#421, aidens apartment

by **aiden evans.** Чет Фев 20, 2014 9:21 pm

Spoiler:

by **viviann** Чет Фев 27, 2014 9:19 pm

Уплахата по лицето й си бе тръгнала. Сега беше безизразно, студено. Чудеше се дали Ейдън наистина е толкова глупав, че да я заведе в собствения си дом при такива обстоятелства, или просто все още бе твърде влюбен, за да я остави да умре.
- Да, това и сама го виждам. – отговори студено и обходи с поглед апартамента.
Не беше зле. Точно в негов стил. Усмихна се на глупостта му и бавно закрачи към него. Огледа го, докато се приближаваше. Нямаше как да не забележи разликата между момчето, което й партнираше в изпълняването на всяка откачена идея, минала през ума й, и мъжа, който днес стоеше пред нея. Спря, едва когато тялото й се озова на няколко сантиметра от неговото. Повдигна бавно ръка и прокара нежно показалеца си по дължината на врата му, спирайки на брадичката. Придърпа я към себе си, за да срещне погледа му. Усмихна се и го пусна.
- Идиот… - промърмори, докато взимаше чашата, която Ейдън така старателно пълнеше досега. Пое алкохола на една глътка, без да отделя погледа си от неговия. И изпита онова непоносимо желание да го целуне. Просто да скочи на врата му и да го изпие с целувки. Да, въпреки че никога не си бе помисляла, че между тях би могло да съществува нещо повече от приятелство, тези сини очи често я докарваха до крайности. - Знаеш. – съвсем умишлено го върна на въпроса за чувствата. – И то много добре.
Очакваше всеки момент някой да разбие вратата. И нямаше да се възпротиви. Напротив. Не искаше помощта му. Не и след всичко това. Не искаше да гледа как го убиват пред очите й. И точно това щеше да бъде причината да го направи отново – да го накара да я намрази.

by **aiden evans.** Пет Фев 28, 2014 12:09 pm

Гледаше през прозореца, очаквайки всеки момент да види няколко едри мъжаги да се насочват към входа, търсейки ги. Мислите му вече бяха заети с това да измисли какъв ще бъде следващият им ход, защото съвсем ясно разбираше, че скоро ще ги намерят. Разбираше също, че и решението му изобщо да дойдат в апартамента му не беше от най- рационалните, но вече беше късно. Ако не друго поне можеше да вземе още пари със себе си преди да тръгнат.
Погледът му потъна в този на Вивиан, когато го приближи, а ароматът на парфюма й го обзе за пръв път от толкова много години насам. Ейдън си пое дълбоко дъх, вдишвайки от приятния мирис, който се носеше от кожата й, след което направи няколко ситни крачки, отдалечавайки се от нея. Не отговори на думите й. Вместо това започна да търси нещо в едно от чекмеджетата на близкото бюро. След няколко секундно търсене, държеше в ръцете си излъскан до блясък, от сив метал, пистолет. Получи го заедно с разрешително, когато преди две години с един от приятелите му решиха да си търсят ново хоби. Бяха като малките деца, но с доста опасно хоби. Скоро след това обаче спря да ходи на стрелбището и прибра пистолета. Сега можеше да му потрябва.
- Да, знам- викна изведнъж той сякаш получава пристъп на лудост. В ръцете си държеше пистолета. - Знам, че още изпитвам нещо, да.. Но това няма значение- довърши по- тихо и се взря в кръглите й очи. Вената на врата му беше изпъкнала, пулсът му учестен.
Вивиан все още стоеше до прозореца, той се приближи да нея и погледна нервно отвън. Усещаше топлината на тялото й, докато гледаше. Обърна се взе чашата от ръката й и отново наля до горе. Стоеше на няколко сантиметра разстояние от нея, усещаше топлият й дъх, когато дишаше. Искаше му се да я целуне, но трябваше да устои.

by **viviann** Пет Фев 28, 2014 2:34 pm

Имаше значение. Имаше огромно значение. Много по-лесно би го накарала да си тръгне отново, ако чувствата липсваха. Но сега дори не опита. Знаеше, че няма да я послуша. Знаеше, че всякаква съпротива би била безсмислена. Затова просто стоеше до огромния прозорец, обгърнала с ръце тялото си като малко дете. Стотици сценарии минаваха през главата й. Как му дава ключа за хотелската стая и му казва да бяга, как го уверява, че всичко ще бъде наред. Или как разбиват вратата и ги убиват за не повече от секунда. Бърза смърт – това я устройваше.
- Вероятно така ще бъде най-добре. - започна тихо и впи погледа си в неговия. - Имам предвид... да ни открият. Ще е по-добре за всички, нали? Те ще си получат отмъщението, аз ще си получа заслуженото. А много скоро и ти ще бъдеш спокоен. Ще ме забравиш. И всички ще бъдат щастливи. – бегла усмивка се прокрадна по лицето й.
Повдигна ръка и погали лицето му. Все още не можеше да повярва, че е истина. Не можеше да повярва, че Русокоска е мъртва, че сега животът й е в опасност. Но най-вече не можеше да повярва, че Ейдън бе тук, до нея. И че изпитва чувства, толкова силни, че да не му позволят да я забрави дори след четири години.Проклинаше се, задето е била толкова сляпа. Проклинаше и него, задето не й бе казал. Но разбираше, че вече няма смисъл, и че всичко това вече е в миналото.
- Не знаят. – прошепна, докато ръката й все още галеше лицето му. – Не знаят къде сме. Иначе досега да са ни открили. – сподели предположението си.
И беше сигурна в думите си. Ако наистина бяха приятелите на момичето, то ако знаеха къде са, досега да са ги убили. Познаваше такива като тях. Бяха твърде глупави и импулсивни, за да чакат. Ако решат да направят нещо, правеха го на мига. Особено ще се отнася до техен близък.

