The mansion

by **Jamie Commun ◭** Сря Мар 12, 2014 5:39 pm

Парти.. За Бога. Хаус парти?! Струваше му се налудничаво, но все пак бе дошъл. Бе тук и очите му се разхождаха по лицата на хората и създанията. Единственото хубаво в това парти бе факта, че нямаше значение хора, ловци и деца на злото. Всички бяха на едно място и всичко бе позволено. Купон. Забавление. Шестото чувство на Комън работеше на пълни обороти докато очите му се плъзгаха към лицето на Амелиа. Музиката кънтеше, басовете ги усещаше как сякаш се удрят в гърдите му, а голата кожа, светлините и неоновите цветове се набиваха в очите му. Мазилката на старото имение сякаш щеше да падне всеки момент и все пак. Все пак бе някак си приятно. Въпреки странното притеснение породено в гърдите му, въпреки желанието да хване Амелиа и да я заведе на някое високо място с плътни стени, далече от градовете той стоеше до нея като статуя-толкова нетипично за него. Диджеят застанал точно на един от балконите на стълбите на втория етаж. Траковете които подбираше просто събуждаха желанието за живот в Джейми и когато доизпи чашата си с уиски я остави на импровизирания плот и прокара длан около тънката гола талия на Амелиа.
-Секси си.- прошепна в ухото й и я дръпна към дансинга с хора. Облечен само в къси бели панталонки, неоновите рисунки по тялото му – прости заврантулки по кожата му- светеше в тъмнината. Игличките в косата му също светеха в бяло и зеленикаво, а също и шарките по лицето му. Чувството че е извънземно не го напускаше, усещането че нещо ще се прецака също. Толкова го терзаеше, че просто полудяваше. Оглеждаше се като подплашено пале за присъствието на Абадон, дори игнорира присъствието на семейство Уитмор в имението. Всъщност той бе доста примерен в изминалите няколко дни и нямаше за какво да се притеснява. Не че някога се бе притеснявал от Диана и Даниел, но си бяха трън в задника.
Тялото му се полюшваше в такт с музиката. Ръцете му почиваха върху талията на Амелиа, а всяко негово движение бе толкова рязко и така премерено, че не допускаше хора или по-точно мъже в близост до нея. Не искаше да рискува да й се случи нещо. Любов ли е, чудо ли е.
Комън приведе глава към нея и устните му се докоснаха до нейните за миг и басът отново разтърси цялото му същество. Чуваше мислите и разговорите на хората. Игнорираше драмите и отношенията им. Подсъзнателно търсеше нещо нередно, а и се дразнеше на себе си. Не трябваше да идват. Но какво можеха да правят? Да се заключат някъде и да седят само там. Та те почти не бяха излизали от мезонета близо седмица.
-Искаш ли да си вървим?- попита някак си безгрижно, а лошото усещане продължаваше да го тормози.

by **.Nathaniel.** Сря Мар 12, 2014 5:54 pm

Щастие. То беше толкова относително понятие, почти толкова колкото времето. Което също бе относително за Натаниел в момента имайки се на предвид, че в действителност за първи път той бе щастлив, истински щастлив. Щом не беше прибегнал до насилие над брюнетката – неговото момиче, Анабел, след като я бе изчистил от дрогата това значеше нещо, принципно най – малката причина му стигаше, стимулираше го да прави глупости, простотии. Най – малката и’ грешка го подтикваше да използва сила срещу него. Това можеше да значи само две неща или просто си търсеше причина да я прави нещастна, да я мъчи, защото не може да я понася или наистина бе привързан към нея, но на него не му трябваше причина да прави каквото и да е било, ако наистина ненавиждаше някой, а и нямаше да си прави труда да я чисти. Сигурно щеше да я остави да предозира някой път, да умре от свръх доза, но това сигурно щеше да и’ достави удоволствие, поне щеше да умре надрусана и доволна, не осъзнаваща какво става, но не той бе привъзан към нея, това бе причината да я „налага” за всяка нейна грешка, той бе такъв – властен. Когато кажеше, че нещо е негово, то беше негово и въпреки, че тя не бе подвластна и точно това харесваше той в нея, той въпреки всичко се опитваше да я направи точно това – подвластна. Живееща по неговите правила, заедно с него. Да, тя трябваше да е изцяло негова.
И ето отново, той не би я оставил сама, в никакъв случай, всъщност дори не мислеше да идват на това глупаво парти, той не беше от типа които купонясваха сред групи тъпи тийнейджъри с бушуващи хормони, а и определено нямаше да е очарован някое дете на злото да го види с обиковено човешко момиче, все пак копелето имаше доста врагове, дори и сред демоните. А тя – както тя самата бе казала, тя беше неговата слабост. Но той мислеше, че купон би и’ се отразил добре, щеше да провери дали можеше да издържи когато навсякъде около нея има наркотици, а от опиятите на нея и бе позволен само и единствено алкохолът.
И ето той я беше оставил сама, беше я оставил, защото имаше глупава демонска работа, нали беше детегледачка на прокълнатите, трябваше да гледа за удобна възможност всички някак си да умрат едновременно, трябваше и да действа, но времето като че ли не му достигаше, щеше да закъснее за „партито” и отново бе пропуснал своята възможност да ги убие. Не го интересуваше, че най – вероятно щеше да си навлече гнева на самият Дявол и дори „принца на Ада”, в момента не можеше да изпълни задачата си, особено след като щеше да закъснее, беше казал на Анабел, че ще я чака в старото имение. И ето го, седеше като пълният аутсайдер, той просто отказваше да се разсъблече и да боядисва тялото си в цветни, светещи боички. Определено не беше за него, беше си смешно поне за човек като него, но той дори не беше човек, той беше демон, който определено не мислеше да се прави на шут, независимо от нищо. Стоейки там с дрехите си, без боя по тялото си -той си бе тъмна натура някакви си неонови цветове просто щяха да изглеждат смешно върху му – приличаше на някакъв надзорник, възрастен който следеше поведението на всички онези друсани и пияни тинейджъри, но всъщност дори не им обръщаше внимание, просто я чакаше, застанал почти на входа на имението с чаша уиски в ръка.

by **Dianna△** Сря Мар 12, 2014 5:59 pm

Напускането на имението на демона бе изключително лесно за Уитмор. Съзнанието й още не приемаше факта че тя и Виктор са отново заедно, че той е... той. Наистина той. Бе минала почти седмица от както се върнаха в нормалния свят и не можеше да повярва че отива на купон. Истинско хаус парти в старото имение. Типично за Рейвънстууд. Правеха се подобни партита от някой си и всички без значение вида, расата, пола-всички бяха там. Ловци и пазители можеха да се понасят, деца на злото и хора, прокълнати, измъкналите се от проклятието-всички. Дори тя и Виктор. Е естествено и с очарователното присъствие на близначката на Ви. Въпреки че го обичаше Диана някак си не харесваше сестра му. Бе прекалено.. Невинна, прекалено-лигава. За нейния вкус. Дори сега. Диана бе облечена оскъдно. Буквално оскъдно с бели къси панталонки, кобур на едното бедро, а на другото висеше ножница, високите ботуши до бедрата й и със бял сутиен. На гърба й с неонова боя бяха изрисувани ангелски крила, а цялата предна страна на тялото й бе в малки изящни звезди,а Анджела. Момичето бе съвсем семпло. С черна рокля и червени токчета. Тъмната коса на Диана бе вдигната на висока конска опашка,като над десет кичура светеха в различни неонови цветове, гирмът й бе също толкова екстравагантен, а Анджела. Пусната-скучна коса и с леки сенки от неон- по настояване на Диана. Докато вървеше напред към имението и изчисляваше колко оръжия има по полу-голото й тяло се опитваше да не се изнервя. Всичко щеше да е наред. Въпреки че интуицията й казваше да не води двамата Фауснаут на купона, а да ги прибере някъде на сигурно тя вървеше гордо пред тях. Диана от имението на Локи се бе скрила някъде, очите й отново гледаха студено, самоуверено. Самочувствието й бе надуто като... Топка за фитнес- до пръсване. Когато влезе в имението следвана плътно от близнаците усети как хаус музиката сякаш обгръща магически тялото й, баса се усещаше толкова силно в гърдите й. Смесваше се с ударите на сърцето й.
-Ехаа..- каза и огледа тълпата.
-Не се разделяйте.- обърна се към двамата и погледна към едно от момичетата гледаща към Виктор.
-Леко кучко.- изсъска и пристъпи към момичето което се отдръпна. Диана се усмихна и водена от ревност или желание да докаже на всички че Виктор е с нея впи устни в неговите. Кратка,страстна целувка- точно като онази преди да се изчукат за първи път в 666. Тя въздъхна като се отдръпна и свали късото кожено яке, преметна го през рамо неоновата светлина се разля по тялото й.

by **Victor Fausnaught** Сря Мар 12, 2014 6:12 pm

Диана и Анджела се облякоха по-бързо и от Виктор. Той излезе от банята, заради затруднение и забавяне с възбудата си, която Ди му оставяше всеки път, когато се разделяха. Преглътна тежко и се огледа. Беше само по кърпа. Извади дрехи от там. Разбра, че партито няма да е някакво.. по-изискано за това щеше да е нетипично облечен. Извади си черната тениска с батман, дънките и разбира се коженото яке. Не си сложи бельо, защото не му беше удобно с него и след това просто се огледа. Обелечен, с коженото яке и прическа. Усмихна се доволно и излезе. Те го чакаха. Сестра му, както винаги с рокля, като малко дете, а Ди.. почти без дрехи и дори да беше маструрбирал преди малко усети възбудата си. Преглътна тежко и просто се опита да не мисли за това...

