Let me out! LET ME OUT! LET ME IN!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

by **Victor Fausnaught** Вто Фев 25, 2014 12:41 pm

Виктор крачеше бавно по улицата. С едната си ръка държеше чаша с кола, а с другата бъркаше в джоба си. Искаше да извади ключовете за джипа си и да се прибере в къщи, за да поспи. Точно, когато ги намери стисна ключодържатела си с логото на супермен и започна да ги вади, когато без да иска повлече парите и слушалките си. Общо взето всичко, което беше в джоба му. Наведе се да ги вземе, когато усети някакво смразяващо усещане. Тогава усети и нещо друго. Сякаш нещо го подразни вътрешно. Нещо го накара да изпита гадене и се изправи рязко. Огледа се. Но нямаше никого. Остави колата си на другата седалка. Вкара ключовете в таблото и извади телефона си. Започна да пише СМС на Диана. "Любов моя, прибирам се!" след което натисна съединителя и запали двигателя. Точно щеше да потегли, когато видя някаква жена пред джипа си. По-скоро момиче. Червенокосо момиче. Стресна се, като подскочи на седалката и бавно отвори вратата си. Слезе от джипа и се доближи бавно, като попита:
-Добре ли сте? - и точно щеше да направи още една крачка към нея, когато всичко се промени...

Изражението на Виктор стана някак си самодоволно:
-Здравей, Червенокоске! Отдавна не сме се виждали! - след тези думи той премина с петте си пръста по джипа, като се чу стържещ звук, все едно е Фреди Крюгер:
-Липсвах ли ти? - изражението му беше студено, гадно и мръсно. Това не беше Виктор. Това беше Ногитсунето в него:
-Искаш да убиеш невинен човек отново, нали? Да убиеш някого, а аз отново да се измъкна! - усмихна се доволно и разпери ръце:
-Давай! Убий това младо момче! Лиши го от живота, както направи с другия! Покажи ми, колко ти стиска! - след това просто направи някакво движение с ръка и Авина усети, колко й е трудно да се движи:
-Не ти стиска, нали? Усещам страха ти! Усещам желанието ти да избягаш от тук! - премина с език по устните си и допълни:
-Ти си и винаги ще бъдеш слаба! - отдръпна се от нея и допълни:
-Е? Какви нови трикове си научила? Покажи ми! - и зачака да види.. но в същото време беше готов да се защити.

by **Авина ∞** Вто Фев 25, 2014 1:44 pm

Aвина търсеше следите на ногитсуне в продължение на месеци. Проклетия зъл дух се беше покрил добре и не се показваше. Дори Они не успяха да го намерят, крето започваше да я притеснява все повече. И просто ей така преди няколко дни се появи анонимна следа. Червенокоската се довери на интуицията си и скоро бе в този град. Веднага след като се установи в хотела тя облече дрехи, които й позволяват лесно маневриране, прикрепи кинжалите към бедрата си, няколко напъха в кожените си ботуши, катаните към гърба си и за всеки случай - пистолет. Мрака падна, обвивайки градчето с черната си пелена. Тогава тя излезе да ловува. Намери се пред джипа на едно момче и сивите й очи го пронизваха, опитвайки се да разбере дали момчето се владее или просто се преструваше.
Ногитсуне явно я разпозна и излезе наяве. Горкото момче. Сигурно вече страдаше от безсъние и си мислеше, че се побърква..
- Отстъпи и се предай доброволно. - предложи му момичето, изваждайки дългите остриета, прикрепени към гърба й и превъртайки ги между пръстите си, за да се раздвижи. Не обръщаше внимание на думите му, от малка бе учена, че Ногитсуне са зли и се хранят със страха и болката. Затова и тя бе спокойна. Държеше пулса си равен и спокоен. Наистина не искаше да убива и това момче, той дори минаваше за привлекателен, но ... Нямаше друг вариант. Ногитсуне са зли - трябва да бъдат убити.

by **Victor Fausnaught** Вто Фев 25, 2014 2:02 pm

Виктор беше в пълна тъмнина. Чуваше само разни шепоти. Къде беше? Кой беше този глас. Изведнъж пред него се появи някакъв човек. Той беше с маска.. познаваше го "Ти!" опита се да каже Виктор, но когато го направи никакъв звук не излезе от устата му. Какво ставаше. Тогава го видя. Очите, които го гледаха бяха червени. Кърваво червени, зъбите му бяха бели и огромни. Той направи крачка назад. Страхуваше се повече от всичко и тогава го усети. Започна да вижда това, което се случваше навън

