Индекс
Рейвънсууд, Пенсилвания. В градът има смъртоносно проклятие, което вече тече от поколения насам. За да се връщат войниците, обратно живи и здрави при семействата си, за всяка война трябва да умират по пет тинейджъра от Рейвънсууд. Има сключен договор, който гласи фамилиите на петте прокълнати фамилии, като при всяка война някой тинейджър от тези фамилии бива убиван с още четирима, единственият начин да прехвърли проклятието на друг е да се обедини с "Децата на Злото". А единственият начин да се развали проклятието ... да останете живи.
Вход
Latest topics
Екип на форума;
.Amelia.
ADMINISTRATOR; AMELIA HESTTLER - 21 - FC: HOLLAND RODEN - CURSE BREAKER -----
Jamie Commun
ADMINISTRATOR; JAMIE COMMUN - 25 - FC: MAX IRONS - CHILD OF EVIL -----
Avery Dubois;
ADMINISTRATOR; AVERY DUBOIS - 22 - FC: JESSIE ANN GRAVEL - GUARDIAN -----
Rosalie Buttler
MODERATOR; ROSALIE BUTTLER - 25 - FC: NINA DOBREV - CITIZEN -----
Afterdark night club
4 posters
Страница 1 от 1
.Amelia.- Everyday i look at the mirror, everyday i see something new, i see my enemy who lives inside me
- Брой мнения : 769
Join date : 13.02.2014 -
Re: Afterdark night club
by .joshua Съб Мар 01, 2014 10:37 am
Завръщането му определено бе по – хубаво на яве, от колкото в мислите му, дори по – хубаво от „съня”, който се завърташе в главата му, всъщност сън не беше точното определение, кошмар може би щеше да е по – добро определение. Макар, че беше ли кошмар ако в действителност се е случило и може би щеше да се случи, ако не предприемеше нещо бързо.
Абадон. Прокълнатите. И той. Всички се бяха събрали в затвореният храм на гробището, Джошуа виждаше фамилното си име гравирано на плочките, но то излизаше само и единствено когато светлината минеше през прозореца с образа на Господ. Там бяха всичките пет имена, на прокълнатите, но не и това на Джейн, тя не трябваше да е прокълната, а беше там, също и Джошуа, но той беше от страни, просто наблюдаваше, не можеше да помръдне и мускулче, докато Абадон най – брутално убиваше прокълнатите, сред които и Джейн. Гневът напираше у него, чувстваше се толкова немощен, безполезен, не можеше да я спаси, той бе виновен за нейната смърт. Той и’ бе докарал всичко това, неговата глупост, гневът който го беше завладял, онази нощ в която разбра, че му е изневерила.
Кръвта на прокълнатите се разля по мраморният под на храма, на всеки от петимата умрели кръвта се раздели, някак си се придвижи към фамилните им имена и кръвта на Джейн ... тя се бе разляла над неговото име. Викът му се нададе оглушително, огласяйки помещението и за момент ... тъмнина. Той се бе изгубил в собственото си съзнание, сякаш не съществуваше, виждаше нейни образи, виждаше образи и на двама им заедно. Нещото, което бе погубил. И изведнъж цялата тази тъмнина заблестя ярко, сякаш гореше. Всичко около него просто пламна, а огънят галеше кожата му, но той усещаше просто лека топлина, не изпитваше болка.
Очите на Джошуа се отвориха широко – механично. Навън вече беше тъмно може би вече беше около девет или десет часа през нощта. Паркър макар и бързото си събуждане, разтърка очите си, припомняйки си кошмара, който бе сънувал. Започна да се озърта за нея ... Джейн бе на леглото точно до него, беше се свила в прегръдките му. Отмести косата и назад, целувайки я нежно по врата, след което набързо стана чувайки как телефона му извъня. Намери го набързо в джоба на дънките си, но екрана бе все така черен, а мелодията продължаваше да звучи. Паркър се изправи, намирайки с поглед телефона на Джейн, на чийто дисплей изписваше „Даниел”. Джошуа не се очудваше, нали се бяха разбрали да „отпразнуват” неговото завръщане, мислеше си че Дан сигурно звъни за това и точно това бе причината да натисне зеленият бутон с бяла изрисувана телефонна слушалка на него и да започне разговора.
- Чакай ни след два часа там, Дан, сега ще я събудя и ще дойдем. – приключи разговора, подмятайки телефона към свободната част от мекото легло и отивайки към Джейн, но без да се качва на леглото. Беше прекалено изкушаващо да прекара цялата нощ така, а не искаше да преебе Даниел, да седи и да ги чака, не бе чак такъв голям егоист...всъщност беше, но сега беше в добро настроение.
- Ставай, красавице. Имаме среща с Даниел след два часа, трябва да ядеш и да се оправиш. – каза, целувайки я по челото.
# # #
Час и половина по – късно се намираха в черният му джип, наближавайки неоновата табела, която изобразяваше името на клуба “after dark”. Приближавайки достатъчно Джошуа паркира колата някъде от страни на клуба и слезе, минавайки от другата страна на колата и отваряйки вратата на момичето, помагайки и’ да слезе. Двамата тръгнаха към входа, минавайки без никакъв проблем и влизайки вътре Джош затърси Уитмор с поглед, макар и двамата с Джейн да бяха подранили с около половин час.
Абадон. Прокълнатите. И той. Всички се бяха събрали в затвореният храм на гробището, Джошуа виждаше фамилното си име гравирано на плочките, но то излизаше само и единствено когато светлината минеше през прозореца с образа на Господ. Там бяха всичките пет имена, на прокълнатите, но не и това на Джейн, тя не трябваше да е прокълната, а беше там, също и Джошуа, но той беше от страни, просто наблюдаваше, не можеше да помръдне и мускулче, докато Абадон най – брутално убиваше прокълнатите, сред които и Джейн. Гневът напираше у него, чувстваше се толкова немощен, безполезен, не можеше да я спаси, той бе виновен за нейната смърт. Той и’ бе докарал всичко това, неговата глупост, гневът който го беше завладял, онази нощ в която разбра, че му е изневерила.
Кръвта на прокълнатите се разля по мраморният под на храма, на всеки от петимата умрели кръвта се раздели, някак си се придвижи към фамилните им имена и кръвта на Джейн ... тя се бе разляла над неговото име. Викът му се нададе оглушително, огласяйки помещението и за момент ... тъмнина. Той се бе изгубил в собственото си съзнание, сякаш не съществуваше, виждаше нейни образи, виждаше образи и на двама им заедно. Нещото, което бе погубил. И изведнъж цялата тази тъмнина заблестя ярко, сякаш гореше. Всичко около него просто пламна, а огънят галеше кожата му, но той усещаше просто лека топлина, не изпитваше болка.
Очите на Джошуа се отвориха широко – механично. Навън вече беше тъмно може би вече беше около девет или десет часа през нощта. Паркър макар и бързото си събуждане, разтърка очите си, припомняйки си кошмара, който бе сънувал. Започна да се озърта за нея ... Джейн бе на леглото точно до него, беше се свила в прегръдките му. Отмести косата и назад, целувайки я нежно по врата, след което набързо стана чувайки как телефона му извъня. Намери го набързо в джоба на дънките си, но екрана бе все така черен, а мелодията продължаваше да звучи. Паркър се изправи, намирайки с поглед телефона на Джейн, на чийто дисплей изписваше „Даниел”. Джошуа не се очудваше, нали се бяха разбрали да „отпразнуват” неговото завръщане, мислеше си че Дан сигурно звъни за това и точно това бе причината да натисне зеленият бутон с бяла изрисувана телефонна слушалка на него и да започне разговора.
- Чакай ни след два часа там, Дан, сега ще я събудя и ще дойдем. – приключи разговора, подмятайки телефона към свободната част от мекото легло и отивайки към Джейн, но без да се качва на леглото. Беше прекалено изкушаващо да прекара цялата нощ така, а не искаше да преебе Даниел, да седи и да ги чака, не бе чак такъв голям егоист...всъщност беше, но сега беше в добро настроение.
- Ставай, красавице. Имаме среща с Даниел след два часа, трябва да ядеш и да се оправиш. – каза, целувайки я по челото.
# # #
Час и половина по – късно се намираха в черният му джип, наближавайки неоновата табела, която изобразяваше името на клуба “after dark”. Приближавайки достатъчно Джошуа паркира колата някъде от страни на клуба и слезе, минавайки от другата страна на колата и отваряйки вратата на момичето, помагайки и’ да слезе. Двамата тръгнаха към входа, минавайки без никакъв проблем и влизайки вътре Джош затърси Уитмор с поглед, макар и двамата с Джейн да бяха подранили с около половин час.
.joshua- Curse breaker
- Брой мнения : 35
Join date : 21.02.2014
Re: Afterdark night club
by .jane sineclair Вто Мар 04, 2014 2:31 pm
Още в момента в който Джейн влезе в стаята си, тя се тръшна на леглото. Полу унесена усети, че Джошуа стори същото и тя потъна в прегръдките му Беше и' приятно. За първи път от доста време тъмнокосата спа добре, без кошмари и без да се събужда при най- малкия шум. На тяхно място на лицето и' грееше усмивка.
Чу звъненето на нечий телефон, но клепачите и всяка една част от тялото и' тежеше твърде много, за да се помръдне. Нямаше никакви сили да стане. Усети как топлината зад гърбът и' усеща и разбра, че тъкмо Джошуа беше станал. Гласът му отекна в стаята, но Джейн го чуваше сякаш се намираше в друго измерение. Въпреки това Синклер не беше в състояние да разбере какво точно казва той. Искаше да спи, не и' се ставаше. Защо Паркър трябваше да я буди? Защо? Толкова хубаво беше гушнала възглавницата си! Нямаше намерение да се разделя с нея. Тя безмощно вдигна ръка в опит да го отпъди, но точно тогава до слуха и' достигна името на Даниел. Очите и' рязко се отвориха и почти веднага се затвориха. Все още не беше привикнала към лампата.
"Върви по дяволите, Даниел Уитмор!"
Започна да ругае на ум и повтори движението с клепачите си.
-Ставам, - каза и започна да разтърква очите си. - Красавецо.
Каза закачливо в отговор, на епитета с който той я беше нарекал. Всъщност Джейн не се намираше за красива. Беше ниска с малки гърди и буйна червеникава коса. Единстеното което харесваше в себе си бяха устните. Винаги розови и плътни. И все пак това не беше определение за красива, а за сладка.
Изправи се от леглото и видя Джошуа да излиза през вратата. Най- вероятно отиваше да направи нещо за ядене. Джейн отвори гардероба си. След няколко минути, упорито разглеждане на дрехи, момичето установи, че няма нито една рокля. Само блузи, дънки и няколко поли на кръст, които рядко носеше. Открехна вратата на стаята си и на пръсти се промъкна във съседната. Нищо не се беше променило. Стаята на родителите и' си беше все същата сякаш те още бяха живи и още живееха тук. Джейн преглътна шумно и се оправи към гардероба на майка си. Единственото нещо което издаваше факта, че никой не спи в тази стая беше студенината която излъчваше голямото легло по средата на стаята. Пое си дълбоко въздух и измъкна една черна рокля. Няколко минути по късно стоеше пред голямото огледало, изпъвайки роклята която едвам покриваше бедрата и'. Не и' беше много удобно, но искаше да изглежда както преди година, когато тя имаше всичко. Беше популярна в училище, имаше невероятно гадже и най- добър приятел, на когото държеше, родители които я обичаха. О да, преди година Джейн Синклер беше всичко от което едно момиче може да иска да бъде и тъкмо за това често носеше такива рокли. Вдигайки косата си кок, тя се погледна. Онова момиче отдавна го нямаше. Сега се беше превърнала в една млада жена осъзнавайки какво е да изгубиш всичко. Усмихна се тъжно на отражението си и тръгна надолу по стълбите.
***
Малко по-късно Джейн слезе от колата. Усещаше как всички в клуба гледаха към нея. Мразеше вниманието да е насочено към нея. Преди даваше мило и драго за това, но не и сега. Отмести един кичур,който незнайно как се беше измъкнал от кока и'. Погледа и' шареше насам и на там търсейки го. Него. И тогава го видя. Целия облечен в черно както, с тениска която оформяше тялото му. Мамка му, защо беше толкова секси? Беше готова да му се нахвърли тук пред всички. Може би си личеше, че се беше удивила, защото усети Джошуа как хвана ръката и'. Това сякаш я върна на земята. Осъзна че, не е тук с Даниел а с Джошуа. Пое си въздух опитвайки се да запази самообладние. Знаеше, че Даниел ще отбягва погледа и' и за това си беше казала, че ако той не я поздрави и тя няма да го направи. Лепна си нещо като усмивка на лицето опитвайки се да прикрие желанието което се появи в слабините и'. Защо и' действаше така? Прииска и' се да го убие и тъй като не можеше, не и' оставаше друго освен да пие и мислеше тъкмо това да направи тази вечер.
Чу звъненето на нечий телефон, но клепачите и всяка една част от тялото и' тежеше твърде много, за да се помръдне. Нямаше никакви сили да стане. Усети как топлината зад гърбът и' усеща и разбра, че тъкмо Джошуа беше станал. Гласът му отекна в стаята, но Джейн го чуваше сякаш се намираше в друго измерение. Въпреки това Синклер не беше в състояние да разбере какво точно казва той. Искаше да спи, не и' се ставаше. Защо Паркър трябваше да я буди? Защо? Толкова хубаво беше гушнала възглавницата си! Нямаше намерение да се разделя с нея. Тя безмощно вдигна ръка в опит да го отпъди, но точно тогава до слуха и' достигна името на Даниел. Очите и' рязко се отвориха и почти веднага се затвориха. Все още не беше привикнала към лампата.
"Върви по дяволите, Даниел Уитмор!"
Започна да ругае на ум и повтори движението с клепачите си.
-Ставам, - каза и започна да разтърква очите си. - Красавецо.
Каза закачливо в отговор, на епитета с който той я беше нарекал. Всъщност Джейн не се намираше за красива. Беше ниска с малки гърди и буйна червеникава коса. Единстеното което харесваше в себе си бяха устните. Винаги розови и плътни. И все пак това не беше определение за красива, а за сладка.
Изправи се от леглото и видя Джошуа да излиза през вратата. Най- вероятно отиваше да направи нещо за ядене. Джейн отвори гардероба си. След няколко минути, упорито разглеждане на дрехи, момичето установи, че няма нито една рокля. Само блузи, дънки и няколко поли на кръст, които рядко носеше. Открехна вратата на стаята си и на пръсти се промъкна във съседната. Нищо не се беше променило. Стаята на родителите и' си беше все същата сякаш те още бяха живи и още живееха тук. Джейн преглътна шумно и се оправи към гардероба на майка си. Единственото нещо което издаваше факта, че никой не спи в тази стая беше студенината която излъчваше голямото легло по средата на стаята. Пое си дълбоко въздух и измъкна една черна рокля. Няколко минути по късно стоеше пред голямото огледало, изпъвайки роклята която едвам покриваше бедрата и'. Не и' беше много удобно, но искаше да изглежда както преди година, когато тя имаше всичко. Беше популярна в училище, имаше невероятно гадже и най- добър приятел, на когото държеше, родители които я обичаха. О да, преди година Джейн Синклер беше всичко от което едно момиче може да иска да бъде и тъкмо за това често носеше такива рокли. Вдигайки косата си кок, тя се погледна. Онова момиче отдавна го нямаше. Сега се беше превърнала в една млада жена осъзнавайки какво е да изгубиш всичко. Усмихна се тъжно на отражението си и тръгна надолу по стълбите.