Стигнаха до имението, където щеше да е това.. парти, когато Ди ги водеше. Виктор се чудеше защо е взела толкова оръжия. Мислеше ги за част от костюма й. Преглътна тежко и просто ги следваше, а когато тя го целуна той просто усети възбудата в пениса си. Преглътна тежко и след това я огледа. Всички ги гледаха, а тя им доказваше, че е негов. Той се усмихна и след това я видя как тя свали якето си. С тази неонова светлина беше толкова секси. Той се чудеше какво да й каже, но когато просто започна да върви след нея с тъпите си танцови стъпки видя погледа на сестра си и се спря. Не знаеше какво да направи и изобщо как да се държи след хората. Беше си същия Виктор.. онзи, който беше страхлив... от всичко...

by **Anabell ♠** Сря Мар 12, 2014 6:23 pm

.Nathaniel. написа:Щастие. То беше толкова относително понятие, почти толкова колкото времето. Което също бе относително за Натаниел в момента имайки се на предвид, че в действителност за първи път той бе щастлив, истински щастлив. Щом не беше прибегнал до насилие над брюнетката – неговото момиче, Анабел, след като я бе изчистил от дрогата това значеше нещо, принципно най – малката причина му стигаше, стимулираше го да прави глупости, простотии. Най – малката и’ грешка го подтикваше да използва сила срещу него. Това можеше да значи само две неща или просто си търсеше причина да я прави нещастна, да я мъчи, защото не може да я понася или наистина бе привързан към нея, но на него не му трябваше причина да прави каквото и да е било, ако наистина ненавиждаше някой, а и нямаше да си прави труда да я чисти. Сигурно щеше да я остави да предозира някой път, да умре от свръх доза, но това сигурно щеше да и’ достави удоволствие, поне щеше да умре надрусана и доволна, не осъзнаваща какво става, но не той бе привъзан към нея, това бе причината да я „налага” за всяка нейна грешка, той бе такъв – властен. Когато кажеше, че нещо е негово, то беше негово и въпреки, че тя не бе подвластна и точно това харесваше той в нея, той въпреки всичко се опитваше да я направи точно това – подвластна. Живееща по неговите правила, заедно с него. Да, тя трябваше да е изцяло негова.
И ето отново, той не би я оставил сама, в никакъв случай, всъщност дори не мислеше да идват на това глупаво парти, той не беше от типа които купонясваха сред групи тъпи тийнейджъри с бушуващи хормони, а и определено нямаше да е очарован някое дете на злото да го види с обиковено човешко момиче, все пак копелето имаше доста врагове, дори и сред демоните. А тя – както тя самата бе казала, тя беше неговата слабост. Но той мислеше, че купон би и’ се отразил добре, щеше да провери дали можеше да издържи когато навсякъде около нея има наркотици, а от опиятите на нея и бе позволен само и единствено алкохолът.
И ето той я беше оставил сама, беше я оставил, защото имаше глупава демонска работа, нали беше детегледачка на прокълнатите, трябваше да гледа за удобна възможност всички някак си да умрат едновременно, трябваше и да действа, но времето като че ли не му достигаше, щеше да закъснее за „партито” и отново бе пропуснал своята възможност да ги убие. Не го интересуваше, че най – вероятно щеше да си навлече гнева на самият Дявол и дори „принца на Ада”, в момента не можеше да изпълни задачата си, особено след като щеше да закъснее, беше казал на Анабел, че ще я чака в старото имение. И ето го, седеше като пълният аутсайдер, той просто отказваше да се разсъблече и да боядисва тялото си в цветни, светещи боички. Определено не беше за него, беше си смешно поне за човек като него, но той дори не беше човек, той беше демон, който определено не мислеше да се прави на шут, независимо от нищо. Стоейки там с дрехите си, без боя по тялото си -той си бе тъмна натура някакви си неонови цветове просто щяха да изглеждат смешно върху му – приличаше на някакъв надзорник, възрастен който следеше поведението на всички онези друсани и пияни тинейджъри, но всъщност дори не им обръщаше внимание, просто я чакаше, застанал почти на входа на имението с чаша уиски в ръка.

Парти? Купон? Хаус парти? Анабел се гледаше в ужас в огледалото и не осъзнаваше какво прави. Какво правеше?! А да. Оправяше се. Извърна глава към черната разголена рокля върху спалнята в апартамента на Натаниел и клатеше глава. Господи. Щеше да отиде на парти и да не е компаньонка? Да не е длъжна да се чука с някой в тоалетните? Това звучеше като сбъдната мечта за момичето. Прехапвайки устните си тя простена. Усети леката цепнатина- последният останал белег от „насилието” на Натаниел върху нея. Погледна към вените си. Спомни си жестоката болка от „чистенето” на което я бе подложил. Какво ставаше с нея? Бе позволила на някой да прави всичко това с нея? Дори тя не го вярваше. Е... Като изключим милиардите опити за бягство всичко бе наред, нали? Анабел прокара ръка през косата си и започна да се оправя. Първото което стори бе да започне със сложната плетеница цветя, която щеше да покрива тялото й, всеки един белег. Неоновите бои бяха нещо изключително забавно. Започвайки от левият си глезен, та изрисува розите и бодлите им по тялото си, около бедрото си, нагоре по корема й, продължи до врата си, като често си изкривяваше тялото на 190 градуса, за да успее да направи всичко перфектно. Искаше й се той да я види секси. По-различна от това, което бе преди.. От това което бе в последната седмица. Облечен ав широките му тениски и с чорлава коса. Стенеща от болка на леглото му или разгонена като животно. Не. Сега щеше да е секси. Когато приключи с грима си, а последната неонова роза разцъфваше върху скулата й тя се огледа и преценявайки че е „добре” тръгна към хаус партито. Късата черна рокля едва прикриваше началото на бедрата й. Високите токове й напомняха дните на къртовски труд в клуба. Само че днес нямаше да работи. Когато таксито й спря пред имението тя вече чуваше лудия хаус трак, който сякаш щеше да помете сградата.
Анабел остави пари на шофьора си и слизайки от колата усети погледите на стоящите отвън по себе си. Макафи дори не им обърна внимание. Нямаше значение кой я гледа. Дори тези погледи я притесняваха, защото нейната лична охрана наречена „Луцифер” надали щеше да ги одобри. Всъщност страха от него някак си не можеше да я напусне, а и страха за околните. Притесняваше се какво би им причинил ако го ядосат. Той бе мил и снизходителен към нея. Сравнително нежен, но към другите. Когато прекрачи прага на имението се огледа за Натаниел и извади телефона от чантата си. Надали щеше да е умно да го набере все пак кой ще чуе телефона си тук? Анабел все пак го набра и допирайки телефона до ухото си усети нечия ръка по талията си, спускаща се по задника й. Момичето се обърна с мисълта че е той и отстъпи назад препъвайки се като видя група пияни тинейджъри.
-Здравей розичке, искаш ли да ти помогна да цъфнеш.
-Разкарай се смотаняк.- извъртя очи Анабел и тръгна сред тълпата търсейки Натаниел. Надяваше се да чуе мислите й, да я види. Да я открие преди тя него. Неоновата боя светеше бяла върху тялото й, извивките й сякаш също се отличаваха ясно. Мамка му чувстваше се красива въпреки че той надали щеше да одобри вида й.

by **Angella Fausnaught** Сря Мар 12, 2014 6:39 pm

Дори не можеше да повярва че се е съгласила да дойде. Как можеше да дойде?! Нямаше какво да облече. Щеше да изглежда смешно до.. Гаджето на брат си. Но той щеше да е там. Той. Само мисълта за него я побъркваше, караше кожата й настръхва въпреки че бе студена и някак си бледа. Тъпи болести-мислеше си и въртеше очи. Когато се облече с възможно най-секси роклята която имаше и възможно най-високите си токове се опита да направи нещо за косата си, но... Без успех. Оставяйки я спусната около лицето си излезе от стаята и се засече с Диана в коридора. Момичето бе.. Голо. Буквално не, но.. голо. Анджела ахна. Искаше й се да може да има такова тяло, да е толкова самоуверена. Да е толкова умела. Защото тъмнокосата Уитмор бе умела. Чуваше ги, когато останеха сами с Виктор. Чудеше се дали това я отвращава или я.. Възбужда? Не, не я възбуждаше, но бе... Странно. Знаеше че Диана е била със доктор Самюел. Знаеше го защото бе видяла тяхна снимка заедно, а и онази първа нощ... Той обичаше Диана, а Диана ги разиграваше и него и брат й. Кучка. И по дяволите-завиждаше й.

