The Devil inside me- Eva and Adam

" Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха. "

Цял живот тормоз от страна на родителите. Цял живот нито едно удоволствие. "Удоволствието е грях, скъпа моя." Ева, все още помнеше думите на майка си. Всеки ден чуваше това и имаше период от време в което вярваше, че е истина, но нали тъкмо за това се раждаме? За да изживеем живота си. Няма значение дали почитаме Бог или не. Пак ще страдаме, пак ще изпитваме болка и пак ще имаме радости в живота. Греховете ни съвпътстват, но само Господ Бог е в състояние да ни съди за тях.
"Ева.." - блондинката се завъртя в леглото. - Ева .. -гласът ставаше все по-настоятелен и силен. - Ела при мен ..
Момичето протегна ръка на пред, всеки момент щеше да докосне, човека който я викаше. Беше на милиметри, пръстите и' почти достигната черната материя, когато сякаш от нищо изскочи майка и'.
-ЕВА! Ти си лошо момиче. Също като първата жена съгреши и се поддаде на изкушението. Ти си един боклук, заслужаваш да гориш в ада!
Усети как нечии ръце опипват тялото и'. Това беше баща и', водеше я към килера, където я просна на земята.
-Не! - изкрещя когато надигна фустите и'. -Остави ме.
-Сега го няма, Адам за да те спаси, малка уличнице. Чак се чудя дали той не го направи, само за да може сам да мърсува с теб.
-НЕ!
Изкрещя Ева и се изправи рязко на леглото. Събуди се обляна в студена пот. Стана и тръгна боса към огледалото в банята. Погледна се. Нямаше и помен от момичето което беше преди цели пет години. Бяха изминали пет години от убийството на родителите им, а тя все още имаше кошмари, които се появяваха веднъж годишна, само на една дата. Днешния ден.
-Мамка му. -Изсумтя блондинката и обля лицето си със ледено студена вода. Искаше и' се да изкрещи, но се въздържа. Все пак се намираше в хотел. Като нищо щяха да викнат полиция и щеше да започне великия разпит. Не, че я интересуваше много, но определено искаше да остане незабелязана. Ръцете и' се спуснаха по тялото сякаш, за да бъде сигурна, че никой не я докосвал. Е това беше малко вероятно. Всеки ден някой докосваше тялото и'. По дяволите, кой нормален човек, след опит за изнасилство ставаше нимфоман? Ръката и' се спусна по корема и се промъкна между дантелените и' прашки, стигайки до клитора. Започна да го масажира. Погледна се в огледалото. Беше прехапала долната си устна, а русата и' коса се спускаше на вълнички покрай лицето и'. Два от пръстите и' проникнаха дълбоко в нея.. О да, Ева определено не беше момичето от преди пет години.

***

Облечена със раздърпана бяла прозираща сутиена и', блуза, черен клин и черно кожено яке, Ева вървеше по пътеката към гробищата. Очите и' бяха покрити с доста черно, а катарамите по ботите и' траката при всяка една нейна крачка. Русата и' коса, беше оставане да пада по гърбът и', а на лицето и' беше изписано мрачно изражение.
-Адам. - каза тихо като стигна до него. Пъхна ръце в джобовете и погледна с ненавист към гробовете на родителите си. Ако изобщо можеха да се нарекат родители. -Напомни ми още веднъж, защо сме тук?
Вдигна поглед към него и сви устните си.

Eва се изсмя на думите му. Той сериозно ли? Почитане на паметта. Хах! Защото и' беше притрябвало да дава "най-доброто" от себе за .. хора, които мразеше от вдън душа. Спомни си, че като беше малка искаше да е като всичко останали. Да е от популярните момичета във училището, да има дрехи които да са прилепнали по нея. Е, до някъде и' се беше получило, но може би в твърде готически вариант. Спомни си, как веднъж една от забивките и' я беше нарекъл "готин барби". Харесваше и' този прякор.
Усмивката от този спомен, стана още по - голяма, когато видя какво извади брат и'. Ева обичаше дрогата. Едва ли беше останал наркотик, който да не беше пробвала поне веднъж, да не кажем два пъти.
- Да се надяваме, че този път ще е по-качествена стоката, защото предната изобщо не ми хареса, скъпи.
Момиче, много обичаше да критикува брат си относно наркотиците. Не, че нещо, но според нея тя имаше по-богат опит. Така де .. та тя беше всяка Божа вечер по баровете.. Често дори ходеше и по два пъти на вечер. Защото Ева обичаше секса и не можеше да прижевее и ден без оргазъм, дори това да значеше да изчука собствения си брат.
Надигна се, притворила очи усещайки бялата буря в носа си. Ухили до уши на хората които минаха покрай тях.
Както вяка година, Романови почитаха аметта на умрелите си родители осквернявайки гробовете им. И най- забавното от всичко, че изобщо не изпитваха каквато и да е вина. Ева разбираше, че и двамата имаха психически проблеми, но не и' пукаше особено. Радваше се на живота и се опитваше да награби колкото се може повече от него. Не искаше да умре, без да е изживяла всичко което може.
-Все същото противно копеле си, Адам. - каза и извади от джоба си кутия с цигари. - Искаш ли? Или просто няма смисъл да питам?
Засмя се за пореден път. Взе запалката и запали цигарата, поемайки между устните си отровния дим.
-Искаш ли да се махнем от тук? Не ми харесва много мястото.