by **aiden evans.** Пет Фев 28, 2014 9:45 pm

Не знаеше какво говори, затова Ейдън игнорира думите й и не реагира. Говореше така само, за да го прогони, но вече бе късно. Той нямаше да я остави, не и сега.. не отново; не и след като позвъни точно на него, когато беше в беда. Съвсем скоро сякаш и тя го разбра.
Очите му се затвориха и сякаш облекчена въздишка се изтръгна от гърдите му- облекчен и доволен, че за пръв път от четири години насам, отново можеше да усети допира на нежната й кожа върху себе си. "За пръв, а сигурно и за последен", помисли си, докато отваряше очи и преглътна тежко при мисълта. Изпи с една глътка уискито в чашата, след което се отдръпна от нежната ръка, която го докосваше.
Отпусна се на дивана, вече малко по- спокоен, което личеше по нормализиращият му се пулс, но въпреки това постави пистолета на масата пред себе си. Така, за всеки случай.
- Ще останем тук до сутринта. После ще решим какво ще правим- проговори й той и погледът му проследи красивата й фигура, застанала до големия стъклен прозорец, която на лунната светлина изглеждаше още по великолепна и съблазнителна.
- И не си мисли, че ще те оставя- предупреди я с по- остър тон. Искаше му се да каже още нещо, но думите не излязоха от устата му.
Остана загледан в силуета й като си припомняше годините, които бяха прекарали заедно. Онази част от времето, когато всичко помежду им беше нормално; когато вършеха какви ли не глупости заедно и се забъркваха в куп неприятности. Онова време, преди той да провали всичко, тръгвайки си предал се пред собствените си чувства. "Слабак", изникна в ума му, после бързо се опита да се отърси от спомените и да се съсредоточи върху настоящият момент.

by **viviann** Пет Фев 28, 2014 10:22 pm

Усещайки погледа му върху себе си, се почувства наистина некомфортно. Мразеше да събира погледите, мразеше да я гледат така втренчено. Предпочиташе да стои тихо в някой ъгъл. Да бъде невидима. Твърде много внимание водеше до изгарящия кръвта във вените й гняв. Или до по-ранната случка – убийство. Но за добър стар приятел реши да направи компромис. Въпреки, че я бе наранил. Всъщност му бе простила отдавна. Още когато смяташе, че си е тръгнал, защото я мрази. И не го винеше – тя самата се мразеше. Дори се чудеше как бе позволила на момчето да я опознае толкова добре. Страхуваше се от близостта и умело отблъскваше всеки, който се опита да доближи сърцето й. Но случаят с Ейдън бе веднъж на милион. Може би бе видяла в него себе си, може би е сметнала, че в главата му се въртят твърде щури идеи, за да бъдат изпълнявани само от него. Или просто се е чувствала самотна.
Хвана гърлото на стъклената бутилка, така че да застане между пръстите й, и я взе със себе си. Започна с бавна крачка да се приближава към дивана. Настани се на облегалката му, отново събу обувките си и качи краката си на меките възглавници. Следеше Ейдън като кученце на каишка.
- Защо? Вече го направи веднъж. Взех да свиквам. – заяви тихо и провлачено, докато развиваше капачката. Осъзна какво бе казала току-що, едва когато отпи обилно от прогарящата течност. Повдигна вежди, разочарована от думите си. – Съжалявам. Не исках да… Не знам защо го казах.
Не искаше отново да се връща на темата. Болеше я. И знаеше, че болката на Ейдън е дори по-голяма, точно затова искаше да мълчи. Но не успя. Думите просто се изплъзнаха от устата й. Да, още една от лошите й черти. Подлудява останалите, избухва твърде бързо, наранява, говори без да мисли… Само малка част от нещата, които мразеше у себе си, но така и не успя да промени.

by **aiden evans.** Съб Мар 01, 2014 7:39 am

Трябваше ли да му го припомня? Да бърка в старите му, още не завехнали, рано толкова дълбоко; да му го казва с всяка своя дума; да му го напомня с всеки свой жест? Защото точно така се чувстваше, след като я качи в колата си на онази тясна, усамотена уличка. Трябваше, защото всеки път си спомняше колко хлапашки и глупаво бе постъпил. Защото Вивиан имаше пълното право да му го напомня, защото я бе наранил, а той мълчаливо трябваше да го понася. Нямаше право да й отвръща.
Преглътнал мълчаливо мъжкото си достойнство, той се взираше в очите й, надявайки се в тях да открие прошката, която търсеше. Прошка, за която не смееше да помоли на глас. Но въпреки това, вътре в себе си като пълен идиот, се надяваше тя тайно да му е простила, защото я познаваше добре и дори и да беше така, знаеше че тя никога няма да го признае гласно.
- Защото няма да повторя тази грешка още веднъж, Вивиан- отвърна й с плътният си глас. Извади кутия с цигари от джоба си и в стаята се разнесе неприятен аромат на цигари, който мразеше, но всъщност не можеше да се откаже пушенето. Единствено то можеше да го успокои, поне малко.
- Защо точно на мен?- сините му очи се вгледаха в нейните- След толкова години защо позвъни на мен, а не някой от друг?- гъст облак дим се издигна във въздуха над и между тях.
Самият той все още не можеше да си обясни как толкова бързо се реши и тръгна да й помага. Защото някога, след като я остави, много пъти си беше представял как може би повече никога няма да я види, защото никога няма да намери смелост да я потърси, а от омразата си към него тя ще го забрави. Но всичко от представите му се бе преобърнало преди няколко часа с позвъняването на телефона му.

