Рейвънсууд, Пенсилвания. В градът има смъртоносно проклятие, което вече тече от поколения насам. За да се връщат войниците, обратно живи и здрави при семействата си, за всяка война трябва да умират по пет тинейджъра от Рейвънсууд. Има сключен договор, който гласи фамилиите на петте прокълнати фамилии, като при всяка война някой тинейджър от тези фамилии бива убиван с още четирима, единственият начин да прехвърли проклятието на друг е да се обедини с "Децата на Злото". А единственият начин да се развали проклятието ... да останете живи.
Вход
Latest topics
Екип на форума;
.Amelia.
ADMINISTRATOR; AMELIA HESTTLER - 21 - FC: HOLLAND RODEN - CURSE BREAKER -----
Jamie Commun
ADMINISTRATOR; JAMIE COMMUN - 25 - FC: MAX IRONS - CHILD OF EVIL -----
Avery Dubois;
ADMINISTRATOR; AVERY DUBOIS - 22 - FC: JESSIE ANN GRAVEL - GUARDIAN -----
Rosalie Buttler
MODERATOR; ROSALIE BUTTLER - 25 - FC: NINA DOBREV - CITIZEN -----
Night club The Fame
5 posters
Страница 1 от 1
Jamie Commun ◭- Look into he's eyes he's cold as ice
- Брой мнения : 872
Join date : 14.02.2014
Re: Night club The Fame
Денят бе към края си и както всяка вечер Кат нямаше намерение да си стой просто вкъщи. Напротив имаше по-големи планове. Смяташе да се отдаде на пълно забавление. Щеше да се отбие в един нощен клуб за който бе чула наскоро. Не го бе посещавала до сега затова смяташе, че ще е добра идея. Силна музика и алкохол. Имаше ли нещо по-добро за пълно забавление?!
Побърза да се облече, защото вечерният живот започваше и не искаше да изпуска и миг от него. Както винаги прецени, че в клуба ще е задушно и горещо затова облече възможно най-късите си панталонки, който бяха толкова къси, че дори не можеше да се нарекат панталонки. За нагоре избра прилепнала блуза със смъкнато рамо заради което се виждаше презрамката на черният й сутиен. Взе чантичката си в която натъпка телефона си, ключовете и малко пари. Вече бе напълно готова.
Клуба бе препълнен, а музиката бумтеше. Атмосферата бе точно така както тя обичаше. Единственото, което липсваше в този бар бе присъствието й. Усмихна се доволно. Забеляза едно свободно сепаре. Не направи труда да отиде до него, а направо захвърли чантата си. След това отиде до барчето и каза на бармана.
- Сладкишче, искам някакво питие на онази маса. - намигна му посочвайки сепарето на което лежеше чантата й. След това се отправи към дансинга. Забеляза едно местенце на което хората се бяха натрупали като мухи на мед. Пред очите й се очерта някаква мъжка фигура. Усмихна се и се приближи. Започна да се движа в ритъма на музиката извивайки тялото си в различни сексапилни движения. Никога не й бе липсвал сексапил. Привлече вниманието на няколко от мъжете към себе си и видя фигурите им облени в пулсиращата светлина да се приближават към нея. На лицето й заигра радостна усмивка. Целта за ден обаче бе друга. Бе онзи мъж, който видя в началото и до който бе близко. Скъси дистанцията помежду им и ги делеше един дъх разстояние. Вгледа се в лицето му. Не се виждаше много, заради тъмнината, която тънеше тук. Единствено бързо движещите се и примигващи светлини даваха някаква светлина на това местенце.
Не! Един прожектор мина като светкавица през нас и за миг лицето му бе осветено. Не можеше да бъде!
- Натаниел?! Мамка му! - Кат искаше да се отдалечи от него, но около нея имаше прекалено много хора, които не й позволяваха това. Бяха почти тяло в тяло. Искаше да избяга от тази близост и затова бе принудена да изблъска няколко от танцуващите. А за да си пробие път до сепарето едва не събори други. В крайна сметка обаче вече бе на безопасно място от него, седнала на удобното диванче и пиеща студеното уиски, което бармана й беше донесъл така любезно. Само като си помислеше, че бе толкова близо до него. А още повече, че имаше намерения да го сваля. Направо й се гадеше. Това нищожество!
Побърза да се облече, защото вечерният живот започваше и не искаше да изпуска и миг от него. Както винаги прецени, че в клуба ще е задушно и горещо затова облече възможно най-късите си панталонки, който бяха толкова къси, че дори не можеше да се нарекат панталонки. За нагоре избра прилепнала блуза със смъкнато рамо заради което се виждаше презрамката на черният й сутиен. Взе чантичката си в която натъпка телефона си, ключовете и малко пари. Вече бе напълно готова.
Клуба бе препълнен, а музиката бумтеше. Атмосферата бе точно така както тя обичаше. Единственото, което липсваше в този бар бе присъствието й. Усмихна се доволно. Забеляза едно свободно сепаре. Не направи труда да отиде до него, а направо захвърли чантата си. След това отиде до барчето и каза на бармана.
- Сладкишче, искам някакво питие на онази маса. - намигна му посочвайки сепарето на което лежеше чантата й. След това се отправи към дансинга. Забеляза едно местенце на което хората се бяха натрупали като мухи на мед. Пред очите й се очерта някаква мъжка фигура. Усмихна се и се приближи. Започна да се движа в ритъма на музиката извивайки тялото си в различни сексапилни движения. Никога не й бе липсвал сексапил. Привлече вниманието на няколко от мъжете към себе си и видя фигурите им облени в пулсиращата светлина да се приближават към нея. На лицето й заигра радостна усмивка. Целта за ден обаче бе друга. Бе онзи мъж, който видя в началото и до който бе близко. Скъси дистанцията помежду им и ги делеше един дъх разстояние. Вгледа се в лицето му. Не се виждаше много, заради тъмнината, която тънеше тук. Единствено бързо движещите се и примигващи светлини даваха някаква светлина на това местенце.
Не! Един прожектор мина като светкавица през нас и за миг лицето му бе осветено. Не можеше да бъде!
- Натаниел?! Мамка му! - Кат искаше да се отдалечи от него, но около нея имаше прекалено много хора, които не й позволяваха това. Бяха почти тяло в тяло. Искаше да избяга от тази близост и затова бе принудена да изблъска няколко от танцуващите. А за да си пробие път до сепарето едва не събори други. В крайна сметка обаче вече бе на безопасно място от него, седнала на удобното диванче и пиеща студеното уиски, което бармана й беше донесъл така любезно. Само като си помислеше, че бе толкова близо до него. А още повече, че имаше намерения да го сваля. Направо й се гадеше. Това нищожество!
K.A.T.- Curse breaker
- Брой мнения : 83
Join date : 16.02.2014
Re: Night club The Fame
Животът на психопатите изобщо не беше толкова лесен, колкото всички си го представяха. Нормалните хора си мислеха, че им лесно, че просто се поддават на първичния си животински инстинкт да убиват и това до една степен беше така, но не и когато даденият психопат работеше за самият Дявол. Натаниел не можеше да се отдаде напълно на „животинската” си страна, трябваше да се държи по – цивилизовано. Нима имаше нещо подобно на цивилизован психопат? Нима можеше цивилизовано да убие някой или да изнасили някой? Е да, беше убивал цивилизовано, поне така беше изглеждало от страни и това му бе доставило неимоверно удоволствие, повече от удоволствието породено от секса, но пък нямаше цивилизован начин да изнасили някой, а той вече беше правил това...много пъти. Обичаше да усеща немощността на жервите си, обичаше когато те бяха безпомощни и всичко зависеше изцяло от него. Чудовище...да това беше думата, която перфектно го описваше. Чудовище, животно, нещастник дори – въпреки, че беше доста щастлив човек, получаваше всичко, което поискаше , независимо доброволно или не.
Рядко можехте да видите Натаниел в нощен клуб, дискотека... място препълнено с щастливи хора, чието изражение наистина дразнеше Майфийлд, щастието на околните просто подтикваше желание да забие юмрука си в лицата им или защо не нещо по – добро като да ги убие например. Но това да е „Дете на злото” освен своите предимства, имаше и своите минуси, Натаниел трябваше да е детегледачка на прокълнатите, от доста време насам той се занимаваше с тези нисши дела, трябваше да е сигурен, че ще умрат, но тези отрепки бяха като хлебарки, колкото и опити да правеше да ги убие, те упорито отказваха да умрат. Дявола му беше свидетел, колко „инцидента” беше причинил и те все някак успяваха да запазят живота си. В целият му живот не му се беше случвало да се опита да убие един и същ човек втори път, той винаги успяваше от първият път, а сега това щеше да му е четвърти опит. Да не би да се беше смекчил? Не, това беше невъзможно, нямаше сила, която можеше да го накара да омекне.
Мейфилд си проправяше път през тълпата, като от време на време се налагаше да удари или да бутне някой, но това естествено не представляваше проблем за него, той обичаше да опира до физическа сила, доставяше му неимоверно удоволствие да наранява другите, било то физически или психически. Но естествено като всеки нормален психопат, ъгх...все едно имаше нещо като нормални психопати изобщо, но като такъв той предпочиташе физическите наранявания.
Само няколко крачки по напред и усети женската фигура, която се долепи до него, беше му позната. Ароматът и’, лицето и’, изражението и’, беше поредната жена, която го мразеше, защото бе успял да нарани по някакъв начин, те всичките го мислеха за нещастник, идиот, курвар, заслужаващ да умре и това някак си му доставяше удоволствие.
- И аз се радвам да те видя, малката. – иронията струеше от думите ми, от начина по който ги произнасяше, ъгълчетата на устните му образуваха усмивка, щом момичето го позна и хукна далеч от него, което просто го мотивира да я догони. Явно щеше да отложи опита за убийство към прокълнатите, тази вечер, щеше да им осигури още малко време да се порадват на нищожният си живот, докато той се забавляваше по други начини. Проследи с поглед брюнетката до едно от сепаретата, като неговите крачки се насочиха към бара, поръчвайки си уиски.
След като получи напитката си, мъжа тръгна със самодоволна усмивка на лицето си, към брюнетката, сядайки срещу нея на сепарето и отпивайки солидна глътка от алкохола в чашата му.
- Очаквах да си по – радостна от срещата ни, любов. Всъщност първоначалните ти действия ми харесаха много повече от бягството ти.
Рядко можехте да видите Натаниел в нощен клуб, дискотека... място препълнено с щастливи хора, чието изражение наистина дразнеше Майфийлд, щастието на околните просто подтикваше желание да забие юмрука си в лицата им или защо не нещо по – добро като да ги убие например. Но това да е „Дете на злото” освен своите предимства, имаше и своите минуси, Натаниел трябваше да е детегледачка на прокълнатите, от доста време насам той се занимаваше с тези нисши дела, трябваше да е сигурен, че ще умрат, но тези отрепки бяха като хлебарки, колкото и опити да правеше да ги убие, те упорито отказваха да умрат. Дявола му беше свидетел, колко „инцидента” беше причинил и те все някак успяваха да запазят живота си. В целият му живот не му се беше случвало да се опита да убие един и същ човек втори път, той винаги успяваше от първият път, а сега това щеше да му е четвърти опит. Да не би да се беше смекчил? Не, това беше невъзможно, нямаше сила, която можеше да го накара да омекне.
Мейфилд си проправяше път през тълпата, като от време на време се налагаше да удари или да бутне някой, но това естествено не представляваше проблем за него, той обичаше да опира до физическа сила, доставяше му неимоверно удоволствие да наранява другите, било то физически или психически. Но естествено като всеки нормален психопат, ъгх...все едно имаше нещо като нормални психопати изобщо, но като такъв той предпочиташе физическите наранявания.
Само няколко крачки по напред и усети женската фигура, която се долепи до него, беше му позната. Ароматът и’, лицето и’, изражението и’, беше поредната жена, която го мразеше, защото бе успял да нарани по някакъв начин, те всичките го мислеха за нещастник, идиот, курвар, заслужаващ да умре и това някак си му доставяше удоволствие.
- И аз се радвам да те видя, малката. – иронията струеше от думите ми, от начина по който ги произнасяше, ъгълчетата на устните му образуваха усмивка, щом момичето го позна и хукна далеч от него, което просто го мотивира да я догони. Явно щеше да отложи опита за убийство към прокълнатите, тази вечер, щеше да им осигури още малко време да се порадват на нищожният си живот, докато той се забавляваше по други начини. Проследи с поглед брюнетката до едно от сепаретата, като неговите крачки се насочиха към бара, поръчвайки си уиски.
