The Red Reaper

- Не мога да повярвам, че си го изпуснала, Авина! Това е твоята мисия! Няма нищо по- важно от това да отнемеш живота на Ногитсуне! Дори ако трябва да жертваш живота си. Ще бъде чест за цялото ти семейство, ако си загинала за тази кауза. Такъв е животът и ти не трябва да пестиш средства и усилия, за да отървеш света от Ногитсуне. Знаеш това, нали? - говореше баща й, крачейки нервно около нея, докато тя едва намираше сили да стои на колене, имайки предвид множеството рани по тялото й. Червената й коса полепваше по странитена бледото лице в следствие от поройния дъжд, който валеше в този момент. Но сивите й очи този път нямаха смелост да срещнат тези на баща й. По цялото й тяло имаше кървави петна - някои нейни, други не, дрехите й бяха разпокъсани и мръсни, както и самата тя. Но се беше провалила този път.

От както навърши десет Авина знае как да държи Катана, а на тринадесет вече беше по- точна с кинжалите, отколкото млад войник във армията. През по- голямата част от живота си тя бе изучавала историите за Китсуне и Ногитсуне. Тя знаеше, че е от първия вид, който спада към добрите, но това изобщо не я правеше такава.
Често червенокоската се замисляше изобщо какво е добро и зло. Може  Ногитсунето да беше зло и да вреди на хората, но тя не трепна дори, когато заби острието си в невинен човек, в който се бе вселило първото Ногитсуне, което тя уби. Виждаше как момчето, което лошия дух използваше се върна в съзнание преди да издъхне и видя цялата болка в очите му. Сигурно той е имал мечти, имал е надежди. Сигурно имаше и семейство, което после го е оплаквало. Но това беше нейната мисия в живота. Някой мъдър човек бе казал, че целта оправдава средствата, но едва ли възлюбените и роднините на хората, които тя убиваше се успокояваха с това.

- Знам, татко. Ще го хвана.. следващия път. Не съм се отказала. - въздъхна кротко тя и скоро се отказа да стои на колене и седна, без да се интересува от кръвта, която щеше да попие в дрехите й. До нея стоеше още едно тяло - тялото на невинен, който тя бе убила, но без полза - Ногитсунето се изплъзна.
С усилие тя измъкна катаната си от тялото му, както и кинжалите, след което се изправи на крака, макар те вече да отказваха да я държат и се насили да се завлече до колата на баща си. Сега щяха да се приберат, тя да преработи плана си и утре вероятно отново тръгваше на лов.
Това бе живота на Авина - една цел и много невинни тела след нея.

---
Лик: Alyssa Campanella