***
Малко по-късно Джейн слезе от колата. Усещаше как всички в клуба гледаха към нея. Мразеше вниманието да е насочено към нея. Преди даваше мило и драго за това, но не и сега. Отмести един кичур,който незнайно как се беше измъкнал от кока и'. Погледа и' шареше насам и на там търсейки го. Него. И тогава го видя. Целия облечен в черно както, с тениска която оформяше тялото му. Мамка му, защо беше толкова секси? Беше готова да му се нахвърли тук пред всички. Може би си личеше, че се беше удивила, защото усети Джошуа как хвана ръката и'. Това сякаш я върна на земята. Осъзна че, не е тук с Даниел а с Джошуа. Пое си въздух опитвайки се да запази самообладние. Знаеше, че Даниел ще отбягва погледа и' и за това си беше казала, че ако той не я поздрави и тя няма да го направи. Лепна си нещо като усмивка на лицето опитвайки се да прикрие желанието което се появи в слабините и'. Защо и' действаше така? Прииска и' се да го убие и тъй като не можеше, не и' оставаше друго освен да пие и мислеше тъкмо това да направи тази вечер.
.jane sineclair- Moderator;
- Брой мнения : 205
Join date : 16.02.2014
Re: Afterdark night club
by Daniell. Вто Мар 04, 2014 3:53 pm
След цялата тази драма около сестра си, след всичко случило се с Джейн и проклетата поява на Джошуа, Даниел нямаше желание да прави нищо. Абсолютно нищо. Очите му седяха приковани, празни, ледени точно върху стената. Не подпрял брадичка на ръката си и не знаеше какво да прави. Часовника отброяваше всяка секунда, а досадното тиктакане го побъркваше. Имаше два часа. Два часа тишина. Два часа самота. Даниел се облегна назад в креслото и прокара ръка през русата ис коса. Очите му се преместиха на прогорения под, устните му се разтеглиха в усмивка. Всъщност.. Защо изобщо бе в това състояние? Той не бе от този тип мъже. Изправи се гордо и тръгна към стаята си. Изкъпа се и се преоблече. Когато взе телефона си, който бе зарязал на масата в хола. Пръстът му натисна иконата на „контакти” и започна да се рови в многото номера докато не спря на един. Гадна усмивка се появи на лицето му и той набра номера. След третото позвъняване чу нежен женски глас.
-Даниел?- името му прозвуча точно като въздишка и си представи плътните й червени устни, които изричат това.
-Здравей Изи.- той се усмихна и прочисти гърлото си.
-Свободна ли си тази вечер?- попита и получи отговор моментално.
-Да, защо?- Уитмор знаеше за желанието на Изабел за него. Той не й бе обърнал внимание в училището в което учеха. Тя бе по-нисък курс, в класа на Джейн. Единственото момиче, което Джейн мразеше до мозъка на костите си. Всъщност имаше защо. Изабел бе стройна, висока с дълга черна коса и сини очи. Идеалната й кожа бе достойна за рекламиране на продукти по телевизията, а пищният й бюст.. Същият като на сестра му. Всъщност Изабел точно копие на Диана с много по-красиви очи.
-Канех се да отида в Афтърдак, а си спомням че обичаше това място.- засмя се и чу въздишката й сигурен бе, че това „спомням си” значи много за нея. Е не и за него, защото той не помнеше нищо за нея, освен големият й бюст.
-Да... Да ще дойда. Само...
-Ще дойда след половин час да те взема.- преди да е получил отговор затвори. Знаеше, че ще е готова дори за десет минути, сигурен бе че вече се къпе и гримира едновременно. Той извади кутия цигари от джоба на коженото си яке и вадейки една я пое между устните си и запали. Потърка лицето си, а лицето му грейна. Представи си физиономията на Джейн при вида на Изабел и то точно до него. Някак си знаеше колко ще се подразни тя. Даниел изпуши цигарата си изагасяйки фаса в пепелника излезе и се качи в аудито си. Нямаше да взима мотор, не му изглеждаше особено удобен за.. Натискане или секс.
Четиридесет минути по-късно Даниел стоеше близко до сепаретата и чакаше Изабел, която бе отишла до тоалетната. Тъкмо влезли той усещаше още пръстите й в косата си. Бе направил всичко това нарочно, но не можеше да отрече че му хареса. Смучка се виждаше на врата му съвсем ясно. Само едно го дразнеше, че не бе стигнал до следващото ниво с нея. Даниел се усмихна, като я видя да приближава. Бяла рокла в дълбоко деколте и гол гръб разкриваше идеалните й форми, високите обувки правеха краката й още по-дълги. Очите му минаха по дългата черна коса и улавяйки ръката й се обърна. Тогава я видя и за малко да ахне. Джейн... Господи Джейн. Той отклони поглед от нея. Не, нямаше да мисли за това. Имаше Изабел.. Поне за момента. Момичето явно бе на същото мнение, защото когато видя Джейн, червените й устни се разтеглиха в лаконична усмивка и тя уви едната си ръка около кръста на Даниел. Уитмор махна с една ръка на Джошуа и когато се приближиха се усмихна.
-Какво става?- попита и погледна най-нахално Джейн в очите и й кимна с глава.
-Хубава рокля.- засмя се Изабел и спусна поглед към Синклеър. –Не очаквах момичето в траур да носи толкова къси рокли.- тя поклати глава и погледна към Даниел, който отново гледаше в друга посока.- Искаш ли нещо?- попита и докосна устни до меката част на ухото му. Стори му се нередно, но пък.. Какво толкова.
-Да, да отидем да вземем. Вие искате ли нещо?- попита обръщайки се отново към завърналия се от мъртвите Джошуа.
-Даниел?- името му прозвуча точно като въздишка и си представи плътните й червени устни, които изричат това.
-Здравей Изи.- той се усмихна и прочисти гърлото си.
-Свободна ли си тази вечер?- попита и получи отговор моментално.
-Да, защо?- Уитмор знаеше за желанието на Изабел за него. Той не й бе обърнал внимание в училището в което учеха. Тя бе по-нисък курс, в класа на Джейн. Единственото момиче, което Джейн мразеше до мозъка на костите си. Всъщност имаше защо. Изабел бе стройна, висока с дълга черна коса и сини очи. Идеалната й кожа бе достойна за рекламиране на продукти по телевизията, а пищният й бюст.. Същият като на сестра му. Всъщност Изабел точно копие на Диана с много по-красиви очи.
-Канех се да отида в Афтърдак, а си спомням че обичаше това място.- засмя се и чу въздишката й сигурен бе, че това „спомням си” значи много за нея. Е не и за него, защото той не помнеше нищо за нея, освен големият й бюст.
-Да... Да ще дойда. Само...
-Ще дойда след половин час да те взема.- преди да е получил отговор затвори. Знаеше, че ще е готова дори за десет минути, сигурен бе че вече се къпе и гримира едновременно. Той извади кутия цигари от джоба на коженото си яке и вадейки една я пое между устните си и запали. Потърка лицето си, а лицето му грейна. Представи си физиономията на Джейн при вида на Изабел и то точно до него. Някак си знаеше колко ще се подразни тя. Даниел изпуши цигарата си изагасяйки фаса в пепелника излезе и се качи в аудито си. Нямаше да взима мотор, не му изглеждаше особено удобен за.. Натискане или секс.
Четиридесет минути по-късно Даниел стоеше близко до сепаретата и чакаше Изабел, която бе отишла до тоалетната. Тъкмо влезли той усещаше още пръстите й в косата си. Бе направил всичко това нарочно, но не можеше да отрече че му хареса. Смучка се виждаше на врата му съвсем ясно. Само едно го дразнеше, че не бе стигнал до следващото ниво с нея. Даниел се усмихна, като я видя да приближава. Бяла рокла в дълбоко деколте и гол гръб разкриваше идеалните й форми, високите обувки правеха краката й още по-дълги. Очите му минаха по дългата черна коса и улавяйки ръката й се обърна. Тогава я видя и за малко да ахне. Джейн... Господи Джейн. Той отклони поглед от нея. Не, нямаше да мисли за това. Имаше Изабел.. Поне за момента. Момичето явно бе на същото мнение, защото когато видя Джейн, червените й устни се разтеглиха в лаконична усмивка и тя уви едната си ръка около кръста на Даниел. Уитмор махна с една ръка на Джошуа и когато се приближиха се усмихна.
-Какво става?- попита и погледна най-нахално Джейн в очите и й кимна с глава.
-Хубава рокля.- засмя се Изабел и спусна поглед към Синклеър. –Не очаквах момичето в траур да носи толкова къси рокли.- тя поклати глава и погледна към Даниел, който отново гледаше в друга посока.- Искаш ли нещо?- попита и докосна устни до меката част на ухото му. Стори му се нередно, но пък.. Какво толкова.
-Да, да отидем да вземем. Вие искате ли нещо?- попита обръщайки се отново към завърналия се от мъртвите Джошуа.
Daniell.- Hunter
- Брой мнения : 55
Join date : 15.02.2014
Re: Afterdark night club
by .joshua Сря Мар 05, 2014 4:08 pm
Раздразнение и гордост. Тези две чувства се сблъскваха у Джошуа. Бе раздразнен от факта, че всичките мъжки погледи бяха насочени именно към Джейн, а гордостта ... е тя бе породена по същата причина, плюс това че той бе с нея. Точно за това бе и толкова щастлив, за Бога щастието му струеше от всякъде, виждаше се от километри, щастие породено от толкова малко нещо или поне малко за останалите, за него беше ... ами общо взето всичко.
Доближавайки до Даниел, Джошуа видя момичето до него. Изцъкли, беше изумен. Не беше очаквал от Даниел нещо подобно, мислеше че не проявява интерес. Веднага се сети за времето, когато тя си падаше по Дан, всъщност „падане” беше меко казано и тогава самият Джош го бе убеждавал да се забият. Всъщност той самият искаше да я мине, но по това време беше почнал връзката си с Джейн, не че не беше такъв да и’ изневери, но просто не виждаше особено голям смисъл да го прави.
Всъщност в момента му ставаше смешно щом се сетеше за това, ставаше му смешно и от начина по който се опитваше да дразни Джейн, сякаш се натискаше на Даниел нарочно, имаше някакво победоносно изражение, все едно двете са се надпреварвали за нещо и Изабел бе спечелила. Паркър не можа да разбере, не се и опитваше да го прави. Не можеше да разбере жените, никога нямаше да може, но пък познаваше Джейн, знаеше че се дразни.
Думите на Изабел, самоувереността и’ , тя точно целеше да направи – искаше да я раздразни. Паркър застана зад Синклеър, увивайки ръце около талията и’ и целувайки я нежно по врата.
- Уиски. – бе отговорил на Даниел и след като с тъмнокосата тръгнаха към бара да поръчат, момчето изкачи устните си към ухото на Синклеър.
- Не прави глупости. – познаваше я достатъчно добре, за да знаеше че и’ трябваше малко, ядосваше се лесно и най – вероятно щеше да направи някоя глупост, самият Паркър бе ставал свидетел на много такива от нейна страна. Естествено той не си даде сметка защо всъщност Джейн ревнува или се дразни от Изабел. Все пак тъмнокоската не се натискаше на него, а на Даниел. И ето го.. Въпросът „Защо?” той погледна към Джейн и присви очи. Дали бе изпуснал нещо? През тази една година? Дали най-добрият му приятел бе забил нож в гърба му или? Дали съществуваше това „или”? Не, не вярваше Даниел да бе направил нещо с Джейн.. Та тя не бе неговия вкус. Уитмор и Синклеър не бяха от типа най-добри приятели способни да се сприятелят до такава степен. Той се отдръпна от Джейн и пъхна ръце в джобовете на дънките си. Ревност от недоказаната му мисъл се прокрадна някъде дълбоко в него. Очите му пламнаха. Джошуа дръпна Джейн към сепарето и вместо да й позволи да седне до него я дръпна в скута си. Ръката му се настани на бедрото й и той отново докосна устни до кожата й. Ето го.. Вманиаченото поведение, „моя”-крещеше съзнанието му и тялото му реагираше именно така. Той стисна леко бедрото й от вътрешната страна, като видя как Изабел и Даниел се приближават. Нима наистина ревнуваше от Даниел? Джошуа спусна поглед отново по Джейн и нещо в него извика „Да! Да, мамка му ревнувам” и се пресегна за чашата си. Той не благодари на приятеля си,а просто отпи.
-Е? Как ще празнуваме? –попита провлачено и уви ръка около талията на Джейн. „Моя”-отново крещеше поведението му. Синклеър бе негова територия и сега бе момента вкойто щеше да го покаже на целия свят.
Доближавайки до Даниел, Джошуа видя момичето до него. Изцъкли, беше изумен. Не беше очаквал от Даниел нещо подобно, мислеше че не проявява интерес. Веднага се сети за времето, когато тя си падаше по Дан, всъщност „падане” беше меко казано и тогава самият Джош го бе убеждавал да се забият. Всъщност той самият искаше да я мине, но по това време беше почнал връзката си с Джейн, не че не беше такъв да и’ изневери, но просто не виждаше особено голям смисъл да го прави.
Всъщност в момента му ставаше смешно щом се сетеше за това, ставаше му смешно и от начина по който се опитваше да дразни Джейн, сякаш се натискаше на Даниел нарочно, имаше някакво победоносно изражение, все едно двете са се надпреварвали за нещо и Изабел бе спечелила. Паркър не можа да разбере, не се и опитваше да го прави. Не можеше да разбере жените, никога нямаше да може, но пък познаваше Джейн, знаеше че се дразни.
Думите на Изабел, самоувереността и’ , тя точно целеше да направи – искаше да я раздразни. Паркър застана зад Синклеър, увивайки ръце около талията и’ и целувайки я нежно по врата.
- Уиски. – бе отговорил на Даниел и след като с тъмнокосата тръгнаха към бара да поръчат, момчето изкачи устните си към ухото на Синклеър.
- Не прави глупости. – познаваше я достатъчно добре, за да знаеше че и’ трябваше малко, ядосваше се лесно и най – вероятно щеше да направи някоя глупост, самият Паркър бе ставал свидетел на много такива от нейна страна. Естествено той не си даде сметка защо всъщност Джейн ревнува или се дразни от Изабел. Все пак тъмнокоската не се натискаше на него, а на Даниел. И ето го.. Въпросът „Защо?” той погледна към Джейн и присви очи. Дали бе изпуснал нещо? През тази една година? Дали най-добрият му приятел бе забил нож в гърба му или? Дали съществуваше това „или”? Не, не вярваше Даниел да бе направил нещо с Джейн.. Та тя не бе неговия вкус. Уитмор и Синклеър не бяха от типа най-добри приятели способни да се сприятелят до такава степен. Той се отдръпна от Джейн и пъхна ръце в джобовете на дънките си. Ревност от недоказаната му мисъл се прокрадна някъде дълбоко в него. Очите му пламнаха. Джошуа дръпна Джейн към сепарето и вместо да й позволи да седне до него я дръпна в скута си. Ръката му се настани на бедрото й и той отново докосна устни до кожата й. Ето го.. Вманиаченото поведение, „моя”-крещеше съзнанието му и тялото му реагираше именно така. Той стисна леко бедрото й от вътрешната страна, като видя как Изабел и Даниел се приближават. Нима наистина ревнуваше от Даниел? Джошуа спусна поглед отново по Джейн и нещо в него извика „Да! Да, мамка му ревнувам” и се пресегна за чашата си. Той не благодари на приятеля си,а просто отпи.