След като получи напитката си, мъжа тръгна със самодоволна усмивка на лицето си, към брюнетката, сядайки срещу нея на сепарето и отпивайки солидна глътка от алкохола в чашата му.
- Очаквах да си по – радостна от срещата ни, любов. Всъщност първоначалните ти действия ми харесаха много повече от бягството ти.
.Nathaniel.- Child of evil
- Брой мнения : 144
Join date : 15.02.2014
Re: Night club The Fame
Денят бе преминал прекрасно, а нощта се очертаваше да премине още по-хубаво. Обаче нямаше да стане така, защото този нещастник Натаниел се бе появил тук. Какво правеше тук?! Момичето си бе изградила представата, че тези места не са му в списъка с любими. Представяше си го на магистралата да си търси някоя кучка, която да изчука или в чужд дом убиващ някоя отрепка. Беше пълен психопат и това си личеше от далеко. Някак си външността му показваше това. Но не бе нужна външността, защото все щеше да бъде видян как избутва някой грубо, а след това се усмихва. Това бе достатъчен знак за наклонностите му да причинява болка на другите.
Кат пиеше спокойно уискито си и се опитваше да игнорира факта, че преди малко бе допряла тяло в неговото. Игнорираше това, че той е тук. За нейно облекчение се беше насочил към бара. Дано се напиеше и забравеше, че тя е в този клуб. За жалост това бе една далечна възможност и напрежението й се върна след като видя, че той се приближава с напитка в ръка към нея. Не смяташе, че тя ще си бъбри на по чашка с него, нали?! Седна на диванчето до нея и имаше наглостта да прекъсне удоволствието от алкохола, който се разливаше в устата й. Не бе задължена да му обръща каквото и да било внимание. Можеше да се прави, че гледа към дансинга както правеше сега. Щеше да го игнорира. Все едно не е там. Щеше да се наслаждава на питието си и музиката. Щеше да се направи, че го няма както правеше с духовете, които вижда. Не отклони дори поглед към него. Неговите очи обаче я гледаха и чакаха някаква реакция от нейна страна. Не можеше д издържа повече така. Побъркваше я с това досадно гледане.
- Тогава запази спомена, защото повече няма да ти се случи. - каза злобно през зъби, но все още не беше отклонила очи към него. Дансинга предлагаше много по-приятна гледка.Искаше да стане и да танцува, но едва ли щеше да го направи, защото този Нейтън може би щеше да я гледа. Нямаше да рискува. За по-сигурно си остана на мястото и изпи поредната глътка уиски. Течността й донесе лека свежест, заради студенината, която даряваха ледчетата в чашата й. Стараеше се да не каже още нещо злобно по негов адрес. Проблема бе че изкушението бе прекалено голямо и не успя да се сдържи.
- Не трябва ли да си в някой долнопробен мотел, какъвто си и ти, и да чукаш някоя кучка? - бЕ отклонила поглед и на лицето й се изписа злобна усмивка. Искаше да видя дали това щеше да го вбеси. Копнееш да види разяреното му лице. Определено щеше да се почувства много добре като го видеше ядосан. Като разбереше, че тя го е ядосала.
Кат пиеше спокойно уискито си и се опитваше да игнорира факта, че преди малко бе допряла тяло в неговото. Игнорираше това, че той е тук. За нейно облекчение се беше насочил към бара. Дано се напиеше и забравеше, че тя е в този клуб. За жалост това бе една далечна възможност и напрежението й се върна след като видя, че той се приближава с напитка в ръка към нея. Не смяташе, че тя ще си бъбри на по чашка с него, нали?! Седна на диванчето до нея и имаше наглостта да прекъсне удоволствието от алкохола, който се разливаше в устата й. Не бе задължена да му обръща каквото и да било внимание. Можеше да се прави, че гледа към дансинга както правеше сега. Щеше да го игнорира. Все едно не е там. Щеше да се наслаждава на питието си и музиката. Щеше да се направи, че го няма както правеше с духовете, които вижда. Не отклони дори поглед към него. Неговите очи обаче я гледаха и чакаха някаква реакция от нейна страна. Не можеше д издържа повече така. Побъркваше я с това досадно гледане.
- Тогава запази спомена, защото повече няма да ти се случи. - каза злобно през зъби, но все още не беше отклонила очи към него. Дансинга предлагаше много по-приятна гледка.Искаше да стане и да танцува, но едва ли щеше да го направи, защото този Нейтън може би щеше да я гледа. Нямаше да рискува. За по-сигурно си остана на мястото и изпи поредната глътка уиски. Течността й донесе лека свежест, заради студенината, която даряваха ледчетата в чашата й. Стараеше се да не каже още нещо злобно по негов адрес. Проблема бе че изкушението бе прекалено голямо и не успя да се сдържи.
- Не трябва ли да си в някой долнопробен мотел, какъвто си и ти, и да чукаш някоя кучка? - бЕ отклонила поглед и на лицето й се изписа злобна усмивка. Искаше да видя дали това щеше да го вбеси. Копнееш да види разяреното му лице. Определено щеше да се почувства много добре като го видеше ядосан. Като разбереше, че тя го е ядосала.
K.A.T.- Curse breaker
- Брой мнения : 83
Join date : 16.02.2014
Re: Night club The Fame
Да обидиш психопат? Чували ли сте за подобна небивалица? Да, всъщност имаше подобни случаи от време на време, но те бяха с наистина големи психопати, докато Натаниел по – скоро спадаше в графата на „софт” психопатите, не беше чак от онези откаченяци, които съсичаха жертвите си с брадви или ги разчленяваха с резачки, не той предпочиташе пистолета и автомата си, това бяха двете му любими оръжия и единствените с които боравеше, не че не можеше и с други, но тези .. те му доставяха най – голямо удоволствие. Пистолетът му естествено винаги беше в него, дори сега бе в задната част на панталона му, точно между плата и колана.
Катрин имаше огромен късмет, че Мейфилд не бе от онези, които лесно се жегваха, та той дори не потрепна да извади пистолета, може би ако беше някой друг щеше да го направи, но някак си му допадаше да я тормози. Доставяше му огромно удоволствие. А и не мислеше да и’ прави удоволствието да го вижда раздразнен, камо ли ядосан, знаеше, че прекалено много щеше да се зарадва на гнева му, може би докато не и’ посегне, а той беше способен на всичко, за да защити мъжкото си достойнство, не беше от онези мъже, които позволяваха на жените да ги тъпчат, Натаниел, винаги бе изнасилвал и след това убивал жените, които се опитваха да го унижат, да го обидят, но този път .. този път просто седеше с онази самоуверена усмивка, гледайки момичето пред себе си. Смееше се на опитите и’ да го ядоса.
- Не бих ти го причинил, скъпа, очевидно ти самата изпитваш желание да те изчукам, че да ми се нахвърлиш така на дансинга. Нямам нищо против, дори мисля, че ще ми хареса. – подсмихна се на собствените си думи, знаеше, че по този начин я дразнеше неимоверно много. Дори очакваше да го удари, но пък вместо да търпи унижение пред толкова много хора, той стана от мястото си, приближавайки се нея.
Хвана Катрин за ръката, придърпвайки я и притискайки я грубо към себе си. Всъщност грубостта едва ли бе задължителна, но знаеше, че щеше да се дърпа или ще се опита да си тръгне, а това не му се нравеше в момента.
Натаниел я задърпа към дансинга.
- Би могла да ми покажеш още от онези движения...харесаха ми. – прошепна в ухото и’, допирайки устни до него, като ръцете му се спуснаха към дупето и’. Да сега вече очакваше онзи шамар, но честно казано не му пукаше особено, бе достатъчно упорит и това едва ли щеше да го спре.
Катрин имаше огромен късмет, че Мейфилд не бе от онези, които лесно се жегваха, та той дори не потрепна да извади пистолета, може би ако беше някой друг щеше да го направи, но някак си му допадаше да я тормози. Доставяше му огромно удоволствие. А и не мислеше да и’ прави удоволствието да го вижда раздразнен, камо ли ядосан, знаеше, че прекалено много щеше да се зарадва на гнева му, може би докато не и’ посегне, а той беше способен на всичко, за да защити мъжкото си достойнство, не беше от онези мъже, които позволяваха на жените да ги тъпчат, Натаниел, винаги бе изнасилвал и след това убивал жените, които се опитваха да го унижат, да го обидят, но този път .. този път просто седеше с онази самоуверена усмивка, гледайки момичето пред себе си. Смееше се на опитите и’ да го ядоса.
- Не бих ти го причинил, скъпа, очевидно ти самата изпитваш желание да те изчукам, че да ми се нахвърлиш така на дансинга. Нямам нищо против, дори мисля, че ще ми хареса. – подсмихна се на собствените си думи, знаеше, че по този начин я дразнеше неимоверно много. Дори очакваше да го удари, но пък вместо да търпи унижение пред толкова много хора, той стана от мястото си, приближавайки се нея.
Хвана Катрин за ръката, придърпвайки я и притискайки я грубо към себе си. Всъщност грубостта едва ли бе задължителна, но знаеше, че щеше да се дърпа или ще се опита да си тръгне, а това не му се нравеше в момента.
Натаниел я задърпа към дансинга.
- Би могла да ми покажеш още от онези движения...харесаха ми. – прошепна в ухото и’, допирайки устни до него, като ръцете му се спуснаха към дупето и’. Да сега вече очакваше онзи шамар, но честно казано не му пукаше особено, бе достатъчно упорит и това едва ли щеше да го спре.
.Nathaniel.- Child of evil
- Брой мнения : 144
Join date : 15.02.2014
Re: Night club The Fame
Сериозно ли си мислеше, че тя искаше да спи с него?! Не искаше да го погледна, а да не говорим колко противно й беше да го докосва. Ако сериозно си мислеше, че някога ще иска нещо подобно значи се лъжеше жестоко. Беше й смешно колко самоуверен беше. Стремеше се да не му обръща голямо внимание. Гледаше към течността в чашата си и мърдаше така чашата така че ледчетата да се удрят в стените й. Беше сто пъти по забавно от това да му обръща каквото и да е внимание.
В един момент обаче, Натаниел стана и придърпа Катрин към себе си. Докато осъзнаеше какво става вече бе притисната здраво към него. Опита се да се отскубне, но захвата му беше прекалено силен и дори от части груб. Помъкна я към дансинга. Да, тя искаше да танцува, но сама. Не искаше Натаниел да е толкова близко до нея, дори не искаше да е тук. Сигурно имаше други клубове наоколо. Клубове в които има същото ниво посещаемост и хубава музика. Щом стигнаха до дансинга той прошепна в ухото й да му танцува. Усети дъхът върху ухото си, а след това и устните му. Сега прекаляваше. Изпитваше търпението й, а тя нямаше много голямо такова. Плъзна ръе към дупето й и тя реши, че това бе границата. Нямаше да прави това, което той й кажеше. Не смяташе да се подчинява на някаква си отрепка. Зашлеви му шамар така че да се чуе звучно. Може би беше прекалено предвидимо, но Кат имаше свой правила и нямаше да позволи никой да ги нарушава. След това му изсъска в лицето.
- Махни си мазните лапи от мен! - прозвуча повече като заповед от колкото като молба. Отново се опита да се отскубне, но не можеше. Беше прекалено силен. Освен това наоколо имаше толкова много хора. Сякаш ги бяха приковали в задушна прегръдка. Кат обаче не се отказа. Продължи да се дърпа и да се мъчи да се отдалечи от него. Повдигаше й се от него.
- Пусни ме! - почти изкрещя. Музиката бе силна и затова почти никой не я чу. Но Натаниел бе достатъчно, дори прекалено, близо, за да долови нотката на ярост в гласа й. Точно сега през главата й минаваха толкова мисли. Искаше й се да го удари още веднъж. После пак. И пак. Искаше да я пусне! Продължаваше да се дърпа с всички сили. Не бе от тези, които лесно се отказват. Точно обратното. Сега извиваше тяло и бе напрегнала всеки един мускул в тялото си, за да се измъкне. Изглеждаше крехка и слаба, но човек можеше да се изненада от това колко силна може да бъде. За миг дори успя да се отдалечи на около сантиметър от него. Ръцете му подадоха след като тя прокара нокти по тях оставяйки кървави следи. Дишаше тежко, но все пак не можеше да отиде много далеко заради хората , които я заграждаха като в малка клетка. Нямаше на къде да бяга. Защо трябваше да идва в толкова претъпкан клуб?!