-Ха-ха-ха! Наистина ли си мислиш, че като прикриваш всичките си чувства можеш да спреш това, което е вътре в теб? Наистина ли си мислиш, че може да си спокойна пред мен! - точно, както стоеше пред нея фаровете на джипа изгаснаха. Всички светлини наоколо изгаснаха. Пълна тъмница. Тогава пред лицето й се появи едно друго лице. Белите очи, маската и острите зъби, като на акула:
-Не знаеш, колко много болка има в този град! - и точно тогава той изчезна отново в сенките. Тя го чуваше, но не го виждаше:
-Ха-ха-ха. Аз съм този, който се храни от тях! Тук е пълно с болка и страх! Тук аз съм по-силен от всякога! - след тези думи нещата отново започнаха да се възвръщат към нормалното и тогава тя разбра какво става. Джипът се движеше към нея. Щеше да я блъсне. Дали щеше да успее да действа бързо? Все пак беше в дрехи, с който лесно можеше да се покатери по него, но нещо я чакаше на покрива... той я чакаше на покрива на превозното средство....

by **Авина ∞** Вто Фев 25, 2014 4:14 pm

Това нямаше да му се размине. Червенокосия ловец не се интересуваше, дори това същество да изрови и най- мръсните й тайни и страхове. Дори да трябваше да убие проклетото момче. Тя беше убиец. Плашеше се от това, че й харесва да пролива кръв, да убива невинни. Може би някой ден тя щеше да се превърне в такова същество, жадно за болка и мъка, но сега искаше неговата глава, дори да се бе вселил в малко момиченце.
Със невероятните си рефлекси тя скочи по най- бързия начин върху капака на колата и се присъедини към отвратителната фигура върху тавана. Они-тата, които по- рано бе призовала се появиха и върху въпросния движещ се джип без шофьор започна истинската битка.
Авина размахваше остриетата умело, успя да го уцели с един от кинжалите, които хвърляше по- бързо и от куршуми, но идеята й да го забави, като го забие в крака му не се получи. Вероятно момчето вътре се гърчеше от болка, но чудовището продължаваше да се бие с двете черни фигури с маски и червенокосата убийца на Ногитсуне.
- Предай се. Не ме карай да убивам и него. - извика тя, когато опря острие във врата му, но от него се чуваше само доволен смях. Какво по дяволите беше намислил отново..

by **Victor Fausnaught** Вто Фев 25, 2014 4:31 pm

Виктор стоеше в тъмнината. Не знаеше какво става и изведнъж усети ужасяваща болка в крака си. Падна на земята и разбра, че няма земя. Той започна да пропада. Какво ставаше с него. Защо се случваше това. Изведнъж се приземи по гръб на земята. Болгата беше ужасяваща, а тялото му я изпитваше. Той не знаеше как да я преодолее и защо беше толкова силна:
-Виктор! - пак този маскиран тип. Какво искаше от него:
-Виктор! Признай го! Искаш болката да спре! - тогава навсякъде се запалиха свещи. Той беше в стая. Малка стая. Не я познаваше. Беше непозната за него. Там видя Ди и Сам, който се целуваха и точно, когато щеше да се изправи разбра, че става нещо. Ръцете му бяха завързани с вериги за пода, краката му бяха хванати в капан, а от единият му крак бликаше кръв. Това същество застана ред него и докосна раната му, като прокара пръст в нея и острият му нокет я разтвори. Виктор изкрещя и осъзна, че не сънува. Това беше реалност.. или поне така си мислеше. Не беше спал от дни. Какво ставаше.. да не би да беше заспал зад волана и да беше катастрофирал... Какво ставаше с него..