-Е? Как ще празнуваме? –попита провлачено и уви ръка около талията на Джейн. „Моя”-отново крещеше поведението му. Синклеър бе негова територия и сега бе момента вкойто щеше да го покаже на целия свят.
.joshua- Curse breaker
- Брой мнения : 35
Join date : 21.02.2014
Re: Afterdark night club
by .jane sineclair Чет Мар 06, 2014 1:58 pm
Отнеха и' точно няколко секунди за да забележи и дамата, която го придружаваше. В момента в който я разпозна, сви ръцете си на юмрук, забивайки ноктите дълбоко в кожата си. Естествено никой не забеляза това, заради усмивката на лицето и'. Вътрешно стискаше зъби. Когато Даниел я поздрави тя му хвърли поглед тип "Наистина ли? Довел си тази курва Изабел и си мислиш, че ще ревнувам?"
Но всъщност Джейн наистина ревнуваше от Изабел. И не само защото тя беше всичко което тя не бе- висока, стройна с големи гърди и невероятна дълга права коса, но и защото беше с Даниел. Погледа и' веднага попадна на смучката и разрошената му коса. Отказа се да си представи какво бяха правили преди да дойдат.
Прииска и' се да се нахвърли на този дявол в женско тяло. Даниел много добре знаеше, колко я ненавижда, и въпреки това я беше довел тук. Щеше да си плати скъпо за това.
Усещайки течност по пръстите си, Джейн разбра, че беше забила толкова силно ноктите си, че беше разкървавила ръката си. За нейно щастие никой не забеляза. Имаше нужда от алкохол и то веднага. Ето нещо полезно което "Мис Модел 2014" можеше да свърши.
- За мен водка. Чиста. - и и отвърна с усмивка. Не искаше да и' достави удоволствието да види, че я е раздразнила с думите си, която тя чу някак между другото. В този момент силно се зарадва, че Джошуа беше с нея. Така поне щеше да мисли за нещо друго, а не за влюбените птички пред себе си.
- Спокойно. Надраснах ги тези неща. Щом Даниел иска да излиза с курви, си е негов проблем. Не съм му майка, за да се опитвам да го предпазя от Спин.
Отвърна на думите на Джошуа, щом другите двама отидоха за пиенето.
Ръката и' обви вратът на Паркър и тя притвори леко очите, когато той докосна с устни меката и' кожа. В момент в който видя, че Даниел и Изабел се връщат, тя се наведе към лицето му и впи устни в неговите. О, не защото го искаше, а за да покаже на Даниел как се чувства тя. Тогава в ушите и' закънтя гласът на Уитмор "Не искам да имам каквото и да било обвързване с теб, Джейн!"
Сепна се и се отдръпна от Джошуа. Тя не значеше нищо за Даниел. Зачуди се дали пък Изабел не му е гадже? Така и не го беше попитала дали си има приятелка. Преглътна тихо и пое чашата подадена и' от Изабел. "Пое" беше силно казано. Уж без да иска я изпусна и чашата падна на земята, натрошавайки се на милиони парченца, a водката .. е с две думи съсипа обувките на тъмнокоската. Джейн закри устните си с ръце, но не прикри ахкането си, а смеха си.
-О Боже мили! Изабел, аз наистина съжалявам не го направих нарочно!
Вътрешно ликуваше. По този начин си отплащаше за думите и' от преди малко. Време беше някой да я сложи на място.
Но всъщност Джейн наистина ревнуваше от Изабел. И не само защото тя беше всичко което тя не бе- висока, стройна с големи гърди и невероятна дълга права коса, но и защото беше с Даниел. Погледа и' веднага попадна на смучката и разрошената му коса. Отказа се да си представи какво бяха правили преди да дойдат.
Прииска и' се да се нахвърли на този дявол в женско тяло. Даниел много добре знаеше, колко я ненавижда, и въпреки това я беше довел тук. Щеше да си плати скъпо за това.
Усещайки течност по пръстите си, Джейн разбра, че беше забила толкова силно ноктите си, че беше разкървавила ръката си. За нейно щастие никой не забеляза. Имаше нужда от алкохол и то веднага. Ето нещо полезно което "Мис Модел 2014" можеше да свърши.
- За мен водка. Чиста. - и и отвърна с усмивка. Не искаше да и' достави удоволствието да види, че я е раздразнила с думите си, която тя чу някак между другото. В този момент силно се зарадва, че Джошуа беше с нея. Така поне щеше да мисли за нещо друго, а не за влюбените птички пред себе си.
- Спокойно. Надраснах ги тези неща. Щом Даниел иска да излиза с курви, си е негов проблем. Не съм му майка, за да се опитвам да го предпазя от Спин.
Отвърна на думите на Джошуа, щом другите двама отидоха за пиенето.
Ръката и' обви вратът на Паркър и тя притвори леко очите, когато той докосна с устни меката и' кожа. В момент в който видя, че Даниел и Изабел се връщат, тя се наведе към лицето му и впи устни в неговите. О, не защото го искаше, а за да покаже на Даниел как се чувства тя. Тогава в ушите и' закънтя гласът на Уитмор "Не искам да имам каквото и да било обвързване с теб, Джейн!"
Сепна се и се отдръпна от Джошуа. Тя не значеше нищо за Даниел. Зачуди се дали пък Изабел не му е гадже? Така и не го беше попитала дали си има приятелка. Преглътна тихо и пое чашата подадена и' от Изабел. "Пое" беше силно казано. Уж без да иска я изпусна и чашата падна на земята, натрошавайки се на милиони парченца, a водката .. е с две думи съсипа обувките на тъмнокоската. Джейн закри устните си с ръце, но не прикри ахкането си, а смеха си.
-О Боже мили! Изабел, аз наистина съжалявам не го направих нарочно!
Вътрешно ликуваше. По този начин си отплащаше за думите и' от преди малко. Време беше някой да я сложи на място.
.jane sineclair- Moderator;
- Брой мнения : 205
Join date : 16.02.2014
Re: Afterdark night club
by Daniell. Чет Мар 06, 2014 2:33 pm
-Мислиш ли че можем да правим секс тук?- чу думите на Изабел до ухото си и се засмя докато взимаше питиетата. Очите му се плъзнаха по лицето й и кимна с глава.
-Нищо не ни пречи.-засмя се и докосна устни до нейните. Всъщност с нея му бе забавно, дяволски забавно. А и дразнеше Джейн. Когато се върнаха при сепарето той подаде чашата с уиски на Джошуа, а когато Изабел подаде тази на Джейн чу трясъка и се обърна към разбилата се в пода чаша. Изабел вдигна ръце и погледна обувките си. Красивите сребристи високи токове, откриващи идеално лакираните й нокти бяха мокри и върху тях имаше няколко парченца от разбилата се чаша.
-Господи.- момичето се наведе и махна стъклата.- Мисля че има още.- прошепна и без да се мести погледна към Даниел. Вижте на Уитмор никак не му пукаше какво й е, но знаеше какво ще й е на Джейн.
-Спокойно Изи, ще оправим това.- той вдигна ръка и повика сервитьорката.
-Счупихме чаша. Почистете и донесете нова напитка. Ела Изи, -той се обърна към Изабел и я дръпна към себе си.
-Събуй ги.- прошепна и тя го погледна в очите,а погледа й крещеше „Ти луд ли си?”, когато Уитмор кимна с глава нетърпеливо Изабел събу обувките и той я вдигна на ръце.
-Хайде ще те измием и ще почистим обувките.- засмя се и се обърна към Джошуа.
-Ако искате почвайте купона, ние го започнахме без вас.- засмя се и усети как момичето в ръцете му увива ръце около врата му и докосна устни до голата му кожа.
-И още как.- засмя се тя и Даниел тръгна с момичето на ръце. Изабел целуваше внимателно вратът му и шепнеше перверзии в ухото му. Даниел искрено се засмя и сведе погледа си към нея.
-Да не се откажеш като се стигне до това красавице.- той отново се засмя като я видя как поклаща отрицателно глава.
След половин час двамата излязоха от тоалетната заливайки се от смях. Изабел отново бе на високите си токове, блестеше от чистота и косата й бе леко рошава.
-Как обаче ни изгледа тази малката.-засмя се и улови ръката на Даниел.
-Съмняваш ли се? Че това си беше странно, тя влезе и те нямаше, огледа ме и в следващия момент ти..- той направи жест с ръка и двамата отново се засмяха. Връщайки се на сепарето Изабел седна направо в скута му, Даниел отпи от уискито си и сложи ръка на бедрото й. Уитмор от части дори бе забравил за кавгата си с Джейн, всъщност в момента наистина му бе много приятно. Той докосна устни до рамото на Изабел и вдигна ръката си нагоре под роклята й спирайки я точно до вътрешната извивка на началото на бедрото й. Момичето се засмя и погледна към Джошуа и Джейн.
-Какво ще кажете за шотове?
-Аз съм за.- отвърна Даниел и усети как тя се притиска в него. Момчето прехапа устни и повдигна глава към нея като тя се обърна.
-Загуби облога, длъжен си да пиеш.
-Ти не беше честна.- отвърна Дан и Изабел сви рамене.
-Накарах ли те да свършиш за по-малко от 30 минути? Накарахте, така че.. Ще пиеш съгласен или не.- тя плесна с ръце и вдигна ръка да повика сервитьорката.
-Нищо не ни пречи.-засмя се и докосна устни до нейните. Всъщност с нея му бе забавно, дяволски забавно. А и дразнеше Джейн. Когато се върнаха при сепарето той подаде чашата с уиски на Джошуа, а когато Изабел подаде тази на Джейн чу трясъка и се обърна към разбилата се в пода чаша. Изабел вдигна ръце и погледна обувките си. Красивите сребристи високи токове, откриващи идеално лакираните й нокти бяха мокри и върху тях имаше няколко парченца от разбилата се чаша.
-Господи.- момичето се наведе и махна стъклата.- Мисля че има още.- прошепна и без да се мести погледна към Даниел. Вижте на Уитмор никак не му пукаше какво й е, но знаеше какво ще й е на Джейн.
-Спокойно Изи, ще оправим това.- той вдигна ръка и повика сервитьорката.
-Счупихме чаша. Почистете и донесете нова напитка. Ела Изи, -той се обърна към Изабел и я дръпна към себе си.
-Събуй ги.- прошепна и тя го погледна в очите,а погледа й крещеше „Ти луд ли си?”, когато Уитмор кимна с глава нетърпеливо Изабел събу обувките и той я вдигна на ръце.
-Хайде ще те измием и ще почистим обувките.- засмя се и се обърна към Джошуа.
-Ако искате почвайте купона, ние го започнахме без вас.- засмя се и усети как момичето в ръцете му увива ръце около врата му и докосна устни до голата му кожа.
-И още как.- засмя се тя и Даниел тръгна с момичето на ръце. Изабел целуваше внимателно вратът му и шепнеше перверзии в ухото му. Даниел искрено се засмя и сведе погледа си към нея.
-Да не се откажеш като се стигне до това красавице.- той отново се засмя като я видя как поклаща отрицателно глава.
След половин час двамата излязоха от тоалетната заливайки се от смях. Изабел отново бе на високите си токове, блестеше от чистота и косата й бе леко рошава.
-Как обаче ни изгледа тази малката.-засмя се и улови ръката на Даниел.
-Съмняваш ли се? Че това си беше странно, тя влезе и те нямаше, огледа ме и в следващия момент ти..- той направи жест с ръка и двамата отново се засмяха. Връщайки се на сепарето Изабел седна направо в скута му, Даниел отпи от уискито си и сложи ръка на бедрото й. Уитмор от части дори бе забравил за кавгата си с Джейн, всъщност в момента наистина му бе много приятно. Той докосна устни до рамото на Изабел и вдигна ръката си нагоре под роклята й спирайки я точно до вътрешната извивка на началото на бедрото й. Момичето се засмя и погледна към Джошуа и Джейн.
-Какво ще кажете за шотове?
-Аз съм за.- отвърна Даниел и усети как тя се притиска в него. Момчето прехапа устни и повдигна глава към нея като тя се обърна.
-Загуби облога, длъжен си да пиеш.
-Ти не беше честна.- отвърна Дан и Изабел сви рамене.
-Накарах ли те да свършиш за по-малко от 30 минути? Накарахте, така че.. Ще пиеш съгласен или не.- тя плесна с ръце и вдигна ръка да повика сервитьорката.
Daniell.- Hunter
- Брой мнения : 55
Join date : 15.02.2014
Re: Afterdark night club
by .joshua Чет Мар 06, 2014 6:14 pm
Доверието. То се изграждаше с продължение на доста време, месеци, години, а можеше да рухне за един съвсем кратък миг. Доверието, което Джошуа имаше към Даниел и Джейн като, че ли постепенно се изпаряваше. С всяко тяхно действие, всеки поглед, всяка дума която Джейн бе казала за Изабел. Съмняваше се в тях. Нима бяха способни да забият нож в гърба му? ... Не това не можеше да е истина, та те бяха просто приятели, не можеха да бъдат нещо повече, изглеждаше неправилно, нередно, но той бе ... обсебен от Джейн, буквално, ревността бе типична за подобни хора като него .
- Мислех, че си „надраснала тези неща”? – цитира собствените и’ думи, за случката която се бе случила преди малко. Това ревностно поведение не бе типично за нея, поне не и що се отнасяше до .. „приятел”. Но дали те с Даниел бяха останали само приятели през времето през, което го нямаше? Не, не, не , той си въобразяваше. Приятелите му не бяха способни на подобна измяна срещу него, все пак винаги са били те, те тримата. Трябваше да има повече доверие в тях, може би Джейн просто не искаше Даниел да бъде наранен или ... нещо.
Устните му докосваха врата и’, ръката му минаваше по външната част на бедрото и’ движейки се към вътрешната, минавайки под роклята и’. Дори не го правеше умишлено, сякаш тялото му бе привикнало към нея, действаше механично, макар и да беше логично да е отвикнал от нея, все пак го нямаше близо година, може би дори повече, времето беше доста относително за него, не бе сигурен колко точно бе липсвал, но все пак през това време той бе в кома, може би това беше обяснението защо не бе отвикнал от нея. Да, тя бе негова, беше горд с това, беше горд да седи с нея.
- Не прави нищо прибързано, любов, Даниел изглежда щастлив, има ли значение с кой е? – устните му доближиха ухото и’ прошепвайки в него. Да, всъщност рядко бе виждал приятеля си щастлив, а с Изабел, изглеждаше така. Беше усмихнат, рядко явление, самият Джош го бе виждал толкова малко пъти наистина усмихнат. Радваше се за тях.
- Шотове , звучи добре. – отвърна Джош на Изабел, която бе погледнала към тях с Джейн. Той дори не обръщаше внимание на разговора им с Даниел, от време на време поглеждаше към тях и се подсмихваше на отчастъчни думи които попадаха до слуха му.
- Мислех, че си „надраснала тези неща”? – цитира собствените и’ думи, за случката която се бе случила преди малко. Това ревностно поведение не бе типично за нея, поне не и що се отнасяше до .. „приятел”. Но дали те с Даниел бяха останали само приятели през времето през, което го нямаше? Не, не, не , той си въобразяваше. Приятелите му не бяха способни на подобна измяна срещу него, все пак винаги са били те, те тримата. Трябваше да има повече доверие в тях, може би Джейн просто не искаше Даниел да бъде наранен или ... нещо.