Когато стигнаха до „имението” Анджела ахна. Господи що за място. Всички бяха боядисани и голи. Тя се улови за ръката на Виктор- що за глупост да си мисли че той знае по-добре какво става?! Сякаш брат й всеки ден ходеше по такива места. Глупости. Не ходеше. Може би трябваше да се присламчи към Диана и да държи нея за ръката? Момичето вървеше пред тях, задникът й се виждаше въпреки късите панталонки, а дяволски високите й токова... Как ходеше на тях!? Отекваха въпреки музиката. Господи искаше и се да е като нея,а Самюел да я обожава така както Виктор обожаваше момичето си. Когато влезе вътре заедно с тях и брат й я пусна, за да изпълнява движенията си наречени „танц” Тя повдигна вежди и поклати глава. Щеше й се да му каже „Спри, вече си я спечелил не си играй с късмета си” но той се спря още преди да е казала нещо. Анджела се огледа и погледа й попадна на бара. Тя плесна с ръце надявайки се да си вземе кола и погледна към Виктор.
-Ще ви намеря, спокойно. Забавлявай се.- момичето го целуна по бузата и се шмугна в тълпата. Видя една брюнетка с идеално тяло и прекрасни неонови рисунки по себе си. Някакви момчета я преследваха, а тя също като Анджела търсеше някой. Видя и няколко двойки движещи телата си в такт с музиката, а танците им бяха подобни на секс. Тя поклати глава и стигайки до бара се огледа.
-Имате ли кола?- попита и мъжа с изрисувани демонски крила на гърба се обърна към нея. Около очите му боята изглеждаше като дим и той повдигна вежди.
-Кола?
-Водка?- попита Анджела и той кимна с глава и се ухили.
-Все пак си на парти малката.- засмя се мъжа и й подаде една чаша която също като всичко тук светеше в неон.
-Дааа... Парти- каза провлачено и отпи една глътка от горчивата течност. Сбръчи нос и поклати глава. Партитата не бяха за нея.

by **Dianna△** Сря Мар 12, 2014 6:50 pm

Victor Fausnaught написа:Диана и Анджела се облякоха по-бързо и от Виктор. Той излезе от банята, заради затруднение и забавяне с възбудата си, която Ди му оставяше всеки път, когато се разделяха. Преглътна тежко и се огледа. Беше само по кърпа. Извади дрехи от там. Разбра, че партито няма да е някакво.. по-изискано за това щеше да е нетипично облечен. Извади си черната тениска с батман, дънките и разбира се коженото яке. Не си сложи бельо, защото не му беше удобно с него и след това просто се огледа. Обелечен, с коженото яке и прическа. Усмихна се доволно и излезе. Те го чакаха. Сестра му, както винаги с рокля, като малко дете, а Ди.. почти без дрехи и дори да беше маструрбирал преди малко усети възбудата си. Преглътна тежко и просто се опита да не мисли за това...

Стигнаха до имението, където щеше да е това.. парти, когато Ди ги водеше. Виктор се чудеше защо е взела толкова оръжия. Мислеше ги за част от костюма й. Преглътна тежко и просто ги следваше, а когато тя го целуна той просто усети възбудата в пениса си. Преглътна тежко и след това я огледа. Всички ги гледаха, а тя им доказваше, че е негов. Той се усмихна и след това я видя как тя свали якето си. С тази неонова светлина беше толкова секси. Той се чудеше какво да й каже, но когато просто започна да върви след нея с тъпите си танцови стъпки видя погледа на сестра си и се спря. Не знаеше какво да направи и изобщо как да се държи след хората. Беше си същия Виктор.. онзи, който беше страхлив... от всичко...

Когато стигна до един от многото импровизирани барове поръча две водки и избарабани с пръсти по плота,който представляваше една откъртена врата. Засмя се и се обърна, за да потърси близнаците. Когато видя как се разделят разпери ръце и й се искаше да извика по Виктор да хване сестра си и да я довлече при нея и да не мърдат. Но какво по дяволите щеше да направи момичето? Та те бяха на единствената спокойна-свободна вечер в града. Подобни партита изискваха мирно поведение, а всичко по нея наречено „оръжия” някак си не говореше за това. И все пак- трябваше да бъде подготвена за всичко. Диана отпи от водката си, а странното усещане че не трябва да пие я дразнеше. Гадеше й се от цигарите, не йс е пиеше. Що за глупост? Тя протегна ръце, когато Виктор се приближи и улавяйки неговите го дръпна към себе си и пъхна длани под колана на дънките му и под самите дънки. Усещайки голата му кожа измърка.
-Харесва ми това допълнение към стила ти.. А може би е липса?- докосвайки устни към неговите седна на един от високите столове и уви крачета около тазът му. Тя се извърна така че да вземе чашата си с водка и отпивайки една глътка не я преглътна, а докосна устни до неговите и разтваряйки ги прехвърли алкохола в устата му. Гадното на подобен вид пиене бе че след няколко пъти подобни „целувки” щеше да го напие. Уитмор наклони глава на една страна и оставяйки якето си на плота тя отърка гърдите си в него и простена тихо до ухото му.
-Искаш ли да танцуваме господин Уейн?- Ди бе започнала да се шегува с „батман” тениските и бельото му. Дори бе свикнала с това че той харесва подобни неща. Допадаше й. А и да спи с тениските му и да се събужда и да вижда знака на супермен или батман... Беше някак си секси.

by **.Amelia.** Сря Мар 12, 2014 7:24 pm

Jamie Commun ◭ написа:
[size=14.44444465637207] Парти.. За Бога. Хаус парти?! Струваше му се налудничаво, но все пак бе дошъл. Бе тук и очите му се разхождаха по лицата на хората и създанията. Единственото хубаво в това парти бе факта, че нямаше значение хора, ловци и деца на злото. Всички бяха на едно място и всичко бе позволено. Купон. Забавление. Шестото чувство на Комън работеше на пълни обороти докато очите му се плъзгаха към лицето на Амелиа. Музиката кънтеше, басовете ги усещаше как сякаш се удрят в гърдите му, а голата кожа, светлините и неоновите цветове се набиваха в очите му. Мазилката на старото имение сякаш щеше да падне всеки момент и все пак. Все пак бе някак си приятно. Въпреки странното притеснение породено в гърдите му, въпреки желанието да хване Амелиа и да я заведе на някое високо място с плътни стени, далече от градовете той стоеше до нея като статуя-толкова нетипично за него. Диджеят застанал точно на един от балконите на стълбите на втория етаж. Траковете които подбираше просто събуждаха желанието за живот в Джейми и когато доизпи чашата си с уиски я остави на импровизирания плот и прокара длан около тънката гола талия на Амелиа.
-Секси си.- прошепна в ухото й и я дръпна към дансинга с хора. Облечен само в къси бели панталонки, неоновите рисунки по тялото му – прости заврантулки по кожата му- светеше в тъмнината. Игличките в косата му също светеха в бяло и зеленикаво, а също и шарките по лицето му. Чувството че е извънземно не го напускаше, усещането че нещо ще се прецака също. Толкова го терзаеше, че просто полудяваше. Оглеждаше се като подплашено пале за присъствието на Абадон, дори игнорира присъствието на семейство Уитмор в имението. Всъщност той бе доста примерен в изминалите няколко дни и нямаше за какво да се притеснява. Не че някога се бе притеснявал от Диана и Даниел, но си бяха трън в задника.
Тялото му се полюшваше в такт с музиката. Ръцете му почиваха върху талията на Амелиа, а всяко негово движение бе толкова рязко и така премерено, че не допускаше хора или по-точно мъже в близост до нея. Не искаше да рискува да й се случи нещо. Любов ли е, чудо ли е.
Комън приведе глава към нея и устните му се докоснаха до нейните за миг и басът отново разтърси цялото му същество. Чуваше мислите и разговорите на хората. Игнорираше драмите и отношенията им. Подсъзнателно търсеше нещо нередно, а и се дразнеше на себе си. Не трябваше да идват. Но какво можеха да правят? Да се заключат някъде и да седят само там. Та те почти не бяха излизали от мезонета близо седмица.
-Искаш ли да си вървим?- попита някак си безгрижно, а лошото усещане продължаваше да го тормози.

