Преди седмица в нощен клуб ,,beat&soul''

by **.:Linet:.** Вто Мар 04, 2014 11:02 pm

Беше ми писнало от всичкото това напрежение. Това да сервираш питиета по сепаретата, а едновременно с това да изпълняваш ролята и на DJ. Идваше ми в повече. Този живот на бързи обороти не ми допадаше особено много. На всичкото отгоре винаги имаше от онези пияни свине, които често правеха клуба на бунище. Не мога да разбера защо шефа все ги пускаше. Бяха едни и същи хора и правеха едно и също нещо, но въпреки това той ги пускаше всеки път. Често оставах с часове след като клуба е затворен и трябваше да го чистя. Не беше малък клуб затова ти отнема толкова много време да минеш на всякъде, за да може следващата вечер отново да е отворен и да изглежда безупречно. Иначе губиш клиенти. Не ми оставаше никакво време за сън, а да не говорим за това да си почина малко. За мое щастие клуба затваряше. Явно клиентите не стигаха, за да се плащат всичките разходи въпреки, че персонала не бе много голям. Бяхме три или четири момичета, които вършихме цялата работа. Почиствахме, някоя и друга вечер бяхме DJ, сервитьорки, барманки.
Вече бях в клуба и ми се искаше да остана малко. Да се позабавлявам. Всяка нощ виждах как другите танцуват под ритъма на музиката и ярките прожектори, които сменяха цветовете си. Сега половината клуб се бе разотишла. Момичетата си бяха тръгнали и аз трябваше да се погрижа за последните клиенти на клуба и за почистването. Както винаги. Седнах на едно от сепаретата. Въздъхнах и си затворих очите. Поех си дълбоко въздух. Бях толкова уморена. Отворих очи и бързо преброих колко хора са останали в клуба. бяха около двадесетина и като чели вече бяха на предела на силите си, което значеше, че скоро щяха и те да си тръгнат.
Видях една мъжка фигура да влиза и да се насочва към едно от сепаретата. Супер! Сега щях да остана още минимум час или два ако не броим и времето за почистване. Станах леко залитайки назад и се отправих към сепарето му. Сложих престорена усмивка и се помъчих да не си личи уморения вид който имах. Въпреки, че тук бе толкова тъмно, че едва ли виждаше нещо друго освен очертанията ми. Само от време на време минаваше някой цветен лъч и озаряваше сепарето, но секунди след това отново бе обляно в мрак. Подръпнах късата си рокля надолу и попитах учтиво.
- Ще желаете ли нещо?

by **aiden evans.** Сря Мар 05, 2014 4:38 pm

Прохладната нощ ме държеше буден, въпреки че отдавна минаваше един часа, а съзнанието ми бе заето от спомени и мисли за миналото. Доста лигаво, особено за типове като мен, но всеки си имаше такива моменти, в които със смесени чувства си спомня за отминалите години. Освен това доста рядко си позволявах да се връщам към миналото си, заради неприятните спомени, които ми носеше. Е, тази нощ така или иначе ме държеше будна, можех да си го позволява, защото знаех, че скоро няма да се повтори пак.
Хладкият, свеж въздух изпълваше дробовете ми с всяко вдишване, докато се разхождах из почти празните улици на града. Мислено се бях върнал доста назад в миналото, в деня, когато срещнах чаровната непозната на улица. Превъртях приятните два часа от срещата ни, в едно от любимите ми кафенета, където разговаряхме дълго, а после я целунах. Да, толкова бързо. Но тогава направих всичко с цел- да се отърва от проклятието, което тегнеше над мен. И тогава тя се появи. Приех го за истински знак и заработих по въпроса. Всичко стана толкова лесно. Не възпрепятстван успях да се отърва от проклятието си и да й го предам. Но после.. После като гръм дойде друг нов проблем..
- Ще желаете ли нещо?- гласът на сервитьорката ме върна от спомените ми. Дори не ми беше направило впечатление как механично, без да мисля, накъде вървя съм влязъл в клуба и вече трябваше да поръчвам.
- Ъм.. да. Уиски с лед- отговорих като все още бях леко объркан. Погледнах сервитьорката и по изражението на лицето й разбрах, че не е особено доволна, че съм се появил в този късен час. Проследих внимателно обстановката в клуба. Имаше не повече около двайсетина останали клиенти и само една сервитьорка, която явно се надяваше да си тръгне по- бързо, но аз май развалих плановете й.