Устните му докосваха врата и’, ръката му минаваше по външната част на бедрото и’ движейки се към вътрешната, минавайки под роклята и’. Дори не го правеше умишлено, сякаш тялото му бе привикнало към нея, действаше механично, макар и да беше логично да е отвикнал от нея, все пак го нямаше близо година, може би дори повече, времето беше доста относително за него, не бе сигурен колко точно бе липсвал, но все пак през това време той бе в кома, може би това беше обяснението защо не бе отвикнал от нея. Да, тя бе негова, беше горд с това, беше горд да седи с нея.
- Не прави нищо прибързано, любов, Даниел изглежда щастлив, има ли значение с кой е? – устните му доближиха ухото и’ прошепвайки в него. Да, всъщност рядко бе виждал приятеля си щастлив, а с Изабел, изглеждаше така. Беше усмихнат, рядко явление, самият Джош го бе виждал толкова малко пъти наистина усмихнат. Радваше се за тях.
- Шотове , звучи добре. – отвърна Джош на Изабел, която бе погледнала към тях с Джейн. Той дори не обръщаше внимание на разговора им с Даниел, от време на време поглеждаше към тях и се подсмихваше на отчастъчни думи които попадаха до слуха му.
.joshua- Curse breaker
- Брой мнения : 35
Join date : 21.02.2014
Re: Afterdark night club
by .jane sineclair Чет Мар 06, 2014 8:30 pm
В опит да съсипе отношенията им, Джейн направи тъкмо обратното. Сближи ги. Когато ги видя, как се отдалечават и как той я носи на ръце сърцето и' се сви и във гърлото и' заседна една голяма буца, която нямаше особено голямо желание да се разтопи. Преглътна. Всеки момент щеше да се разреве. Усещаше го, че ако си отвори устата за да каже нещо, сълзите и' ще потекът по лицето и'. Като се замислеше, на нея не и' се плачеше, защото беше тъжна, а защото се дразнеше. На себе си, на Даниел, но най- вече на Изабел, която я изкарваше извън нерви. Не че, не можеше да се постави на мястото на Уитмор. Така де, кой би избрал нея.. Джейн Синклер непохватна и глупавата, пред .. Изабел. Красавицата с дългите крака.
При думите на Джошуа, тя отвърна с мрачна усмивка. Не можеше да говори. Започна да пие. Едно, две, три питиета. Започна да усеща как главата и' се замайва. Четири, пет. А ето ги. Изабел с онази невероятна усмивка. Джейн искаше и' се да избърши пода на тоалетните на заведението, с прекрасната черна коса на Изи. Колко противно и' звучеше името. Мразеше я. Ненавиждаше я. И тогава чу думите на Джошуа.
"Даниел изглежда щастлив, има ли значение с кой е?"
Беше истина. Виждаше го. И усмивката му. Нито веднъж през последните дни, които беше прекарала с него, преди да се появи Джошуа, не беше видяла и една негова истинска усмивка. Преглътна. Усещаше, че беше пияна. Или почти. Отпи от чашата си. Обожаваше водка. Сърцето и' продължаваше да се свива. Колкото и да отричаше сега разбра, че имаше чувства към Даниел. Не си го беше признавала до сега. Но същевременно обичаше и Джошуа. Погледна към него и помилва лицето му с показалец.
- След малко ще се върна. Вие може да пиете и без мен. И без това мисля, че прекалих малко.
Впи устни в неговите и тръгна на пред. Едва беше изминала няколко крачки, когато чу гласа на Изабел:
-Чакай ще дойда с теб!
Синклер завъртя очи и се направи, че не я чула. Влезе в женската тоалетна и се загледала в огледалото. Секунда след нея влезе и дългокраката приятелка на Даниел. Тя извади едно червило от чантата си и започна да си го слага.
-Знаеш ли, винаги съм вярвала, че на Даниел му е голям, но все пак не очаквах да е...
Какво не беше очаквала, така и не се разбра. Пердето на червенокоската падна. Не се знае какво точно и' беше прищракало, дали беше от алкохола или от цялата омраза която беше трупала цяла вечер към нея, но и' отне две секунди за да свали Изабел на земята. Минавайки през вратата, двете се озоваха насред заведението и всички ги гледала.
-АХ ТИ ПРОКЛЕТА КУЧКО!
Гласът на Джейн, се извисяваше над всички останали, а самата тя използваше всичко което свари. Ръцете, ноктите си, краката си. Искаше и тя да усети болката, която Синклер бе усетила щом ги видяла излизат щастливи.
При думите на Джошуа, тя отвърна с мрачна усмивка. Не можеше да говори. Започна да пие. Едно, две, три питиета. Започна да усеща как главата и' се замайва. Четири, пет. А ето ги. Изабел с онази невероятна усмивка. Джейн искаше и' се да избърши пода на тоалетните на заведението, с прекрасната черна коса на Изи. Колко противно и' звучеше името. Мразеше я. Ненавиждаше я. И тогава чу думите на Джошуа.
"Даниел изглежда щастлив, има ли значение с кой е?"
Беше истина. Виждаше го. И усмивката му. Нито веднъж през последните дни, които беше прекарала с него, преди да се появи Джошуа, не беше видяла и една негова истинска усмивка. Преглътна. Усещаше, че беше пияна. Или почти. Отпи от чашата си. Обожаваше водка. Сърцето и' продължаваше да се свива. Колкото и да отричаше сега разбра, че имаше чувства към Даниел. Не си го беше признавала до сега. Но същевременно обичаше и Джошуа. Погледна към него и помилва лицето му с показалец.
- След малко ще се върна. Вие може да пиете и без мен. И без това мисля, че прекалих малко.
Впи устни в неговите и тръгна на пред. Едва беше изминала няколко крачки, когато чу гласа на Изабел:
-Чакай ще дойда с теб!
Синклер завъртя очи и се направи, че не я чула. Влезе в женската тоалетна и се загледала в огледалото. Секунда след нея влезе и дългокраката приятелка на Даниел. Тя извади едно червило от чантата си и започна да си го слага.
-Знаеш ли, винаги съм вярвала, че на Даниел му е голям, но все пак не очаквах да е...
Какво не беше очаквала, така и не се разбра. Пердето на червенокоската падна. Не се знае какво точно и' беше прищракало, дали беше от алкохола или от цялата омраза която беше трупала цяла вечер към нея, но и' отне две секунди за да свали Изабел на земята. Минавайки през вратата, двете се озоваха насред заведението и всички ги гледала.
-АХ ТИ ПРОКЛЕТА КУЧКО!
Гласът на Джейн, се извисяваше над всички останали, а самата тя използваше всичко което свари. Ръцете, ноктите си, краката си. Искаше и тя да усети болката, която Синклер бе усетила щом ги видяла излизат щастливи.
.jane sineclair- Moderator;
- Брой мнения : 205
Join date : 16.02.2014
Re: Afterdark night club
by Daniell. Пет Мар 07, 2014 2:10 pm
Имаше чувството че целият клуб слуша тях и глупостите им. Даниел се смееше с Изабел и сякаш бе излязъл на среща с нея, а не с приятелите си. В момента приемаше и двамата така. Алкохолът го караше да ревнува от Джошуа... Той наистина ревнуваше Джейн, но Изабел не му позволяваше да мисли за подобни неща. Всъщност свирката която му бе направила преди малко някак си бе успяла да го накара да не се държи като бебе. Успя да го накара да се отпусне. Той изпи няколко шота на екс и чу как Изи пляска с ръце.
-Кой ще ни прибира кукло?- попита и тя се засмя още по гръмко.
-Нас? Нима ще дойдеш в дома ми Даниел Уитмор, мислех че е под твоето ниво.- тя му напомни думи, които той самия бе използвал преди две години.. Даниел се засмя и изпи още един шот.
-Кой каза че ще ходим у вас?- той леко дръпна косата й и когато Джейн се изправи очите му отново минаха по нея. Мамка му.. Изабел го забавляваше, но не беше Джейн. Синклеър бе очевидно пияна и раздразнена. Не бе като гаджето си. Джошуа някак си бе по-отпуснат.. По-забавен. Въпреки че прекарваше времето си ровичкайки с език в устата на Джейн. Уитмор стисна чашата си и я остави малко по-силно на масата. Изабел също тръгна и той се отпусна назад. Намръщената физиономия или по-точно дежурната физиономия се появи на лицето му и той прокара ръка през русите кичури коса.
-Не мислех че ще се върнеш.... Мислех си че.. Си мъртъв, всички мислеха така. Дори сестра ми вярваше в това, а Диана винаги търси под вола теле.... Но ти изигра картите си мноого добре.- Даниел погледна към приятеля си и в него изникна нещо. Някакъв въпрос.. Дали той не бе прехвърлил проклятието на Джейн?! Дали не бе... Не.. Не можеше. Но около Джошуа също имаше период на странности, на полудяване. Даниел го познаваше от малък, бе израснал с този кучи син и не можеше да си представи че...
-Кажи ми честно Джош... Кое те накара да й причиниш това?- той не уточни кое... По-скоро просто хвърляше пясък в очите му, докато сам не подвиеше опашка. Уитмор се надяваше че под въздействието на алкохола Джошуа ще каже поне нещо. Едно или друго. Достатъчно че Даниел да разбере поне дали той бе виновника за моментното страдание на Джейн или... Дали бе планувала катастрофата и полудяването на... Кой? Най-добрата му приятелка? Да.. Джейн бе такава. Тя бе с Джошуа, а той... Е той щеше да остане с Изабел. Или сам. Зависи как се развият нещата. Уитмор обърна глава към приятеля си, но тогава чу крясъка. Гласът сякаш свали кожата от гърба му. Той обърна рязко глава и ги видя. Джейн удряща Изабел, крещеше и налагаше момичето като обезумяла. Да.. Те определено бяха „само” приятели. Даниел се изправи бързо и блъскайки хората, за да мине видя как Изабел.. Тя какво? Сякаш извади сила от нищото и преобърна Джейн под себе си и започна да я удря, но тя не удряше като Джейн. Не удряше на посоки,а умело стоварваше юмруците си на места, които боляха ужасно много. Даниел се хвърли към тях и издърпа Изабел от Синклеър. Момичето в ръцете му се бореше, а устната й бе разцепена, предната част на роклята с дълбоко деколте бе разпрана на две и имаше прах по нея.
-Ще я убия!-изсъска и почти се измъкна от Даниел. Той затегна захвата си около нея и стисна китките й.
-Кротни се, кротни се!- говореше в ухото й,а а Изабел се бунтуваше в ръцете му. Той застана пред нея и скри Джейн зад гърба си.
-Погледни ме!- настоя и видя как сините очи на Изи се вдигат към него.
-Нищо не съм й направила!- проплака и се сгуши в него.Той напълно я игнорира и извърна глава към Джейн.
-Да не си полудяла? Какъв ти е проблема?- не можеше да я разбере. Тя бе с Джошуа... Обичаше си го и си бяха “Happily Ever After”
-Кой ще ни прибира кукло?- попита и тя се засмя още по гръмко.
-Нас? Нима ще дойдеш в дома ми Даниел Уитмор, мислех че е под твоето ниво.- тя му напомни думи, които той самия бе използвал преди две години.. Даниел се засмя и изпи още един шот.
-Кой каза че ще ходим у вас?- той леко дръпна косата й и когато Джейн се изправи очите му отново минаха по нея. Мамка му.. Изабел го забавляваше, но не беше Джейн. Синклеър бе очевидно пияна и раздразнена. Не бе като гаджето си. Джошуа някак си бе по-отпуснат.. По-забавен. Въпреки че прекарваше времето си ровичкайки с език в устата на Джейн. Уитмор стисна чашата си и я остави малко по-силно на масата. Изабел също тръгна и той се отпусна назад. Намръщената физиономия или по-точно дежурната физиономия се появи на лицето му и той прокара ръка през русите кичури коса.
-Не мислех че ще се върнеш.... Мислех си че.. Си мъртъв, всички мислеха така. Дори сестра ми вярваше в това, а Диана винаги търси под вола теле.... Но ти изигра картите си мноого добре.- Даниел погледна към приятеля си и в него изникна нещо. Някакъв въпрос.. Дали той не бе прехвърлил проклятието на Джейн?! Дали не бе... Не.. Не можеше. Но около Джошуа също имаше период на странности, на полудяване. Даниел го познаваше от малък, бе израснал с този кучи син и не можеше да си представи че...
-Кажи ми честно Джош... Кое те накара да й причиниш това?- той не уточни кое... По-скоро просто хвърляше пясък в очите му, докато сам не подвиеше опашка. Уитмор се надяваше че под въздействието на алкохола Джошуа ще каже поне нещо. Едно или друго. Достатъчно че Даниел да разбере поне дали той бе виновника за моментното страдание на Джейн или... Дали бе планувала катастрофата и полудяването на... Кой? Най-добрата му приятелка? Да.. Джейн бе такава. Тя бе с Джошуа, а той... Е той щеше да остане с Изабел. Или сам. Зависи как се развият нещата. Уитмор обърна глава към приятеля си, но тогава чу крясъка. Гласът сякаш свали кожата от гърба му. Той обърна рязко глава и ги видя. Джейн удряща Изабел, крещеше и налагаше момичето като обезумяла. Да.. Те определено бяха „само” приятели. Даниел се изправи бързо и блъскайки хората, за да мине видя как Изабел.. Тя какво? Сякаш извади сила от нищото и преобърна Джейн под себе си и започна да я удря, но тя не удряше като Джейн. Не удряше на посоки,а умело стоварваше юмруците си на места, които боляха ужасно много. Даниел се хвърли към тях и издърпа Изабел от Синклеър. Момичето в ръцете му се бореше, а устната й бе разцепена, предната част на роклята с дълбоко деколте бе разпрана на две и имаше прах по нея.
-Ще я убия!-изсъска и почти се измъкна от Даниел. Той затегна захвата си около нея и стисна китките й.
-Кротни се, кротни се!- говореше в ухото й,а а Изабел се бунтуваше в ръцете му. Той застана пред нея и скри Джейн зад гърба си.
-Погледни ме!- настоя и видя как сините очи на Изи се вдигат към него.
-Нищо не съм й направила!- проплака и се сгуши в него.Той напълно я игнорира и извърна глава към Джейн.
-Да не си полудяла? Какъв ти е проблема?- не можеше да я разбере. Тя бе с Джошуа... Обичаше си го и си бяха “Happily Ever After”
Daniell.- Hunter
- Брой мнения : 55
Join date : 15.02.2014
Re: Afterdark night club
by .joshua Съб Мар 08, 2014 4:51 pm
Защо изглеждаше толкова ... нещастна? Добре може би нещастна беше пресилено, но пък Синклеър можеше доста добре да прикрива емоциите си, макар и точно в момента Джошуа да забелязваше, че има нещо. Нима бе чак толкова загрижена приятелка и всъщност да...просто приятелка, че да и’ е гадно, че Даниел всъщност се е забил с някой като Изабел, макар и тя да бе идеална за него. Неговото женско копие. Бяха просто един за друг или просто това бяха само успокоителните мисли на Джошуа, с които той просто се опитваше да изгони от съзнанието си, глупавите съмнения, въображението му бе доста развито за човек туко що излязъл от кома.
Когато Джейн и Изабел се отдалечиха, Джош се отпусна назад отпивайки от чашата си с уиски солидна глътка алкохол. За момент се почувства като в ретроспекция, все едно се бе върнал назад във времето или сякаш просто никога не беше отсъствал, всичко изглеждаше по старо му, но и някак различно, та той дори бе забравил за проклятието, за това че го е прехвърлил на Джейн. Къде изобщо му е бил умът да постъпи така? Не, защо отново трябваше да се сеща за това, защо върху лицето му трябваше да излезе на яве някаква физиономия изобразяваща нищо друго освен притеснението. Ръката му която все още бе върху чашата я стисна малко по – силно започвайки нервно да барабани с пръсти по нея. Почукваше я, поклащаше я, докато просто не изпи остатъка от съдържанието и’ на екс и просто не я остави на мира, опитвайки се да подтисне нервните тикове.
