Жаклин Десолие.

Jacqueline Dessollié;

Does this darkness have a name?

Има ли име този мрак? Тази жестокост, тази омраза. Как ни намериха? Дали са се вмъкнали в живота ни, или сме ги търсили и сме ги приели? Какво се е случило с нас? Че сега изпращаме децата си на света, сякаш пращаме младежи на война. Надявайки се да се завърнат невредими... Но знаейки, че някои ще се изгубят някъде по пътя. Кога изгубихме пътя си? Изяждани от сенките..Поглъщани цели от мрака.. Има ли име този мрак? Твоето име ли е? Моето име е Сахара Еванджелин и това.. това е моята история. Или поне една мъничка частица от нея. Сигурно ви е чудно как така имам лице.. как така съм жена?  Какво в същност са Онитата? Ако се обърнете към Японския фоклор там ни представят като огромни ужасяващо грозни и уродливи чудовища които обожават да плашат хората ,но същност ние сме просто демони ,демони служещи като оръжие срещу по-тъмни сили. Когато един от нас умре ,друг от семейството му веднага го замества ,защото този мрак е нашата кръв. Когато е светло можем да се разхождаме из човешкия свят като обикновени същества,като хора ,но дойде ли нощта  тъмнината ни обгръща и ставаме други. Не сме нито добри,нито лоши – просто оръжия извършващи заповедите на командира. Имах майка когато бях малка ,имах баща ,дори имах и досаден брат,по-голям. Мечтата на всяко момиче ще речете? Така си беше. Брат ми бе удивителен ,не само войник ,но и човек. Справедлив,уравновесен и изключително лоялен. Мразеше лъжите и лицемерието,а самата му осанка изискваше респект.  Майка ни, ни напусна когато бяхме малки – тя имаше това право. Не ме разбирайте  погрешно ,но коя майка може да живее с мисълта че децата й ще умрат? Защото.. това се случваше понякога. Ако някой не бе достатъчно силен да се справи с този  мрак – той го поглъщаше. А понякога тези срещу които се биехме намираха начин да ни премахват. Така един ден ,моят най-добър приятел се появи в домът ми със съобщението ,че моят брат вече не е сред нас и че е мой ред да го заместя. При нас няма време за траур. При нас всичко става механично ,съгласяваш се без да мислиш и тръгваш към нищото ,очаквайки всичко.
Външен вид и характер :
Характера й бил неопределим ,тъй като самата тя е толкова деликатна и специална – съдържал всичко от до.И всяко качество било премерено с голяма прецизност и се показвали според ситуациите. Не е нито добра ,нито лоша. Ледено сините й очи винаги издавали сигнали ,че е настроена за  карба,но щом думите започвал ида се леят устните били сякаш меден дъжд от ангелски песни. От пръв поглед може да реши дали ще харесва или мрази съществото пред себе си и поне до сега никога не бе грешила в преценката си. Косите й наподобявали на тънки ленти злато и тя често носела косата си развързана ,така в сякаш фонтан от медени частици се разливаха около уморено дългата й шия.  От нея лъхало винаги елегантност и премереност ,а думите й винаги били звънливи и добре подбрани. Външен вид*:
Госпожица Десолие е много красива. Има прекрасно лице, чаровна усмивка, невероятно красиви светли очи и дълга, буйна, руса коса. Тялото и е стройно и високо. Има перфектна фигура. Държи много на красотата си, затова постоянно си прави всякакви маски и други неща. Не спазва никакви диети и не се ограничава. Природата я е надарила с бърз метаболизъм, но не злоупотребява с него и всяка седмица тренира по 3 пъти. Най-често пилатес. Но и танци. Все пак почти всяка вечер е в някой клуб. Обича да носи рокли. Почитателка е на високите токчета и следва модните тенденции. Много харесва цветята. Затова всичките и дрехи са много цветни и красиви. В косата си винаги има някоя фибичка или диадема. Но косата и винаги трябва да е пусната. Обича да следва модните тенденции. Никога не е назад с тях. Всички момичета искат да са като нея, а това още повече и вдига самочувствието. Луда е по червилата, затова никога не излиза без червило, фон дьо тен и спирала. Естествената и коса е много кестенява, но тя я боядисва в светло руса коса. Това не значи, че е глупави. Блондинките не винаги се падат тъпи.