Думите му предизвикаха кискане от страна на Ева. Все още си спомняше онзи свещеник, който можеше да се каже, че беше привлекателен.
-Скъпи мой, ако тогава бях каквато съм сега, най-вероятно щеше да го огрее.
Засмя се. Дръпна си за пореден път от цигарата и я хвърли върху гроба на майка си. Тази проклета жена, която си мислеше, че влизаше в положението на дъщеря и че знае как се чувства, а всъщност не разбираше нищо.
"Никакви мръсни помисли, мамо. Надявам се да гледаш от някъде..!"
Загаси цигарата си с крак. И с дяволите усмивка се обърна към брат си.
-Не ставаме ли твърди груби брат ми?
С бавна крачка се приближи към него слагайки ръцете си на кръста му. Тъй като беше по ниска от него, той имаше перфектна гледка към изваяния и' бюст. Спусна едната си ръка надолу към члена му и го започна да го гали през панталона. Усещаше как започна да получава ерекция и това и' хареса. Ръката и' малко по- малко се пълнеше. Прехапа долната си устна и го погледна със сините си ириси, все едно го гледаше на ренген. Във очите и' имаше пламъчета, които той трудно щеше да пропусне.
-Но щом, това е желанието ти братко .. Нека така да бъде.
Застана на колене пред него и ловко махна колана на дънките му, който след секунди беше захвърлен на някъде. Откопча копчетата и дръпна боксерките му надолу. Члена му изскочи пред лицето и'. Ева винаги се удивяваше на размера му. Прокара език по дължината му, преди да го поеме между устните си, готова да му достави максимално удоволствие. Започна да движи главата си напред и назад, усещайки как той изпълва устната и' кухина чак до гърлото. От време на време забавяше а друг път спираше само за да може да си поиграе с главичката му с език.

" Ти си луд."
Помисли си Ева, и имаше намерение да го каже, но в този момент Адам притисна главата и'. Харесваше и' грубостта му. По принцип Ева обичаше секса с брат си. Той не си правеше труда да бъде нежен с нея. Беше груб и тя не можеше да контролира действията му и същата тази невидимост я възбуждаше дори повече. Адам я караше да очаква неочакваното. Често им се случваше да имат полови сношения на обществени места, без изобщо да са го планирали. Най-хубавото от всичко беше, че Романови нямаха близки които да ги съдят за това което правят, а именно кръвосмешение. Но Ева, не го виждаше по този начин. За нея това беше просто секс. Какво от това, че го правеше с родния си брат? Желанието в нея нарастваше. Погледа и' беше насочен към камерата на телефона. Харесваше и; това внимание насочено към нея. Зачуди се дали пък да не се опита да стане порно актриса? Умее доста от нещата, които те правиха. Плюс това гарантиран секс и заплата. На къде по добре?
Когато Адам я завъртя с гръб към себе си тя се хвана с една ръка за плочата пред себе си. Не искаше да знае на кого е, не я интересуваше, не и дремеше.
"Усмихни се на камерата, Ева."
Каза си тихо и на лицето и' грейна закачлива усмивка. Със свободната си ръка, тя дръпна бузата на дупето си, за да може да бъде по-лесно на Адам да проникни в нея. Не можа да подтисне удоволствието, примесено с болка и от устните и' се откъсна силен стон.
Когато залепи гърбът си за гърдите му, проникването от този ъгъл и' се стори съвсем различно и много по-приятно. Думите я накара да се засмее.
-Много добре знаеш, че никога не съм го умеела, Адам.
Ръцете и' хванаха кръста му ги спусна надолу опипвайки задника му. Ноктите и' съвсем леко започнаха да драскат. Наоколо за пореден път отекна нейния глас. Всъщност искаше да ги видят. Да ги видят и да ги одумват.
-Хайде Адам, нека привлечем вниманието им.. Или ти е страх, скъпи ми братко? Хайде накарай ме да се развикам.
Едно от любимите и' неща, беше да го предизвиква. Защото щом, тя се усъмнеше в него и му го кажеше, оргазъмът и' беше повече от сигурен.