[/size]

Парти? Изглеждаше прекалено нормално, прекалено просто, прекалено нереално дори. Амелиа се съмняваше, имаше някакво странно чувство, което се бе настанило в корема и’, като че ли навсякъде освен в собственият и’ дом и мезонетът на Комън бе опасно, единствените места на които бе безопасно бяха толкова далеч, а и не можеше просто да си тръгнат, отново да се заключат и да седят в продължение на седмици или месеци в мезонета или къщата и’. Не, не че не можеха – можеха да направят това, но просто някак си не бе редно. Приятно, но нередно. Не, че имаше някаква опасност, поне не и такава която тя познаваше, но след всички изминали събития, опита на Таша за самоубийство някак си я бе стресирало, а и честно казано предпочиташе единствено компанията на Комън, не и’ трябваше друг, за какво и’ бе нечия друга компания?! У него намираше всичко, което и’ бе нужно, той беше единственият човек до нея и някак си се бе привързала ужасно много към него. Недопустимо много дори.
Червенокосата някак си се притесняваше от вида си, не не се притесняваше дали пияните тинейджъри и наркомани щяха да я одобрят, тя някак си искаше да е красива за Комън, но вида и’ бе прекалено небрежен, прекалено разголен. Единственото което покриваше тялото и’ бе неоново розово бюстие и черни къси панталонки, които стигаха точно до под дупето и’, бяха комбинирани с онези небрежни боти тип кубинки. Тялото и’ не бе запълнено с безброй рисунки и завъртулки като всички останали. Съвсем скромно бе нарисувала няколко завъртулки със зелена и розова боя от дясната страна на тялото си, които изтъняваха към врата и’.
Като че ли в знак на нейната неувереност Джейми и’ бе направил комплимент. Това някак си отново възвърна увереността и’, та тя търсеше само неговото одобрение, едва ли имаше чие друго да търси, нямаше други близки освен него. Усмивката се върна на лицето и’.
Уви ръце около тила му, допирайки устните си до неговите.
-И двамата сме. Бялата боя ти седи добре, Комън. – подсмихна се обръщайки се с гръб към него долепи тялото си плътно до неговото, не я интересуваше че боята можеше да се размаже, всъщност на нея дори не и’ харесваха извивките и завъртулките които съвсем набързо бе направила. Тя уви ръката си около тила му, все още обърната с гръб към него и започна да се поклаща в такта с трака който звучеше, като се отъркваше в слабините му, отъркваше тялото си с неговото. Не, всъщност не се опитваше да го възбуди, поне това не беше основната и’ цел, а всъщност такава дори липсваше, тя просто ... „танцуваше”.
- Туко що дойдохме, Джейми. Има ли нещо ? Какво те притеснява ? – отново се обърна с лице към него и уви ръцете си около тила му. Да, можеше да забележи, че постоянно се озърташе, че беше ... притеснен, отнесен, тя самата беше, но някак си желанието и’ да останат на спокойствие „в къщи” бе отдавна изчезнало. Тук се чувстваше толкова нормална.

by **Victor Fausnaught** Сря Мар 12, 2014 7:33 pm

Spoiler:

Когато сестра му го целуна по бузата той не отдели поглед от нея, но накрая я изгуби из тълпата. След това погледна напред. Видя я. Тя беше неговият ангел, доближаваше се бавно до нея и тогава беше цялото... инспектиране. Усмихна се, на коментара й за липсата на бельото му. След това просто усети крачетата й около таза си. А целувката го накара да настръхне. Не само да настръхне, но и да се възбуди. Преглътна тежко и я погледна в очите. Дали щеше да танцува. Не.. сега не му беше толкова до танци:
-Искам да стоя тук и да се натискам с теб! Искам да не се отделям от теб и танци.. не.. тези целувки ми харесват много, Ангелче мое! - след което се усмихна и допълни:
-А и.. нали знаеш... че не мога да танцувам... може да съм Батман, но дансинга... е моят заклет враг! - след тези думи се усмихна доволно и я целуна страстно. Можеше да усети ръцете му по себе си. Галеше я нежно по гърба и след това й каза:
-Боже... толкова много се промених, но няма да променя едно нещо.. - след това се усмихна някак си притеснено и допълни:
-Все още изпитвам някакво.. притеснение да те докосвам на по-интимните места, както ти го правиш! - след тези думи се огледа и допълни:
-Ами а.... така де... ще ме почерпиш ли с още една от тези целувки? - и зачака отговора й, докато отъркваше тялото си в нейното. Гърдите й, крачетата й.. самото й тяло притиснато до неговото го караше да се чувства много по-добре от преди..

by **Dr. Samuel Leto** Сря Мар 12, 2014 7:43 pm

Доктор Самюел Лето. Това пишеше на тага на престилката му. След като го свали, а след това и престилката се откри тениската. Тениска на Iron Maiden. Бавно свали и нея и остана само по дънките си. Татусите му се показаха, а той свали и дънките си. Остана гол и влезе в банята. Щеше да ходи на купон. Някакъв див хаус купон, където щеше да има от тази боя, която светеше, но той нямаше нужда от това. Татуса на гърба му беше от специално мастило, което светеше на тъмно. Той премина с ръка през косата си и си взе един дълъг спокоен душ. След това просто излезе от банята и започна да се облича. Първо обу дънките си. След това взе една широка тениска, която беше прекрасна за него, но реши да не я облича. Остави я на леглото. Черното кожено яке стоеше прекрасно на него, без да го закопчава. На вратът му имаше ланец, на който имаше знак на японски, значещ "Надежда". Накрая взе ръкавиците си и просто излезе от имението. Влезе в гаража и огледа автомобилите си. Избра любимият си. Додж Чалънджър от 1970 година. Червен на цвят. Отвори багажника му и вътре имаше различни работи, но под специален капак имаше няколко оръжия. Усмихна се. След като разбра за съществуването на свръхестествените същества се беше предпазил. Погали студения метал и затвори багажника. Влезе в колата и я запали. Отне му около половин час, за да стигне на мястото. Слезе и се огледа. Остави якето си в колата и закрачи, а още с влизането си той целия изчезна и от тялото му най-забележителното нещо беше татуса му. На гърба му се виждаше огромният дракон. Той се огледа и тръгна направо към бара, като забеляза сестрата на Виктор да си говори с някакъв. След това видя и самият Виктор в другият край на бара. След това видя сервитьорката, която му се усмихваше:
-Уиски.. чисто! - облегна се на бар плота и зачака чашата си, докато няколко момичета не отлепяха поглед от него.. и няколко момчета, но той сега.. нямаше настроение за това..

by **Jamie Commun ◭** Сря Мар 12, 2014 7:46 pm

Spoiler:

Танцът й бе... Нереден. Трябваше да й се забрани със закон да танцува. Не можеше да му причинява това. Не бе редно. Той простена тихо и вътрешно си представяше как я просва на земята и я оправя пред всички, а външно само прокара длани по бедрата й, спря ги под ръба на късите й панталонки и най- нахално провря пръсти под тях и ги отърка в извивките на дупето й. Желанието му за нея бе... Неспирно. Можеше да се възбуди дори на сън, само докато я усеща в ръцете си или просто аромата й е някъде наблизо. Всичко свързано с нея го възбуждаше. Дори сега, дори в момент като този. Докато чакаше шефката си, бившото си гадже да дойде и да... Да направи какво? Да се ядоса и да ги убие и двамата? Не.. Не искаше да си мисли какво би могла да направи Абадон. Но притеснението. Страхът. Имаше усещането че ще загуби нещо тази нощ и няма да е връзка с ключове. Дори ако беше само връзка с ключове щеше да се зарадва. Докато тялото му се отъркваше в нейното долови мисли достатъчно силни, че да ги познае и да вдигне глава. Натаниел. Един от.. братята му? Да, водеше се нещо подобно. Джйми преглътна, копелето не бе тук по работа със сигурност, та нали днес не бе ден за подобни неща. Или нощ. Днес бе мирния процес между всички. Нямаше кръвопролития. Не че на Натаниел му пречеше да убива. Всъщност двамата много си приличаха- психопати. Но сякаш сега си приличаха още повече. Натаниел и мислите му също кънтяха от обвързване без сам да го осъзнава. Въртяха се около едно женско лице, едно женско име. Джейми се засмя тихо и осъзнавайки че бе получил въпрос от Амелиа се сепна и погледна към нея. Притеснението отново го заля. Да... Бяха дошли току що, но не трябваше да са тук. Знаеше, че не трябва да са тук. А и се чувстваше някак си... Неподходящо. Сякаш не бе облечен подходящо за тази вечер, а бе в тон с всичко останало. Сякаш бе беззащитен, а имаше повече сила от всички тук, дори повече сила от ловците. Но пак... Усещането.
-Просто имам чувството, че нещо не е наред. Звуча като параноик - знам.. Но имам това шибано усещане и полудявам.- той притисна тялото й възможно най-близко до своето и въпреки че имаше риск цялата боя по него да изчезне я повдигна и увивайки бедрата й около тазът си докосна устни до врата й.
-Може би просто свикнах да съм семеен и да гледам телевизия.-засмя се опитвайки се сам да се разсее от мислите за нещо „лошо”. А може би наистина само се филмираше. Все пак... Какво толкова можеше да стане на мирен купон? Да им заглъхнат ушите и да препият с шотове? Най-вероятно.