by **viviann** Съб Мар 01, 2014 6:28 pm

- Не знам. – отговори без да се замисля дори за секунда.
Замълча и впери празния си поглед в капачката на отворената бутилка, която подмяташе между пръстите си. Лъжа. Досега никога не го бе лъгала. Винаги му отговаряше ясно, точно и искрено. Но не и този път. В крайна сметка много добре знаеше отговора. Проблемът бе, че не беше свикнала да се оказва слабия, безпомощния. Беше свикнала да бъде силното момиче; момичето, което винаги се е оправяло само и дори се ядосваше, когато някой й предложи помощ. Човек трябваше наистина да бе докоснал сърцето й, за да признае колко много значи за нея.
- Всъщност знам. – призна след известно мълчание, все още забила поглед в капачката. – Напълно наясно си с това, че не ме бива с каквито и да било връзки. А ти бе единствения човек, когото някога можех да нарека свой „истински приятел”. Единствения човек, на когато някога съм имала доверие. Предполагам съм била убедена, че няма да ме предадеш. – повдигна рамене и по лицето й заигра плаха крива усмивка, в която човек лесно можеше да долови капка носталгия.
Можеше да добави още милион неща към кратката си реч, но предпочете да замълчи.
- Истината е, че… - замълча отново за секунда. – Смятах, че си си тръгнал, защото не съм добра партия. Защото нямаш бъдеще с човек като мен зад гърба си. И тогава те разбирах. Ако бях на твое място, вероятно щях да постъпя по същия начин. – направи поредна кратка пауза. – Ако това ще те успокои, никога не съм те винила за постъпката ти. Бях бясна, между другото все още съм… - стрелна го с почти развеселен поглед, - …единствено, задето не каза нищо. Щеше ми се поне да ме бе предупредил. – тежка въздишка се отрони от гърдите й. – Но всичко това вече е без значение. Мислех,че ме ненавиждаш, а се оказва, че… - не успя да продължи. Не искаше да произнася проклетата дума. Не можеше.

by **aiden evans.** Съб Мар 01, 2014 7:18 pm

- Аз не мога да те ненавиждам, Вивиан- отвърна спокойно той, когато тя не довърши думите си- Няма за какво, но ти.. Ти имаш пълното право да ме ненавиждаш.. И те разбирам- развълнува се и тонът му се повиши.
Наведе глава като малко дете, току- що признало, че е извършило беля и впи поглед в черния под под краката си. Отново настъпи мълчание.
Чувстваше се по- уязвим от всякога, заради вината, която изпитваше. Нещо, с което не бе свикнал; което не можеше да скрие и колкото и да опитваше не можеше да се самозалъже. Не бе свикнал с рязката промяна на настроенията, която виждаше в себе си, когато беше с нея. Същото му се бе случвало и преди, няколко пъти , в месеците преди да си тръгне. Но това беше влиянието, което имаше тя върху него. Това бяха чувствата му, които не можа да отрече.. и да признае.
Когато се съвзе от глупавото моментно състояние на слабост, което го спохождаше за пореден път тази вечер, и погледна в красивите й очи, без да усети колко бързо е станало, усети устните си върху нейните.
Продължи няколко секунди. Устните й бяха толкова топли, нежни и плътни. Ухаеха и имаха прекрасен, неустоим вкус. Докато не се опомни.
- Извинявай- прозвуча равният му глас, докато се отдръпваше от нея- Какъв глупак съм..- погледът му отново се смрачи. Засрамен от поредната си глупава постъпка побърза да напълни чашата до горе с уиски. Надяваше се да се напие по- бързо, за да заспи; за да не пом

ни.

by **viviann** Съб Мар 01, 2014 8:29 pm

Дори след минути, Ви все още усещаше устните му върху своите. Бяха като спомен. Различен спомен. Приятен. Дори да не продължи дълго, бе невъзможно да отрече, че това бе най-прекрасната целувка, с която някога я бяха дарявали. Лишена от грубост, изпълнена само с чиста нежност и желание. Никой не я бе целувал така досега.
- Не, не си. – прекъсна мълчанието, когато отново събра мислите си. Но все още не можеше да повярва. Струваше й се красиво видение, захир. – Аз съм глупачката, задето съм била сляпа толкова време. – продължи несъзнателно, докато взимаше чашата от ръцете му. Сметна, че алкохолът само щеше да влоши нещата. - И няма нужда да се извиняваш. Знам, че не съжаляваш така или иначе. – усмихна се и остави стъклената чаша, заедно с бутилката, на пода, далеч от Ейдън. Не й се искаше да го оставя мъртвопиян на дивана, но и не й се стори удачно да мъкне блокиралото му тяло до спалнята. – А и смея да твърдя, че дори ми хареса. Много. – натърти накрая, продължавайки да се усмихва. Никога не раздаваше излишни комплименти и предположи, че ако сега момчето се трогнеше от думите й, вероятно щеше да изпадне в екстаз, ако можеше да прочете мислите й.
Леката вибрация на телефона й успя да я върне в реалността. Побърза да го извади. Съобщение. Отвори го и остана загледана в него известно време. Очите й бяха широко отворени, не можеше да повярва на написаното. „Откараха Джеси в болницата. Приятелите й отидоха да видят в какво състояние е, къде си???”. Препрочиташе го отново и отново, и отново. Лицето й грейна в щастие. „Значи е жива! Господи, това е страхотно!”, помисли си, докато широката й усмивка излизаше на показ.
- Не съм го направила, Ейдън! Тя е жива! Ранена е, но е жива! – каза на един дъх със същата тази широка усмивка на лице.
Не отговори на съобщението. Просто хвърли телефона настрани и светкавично се спусна към момчето, впивайки устните си в неговите. Нежна, но същевременно изпълнена със страст и удовлетворение целувка. Не знаеше дали ще съжалява след това, но го искаше. Можеше да го прави до безкрай.

