;;enough to make my system blow - Ethan.

by **Ethan.** Пон Мар 24, 2014 5:08 pm

;;enough to make my system blow - Ethan. Tumblr_inline_n1bc45JPxG1so30uk

Ethan Koup | 27 | hunter | fc: Jeremy Allen White

Итън Коуп. Момчето от крайния квартал, онзи който винаги се забъркваше в неприятности и полицията прибираше късно вечерта у дома, да не забравяме факта, че винаги белезниците бяха неизменна част от това „прибиране”. Бяха като аксесоарите за момичетата, неговите специални гривни. Той никога не се прибираше без полицаите, която го докарваха в къщата пълна с братята и сестрите му, за които честно казано не му пукаше изобщо, бащата пияница който обичаше постоянно да бие децата си и майка му – зависимата от хероин наркоманка, която на всичкото отгоре бе бивша проститутка. Перфектното семейство, а? Направо да се зачудите, защо Итън е криминално проявен.

15 март 2012 г.

- Нека представим на уважаемото жури, подсъдимият Итън Коуп, обвинен в убийството на семейството си. Заподозрян в евентуалното варварство на това да простреля майка си и баща си в главата, след което да нареже тялата им на парчета, които поставил във ваната. Седемте си братя и сестри – удушил с найлонови пликове и поствил на масата, направил е сцена, която е заснета на мобилният му телефон. – адвокатката говореше, докато Итън отегчено я следеше с поглед и въздъхваше, не можеха ли да разберат, че той нямаше да отиде в затвора, независимо каква присъда му отредяха, а най – вероятно щеше да е виновен, за това можеше просто да си признае и да свършва целият този цирк вече. Беше жаден, но не като жаден за вода или алкохол... не, не, не. Коуп беше жаден за кръв, а тук имаше колко двадесет и шест потенциални жертви, които щеше да убие с усмивка на лицето, да си тръгне все едно нищо не е станало. Новият Ханибал Лектър може би – само където беше с малко по – високо чувство за хумор, малко повече брутализъм и естествено по – добра външност, не че можеше да знае как ли е изглеждал Ханибал в реалния живот, защото както знаете филма се е основавал на действителни случки. Колко хубаво звучеше историята му, само където Итън не беше канибал, не. Човешкото не беше точно неговата представа за хубава вечеря, по – скоро предпочиташе пилешко, свинско, заешко ... не му харесваше вкуса на човешкото месо или просто не искаше да стига до тази степен да го яде.
- Зарежете глупостите, не е евентуално варварство, по – скоро реално. Знаете ли – убих ги и само какво удоволствие ми достави, по – хубаво от оргазъма, не е за вярване нали!? И тази „сцена” както я наричате е постановка на семейната вечеря, последната семейна вечеря. Мислех, че с пликове на главата, роднините ми ще изглеждат доста по – добре, да си признаем не носят особено хубави черти, взели са само негативното от родителите ми, но има ли значение, вече всички са на по – лошо място ... да се надяваме. – проговори обвиняемият, със същата досата демонстрирайки в гласа си. Беше отегчен искаше, вече да се свършва. Итън се изправи, като най – демонстративно излезе от определеното по принцип за обвиняеми и свидетели място, насочвайки се право към това на съдята, вземайки чукчето му той затропа.
- Виновен, виновен, виновен. Отсъден съм за виновен. Нека не отлагаме това което предстои да се случи, обещавам ,че ще ни бъде забавно... – той се подсмихна, като с един малък жест взе пистолет, който бе поставен под бюрото на съдята. Беше със заглушител, той застреля полицаите в залата, след което един от куршумите запрати право в главата на „Негова Чест”, предизвиквайки паника в стаята. Сега какво щеше да се измъкне в суматохата? О, не! И да остави всички тези невинни хора – живи? Но как можеше да го направи, та това си беше недопустимо. Истината беше, че Итън или по – скоро неговите дружки бяха минали по – рано от тук. Те бяха тези които поставиха пистолета тук, те бяха и тези, които напълниха стаята с експлозиви, такива експлозиви които щяха да се активират от мобилният му телефон, който бе връчил на своя адвокат. За съжаление точно в този момент адвокатът му бе претърпял инцидент с огнестрелно оръжие... горкият той.
Итън взе телефона излизайки от задният изход, там където нямаше репортери, нямаше да има доказателства, той щеше да умре, заедно с всички останали и никой нямаше да намери никой, защото всеки щеше да е мъртъв. Обгорен.
„77328” той набра кода на телефона, отдалечи се, вече бе далеч, но същевременно достатъчно близо, за да може да наблюдава как всичко рухва. Натисна „окей” и видя. Цялата съдебна катедра се взриви. Пушек, пламъце, агонизиращи писъци, сирени приближаващи. Всички умираха, а той вече беше мъртъв, поне за останалият свят – Итън Коуп беше мъртъв, макар и да бе по – жив от всякога.

by **Jamie Commun ◭** Пон Мар 24, 2014 5:09 pm

Одобрен братко, добре дошъл lol

Нека силата бъде с теб laugh

;;enough to make my system blow - Ethan.

;;enough to make my system blow - Ethan.

Re: ;;enough to make my system blow - Ethan.