В един момент обаче, Натаниел стана и придърпа Катрин към себе си. Докато осъзнаеше какво става вече бе притисната здраво към него. Опита се да се отскубне, но захвата му беше прекалено силен и дори от части груб. Помъкна я към дансинга. Да, тя искаше да танцува, но сама. Не искаше Натаниел да е толкова близко до нея, дори не искаше да е тук. Сигурно имаше други клубове наоколо. Клубове в които има същото ниво посещаемост и хубава музика. Щом стигнаха до дансинга той прошепна в ухото й да му танцува. Усети дъхът върху ухото си, а след това и устните му. Сега прекаляваше. Изпитваше търпението й, а тя нямаше много голямо такова. Плъзна ръе към дупето й и тя реши, че това бе границата. Нямаше да прави това, което той й кажеше. Не смяташе да се подчинява на някаква си отрепка. Зашлеви му шамар така че да се чуе звучно. Може би беше прекалено предвидимо, но Кат имаше свой правила и нямаше да позволи никой да ги нарушава. След това му изсъска в лицето.
- Махни си мазните лапи от мен! - прозвуча повече като заповед от колкото като молба. Отново се опита да се отскубне, но не можеше. Беше прекалено силен. Освен това наоколо имаше толкова много хора. Сякаш ги бяха приковали в задушна прегръдка. Кат обаче не се отказа. Продължи да се дърпа и да се мъчи да се отдалечи от него. Повдигаше й се от него.
- Пусни ме! - почти изкрещя. Музиката бе силна и затова почти никой не я чу. Но Натаниел бе достатъчно, дори прекалено, близо, за да долови нотката на ярост в гласа й. Точно сега през главата й минаваха толкова мисли. Искаше й се да го удари още веднъж. После пак. И пак. Искаше да я пусне! Продължаваше да се дърпа с всички сили. Не бе от тези, които лесно се отказват. Точно обратното. Сега извиваше тяло и бе напрегнала всеки един мускул в тялото си, за да се измъкне. Изглеждаше крехка и слаба, но човек можеше да се изненада от това колко силна може да бъде. За миг дори успя да се отдалечи на около сантиметър от него. Ръцете му подадоха след като тя прокара нокти по тях оставяйки кървави следи. Дишаше тежко, но все пак не можеше да отиде много далеко заради хората , които я заграждаха като в малка клетка. Нямаше на къде да бяга. Защо трябваше да идва в толкова претъпкан клуб?!
K.A.T.- Curse breaker
- Брой мнения : 83
Join date : 16.02.2014
Re: Night club The Fame
Натаниел дори за миг не се осъмни, че щеше да си изпроси шамар от нея, Катрин беше борбена, единствената дръзнала да се държи така с него, единствената дръзнала да му се противи и дори да му посегне и по някакъв странен начин, това му харесваше, привличаше го. Борбата и’ – действаше му освежаващо, смееше се на напразните и’ опити, бяха безсмислени, беше по – силен от нея, дори нямаше смисъл да се пробва да се изкопчи от „прегръдката” му, беше просто безполезно, а опитите и’ можеше да и’ навлекът проблеми. Да, привличаше го това, че му се „опълчваше”, но от друга страна беше притежател на изключително избухлив тембър и често забравяше кой се намира пред него.
Момичето продра ръцете му, оставяйки кървави следи, а единствената реакция от негова страна бе извратената усмивка, която застана на лицето му. Катрин успя да се изкопчи от него, но всъщност това нямаше значение, не можеше да мръдне на никъде, заради тълпата около тях. И какво си мислеше изобщо? Че може да му избяга? Че той нямаше да я намери след това? Не – той винаги намираше жертвите си, не че мислеше, тя да приспадне към графата на жертвите му.
Нейт, отново я улови за ръката, точно над лакътя, отново придърпвайки я към себе си, като този път не и’ достави свобода на движението, че да се откопчи отново от него. Притисна я силно към себе си, като ръцете му се намираха точно на гръбнака и’. Изпитваше някакво удоволствие от всичко това, не само удоволствието на това да я види бясна, да види толкова силен характер, толкова свободна душа като нея, приклещена, без път за бягство, почти сломена, не той изпитваше известно удоволствие от близостта им, нещо което не изпитваше с нито една от курвите, които беше чукал, с нито една от парцалите, които смееха да се наричат негови бивши.
- Не е нужно да се преструваш, Кат, знам че всъщност и на теб ти харесва близостта. – отново дъхът му погъделичка ухото и’, едната му ръка помилва лицето и’, спускайки се на долу, към шията, рамото , по дължината на ръката и’.
- Но ако греша си свободна да си тръгнеш ... – всъщност за първи път бе оставил право на избор на някой. Той отпусна захвата си, отдръпвайки се от нея, връщайки се отново на сепарето, където най – нахално се беше натрапил и изпи съдържанието на чашата си на екс, поръчвайки си още едно от същото – именно двойно чисто уиски. Не беше сигурен, че Катрин ще дойде, гордостта и’ бе голяма почти колкото неговата, а неговата – тя бе голяма като някоя бездънна яма, нямаше граници, лимит...нищо, а той, той я бе накарал да се почувства безсилна, нещо което надали някой бе правил.
Момичето продра ръцете му, оставяйки кървави следи, а единствената реакция от негова страна бе извратената усмивка, която застана на лицето му. Катрин успя да се изкопчи от него, но всъщност това нямаше значение, не можеше да мръдне на никъде, заради тълпата около тях. И какво си мислеше изобщо? Че може да му избяга? Че той нямаше да я намери след това? Не – той винаги намираше жертвите си, не че мислеше, тя да приспадне към графата на жертвите му.
Нейт, отново я улови за ръката, точно над лакътя, отново придърпвайки я към себе си, като този път не и’ достави свобода на движението, че да се откопчи отново от него. Притисна я силно към себе си, като ръцете му се намираха точно на гръбнака и’. Изпитваше някакво удоволствие от всичко това, не само удоволствието на това да я види бясна, да види толкова силен характер, толкова свободна душа като нея, приклещена, без път за бягство, почти сломена, не той изпитваше известно удоволствие от близостта им, нещо което не изпитваше с нито една от курвите, които беше чукал, с нито една от парцалите, които смееха да се наричат негови бивши.
- Не е нужно да се преструваш, Кат, знам че всъщност и на теб ти харесва близостта. – отново дъхът му погъделичка ухото и’, едната му ръка помилва лицето и’, спускайки се на долу, към шията, рамото , по дължината на ръката и’.
- Но ако греша си свободна да си тръгнеш ... – всъщност за първи път бе оставил право на избор на някой. Той отпусна захвата си, отдръпвайки се от нея, връщайки се отново на сепарето, където най – нахално се беше натрапил и изпи съдържанието на чашата си на екс, поръчвайки си още едно от същото – именно двойно чисто уиски. Не беше сигурен, че Катрин ще дойде, гордостта и’ бе голяма почти колкото неговата, а неговата – тя бе голяма като някоя бездънна яма, нямаше граници, лимит...нищо, а той, той я бе накарал да се почувства безсилна, нещо което надали някой бе правил.
.Nathaniel.- Child of evil
- Брой мнения : 144
Join date : 15.02.2014
Re: Night club The Fame
Това, че се дърпаше му доставяше само още по-голямо удоволствие, но нямаше да се предава. След като той отново я придърпа към себе си и ограничи движенията й Кат отново се опита да се измъкне дърпайки се. Мъчеше да се отскубне, но беше безсмислено. Този път захвата му беше по-силен и ограничението на движението й...нямаше никакъв шанс да се измъкне този път. Отново усети дъхът му да гали кожата й и леко настръхна. Ръката му докосна лицето й, след това шията й и премина по рамото и ръката й. Кожата й настръхна под допира му. И все пак искаше да се отдръпне. И за нейна изненада той й предложи да избира и тя не се колебаеше. След като отслаби захвата си Кат се отскубна. Той се насочи към нейното сепаре. Явно вече го смяташе за свое. Не й пукаше особено много. Веднага след като бе свободна се запъти към дамската тоалетна. Беше се запъхтяла заради постоянното дърпане и опитите да се измъкне. Огледа се в огледалото. Изглеждаше перфектно както винаги. Единствено се бе задъхала и затова се опита да си поеме дълбоко дъх.
След като вече дишаше нормално и бе възвърнала увереността си се запъти към сепарето си надявайки се, че Натаниел се е махнал. Е, не беше. Стоеше си там преспокойно и си пиеше уискито. С уверена крачка Кат се приближи и го изгледа презрително. чантата й бе от другата му страна. Можеше да го помоли да й подаде, но тя никога не се нуждаеше от помощ. Наведе се над него и се пресегна да вземе чантата си. Не можеше да я достигне. Оставаше й малко.
- Не ми помагай! - предупреди го тя. Можеше да се справи и сама. Не искаше после да й натяква, че той е помогнал. Справяше се отлично и сама. Оставаше й само малко. Само още малко и щеше да я стигне. Направи малак крачка напред и се наведе още повече. Беше й неудобно защото в действителност се пресягаше през него. Изведнъж обаче изгуби равновесие. Опита се да се извърти така, че да остане на краката си, но падна сядайки в скута му. Цялата поруменя,но за нейно щастие клуба имаше слабо осветление и Натениел нямаше начин да забележи почервенялото й лице. Искаше да стане веднага!
- Извинявай. - побърза да каже. Опита се да се изправи, но позата на Натаниел й пречеше. Просто си стоеше в скута му въпреки, че усилено се опитваше да се изправи. Между масата и диванчето имаше малко място и Кат не можеше да стъпи на тясното пространство. Мамка му! Трябваше да стане. Беше се изчервила още повече. Можеше просто да помоли да й даде чантата, но заради високото си самочувствие тя не бе способна да моли за такива неща.
- Само да си ме докоснал! - скара му се тя. До преди малко той я дърпаше при себе си, а сега тя бе паднала при него. Каква ирония.
След като вече дишаше нормално и бе възвърнала увереността си се запъти към сепарето си надявайки се, че Натаниел се е махнал. Е, не беше. Стоеше си там преспокойно и си пиеше уискито. С уверена крачка Кат се приближи и го изгледа презрително. чантата й бе от другата му страна. Можеше да го помоли да й подаде, но тя никога не се нуждаеше от помощ. Наведе се над него и се пресегна да вземе чантата си. Не можеше да я достигне. Оставаше й малко.
- Не ми помагай! - предупреди го тя. Можеше да се справи и сама. Не искаше после да й натяква, че той е помогнал. Справяше се отлично и сама. Оставаше й само малко. Само още малко и щеше да я стигне. Направи малак крачка напред и се наведе още повече. Беше й неудобно защото в действителност се пресягаше през него. Изведнъж обаче изгуби равновесие. Опита се да се извърти така, че да остане на краката си, но падна сядайки в скута му. Цялата поруменя,но за нейно щастие клуба имаше слабо осветление и Натениел нямаше начин да забележи почервенялото й лице. Искаше да стане веднага!
- Извинявай. - побърза да каже. Опита се да се изправи, но позата на Натаниел й пречеше. Просто си стоеше в скута му въпреки, че усилено се опитваше да се изправи. Между масата и диванчето имаше малко място и Кат не можеше да стъпи на тясното пространство. Мамка му! Трябваше да стане. Беше се изчервила още повече. Можеше просто да помоли да й даде чантата, но заради високото си самочувствие тя не бе способна да моли за такива неща.
- Само да си ме докоснал! - скара му се тя. До преди малко той я дърпаше при себе си, а сега тя бе паднала при него. Каква ирония.
K.A.T.- Curse breaker
- Брой мнения : 83
Join date : 16.02.2014
Re: Night club The Fame
Въпреки гордостта и’, Натаниел много добре знаеше, че желанията му бяха споделени от брюнетката, та желанията му винаги биваха споделяни от събеседниците му, беше трудно да му се откаже, някои просто прекалено много се бояха от него, бояха се за живота си, за репутацията си, за близките си, а пък други ... предполагам просто не можеха да устоят на чара му, но Катрин ... тя не спадаше към нито една от тези две групи, точно за това се бе породило желанието в него да я има или поне да я сломи, карайки я да признае, че мислеше по същият начин по който и той.
Беше... странно? Да, странно беше най – точната дума с която можеше да се опише ситуацията, та той никога не бе желал някой, мерака му бе просто да изчука някоя, колкото да задоволи нуждите си, после ги зарязваше, оставяйки им пари да си вземат нещо по – прилично за обличане, за да са подготвени за следващият път в който ги викнеше да го задоволяват. Все пак хората не можеше да виждат как някакви евтино облечени влизаха в къщата му, къде беше класата? Те трябваше да са перфектни, макар и тази перфекция да им я бе осигурил той. Но Катрин, тя си беше перфектна и без негова намеса, това бе момичето, което той щеше да е горд съседите му да видят как влиза или излиза от къщата му.