by **aiden evans.** Нед Мар 02, 2014 1:13 am

Всичко се случи сякаш за един много, много кратък миг.
Първо слушаше думите, които излизаха под устните, които преди малко беше целунал; после чу вибриращия телефон, който прекъсна приятния звук на гласа й; изпадането й във внезапна истерия, което последва, а в следващия миг..
В следващият миг отново топлият допир на устните й върху своите. Допир, по- усезаем и по- настоятелен, по- продължителен. Тя предизвика тази нова целувка, която бе чакал твърде много време. И макар в първият момент да не разбра и да не можа да осъзнае какво наистина се случва, в следващият вече нищо друго нямаше значение. Сега важна бе само тя, която се бе хвърлила към него; която сама го пожела. Той я взе внимателно в големите си груби ръце и започна да отвръща на целувките й със същата страст, с която тя му ги даряваше.
Никога не бе целувал друга по този начин. Така страстно, възпламеняващо. Чувстваше, че най- накрая може да я има. Или поне малка част от нея, но и това му беше достатъчно. Тази малка, но толкова сладка и желана, част предпочиташе, от колкото да я има с цената на всичко; по онзи груб, лишен от каквото и да било, начин. Да, с всички други би могъл да го направи, но не и с нея. Не можеше да си позволи да я отблъсне с грубо, идиотско, поведение.
Впиваше устни в нейните жадно и страстно, но едновременно с това беше толкова нежен и внимателен. Сега още по- добре усещаше приятният вкус, който имаха устните й. Вкус, който сигурно никога нямаше да забрави
- Почакай, Ви..- опитваше се да каже нещо в кратките и редки мигове между целувките им, когато устните им се откъсваха за момент едни от други- .. сигурна..- сигурна ли си в това..-.. което правиш?- довърши задъхан. Погледите им се срещнаха за миг, след което отново страстно устните му се впиха в нейните, без да й даде време за отговор. Можеше целувките й да са просто внезапна, не добре осъзната последица от това, което научи, затова искаше да знае, че тя е сигурна в това, което прави, за да не съжалява за него.
Въпреки, че от начинът, по който го целуваше, оставаше усещането, че е повече от сигурна.

by **viviann** Нед Мар 02, 2014 3:54 pm

Отдръпна се за миг. За един много, много болезнен миг. Едната й ръка нежно галеше тила му и си играеше с меката му, съвсем къса коса, а пръстите на другата минаваха по лицето му, оставяха меки следи, изучаваха извивките му. Палецът й мина по устната му. Дъхът й бе забързан и насечен. Гледаше го в очите. Опита се да задържи този изгаряш облачен поглед поне за минутка, но се предаде и погледна устните му.Те засмукаха цялата й мисъл, напомняха й, че за пръв път от двайсет и една години точно те са я накарали да поиска да бъде целуната. Не можеше да помръдне. Някаква нова, странна, унищожителна жажда бе парализирала цялото й същество. Гледаше устните му, докато той се взираше право в потъмнелите й очи. Усещаше дъха му – уиски и страст. Обожаваше комбинацията.
Внезапно си пое дълбоко въздух и прехапа долната си устна в опит да избегне серията жадни целувки, която предчувстваше, че ще последва. Сякаш забрави да диша. Затвори очи и най-сетне издиша въздуха, който бе задържала толкова дълго. Никога не бе изпитвала подобно нечовешко влечение към никого.
- Не, не съм. – промърмори тихо и се върна в края на удобния диван. Взе бутилката отново в ръцете си. –Не бе редно да го правя. Не и с теб. – сведе поглед виновно. – Съжалявам. Не искам да те нараня. – довърши и отново замълча. Отпи поредната голяма глътка уиски. В крайна сметка алкохола, може би, не бе чак толкова лоша идея.
„Глупачка! Какво си мислеше, че правиш?!”, критикуваше я второто й аз. Познаваше се. Щеше да му даде всичко, което той някога бе искал от нея, но само за нощта. Щеше да го накара да си мисли какво ли не, щеше да му даде милион празни надежди. А на сутринта щеше да си тръгне, да го изостави. Въпреки че никога не бе изпитвала любов към някого, знаеше как стоят нещата. Можеше да се постави на негово място. И знаеше какво ще последва, ако не пренебрегне надигналата се страст. Не искаше да разбива сърцето му.

by **aiden evans.** Пон Мар 03, 2014 5:06 pm

- Аз.. аз също съжалявам- заговори отново съвестта му. Желанието му да я има не беше правилно, осъзна той. А четирите години, през които не беше до нея, го правеха още по- нередно. "Какво си мислеше, идиот такъв", помисли си отново и се прокле заради постъпката си. Отново щеше да я изгуби.
Отдръпна се внимателно, губейки нежният й поглед. Но вкуса на устните й оставаше върху неговите, а мириса на парфюма, който ползваше, щеше да остане запечатан в съзнанието му. Наведе се над стъклената масичка, допи с една глътка уискито, което беше останало в чашата и запуши нервно цигара. Кракът му започна да тъпче на едно място, докато гъсти облаци дим се издигаха от устните му. Постояха известно време в мълчание.
"Не искам да те нараня", думите отекваха в главата му. Какво по дяволите беше това? Да не би да е някое малко хлапе?! За нощта, за две.. какво значение имаше колко щеше да продължи, дори накрая да си тръгнеше, щеше да е с пълно право. И той щеше да я разбере. Но "не искам да те нараня" .. не му харесваше как звучи.
- И сега какво, Вивиан?- плътният му глас наруши тишината- Ти ще си тръгнеш? Аз ще си тръгна? Или и двамата ще останем, прикривайки и пренебрегвайки чувствата си?- думите сами излязоха от устата му. Не можа да ги спре, а също не можа и да я обърне глава, за да я погледне. Отново се чувстваше по онзи странен, нелеп за него начин, по който го караше да се чувства. Не знаеше какво да мисли, какво да прави, как трябва да се чувства. Единственото, което чувстваше със сигурност е че има нужда от още уиски. Единственото, в което бе сигурен бе истинският вкус на течността, разливаща се в устата му.