Докато Виктор се бореше в тялото си тя виждаше Ногитсунето как се смее и изведнъж спря. На лицето му се появи ужасена физиономия. Той гледаше уплашено:
-Какво става? - гласът му беше нежен и страхлив:
-Какво става с мен? Защо ме нападате... защо ме ранявате.. кой сте вие! - видя момичето пред себе си. Тя сякаш беше изненадана:
-Кой сте вие? - и тогава сълзи се стекоха по лицето му:
-Не искам да умирам! Моля ви! - точно тогава, когато усети, че те се чудят какво става онитата усетиха топлина в гърдите си и след секунда се изпариха в нощта. В ръцете на Виктор имаше две светулки.. две мъртви светулки, които полетяха надолу. Той погледна в очите на червенокоската, усмихна се злобно и наклони глава, а след това каза:
-Никой... абсолютно никога не вярвай на лисица! - след тези думи ръката му я удари в корема и тя падна от покрива на джипа, като се приземи върху една от паркираните коли. Лошата лисица скочи и изчезна някъде в сенките, докато не се появи отново. Беше отгоре й. Стоеше и я гледаше отгоре й и се усмихна:
-Причинявай му още болка! Моля те! Наранявай го! - и я хвана за гърлото, като видя острието в ръката й. Хвана нейната ръка със своята собствена и насочи катаната към рамото си. Искаше го. Искаше да го нарани:
-НАПРАВИ ГО! - изкрещя в лицето й и отпусна тялото си, а катаната го прониза.

-Да! ДА! МОЛЯ ТЕ! СПРИ БОЛКАТА! - изкрещя Виктор и тогава маскираното същество свали маската си. Усмихна се доволно. Това беше той. Това беше Виктор, но не.. това беше друг Виктор:
-Ти си мой! - каза то и докосна Виктор и съня изчезна. Сега съзнанието му беше затворено още по-дълбоко в него. А ногитсунето беше още по-силно

-Ха-ха-ха-ха! Ти си виновна! Пак се провали - бавно се отдръпна, а алено червената му кръв се стичаше по катаната й:
-Виждаш ли! Ти ми причини тази болка и знаеш ли какво направи тази болка! - той я хвана за едната ръка и рязко я изправи, а след като лицето й беше срещу нейното допълни:
-Тя ме съживи! - след тези думи я удари отново, но този път по-силно и се изсмя... можеше да я нокаутира без проблем, но искаше да си поиграе малко с нея. Взе една от Катаните й и попита:
-Е? До сега била ли си се с достоен противник.. или само си размятала това във въздуха? - и зачака да види дали ще го нападне.

by **Авина ∞** Вто Фев 25, 2014 4:58 pm

Добре, нещата не вървяха на добре, но червенокоската не се отказваше. Беше се запасила с отровата, но имаше много малко от нея и трябваше да издебне момент, в който да има пряк контакт.
Раните й не бяха толкова сериозни, определено се чувстваше много по- силна от предната им битка. Затова и когато той изтръгна оръжието от нея тя почти веднага скочи на крака, радостна, че най- накрая имаше твърда земя под себе си. Превъртя се гъвкаво и се озова пред него с другата катана, опирайки я в тази, която беше в ръцете му.
- Ще те бия и със завързани очи, копеле. - изсъска тя и в следващия момент нанесе удар и отскочи леко назад, предвиждайки ответната реакция. Тя не беше някой си новак. Правеше това от дете и дори да мразеше баща си заради всичките тренировки и загубеното детство- сега имаше шанс да използва всичките си умения.
Опитваше се да го събори и да го забави всячески. За разлика от баща си тя нямаше скрупули при боя и не познаваше нещо като честен двубой. Правилото е - ритай, докато не спре да мърда, а после му отсечи главата.

by **Victor Fausnaught** Вто Фев 25, 2014 5:16 pm

Ногитсунето се засмя гърлено и каза:
-Пораснала си! - след което направи няколко движения с катаната. Това Виктор ли беше? Не. Това беше древното същество, което знаеше много добре какво е да боравиш с такива оръжия:
-Впрочем. Знаеш ли, че сега имаш много големи гърди? - след този коментар той се доближаваше бавно към нея. Катаната застана бавно до тялото му и след секунда той замахна. Метала му се срещна с нейния и й каза:
-Нали знаеш, че за да ме отровиш трябва да използваш отровата.. а не да я държиш в треперещата си ръка! - след това се отдръпна и допълни:
-А да... и нали се сещаш, че за да ме убиеш... трябва да се престрашиш от това да не нараниш приемника.. да вярно.. можете да ме извадите от това тяло и да ме убиете завинаги.. да сте сигурни, че ще умра, но има един проблем! - след тези думи премина с ръка през косата си и допълни:
-Не можете! - остави катаната й на земята и тя видя как той се доближава до нея. Когато замахна към него той избегна удара й и я удари с юмрук в челюстта, а след това просто се отдръпна. Сякаш удря и бяга. После просто преглътна и допълни:
-Е? Готова ли си да ми покажеш, колко наистина си силна или ще продължиш да размяташ това измислено острие? - и зачака отговора й.