- А съжаляваш ли, че се върнах? Всъщност има ли причина да го правиш? – веднага след като чу думите на Даниел отговори механично, искаше да зададе този въпрос, вътрешно си го задаваше още от както дойдоха в това проклето заведение, просто чакаше повода, подходящото време и ето, че бе дошло. Не оточни, не искаше да издава съмненията си, така ако грешеше просто щеше да загуби приятеля си, а също и момичето си.
- Изиграл съм картите си ли? Мислиш, че всичко е било постановка? Нима сериозно мислиш, че бих стоял толкова дълго време далеч от Джейн при това умишлено? – подсмихна се , изразявайки ирония, сърказъм, недоумение. Та той се бе върнал само заради нея, нямяше да я зареже нарочно, да наистина заради него тя можеше да загуби живота си, но всичко това бе станало по време на неговият пристъп на гняв.
- Да и’ причиня кое? Не помня да съм правил нищо Дан. – беше хладнокръвен, блъфираше, знаеше че приятелят му не бе убеден за действията на Паркър, а той просто за пореден път щеше да се измъкне от конфузна ситуация, дори не смяташе за нужно да сменя темата, така просто щеше да накара Уитмор да се осъмни още повече в него, а определено това нямаше да е добре в момента.
Чувайки оглушителният писък и последвалите псувни от до болка познатият му женски глас едно „по дяволите” мина през ума на Джош. Той извърна моментално глава, ставайки от сепарето и следвайки Уитмор сред тълпата. Когато Даниел издърпа Изабел, Джош отиде директно при Синклеър, хващайки раменете и като я разтресе леко.
- Какво по дяволите стана Джейн? – не, не го интересуваше особено или просто не искаше да чуе истината, той искаше просто да я държи далеч от Изабел.
- Даниел сериозно ли ще заемеш нейна страна, спомни си гимназията за Бога. – беше всеизвестно, че Изабел го харесваше много ама наистина много, а в такива случаи хората лъжеха за глупости, за всякакви глупости само и само за да спечелят момчето или пък момичето което харесваха. Беше убеден, че Джейн не я е нападнала без причина, без основателна причина или поне се надяваше на това.
Когато Джейн и Изабел се отдалечиха, Джош се отпусна назад отпивайки от чашата си с уиски солидна глътка алкохол. За момент се почувства като в ретроспекция, все едно се бе върнал назад във времето или сякаш просто никога не беше отсъствал, всичко изглеждаше по старо му, но и някак различно, та той дори бе забравил за проклятието, за това че го е прехвърлил на Джейн. Къде изобщо му е бил умът да постъпи така? Не, защо отново трябваше да се сеща за това, защо върху лицето му трябваше да излезе на яве някаква физиономия изобразяваща нищо друго освен притеснението. Ръката му която все още бе върху чашата я стисна малко по – силно започвайки нервно да барабани с пръсти по нея. Почукваше я, поклащаше я, докато просто не изпи остатъка от съдържанието и’ на екс и просто не я остави на мира, опитвайки се да подтисне нервните тикове.
- А съжаляваш ли, че се върнах? Всъщност има ли причина да го правиш? – веднага след като чу думите на Даниел отговори механично, искаше да зададе този въпрос, вътрешно си го задаваше още от както дойдоха в това проклето заведение, просто чакаше повода, подходящото време и ето, че бе дошло. Не оточни, не искаше да издава съмненията си, така ако грешеше просто щеше да загуби приятеля си, а също и момичето си.
- Изиграл съм картите си ли? Мислиш, че всичко е било постановка? Нима сериозно мислиш, че бих стоял толкова дълго време далеч от Джейн при това умишлено? – подсмихна се , изразявайки ирония, сърказъм, недоумение. Та той се бе върнал само заради нея, нямяше да я зареже нарочно, да наистина заради него тя можеше да загуби живота си, но всичко това бе станало по време на неговият пристъп на гняв.
- Да и’ причиня кое? Не помня да съм правил нищо Дан. – беше хладнокръвен, блъфираше, знаеше че приятелят му не бе убеден за действията на Паркър, а той просто за пореден път щеше да се измъкне от конфузна ситуация, дори не смяташе за нужно да сменя темата, така просто щеше да накара Уитмор да се осъмни още повече в него, а определено това нямаше да е добре в момента.
Чувайки оглушителният писък и последвалите псувни от до болка познатият му женски глас едно „по дяволите” мина през ума на Джош. Той извърна моментално глава, ставайки от сепарето и следвайки Уитмор сред тълпата. Когато Даниел издърпа Изабел, Джош отиде директно при Синклеър, хващайки раменете и като я разтресе леко.
- Какво по дяволите стана Джейн? – не, не го интересуваше особено или просто не искаше да чуе истината, той искаше просто да я държи далеч от Изабел.
- Даниел сериозно ли ще заемеш нейна страна, спомни си гимназията за Бога. – беше всеизвестно, че Изабел го харесваше много ама наистина много, а в такива случаи хората лъжеха за глупости, за всякакви глупости само и само за да спечелят момчето или пък момичето което харесваха. Беше убеден, че Джейн не я е нападнала без причина, без основателна причина или поне се надяваше на това.
.joshua- Curse breaker
- Брой мнения : 35
Join date : 21.02.2014
Re: Afterdark night club
by .jane sineclair Съб Мар 08, 2014 7:58 pm
За момент Джейн спря да усеща всичко около себе си. Единствената и' цел беше да причини болка на Изабел. Беше толкова вглъбена, че не разбра кога тъмнокоската я беше преобърнала и я налагаше. Усещаше болката на различни места от тялото си. Гърчеше се, но успя да хване косата и' и започна да я дърпа, тъкмо се беше развихрила и някой ги раздели.
- Внимавай да не стане така, че аз тебе да убия, Чернобил такъв! Ще ти изпотроша костите!
Викаше колкото и' глас държи докато се опитваше да се отскубне от хватката на Джошуа. Най- сетне беше разпознала гласът му.
-ПУСНИ МЕ, МАМКА МУ! ЩЕ ПРЕЧУКАМ ТАЗИ КУЧКА!
Изобщо не обръщаше внимание на думите на гаджето си, но когато Даниел кресна в лицето и', беше готова да проплаче. Стон се откъсна от гърдите и'. Усещаше, че ребрата и' бяха натъртени и как бузата и' се надува. Това слабо я интересуваше. Беше застинала и гледаше най- добрия си приятел право в очите. Той наистина ли разбираше или просто се правеше на идиот? Прииска и' да го зашлеви. Това желание караше, ръцете и' да се напрягат. Сви ръцете си на юмрук и се измъкна от хватката на Джошуа. Приближи се към Даниел без да свежда погледа си. Присви заплашително очи и изсъска:
-Сякаш не знаеш. Надявам се сега да си доволен.
Беше и' ясно като бял ден, че беше довел Изабел, само за я дразни. Такова удоволствие ли му доставяше да я гледа как страда? Не, нямаше да му достави това удоволствие.
Погледна към Изабел, а огъня в очите и' се четеше пределно ясно. Поклати глава и тръгна към изхода. Не можеше да ги понася. Нито Даниел, нито Джошуа, а още по- малко и Изабел. Можеха да вървят по дяволите. Всички я наблюдаваха.
-Какво зяпате?! Не ви стигна гледането, че искате и върху вас да си изкарам яда?
Блъсна някой с рамото и излезе от заведението. Защо просто не отидат да се погребът някъде? Защо всичко на нея? Защо не беше умряла в онази катастрофа с Джошуа? Или пък онзи стълб да бе паднал върху нея, а не върху колата на родителите и', където всъщност те умряха?! Подпря се на стената точно до изхода. Нямаше сили да отиде където и' да било. Искаше и' се майка и' да беше тук. Да я прегърне и да заплаче на рамото. Зарови ръцете в косата си и облегна глава назад. Всичко се въртеше, от алкохола, от адреналина и от болката. Постави лицето в шепите си и усети, че и' течеше кръв от нова. Избърса я с ръкав. Яростта отново се надигаше в нея. Искаше да се върне и откъсне главата на проклтата кучка.
- Внимавай да не стане така, че аз тебе да убия, Чернобил такъв! Ще ти изпотроша костите!
Викаше колкото и' глас държи докато се опитваше да се отскубне от хватката на Джошуа. Най- сетне беше разпознала гласът му.
-ПУСНИ МЕ, МАМКА МУ! ЩЕ ПРЕЧУКАМ ТАЗИ КУЧКА!
Изобщо не обръщаше внимание на думите на гаджето си, но когато Даниел кресна в лицето и', беше готова да проплаче. Стон се откъсна от гърдите и'. Усещаше, че ребрата и' бяха натъртени и как бузата и' се надува. Това слабо я интересуваше. Беше застинала и гледаше най- добрия си приятел право в очите. Той наистина ли разбираше или просто се правеше на идиот? Прииска и' да го зашлеви. Това желание караше, ръцете и' да се напрягат. Сви ръцете си на юмрук и се измъкна от хватката на Джошуа. Приближи се към Даниел без да свежда погледа си. Присви заплашително очи и изсъска:
-Сякаш не знаеш. Надявам се сега да си доволен.
Беше и' ясно като бял ден, че беше довел Изабел, само за я дразни. Такова удоволствие ли му доставяше да я гледа как страда? Не, нямаше да му достави това удоволствие.
Погледна към Изабел, а огъня в очите и' се четеше пределно ясно. Поклати глава и тръгна към изхода. Не можеше да ги понася. Нито Даниел, нито Джошуа, а още по- малко и Изабел. Можеха да вървят по дяволите. Всички я наблюдаваха.
-Какво зяпате?! Не ви стигна гледането, че искате и върху вас да си изкарам яда?
Блъсна някой с рамото и излезе от заведението. Защо просто не отидат да се погребът някъде? Защо всичко на нея? Защо не беше умряла в онази катастрофа с Джошуа? Или пък онзи стълб да бе паднал върху нея, а не върху колата на родителите и', където всъщност те умряха?! Подпря се на стената точно до изхода. Нямаше сили да отиде където и' да било. Искаше и' се майка и' да беше тук. Да я прегърне и да заплаче на рамото. Зарови ръцете в косата си и облегна глава назад. Всичко се въртеше, от алкохола, от адреналина и от болката. Постави лицето в шепите си и усети, че и' течеше кръв от нова. Избърса я с ръкав. Яростта отново се надигаше в нея. Искаше да се върне и откъсне главата на проклтата кучка.
.jane sineclair- Moderator;
- Брой мнения : 205
Join date : 16.02.2014
Re: Afterdark night club
by Daniell. Съб Мар 08, 2014 8:20 pm
Даниел изпсува под носа си и пусна Изабел. Добре границата вече бе прекрачена. Не границата бе прекрачена преди дяволски много време, в момента нямаше граница, нямаше и помен от граница. Имаше само глупост, агресия и арогантно поведение. Даниел поклати глава, като усети пръстите на Изабел и свали якето си, сложи го на раменете й и следвайки с поглед Джейн дори не си направи труда да види дали Джошуа ще я последва, защото той лично излезе след нея. Блъскаше хората без да се извини след това, очите му хвърляха мълнии, а ръцете му свити в юмруци исках да срещнат нечие лице в поздрав от близко. Когато излезе от бара блъскайки вратата се огледа готов ако трябва да я гони и да я вразумява. Но нямаше нужда.
Очите му я намериха точно там, до вратата. Изглеждаше някак си жалка, нещастна. Не жалка в лошия смисъл, но... Сякаш бе пълна развалина. Яда на Даниел се изпари като по поръчка. Той изпита желание да извика, да я разтърси и да... Уитмор се приближи до Джейн и без предупреждение, без да помисли дори застана пред нея и улови лицето й в шепи. Устните му се сляха с нейните за момент преди да се отдръпне и да махне щипката държаща едвам, едвам дългите кичури коса. Преглъщайки Даниел прокара внимателно пръсти през червените къдрици и се вгледа в очите й.
-Ти си с него... Мамка му ти си с него, а ме виниш че аз съм с друга.- толкова се дразнеше на това. Тя бе избрала Джошуа отново пред него, отново бе при Джошуа а сега той отново бе виновния.
-Не можеш да правиш това! Не можеш да ме заебаваш заради този... Боклук, който ти причини всичко това, не може да..- той замълча и се сети нещо. Дължеше й извинение. Извинение от отминалата нощ, когато...
-Майната му... Съжалявам, съжалявам че постъпих така. Съжалявам че... –ръката му удари стената и той затвори очи. Не трябваше да става така, не трябваше да им причинява това. –Защо просто не забравим за нас Джейн? Нека бъде по старо му... Остави нещата и се върни вътре при гаджето си. Върни се при него и бъди щастлива. Недей да седиш при мен и да си причиняваш това...- той млъкна отново и се дръпна от нея. Искаше да забравят? Как щеше да забрави тази към която има чувства? Тази която го бе превърнала в поне на половина човек? Как щеше да забрави първата която знаеше истината за него? Да я гледа приятелски? Да отиде на сватбата й? Мамка му, можеше ли да седи в една стая с нея без да търси погледа й или да настръхва като усети аромата й?!
Очите му я намериха точно там, до вратата. Изглеждаше някак си жалка, нещастна. Не жалка в лошия смисъл, но... Сякаш бе пълна развалина. Яда на Даниел се изпари като по поръчка. Той изпита желание да извика, да я разтърси и да... Уитмор се приближи до Джейн и без предупреждение, без да помисли дори застана пред нея и улови лицето й в шепи. Устните му се сляха с нейните за момент преди да се отдръпне и да махне щипката държаща едвам, едвам дългите кичури коса. Преглъщайки Даниел прокара внимателно пръсти през червените къдрици и се вгледа в очите й.
-Ти си с него... Мамка му ти си с него, а ме виниш че аз съм с друга.- толкова се дразнеше на това. Тя бе избрала Джошуа отново пред него, отново бе при Джошуа а сега той отново бе виновния.
-Не можеш да правиш това! Не можеш да ме заебаваш заради този... Боклук, който ти причини всичко това, не може да..- той замълча и се сети нещо. Дължеше й извинение. Извинение от отминалата нощ, когато...
-Майната му... Съжалявам, съжалявам че постъпих така. Съжалявам че... –ръката му удари стената и той затвори очи. Не трябваше да става така, не трябваше да им причинява това. –Защо просто не забравим за нас Джейн? Нека бъде по старо му... Остави нещата и се върни вътре при гаджето си. Върни се при него и бъди щастлива. Недей да седиш при мен и да си причиняваш това...- той млъкна отново и се дръпна от нея. Искаше да забравят? Как щеше да забрави тази към която има чувства? Тази която го бе превърнала в поне на половина човек? Как щеше да забрави първата която знаеше истината за него? Да я гледа приятелски? Да отиде на сватбата й? Мамка му, можеше ли да седи в една стая с нея без да търси погледа й или да настръхва като усети аромата й?!
Daniell.- Hunter
- Брой мнения : 55
Join date : 15.02.2014
Re: Afterdark night club
by .jane sineclair Съб Мар 08, 2014 9:03 pm
Усети как вратата се отваря и пред нея застана Даниел.
-Мах..!