by **.:Linet:.** Сря Мар 05, 2014 11:06 pm

Записах поръчката въпреки, че се помнеше лесно. Беше ми като навик. Отидох до барчето и изсипах питието в чашата. След това сложих няколко ледчета и се отправих отново към сепарето на новодошлия. Сложих чашата на малката масичка пред него и отново се опитах да се усмихна, но едва ли ми се получаваше.
- Първото питие е безплатно. Заведението черпи за това, че сте един от последните клиенти. - отново се усмихнах и седнах на съседното сепаре. Какво ли щях да правя без клуба. Всеки ден идвах и се срещах с момичетата. Бяхме станали като семейство. Споделяхме си всичко. Работех тук повече от година и мястото бе уникално. В началото бе препълнено с хора. Чуваха се виковете им и музиката надута до дупка. Едва смогвахме. Търчахме по сепаретата и взимахме поръчки. След това оставахме и четирите и почиствахме. Какво щеше да стане сега. Къде щях да отида? Трябваше да си намеря друга работа. Трябваше да отида в друг клуб където не познавах никого и където работата щеше да е още повече. Тук познавах някои от редовните клиенти. Всеки ден идваха весели и си отиваха пияни и още по-весели. Имах толкова много приятели. Не можех да си помисля как всичко това ще изчезне и на негово място щеше да дойде...дори е знаех какво щеше да го замести. Ако можех по някакъв начин да успея да спася клуба. Сигурно имаше изход. Бях готова да върша цялата си работа, която да си го кажем честно беше доста за сам човек.
Минах с поглед през заведението и осъзнах колко зле бяха нещата. Никога не сме имали толкова малко хора, а още не бе минала половината нощ. Преди тук бе пълно. Хората се избиваха на входа, за да влязат, а сега бе толкова пусто.
Забелязах как още едно сепаре се изпразва. Три момичета си взеха чантите и си тръгнаха. Питиетата им днес бяха безплатни, а дори не оставиха бакшиш. Ако бях на тяхно място и аз нямаше. Тук бе толкова празно и скучно. Въпреки музиката, която бе надута до дупка. Нямаше смисъл да правя каквото и да било. Нямаше да помогне по никакъв начин за възстановяването на клиентелата.
Чак сега забелязах, че чашата на мъжът на който бях сипала преди малко бе празна. Явно бях сипала прекалено малко. Толкова бях разсеяна. Побързах да стана и да поправя грешката си. Цялата бях се изчервила от срам. Нищо чудно, че затваряхме.
- Извинявам се. Сигурно съм ви сипала малко. Ако искате ще ви налея още. Пак ще е безплатно.
усмихнах се гузно и очаквах да направи както всеки. Да ме изгледа неодобрително за това, че напитката му не е била нужното количество. Сега обаче питието бе безплатно и всъщност не губеше нищо, но кой знае. Каквато бях разсеяна напоследък. Сигурно бях направила същата грешка и с други клиенти. Вече нямаше значение. Заведението затваряше. Можех да се опитам да развеселя поне останалите тук, които се брояха на пръсти.

by **aiden evans.** Чет Мар 06, 2014 1:20 pm

Поради липсата на клиенти питието ми пристигна светкавично бързо. Но бързото обслужване не компенсираше мъчителната гледка, която представляваше клуба. Чак сега, когато се огледах по- внимателно наоколо, си спомних, че съм идвал и преди. Но от тогава всичко се бе променило. Пълният с танцуващи, весели хора, клуб, сега представляваше жалка картинка. Беше празен. Няколко очевидно заблудили се групички се бяха излъгали, но съвсем скоро една по една и те започнаха да си тръгват.
Останахме само аз, сервитьорката и още двама доволно пияни типове, които представляваха смешна, жалка картинка. Но поне спокойно служеха за забавление, докато човек ги гледа, защото нищо друго в този клуб вече не служеше за това.
Без да подозирам колко съм ожаднял изпих на две големи глътките уискито си. Явно съм го направил прекалено бързо, защото сервитьорката отново стоеше до масата и държеше да ми сипе още едно питие, обяснявайки ми, че тази вечер са безплатни, а първият път била сипала малко. Всъщност не й обръщах внимание какво говори, защото точно в този момент един от онези типове се строполи от стола си като грамадно гюле. Все пак не й възразих и кимнах одобрително с глава, въпреки че скоро мислех да си тръгвам.
След минута отново имах питие пред себе си
- Хей, какво се е случило с клуба?- обърнах се към сервитьорката, която вече ми беше обърнала гръб- Преди имаше много хора тук. Вървеше доста добре- отпих от медено- кафявата течност и й направих знак да се присъедини към мен.
Не възразявах на малко компания. Освен това така като я гледах не й беше много забавно, чакайки сама всички да си тръгнат, а тя да трябва да остане след това и да почисти след тях. Всъщност знаех колко е неприятно и досадно. Преди време работех като барман в един клуб. След края на вечерта беше задължително барманът да остане поне един- два часа. Всъщност така беше в повечето клубове, но в този май сервитьорката изпълняваше всички задължения и беше оставена сама да се разправя с всичко.