by **viviann** Пон Мар 03, 2014 5:58 pm

Сви юмрук. Изскърца със зъби. Дишането й се учести. Трепереше. „Не, Ви! Недей! Не сега… Успокой се. Успокой се, дявол да го вземе!” Нямаше смисъл, отново се случваше. За пореден път губеше контрол над себе си и яростта бавно започваше да завладява цялото й съзнание, да го завладява по най-безмилостния начин. Не бе гневна на него, а на себе си. Мразеше всяко свое действие, всяка дума. Мразеше й това, което много скоро щеше да се излее измежду здраво стиснатите й зъби.
- Чувства?! Какви чувства? Ти си този с чувствата! Нима забрави, че сърцето ми е студено като камък? – повиши тон и се изправи. - Какво по дяволите искаш да ти кажа, Ейдън!? Че те обичам? Че умирам за теб? Е, съжалявам много, че Дарън Тийс не живя достатъчно, за да ме научи на значението на думала „любов”. – поклати глава и започна да крачи към него. - Или искаш да ти подаря най-прекрасната вечер в проклетия ти живот и да си тръгна? Да те оставя да събираш парчетата на жалкото си сърце? Нима искаш това? – бе достатъчно близо, за да успее да види всеки сантиметър, всяка дребна извивка на лицето му. Замълча за секунда, гледайки го право в очите. Опитваше да удържи сълзите си, да не се строполи безсилна на земята. – Нося само проблеми след себе си, Ейд. Нима забрави? Не заслужаваш това... Трябва да бягаш от мен с писъци и добре го знаеш. – продължи с тих, треперещ глас.
Поредната лъжа. Болеше я, за дето му го причиняваше, ала вярваше, че така ще бъде по-добре за него. Не биваше да пропилява живота си, копнеейки човек, който твърдо вярва, че не може да обича; който дори не се опитва да се влюби. Но Ви ясно виждаше, че всичко това започва да се променя. Бе завладяна от нови емоции, за които само бе чела в книгите като дете. Огромната стена, която бе изградила около сърцето си, се пропукваше с всеки поглед, всяка дума, казана от Ейдън. Но все още вярваше, че ще го нарани.

by **aiden evans.** Пон Мар 03, 2014 6:46 pm

- По дяволите! Спри да ми казваш какво заслужавам и какво не- викна в отговор той и рязко се изправи. Лицето му придоби ледено изражение; веждите му се сключиха нервно, а чашата в ръката му всеки момент щеше да пръсне от силата, с която я стискаше.
- Не искам да ми даряваш нищо и не искам да умираш за мен.. Не искам и да ми казваш, че ме обичаш.. - пулсът му се ускори, вената на врата му започваше все повече да изпъква. В едрата му длан се чу пръскането на чаша на малки парченца- По дяволите..- продължи да вика- Искам само да спреш да се самозалъгваш.. да спреш да се опитваш да ме отблъснеш от себе си по този глупав начин..- кръвта вече се стичаше между пръстите му и оставяше капки кръв по пода, но в състоянието си Ейдън не усещаше нищо- Животът ми е проклет, да.. Проклет е защото преди четири години, когато вече не можех да издържам, трябваше да си тръгна. Проклет е и защото не очаквам да приемеш любовта ми.. Проклет, защото трябва да гледам как се измъчваш, опитвайки се да отречеш всичко, което си мислиш, че не можеш да приемеш- приличаше на диво, освирепяло животно, докато говореше- Но знаеш ли? Не ме интересува вече- произнесе лъжата с равен, безразличен глас- Щом трябва да бягам, ще бягам..
Взе пистолета от масата и се обърна. Не я погледна.
Мислеше за лъжата, която изрече. Излъга себе си, излъга и нея, но само за да я нарани. Нямаше му повярва- беше почти сигурен, но в гнева си поиска да я нарани толкова силно. Този път нарочно. Знаеше, че думи изречени просто така, можеха да имат такова действие. На това го научи тя.
Тръгна към вратата като по пътя си оставяше едри капки кръв.

by **viviann** Пон Мар 03, 2014 7:36 pm

Сякаш огромна буца заседна в гърлото й. Беше прав – опитваше се да се отрече от всички чувства, които разяждаха съзнанието й. И как иначе? Никой досега не я бе обичал. Докосна лицето си за миг и след секунда се вгледа в ръката си. Плачеше. Нямаше представа как, нямаше представа защо. За пръв път от години насам Вивиан плачеше. Едва дишаше. Чувстваше се сякаш сърцето й внезапно бе придобило твърде големи размери за тялото й и сега притискаше всеки един неин орган.
- Ейдън? – проговори тихо с насечения си глас, сякаш проверяваше дали все още е тук. Но когато се обърна, видя единствено гърба на момчето. Проследи с поглед пътечката от кръв по пода. – Спри. – заповяда строго, докато избърсваше сълзите си.
Настигна го с бърза крачка, хвана грубо ръката му и изтръгна пистолета от нея, захвърляйки го на пода. Задърпа Ейдън към дивана и го избута за раменете, за да седне отново. Не каза нищо. Просто впери премрежения си поглед в него, сякаш му казваше „Само да си мръднал от тук!” и бързо се запъти към банята. Ръцете й не спираха да треперят, докато се оглеждаше и отваряше всяка една от малките вратички, търсейки аптечка. И бинго! Откри! Бързо я грабна и се върна при момчето. Пое ръката му и погледна раната. Ако който и да било художник в този момент бе взел решението да изрисува сърцето й, то крайния резултат вероятно щеше да изглежда по същия начин – обляно в кръв.
- Мога да опитам. – прошепна, докато почистваше раната. – Смятах, че никога няма да успея да пророня и една сълза, също както смятам, че не мога да обичам. Но може би не е невъзможно. Може би… мога поне да опитам. – продължи със същия тон, продължавайки да отказва да го погледне в очите.