"Махни се, не искам да те виждам"
Думите, които бяха на върха на езика и'. Тъкмо когато искаше да ги каже, се случи нещо което не беше очаквала. Той я целуна. Това беше последното, което очакваше от него. Целувката я накара да забрави всичко. Болките и' отминаха. Не искаше момента да свършва. Усети, че сълзите от ярост, които до сега беше притискала и не искаше да допуска, се стичаха по двете страни на лицето.
Къдриците и' се разляха по гърбът и двете страни на лицето и'. Гледаше в очите му. Сега не излъчваха такава студенина. Имаше нещо различно в него, нещо което .. приличаше на чувства? Джейн не можеше да повярва. Той наистина ли изпитваше нещо към нея? Думите му я накараха да полудее отново. Той наистина ли? Опитваше се да се изкара невинен? Нима беше забравил за това как беше постъпил с нея предния ден? Как се беше отнесъл с доствойнството и'? Той я беше прогонил от себе си. Той беше този който не искаше каквото и да било обвързване с нея. Въпреки това предния ден я беше последвал, както и' сега. Това обаче не можа да спре ръката му, която се стовари върху лицето му.
-Майната ти Даниел! Проклетник такъв, кажи ми какво искаш? Не ти ли стигна това, че ме унижи, че ме накара да ревнувам, да поставя под съмнения отношенията ми с Джошуа? По дяволите! Не разбираш ли? Аз спрях да го обичам. Преди много време! Още преди да ме вкараш в леглото! Аз ти дадох част от себе си онази вечер. Снощи също. Мислех си, че може да има нещо между нас, но сам каза, че не искаш да имаш никакво обвързване с мен! Нали така? Ти се правиш на безчуствено копеле, после ми идваш с тази усойница, която само се чуди как да те оплете в мрежите си, едва ли не само за да се хвалиш, че можеш да имаш което и да е момиче, после идваш и ме целуваш, сякаш нищо не е станало. И след това предаваш вината на мен, за това, че съм с Джошуа? Той поне знае какво иска! Обичаме и съм сигурна в чувствата му! - За момент помисли, че ще я удари, но ръката му се стовари върху стената. Страхът и' веднага изчезна и думите и' отново започнаха да се стоварват като гръм от ясно небе. - Съжаляваш? Не недей, няма за какво мерси, че ми показа какво съм. Искаш да ЗАБРАВЯ?! Ти си полудял. По дяволите, Даниел. Мислех си, че имахме момент, а ти .. - гласът и започна да става тих и дрезгав. Давеше се от буцата заседнала на гърлото и', докато една сълза падна по бузата и'. Тя я избърса с ръкава си на бързо. Искаше да го убие. - Знаеш ли .. Може би си прав. Трябва да забравя за това "нас", което всъщност никога не е съществувало. Нищо, че през тази скапана година докато в психиатрията, почти всяка вечер сънувах теб. Нищо, че щом се оправих единствената ми мисъл беше как да стина да теб. Да ти обясна защо ме нямаше. Бях готова да скъсам с Джошуа заради теб, разбираш ли?!
-Мах..!
"Махни се, не искам да те виждам"
Думите, които бяха на върха на езика и'. Тъкмо когато искаше да ги каже, се случи нещо което не беше очаквала. Той я целуна. Това беше последното, което очакваше от него. Целувката я накара да забрави всичко. Болките и' отминаха. Не искаше момента да свършва. Усети, че сълзите от ярост, които до сега беше притискала и не искаше да допуска, се стичаха по двете страни на лицето.
Къдриците и' се разляха по гърбът и двете страни на лицето и'. Гледаше в очите му. Сега не излъчваха такава студенина. Имаше нещо различно в него, нещо което .. приличаше на чувства? Джейн не можеше да повярва. Той наистина ли изпитваше нещо към нея? Думите му я накараха да полудее отново. Той наистина ли? Опитваше се да се изкара невинен? Нима беше забравил за това как беше постъпил с нея предния ден? Как се беше отнесъл с доствойнството и'? Той я беше прогонил от себе си. Той беше този който не искаше каквото и да било обвързване с нея. Въпреки това предния ден я беше последвал, както и' сега. Това обаче не можа да спре ръката му, която се стовари върху лицето му.
-Майната ти Даниел! Проклетник такъв, кажи ми какво искаш? Не ти ли стигна това, че ме унижи, че ме накара да ревнувам, да поставя под съмнения отношенията ми с Джошуа? По дяволите! Не разбираш ли? Аз спрях да го обичам. Преди много време! Още преди да ме вкараш в леглото! Аз ти дадох част от себе си онази вечер. Снощи също. Мислех си, че може да има нещо между нас, но сам каза, че не искаш да имаш никакво обвързване с мен! Нали така? Ти се правиш на безчуствено копеле, после ми идваш с тази усойница, която само се чуди как да те оплете в мрежите си, едва ли не само за да се хвалиш, че можеш да имаш което и да е момиче, после идваш и ме целуваш, сякаш нищо не е станало. И след това предаваш вината на мен, за това, че съм с Джошуа? Той поне знае какво иска! Обичаме и съм сигурна в чувствата му! - За момент помисли, че ще я удари, но ръката му се стовари върху стената. Страхът и' веднага изчезна и думите и' отново започнаха да се стоварват като гръм от ясно небе. - Съжаляваш? Не недей, няма за какво мерси, че ми показа какво съм. Искаш да ЗАБРАВЯ?! Ти си полудял. По дяволите, Даниел. Мислех си, че имахме момент, а ти .. - гласът и започна да става тих и дрезгав. Давеше се от буцата заседнала на гърлото и', докато една сълза падна по бузата и'. Тя я избърса с ръкава си на бързо. Искаше да го убие. - Знаеш ли .. Може би си прав. Трябва да забравя за това "нас", което всъщност никога не е съществувало. Нищо, че през тази скапана година докато в психиатрията, почти всяка вечер сънувах теб. Нищо, че щом се оправих единствената ми мисъл беше как да стина да теб. Да ти обясна защо ме нямаше. Бях готова да скъсам с Джошуа заради теб, разбираш ли?!
.jane sineclair- Moderator;
- Брой мнения : 205
Join date : 16.02.2014
Re: Afterdark night club
by Daniell. Съб Мар 08, 2014 9:20 pm
Даниел изпита желание да я удари. Да удари нея и след това Джошуа и после да направи масово убийство по средата на града, но вместо това замълча. Да беше права. Той беше виновен за много неща. Сигурно и за шибаното глобално затопляне. Хубаво! Щом така иска! Уитмор се обърна и гневът зародил се отново в гърдите му го накара да извика нещо, което не бе казвал никога, на никого... За нищо на света.
-Това ли е Джейн? Че той те обича? Това ли е шибаното нещо, което те държи до него?! Аз те обичам от много отдавна, сигурно от както те видях, но аз съм такъв. Не казвам „Обичам те” не подарявам цветя и определено не предлагам брак или съвместен живот. Мислиш ли че ми беше лесно като те нямаше?! Никога не е имало никой до мен освен Диана, а знаеш отношенията със сестра ми!- той млъкна за момент и набрал инерция продължи.
-Знаеш ли че от както си с него се мразя че ви запознах? Знаеш ли че дори днес доведох Изабел, за да видиш какво изпитвах аз? Последвах те за да ти се извиня, за да... Се опитам да съм до теб въпреки всичките си проблеми. Бих поел шибаното проклятие заради теб, а ти ми казваш, че Джошуа знае какво иска, така ли? Какво иска? Замисли се Синклеър от къде ти се стовари това на главата, ако не от скъпият ти Джош? От Марс?- той изрита близката кофа в гнева си и щеше да си тръгне, ако не бе залят от собствените си думи. Той го бе признал. Бе признал всичко пред нея. Съвсем всичко. Чувствата си, болката си. Мислите си.
-Винаги съм бил готов да зарежа всичко за теб, дори когато се появи... Когато се появи от нищото можех просто да ти затръшна вратата пред лицето, да не говоря с теб но аз пак.... Винаги съм бил наивен относно теб Джейн, винаги! Относно теб, мен.. Нас. Не е имало нас? Винаги е имало! Аз и ти!- толкова беше ядосан. Искаше му се да направи някоя глупост, но не знаеше каква. Даниел прокара ръка през косата си и затвори очи. Какво ставаше с него?! Какво ставаше с тях? Беше слабак, същински слабак. Падаше по гръб пред нея, падаше в краката й като дете молещо за внимание. Уитмор се обърна към нея и погледа му мина по чертите на лицето й. И ето го, отново. Приближи се до нея и въпреки собственият си яд устните му отново се впиха в нейните. Целуна я грубо, ядосано. Целуна я истински за първи път.
-Това ли е Джейн? Че той те обича? Това ли е шибаното нещо, което те държи до него?! Аз те обичам от много отдавна, сигурно от както те видях, но аз съм такъв. Не казвам „Обичам те” не подарявам цветя и определено не предлагам брак или съвместен живот. Мислиш ли че ми беше лесно като те нямаше?! Никога не е имало никой до мен освен Диана, а знаеш отношенията със сестра ми!- той млъкна за момент и набрал инерция продължи.
-Знаеш ли че от както си с него се мразя че ви запознах? Знаеш ли че дори днес доведох Изабел, за да видиш какво изпитвах аз? Последвах те за да ти се извиня, за да... Се опитам да съм до теб въпреки всичките си проблеми. Бих поел шибаното проклятие заради теб, а ти ми казваш, че Джошуа знае какво иска, така ли? Какво иска? Замисли се Синклеър от къде ти се стовари това на главата, ако не от скъпият ти Джош? От Марс?- той изрита близката кофа в гнева си и щеше да си тръгне, ако не бе залят от собствените си думи. Той го бе признал. Бе признал всичко пред нея. Съвсем всичко. Чувствата си, болката си. Мислите си.
-Винаги съм бил готов да зарежа всичко за теб, дори когато се появи... Когато се появи от нищото можех просто да ти затръшна вратата пред лицето, да не говоря с теб но аз пак.... Винаги съм бил наивен относно теб Джейн, винаги! Относно теб, мен.. Нас. Не е имало нас? Винаги е имало! Аз и ти!- толкова беше ядосан. Искаше му се да направи някоя глупост, но не знаеше каква. Даниел прокара ръка през косата си и затвори очи. Какво ставаше с него?! Какво ставаше с тях? Беше слабак, същински слабак. Падаше по гръб пред нея, падаше в краката й като дете молещо за внимание. Уитмор се обърна към нея и погледа му мина по чертите на лицето й. И ето го, отново. Приближи се до нея и въпреки собственият си яд устните му отново се впиха в нейните. Целуна я грубо, ядосано. Целуна я истински за първи път.
Daniell.- Hunter
- Брой мнения : 55
Join date : 15.02.2014
Re: Afterdark night club
by .joshua Нед Мар 09, 2014 4:31 pm
Джошуа бе може би може би най – големият глупак на света. Вярваше сляпо на Синклеър, вярваше че тъмнокосата и’ бе дала причина да и’ скочи на бой, вярваше че Джейн не би и’ скочила без основателна причина, вярваше дори че не е скочила първа на бой. Защо ли? Защото не искаше да повярва, че Синклеър е била първа, това значеше че и’ е трябвало причина, а Изабел се държеше добре, приятелски дори, имайки предвид напрежението което наставаше между двете, а това означаваше, че има причина Джейн да и’ скочи, причина която Паркър не искаше да търси, защото имаше съмнения, които не искаше да се оказват истина. Беше глупак, не искаше да повярва в действителността която буквално във всеки момент от както бяха в този проклет клуб го удряше силно и той си затваряше очите за нея. Не искаше да приеме очевидните факти, бе готов да преглътне всичко ако беше просто на думи, ако не видеше действителността, за всяко нейно действие, за всяко действие и на Уитмор той намираше оправдание – толкова глупаво, колкото беше и той самият в момента.
След като Синклеър се отскубна от захвата му и хукна навън за момент Джошуа погледна към Изабел, която бе толкова изненадана от боя им колкото и той самият, сякаш не съзнаваха какво става, но всъщност той предполагаше. „Не, не ... това не е възможно, въобразяваш си” подхвърли си на ум, отръсквайки глава. Пръстите му минаха през тъмната му коса докато погледа му бе насочен към пода. Тишината настана в клуба, дори музиката бе спряла, което бе нормално, винаги всичко ставаше толкова тихо след подобен случай. Погледът му стрелна към вратата на клуба, която тъкмо се затваряше и той потърси Даниел. Нямаше следа нито от него, нито от Синклеър. Бяха само той и Изабел и всички останали непознати в клуба, които коментираха, шушнеха и все още зяпаха мястото на което се бе развило действието, гледаха Изабел, която се опитваше да се успокои. Извъртя очите си и отиде до сепарето да вземе якето си, след което излезе от клуба.
Потърси с поглед Синклеър и Уитмор. Не, нямаше следа от тях, нямаше ги виковете които очакваше имаше само някаква двойка която се целуваше. Първоначално не обърна внимание и отмести поглед. Но сцената като че ли отново се повтори в главата му, подсказвайки му да прогледне, да види действителността нагледно, да разбере, че съмненията му са верни. Нещо което отдавна не бе изпитвал се надигна в него. Гняв, неконтрулируем гняв се надигна в него, искаше да я убие, не повече искаше да убие него. Не, всъщност искаше да убие и двамата искаше да агонизират пред очите му.
Без да се усети тръгна към тях, стъпките му бяха забързани, беше амбициран, искаше да ги нарани, искаше да нарани и двамата, искаше да изпитат болката която той изпитваше в момента от предателството им, но тяхната трябваше да е физическа, макар че в момента той изпитваше и физическа болка от случващото се.
- Кучи син такъв! – извика и когато приятеля му се отдели от гаджето му той хвана яката на блузата му, срещайки юмрука си с лицето му.
- Мислех те за приятел, а ти ... ти целуваш шибаното ми гадже. – отново се нададе под форма на вик, отново заби юмрука си в лицето му.
След като Синклеър се отскубна от захвата му и хукна навън за момент Джошуа погледна към Изабел, която бе толкова изненадана от боя им колкото и той самият, сякаш не съзнаваха какво става, но всъщност той предполагаше. „Не, не ... това не е възможно, въобразяваш си” подхвърли си на ум, отръсквайки глава. Пръстите му минаха през тъмната му коса докато погледа му бе насочен към пода. Тишината настана в клуба, дори музиката бе спряла, което бе нормално, винаги всичко ставаше толкова тихо след подобен случай. Погледът му стрелна към вратата на клуба, която тъкмо се затваряше и той потърси Даниел. Нямаше следа нито от него, нито от Синклеър. Бяха само той и Изабел и всички останали непознати в клуба, които коментираха, шушнеха и все още зяпаха мястото на което се бе развило действието, гледаха Изабел, която се опитваше да се успокои. Извъртя очите си и отиде до сепарето да вземе якето си, след което излезе от клуба.
Потърси с поглед Синклеър и Уитмор. Не, нямаше следа от тях, нямаше ги виковете които очакваше имаше само някаква двойка която се целуваше. Първоначално не обърна внимание и отмести поглед. Но сцената като че ли отново се повтори в главата му, подсказвайки му да прогледне, да види действителността нагледно, да разбере, че съмненията му са верни. Нещо което отдавна не бе изпитвал се надигна в него. Гняв, неконтрулируем гняв се надигна в него, искаше да я убие, не повече искаше да убие него. Не, всъщност искаше да убие и двамата искаше да агонизират пред очите му.
Без да се усети тръгна към тях, стъпките му бяха забързани, беше амбициран, искаше да ги нарани, искаше да нарани и двамата, искаше да изпитат болката която той изпитваше в момента от предателството им, но тяхната трябваше да е физическа, макар че в момента той изпитваше и физическа болка от случващото се.