by **Dianna△** Чет Мар 13, 2014 2:44 pm

Victor Fausnaught написа:
Spoiler:

Когато сестра му го целуна по бузата той не отдели поглед от нея, но накрая я изгуби из тълпата. След това погледна напред. Видя я. Тя беше неговият ангел, доближаваше се бавно до нея и тогава беше цялото... инспектиране. Усмихна се, на коментара й за липсата на бельото му. След това просто усети крачетата й около таза си. А целувката го накара да настръхне. Не само да настръхне, но и да се възбуди. Преглътна тежко и я погледна в очите. Дали щеше да танцува. Не.. сега не му беше толкова до танци:
-Искам да стоя тук и да се натискам с теб! Искам да не се отделям от теб и танци.. не.. тези целувки ми харесват много, Ангелче мое! - след което се усмихна и допълни:
-А и.. нали знаеш... че не мога да танцувам... може да съм Батман, но дансинга... е моят заклет враг! - след тези думи се усмихна доволно и я целуна страстно. Можеше да усети ръцете му по себе си. Галеше я нежно по гърба и след това й каза:
-Боже... толкова много се промених, но няма да променя едно нещо.. - след това се усмихна някак си притеснено и допълни:
-Все още изпитвам някакво.. притеснение да те докосвам на по-интимните места, както ти го правиш! - след тези думи се огледа и допълни:
-Ами а.... така де... ще ме почерпиш ли с още една от тези целувки? - и зачака отговора й, докато отъркваше тялото си в нейното. Гърдите й, крачетата й.. самото й тяло притиснато до неговото го караше да се чувства много по-добре от преди..

Устните й се доковаха до неговите в отговор на желанието му. Можеше да прекара времето си целувайки се с него и да не й писне. Но знаеше че те никога не оставаха на „само” целувки. Винаги имаше нещо повече. Отдръпвайки се от него простена и прокара длани под тениската му. Дали да не? Диана въздъхна и поклати глава. Това момче. Но пък как можеше да му откаже? Някак си сърцето й и душата й не й позволяваха да му каже „Не”. Момичето прокара ръка по лицето му и придърпвайки го към себе си впи жадни устни в неговите. Когато се отдръпна видя нещо, което нямаше как да сбърка. Диана преглътна и отвърна очи от Самюел. След завръщането им от безната на ада, тя не бе отишла да се види с него, не бе набрала номера му. Не бе го потърсила нито веднъж. Дори се стараеше да не мисли аз него и постоянното присъствие на Виктор й помагаше за това. Тя прехапа устни и се пресегна за чашата си с водка. Когато я изпи сложи ръце на гърдите на Виктор и повдигна вежди.
-Щом не ти се танцува, аз мисля да танцувам и понеже не ми се ще да те зарязвам тук. –тя сви рамене и докосна устни до неговите и се изправи, стъпи първи върху стола, след това и върху импровизирания бар и се наведе, взе бутилката с водка вдигна я над главата си и извика, погледите на доста от хората се залепиха върху нея, по тялото й, по рисунките и върху лицето й. Диана започна да танцува в такт с музиката, пиеше от водката и същевременно наблюдаваше какво става. Не й се искаше да пропусне нещо „важно” като например някоя натрапница или нещо подобно. Светлините и музиката сякаш ставаха все по-бързи и по-резки. Съзнанието й бавно започваше да се замайва. Уитмор се засмя, когато видя как още две момичета се присъединяват към „танца” й.

by **Victor Fausnaught** Чет Мар 13, 2014 2:56 pm

Виктор усети топлината. Беше си топличко и... абе беше си му направо горещо. Свали якето си и остана само по тениската на батман. Коженото яке беше оставено до това на Ди. След това се усмихна и й каза:
-Знаеш как да ме накараш да танцувам! - след тези думи бавно се качи на стола и след това на бара до нея. Усмихна се и й каза:
-Впрочем.. аз не съм Уейн, Ангелче! - след тези думи той бавно повдигна тениската си и отдолу се показа тялото му. Той преглътна и се надяваше да я изненада. На гърдите му беше изрисуван червен "S" обграден в триъгълник с лицето на долу. Точно така. Отдолу се виждаше знака на супермен. Виктор се усмихна и застана в позата, позната като супергерой, ръцете свити и юмруците поставени на кръста. Гордо вдигната глава, а след това изръси идиощината:
-Госпожицата трябва да бъде спасена от лапите на злодея "Самотен танц!" и след това се доближи до нея. Премина с ръце по кръста й и видя погледите на завист, че загубеняк като него е с красавица като нея. Притисна я до сее си и отърка тялото си в нейното. След това се усмихна и й прошепна в ушето:
-Твоят "Супермен" е готов да ти покаже суперсилата си! - след тези думи спусна устните си по вратът й, като целуваше нежно. Тя можеше да усети топлият му дъх, който галеше кожата преди влажната следа от целувката му да остане върху нея. Той се доближаваше и докосваше нежно с устни, а след това се отдръпваше и продължаваше към рамото. Спря се и отново тръгна обратно към ушето й. Щом устните му бяха на милиметри от него тя чу прошепването му:
-Обичам те, Ди! - след тези думи я завъртя към себе си. Нямаше защо да го крие:
-Обичам това момиче! - изкрещя го и взе бутилката от ръката й, като отпи, а след това започна да клати глава и ръка в ритъма.. може да изглеждаше, като пълен идиот, но той си беше нейният идиот. Доближи се до нея и я целуна страстно. Усети вкуса от водка по своите и нейните устни, но това не му пречеше. Просто езика му продължи да си играе с нейния, докато ръката му опипваше нежно тялото й, а другата държеше бутилката...

by **Dianna△** Чет Мар 13, 2014 3:57 pm

Диана се смееше от все сърце на Виктор. Всъщност не на него, като нещо лошо, а на него и сладкото му детинско поведение. Кой би му повярвал че е на близо 22 години? Тя танцуваше до него и разликата между тях бе още по-ясна, но това нямаше значение. Нямаше никакво значение. Диана прокара ръце около врата му и отговаряше на всяка целувка, на всяко докосване. Очите й се плъзнаха по рисунката върху гърдите му и тя се засмя. Пръстите й минаха по светещата кожа и Уитмор поклати глава.
-Уникален си.- въпреки че може би трябваше да ги е срам, да се притесняват или нещо подобно Диана напълно игнорираше хората. Тялото й се отъркваше в това на Виктор, ръцете й се движеха ту по неговото, ту по нейното тяло. Тя затвори очи и обръщайки се се сблъска с нечие тяло. Отстъпи рязко назад и погледна към мъжа който бе бутнала. Добре де, момчето. Не можеше да прецени какъв е, но той определено не се радваше от близкия си контакт с нея. Или поне изражението му казваше това. Диана не бе от типа хора, които се извиняват или съжаляват за постъпките си. Тя вирна гордо глава и дръпна Виктор, за да му направи знак да слязат, но тогава усети ръката на момчето около лакътя си.
-Няма ли да се извиниш?- чу острия му студен глас и тя повдигна вежди.
-Да се извиня?
-Да, бутна ме.
-Не предполагах че трябва да се извинявам на жалко подобие на човек.- тя сви небрежно рамене и усети как той стяга захвата около ръката й. Диана погледна към Виктор, не търсеше помощ, по-скоро не искаше той да се намесва.
-Може би ще го направиш на четири крака? Като те гледам си умела в това.- чу смеха на момчето и се пресегна мигом към бутилката водка в ръката на Виктор. Дръпвайки я от ръката му я разби в главата на мъжа и чу крясъци, ругатни и естествено. Трябваше да привлече всичкото внимание към себе си.
-Слизай.-нареди на Виктор и сигурна до какво ще се стигне слезе след него и се обърна когато отново усети нечии ръце върху себе си.
-Ах ти кучко.- гласът на мъжа прозвуча до ухото й, а тъмна течност се стичаше по лицето му-кръв. Диана го изръга в ребрата и пресягайки се към ножницата на бедрото си извади острието и отскубвайки се от хватката на момчето насочи острието към врата му.
-Стиска ли ти?-изсъска и повдигна вежда.
-Ще те пречукам и теб и малкия ти приятел.- сигурно бе демон. Много малко хора иначе биха се държали така и биха били толкова „отмъстителни”
-Ще съм те убила преди да си успял дори да си съставиш план.-прошепна и погледна с крайчеца на окото си към Виктор. – Защо просто не забравим за случилото се и не си продължим с купона?
-Страх ли те е? Мислех си че си много отворена.- засмя се създанието и Диана извъртя очи.
-Все пак сме мирна вечер. Би трябвало да сме „мирни”- уточни Диана и видя как създанието клати глава. Ясно. Някой искаше да си навлича проблеми. Тя се обърна за миг към Виктор и се усмихна спокойно.
-Намери сестра си.- обръщайки се отново към демона плъзна ръка и по другото си бедро. Винаги нейните вечери се очертаваха „забавни”