by **aiden evans.** Пон Мар 03, 2014 8:36 pm

"Бягам, нали това трябва да правя?!", искаше да й извика, докато го буташе към дивана, но думите му не излязоха. И по- добре. Щеше да съжалява и да се намрази още повече, ако всъщност имаше още какво да намразва, изрече ли това, което мисли.
Поразен, втренчи погледа си към нея, чакайки да се осмели да го погледне след като успя да признае и изкаже на глас това, което така силно и толкова дълго отричаше. Думите му й подействаха, но сякаш му бе трудно да го осъзнае. Толкова много бе свикнал с отричането й, че се чувстваше като в сън. Невероятен, странен, но приятен сън.
После видя сълзите в очите й и стеклите се по зачервените й бузи такива и внимателно докосна едната й страна със здравата си ръка. В другата започваше да чувства болката от раните, които стъклата бяха причинили. Припомни си, че не е сън, а всичко наистина се бе случило. Без да сваля ръка от лицето й погледна надолу към ръката, която Вивиан се опитваше да превърже. Кървеше обилно.
- Благодаря ти- изрече поуспокоено и отново върна погледа си върху нея. Но не й благодареше, заради това, че превързва ръката му. Не. Благодареше й, защото най- накрая бе избрала да спре да се измъчва; да започне поне да опитва да не го прави. Успя да пропука ледената стена, която беше изградила за него около себе си. Пречупи я.
Докосна внимателно челото й с устни и въздъхна облекчено. Настъпи тишина, по- приятна от предните пъти. Тишина, в която досегашното напрежение липсваше; в която имаше чувство, че могат да останат още дълго.

by **viviann** Пон Мар 03, 2014 9:15 pm

А сега какво? Какво се очакваше от нея? Да го прегръща на всеки две секунди, да го нарича „бебчо”; „слънчице” и прочие? Да държи ръката му през цялото време? Нямаше представа какво да прави, никога не се бе налагало. За нея винаги е било просто здрав секс, плюс-минус някоя груба целувка, колкото да задоволи нуждите си. Но сега бе различно. Сега просто се сгуши в него, обзета от спокойствие. Или пък не? Тишината до известна степен я подлудяваше. Искаше да каже нещо, да направи нещо. Но нямаше представа какво.
- Ще… ще я прибера. – изтресе най-накрая и взе аптечката, заедно с напоения с кръв памук.
Деляха я само няколко секунди от банята. Сториха й се като цяла вечност. Прибра бялата метална кутия обратно и изхвърли памука в бялото кошче, когато най-после достигна желаната дестинация. Облегна длани на мивката и погледна в огледалото. Огледа се. Косата й бе разрошена, а очите й – подпухнали.
- Господи, Вивиан… Какво се е случило с теб? – проговори съвсем тихо на отражението си, докато пускаше водата. Наплиска лицето си и пооправи свободно стърчащите кичури коса, прибирайки ги обратно в „перфектна” опашка. – Добре. Ами сега? – повдигна вежда, сякаш бе изпълнена с притеснение. Така и си беше. Сърцето й щеше да изхвръкне от гърдите, цялата трепереше. – Ти си силно момиче, можеш да се справиш с това! – окуражи се и изпъчи гърди. Държанието й буквално напомняше за някоя примадона от индийски сериал. Засмя се на глупостта си.
Скоро се върна при Ейдън, най-после събрала смелост да го погледне в очите. Погали брадичката му и се усмихна, долепяйки почти невинно устните си до неговите.

by **aiden evans.** Вто Мар 04, 2014 4:20 pm

Най- сетне от момента, в който я видя се чувстваше спокоен, докато слуша вдишванията и издишванията, изтръгващи се от гърдите й. Сгушила се в него, Вивиан му изглеждаше като невинно дете. Сякаш жената, с която преди броени минути си бе разменял ожесточени викове; с която си казваха неща, които не мислят само и само, за да се наранят, вече я нямаше. Толкова невинна и уязвима изглеждаше в момента, но Ейдън знаеше, че зад това, все още се крие жената от преди малко.
Усмихна се на себе си и дълбока въздишка излезе от гърдите му. С пръстите на ръката си нежно започна да гали гъстата й черна коса, без да казва нищо.
В коридора се чуха силно удряне на врата и ядосани викове. Ейдън се надигна бавно, взе пистолета и отиде до вратата. Дали не бяха преследвачите им? Може би ги търсеха. Дали двамата с Ви не се бяха заблудили, че са се изплъзнали? Приближи се бавно до дървената врата и погледна през шпионката. Нямаше никой отпред. Обърна се към Вивиан за миг, след което отвори вратата и държейки пръста си на спуска се показа в коридора. Огледа внимателно дългият коридор и отново се прибра.
- Всичко е наред- каза облекчено, дари я с усмивка и си пое дълбоко въздух- Мислиш ли, че ще ни търсят още?- върна се при нея на дивана и отново я взе в прегръдките си- Аз не. Но съседът ми определено е намерил някой чужд при жена си- кимна с глава и се разсмя. Затова беше целият шум в коридора.
Надяваше се да успее да пречупи обстановката, защото от началото на срещата им или се караха, или мълчаха, а сега след като се разкриха един на друг му се искаше да премахне и неудобното напрежение, което витаеше във въздуха.

by **viviann** Вто Мар 04, 2014 8:41 pm

Устните й се извиха в широка крива линия, когато очите й доловиха усмивката му. Чакаше тази усмивка цяла вечност. Четири години, ако трябва да бъдем точни, но за нея нямаше голяма разлика. Остана загледана в него известно време. Бе уверен, секси, с пламтящи морскосини очи. Ако някой я бе попитал какво вижда в него, с радост би отговорила „съвършенство”. Да, мислено го издигаше на пиедестал, връчваше му корона и се покланяше смирено. И неуморимо продължаваше да се пита какво бе видял в развалена стока като нея.
В ума й отново изникна рафта с книги в дома на стареца, който я бе отгледал. Всички посветени на така натрапчивата на всички любов, което във всеки един случай би докарало съмнения у хората, относно на пръв поглед сърдития старец. И се сети за една определена тънка книжка, която едва с няколко страници успя да я научи, че сърцето не избира в кого да се влюби.
- Добре, писна ми! – въздъхна и рязко се изправи. – Мълчанието също ме устройва, повярвай ми… - поклати глава, докато набираше меката си блуза нагоре. – Но след всичко това не мога да стоя толкова близо до теб и просто да стоя безучастна. – свали дрехата и бавно се приближи, настанявайки се в скута му. Сърцето й блъскаше в ребрата, кръста й бясно запрепуска из вените. Желанието, гъсто и горещо, отново накара цялото й тяло да изтръпне. И се побърка. Искаше го. Сега. На мига. И вече бе убедена, че няма да съжалява. Нямаше да го изостави. Не и сега.
Дъхът й ту спираше, ту се забързваше. Не можеше да откъсне поглед от него. Прокара гальовно пръсти по устните му, надолу към брадичката. Приведе глава и нежно целуна врата му, продължавайки нагоре към меката част на ухото му.