- Кучи син такъв! – извика и когато приятеля му се отдели от гаджето му той хвана яката на блузата му, срещайки юмрука си с лицето му.
- Мислех те за приятел, а ти ... ти целуваш шибаното ми гадже. – отново се нададе под форма на вик, отново заби юмрука си в лицето му.
.joshua- Curse breaker
- Брой мнения : 35
Join date : 21.02.2014
Re: Afterdark night club
by Daniell. Нед Мар 09, 2014 5:01 pm
Думите достигнали до слуха му някак си го сепнаха. Той се отдръпна от Джейн някак си замаян от целувката и от признанието си, а удара който изобщо не очакваше успя да го отрезви, но не достатъчно че да предотврати втори удар. Даниел тръсна глава, а от носа му бликна кръв. И ето го момента в който буквално пердето му падна,а всичко пред него стана ярко червено. Лицето на Джошуа се размаза пред погледа му и гнева трупан през изминалите двадесет и четири часа, през изминалите две години към приятеля и любимата му. Всичко избухна като вулкан и той се хвърли към Джошуа поваляйки го на земята. Ръцете му се свиха в юмруци и осъзнавайки че за първи път в живота си се бие за жена започна да удря с все сила лицето на Джошуа. Ръката му сякаш потъваше в лицето на Джошуа, а гневът му не спираше. Той се изправи задъхан и хващайки бившия си най-добър приятел за врата го поизправи и го обърна по корем, преди да започне да удря главата му в земята. Не му пукаше дали ще го убие, не му пукаше. Беше му писнало от всичко, от Джошуа, от Синклеър не знаещата какво иска.
-Не аз й прехвърли шибаното проклятие копеле!- извика и отново удари главата му в земята.
-Не аз я пратих в лудница.- и отново го удари. Усещаше как е загубил контрола. Напълно го бе загубил. Нямаше какво да го спре, е освен може би Джейн, която дори не бе част от картинката в главата на Даниел. Толкова бе обезумял. Изкарваше си всичко върху Джошуа, всичко. И наистина бе погубил приятелството им. Той го бе погубил много отдавна, но сега бе повече от явно. До слуха му достигна женски глас, но той не го отчете. Изабел? Май да. Когато усети ръцете й на раменете си я отблъсна и притиснал главата на Джошуа към земята се обърна с налудничав поглед.
-Разкарай се Изабел! Разкарай се и не се връщай.- не му пукаше дали ще я нарани. Не я харесваше и без това. Той продължаваше да притиска Джошуа към земята, а очите му потъмнели от гняв гледаха към Изабел.
-Не си мисли че си нещо важно за мен, не си и никога няма да бъдеш!- ето я истината, която казваше на това момиче за втори път. За втори път сигурно разбиваше сърцето й. Но какво му пукаше на него за нейното сърце? Та той дори разбиваше главата на приятеля си в този момент. И точно това щеше да продължи да прави. Гневен се изправи и за малко да тръгне на някъде, но се спря. Погледна към лежащия на земята Джошуа и гневен започна да го рита където свари.
-Ще те вкарам в гроба и този път ще е наистина.- изсъска и го изрита силно в бъбреците.
-Не аз й прехвърли шибаното проклятие копеле!- извика и отново удари главата му в земята.
-Не аз я пратих в лудница.- и отново го удари. Усещаше как е загубил контрола. Напълно го бе загубил. Нямаше какво да го спре, е освен може би Джейн, която дори не бе част от картинката в главата на Даниел. Толкова бе обезумял. Изкарваше си всичко върху Джошуа, всичко. И наистина бе погубил приятелството им. Той го бе погубил много отдавна, но сега бе повече от явно. До слуха му достигна женски глас, но той не го отчете. Изабел? Май да. Когато усети ръцете й на раменете си я отблъсна и притиснал главата на Джошуа към земята се обърна с налудничав поглед.
-Разкарай се Изабел! Разкарай се и не се връщай.- не му пукаше дали ще я нарани. Не я харесваше и без това. Той продължаваше да притиска Джошуа към земята, а очите му потъмнели от гняв гледаха към Изабел.
-Не си мисли че си нещо важно за мен, не си и никога няма да бъдеш!- ето я истината, която казваше на това момиче за втори път. За втори път сигурно разбиваше сърцето й. Но какво му пукаше на него за нейното сърце? Та той дори разбиваше главата на приятеля си в този момент. И точно това щеше да продължи да прави. Гневен се изправи и за малко да тръгне на някъде, но се спря. Погледна към лежащия на земята Джошуа и гневен започна да го рита където свари.
-Ще те вкарам в гроба и този път ще е наистина.- изсъска и го изрита силно в бъбреците.
Daniell.- Hunter
- Брой мнения : 55
Join date : 15.02.2014
Re: Afterdark night club
by .jane sineclair Нед Мар 09, 2014 5:16 pm
Джейн го слушаше. Всяка една негова дума, въпреки бързото му говорене. Сега най- сетне разбираше какво става. Разбираше, защо Даниел рядко излизаше с нея и Джшоуа, защо толкова старателно се опитваше да я избягва. Разбираше всичко. Почувства се толкова жалка. Унизена до краен предел. Как е могла да бъде сляпа толкова време? Да не разбере, чувствата му към нея?
"Но той умело ги криеше, през цялото това време."
Подшушна глас, някъде дълбоко в ума и'. Само ако и' беше казал това преди година.. Може би всичко щеше да е различно. Може би, нямаше да катастрофират с Джошуа, нямаше да се наложи да гледа как хората около нея умират. Думите на Даниел я накараха да се замисли. Знаеше, че проклятието се предаваше чрез целувка, а Синклер не беше целува никой освен Джошуа и Даниел. Ако Уитмор казваше истината, в което тя беше повече от сигурна, то тогава оставаше само Джошуа. Дали той наистина бе способен да и' причини това? Наистина ли я искаше мъртва? Защо по дяволите и' беше сторил? Нещо не се връзваше. Може би самият той не знаеше, че го беше направил.
"Трябвало е да е знаел. Все пак е сключил сделка с дете на злото."
Реши, че по- късно щеше да се разправя с него. Трябваше да разбере истината. Трябваше всичко да разбере, но после. Сега беше важен само Даниел. Само и единствено той. Влизаше му в положението и го разбираше напълно, но не можеше да си представи как си е траел толкова време? Това което тя беше преживяла тази вечер, той го беше изпитвал милиони пъти. По дяволите. Прииска и' се да го убие за дето си е мълчал и не е казал нищо.
Думите му я накараха да се стъписа. Нямаше си ни най- малка идея какво да каже или направи. Просто стоеше пред него, продължавайки да се чувства като най-жалкото същество на земята. Стоеше пред него и го гледаше, без да смее да каже и дума. Какво можеше да каже в отговор на думите му? Да му каже, че го обича? Че винаги е чакала неговото признание, защото е била твърде глупава да го стори сама?
- Даниел, аз .. -започна плахо, но сякаш думите и' не достигнаха до него.
В следващия момент той я целуна. Но не като предните пъти. Този път беше истинско. Толкова истинско, че накара кожата и' да настръхне, краката и' да омекнат, а ръцете и' да се разтреперат. Загуби представа за реалността. Тогава гласът на Джошуа, я върна на земята с доста тежък удар. Преди да се усети, Джошуа и Даниел се сбиха.
-Джошуа! - изкрещя, докато той беше скочил върху Даниел, но това не трая дълго. Почти веднага си размениха местата. Закри устните си със ръце, когато Уитмор започна да блъсна главата на Паркър в земята. - ДАНЕЛ, СПРИ ЩЕ ГО УБИЕШ!
Изкрещя колкото и' глас държи и се втурна към тях, но Изабел я изпревари. Мислеше си, че може да спре Даниел, но той и' отговори доста дръпнато. Видя изненадата в очите и'. Това и' достави моментално удоволствие. Но тя нямаше време да се притеснява за егото на красавицата. Приближи се още малко, но не можа да се удържи. Ръката и' свита на юмрук се стовари върху лицето на Изабел, която не го бе очаквала и се просна на земята по дупе, хващайки се за лицето.
-Това е заради носа ми, кучко!- след което застана между Даниел и поваления на земята Джошуа. Сложи ръце на гърдите му и заговори с нежен, но настоятелен глас. - Даниел. Успокой се! Погледни ме. - хвана лицето му в шепите си и насочи погледа му към нейния. - Всичко е наред. Разбра ли ме? Дишай.
Когато той изпълни заповедта и' и видимо изглеждаше по спокоен, тя се извърна към Джошуа, който държеше главата си.
- Ти ли ми прехвърли проклятието? - Въпросът беше директен. Без заобиколки. Тя трябваше да знае истината. - Без повече лъжи, Джошуа. Просто кажи истината веднъж за винаги.
Страхуваше се от отговора. Не знаеше какво да очаква. Беше я страх думите на Даниел да не се окажат истина. Това щеше да я съсипе.
"Но той умело ги криеше, през цялото това време."
Подшушна глас, някъде дълбоко в ума и'. Само ако и' беше казал това преди година.. Може би всичко щеше да е различно. Може би, нямаше да катастрофират с Джошуа, нямаше да се наложи да гледа как хората около нея умират. Думите на Даниел я накараха да се замисли. Знаеше, че проклятието се предаваше чрез целувка, а Синклер не беше целува никой освен Джошуа и Даниел. Ако Уитмор казваше истината, в което тя беше повече от сигурна, то тогава оставаше само Джошуа. Дали той наистина бе способен да и' причини това? Наистина ли я искаше мъртва? Защо по дяволите и' беше сторил? Нещо не се връзваше. Може би самият той не знаеше, че го беше направил.
"Трябвало е да е знаел. Все пак е сключил сделка с дете на злото."
Реши, че по- късно щеше да се разправя с него. Трябваше да разбере истината. Трябваше всичко да разбере, но после. Сега беше важен само Даниел. Само и единствено той. Влизаше му в положението и го разбираше напълно, но не можеше да си представи как си е траел толкова време? Това което тя беше преживяла тази вечер, той го беше изпитвал милиони пъти. По дяволите. Прииска и' се да го убие за дето си е мълчал и не е казал нищо.
Думите му я накараха да се стъписа. Нямаше си ни най- малка идея какво да каже или направи. Просто стоеше пред него, продължавайки да се чувства като най-жалкото същество на земята. Стоеше пред него и го гледаше, без да смее да каже и дума. Какво можеше да каже в отговор на думите му? Да му каже, че го обича? Че винаги е чакала неговото признание, защото е била твърде глупава да го стори сама?
- Даниел, аз .. -започна плахо, но сякаш думите и' не достигнаха до него.
В следващия момент той я целуна. Но не като предните пъти. Този път беше истинско. Толкова истинско, че накара кожата и' да настръхне, краката и' да омекнат, а ръцете и' да се разтреперат. Загуби представа за реалността. Тогава гласът на Джошуа, я върна на земята с доста тежък удар. Преди да се усети, Джошуа и Даниел се сбиха.
-Джошуа! - изкрещя, докато той беше скочил върху Даниел, но това не трая дълго. Почти веднага си размениха местата. Закри устните си със ръце, когато Уитмор започна да блъсна главата на Паркър в земята. - ДАНЕЛ, СПРИ ЩЕ ГО УБИЕШ!
Изкрещя колкото и' глас държи и се втурна към тях, но Изабел я изпревари. Мислеше си, че може да спре Даниел, но той и' отговори доста дръпнато. Видя изненадата в очите и'. Това и' достави моментално удоволствие. Но тя нямаше време да се притеснява за егото на красавицата. Приближи се още малко, но не можа да се удържи. Ръката и' свита на юмрук се стовари върху лицето на Изабел, която не го бе очаквала и се просна на земята по дупе, хващайки се за лицето.
-Това е заради носа ми, кучко!- след което застана между Даниел и поваления на земята Джошуа. Сложи ръце на гърдите му и заговори с нежен, но настоятелен глас. - Даниел. Успокой се! Погледни ме. - хвана лицето му в шепите си и насочи погледа му към нейния. - Всичко е наред. Разбра ли ме? Дишай.
Когато той изпълни заповедта и' и видимо изглеждаше по спокоен, тя се извърна към Джошуа, който държеше главата си.
- Ти ли ми прехвърли проклятието? - Въпросът беше директен. Без заобиколки. Тя трябваше да знае истината. - Без повече лъжи, Джошуа. Просто кажи истината веднъж за винаги.
Страхуваше се от отговора. Не знаеше какво да очаква. Беше я страх думите на Даниел да не се окажат истина. Това щеше да я съсипе.
.jane sineclair- Moderator;
- Брой мнения : 205
Join date : 16.02.2014
Re: Afterdark night club
by .joshua Нед Мар 09, 2014 6:34 pm
Физическата болка като че ли отсъстваше, сякаш тялото му бе парализирано, не усещаше болка от ударите на бившият си най – добър приятел, но пък за сметка на това имаше чувството че тялото му гниеше от вътре, имаше чувството че вътрешностите му биваха разяждани, толкова много го болеше предателството им. Да, той имаше своите съмнения, отново се бе оказал прав в съмненията си и отново се мразеше за това. За какво му бе да излиза, да вижда тази ... буквално жалка картинка, но май жалкият в нея бе само и единствено той. Толкова наивен. Та той дори щеше да е доволен ако останеше с нея, макар и зад гърба му да се завърташе всичкото това, беше доволен на съмненията си, но не всичко да е нагледно, не можеше да понесе истината, защо по дяволите не можеше просто да забрави всичко, нея, чувствата си? Дори нямаше сили да отвърне на Даниел, който щеше да го убие. Буквално му оставаше съвсем малко преди да изгуби съзнание и тогава я чу, чу гласа и’, който успокояваше не него, а Уитмор. Неговото момиче, успокояваше най – добрият му приятел, заставаше срещу него. Той който бе дошъл отново в този проклет град само и само да и’ помогне, който бе дошъл заради нея, дойде воден от любовта си към нея и за какво? За какво да спасява живота и’? За да може да се въргаля в леглото с бившият му най – добър приятел? За да помогне на разцъфтяващата им връзка? Как ли пък не. Да умира, да умират и двамата. Той щеше да е там, щеше да гледа как и двамата агонизират. Тя докато умира, а той докато изпитваше болката от това да я загуби. Да, щеше да му причини болка каквато те бяха причинили на него, на нея щеше да отнеме надеждата за живот, както тя му бе отнела всичко за един кратък момент.
Паркър направи опит да се изправи като залитна отново да падне назад, но се балансира, запази равновесие и се изправи, подпирайки се за стената на клуба. Усещаше металният вкус на кръвта в устата си, което моментално го накара да изплюе солидното количество кръв от нея. Хвана главата си, едва сега усети болката от ударите на Уитмор, но дори не беше толкова силна колкото очакваше. Не, всъщност беше, беше и по – силна, просто той не можеше да обърне внимание на тази си болка, беше съсредоточен върху другата.
Подсмихна се, когато Синклеър зададе въпросите си. Нима се чудеше? Нима не беше очевидно? Все пак тя му бе изневерила по дяволите, а той вече знаеше и с кой. Смехът му се разнесе, да той в действителност се смееше, да все още имаше сили за това.
