Izabelle de Noar

by **Isabelle.** Пон Мар 10, 2014 6:58 pm

Устните и’ се докосваха до неговите. Езикът и’ настойчиво търсеше неговият за поредната доза страст, поредната разкрепостена целувка. Мърдаше таза си, върху му с цел да се отърка в него, искаше да го накара да я желае. Да тя бе убедена, че той и в момента я желаеше, но не достатъчно, искаше да го подлуди, искаше да го накара да разбере, че тя трябва да е негова, че той трябваше да е неин, макар че не бе убедена, че той изобщо можеше да принадлежи на някоя.
Ръцете и’ се спускаха по тялото му, изучаваха всяко едно мускулче, всяка една негова извивка. Само целувките му, само устните му намиращи се върху нейните я възбуждаха, караха я да стенат. Искаше го, искаше да е негова, искаше да му се отдаде напълно, но дали и той мислеше така. Дали и той я харесваше. „Естествено Изабел, защо иначе ще е с теб глупаче” – нашепваше и’ вътрешният и’ глас. Искаше да е вярно, искаше да научи. Искаше да разбере какво беше тя за него.
- Трябва да ти кажа нещо Даниел ... – отдели устните си от неговите. – Аз... влюбена съм в теб. Отдавна... – прехапа долната си устна. Все още бе в скута му, все още едната и’ ръка бе обвила тила му, но след неловкото мълчание което настана тя седна на съседната седалка в салона на колата му. – Кажи нещо по дяволите, туко що ти признах нещо ... важно. – гласът и’ напомняше вик.
- Ти не значиш нищо за мен Изабел. Никога няма да значиш. Ти си просто нещо с което запълвам времето си, разсейваш ме от скуката. – той го каза съвсем спокойно повдигайки раменете си небрежно. Де Ноар, се почувства като истински боклук в този момент, отрепка. Същинска отрепка. Тя взе блузата си, която се намираше на предната седалка и излезе от колата му, трескайки вратата след себе си. Не, нямаше да се разплаче, нямаше да показва слабост. Ръцете и’ трепереха, краката и’ също. Едвам правеше малки крачки, имаше чувството че ще падне.
Тя продължи да върви. Стъпка по стъпка, докато се отдалечи достатъчно и просто рухна. Свлече се на земята до седнало положение, ръцете и’ се увиха около колената. Сълзите напираха да се стекат от очите и’.

Няколко дни по – късно.
Изабел крачеше нервно към двора на училището, стъпките и’ – толкова забавени, краката и трепереха, искаше да не и’ се налага да ходи, искаше да се откаже от училището изобщо или поне да се премести в друго училище, но как щеше да го направи? Та нали така щеше да изглежда слаба, слаба пред Даниел, щеше да изглежда жалка, не всъщност тя си беше жалка. Каква глупачка. Наивна, наивна глупачка.
Тя стисна ръцете си в юмруци, ноктите и’ се забиха в кожата и при поредният натиск усети как топлата червена течност се стече по пръстите и’. Няколко капки кръв паднаха на белите пясъчновидни камъчета, делящи я от портала на училището. Дали можеше отново да го прекрачи? Дали беше способна да се изправи лице в лице с него, да понесе срама, подигравките. О, за Бога та тя просто му бе обяснила как се чувства, защо го превръщаше в такъв голям проблем? „ Преглътни го Изи, нищо не е станало” подмяташе си наум в опит да се успокои. В опит да забави безумно бързият си сърдечен ритъм. По дяволите, какво беше направил с нея, защо така го искаше, защо така се притесняваше? Защо бе толкова недостижим? Или просто тя не бе достатъчна за него? Шибани чувства, защо изобщо трябваше да я връхлитат, та тя не бе такава, не бе слаба пред чувствата си. Не можеше да допусне да е слаба.
Изабел извади мокри кърпички от чантата си, изчисти внимателно ръцете от кръвта, която се стичаше по ръцете и’. Изправи стойката си, която до преди това я караше да изглежда отчаяна, изтормозена, но сега... Подчерта устните си с червило, вирна глава и краката и’ започнаха да се движат напред. Съвършенство. Това излъчваше Изабел, дори повече от съвършенство. Тя излъчваше непукизъм, който в действителност не притежаваше, излъчваше самоувереност на която до преди секунди не мислеше, че някога отново ще е способна. Погледът и’ бе насочен на пред, не искаше да рискува да огледа всички на двора, да срещне погледа си с него ... не, това бе недопустимо. Не можеше отново да го погледне, не искаше. Беше прекалено неловко, дори и за някоя като нея.

Isabell de Noar - 20 - guardian -fc: Jillian Murray

robb stark