Subway;

Махни се! – викаше Александра на някакъв дух, който я преследваше от една седмица вече. – Моля те, махни се! Разкарай се! Не мога да ти помогна. – очите 'и започнаха да се насълзяват Нямаше да плаче в метрото. Не и пред всички хора, които я гледаха все едно е някакво животно, което е избягало от зоул парка. Те не виждаха духовете и не можеха да я разберат. Дори и тя самата не можеше да се разбере. Всичко това беше ново за нея. Тези умрели нещастници, които искаха или да ‘и лазят по нервите или нейната помощ, но тя не го разбираше. Мислеше си ,че искат да я докарат до лудост. –Като виждаше едвам се справям да помогна на себе си. - размаха с ръце за да погледне облеклото 'и. Беше облечена със син суитчер, който навярно беше мъжки, прилепнали дънки и бели кецове. Не беше чак толкова зле ,но за нея беше много зле Той така и не разбра от дума и продължи да гови ,как е умрял. -Нямате! – наложи си, че духа го няма и, че той не стои до нея. Беше трудно да се престори ,че все едно го няма, но накрая успя. Самодоволна усмивка се появи на лицето ‘и и се качи в един от влаковете, които минаваха за следващата спирка. Трябваше да отиде някъде далече. Искаше да се откъсне от всичко и всички. Искаше да остане сама с демоните си, но все още не знаеше къде да отиде. Както и да е качи се в метрото и седна на единствената свободна седалка. До нея стоеше някакъв мъж облечен доста изискано на вярно бизнесмен отиващ на бизнес среща. Александра се зачуди щом е бизнесмен, защо по дяволите взима шибаното метро? Така 'и не си отговори на въпроса. Извади огледалцето от чантата си и се огледа. Изглеждаше уморена, под очите и се виждаха доста добре тъмните кръгове от недоспиване, а кожата ‘и беше толкова бледа все едно беше мъртва. Извади от чантата си коректора за лице и се опита да заличи кръговете, но безуспешно. Е,може би малко ги заличиха и вече не изглеждаше чак толкова на Мерлин Менсън, но не беше перфектно. По природа Алекс беше перфекционист от дъното на душата си. Ако не направи нещо перфектно значи нищо не беше направила. Както й да е слезе на следващата спирка и се зачуди ,какво да прави сега. Гробищата, помисли си там беше тихо и усамотено ,но там беше едва ли не столицата на духовете така че бързо отпадна. Започна да се оглежда за някакви знаци къде се намира в момента. Погледа ‘и се спря в една жена на средна възраст, добре облечена бързаща за работа. По едно време някакво момче се блъсна в нея и всичките ‘и папки се разхвърчаха на всякъде. И двамата започнаха да ги събират, както винаги. С периферното си зрение видя нещо, но не можеше да оприличи какво , в сенките. Обърна се и се загледа. Беше някакъв тип гледаше ги сякаш беше накарал всичко това да се случи, като с магия. Александра започна да го разучава не след дълго той се обърна и се втренчи в нея –по скоро я погледна право в очите-. По принцип би се стреснала ,но от няколко седмици не чувстваше никакъв страх не знаеше на какво се дължи това. Може би страничен ефект ,че е прокълната или нещо такова, не знаеше с точност. Знаеше само ,че би направила всичко за да почуства страх отново. Без него се чувстваше празна и вършеше постоянно тъпотии, като например сега. Нормален човек би се стреснал и си тръгнал, но тя се втренчи право в неговите очи –бяха много тъмно кафяви или черни не можеше да каже, защото се беше спотаял в сенките. Около две- три минути се гледаха и тя най-накрая се взе в ръце и реши да отиде при него. Крачеше не сигурно, защото се чудеше какво ще му каже. Когато стигна до него можеше да го види по-хубаво. Беше доста привлекателен. Не приличаше на откачалка за какъвто го бе взела. Всъщност изглеждаше напълно нормален, отчужден, но нормален. И много секси.
- Здравей. Ти ли направи това? – директна, както винаги -запазена марка- .Постара се тонът ‘и да звучи приятелски настроен даже единия и крайчец на устните ‘и се изкриви едва в май усмивка. Не беше свикнала да се усмихва така че ‘и беше много трудно, когато го прави.