Backstage bar

by **Bella.** Сря Апр 02, 2014 4:09 pm

- Пет минути почивка! – нечий глас надвика силната музика и отекна близо до ухото ѝ. Бела се съмняваше да бъдат пет, както и се съмняваше, че ще получат одобрение от музикалния агент, който седеше в края на бара. Погледът ѝ нито веднъж не срещна този на мъжа с червена риза и невъзмутимо неуместна за подобно място шапка. Погледът ѝ бе прикован към най-крайната маса и мъжете, които разговаряха там. Брюнетката пое подаденото към нея шише с минерална вода и отпи няколко глътки преди да го върне обратно. Момчетата искаха да бъдат забелязани и да последват мечтите си, които биха ги отвели към голяма сцена, но не и тя. Бела харесваше задимените заведения, които посещаваха, както харесваше и погледите върху себе си. Не искаше да бъде идол, който да гледат с почитание, а един обикновено момиче, което пораждаше определен тип мисли и определен тип мнение. Твърдеше, че има достатъчно гордост въпреки събитията от последната една година.

- Какво обсъждате, момчета? – попита, подпирайки лакът върху рамото на Джошуа преди да седне между двама от приятелите му. Всъщност не можеше да бъде сигурна дали имаше някаква връзка между тях или не, но изглеждаше като че си прекарват добре заедно – типично мъжка компания. Действията ѝ подсказваха за нещо повече, но гласът ѝ бе ироничен и тотално разбиваше тази илюзия. Глупаво би било да отрече, че липсваше някаква искрица в погледа ѝ, когато срещаше неговия, но обикновено така стояха нещата между хора, които разрешаваха проблемите с гнева си по един леко нестандартен начин. Това не означаваше, че той изчезваше. Човешкият гняв бе нещо интересно – възраждаше се като феникс от пепелта всеки път, щом бе призован.
Тя не го мразеше. Нямаше особена причина да го нарича свой враг. Просто се забавляваше с живота и проблемите му, с което го дразнеше. Разговорите винаги започваха на шега и прерастваха в суров скандал с викове и, стига някой от тях да бе достатъчно подразнен и разпален, насилие. Разбира се, в най-леките му форми. Твърде често пътищата им се разделяха, но също толкова често и продължаваха по един и същ път.

by **.joshua** Чет Апр 03, 2014 7:29 pm

Напоследък Джошуа се бе абстрахирал от света. Дали имаше нещо общо, че се бе разделил с брюнетката, защото тя му бе изневерила с най – добрият му приятел? Вероятно. Да, всъщност имаше доста общо. Може би дори на това се дължаха скорошно развитите му проблеми с гнева. Всъщност те не бяха скорошно, доста от отдавна ги имаше. Още от преди да претърпи катастрофата, още преди комата, още преди всичко. Той си спомняше дните прекарани в боксовата зала, опитвайки се да си излее гнева, но просто някак си ... дори това не му помагаше. А сега? Сега как успяваше да изкара гнева от себе си? А да, с онова отново тъмнокосо момиче. Певицата. Бела. Да, точно така.
Дразнеше го. Не можеше да я понася дори в дадени моменти, защото бе единствената, която се осмеляваше да му отговаря, да се държи по този надменен начин, да се противопоставя на думите и желанията му, но точно за това и я харесваше. Точно за това се връщаше при нея и за това седеше в този проклет мизерен бар в който пееше. Защото му трябваше отдушник. Някой да който да изкара целият си гняв. Караници, скандали, счупени чинии и чаши – накрая винаги завършващи със секс. Перфектния отдушник за гнева му, а?! Да, така можеше да си изкарва гнева върху нея, а след това да задоволяват плътските отношения. Какво по – добро от това? В момента седейки с някои от старите му приятели дори се чудеше защо по дяволите се опитваше да си върне Джейн? Да се обвързва изобщо? Та това беше сто пъти по – хубаво и по – здравословно дори от една връзка.
Дори не слушаше какво му говорят момчетата. Той просто седеше вперил поглед към „сцената”, ако можеше да се нарече така. Джошуа не бе особен фен на музиката, по – скоро на обикновените песни, той си падаше само по хаус и дъбстеп. Нещо с по – малко текст и повече ритъм, но гласа и’ .. гласа и’ беше толкова красив. Не можеше да откъсне поглед от мястото на което седеше. Проследи силуета и’ с поглед дори когато слезе от сцената и приближи към масата.
- Не трябва ли да обсъждаш разни музикални глупости с подобието на група през почивката? – естествено, той не бе такъв че да каже „здравей” по нормален начин. Джошуа бе задник, трябваше да се покаже като задник и в момента точно това правеше, може би слагайки началото на нов скандал, кой знае.
Той погледна по особен начин момчетата между които беше седнала тя, въпреки че не бяха в нещо като връзка или поне не му изглеждаше така, той не обичаше да дели, не обичаше да гледа погледите им върху нея, не искаше да мисли, че се чука и с тях. Той се приближи към нея, вдигайки я в скута си като ръката му погали бедрото и’, плъзгайки се към вътрешната му страна.
- Всъщност по – добре, че дойде тук. – да, ето го. Той бе усетил, че може би ако не смекчи малко щеше да предизвика поредния скандал, а в момента не му беше до това, не му с разправяше. Не тази вечер искаш просто да се напие и да се забавлява. Дъхът му погали кожата на врата и’ прокарвайки устни по него.