По дяволите, Ева обичаше грубостта му. Желаеше я. Изпитваше той да бъде груб, да къса дрехите и'. Когато ръцете му хванаха блузата и' и я разкъсаха, удоволствието което изпита беше почти равнимо на това на оргазъм. Едвам издържаше искаше Адам отново да е в нея, да я изпълва до край. Желаеше го, както не го беше желала никога до сега. Смееше се, когато брат и' я хвана за гърлото. Беше и забавна самата ирония. Ако преди няколко години, някой и' беше казал, че ще чука брат си на гробовете на майка си и баща си, които той самия беше убил, никога нямаше да го повярва и щеше да помисли, че този който и' го е казва е луд. А в момента шизофреничката беше тъкмо тя - Ева.
Мамка му русокоската беше красиво момиче, а красивите момичета заслужаваха да получат и изпитат всички удоволствия които живота можеше да им предложи.
Когато Адам отново проникна в нея, движенията му бяха много по- груби и бързи, ако това изобщо беше възможно. Усещаше как края наближава, но не искаше и го подтискаше. Дишането и' ставаше все по- начестено, а стоновете и' все по- силни. Сърцевината и' се свиваше все по-силно и болката нарастваше. Но тя обичаше болката. Думите му, обаче сложиха край на самоконтрола и въздържанието и'. Усети как тръпки минаха по-цялото и' тяло, преди тялото и' да експлодира от удоволствието, доставено и' от самия и' брат. Тялото и' итръпна, тя огъна кръста и' и вълната от екстаз я заля. Пръстите и' се вкопчиха в надгробната плоча пред нея. От устните и' се откъсна вик на удоволствие, който дори не се опита да прикрие. Искаше да привлече вниманието на скърбящите пред тях. И го направи. От въздействието на кокаина и от оргазъма разтресъл тялото и', тя почти ги забрави докато до слуха и' не достигнаха думите.
-Но тя нямат ли срама, да правят подобно нещо тук?!
С периферията си видя една от леличките кат закри очите на малкото дете, което очевидно беше заинтересовано от това, което правят. Замисли се, какво ли биха казали, ако знаеха, че Адам и Ева бяха брат и сестра?

Отнеха и' няколко минути, за да слезе от висините, на които я беше пратил Адам. Тъкмо когато се осъзна, болката примесена със силна доза удоволствие, сякаш разцепи тялото и' на две. А когато муските на ануса и' най-сетне поддадоха, не че имаха друг избор, от оказания натиск на твърдия му член, Ева не успя да сдържи вика си. Гърлото я гореше, беше останала без глас, но със сетни сили викаше, колкото може. Тогава болката спря, просто изчезна, и до слуша и' достигна заповедта д се обърне. Като послушно момиче тя направи тъкмо това. За стотна от секундата се намери с гръб залепен за плочката, която секунди преди това стискаше между пръстите си.
Устата и' се напълни със сладка и топла горчивина. Ева, не се поколеба нито за миг и я глътна. Усети как, Адам извади члена си от устата и останалата част от оргазъма му се разля по лицето и'. Тя се смееше като пълен шизофреник. Тогава спокойствието им беше нарушено от охраната на самите гробища. Докато тя вземаше кърпичка от чантата си, за да изтрие лицето си, с периферията си видя как Адам набързо обу панталоните си и се насочи към охраната. Блондинката хвана телефона и насочи камерата към тях. Такова шоу не беше за изпускане.
-Давай, Адам. Натупай го!
За около минута насочи телефона и към останалите жени, които все едва ли не пищяха от възмущение, но никой не посмя да пристъпи напред и да излезе на пътя на Адам. Натисна голямото червено копче на екрана на телефона и спря видеото. Подаде телефона на брат си и навлече само блузата си, който стигаше малко над коляното си, оставайки всички останали дрехи в чантата си. Тъкмо бяха излезли от територията на гробището, когато Романова се замисли, дали наистина беше сложила прашките си или ги беше оставила на гробове? Не че я вълнуваше особено де. Сините и' очи се стрелнаха към църквата, която беше на няколко метра от мъртъвците. Тя хвана Романов за ръката и го повлече натам.
-Хайде, Ела.
Спомни си, че като деца правеха същото. Промъкваха се в църквата и я разглеждаха от близо. Е, сега определено нямаше да правят това. Поведе го от главния ход към един от кабинетите на свещениците, като след себе си показваше среден пръст към изображението на Господ. Ритна вратата и разбивайки ключалката тя нахълта вътре. Махна всичко от бюрото и простна Адам по гръб. След като се качи върху него впи жадно устни в неговите и прошепна.
-Сам си го изпроси, братко.
Това му беше лошото на нимфоманите. Колкото и пъти на ден да правят секс, никога не