Мейфилд тръсна глава при тези си мисли, бяха прекалено непривични за него, прекалено странни. Помогна на брюнетката да се изправи от скута му, макар че честно да си признаеше, не му се искаше особено да го прави, беше му повече от добре в положението в което бяха.
И въпреки всичко, щеше да се върне към онова си аз – онова с хапливия език, лошият тембър, поведението на задник. Очевидно нямаше смисъл да се опитва да се държи мило, това поведение дори не му подхождаше, а и честно казано му доставяше много по – голямо удоволствие да се държи с останалите като с боклуци, които му бяха длъжни с нещо.
- Тръгваш ли, любов? А, аз мислех, че си прекарваме хубаво, явно ще трябва да си намеря друга компания. – каза поглеждайки към чантата , която момичето се опитваше да вземе, явно за да си тръгне, да смени клуба. Всеки себе уважаващ се човек би постъпил като нея, щеше да си тръгне вместо да търпи поведението на един психопат, нападките му, извратените му игрички, но някак си не искаше точно тя да го прави и все пак, какво можеше да направи? Да го играе на милият и загрижен човечец, който се интересуваше от чувствата и мислите на хората? Не, не искаше да си придава подобен образ, така щяха да очакват добрина от него, такава на която той не беше способен. Нейт повдигна леко рамене, като отново на устните му се залепи онази извратена усмивка. Донасяйки му новата чаша с уиски, той изпи съдържанието на екс, ставайки от сепарето. Знаеше как да я накара да остане, жена с гордост като нейната щеше да изпита ревност ако след като са флиртували с нея, започнат да флиртуват с някоя даваща вид на евтина курва и точно такова момиче си набеляза Мейфилд. Блондинка, среден ръст, къдрава коса с прическа тип осемдесетте, оскъдна червена рокля, която определено не му бе по вкуса, тъй като той си падаше повече по изисканото, по класата на жените. И въпреки, че жената към която отиваше, изобщо не отговаряше на страндартите му, той преглътна този факт.
Заговори блондинката, в следващият момент двамата се озоваха на дансинга. Момичето бе плътно пред него, нямаше никаква дистанция между двамата им. Отъркваше се в нея, ръцете му шареха по тялото и’ и всъщност някак си това не му доставяше никакво удоволствие.
Беше... странно? Да, странно беше най – точната дума с която можеше да се опише ситуацията, та той никога не бе желал някой, мерака му бе просто да изчука някоя, колкото да задоволи нуждите си, после ги зарязваше, оставяйки им пари да си вземат нещо по – прилично за обличане, за да са подготвени за следващият път в който ги викнеше да го задоволяват. Все пак хората не можеше да виждат как някакви евтино облечени влизаха в къщата му, къде беше класата? Те трябваше да са перфектни, макар и тази перфекция да им я бе осигурил той. Но Катрин, тя си беше перфектна и без негова намеса, това бе момичето, което той щеше да е горд съседите му да видят как влиза или излиза от къщата му.
Мейфилд тръсна глава при тези си мисли, бяха прекалено непривични за него, прекалено странни. Помогна на брюнетката да се изправи от скута му, макар че честно да си признаеше, не му се искаше особено да го прави, беше му повече от добре в положението в което бяха.
И въпреки всичко, щеше да се върне към онова си аз – онова с хапливия език, лошият тембър, поведението на задник. Очевидно нямаше смисъл да се опитва да се държи мило, това поведение дори не му подхождаше, а и честно казано му доставяше много по – голямо удоволствие да се държи с останалите като с боклуци, които му бяха длъжни с нещо.
- Тръгваш ли, любов? А, аз мислех, че си прекарваме хубаво, явно ще трябва да си намеря друга компания. – каза поглеждайки към чантата , която момичето се опитваше да вземе, явно за да си тръгне, да смени клуба. Всеки себе уважаващ се човек би постъпил като нея, щеше да си тръгне вместо да търпи поведението на един психопат, нападките му, извратените му игрички, но някак си не искаше точно тя да го прави и все пак, какво можеше да направи? Да го играе на милият и загрижен човечец, който се интересуваше от чувствата и мислите на хората? Не, не искаше да си придава подобен образ, така щяха да очакват добрина от него, такава на която той не беше способен. Нейт повдигна леко рамене, като отново на устните му се залепи онази извратена усмивка. Донасяйки му новата чаша с уиски, той изпи съдържанието на екс, ставайки от сепарето. Знаеше как да я накара да остане, жена с гордост като нейната щеше да изпита ревност ако след като са флиртували с нея, започнат да флиртуват с някоя даваща вид на евтина курва и точно такова момиче си набеляза Мейфилд. Блондинка, среден ръст, къдрава коса с прическа тип осемдесетте, оскъдна червена рокля, която определено не му бе по вкуса, тъй като той си падаше повече по изисканото, по класата на жените. И въпреки, че жената към която отиваше, изобщо не отговаряше на страндартите му, той преглътна този факт.
Заговори блондинката, в следващият момент двамата се озоваха на дансинга. Момичето бе плътно пред него, нямаше никаква дистанция между двамата им. Отъркваше се в нея, ръцете му шареха по тялото и’ и всъщност някак си това не му доставяше никакво удоволствие.
.Nathaniel.- Child of evil
- Брой мнения : 144
Join date : 15.02.2014
Re: Night club The Fame
Какво му беше целта? Кат да ревнува? Трябваше ли да ревнува от тази с която се сваляше Натаниел? Направо й идеше да се смее. Това бе ниско дори за него. Та онази не знаеше как да се облича. Може би Кат се почувства леко разочарована от него. Замени я с такъв боклук. Имаше прекалено високо самочувствие, за да отиде там и да покаже на онази как да накара един мъж да я желае. Това обаче бе много под нивото на Катрин. Хвърли един последен поглед към тях. Съжаляваше горкото момиче. Нямаше никакво достойнство. Май-вероятно Натаниел щеше да я изчука тази нощ и щеше да я остави като парцал. Жалко. С малко подбор на дрехи и стилист...с много стилисти може би щеше да стане нещо от нея.
Кат взе чантата си и се запъти към изхода. Беше жалко, че бе дошла да се забавлява навън, а сега трябваше да си тръгва. Дори не бе се позабавлявала малко. Излезе от клуба и се огледа. Беше тъмно. Много тъмно. На ъгъла на клуба стояха двама едри мъже с мотоциклетите си. Сложиха каските си и намигнаха перверзно на Кат. След това се чу ръмжащия мотор на мотоциклетите им и почти минаха през нея. Единият грабна чантата й. Докато се осъзнаеше вече бяха далеко. Мамка му! Затича се след тях. Бе доста бърза в предвид това, че бе на токчета. Беше безсмислено колкото издържлива и бърза да беше не можеше да се сравнява с онези двамата. Те бяха на мотоциклети по дяволите! Сърцето й биеше учестено и едва си поемаше въздух. Бе принудена да се върне в клуба. Влезе и видя, че на сепарето й се бяха настанили два блондинки.
- Махайте се от тук! - те се направиха, че я игнорират. Лазеха й по нервите. Не стига, че току що я обраха, но тези двете не разбираха от дума. - Мисля, че онзи там... - посочи към Натаниел- ви гледаше. Но явно вече си е намерил друга. Може би е изгубил интереса. - въздъхна,а те се спогледаха. Бяха толкова стойностни колкото онази с червената рокля. Те тръгнаха на там, а Кат си седнах на сепарето, което по-рано си бе заела. Сега как щеше да се прибере? Трябваше да измисли нещо. До като мислеше обаче се забавляваше на това как трите отчаяно се опитваха да го свалят долепяйки тяло в неговото. Кат имаше чувството, че още малко и ще се сбият за него. Нямаше да е лошо. Щеше да стане още по интересно.
Кат взе чантата си и се запъти към изхода. Беше жалко, че бе дошла да се забавлява навън, а сега трябваше да си тръгва. Дори не бе се позабавлявала малко. Излезе от клуба и се огледа. Беше тъмно. Много тъмно. На ъгъла на клуба стояха двама едри мъже с мотоциклетите си. Сложиха каските си и намигнаха перверзно на Кат. След това се чу ръмжащия мотор на мотоциклетите им и почти минаха през нея. Единият грабна чантата й. Докато се осъзнаеше вече бяха далеко. Мамка му! Затича се след тях. Бе доста бърза в предвид това, че бе на токчета. Беше безсмислено колкото издържлива и бърза да беше не можеше да се сравнява с онези двамата. Те бяха на мотоциклети по дяволите! Сърцето й биеше учестено и едва си поемаше въздух. Бе принудена да се върне в клуба. Влезе и видя, че на сепарето й се бяха настанили два блондинки.
- Махайте се от тук! - те се направиха, че я игнорират. Лазеха й по нервите. Не стига, че току що я обраха, но тези двете не разбираха от дума. - Мисля, че онзи там... - посочи към Натаниел- ви гледаше. Но явно вече си е намерил друга. Може би е изгубил интереса. - въздъхна,а те се спогледаха. Бяха толкова стойностни колкото онази с червената рокля. Те тръгнаха на там, а Кат си седнах на сепарето, което по-рано си бе заела. Сега как щеше да се прибере? Трябваше да измисли нещо. До като мислеше обаче се забавляваше на това как трите отчаяно се опитваха да го свалят долепяйки тяло в неговото. Кат имаше чувството, че още малко и ще се сбият за него. Нямаше да е лошо. Щеше да стане още по интересно.
K.A.T.- Curse breaker
- Брой мнения : 83
Join date : 16.02.2014
Re: Night club The Fame
Не можеше да я разбере, просто не до умяваше какво в него не и’ се харесваше? Може би беше единствената , която го беше отбягвала ... изобщо някога. Това някак си привлече интереса му към нея още повече, искаше да я накара да ревнува, защото макар и външно да не го показваше, тя го харесваше, можеше и да е малко, но все пак имаше химия между тях, колкото и Катрин да го криеше, Натаниел знаеше, че е така, знаеше че и тя го знае или поне така си мислеше.
Виждайки отново силуета и’ да се задава откъм входа, доволната усмивка се лепна на лицето му. Дори не слушаше какво му говореше блондинката с която танцуваше, онази с червената рокля, дори не можеше да се съсредоточи в думите и’, погледа му следеше единствено Катрин, обратно до онова сепаре, където вече се бяха настанили две „фльорци”, които тя набързо изгони. Чудно защо обаче те двете веднага тръгнаха към Натаниел, защо ли не се учудваше, че Кат щеше да направи нещо подобно като да ги прати при него. Но не, на него определено в момента не му беше до „леки” жени или до такива, които даваха вид на „леки” жени, а трите момичета които се струпаха около него приличаха именно на такива. Нищо чудно да го вземат за някакъв сводник, с толкова оскъдно и курвенски облечени, прекалили с грима момичета около него, не че го интересуваше какво щяха да си помислят другите или пък се интересуваше от полицията, за същества като него такива работи бяха незначителни, кой по дяволите можеше да осъди „дете на злото” ? По – скоро Натаниел щеше да убие всички в клуба от колкото да се остави да бъде хванат.
И знаете ли още една добра черта на това да си „дете на злото”? Имаш дарби – дарби като телекинеза, телепатия, транспортация и онези дарби, които му помагаха да печели духовете на „страната на злото”. Естествено прочитайки мислите на Катрин той можеше да се телепортира и да вземе чантата и’ от крадеца, можеше да го убие по най – бруталния начин за дето бе дръзнал дори да си помисли да открадне чантата и’. Можеше да изкорми червата му и да го удуши с тях, нещо което винаги е искал да направи, но никога не можеше тъй като винаги имаше някой с него, който го спираше от прекалените бруталистики. Но сега нямаше никой, нямаше кой да го спре и той все пак не искаше, защото честно казано крадецът го бе поставил или поне щеше да го постави в светлината на „герой”, не това беше прекалено лигаво, по – скоро този, който щеше да помогне на Кат, което си беше все същото.
Избута грубо трите момичета около него, не можеше да бъде внимателен, не беше в такова настроение просто. Отново доближи сепарето на госпожица Тес, отново настанявайки се пред нея.
- Не ме интересува какво ще кажеш Катрин, трябва ти превоз, няма да те оставя сама тук. Ставай, ще те закарам до вас. –в гласа му се долавяше настойчивост, нямаше да приеме „не” за отговор и дори мислеше да я вдигне и да я понесе към колата си на сила, ако не приемеше помощта му. – Поне веднъж не бъди инат, загърби гордостта си за секунда и ми позволи да ти помогна. – допълни към казаното до момента.