by **Victor Fausnaught** Чет Мар 13, 2014 5:10 pm

Виктор си танцуваше спокойно със Ди, когато нещо стана. Тя без да иска се блъсна в някого и започна някакъв огромен спор. Той се обърна и видя мъжа, който дърпаше Ди. Кървеше от бутилката, която тя взе от него и отново го караше да се отдръпне. Виктор преглътна тежко и нежно погали Диана по рамото, а след това мина пред нея. Застана очи в очи с другият тип и колкото и по-мускулест да беше той застана очи в очи с него и му каза:
-Виж какво! Днес съм дошъл тук с приятелката си, за да се забавлявам. Ако смяташ за едно бутане да правиш драми и да се държиш, като тийнеджърка на която са й изневерили добре! Тя не е длъжна да ти се извинява, след като всички танцувахме и ти се тикаш толкова много в нея! - след тези думи Ви погледна към Ди и поклати глава. Не искаше тя да се меси. Дори и това да беше друго същество нямаше как да го изплаши. Той го погледна и му каза:
-И сега.. ще ме извиняваш, но ние искаме да си продължим купона... а ти.. ако искаш да останеш жив преди края му.. предлагам ти да се дръпнеш и просто да ни оставиш! - след тези думи Виктор го погледна право в очите и допълни:
-А да... и преди това... защо ти не й се извиниш! - видя любопитния поглед на всички. Явно не го разбираха какво иска да каже:
-Коментара ти за това, че ще ти се извинява на четири крака.. това може да го прави само и единствено с мен и ако кажеш още една вулгарна дума за нея заклевам се в Локи и всички шибани богове или каквито са... ще ти направя живота ад!

by **Dianna△** Чет Мар 13, 2014 5:25 pm

Диана гледаше с изумление Виктор и не само тя. Чудеше се дали ситуацията е комична или сериозна. Не можеше да реагира правилно. Устата й бе отворена, а сякаш и музиката спря. Виждаше как синеокия демон преценява Виктор и по-точно преценява къде да стовари юмрука си. По дяволите. Диана преглътна и улови ръката на Виктор искаше да го дръпне и просто да си тръгнат, за да не се стига до разпри, но знаеше че няма как да се случи именно това. Гласът на демона отекна в съзнанието й.
-Малкото пале се опитва да лае.- засмя се и се наведе напред към Виктор. Ди видя как ръцете му се свиват в юмруци и как сините очи потъмняват. Демони. Те се ядосваха от най-малкото. Познаваше ги толкова добре. Искаха скандали, разпри. Проблеми. Обичаха да мъчат, насилват и убиват. И този тук не бе с нищо по-различен от останалите. Реакцията й бе инстинктивна. Тя дръпна Виктор назад точно преди юмрука на демона да се разбие в носа му. Преглътна и вадейки пистолета го насочи към гърдите на демона и натисна спусъка няколко пъти. Нямаше да го убие, не бе със специални куршуми днес. Но щеше да го забави докато се измъкнат. Дърпайки Виктор със себе си го качи чак до втория етаж и сигурна че никой не ги преследва го блъсна в гърдите усещайки как се изнервя.
-Да не полудя?! Искаш да те убият ли?! Това беше демон Ви! Демон, ще те убие дори само защото дишаш, просто защото не е на кеф! На тях не им пука кой познаваш! Не им пука какъв си! Разбери го! Освен ако нямаш оръжия и подкрепление недей да правиш подобни неща! Можех да се справя с това. За бога.- знаеше че няма истинска причина да му се кара освен тази че за момент виждаше главата му размазана на мръсния под. Тя прокара ръка по лицето си и поклати глава.
-Не можеш да правиш така! А ако нещо ти се беше случило?! –почти извика последните думи и отново удари длан в гърдите му.

by **Victor Fausnaught** Чет Мар 13, 2014 5:58 pm

Виктор беше готов да се сбие. Щеше да покаже на Ди, че може да се пази, когато тя пак го спаси. Той знаеше едно нещо, което тя не знаеше, но не можа да й го докаже. Точно, когато щеше да й каже нещо тя го нападна и след последният й удар той я преглътна. Просто я притисна в тялото си и й го каза:
-Диана! Ди! Любов моя! Мислиш ли, че оставя някакво нищожество да ти говори така? Не го ли чу какво говореше за теб? Не съм тръгнал да те защитавам.. така де.. това правех.. може да съм някакво малко безсилно човече, но ти си толкова важна за мен, колкото и... - той се сети. Сестра ми:
-Колкото и Анджи! - огледа се. Искаше да я види, но сега водеше разговор с Диана. Погледна я в очите и й каза:
-Никога не бих позволил нещо да ми се случи.. не ме интересува дали е демон или не и дори да познавам Локи бих наритал и неговият задник, ако трябва! - след тези думи той я целуна и й каза:
-Никой.. абсолютно никой няма право да ти говори така без да те познава! Аз съм виждал истинската Ди, обожавам истинската Диана и.. това, което той каза ме нарани толкова много, че исках да му размажа мутрата, но днес е мирен ден и за това не предприех нищо.. - след тези думи чу писък. Погледна надолу и видя сестра си. Демона я държеше и облизваше кръв от лицето си. Знаеше какво иска и Виктор целуна Ди, като й каза:
-Остави на мен този път! - след това се затича надолу, като взе пистолета й. Мина между тълпата и погледна демона в очите. Преглътна тежко и точно щеше да каже нещо. Започна изречението си, когато демона го прекъсн:
-Е.. "нищожество". Искаш ли да видиш какво мога!. - Ви преглътна и каза:
-Сега.. искам да видя как се извиняваш на гаджето ми и на сестра ми! - и след това бавно показа дясната си ръка, в която беше пистолета на Ди. Леко трепереше и след това чу думите на демона:
-Не! Ти ще ми се извиниш, защото ме нарече "нищожество"! - и преди да успее да каже нещо Виктор усети Диана зад себе си. Той я погледна и й каза:
-Съжалявам.. за това.. не искам никой да е наранен. Не ми се сърди! - точно, когато щеше да насочи пистолета към демона усети нечии ръце да го блъскат и как дупето му пое удара...

by **Dr. Samuel Leto** Чет Мар 13, 2014 5:58 pm

Сам видя какво става и излетя от Имението. Огледа се и я видя. Доджа му беше паркиран на паркинга и го чакаше. Доближи се до него, докато вадеше ключовете от джоба си и го отвори. Вътре беше минирано. Взе помпата, която му трябваше и тръгна обратно към имението, като преди това хлопна капака на Чалънджара си. Точно щеше да влезе, когато чу нещо. Огледа се, но не видя нищо. На вън беше пълна тъмница и може би му се беше причуло. След това влезе с вратата. Е не точно. Просто я изрита. Всички започнаха да му правят път и когато излезе в опсега му той изблъска Виктор, който залитна и падна на задните си части. Погледна Демона и просто замахна, като дръжката на помпата му се разби в носа му. Това го накара да се отдръпне от малката Анджела. Самюел застана пред нея и зареди помпата, а след това го каза кратко и ясно:
-Ако някой има проблеми с тях... има проблеми и с мен! - след това просто гръмна и куршумите накараха демона да изреве и да почне да се гърчи. Усмихна се доволно и му каза:
-Това е само началото... Имам и специално острие за теб, ако си толкова отворен! - татуйровката му лъщеше ясно на флуресцентната светлина, а той се огледа и каза:
-Първо.. може да съм Доктор, но някой тук знаят колко съм добър със скалпела... представете си какво мога и с ножа.. така че ви съветвам да си продължите купона и да не се правите на мъжкари, като този тук. - повечето демони го ингорираха. Ди Джея пусна отново музика, а Сам видя Ди. Анджела, която изтича при брат си и разбира се.. Виктор, който го гледаше злобно. Преглътна тежко и попита:
-Добре ли сте? - и зачака отговора им.