by **Авина ∞** Чет Фев 27, 2014 11:03 am

Това Ногитсуне дразнеше Авина по всички параграфи. Ядът се разпространяваше из вените й като отрова, но въпреки всичко не си позволи да избухне.
- Ако някой трябва да се страхува, това си ти, копеле. Ще умреш, предчувстваш го, нали ? Затова и обичаш игрите с думи, но си толкова слаб, че не искаш да се изправиш срещу едно момиченце. - заяви тя и се усмихна злобно, а под червените й устни се показаха белите като перли зъби, които сега изглеждаха по- скоро страшно, от колкото ослепително.
Червенокоската хвърли катаните си го нападна в открит ръкопашен бой. Естествено, тя също беше лисица и не си скъпеше нечестните удари и подсичанията, които го поваляха отново и отново. Тя също отнасяше много бой, но се изправяше. Не се предаваше. Не и този път.

by **Victor Fausnaught** Чет Фев 27, 2014 11:34 am

Виктор усещаше всеки удар. Всяка болка, която можеше да изпита и това го правеше по-слаб. Беше обвит в тъмнина, но от някъде той поемаше удар след удар. В стомаха, в ченето, в краката. Дори в най-нежните му органи. Сякаш болката му беше удоволствие за някой друг.

-Здравей, Виктор! - той погледна себе си. Сякаш гледаше в огледалото, но пред него стоеше съвсем различно друго аз. По-тъмно. Той преглътна тежко и му каза:
-Моля те! Не спирай да изпитваш болка! Спомни си как Ди те заряза! Спомни си как изгуби родителите си! Спомни си как за малко сестра ти не умря! Спомни си всичко! Спомни си, че никой не се интересува от теб! - тези думи го караха да изпитва все повече и повече болка, но не физическа. Вътрешна. А съществото срещу него се усмихна. Погали го по бузата и му каза:
-Точно така! Браво на моето момче! - и изчезна

-Ха-ха-ха-ха! Нима си мислиш, че ме е страх да се бия с някакво си лисиче? - след тези думи той не просто използва силите, които имаше. Той парализира тялото й. Накара я да замръзне и да види собствените си страхове. Накара я да усети потта по челото си, по тялото си. И точно, когато всичко изчезна тя видя юмрука му в лицето си. Удари я силно и я накара да се приземи на земята. Щом тя отново се изправи Ногитсунето се усмихна и прокара език по кокалчетата на юмрука си, където имаше от нейната собствена кръв:
-М-м-м! Сладка си! Какво ще кажеш да ми дадеш да опитам още от тази кръв! - погледа му беше истеричен, психически.. странен. Някак си не отиваше на това тяло, но той не се интересуваше. Използва кракът си, за да вземе една от нейните катани и замахна. Порязвайки я по ръката. Погледна кръвта по острието на меча и отново изплези език, облизвайки я:
-Наистина си сладка! Мога да те взема за лична употреба! - след тези думи пусна острието и попита:
-Е? Това ли е всичко, което можеш? Някакви нищожни онита? Почти неопитно китсуне? Ще се забавляваме ли тази вечер или трябва сам да си правя забавата? - и зачака отговора или по-скоро.. атаката й.

by Sponsored content

Let me out! LET ME OUT! LET ME IN!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Let me out! LET ME OUT! LET ME IN!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Re: Let me out! LET ME OUT! LET ME IN!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Re: Let me out! LET ME OUT! LET ME IN!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Re: Let me out! LET ME OUT! LET ME IN!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Re: Let me out! LET ME OUT! LET ME IN!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Re: Let me out! LET ME OUT! LET ME IN!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Re: Let me out! LET ME OUT! LET ME IN!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Re: Let me out! LET ME OUT! LET ME IN!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Re: Let me out! LET ME OUT! LET ME IN!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Re: Let me out! LET ME OUT! LET ME IN!!!!!!!!!!!!!!!!!!!