Виждайки отново силуета и’ да се задава откъм входа, доволната усмивка се лепна на лицето му. Дори не слушаше какво му говореше блондинката с която танцуваше, онази с червената рокля, дори не можеше да се съсредоточи в думите и’, погледа му следеше единствено Катрин, обратно до онова сепаре, където вече се бяха настанили две „фльорци”, които тя набързо изгони. Чудно защо обаче те двете веднага тръгнаха към Натаниел, защо ли не се учудваше, че Кат щеше да направи нещо подобно като да ги прати при него. Но не, на него определено в момента не му беше до „леки” жени или до такива, които даваха вид на „леки” жени, а трите момичета които се струпаха около него приличаха именно на такива. Нищо чудно да го вземат за някакъв сводник, с толкова оскъдно и курвенски облечени, прекалили с грима момичета около него, не че го интересуваше какво щяха да си помислят другите или пък се интересуваше от полицията, за същества като него такива работи бяха незначителни, кой по дяволите можеше да осъди „дете на злото” ? По – скоро Натаниел щеше да убие всички в клуба от колкото да се остави да бъде хванат.
И знаете ли още една добра черта на това да си „дете на злото”? Имаш дарби – дарби като телекинеза, телепатия, транспортация и онези дарби, които му помагаха да печели духовете на „страната на злото”. Естествено прочитайки мислите на Катрин той можеше да се телепортира и да вземе чантата и’ от крадеца, можеше да го убие по най – бруталния начин за дето бе дръзнал дори да си помисли да открадне чантата и’. Можеше да изкорми червата му и да го удуши с тях, нещо което винаги е искал да направи, но никога не можеше тъй като винаги имаше някой с него, който го спираше от прекалените бруталистики. Но сега нямаше никой, нямаше кой да го спре и той все пак не искаше, защото честно казано крадецът го бе поставил или поне щеше да го постави в светлината на „герой”, не това беше прекалено лигаво, по – скоро този, който щеше да помогне на Кат, което си беше все същото.
Избута грубо трите момичета около него, не можеше да бъде внимателен, не беше в такова настроение просто. Отново доближи сепарето на госпожица Тес, отново настанявайки се пред нея.
- Не ме интересува какво ще кажеш Катрин, трябва ти превоз, няма да те оставя сама тук. Ставай, ще те закарам до вас. –в гласа му се долавяше настойчивост, нямаше да приеме „не” за отговор и дори мислеше да я вдигне и да я понесе към колата си на сила, ако не приемеше помощта му. – Поне веднъж не бъди инат, загърби гордостта си за секунда и ми позволи да ти помогна. – допълни към казаното до момента.
.Nathaniel.- Child of evil
- Брой мнения : 144
Join date : 15.02.2014
Re: Night club The Fame
Идеше й да му се изсмее в лицето. Смяташе ли, че ще го слуша като някое кротко котенце. Щом казваше, че й трябва превоз тя непременно щеше да си го набави и щом предлагаше своите услуги значи тя щеше да се възползва. Усмихна му се. Знаеше какво да прави. Изправи се и се доближи на милиметри до него. На лицето й се изписа невинна усмивка, а след това долепи устни до неговите. Бавно и нежно пребърка джобовете му. Занимаваше го с целувките си и допря тяло до неговото. И воала. Откри ключовете му. Рязко се отдръпна на крачка разстояние от него и се усмихна злобно.
- Задължена съм ти за превоза, който ми предлагаш и смятам да го приема с удоволствие. - усмихна се още по-широко. Едва ли мислеше сериозно, че тя нямаше план за прибиране. Тя винаги имаше резервен план и то не един. Никога не можеш да хванеш Катрин неподготвена. Обичаше да си играе с мъжете. Това бе любимото й занимание. Даваше им малко и ги караше да горят от желание за повече, но така и не получаваха. Определено не можеше да се каже, че Кат е лесна. Даже напротив. Можеше да е манипулативна, интригантка, даже злобна, но лесна не се вместваше в характеризирането й. Винаги получаваше това, което иска в замяна на няколко целувки или дори поглед. Това й харесваше толкова много. Как някой мъже слизаха в краката им. Как ги моделираше като разтопено желязо. Само трябваше да се излее във формата в която искаш и то се подчинява.
- Хайде, миличък, връщай се при онези трите защото те чакат. Не се тревожи за мен. С твоята кола ще си прекарам страхотно. - усмивката й стана още по-злобна и казваше всичко с подигравателен тон. Колко й харесваше да го дразни.Трите момичета му помахах с предизвикателни усмивки. Как може някой да падне толкова ниско? Кат не ги разбираше. Вероятно чакаха някой да дойде и да поведе парада. Това бе абсурдно. Поне за брюнетката. Тя винаги водеше парада. Мъжете се влачеха след нея и се подчиняваха на нейните правила. Вероятно това бе заради характера й. За разлика от онези тя имаше характер, а те яха такива отрепки. Като Натаниел. Подхождаха си. Определено имаха за какво да й завиждат.
- Задължена съм ти за превоза, който ми предлагаш и смятам да го приема с удоволствие. - усмихна се още по-широко. Едва ли мислеше сериозно, че тя нямаше план за прибиране. Тя винаги имаше резервен план и то не един. Никога не можеш да хванеш Катрин неподготвена. Обичаше да си играе с мъжете. Това бе любимото й занимание. Даваше им малко и ги караше да горят от желание за повече, но така и не получаваха. Определено не можеше да се каже, че Кат е лесна. Даже напротив. Можеше да е манипулативна, интригантка, даже злобна, но лесна не се вместваше в характеризирането й. Винаги получаваше това, което иска в замяна на няколко целувки или дори поглед. Това й харесваше толкова много. Как някой мъже слизаха в краката им. Как ги моделираше като разтопено желязо. Само трябваше да се излее във формата в която искаш и то се подчинява.
- Хайде, миличък, връщай се при онези трите защото те чакат. Не се тревожи за мен. С твоята кола ще си прекарам страхотно. - усмивката й стана още по-злобна и казваше всичко с подигравателен тон. Колко й харесваше да го дразни.Трите момичета му помахах с предизвикателни усмивки. Как може някой да падне толкова ниско? Кат не ги разбираше. Вероятно чакаха някой да дойде и да поведе парада. Това бе абсурдно. Поне за брюнетката. Тя винаги водеше парада. Мъжете се влачеха след нея и се подчиняваха на нейните правила. Вероятно това бе заради характера й. За разлика от онези тя имаше характер, а те яха такива отрепки. Като Натаниел. Подхождаха си. Определено имаха за какво да й завиждат.
K.A.T.- Curse breaker
- Брой мнения : 83
Join date : 16.02.2014
Re: Night club The Fame
Краят на седмицата, Петък вечер или по-точно. Началото на уикенда. Любимото на всеки човек, създание и общо взето на всеки пристрастен към „свободния” живот. Е Джон не бе, напълно пристрастен. Можеше да изкара една седмица или две без посещения на подобни заведения. Глупости. Джон сякаш трябваше да седи нон стоп тук. Плюса на вечната младост. Хората често казваха „То омръзва” Е... Очевидно с появата на артрит и на деменция омръзват много неща. Хибрида слезе от колата си и хвърли ключовете на пиколото. Усмихна се и прокара ръка през русата си коса. Може би щеше да излъже ако каже че живота на обвързан му липсва. Всъщност от части нищо от онзи живот не му липсваше. Освен Тя, но Тя бе „решила” така, съответно и той „решаваше” в този момент. И решаваше да го дава лежерно и без да си дава зор в подобни обтегнати взаимоотношения. За това и започваше на чисто. Нови места, нови контакти. Нов живот. Без спомени.
Дейл влезе в клуба, а силният бас на музиката усещаше дори в гърдите си. Телата на хората се отъркваха едно в друго, сервитьорките се движеха между сепаретата,а неговата главна цел- барът, бе точно срещу него.
Джон си за проправи път между танцуващите, очите му обхождаха помещението търсейки лице, което да грабне интереса му и всъщност му се стори че намери такова, но мигащите светлини не му позволяваха да се увери със сигурност в това. Блондинът поклати глава и продължи към целта си, а когато стигна до нея плесна с ръце и погледна червенокосата барманка.
-В добро настроение си.- засмя се момичето. Познаваше я от доста време. Може би година или две. Тя работеше основно в подобни клубове, като изчезваше за месец или два. Джон никога не се бе застоявал много около нея, за да е на ясно коя е, каква е или нещо подобно. Просто не бе негов тип жена. Той сви рамене и се пресегна зад бара, взе бутилка скоч и я отвори.
-Петък е.- уточни и отпи една голяма глътка от кехлибарената течност. Вкусът опари гърлото му и той стисна очи. Сбръчи нос и остави бутилката на плота. Червенокосото момиче го гледаше с усмивка.
-И какво като е Петък? За теб всеки ден е Петък.- отбеляза тя, а той се засмя.
-Да! Но днес е Петък и за всички останали. Като напримеер заа...- той се огледа и погледа му попадна на онова момиче, което бе видял още в началото. Тази, която някак си му бе грабнала интереса.
-Като нея.- посочи я и погледна към една от сервитьорките. Направи й знак да се приближи и посочи отново към тъмнокоската.
-Момичето с тъмната коса, едно питие от мен.- усмихна се и отпи отново от бутилката си.
-Пиеш толкова много, а никога не те хваща- чу думите на барманката, като на заден план. Поклати глава и избарабани с пръсти по плота.
-Години опит.
-Да не си на сто?
-Има нещо такова.- той сви рамене и се обърна към момичето чакайки реакцията й.
Дейл влезе в клуба, а силният бас на музиката усещаше дори в гърдите си. Телата на хората се отъркваха едно в друго, сервитьорките се движеха между сепаретата,а неговата главна цел- барът, бе точно срещу него.
Джон си за проправи път между танцуващите, очите му обхождаха помещението търсейки лице, което да грабне интереса му и всъщност му се стори че намери такова, но мигащите светлини не му позволяваха да се увери със сигурност в това. Блондинът поклати глава и продължи към целта си, а когато стигна до нея плесна с ръце и погледна червенокосата барманка.
-В добро настроение си.- засмя се момичето. Познаваше я от доста време. Може би година или две. Тя работеше основно в подобни клубове, като изчезваше за месец или два. Джон никога не се бе застоявал много около нея, за да е на ясно коя е, каква е или нещо подобно. Просто не бе негов тип жена. Той сви рамене и се пресегна зад бара, взе бутилка скоч и я отвори.
-Петък е.- уточни и отпи една голяма глътка от кехлибарената течност. Вкусът опари гърлото му и той стисна очи. Сбръчи нос и остави бутилката на плота. Червенокосото момиче го гледаше с усмивка.
-И какво като е Петък? За теб всеки ден е Петък.- отбеляза тя, а той се засмя.
-Да! Но днес е Петък и за всички останали. Като напримеер заа...- той се огледа и погледа му попадна на онова момиче, което бе видял още в началото. Тази, която някак си му бе грабнала интереса.
-Като нея.- посочи я и погледна към една от сервитьорките. Направи й знак да се приближи и посочи отново към тъмнокоската.
-Момичето с тъмната коса, едно питие от мен.- усмихна се и отпи отново от бутилката си.
-Пиеш толкова много, а никога не те хваща- чу думите на барманката, като на заден план. Поклати глава и избарабани с пръсти по плота.
-Години опит.
-Да не си на сто?
-Има нещо такова.- той сви рамене и се обърна към момичето чакайки реакцията й.
John.- Other creatures
- Брой мнения : 40
Join date : 13.03.2014
Re: Night club The Fame
Още един ден по тези шибани заведения. На Абадон взе да ‘и писва това ходене насам натам всеки ден по най различни клубове, но все някой трябваше да свърши тази работа. Е, имаше си нейните слуги, които си вършеха работата, но от няколко седмици –от както скъса с Джон- ходи по тези клубове за да разбива нечии сърца, както нейното беше разбито. Единствената връзка, която е имала някакво значение за Абадон. Въпреки ,че си имаше своите минуси и плюсове. Джон я обичаше ,но брюнетката не можеше да го лъже повече. Хибрида обичаше Александра, а не Абадон. Алекс беше името, което Дявола си бе измислила ,когато го бе срещнала и от тогава се преструва на смъртна. Отначало не мислеше, че нещата ще се задълбочат толкова, но.... Е, понякога и Дяволо се влюбва.