- Заеби ... няма да овъртам повече. Да аз ти го прехвърлих, Джейн. Върнах се, за да ти помогна, да ти помогна отново да прехвърлиш проклятието, но знаеш ли ... върви по дяволите и ти и той, надявам се и двамата да умрете агонизирайки. Искам да гледам и двама ви как умирате. - стисна ръцете си в юмруци, не нямаше отново да го удари, нямаше и нея да удари, те скоро щяха да страдат така или иначе, щяха да страдат много повече, щеше да ги боли повече от колкото болка можеше да причини един негов удар или пък два. Той просто извади ключовете за колата си от джоба на коженото си яке и тръгна към нея, тръгвайки си, оставяйки ги. Не му пукаше какво щеше да се случи с нея, не всъщност му пукаше, искаше тя да умре.
Паркър направи опит да се изправи като залитна отново да падне назад, но се балансира, запази равновесие и се изправи, подпирайки се за стената на клуба. Усещаше металният вкус на кръвта в устата си, което моментално го накара да изплюе солидното количество кръв от нея. Хвана главата си, едва сега усети болката от ударите на Уитмор, но дори не беше толкова силна колкото очакваше. Не, всъщност беше, беше и по – силна, просто той не можеше да обърне внимание на тази си болка, беше съсредоточен върху другата.
Подсмихна се, когато Синклеър зададе въпросите си. Нима се чудеше? Нима не беше очевидно? Все пак тя му бе изневерила по дяволите, а той вече знаеше и с кой. Смехът му се разнесе, да той в действителност се смееше, да все още имаше сили за това.
- Заеби ... няма да овъртам повече. Да аз ти го прехвърлих, Джейн. Върнах се, за да ти помогна, да ти помогна отново да прехвърлиш проклятието, но знаеш ли ... върви по дяволите и ти и той, надявам се и двамата да умрете агонизирайки. Искам да гледам и двама ви как умирате. - стисна ръцете си в юмруци, не нямаше отново да го удари, нямаше и нея да удари, те скоро щяха да страдат така или иначе, щяха да страдат много повече, щеше да ги боли повече от колкото болка можеше да причини един негов удар или пък два. Той просто извади ключовете за колата си от джоба на коженото си яке и тръгна към нея, тръгвайки си, оставяйки ги. Не му пукаше какво щеше да се случи с нея, не всъщност му пукаше, искаше тя да умре.
.joshua- Curse breaker
- Брой мнения : 35
Join date : 21.02.2014
Re: Afterdark night club
by .jane sineclair Нед Мар 09, 2014 7:16 pm
Джейн стоеше и наблюдаваше Джошуа, който е опитваше да се изправи. Тялото и' трепнеше в очакване на истината. В нея се надигна желание да му помогне, но краката и' отказва да помръднат. Стоеше и го гледаше без да предприема нищо. Искаше да знае. Трябваше да знае.
И тогава думите му и' се стовариха като гръм от ясно небе. Вътрешно.. някъде в дълбоко себе си, го беше знаела, но това не накара изненадата и шока да бъдат по- малки. Дори не трепна когато, той и' каза истината в очите. Бил се върнал, за да и' помогне? Как ли пък не! Тялото и' започна да се тресе. Предишните и' чувства бяха заменени от ярост, омраза. Наистина ли го беше сторил. Не искаше да повярва. Не можеше да е истина.
"Но е!"
Каза глас, някъде дълбоко в нея. Беше истина всяка една дума. Първата и' любов, този за който тя беше готова да убие, този на който даде най- скъпоценното нещо, което едно момиче може да даде на едно момче.. И той.. Той я предаде. Прехвърли и' проклятие с пъло съзнание, че може да не доживее и седмица. Джейн се приближи към него. Очите и' се напълниха със сълзи, но ги подтискаше. Не искаше да плаче. Гледаше го с ненавист, с омраза. Стоя няколко секунди така и без никакво предупреждение, каквото и' да е то, му зашлеви силен шамар, оставайки след себе си червено петно на бузата му. Набра сили и целият и' яд се стовари върху него.
-Ах ти негодник такъв! Дадох ти всичко! За толкова време заедно ти дадох всичко! ВСИЧКО! Обичах те! Целях те! Щях да убия всяка опитала се да те докосне! Дадох ти себе си! А ти какво? Отплащаш ми се като ми прехвръляш шибаното проклятие? Дошъл за да ми помогне? Да бе как ли пък не! Ами ако вече бях умряла? Тогава какво, Джошуа? Може би щеше да си щастлив? Не се и съмнявам. Ти не си нищо повече от един лицемер, който не мисли за никой друг освен за себе си! Заради теб трябваше да гледам как хората които обичам умират! Заради теб трябваше да страдам! Да полудея! И след цяла година ми идваш и се правиш, че нищо не е станало? Мислех те за мъртъв по дяволите! Не разбираш ли? Мислех си, че никога повече няма да те видя! Дори бях започнала да обвинявам себе си за шибаната ти проклета смърт! Казваш, че си бил в кома? От къде мога да бъда сигурна, че това не е поредната ти лъжа?
Замълча. Дишаше тежко. Хвана се с ръце за главата и заочна да е движи напред и назад. Все още не можеше да порява. Имаше чувството, че ще полудее. Пое си дълбоко въздух и поглеждайки го продължи.
- Аз трябва да страдам? Аз? Така ли? Ами ти, Джошуа? Ти си този с психичните проблеми, за да причиниш това, на момичето което твърдеше, че обичаш! ПО ДЯВОЛИТЕ! - изкрещя и хващайки го за еката го залепи за стената. Беше повече от сигурна, че ако Даниел не го беше пребил почти до смърт, със сигурност нямаше да успее да го премести. Беше толкова близо до него. През зъби изсъска. - Върви на майната си, Джошуа. Никога повече, не се доближавай до мен или ще те убия. Заклевам се.
Пускайки го, го бутна леко към стената и му обърна гръб. Беше толкова бясна. Искаше да се махне от тук. Да отиде където и да е. В момента в който беше на повече от два метра от тях, сълзите и' потекоха. Тя дори не успя да ги спре.
И тогава думите му и' се стовариха като гръм от ясно небе. Вътрешно.. някъде в дълбоко себе си, го беше знаела, но това не накара изненадата и шока да бъдат по- малки. Дори не трепна когато, той и' каза истината в очите. Бил се върнал, за да и' помогне? Как ли пък не! Тялото и' започна да се тресе. Предишните и' чувства бяха заменени от ярост, омраза. Наистина ли го беше сторил. Не искаше да повярва. Не можеше да е истина.
"Но е!"
Каза глас, някъде дълбоко в нея. Беше истина всяка една дума. Първата и' любов, този за който тя беше готова да убие, този на който даде най- скъпоценното нещо, което едно момиче може да даде на едно момче.. И той.. Той я предаде. Прехвърли и' проклятие с пъло съзнание, че може да не доживее и седмица. Джейн се приближи към него. Очите и' се напълниха със сълзи, но ги подтискаше. Не искаше да плаче. Гледаше го с ненавист, с омраза. Стоя няколко секунди така и без никакво предупреждение, каквото и' да е то, му зашлеви силен шамар, оставайки след себе си червено петно на бузата му. Набра сили и целият и' яд се стовари върху него.
-Ах ти негодник такъв! Дадох ти всичко! За толкова време заедно ти дадох всичко! ВСИЧКО! Обичах те! Целях те! Щях да убия всяка опитала се да те докосне! Дадох ти себе си! А ти какво? Отплащаш ми се като ми прехвръляш шибаното проклятие? Дошъл за да ми помогне? Да бе как ли пък не! Ами ако вече бях умряла? Тогава какво, Джошуа? Може би щеше да си щастлив? Не се и съмнявам. Ти не си нищо повече от един лицемер, който не мисли за никой друг освен за себе си! Заради теб трябваше да гледам как хората които обичам умират! Заради теб трябваше да страдам! Да полудея! И след цяла година ми идваш и се правиш, че нищо не е станало? Мислех те за мъртъв по дяволите! Не разбираш ли? Мислех си, че никога повече няма да те видя! Дори бях започнала да обвинявам себе си за шибаната ти проклета смърт! Казваш, че си бил в кома? От къде мога да бъда сигурна, че това не е поредната ти лъжа?
Замълча. Дишаше тежко. Хвана се с ръце за главата и заочна да е движи напред и назад. Все още не можеше да порява. Имаше чувството, че ще полудее. Пое си дълбоко въздух и поглеждайки го продължи.
- Аз трябва да страдам? Аз? Така ли? Ами ти, Джошуа? Ти си този с психичните проблеми, за да причиниш това, на момичето което твърдеше, че обичаш! ПО ДЯВОЛИТЕ! - изкрещя и хващайки го за еката го залепи за стената. Беше повече от сигурна, че ако Даниел не го беше пребил почти до смърт, със сигурност нямаше да успее да го премести. Беше толкова близо до него. През зъби изсъска. - Върви на майната си, Джошуа. Никога повече, не се доближавай до мен или ще те убия. Заклевам се.
Пускайки го, го бутна леко към стената и му обърна гръб. Беше толкова бясна. Искаше да се махне от тук. Да отиде където и да е. В момента в който беше на повече от два метра от тях, сълзите и' потекоха. Тя дори не успя да ги спре.
.jane sineclair- Moderator;
- Брой мнения : 205
Join date : 16.02.2014
Re: Afterdark night club
by Daniell. Вто Мар 11, 2014 6:30 pm
В момента Даниел бе като питбул. Сякаш са му извадили играчката от устата и изпитва желание да нахапе стопанина си, да си скъса играчката нарочно,з а да докаже на всички че е негова, след което да почне да си блъска главата в стената, просто защото все още има обилно количество агресия в него. Точно това изпитваше агресия. Признанието и думите на Джошуа го накараха да извади пистолета си и да го насочи към главата на отдалечаващото се момче.
-Може би просто трябва да те гръмна, да ти пръсна шибания череп по земята. –ръката го сърбеше. Искаше да натисне спусъка и да сложи край на това веднъж завинаги, но не можеше да го убие. Приятелството приключило преди година, го тормозеше, побъркваше. Не му позволяваше. Даниел свали пистолета и погледна към плачещата Джейн. Да. Идеално. За два дни над пет пъти. Поне не бе по негова вина- в този момент. Даниел прокара ръка през косата си и прибирайки пистолета отново в дънките си се приближи до нея и хващайки я малко над лакътя внимателно я обърна към себе си и я прегърна.
-Спокойно скъпа. Успокой се. Тук съм. С теб съм.- казваше думите бавно и отчетливо-ясно. Не искаше да я ядоса или да я накара да се напряга в мисли. Очите му минаха по Изабел, която все още стоеше там и ги наблюдаваше. Сигурен бе че момичето вече официално го мрази. Режеше я за втори път и то по най-грубият начин. Но не бе негова вината, че нещата се бяха стекли така. Ако може би не бе срещнал Джейн, а Изабел първа. Ако може би само за момент не бе гледал на Джейн като на „Избраната”.. Може би щеше да приеме Изи за нещо повече от секс кукла с големи гърди. Но не можеше. Просто не можеше да си представи, че има възможност да е с Джейн, че я държи в ръцете си и ще остави тази възможност за теоритична връзка основаваща се основно и само на секс. Даниел докосна устни до челото на Синклеър и леко се отдръпна.
-Хайде. Искаш ли да те прибера? Ако искаш може да останеш и у дома.. Диана я няма..- преглътна. Да сестра му я нямаше вече от много време. Все пак бе „затворник” на... Демоните, заради гаджето си. Едно от многото- по негово мнение. Той прокара ръце по гърба на Джейн и несигурен в това дали момичето няма да го срита и да го нахрани както бе постъпила с Джошуа продължи.
-Ще ти направя топъл шоколад, с гореща вана и... Музика? А може и филм? Сещаш се всички лигави неща... –сви рамене небрежно опитвайки се да я подкупи със сладко и вана. Господи. Изглеждаше жалък.
-А мен? Кой ще ме прибере?-чу плахият глас на Изабел и погледна в нейна посока. Кой ще я прибере.. Кой? Желанието да й хвърли пари като на курва моментално го заля. Той преглътна и поклати глава.
-Да ти дам ли пари за такси?- попита и сведе поглед към момичето в ръцете си. Чу въздишката на Изабел и тихия й смях,
-Спокойно. Ще се оправя.- тя се врътна и тръгна на някъде. Не му пукаше на къде. В момента не му пукаше за нищо. Е освен за това че трябва да прибере Джейн и да пръсне мозъка на Джошуа.
-Може би просто трябва да те гръмна, да ти пръсна шибания череп по земята. –ръката го сърбеше. Искаше да натисне спусъка и да сложи край на това веднъж завинаги, но не можеше да го убие. Приятелството приключило преди година, го тормозеше, побъркваше. Не му позволяваше. Даниел свали пистолета и погледна към плачещата Джейн. Да. Идеално. За два дни над пет пъти. Поне не бе по негова вина- в този момент. Даниел прокара ръка през косата си и прибирайки пистолета отново в дънките си се приближи до нея и хващайки я малко над лакътя внимателно я обърна към себе си и я прегърна.
-Спокойно скъпа. Успокой се. Тук съм. С теб съм.- казваше думите бавно и отчетливо-ясно. Не искаше да я ядоса или да я накара да се напряга в мисли. Очите му минаха по Изабел, която все още стоеше там и ги наблюдаваше. Сигурен бе че момичето вече официално го мрази. Режеше я за втори път и то по най-грубият начин. Но не бе негова вината, че нещата се бяха стекли така. Ако може би не бе срещнал Джейн, а Изабел първа. Ако може би само за момент не бе гледал на Джейн като на „Избраната”.. Може би щеше да приеме Изи за нещо повече от секс кукла с големи гърди. Но не можеше. Просто не можеше да си представи, че има възможност да е с Джейн, че я държи в ръцете си и ще остави тази възможност за теоритична връзка основаваща се основно и само на секс. Даниел докосна устни до челото на Синклеър и леко се отдръпна.
-Хайде. Искаш ли да те прибера? Ако искаш може да останеш и у дома.. Диана я няма..- преглътна. Да сестра му я нямаше вече от много време. Все пак бе „затворник” на... Демоните, заради гаджето си. Едно от многото- по негово мнение. Той прокара ръце по гърба на Джейн и несигурен в това дали момичето няма да го срита и да го нахрани както бе постъпила с Джошуа продължи.
-Ще ти направя топъл шоколад, с гореща вана и... Музика? А може и филм? Сещаш се всички лигави неща... –сви рамене небрежно опитвайки се да я подкупи със сладко и вана. Господи. Изглеждаше жалък.
-А мен? Кой ще ме прибере?-чу плахият глас на Изабел и погледна в нейна посока. Кой ще я прибере.. Кой? Желанието да й хвърли пари като на курва моментално го заля. Той преглътна и поклати глава.
-Да ти дам ли пари за такси?- попита и сведе поглед към момичето в ръцете си. Чу въздишката на Изабел и тихия й смях,
-Спокойно. Ще се оправя.- тя се врътна и тръгна на някъде. Не му пукаше на къде. В момента не му пукаше за нищо. Е освен за това че трябва да прибере Джейн и да пръсне мозъка на Джошуа.
Daniell.- Hunter
- Брой мнения : 55
Join date : 15.02.2014
Similar topics» Night club 666
» Night club Round
» Night club The Fame
» Strip club 'Glory Hole'
» Night bar Challange
» Night club Round
» Night club The Fame
» Strip club 'Glory Hole'
» Night bar Challange
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
» I was broken to pieces. You broke me. And then you put the pieces back together. || Zachary. and Beth.
» Станете наши приятели;
» Търся си другарче за рп
» Нимфоман или наркоман за предишния?
» Склада в края на града
» Прочитай с дъха си, разглеждай с уста, запомняй с езика, чети ме така.... SPAM VOL 4
» I believe in the wonder I believe I can touch the flame- Nathaniel and Anabel
» Търся си...