by **.:Linet:.** Чет Мар 06, 2014 11:13 pm

Усмихнах се леко унило и седнах до него. Оставих таблата на масичката и след това тъжно казах.
- Клуба затваря, защото има много малко клиенти. Не знам точно защо. Отвориха доста по-лъскави клубове наоколо. Хората, които се водеха душата на компанията...тези, които винаги се раздаваха и купонясваха възможно най-много спряха да идват и вече не е така забавно. Шефът мислеше да добави нещо като стриптийз сектор в онази част на клуба. - посочих едно далечно място. Клуба бе доста голям. Просто не разбирах защо нямаше посещаемост. Едва ли това бе решението, защото бях сигурна, че ще изпълнявам и ролята на стриптизьорка.- Но за това трябваха много пари, а както си личи нямаме. С една дума клуба е свършен. Днес е последният му ден. - въздъхнах разочаровано. Мислих, че щеше да оцелее поне още година или две, но явно надеждите ми бяха напразни. Още някой от клиентите си тръгнаха и останахме само аз и мъжът до мен. Може би още някой подпийнал на бара. Колко беше жалко. Исках поне днес да е весело. Като ще закриваме поне да е със стил. Да се вдигне голям купон и да гъмжи от хора. Даже по някакво чудо да съберем достатъчно пари, за да го задържим поне още месец или два. Мислих, че все някак щяхме да съберем парите и затварянето щеше да е предотвратено. И все пак не стана така.
- Предполагам не се забавляваш особено много? - зададох като въпрос, но отговора ми беше ясен. Беше последният клиент. Исках поне той да се весели. Поне той да запомни клуба като място за забавления. Имах чувството, че съм на погребение.

by **aiden evans.** Пет Мар 07, 2014 2:53 pm

Разглеждах мъртвешката обстановка, която цареше, в клуба, докато момичето да мен ми говореше. От време на време кимвах с глава като знак, че съм съгласен с думите й. Всъщност учудващо беше, че се налагаше да го затворят, защото до съвсем скоро клубът вървеше доста добре и се радваше на голям брой клиенти, доста от които съвсем редовни. Дори през няколкото пъти, в които бях идвал тук давах доста големи шансове на клуба и сега намирах за доста странно, че потенциалът, който имаше това място се беше изпарил. Всичко много бързо се беше променило и сега за съжаление това се очертаваше да е последната работна вечер на момичето до мен; последната активна вечер на клуб, а аз да съм последният клиент..
- Ако трябва да бъда честен, дори не усетих, че съм влязъл- отговорих на въпроса й- Разхождах се и унесен в мислите си ти ме върна обратно като дойде за поръчката ми- усмихнах се глупаво и се засмях.
После отново се сетих за това, за което се бях замислил по- рано, но побързах да се разсея с нещо друго, защото цялата история си беше чиста трагикомедия и предизвикваше доста смесени чувства. Обърнах се към момичето до мен, чието име все още не знаех.
- Май вече е време да затваряш- отбелязах, когато установих, че сме останали само двамата- Ако искаш да изчакам с теб, докато оправиш всичко тук?- даже не знам от къде ми дойде, но така или иначе не бързах да си прибирам, защото сънят ми не идваше. Можеше поне да си поприказвам някого.

by Sponsored content

Преди седмица в нощен клуб ,,beat&soul''

Преди седмица в нощен клуб ,,beat&soul''

Re: Преди седмица в нощен клуб ,,beat&soul''

Re: Преди седмица в нощен клуб ,,beat&soul''

Re: Преди седмица в нощен клуб ,,beat&soul''

Re: Преди седмица в нощен клуб ,,beat&soul''

Re: Преди седмица в нощен клуб ,,beat&soul''

Re: Преди седмица в нощен клуб ,,beat&soul''