by **aiden evans.** Вто Мар 04, 2014 9:42 pm

Пулсът му се ускори за пореден път тази вечер, но сега поне поводът за това беше приятен. С дрехи или без, полуголата Вивиан изглеждаше като красива, ефирна, скулптора с перфектни форми. Същинско произведение на изкуството, пред което Ейдън не можеше да устои. Чувстваше се наистина безпомощен, защото нямаше какво да каже. Не знаеше как може да опише с думи нежната красота и адския сексапил, които излъчваше божественото създание пред него.
Устните му се разшириха в глуповата усмивка и без да казва нищо, постави ръце на кръста й и се остави на ласките й. Усещаше горещите й устни да се придвижват от врата му нагоре, което го побъркваше и караше кожата му да настръхва. Трепна възбудено и я притисна към себе си. Кръвта му кипна. Телата им се докосваха плътно едно в друго и ставаха все по- разгорещени. От нежните й целувки и допира на меките й кръгли гърди в тялото му, възбудата му започваше да нараства.
Внимателно намести глава, така че и той да може да я целува. Устните му се плъзнаха по тънкият й врат, докато се повдигаше, издигайки я по- високо от себе си, за да може да намери плътните устни, които жадуваше. Дари я със страстна, продължителна целувка, в която езиците им се вплетоха, след което бавно започна да спуска целувките си все по- надолу от устата.
- Ако.. ако искаш- започна той между целувките- .. може да.. да се върнем .. на мълчанието- довърши с насмешлива усмивка и погледна в очите й. Проследи внимателно всяка частица до устните й и отново им се нахвърли.
Езикът и устните му продължаваха да докосват нежно и внимателно всяка част от полуголото й тяло, докато двете му ръце я притискаха все по- силно.

by **viviann** Чет Мар 06, 2014 2:46 pm

Зарови пръсти в косата му, стисна силно и едва доловим стон се прокрадна измежду изпълнените й със сладострастие устни, когато Ейдън притисна тялото й още по-силно към неговото и успя да усети пробудилия се Адонис.
- Може би по-късно. – отдръпна се с усмивка и му смигна, докато ръцете й, вече намиращи се на бицепсите му, се спускаха бавно надолу и за кратко се настаниха на хълбоците му, проправяйки си път под дрехата.
Дари врата му с една единствена целувка – едва доловима и мъчително продължителна и палците й повдигаха бавно блузата му, а останалите й пръсти галеха стегнатия му корем, докато се придвижваха нагоре. Съвсем скоро я захвърли встрани и отново намери устните му. Тихо простена, протърквайки задника си в Адонис. Пръстите й бързо и ловко се захванаха с ципа на дънките и съвсем скоро го освободиха. Пое го в дланта си и започна нежно да го масажира, докато езикът й страстно се преплиташе с този на очарователния му господар в божествена, изпълнена с желание целувка. Изправи се изневиделица и се приведе, без да спира да го масажира. Погледна го за миг – стори й се огромен, след което върна погледа си върху този на Ейдън. Прехапа устни и бавно движеше ръката си нагоре-надолу. Скоро го пое между устните си, все по-навътре към гърлото й. Навън – навътре - навън. Продължи известно време, докато не усети, че Ейдън съвсем скоро щеше да достигне връхната точка на екстаза. Нямаше да му го позволи. Не сега. Бързо го освободи, оставяйки го в неведение, и за наносекунда устните й отново успяха да намерят неговите. Всяка една нейна клетка се бе свила от желание. Сърцето й сякаш прескачаше ударите. Трябваше да го има незабавно.
- Искам те. В мен. Сега. – проговори насечено, зашеметена от страст. Ако някой някога й бе казал, че първата им среща след толкова години ще протече така, вероятно щеше да му зашливи шамар. Но ето, че се случваше. И вече не можеше да отрича. Не искаше.

by **aiden evans.** Чет Мар 06, 2014 5:40 pm

Удоволствието, което до този момент му докарваше само с устни и ръце, почти беше достигнало връхната си точка. Но нямаше как да бъде като това да се почувства вътре в нея, затова когато чу онези три кратки изречение за части от секундата се погрижи за копчетата на дънките й и ги свали.
Но първо реши да направи друго. Внимателно прокара пръсти около пъпа й и започна да слиза надолу. Междувременно не спираше да я целува като захапваше устните й. Бръкна под оскъдното парче плат, което служеше за бельо и започна да я масажира. Докосваше я бавно, внимателно ту нагоре, ту надолу, ту в кръг. Прииска му се да види лицето й. Отдели устните си от нейните, но без да спира работата на пръстите си там долу. Изражението й също го възбуждаше, както всяка друга божествена, перфектна частица от нея и тялото й. Не искаше да губи повече време. Не можеше да издържа. Искаше да усети незабавно топлината между бедрата.
Сграбчи я изведнъж, повдигна я във въздуха и я хвърли по гръб на дивана. Наведе се над нея с възбуденото си мъжество и бързо свали тънките й прашки. След половин секунда проникваше в нея. Започна бавно и внимателно. Навътре. Навън. Навътре. Но с всяко следващото движение проникваше по- надълбоко, грубо и силно. Чу я да стене.
Не спираше да се движи вътре в нея. Остана да се държи само на една ръка, докато с другата нежно разтриваше перфектно кръглите й гърди. Не беше виждал други като нейните. Усмихна се доволно и прехапа устни. При вида на нейните, зажаднели за целувки, страстно им се нахвърли и езиците им се преплетоха. Продължиха така, докато телата им се движеха в перфектен синхрон.