by **Dianna△** Чет Мар 13, 2014 6:13 pm

Господи. Какво им ставаше на всички днес?! Искаше й се да отиде да му удари един здрав шамар и да... Да го прибере в къщи и да го накаже все едно е малко дете. Дори не беше в настроение да прави секс- нетипично. Диана тръгна след него и проправяйки си път сред тълпата видя всичко случващо се и намесващият се сам. Бяха като турски сериал. Анджела, демона, Самюел и Виктор. Дори от части я бе хванал срам. Тя отиде до тях и изби оръжието от ръцете на Самюел, погледна към демона и после към Виктор.
-Ако още някой направи нещо ще му завра дулото отзад.- изсъска и игнорирайки напълно Самюел подаде ръка на Виктор да се изправи и ги огледа.
-Полудяхте ли? Ще се избиете заради това че някой ме нарече курва?!- изплю последната дума и спря поглед на Виктор.
-Е курва съм! Много добре знаеш как поднасям шибаните си извинения! И шибаното копеле го знае заради шибаната си телепатия! –тя извърна поглед към Самюел и поклати глава
-А ти беше зрелият в нашите „взаимоотношения” доказваш го! Другия път си донеси арбалет като на Дарил, току виж ти свърши работа.- тя извъртя очи и приближавайки се до демона го задърпа към изхода. Когато излезе на свеж въздух извади камата си и я заби в сърцето на детето на злото.
-Мирен купон.- прошепна и поклати глава. Диана седна на стълбите и й се прииска да удари някой. Да се сбие с някой,д а убие някой. Не че не бе убила и без това полу-мъртвия демон, но все пак. Уитмор замасажира слепоочията си и след около пет минути се изправи и погледна към вътрешността на имението. Имаше усещането че е с деца. Малки деца. Анджела-беззащитната девойка, онова досадното хлапе дето харесва Денис Белята във филма. Миртъл? Да! Виктор-същински Денис и Самюел... Хлапето от Сам в къщи. Да! Същински Кевин Макалистър. Не бе права да им се кара. Не бе права да се държи така. Но притеснението и яда й я погубваха.

by **Angella Fausnaught** Чет Мар 13, 2014 6:24 pm

Погледа на Анджи попадна на случващото се при Диана и Виктор и без да осъзнава защо просто тръгна към тях. Буташе се с хората, които танцуваха, усещаше ръце по тялото си, но мисълта да е близко до брат си я водеше до... Мястото на което ги нямаше. В съзнанието й кънтеше името на Виктор, тя се оглеждаше като пале, когато усети как някой я улавя през талията. Виждайки мъжа с който Диана Уитмор се бе спречкала изпищя с цяло гърло и се опита да се отскубне от „хватката” му. Нямаше никакъв шанс с това, но все пак опита бе важен.
Анджела дори не се осъзна, кога брат й се бе появил, но искаше да се хвърли на врата му. Той бе нейния герой, въпреки че очевидно не бе Бог знае какъв герой. Тя сложи ръце на устните си, чувайки думите му и тръсна глава. Искаше да му извика да се махне от там и да не се закача с едрия мъжага, но гласът й бе изчезнал някъде по пътя към гласните струни. Тогава го чу и видя. Самюел. Главата й моментално се обърна към него, сякаш бе привлечена с магнит, тиха въздишка с еоткъсна от гъридте й и тя усети как започва да пърха с мигли, като малко дете. Да.. Той бе герой. Истински герой. И брат й бе, но не му отиваше тази роля, въпреки знака на гърдите му.
СЛучващото се бе толкова бързо че тя отново не се осъзна. Изстрели, викове, ругатни, писъци. Музиката отново закънтя и тя се втурна към брат си. Чу Диана, която очевидно не одобряваше поведението на момчетата. Когато тъмнокоската се отдалечи с мъжа Анджела вдигна глава и погледна Самюел.
-Благодаря ви.. Ти.- поправи се. Не знаеше как да говори с него въпреки времето прекарано в дома му. Или по-точно спотайването. Тя се загледа в рисунката на гърба му и наклони глава на една страна. Този мъж... Беше толкова идеален, че той и Диана си пасваха идеално. Брат й и Уитмор бяха по... Странна, нетипична двойка. Но Лето и момичето със сигурност щяха да си паснат. Докато тя... Тя нямаше шанс. Поне не и в нейните очи.

by **.Amelia.** Чет Мар 13, 2014 6:39 pm

Spoiler:

Jamie Commun ◭ написа:
Spoiler:

Танцът й бе... Нереден. Трябваше да й се забрани със закон да танцува. Не можеше да му причинява това. Не бе редно. Той простена тихо и вътрешно си представяше как я просва на земята и я оправя пред всички, а външно само прокара длани по бедрата й, спря ги под ръба на късите й панталонки и най- нахално провря пръсти под тях и ги отърка в извивките на дупето й. Желанието му за нея бе... Неспирно. Можеше да се възбуди дори на сън, само докато я усеща в ръцете си или просто аромата й е някъде наблизо. Всичко свързано с нея го възбуждаше. Дори сега, дори в момент като този. Докато чакаше шефката си, бившото си гадже да дойде и да... Да направи какво? Да се ядоса и да ги убие и двамата? Не.. Не искаше да си мисли какво би могла да направи Абадон. Но притеснението. Страхът. Имаше усещането че ще загуби нещо тази нощ и няма да е връзка с ключове. Дори ако беше само връзка с ключове щеше да се зарадва. Докато тялото му се отъркваше в нейното долови мисли достатъчно силни, че да ги познае и да вдигне глава. Натаниел. Един от.. братята му? Да, водеше се нещо подобно. Джйми преглътна, копелето не бе тук по работа със сигурност, та нали днес не бе ден за подобни неща. Или нощ. Днес бе мирния процес между всички. Нямаше кръвопролития. Не че на Натаниел му пречеше да убива. Всъщност двамата много си приличаха- психопати. Но сякаш сега си приличаха още повече. Натаниел и мислите му също кънтяха от обвързване без сам да го осъзнава. Въртяха се около едно женско лице, едно женско име. Джейми се засмя тихо и осъзнавайки че бе получил въпрос от Амелиа се сепна и погледна към нея. Притеснението отново го заля. Да... Бяха дошли току що, но не трябваше да са тук. Знаеше, че не трябва да са тук. А и се чувстваше някак си... Неподходящо. Сякаш не бе облечен подходящо за тази вечер, а бе в тон с всичко останало. Сякаш бе беззащитен, а имаше повече сила от всички тук, дори повече сила от ловците. Но пак... Усещането.
-Просто имам чувството, че нещо не е наред. Звуча като параноик - знам.. Но имам това шибано усещане и полудявам.- той притисна тялото й възможно най-близко до своето и въпреки че имаше риск цялата боя по него да изчезне я повдигна и увивайки бедрата й около тазът си докосна устни до врата й.
-Може би просто свикнах да съм семеен и да гледам телевизия.-засмя се опитвайки се сам да се разсее от мислите за нещо „лошо”. А може би наистина само се филмираше. Все пак... Какво толкова можеше да стане на мирен купон? Да им заглъхнат ушите и да препият с шотове? Най-вероятно.

Усещаше възбудата му, харесваше и’ да го докарва до такива състояния, харесваше и’ това, че всъщност я желаеше, както и тя него, което бе странно. До сега връзките и’ се основаваха на това мъжът да я желае или поне да желае да задоволи плътските си нужди с нея, а тя ... тя да е безпомощна. Дори и да не го желаеше да и’ се налага да бъде с него, но това ... той, това беше ... перфектно. Дори не бе разбрала кога толкова много се бе привързала към него, не бе разбрала от кога идваше желанието и’ да направи всичко за него, всичко за да бъде доволен, удовлетворен.
Но освен възбудата му, Хестлър усещаше и още нещо, усещаше ужасът му, притеснението му, още от преди да и’ каже, че има лошо предчувствие. Усещаше, че е напрегнат. Не, не. Това беше тяхната вечер, не трябваше да я пропиляват в лоши предчувствия. В страх, че нещо ще се обърка, че нещо лошо ще се случи. И без това не бяха излизали от една седмица, седяха постоянно в мезонета и сега ... сега когато бяха толкова далеч и толкова далеч от мезонета и се разнообразяваха, нейното притеснение и чувството и’ че тук беше опасно някак си бе преминало в мига в който трака се смени. Искаше и’ се неговото притеснение да изчезне по същият начин, с началото на новата песен да се промени, да се забавлява, нали за това бяха дошли тук все пак.
Хестлър долепи устните си до неговите, като езикът и’ мина по линията им, разтваряйки ги и търсейки неговия, заигравайки се с него. Тялото и’ бе притиснато максималко до неговото, но като че ли и’ се струваше, че е недостатъчно. Изпитваше някакво неистово желание за него, искаше го, имаше нужда от него. Не, всъщност искаше да е щастлив. Искаше да го накара да спре да мисли за предчувствието си, искаше да го разсее.
Тя се отскубна от него, остави някаква дистанция между тях, някаква непривична дистанция, непозната за тях. Изглеждаше толкова странно, нередно. И въпреки това ъглите на устните и’ се извиха в някаква усмивка, от части извратена, подканваща. Тя хвана Комън за ръката, задърпвайки го измежду тълпата. Усети погледите на момичетата върху него, всъщност ... момичета беше силно казано, повечето приличаха на излезнали от публичен дом, курви които не знаеха как дори червилото си да поставят правилно, а вкуса им за дрехи ... дори нямаше думи да го изрази. Не, тези погледи не я притесняваха, дразнеха я, искаше да избие зъбите на онези курви, които просто седяха и точеха лиги по него, но не мислеше да го прави, нямаше смисъл.
Стигайки до една от вратите в имението, Амелиа я отвори и го подкани да влезе. Баня. Не точно каквото търсеше, но вършеше работа, беше уединено. Устните и’ потърсиха неговите, целуваше го страстно, целувките и’ по нищо не наподобяха предишните и’, докато ръцете и’ през това време разкопчаваха панталона му.
- Можем да си тръгнем ако искаш...– устните и’ постепенно слизаха надолу, тя „коленичи” пред него, смъквайки белите панталони заедно с боксерките му. Ръката и’ обхвана възбудата му, започвайки да я движи по дължината му, усещайки как постепенно се втвърдяваше.
- Но партито тъкмо започна, не можем просто да си тръгнем ... – погледна нагоре – към него. Прокара език по дължината на члена му, докато ръката и’ все още го третираше и сключи устни около него, движейки главата си, така че устните и’ да преминават по дължината му. Искаше това, искаше да му достави удоволствие, да го разсее за малко.