Вече беше почти готова. Само ‘и оставаше да се облече ‘и да тръгне. Отвори гардероба си. Имаше безумно много дрехи. Би трябвало да се очаква от някой безсмъртен, нали? Избра си една къса кърваво червена рокля. Беше съвсем семпла и без каквито и да било панделки и джуфки насам натам. Ръкавите бяха плътно прилепнали по ръцете ‘и и стигаха до лактите, а раменете ‘и бяха голи. Роклята беше плътно по тялото до бедрата ‘и. Сложи едни черни платформи и се учуди, как по дяволите нормалните момичета ги носят. Причиняваха ‘и лека болка докато ги носеше, но Абадон беше изтърпяла много повече болка през целия си дълголетен живот ,така че това за нормалните можеше да се приеме, като адска болка. Както и да е изглеждаше доста добре ,като цяло. Даже можеше да се каже ,че изглежда ,като богиня въпреки ,че се бе облякла, като някаква курва. Все някоя изгубена душа щеше да падне в капана.
Взе си ключовете и тръгна към заведението. Тази нощ беше наред „The Fame”. Беше хубав клуб, беше го посещавала един или два пъти докато ходеше с….както и да е. Трябваше да спре да мисли за Джон. Това ‘и разваляше настроението –въпреки,че не беше в най-доброто-. Всеки път ,когато си помислеше за него ,коремът започваше да 'и се преобръща. Не спираше да се пита дали трябваше да скъсат или да му каже истината. Не, каза си. Ако му беше казала истината пак щяха да се разделят. Едва ли щеше да му пречи това ,че е самият Дявол, тъй като той самият беше свръхестествено. Щеше да го заболи това, че го беше лъгала през цялото време. Тя самата нямаше да си просто ако беше на неговото място пък камоли той няма да 'и прости. Забрави го, наложи си и си взе дълбоко въздух и потегли към клуба. Не след дълго вече беше пред входа. Слезе и хвърли ключовете си на пиколото. Разшири очите си, а устата му след малко щеше да докосне земята. Сигурно се дължеше на това ,че Абадон беше сигурно най-красивата в целия град -ха-ха, град ли? По скоро свят – или не можеше да повярва, че такова хубаво момиче ще е само. Е, на брюнетката не ‘и пукаше, какво мислят останалите така че само го погледна надменно и влезе в клуба. Трябваше да минат няколко секунди докато се приобщи към обстановката и да си наложи маската ала забавлявам-се. Започна да танцува и няколко мъже се наредиха около нея, като се опитваха да започнат някакъв разговор, но тя въобще не ги отразяваше. Един сервитьор се появи по едно време с питие на подноса.
- За вас е. – подаде го и се изгуби някъде в тълпата. По принцип въобще не ги отразяваше, когато някой я черпеше просто продължаваше да си танцува, но сега 'и беше скучно и трябваше някой да ‘и убие времето. Обърна се и започна да се оглежда и накрая погледа и попадна на бара. Маската се изпари. Лицето ‘и замръзна. Гледаше го право в очите. Не,не,не,не... Моля те, не си ти. Не трябва да си ти. Нека е някой друг, моля те. Но не той стоеше на бара от плът и кръв. Дали трябваше да отиде при него или да продължи с танците. След няколко секунди размисъл реши, че трябва да отиде. Първо щеше да е доста неучтиво от нейна страна. Все пак с този човек са спали заедно и са се обичали. Е, тя все още го обичаше, но това беше друг въпрос. И второ щеше да изглежда слаба. А кой искаше да изглежда слаб пред бившия си? Никой. Тръгна към него. Не спираше да мисли ,какво ще му каже. Не може да повярвате, а? Великата Абадон победена от любовта. Мамка му.
- Здравей – трябваше да вика, защото музиката беше твърде силна. Усмихна му се и седна на стола до него. – Благодаря за питието.
Вече беше почти готова. Само ‘и оставаше да се облече ‘и да тръгне. Отвори гардероба си. Имаше безумно много дрехи. Би трябвало да се очаква от някой безсмъртен, нали? Избра си една къса кърваво червена рокля. Беше съвсем семпла и без каквито и да било панделки и джуфки насам натам. Ръкавите бяха плътно прилепнали по ръцете ‘и и стигаха до лактите, а раменете ‘и бяха голи. Роклята беше плътно по тялото до бедрата ‘и. Сложи едни черни платформи и се учуди, как по дяволите нормалните момичета ги носят. Причиняваха ‘и лека болка докато ги носеше, но Абадон беше изтърпяла много повече болка през целия си дълголетен живот ,така че това за нормалните можеше да се приеме, като адска болка. Както и да е изглеждаше доста добре ,като цяло. Даже можеше да се каже ,че изглежда ,като богиня въпреки ,че се бе облякла, като някаква курва. Все някоя изгубена душа щеше да падне в капана.
Взе си ключовете и тръгна към заведението. Тази нощ беше наред „The Fame”. Беше хубав клуб, беше го посещавала един или два пъти докато ходеше с….както и да е. Трябваше да спре да мисли за Джон. Това ‘и разваляше настроението –въпреки,че не беше в най-доброто-. Всеки път ,когато си помислеше за него ,коремът започваше да 'и се преобръща. Не спираше да се пита дали трябваше да скъсат или да му каже истината. Не, каза си. Ако му беше казала истината пак щяха да се разделят. Едва ли щеше да му пречи това ,че е самият Дявол, тъй като той самият беше свръхестествено. Щеше да го заболи това, че го беше лъгала през цялото време. Тя самата нямаше да си просто ако беше на неговото място пък камоли той няма да 'и прости. Забрави го, наложи си и си взе дълбоко въздух и потегли към клуба. Не след дълго вече беше пред входа. Слезе и хвърли ключовете си на пиколото. Разшири очите си, а устата му след малко щеше да докосне земята. Сигурно се дължеше на това ,че Абадон беше сигурно най-красивата в целия град -ха-ха, град ли? По скоро свят – или не можеше да повярва, че такова хубаво момиче ще е само. Е, на брюнетката не ‘и пукаше, какво мислят останалите така че само го погледна надменно и влезе в клуба. Трябваше да минат няколко секунди докато се приобщи към обстановката и да си наложи маската ала забавлявам-се. Започна да танцува и няколко мъже се наредиха около нея, като се опитваха да започнат някакъв разговор, но тя въобще не ги отразяваше. Един сервитьор се появи по едно време с питие на подноса.
- За вас е. – подаде го и се изгуби някъде в тълпата. По принцип въобще не ги отразяваше, когато някой я черпеше просто продължаваше да си танцува, но сега 'и беше скучно и трябваше някой да ‘и убие времето. Обърна се и започна да се оглежда и накрая погледа и попадна на бара. Маската се изпари. Лицето ‘и замръзна. Гледаше го право в очите. Не,не,не,не... Моля те, не си ти. Не трябва да си ти. Нека е някой друг, моля те. Но не той стоеше на бара от плът и кръв. Дали трябваше да отиде при него или да продължи с танците. След няколко секунди размисъл реши, че трябва да отиде. Първо щеше да е доста неучтиво от нейна страна. Все пак с този човек са спали заедно и са се обичали. Е, тя все още го обичаше, но това беше друг въпрос. И второ щеше да изглежда слаба. А кой искаше да изглежда слаб пред бившия си? Никой. Тръгна към него. Не спираше да мисли ,какво ще му каже. Не може да повярвате, а? Великата Абадон победена от любовта. Мамка му.
- Здравей – трябваше да вика, защото музиката беше твърде силна. Усмихна му се и седна на стола до него. – Благодаря за питието.
.Abadon- The face of evil;
- Брой мнения : 129
Join date : 15.02.2014
Age : 26
Re: Night club The Fame
Всъщност Джон не очакваше това. Наистина. Не очакваше, че ще срещне именно нея или че именно тя ще грабне отново вниманието му. Но как иначе? Нали всички жени с които бе прекарал последните си нощи изглеждаха като нея? Тъмна коса, светли очи. Високи и слаби. Стройни. С една дума- съвършени. Само дето не можеха да стигнат до това ниво. Неприятния опит с бивши. А и в неговия „кратък” живот сякаш нямаше достатъчно от тях. Дейл отвърна поглед от Александра и погледна към бутилката пред него.
-Блед си.- гласът на барманката отново успя да го отрезви някак си и той поклати глава.
-Явно си личи.-засмя се,а усмивката му бе всичко друго но не и истинска, но и някак си не можеше да докара истинска в случая. Желанието му да се измъкне от заведението започваше да се разхожда по кожата и нервите му и определено започваше да го изнервя. Той потърка лицето си и погледна към изхода, но планът му да избяга и да изчезне от тук сякаш никога не бе идвал бе осуетен от нейното идване. Изящно както винаги. Като изключим викането. Джон се усмихна на криво и посочи към себе си.
-На половина върколак. Няма нужда да викаш! Чувам те.- каза го по-високо следвайки нейния пример и отпи отново от бутилката. Господи що за глупост бе казал току що? Тя знаеше какъв е той. Може би и причината, за да се разделят. Той се питаше защо нямаше успех с жените и имаше усещането, че именно факта че не е човек или просто демон ги прогонва. Но Джон нямаше нужда от това. Всъщност той можеше да изгони всички свой познати с нрава си. Защото неговите добри дни бяха рядкост. Щастието му бе,... Относително понятие. Общо взето Дейл бе много, много сложна личност.
Сините му очи се плъзнаха към лицето на бившата му и отново поклати глава.
-Извинявам се за питието... Не го направих умишлено. –сви рамене и отново отпи от скоча. Чувстваше се неловко. Нямаше да прави сцени, за това че са се разделили, нямаше да го споменава. Всъщност може би трябваше да се държи сякаш между тях, никога не е имало нищо и са само приятели? Вероятно щеше да е най-разумната му постъпка.
-Е... Как си? Не очаквах да те видя тук.- засмя се и започна да потропва с крак в такт с музиката. Хаус траковете просто можеха да накарат човек да се влюби в тях или по-лошо да извикат желанието му за танци, дивеене и в неговия случай може би нещо по-лошо. Наркотици например? Да. Не, че само хаус трака бе виновен за това му желание. Просто искаше в момента да се направи на нищо подобно, за да не му е толкова трудно дишането, за да забрани на сърцето си да бие или да мисли. Около нея не трябваше да мисли. Тя го объркваше и той правеше глупости заради нея. Както и в случая.
-Блед си.- гласът на барманката отново успя да го отрезви някак си и той поклати глава.
-Явно си личи.-засмя се,а усмивката му бе всичко друго но не и истинска, но и някак си не можеше да докара истинска в случая. Желанието му да се измъкне от заведението започваше да се разхожда по кожата и нервите му и определено започваше да го изнервя. Той потърка лицето си и погледна към изхода, но планът му да избяга и да изчезне от тук сякаш никога не бе идвал бе осуетен от нейното идване. Изящно както винаги. Като изключим викането. Джон се усмихна на криво и посочи към себе си.
-На половина върколак. Няма нужда да викаш! Чувам те.- каза го по-високо следвайки нейния пример и отпи отново от бутилката. Господи що за глупост бе казал току що? Тя знаеше какъв е той. Може би и причината, за да се разделят. Той се питаше защо нямаше успех с жените и имаше усещането, че именно факта че не е човек или просто демон ги прогонва. Но Джон нямаше нужда от това. Всъщност той можеше да изгони всички свой познати с нрава си. Защото неговите добри дни бяха рядкост. Щастието му бе,... Относително понятие. Общо взето Дейл бе много, много сложна личност.
Сините му очи се плъзнаха към лицето на бившата му и отново поклати глава.
-Извинявам се за питието... Не го направих умишлено. –сви рамене и отново отпи от скоча. Чувстваше се неловко. Нямаше да прави сцени, за това че са се разделили, нямаше да го споменава. Всъщност може би трябваше да се държи сякаш между тях, никога не е имало нищо и са само приятели? Вероятно щеше да е най-разумната му постъпка.
-Е... Как си? Не очаквах да те видя тук.- засмя се и започна да потропва с крак в такт с музиката. Хаус траковете просто можеха да накарат човек да се влюби в тях или по-лошо да извикат желанието му за танци, дивеене и в неговия случай може би нещо по-лошо. Наркотици например? Да. Не, че само хаус трака бе виновен за това му желание. Просто искаше в момента да се направи на нищо подобно, за да не му е толкова трудно дишането, за да забрани на сърцето си да бие или да мисли. Около нея не трябваше да мисли. Тя го объркваше и той правеше глупости заради нея. Както и в случая.
John.- Other creatures
- Брой мнения : 40
Join date : 13.03.2014
Re: Night club The Fame
Неловко? Да. Отегчително? Малко. Сякаш не беше Абадон, а някоя пикла ,която се разтапяше като лед ,когато го погледнеше в тези красиви сини очи. Ъх, вие сте разделени не трябва да се държиш така, напомняше си на всеки пет секунди. Наистина беше тъпо от нейна страна да вика, като знае ,че той има свръх слух, но какво да прави забравяше всичко ,когато го погледнеше.
