врагове. Та тя дори не знаеше за съществуването на някои от тях, а други – други смееха да идват в къщата му и да се представят за негови най – добри приятели. Тя все още помнеше. Помнеше всичко до най – малката подробност. Тя скрита под леглото, а трупа на баща и’ проснат на пода точно пред нея. Не, не можеше да види извършителите, не можеше да види дори някакъв отличителен белег на убиеца, за да го разпознае ... Но защо и’ беше? Не че можеше да му направи нещо дори и да го познаеше някога. Помнеше нахлуването в семейното имение, всички онези хора които бяха дошли и баща и’ който и’ бе казал да седи тихо и мирно под леглото. Да не издава звук, да не излиза при никакви обстоятелства и тя го бе послушала, не смееше да помръдне дори мускулче, въпреки че тялото и’ скърбеше. Искаше и’ се да извика, да изкрещи имената на родителите си, да проплаче и да плаче докато не се дехидратира, но не можеше. Не можеше и нямаше защото така и’ бе казал баща и’. А тя щеше да го послуша. Момичето не можеше да излезе от изпод кревата дори и когато подпалиха цялото имение. Дори когато пламъците бяха навлезли в спалнята. Тя все още не знаше дори как се бе измъкнала. Единствения спомен от пожара бе как след като всичко бе изгоряло тя просто лежеше на зелената морава, толкова близо до дома си, дома който вече не притежаваше.
*
Сега ...Какво правеше сега Инграм? Правеше поредният почти успешен опит да избяга от дома за сираци, защото точно това бе тя ... един сирак, дори името не си бе казала. Не можеше да каже, че е Фиона Инграм, така щеше да привлече вниманието към себе си. Не, не ... тя не можеше да позволи да я убият. Защо ли? Не защото обичаше живота толкова много, тя мразеше настоящият си живот, но искаше вендета. Макар и на седемнадесет години тя можеше да мисли само и единствено как намира убийците на баща си и ги убива бавно и болезнено. Може би щеше да използва някои от мъченията на Инквизицията дори. Доста интересни мисли се заформяха в главата и’ всъщност когато се сетеше за онези копелета. Жалко, че не знаеше кои са, не че ако знаеше можеше да им направи нещо в момента, та тя бе просто едно момиченце... но някой ден, някой ден знаеше, че ще ги накара да си платят, точно тази мисъл я водеше.
- Хей, русокоске, спри на място! – блондинката видя познатият от дома за деца охрана и инстинктивно започна да бяга. Не, не! Не можеше да я намерят отново, защо винаги я намираха? Е, сигурно защото винаги губеше ценно време в размисли и във възвръщане на спомени. Всеки път минаваш по едни и същи улици, тези по които бе минавала като малка с родителите си и все пак .. Не можеше да я откриват всеки път, не трябваше. Трябваше да избяга
::Три години по – късно::
Инграм не бе успяла да избяга онази нощ, отново я бяха върнали в дома за деца. Отново в сиропиталището, беше излезнала чак когато навърши пълнолетие. Бе правила много опити за бягство, но все безуспешни, все я намираха накрая. И нормално след като обикаляше едни и същи места всеки път. И сега .. бяха разкрили самоличността и’. Бе преминала в програма за защита на свидетелите, но не можеше .. Инграм просто не можеше да седи в сенките. Как щеше да получи своята вендета така? Как щеше да отмъсти за смъртта на родителите си така? А, да. Точно така. Нямаше. И какво щяха да я пратят в друг щат? Може би дори друг континент, но тя дори не знаеше кой бе убил родителите и’, как можеше да свидетелства? Дори не знаeше защо е в тази проклета програма ... А, да. Искаха да я убият. Поне така смятаха ченгетата след като се бе издала, че все още е жива.
Но блондинката знаеше, че остане ли там нямаше да може да си отмъсти, не можеше да чака закона да се заеме с нейната мисия. Не, тя можеше да си отмъсти само и единствено ако имаше същата власт като баща си, същите връзки. И точно това щеше да направи. Щеше да поднови връзките му, щеше да заеме властта му. Възможно ли беше да има жена – Бос на Мафията? Е очевидно беше, но преди това трябваше да избяга от тази проклета програма и да се върне обратно в Рейвънсууд да поеме бизнеса на баща си.
Fiona;- Citizens
- Брой мнения : 5
Join date : 03.04.2014
Jamie Commun ◭- Look into he's eyes he's cold as ice
- Брой мнения : 872
Join date : 14.02.2014
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|
» I was broken to pieces. You broke me. And then you put the pieces back together. || Zachary. and Beth.
» Станете наши приятели;
» Търся си другарче за рп
» Нимфоман или наркоман за предишния?
» Склада в края на града
» Прочитай с дъха си, разглеждай с уста, запомняй с езика, чети ме така.... SPAM VOL 4
» I believe in the wonder I believe I can touch the flame- Nathaniel and Anabel
» Търся си...