by **Victor Fausnaught** Чет Мар 13, 2014 6:59 pm

Spoiler:

Виктор се изправи, когато чу как Дияна го смъмри. Не му взе оръжието, а взе това на Сам. Той преглътна тежко и беше готов да и се извини, когато тя си тръгна. Преглътна тежко и премина през косата си с ръка, а след това я последва. Щом излезе я видя. Тя стоеше на стълбите и си мърмореше нещо. Беше толкова сладка. Той се доближи бавно и седна до нея. Остави пистолета на едното стъпало и след това я погледна, но тя не го гледаше:
-Виж... Ди... ти не си курва. За мен ти не си курва! - след тези думи преглътна и продължи:
-Ти си най-важното нещо в живота ми. Всеки път щом те видя мозъка ми спира да работи, а сърцето ми полудява. Глътвам си езика и докато се сетя отново какво беше мислене минават няколко минути. Вярно е, че обичаш да правиш секс.. и аз обичам.. така де.. от както почнах да го правя с теб. Не ме интересува с кого и как си го правила... секса не е любов. Това е просто задоволяване на тялото. Любовта.. любовта е нещо друго и много добре знам, че ти я изпитваш.. трудно ти е, но ти си моята половинка. Свикнах с теб.. живея с теб..ти си най-важното нещо в живота ми и ми даваш надежди за всичко! - след тези думи той я погледна. Доближи се плахо до нея и искаше да я прегърне, но не го направи:
-Не исках да те ядосам. Реагирах много бързо, но... просто.. когато този изрод ти заговори и аз... не знам... исках да направя нещо.. - тогава главата му се сведе и ръцете му поеха главата му. Той постави лицето в дланите си и преглътна тежко:
-Аз съм един слабак.. - след тези думи изправи глава, усмихна се и вдиша и издиша тежко:
-Така де... не мога да направя нищо.. дори не мога да те пазя като сам... а искам да си винаги в безопасност! - след тези думи той я погледна и й каза:
-Обичам те Ди и в момента се страхувах повече от това да не нарани теб, от колкото мен... знам, че съм много по-неопитен, но ти си моето Ангелче! Ти си нещото, кеото ще ми помогне да продължа напред и.. - той се протегна и я прегърна, като и каза:
-Моля те.. прости ми за тази глупава постъпка...

by **Dr. Samuel Leto** Чет Мар 13, 2014 7:00 pm

Spoiler:

Сам чу гласът на Анджела. Видя как Ви тръгна след Ди. Не искаше да ги последва. Вече не беше той, този, който щеше да я спасява от проблемите й. Поне така смяташе. Той се обърна и я видя. Беше дребничка и някак си нежна. Преглътна тежко и й каза:
-Викай ми, Сам! - и след това той хвана ръката й. Целуна я, като истински джентълмен и й каза:
-А и.. никога не бих позволил да ти се случи нещо! - усмихна се мило:
-Кой би направил нещо жестоко на толкова красиво момиче.. освен някой демон.. - след тези думи той я погледна в очите и й каза:
-Ето какво.. знам как ще ми се отблагодариш! - след тези думи се огледа и допълни:
-Ще танцуваш с мен! - видя изненадата й. Усмихна се и хвана ръката й със своята. Явно той щеше да занимава малкото момиче, докато те се оправят... и може би щяха да го направят буквално. Задърпа я към дансинга и щом стигнаха между тълпата се спря. Завъртя се към нея и голите му гърди се появиха пред лицето й. Той я погледна отгоре и й каза:
-Надявам се да нямаш нищо против че те отвлякох така. Просто.. смятам, че ти ще си най-интересната ми компания за вечерта! - след тези думи започна да се движи нежно, като танцуваше в ритъма на танца. Постави ръцете си на кръстчето й и се надяваше тя да не избяга или нещо подобно:
-Е, Анджела? Как да ти викам? - продължи да се движи в ритъма на танца и допълни:
-Така де... надявам се да нямаш нищо против да съм ти компания тази вечер? - и зачака отговора й

by **.Nathaniel.** Чет Мар 13, 2014 7:31 pm

Очите на Мейфийл кръжаха наоколо, търсеше познатият женски силует, но може би не трябваше да се заглежда, не бе убеден, че ще я познае, все пак последната седмица я бе гледал в едно и също положение, дори бе забравил как бе изглеждала преди това и въпреки всичко, той пак я намираше за най – сексапилното момиче. Нали за това бе негова, е не само заради това си качество. Очевидно бе намерил доста повече в нея, за да я иска толкова силно, за да си прави труда да я има по всички възможни начини, за да се привърже към нея, сексапилът и’ бе нещо като бонус към всичко останало, което бе намерил в нея, към всичките черти на характера и’ които бе опознал – повечето чрез телепатията си. Телепатия! Да, може би точно това бе решението. Може би точно така щеше да я намери ако изобщо бе стигнала до тук, ако не се бе разубедила, ако не бе използвала възможността да си тръгне, да избяга както вече толкова много пъти опитваше, а той какво ... той и’ бе дал идеалната възможност, беше сама в апартамента му. Апартамента, който бе прекалено далеч от старото имение. Нима нямаше да се възползва от възможността.
С нахлуването на тези мисли в главата му, той стисна по – силно чашата уиски намираща се в ръката му. Стъклото се счупи в ръката му, като алкохола се разля върху раните, които счупването му бе причинило. Имаше тук таме забити стъкълца забити по кожата, но изобщо не му правеха впечатление, той не изпитваше болка, изпитваше само гнева който напираше у него, изпитваше нуждата да пребие, дори да убие някой. И защо? Защото бе глупак, точно за това. Беше предоставил перфектната възможност на Анабел да избяга. Глупак. Това бе най – точното му описание в момента, идиот. Как изобщо бе допуснал такава небрежност, съвсем несъзнателно да я остави сама. Да, той бе такъв. Нямаше доверие дори в собствената си сянка, камо ли на някой способен да го предаде. Ако не бе толкова погълнат от цялата демонска работа, може би щеше да се сети поне охрана да и’ остави, но не... Той дори не се бе сетил, дори не му бе минало през ума, че може да се опита да избяга, че може би се бе държала така, беше го оставила да я изчисти, за да може да избяга от него, иначе каква друга възможност щеше да има? Та това бе сигурно единствената и’.
Заслушан в мислите на хората, той долови че не бе единственият демон тук, имаше доста, самият принц на ада бе тук. Учудващо с момиче, всъщност не това бе учудващото, по – странното беше че това не беше русия Дявол. Но какво ли го интересуваше изобщо, имаше си своите проблеми не мислеше да се притеснява за чуждите и за това, че сигурно принца на ада щеше да умре, убит от „кралицата – майка”. И ето ... той бе успял да ги долови. Нейните мисли. Тя все пак бе там, не беше избягала, беше останала, беше дошла.
Сякаш камък падна от плещите му. Все едно някакъв ужасно тежък товар, който носеше просто изпадна. Олекна му. Той премахна стъклата от ръкара си, като раните му веднага зараснаха. Избърса я и потърси момичето с поглед.
Високи токове, прекрасна черна рокля, невероятна прическа и рози от неонова боя покриващи тялото и’. Съвършенство. Беше елегантна, красива, съвършена. Усмивката веднага се разтегли на лицето му, но той си беше задник, бе въпрос на време да развали всичко още в момента в който отвореше устата си. Именно за това щом се приближи до нея не каза нищо, просто обви ръце около талията и’, придърпвайки я към себе си и целувайки я страстно.

by Sponsored content

The mansion

The mansion

Re: The mansion

Re: The mansion

Re: The mansion

Re: The mansion

Re: The mansion

Re: The mansion

Re: The mansion

Re: The mansion

Re: The mansion

Re: The mansion

Re: The mansion

Re: The mansion

Re: The mansion

Re: The mansion

Re: The mansion

Re: The mansion

Re: The mansion

Re: The mansion

Re: The mansion

Re: The mansion

Re: The mansion

Re: The mansion

Re: The mansion

Re: The mansion

Re: The mansion