- Няма проблем. – усмихна се някак сковано и отпи огромна глътка от питието си даже не остана нито капка в чашата ‘и. – Още едно от неговото. – каза на барманката. Явно беше намислила да се напива. Какъв избор имаше? Нямаше да остане трезвена и да се скапва. По-добре щеше да е ако е пияна и върши глупости, който нямаше да помни на другата сутрин, но за да не помнеше трябваше да изпие доста и като казвам доста значи поне три четири литра алкохол. Все пак имаше голям стаж с алкохола. Даже ако се намереше и някой дилър в клуба щеше да е още по добре, поне нямаше да се чувства зле. Не след дълго барманката дойде и ‘и поднесе скоча. Тръгна ,но Абадон я спря и ‘и подаде празна чаша в ,което току що имаше алкохол. Да, бърза е. – Още едно слънчице и в по-голяма чаша. – намигна ‘и, а тя само я изгледа странно.
Погледна устните му и прехапа леко своята долна. Ах, тези устни, колко милиарди пъти ги беше целувала и хапала. В момента изгаряше от желание да го направи отново. Даже в главата ‘и се въртяха и други неща ,които да му направи. Но те вече не бяха заедно и не можеше да си го позволи, тъй като тя самата беше поискала така да се случи между тях двамата. Можеше веднага да го целуне ако искаше, а тя искаше, но не знаеше той как ще реагира ,а и щеше да е някак тъпо от нейна страна. Щяха да започнат старата песен на ново, а тя не искаше това. Искаше да живеят заедно без лъжи и да се обичат, но това нямаше как да стане.
Попита я как е. Как да е, когато нейният любим седеше пред нея ,а тя дори не можеше да го целуне. Мамка му, каза си и се нахвърли върху него. Това не беше на добре, но тя вече не мислеше с ума си. Започна да търси устните му и най-накрая ги откри. Прокара езика си в тях и започна да си играе бурно с неговия.
- Няма проблем. – усмихна се някак сковано и отпи огромна глътка от питието си даже не остана нито капка в чашата ‘и. – Още едно от неговото. – каза на барманката. Явно беше намислила да се напива. Какъв избор имаше? Нямаше да остане трезвена и да се скапва. По-добре щеше да е ако е пияна и върши глупости, който нямаше да помни на другата сутрин, но за да не помнеше трябваше да изпие доста и като казвам доста значи поне три четири литра алкохол. Все пак имаше голям стаж с алкохола. Даже ако се намереше и някой дилър в клуба щеше да е още по добре, поне нямаше да се чувства зле. Не след дълго барманката дойде и ‘и поднесе скоча. Тръгна ,но Абадон я спря и ‘и подаде празна чаша в ,което току що имаше алкохол. Да, бърза е. – Още едно слънчице и в по-голяма чаша. – намигна ‘и, а тя само я изгледа странно.
Погледна устните му и прехапа леко своята долна. Ах, тези устни, колко милиарди пъти ги беше целувала и хапала. В момента изгаряше от желание да го направи отново. Даже в главата ‘и се въртяха и други неща ,които да му направи. Но те вече не бяха заедно и не можеше да си го позволи, тъй като тя самата беше поискала така да се случи между тях двамата. Можеше веднага да го целуне ако искаше, а тя искаше, но не знаеше той как ще реагира ,а и щеше да е някак тъпо от нейна страна. Щяха да започнат старата песен на ново, а тя не искаше това. Искаше да живеят заедно без лъжи и да се обичат, но това нямаше как да стане.
Попита я как е. Как да е, когато нейният любим седеше пред нея ,а тя дори не можеше да го целуне. Мамка му, каза си и се нахвърли върху него. Това не беше на добре, но тя вече не мислеше с ума си. Започна да търси устните му и най-накрая ги откри. Прокара езика си в тях и започна да си играе бурно с неговия.
.Abadon- The face of evil;
- Брой мнения : 129
Join date : 15.02.2014
Age : 26
Re: Night club The Fame
По принцип Джон бе свикнал с гледката на Александра. Или по-точно с пиеща Александра. Не като в случая, но пък не беше Бог знае какво? Нали? Тя само се опитваше очевидно да се напие. Досадното усещане, че присъствието му е виновно за това плъзна по гърба му и той започна да се изнервя още повече. Отпи от бутилката си и се огледа. Все някакъв изход... Например да отиде до тоалетната и да се измъкне от задния изход? Или просто да се шмугне в някое сепаре и да остане там, докато всичко утихне или просто Александра се напие? Но да я остави пияна тук? Той се огледа и погледа му спря на няколкото момчета които наблюдаваха точно неговата... Какво? Щеше да си помисли „приятелка”. Не тя не беше такава. НО това не му пречеше да се изнервя и дразни. Да ревнува. Той присви очи и беше готов просто да отиде и да ги убие. Да им махне главите и да ги набучи на някоя и друга бутилка? Защо не?
Той се обърна към нея и това, което се случи бе неочаквано и някак си не бе.... Планувано. Всъщност той наистина искаше да е в добри приятелски отношения с нея. Да не намесват старите си контакти в срещите си от тук на татък. Но устните й докосващи се до неговите не му позволяваха да води такава политика. Ръцете му се увиха около талията й и той я притисна към себе си. Всъщност буквално я придърпа в скута си и въпреки че се намираше в пълно заведение, не можеше да я пусне. Що за глупост? Те бяха заедно от едва няколко мига. Не от... Цял живот? Е имаха доста богата история един с друг, така че. Той отдели устни от нейните. Дишаше тежко и лицето му бе зачервено.
Дейл поклати глава и се загледа в очите й.
-Алекс....- дори не знаеше какво може да й каже в такъв случай. Просто замълча и неловко сложи едната си ръка върху бедрото й. Палецът му галеше кожата й и той се подсмихна.
-Зарежи. Просто да се правим, че нищо не е станало.- сви рамене и въпреки че бе убеден че това просто няма как да го направи се усмихна широко и погледна към дансинга. Но въпреки че там бе пълно с момичета с едва покрити тела той не можеше да си я избия от главата. Как се бе случило това?! Как бяха стигнали до тук? Дейл прочисти гърлото си и кимна към дансинга.
-Хайде, да танцуваме. –слезе от стола си заедно с нея на ръце, пусна я да стъпи на земята и улови дланта й. Не преплете пръсти с нейните, просто я дръпна внимателно към центъра на клуба.
Той се обърна към нея и това, което се случи бе неочаквано и някак си не бе.... Планувано. Всъщност той наистина искаше да е в добри приятелски отношения с нея. Да не намесват старите си контакти в срещите си от тук на татък. Но устните й докосващи се до неговите не му позволяваха да води такава политика. Ръцете му се увиха около талията й и той я притисна към себе си. Всъщност буквално я придърпа в скута си и въпреки че се намираше в пълно заведение, не можеше да я пусне. Що за глупост? Те бяха заедно от едва няколко мига. Не от... Цял живот? Е имаха доста богата история един с друг, така че. Той отдели устни от нейните. Дишаше тежко и лицето му бе зачервено.
Дейл поклати глава и се загледа в очите й.
-Алекс....- дори не знаеше какво може да й каже в такъв случай. Просто замълча и неловко сложи едната си ръка върху бедрото й. Палецът му галеше кожата й и той се подсмихна.
-Зарежи. Просто да се правим, че нищо не е станало.- сви рамене и въпреки че бе убеден че това просто няма как да го направи се усмихна широко и погледна към дансинга. Но въпреки че там бе пълно с момичета с едва покрити тела той не можеше да си я избия от главата. Как се бе случило това?! Как бяха стигнали до тук? Дейл прочисти гърлото си и кимна към дансинга.
-Хайде, да танцуваме. –слезе от стола си заедно с нея на ръце, пусна я да стъпи на земята и улови дланта й. Не преплете пръсти с нейните, просто я дръпна внимателно към центъра на клуба.
John.- Other creatures
- Брой мнения : 40
Join date : 13.03.2014
Re: Night club The Fame
Какво за бога правеше? Това не беше тя ,а някой друг. Не можеше да е тя. Някой я беше обладала. Да това e. Трябваше да е това. Защо винаги трябваше да усложнява нещата? Но кой можеше да я съди Джон беше толкова красив и възбуждащ. Ъгх, мамка му целувката все повече се задълбочаваше. Обви ръцете си около нея и я придърпа максимално близо до нея. Беше готова за него. Не ‘и пукаше дали ще го направят тук пред всички хора. Най-много да ги затворят в участъка,защото са правили секс на обществено място ,но и там щяха да го направят. Даже беше много по възбуждащо за Абадон да го направят в някоя студена килия и тя самата не знаеше, защото може би, защото всички други затворници щяха да ги гледат и щяха да бъдат, като живо порно.
Той спря ,а брюнетката даже и не разбра. Беше ,като пияна или надрусана. Трябваше да минат няколко секунди докато разбере ,че той се е отдръпнал. Дишането и пулса ‘и бяха ускорени и тя го гледаше право в очите. Абадон само кимаше в знак ,че е разбрала, но абсолютно нищо не разбираше. Всичко и минаваше през едното ухо и излизаше през другото, но една дума започна да жужи из мозъка ‘и ,като някаква нахална шибана муха – зарежи. Зарежи, заежи... Какво трябваше да зареже за Бога? Обичаше го и го искаше сега и щеше да го има. Винаги получаваше това ,което иска. Свали я от скута му и я задърпа към дансинга, но тя остана на мястото си и не помръдна.
- Чакай малко. – каза и се обърна. Питието и вече беше на бара нямаше да позволи някой да го вземе и да го изпие ,така че тя го изпи на един дъх ,а течността прогори гърлото ‘и и тя сбръчка нос. – Хайде. – усмихна се и отиде на дансинга. Държеше се сякаш нищо не се бе случило. Нали той така искаше. Е, добре щеше да играе. Започна да танцува в тон с музиката и русокосия се присъедини към нея. Зарежи, зарежи... Усмивката, която беше залепила на лицето си вече нямаше помен от нея. Сега стоеше с гневен поглед към Джон и го гледаше право в очите.
- Зарежи ли? – каза тихо и със свръх скорост го завлече в тоалетните. Хвърли го в отсрещната стена и той се свлече на пода ,като остави огромна дупка в нея. Добре ,че нямаше никой в тоалетните та да не вижда сирите на Абадон. – Да зарежа какво? – тонът и беше толкова строг и внушителен пълен с ярост, която само Дявола може да има. Сигурно дори и най-смелото същество на земята би настръхнало, когато го чуе. Разби му главата в една от мивките и тя се счупи ,а от нея започна да шурти вода. – Да зарежи всичко ,което сме преживяли ли? – не отговори – Казвай! – извика и го захвърли към другата стена. Вече от блузата ,която си бе облякъл нямаше и помен, а от главата му течеше кръв. Абадон го гледаше. Беше толкова секси така. Изнерви се на себе си. Защо го обичаше все още? Защо искаше да се чука с него? И естествено нямаше на кой друг да си го изкара освен на него. Озова се пред Джон и му заби един ляв в лицето, а след това го хвана с длани за гърлото и започна да го целува толкова страстно и да забива ноктите си в хибрида, както самият Дявол можеше.
Той спря ,а брюнетката даже и не разбра. Беше ,като пияна или надрусана. Трябваше да минат няколко секунди докато разбере ,че той се е отдръпнал. Дишането и пулса ‘и бяха ускорени и тя го гледаше право в очите. Абадон само кимаше в знак ,че е разбрала, но абсолютно нищо не разбираше. Всичко и минаваше през едното ухо и излизаше през другото, но една дума започна да жужи из мозъка ‘и ,като някаква нахална шибана муха – зарежи. Зарежи, заежи... Какво трябваше да зареже за Бога? Обичаше го и го искаше сега и щеше да го има. Винаги получаваше това ,което иска. Свали я от скута му и я задърпа към дансинга, но тя остана на мястото си и не помръдна.
- Чакай малко. – каза и се обърна. Питието и вече беше на бара нямаше да позволи някой да го вземе и да го изпие ,така че тя го изпи на един дъх ,а течността прогори гърлото ‘и и тя сбръчка нос. – Хайде. – усмихна се и отиде на дансинга. Държеше се сякаш нищо не се бе случило. Нали той така искаше. Е, добре щеше да играе. Започна да танцува в тон с музиката и русокосия се присъедини към нея. Зарежи, зарежи... Усмивката, която беше залепила на лицето си вече нямаше помен от нея. Сега стоеше с гневен поглед към Джон и го гледаше право в очите.