пс; извинявай за забавянето

by **Bella.** Пет Апр 04, 2014 7:09 am

Въпросът му я накара да се засмее. Тя дори не познаваше тези хора, а би трябвало след като бяха заедно от близо половин година. Възгледите им обаче се различаваха – те искаха слава, тя търсеше забавление. Понякога получаваше съвети, които никога не стигаха до нея и твърде често те си ги премълчаваха, знаейки, че Бела правеше всичко по свой начин без да се интересува от мнението на другите. Интересно бе каква ли ще бъде реакцията им, когато отново не получат предложение за договор? Дори не разбираше защо имаха желание да подписват нещо подобно, за да ги оковат във веригите на модерното и търсеното.
- Оу, ти да не ревнуваш? – попита, когато Джошуа я придърпа към себе си. Не отричаше, че ѝ хареса известната доза ревност, ако можеше така да го нарече, но и бе свикнала да се случва след някоя хвърлена чиния или размяна на викове; никой, от които не бе биваше чут. Въпросът ѝ звучеше невинен, но в погледа ѝ проблясваха ирония и задоволство. Целта ѝ всъщност не бе да провокира подобни чувства. Бела никога не търсеше нещо сериозно, че да има нужда да следи за изневери. Та те дори не бяха заедно. Ако не бяха открили този интересен начин за притъпяване на гнева, сигурно щяха да плануват избухването на трета световна.
- Днес да не си в добро настроение? – попита, когато долови желанието да пропуснат дразненията и скандалите. – Или си пиян?
Можеше да бъде всяко едно от двете, но честно казано нямаше значение. Един скандал вече бе подготвен за нея и единствено очакваше да се стовари върху нея. Вероятно следващите няколко дни щеше да идва сама на това място и то под формата на клиент, а не на част от развлекателния бизнес. Рано или късно обаче групата щеше да осъзнае, че не могат без нея и отново щяха да я приемат. Винаги се случваше така, абсолютно след всеки път, в който саботираше плановете им за бляскава кариера. Жалко, че те не се осъзнаваха и не се отказваха от тази идея. Нещата така биха били много по-лесни и за двете страни.
Пръстите ѝ нежно се спуснаха по гърдите му преди да уловят брадичката му. Впи устни в неговите независимо, че не бяха само на масата. Това не я интересуваше. Нека му завиждат. Липсваше ѝ единствено забавлението от поредния глупав скандал, но като че ли Джошуа вече бе загрял някъде другаде и този път не тя бе причината за гнева му. Любопитно ѝ бе, но нямаше да попита за причината – не бе нейна работа.

by Sponsored content

Backstage bar

Backstage bar

Re: Backstage bar

Re: Backstage bar

Re: Backstage bar

Re: Backstage bar