Avery Dubois

[/center]

Червената й коси се развяваха, докато се прибираше от училище, да тогавашната 16 годишна Авери, се радваше на вниманието на родителите си. Беше отлична ученичка. Не правеше бели и помагаше адски много на майка си.
Същия ден, в който се бе прибрала в къщи брат и отново беше направил нещо, и чу писъка на майка си.
А когато влезна в кухнята видя баща й стоящ пред Макс, а брат й се държеше за бузата.
Майка й бе сложила ръката на устните си, и гледаше изплашено, а Дюбоис преглътна тежко при гледката.
-Татко... - прошепна тихичко и избяга в стаята си, тя толкова много го обичаше, а го бе видяла в такава светлина, в която никога не го бе виждала...
Седна в леглото си и сгуши възглавницата си, докато от очите й се стичаха онези малки сълзички, който бяха толкова чисти..
Никой не дойде повече тази вече, не чу нито гласа на майка си, нито на баща си, а само трясъка на стаята на брат й.
Като я накара да подскочи в леглто.
Сви се като малко котенце и затвори очите си. А всичко това цял ден я бе изморило достатъчно, че да заспи.
Но по едно време през нощта усети странен допир до тялото си, което я накара да се събуди и когато видя, кой я пипаше по бедрото изтръпна.
-Татко какво правиш? - попита момичето с шоколадовите очи, в който се виждаше уплахата.
- Нищо скъпа, сега ще разбереш какво е хубаво - детето преглътна, а баща й пъха ръката си под гащичките й. Което я накара, да стисне очите си, от който отново бяха започнали да се стичат сълзи.
-Моля те , татко недей! - но в този момент, баща й махна одеялото и разтвори краката й намествайки се между тях, а най - лошото беше, че усещаше члена му, който се опираше по - бедрата й. Преглътна и затвори очи, в момента, в който гащичките й бяха отдръпнати, а в нея се намести собствения й баща.
Който й отне всичко, което искаше да запази в себе си.
Опетни я и я обезчисти. А това, беше нещото, което й бе скъпо и бе отнето ...
Червенокоската се разплака, и започна да вика, но баща й запуши устните й.
Болеше я, много я болеше, искаше да я остави..
А половин час по - късно баща й се махна от нея..
-Сега.. да се разберем ти ще мълчиш и няма да казваш на никой нищо, иначе ще видиш колко лош мога да бъда. - заплаши я той, собствения й баща бе направил всичко това.
Авери не можа да проговори, само плачеше, бе се свила на топка, а дори не искаше да го погледне.
Не можеше, да каже на майка си или на брат си. Така тази нощ не мигна.
Прекарваше дните затворена в стаята си, посещавана всяка нощ от баща си, който я оставяше разплакана, а тя не можеше да каже нищо.
Въпреки, че всяка нощ майка й идваше няколко часа след баща й и я питаше какво й е ..
Успеха й в училище падна, почна да бяга от часовете, да се кара с приятелите си, да не учи.
Всичко това продължи повече от година. Докато една нощ, от поредните забавления на баща й с тялото й, Ава не издържа й го ухапа за да изкрещи. А брат й влезна в стаята й . И като видя гледката пред очите си...
Авери никога нямаше да забрави думите му;
-Татко, остави малко и за мен. Знаеш ли от кога искам да я пробвам. - а Дюбоис изтръпна, като плача й стана по силен. Баща й и брат и бяха правили секс с нея, бяха я насилили.
Но след тази нощ Авери не издържа, и каза на майка си. Разказа й всичко, в първия момент, не й повярва и я заведе на лекар, оказвайки се че има някакви остатъци във вагината й, който потвърдиха думите й.
А вечерта всичко, се случи толкова бързо.
Майка й убила баща й и брат й, а Авери избягала от тях. Няколко дена по късно разбра, че с казването на истината цялото й семейство бе умряло..
А тя, освен, че никога нямаше да обича мъжете, се мразеше, че бе убила семейството си.
Живееше на улицата, докато не срещна мъж.. мъж, който и предложи уютно легло, храна и топли дрехи, а единственото, което трябваше да прави ее да се преструва на дъщеря му.
Без никакъв друг избор, Шел се съгласи и тръгна с него.
А няколко години след това, се озовава в Рейвънстууд където си извоюва правата да бъде пазител

Одобрена.