- Зарежи ли? – каза тихо и със свръх скорост го завлече в тоалетните. Хвърли го в отсрещната стена и той се свлече на пода ,като остави огромна дупка в нея. Добре ,че нямаше никой в тоалетните та да не вижда сирите на Абадон. – Да зарежа какво? – тонът и беше толкова строг и внушителен пълен с ярост, която само Дявола може да има. Сигурно дори и най-смелото същество на земята би настръхнало, когато го чуе. Разби му главата в една от мивките и тя се счупи ,а от нея започна да шурти вода. – Да зарежи всичко ,което сме преживяли ли? – не отговори – Казвай! – извика и го захвърли към другата стена. Вече от блузата ,която си бе облякъл нямаше и помен, а от главата му течеше кръв. Абадон го гледаше. Беше толкова секси така. Изнерви се на себе си. Защо го обичаше все още? Защо искаше да се чука с него? И естествено нямаше на кой друг да си го изкара освен на него. Озова се пред Джон и му заби един ляв в лицето, а след това го хвана с длани за гърлото и започна да го целува толкова страстно и да забива ноктите си в хибрида, както самият Дявол можеше.
.Abadon- The face of evil;
- Брой мнения : 129
Join date : 15.02.2014
Age : 26
Re: Night club The Fame
По принцип би казал, че вечерта върви страхотно. И тя наистина вървеше страхотно. Като изключим тази целувка, която бе малък инцидент. Който уви довеждаше до доста по-големи. Дейл дори нямаше възможност да се огледа, когато се озова в тоалетната. И за какво? Проклети правила да не удря жените. Бе живял толкова дълго, че тези глупости не значеха нищо за него. Нямаше да й остава длъжен, нямаше!
Усещаше металния вкус на кръв в устата си. Той се надигна леко, но нейните „атаки” сякаш нямаха край. Защо Александра трябваше да бъде толкова странна? Дяволски странна. В един момент всичко бе наред, а в следващия вече откачаше. Като в случая. А той, наистина повярва че тя може да бъде до него и с него без да се стига до подобни изблици. Защото с нея винаги се стигаше до подобни изблици. Дейл изви глава назад, когато устните й се впиха в неговите, а очите му потъмняха. Споменахме ли, че хибрида не обича да остава длъжен?
За негово щастие не усещаше болка типична за хората. И слава Богу, защото след подобни удари би трябвало да е в болница, но той имаше малкото преимущество на безсмъртието. Озовавайки се зад нея Джон изви ръцете й зад гърба и я притисна към стената. Тънка струя кръв минаваше по лицето му, а тоалетната на скъпия клуб бе съсипана. Не, че това някога ги е интересувало. Кога Александра и Джонатан са мисли ли подобни неща? Никога! Бяха твърде заети с унищожаването си. Дейл вплете пръстите на едната си ръка в косата й и изви главата й назад. Разкри врата й и без да се замисля направи нещо, което не бе правил от много, много отдавна. Захапа я. Зъбите му пробиха плътта й, а вкуса на кръвта й експлодира в устата му. Не искаше да се храни, само да я нарани. Но кой мъж може да нарани тази жена? Точно тази? Само някой луд. Не че Джон не бе от части ненормален. Бивш сводник и наркоман с доста дълго досие и годни прекарани на фронта биейки се и за двете страни. Всъщност погледнато така Александра бе дори нормална в сравнение с него.
Дейл продължаваше да държи ръцете й зад гърба, докато пускаше косата й. Той отдръпна глава от нея, а по устните му се виждаше прясната й кръв. Пускайки я само за един момент я притисна по-плътно към стената и бързо започна да сваля дрехите й. От раните по тялото му нямаше и следа, белезите от ноктите й розовееха на гърдите и раменете му, а устните му се докосваха до кожата й без дори да се осъзнава. В момента бе сляп, глух.. Ням. Не осъзнаващ какво става, какво прави. Всъщност осъзнаваше едно. Бе възбуден и я искаше. И именно това правеше-взимаше я. Ръцете му свалиха бикините й и разкопчавайки дънките си с няколко ловки движения на пръстите Дейл проникна в нея. Усещането го накара почти буквално да извика. Бе тясна, влажна и гореща. Точно каквато е била винаги.
-Мамка му.- простена и хвана отново ръцете й. Дейл се отдръпна от нея съвсем леко и с едно плавно движение отново проникна в сърцевината й. Искаше му се да спре ид а си тръгне. Да й каже че е луда и за това между тях не се е получило. Но нещо в тази жена, нещо тук на това място... Просто не му позволяваше да го направи.
Усещаше металния вкус на кръв в устата си. Той се надигна леко, но нейните „атаки” сякаш нямаха край. Защо Александра трябваше да бъде толкова странна? Дяволски странна. В един момент всичко бе наред, а в следващия вече откачаше. Като в случая. А той, наистина повярва че тя може да бъде до него и с него без да се стига до подобни изблици. Защото с нея винаги се стигаше до подобни изблици. Дейл изви глава назад, когато устните й се впиха в неговите, а очите му потъмняха. Споменахме ли, че хибрида не обича да остава длъжен?
За негово щастие не усещаше болка типична за хората. И слава Богу, защото след подобни удари би трябвало да е в болница, но той имаше малкото преимущество на безсмъртието. Озовавайки се зад нея Джон изви ръцете й зад гърба и я притисна към стената. Тънка струя кръв минаваше по лицето му, а тоалетната на скъпия клуб бе съсипана. Не, че това някога ги е интересувало. Кога Александра и Джонатан са мисли ли подобни неща? Никога! Бяха твърде заети с унищожаването си. Дейл вплете пръстите на едната си ръка в косата й и изви главата й назад. Разкри врата й и без да се замисля направи нещо, което не бе правил от много, много отдавна. Захапа я. Зъбите му пробиха плътта й, а вкуса на кръвта й експлодира в устата му. Не искаше да се храни, само да я нарани. Но кой мъж може да нарани тази жена? Точно тази? Само някой луд. Не че Джон не бе от части ненормален. Бивш сводник и наркоман с доста дълго досие и годни прекарани на фронта биейки се и за двете страни. Всъщност погледнато така Александра бе дори нормална в сравнение с него.
Дейл продължаваше да държи ръцете й зад гърба, докато пускаше косата й. Той отдръпна глава от нея, а по устните му се виждаше прясната й кръв. Пускайки я само за един момент я притисна по-плътно към стената и бързо започна да сваля дрехите й. От раните по тялото му нямаше и следа, белезите от ноктите й розовееха на гърдите и раменете му, а устните му се докосваха до кожата й без дори да се осъзнава. В момента бе сляп, глух.. Ням. Не осъзнаващ какво става, какво прави. Всъщност осъзнаваше едно. Бе възбуден и я искаше. И именно това правеше-взимаше я. Ръцете му свалиха бикините й и разкопчавайки дънките си с няколко ловки движения на пръстите Дейл проникна в нея. Усещането го накара почти буквално да извика. Бе тясна, влажна и гореща. Точно каквато е била винаги.
-Мамка му.- простена и хвана отново ръцете й. Дейл се отдръпна от нея съвсем леко и с едно плавно движение отново проникна в сърцевината й. Искаше му се да спре ид а си тръгне. Да й каже че е луда и за това между тях не се е получило. Но нещо в тази жена, нещо тук на това място... Просто не му позволяваше да го направи.
John.- Other creatures
- Брой мнения : 40
Join date : 13.03.2014
Re: Night club The Fame
Беше адски яростна и адски секси, а като погледнеше Джонатан виждаше в него същото и това я възбуждаше дяволски много. Беше все още замяна от целувката и от ухапването му и от всичко ,което се случваше, но щеше да му го върна и то тъпкано. Никога не оставаше длъжна, както той така и тя, така че сигурно цяла нощ ще се бият и изнасилват въпреки ,че не можеше да се нарече точно изнасилване ,тъй като и двамата го желаха поне до колкото мислеше Абадон.
Стенеше силно ,когато той си вкарваше и изкарваше пениса.
- Мамка му. Шибано копеле...- крещеше и го ругаеше от удоволствие. Причиняваше ‘и лека болка там долу, тъй като му беше доста голям,а тя беше тясна. Харесваше тази болка. Харесваше беше твърде не точно– обожаваше я. Беше цялата влажна. Като се замисли никога не беше толкова възбудена, колкото сега, цялата гореше от възбуда и от злоба. Искаше да направи с него най-възбуждащите и болезнени неща, но той държеше ръцете ‘и. Е, тя можеше да използва и главата си. Удари го с челото си в носа и той залитна назад. Абадон го хвана за гърлото и го издигна във въздуха, разкъса панталоните му, както ‘и роклята ‘и тъй като той ‘и бе махнал само бикините за да може да ‘и го вкара по-бързо. Очите ‘и почерняха нямаше абсолютно някакъв друг цвят освен черно. Истинския Дявол се появи. Хвърли го на земята и започна да го целува ,като все едно устните му бяха вино ,а тя искаше да се напие. Ухапа долната му устна и от нея шурна кръв. Премина надолу по перфектните му мускули хапейки го, като остави на няколко места рани ,който зараснаха веднага, но оставиха петна от кръв. Стигна до пениса му и го вкара целия в устата си. Започна да си движи главата на горе и надолу много бързо, почти не човешки бързо. Заби ноктите си от едната ‘и ръка дълбоко в гърдите му ,като ги движеше много бавно надолу по корема, а с другата ръка се задоволяваше сама, но това въобще не 'и стигаше да потуши огромната и възбуда искаше го в нея и то не както обикновено. На няколко пъти нарочно драскаше мъжеството му с зъби. Искаше го. Искаше го дяволски много.
Стенеше силно ,когато той си вкарваше и изкарваше пениса.
- Мамка му. Шибано копеле...- крещеше и го ругаеше от удоволствие. Причиняваше ‘и лека болка там долу, тъй като му беше доста голям,а тя беше тясна. Харесваше тази болка. Харесваше беше твърде не точно– обожаваше я. Беше цялата влажна. Като се замисли никога не беше толкова възбудена, колкото сега, цялата гореше от възбуда и от злоба. Искаше да направи с него най-възбуждащите и болезнени неща, но той държеше ръцете ‘и. Е, тя можеше да използва и главата си. Удари го с челото си в носа и той залитна назад. Абадон го хвана за гърлото и го издигна във въздуха, разкъса панталоните му, както ‘и роклята ‘и тъй като той ‘и бе махнал само бикините за да може да ‘и го вкара по-бързо. Очите ‘и почерняха нямаше абсолютно някакъв друг цвят освен черно. Истинския Дявол се появи. Хвърли го на земята и започна да го целува ,като все едно устните му бяха вино ,а тя искаше да се напие. Ухапа долната му устна и от нея шурна кръв. Премина надолу по перфектните му мускули хапейки го, като остави на няколко места рани ,който зараснаха веднага, но оставиха петна от кръв. Стигна до пениса му и го вкара целия в устата си. Започна да си движи главата на горе и надолу много бързо, почти не човешки бързо. Заби ноктите си от едната ‘и ръка дълбоко в гърдите му ,като ги движеше много бавно надолу по корема, а с другата ръка се задоволяваше сама, но това въобще не 'и стигаше да потуши огромната и възбуда искаше го в нея и то не както обикновено. На няколко пъти нарочно драскаше мъжеството му с зъби. Искаше го. Искаше го дяволски много.
.Abadon- The face of evil;
- Брой мнения : 129
Join date : 15.02.2014
Age : 26
Similar topics
» Night club 666
» Afterdark night club
» Night club Round
» Strip club 'Glory Hole'
» Night bar Challange
» Afterdark night club
» Night club Round
» Strip club 'Glory Hole'
» Night bar Challange
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
Нед Мар 08, 2015 1:43 pm by Аримана
» I was broken to pieces. You broke me. And then you put the pieces back together. || Zachary. and Beth.
Пон Сеп 22, 2014 10:53 pm by Beth.
» Станете наши приятели;
Сря Авг 20, 2014 6:47 am by Evelyne.
» Търся си другарче за рп
Сря Юни 18, 2014 2:23 pm by Аримана
» Нимфоман или наркоман за предишния?
Пет Май 30, 2014 9:41 pm by Rick Reed
» Склада в края на града
Сря Май 07, 2014 8:02 pm by Marcus Hill.
» Прочитай с дъха си, разглеждай с уста, запомняй с езика, чети ме така.... SPAM VOL 4
Сря Май 07, 2014 6:28 pm by Dianna△
» I believe in the wonder I believe I can touch the flame- Nathaniel and Anabel
Сря Май 07, 2014 5:52 pm by Anabell ♠
» Търся си...
Сря Май 07, 2014 5:09 pm by Marcus Hill.