by **viviann** Чет Мар 06, 2014 8:34 pm

Стенанията й се усилваха, дребните й нокти се забиваха все по-надълбоко в здравите рамене на чисто новия й любимец. Стисна здраво зъби, за да заглуши виковете си и се втренчи в очите му. Възбуждаха я още повече. Точно така – винаги са я възбуждали, просто винаги е била прекалено… сляпа? Или, може би, прекалено глупава, за да се отдаде на внезапните импулси и пориви. Тайничко си е представяла цялата ситуация, но след секунда се отричаше. Както се отричаше и допреди час.
- После! – простена при поредното рязко пронизване. – Рано е… – вметна задъхано и съвсем леко, но рязко и неочаквано се отдръпна от Ейдън, откъсвайки се от непоносимия ритъм, който бе въвел.
Бавно спусна ръцете си към хълбоците му, като се наслаждаваше на грубата му, но невероятно приятна на допир кожа, на всяка извивка от перфектното му тяло. Дланите й достигнаха желаната дестинация и застинаха, за да предотвратят всяко неочаквано движение от страна на Синеокия. Повдигна таза си, за да го усети отново много, много дълбоко в себе си. Беше бавно. Мъчително бавно. Започна бавно да върти таза си и с немислимо забавено темпо да го отхвърля и да го поема отново. Дълбоко. Бавно. Кимна и отвори широко очите си, които безмълвно го питаха дали е разбрал какво да прави. След миг ръцете й освободиха хълбоците му от хлабавата си хватка и зашариха ту по гърдите му, ту по гърба, проучвайки нежно и старателно абсолютно всяка извивка по пътя си.
Не обичаше да командва, ала знаеше, че удоволствието идва четири пъти умножено по себе си с търпението. А Ви вече едва не бе достигнала оргазъм. Не искаше просто да се изчукат като диви животни и всичко да свърши толкова бързо, изключително незадоволително и за двете страни. Искаше да му достави удоволствие по-мащабно от всички момичета преди нея и по възможност – взети заедно.
Стенеше името му, целуваше го жадно. Всяко нейно движение, всеки стон му подсказваше, че е негова, че му се е отдала напълно и изцяло.

by **aiden evans.** Чет Мар 06, 2014 9:36 pm

Колко глупави и необоздани сме мъжете стане ли въпрос за секс, припомни си Ейдън при отдръпването на Ви. Подчинил се напълно на нагона си, беше забравил да бъде нежен; не бе помислил, че може да я заболи; че става прекалено груб. Отдръпването й му подсказа, че се държи като примитивно животно, а не трябва. Не и с нея. Тя беше различна и не заслужаваше да се отнесе с нея така, както с другите. Нямаше да бъде честно, а само егоистично и глупаво от негова страна след всичко, което й беше казал тази вечер.
Успокои темпото и се остави на плавните й, въртеливи движения около члена му. Погледът му с любопитство следеше всяко движение на тялото й като запечатваше в съзнанието му перфектните извивки, които притежаваше. Гледката, която предтавляваше чернокоската, докато се движеше върху него с разпилените й дълги коси и стоновете, които се откъсваха от устните й го подлудяваше. Можеше да я гледа така вечно. Беше толкова секси, красива и съблазняваща. Нямаше нужда от думи. Всичко в нея му крещеше, че я притежава.
Постави ръка на брадичката й, приближи я към себе си и започна да я дарява с целувки. Този път нежно, внимателно докосваше плътните й устни, наслаждаваше на невероятният им вкус. Не бе целувал по- хубави устни от нейните. Не бе имал някоя по- добра от нея. Тя беше самото съвършенсто, богиня, прелестна и невероятна. Опиатът, за които четири години копнееше. Продължи да я целува, спускайки се бавно към врата, а после към гърдите й. Обхвана ги с огромните си ръце и ги масажира; после с върхна на езика си ги опита. Имаха сладък, съблазнителен вкус. Остана по- дълго на тях като няколко пъти съвсем леко ги захапа. Когато тръгна отново нагоре към устните й, срещна черните й очи, а в неговите се надяваше Вивиан да прочете, че е напълно нейн. Тя го притежаваше, както той нея. Сега вече се бяха слели напълно.
Тя продължаваше да се движи около него, а той да я обсипва с целувки. Чувстваше, че удоволствието започва да се увеличава, да става по- приятно от всеки друг път, от преди малко, от всякога. Постави ръце на ханша и зарови глава между гърдите й, където започна да я целува. Притисна я към себе си и отново я сложи по гръб. За секунди се отдели от нея; срещна погледа й и гледайки я в очите, проникна бавно и внимателно. Започна да се движи навън- навътре- навън, но сега беше нежен, отдаден. Не мислеше само за това как ще я изчука, а за това да й достави удоволствието, което и тя искаше да достави на него.
- Извинявай..- започна той без да спира да се движи- Така..така е по- добре нали?- като въздишка се отделиха думите от устните му, докато се взираше в красивите й очи. Усмивка заигра на лицето му.

by Sponsored content

#421, aidens apartment

#421, aidens apartment

Re: #421, aidens apartment

Re: #421, aidens apartment

Re: #421, aidens apartment

Re: #421, aidens apartment

Re: #421, aidens apartment

Re: #421, aidens apartment

Re: #421, aidens apartment

Re: #421, aidens apartment

Re: #421, aidens apartment

Re: #421, aidens apartment

Re: #421, aidens apartment

Re: #421, aidens apartment

Re: #421, aidens apartment

Re: #421, aidens apartment

Re: #421, aidens apartment

Re: #421, aidens apartment

Re: #421, aidens apartment

Re: #421, aidens apartment

Re: #421, aidens apartment

Re: #421, aidens apartment

Re: #421, aidens apartment

Re: #421, aidens apartment

Re: #421, aidens apartment

Re: #421, aidens apartment

Re: #421, aidens apartment