Austerdam coffee cup

by **Jamie Commun ◭** Съб Фев 15, 2014 8:42 pm

Какво знаете за мракът? Обикновеното описание на думата? Разяснението в тълковния речник или научното? Всъщност какво питам... Отговорът е ясен, свързан или с любовна мъка или с религиозни глупости. Повечето от нас приемат мракът, като нещо лошо, студено, смъртоносно. Всеки обича светлината, търси светлината. Ако мракът имаше чувства сигурно щеше да е много, много наранен от това. Представете си как би се почувствал- изоставен, противен, отвратителен, нежелан. Горкото копеле... Зарязан заради едната чиста светлина. Но на мракът не му пука. Той не е въодушевен, не е емоционален. Той съществува, за да съществува и всичко останало. От къде щяхме да знаем какво е светлината и топлината ако не бяха мракът и студът? Всъщност има много такива въпроси, но те рядко получават отговор,а когато получат отговорът остава нечут, не ясен и никой не се задоволява с него, защото просто не му допада истината.
Сега нека си представим мракът като човек. Нека мракът приеме форма, очертания. Сложете му лице, придайте му някаква личност. За всеки един от нас мракът е нещо различно. Може дори да сте го обрисували в съзнанието си като чудовище от Power Puff Girls или Турбалан от „Великолепната петорка” добре, няма проблем. Но мракът не е това. Той не рисунка, той не ви краде закуската. Мракът е част от нас, той е навсякъде, а хората и съществата не са никак малко. Представете си част от вас да е в толкова милиарди, да усещате всяко едно същество, да изпитвате и последната капка омраза в тези същества и да живеете така. Нима това ще бъде живот? По-скоро кошмар! Но когато си дете на мрака животът и кошмарът са две неща, които нито те вълнуват, нито те притесняват. Всъщност ти си един вид а-социален тип, убиваш, мразиш и сключваш сделки. Нищо особено, но когато си най-приближеният на Абадон.. Когато си нейното кученце за мръсни поръчки,а ръката на русата Сатана те води, стискайките силно за топките.. Е тогава нещата загрубяват- съвсем малко.
И ето същината, нека погледнем към Джейми. Облеченият в страхотни черни дрехи, седнал в едно от кафенетата със скръстени пред гърдите ръце. Широките му рамена изпълват коженото яке, а сините очи наблюдават косо хората около него. Той не е затънал в мисли, нито има проблеми с някоя жена. Определено не е дошъл тук, заради безплатния wi fi, на масата пред него има чаша чисто кафе, което изстива бавно- все пак той обичаше кафето си студено, спомен за това какъв е той самия.
Говорехме за Мракът,е ето го в неговия образ.. Поне този които бе приел от много, много години насам. Даващ вид на момче от близкия колеж Джейми не привличаше никой към себе си. Наистина никой, момичетата го харесваха, изпиваха с очи, но енергията около него бе толкова отблъскваща и студена, че само самоубиец би го доближил. По принцип Джейми се стараеше да не бъде такъв. Не искаше да отблъсква хората. Добре де не му пукаше особено, но не трябваше . Обаче днес това „Не трябва” не го бъркаше ни най-малко. Той бе в лошо настроение. Нямаше причина за това си лошо настроение, но света не му допадаше, а слънчевите му очила нямаха розов цвят, за да променят това. Добре де, дори да имаха розов цвят Джейми най-вероятно щеше да ги счупи и да намери още една причина поради която да не е на кеф. Съответно – не закачайте бика.
Застанал като статуя- типично за него състояние, помръдването му бе като дар от Бога. Той се пресегна към хладното кафе и отпи една голяма глътка. Очите му се откъснаха от едната точка, която съзерцаваше вече близо 20 минути,а явното старание да издълбае дупка с поглед не бе се осъществило. Прокарвайки очи по заведението той ги спря на това, което чакаше тук. Своята сделка. Може да бе минала, да не бе Бог знае какво, но той имаше задължения... Съответно трябваше да я наблюдава от време на време. Днес бе денят за това наблюдение. Джейми се изправи и взимайки кафето си тръгна към масата на която стоеше Таша, Комън не бе на ясно с това раздвоение в личността на момичето, така че не знаеше че трябва да си „мери” думите. Шегичка- той пак нямаше да ги мери и обмисля. Игнорирайки погледите на всички прехласнали се момичета той се настани на мястото срещу червенокоската.
-Наслаждаваш се на живота,а?- гласът му бе груб и дрезгав, погледът му се разходи по лицето й, а изваяните му устни се превърнаха в една права линия. Чувстваше се като детегледачка... Само дето детето, което гледаше сигурно го мразеше адски много.

by **.Amelia.** Съб Фев 15, 2014 9:38 pm

Лудостта. Тя бе доста относително понятие, особено от някой смятан за луд. Онези с психичните заболявания, винаги казваха, че не са луди, че всичко им е наред и просто виждат света реално, от всичките му страни, че просто гледната им точка е малко по – различна и може би ако не се държаха толкова откачено хората в действителност щяха да повярват, че не са луди, а просто съвсем леко различни, еволюирали дори, но дали това можеше да се каже и за онези които трябваше да се оправят с няколко вътрешни ‘аз’ – ове. Някои като Амелия Хестлър например, именно момичето което имаше раздвоение на личността. Червенокосата също не се чувстваше особено луда, макар и понякога да изглеждаше напълно побъркана, тя приемаше себе си по – скоро като добър и приветстващ домакин на тялото си, което се населяваше от още един човек – Таша. Никога не бе смятала себе си за луда, а може би трябваше, все пак всичко щеше да изглежда толкова по – лесно от колкото в момента беше, ако просто си признаеше, че е луда, но не тя не можеше, беше прекалено плашещо да го приеме по този начин, почти толкова плашещо като зло и отмъстително друго ‘аз’, а тъй като тя беше притежател на такова, може би не и’ трябваха още ужаси в живота. Все още се опитваше да свикне, че в нея живееше една убийца, психопатка или социопатка, честно казано все още не намираше правилните думи, за да опише Таша, тъй като никога не е правила опити да се свърже с нея, да говори или да разбере нещо повече, макар и Таша да не беше на същото мнение. След всеки път в който поемаше контрол над тялото на червенокоската, тя винаги оставяше къщата и’ облепена с онези малки жълти лепящи листчена, разни плашещи черно – бели рисунки и бележки, но Амелия никога не се осмеляваше да ги разгледа обстойно, да ги прочете, да вникне в тях, в смисъла на рисунките, тя по – скоро се примиряваше с малкото, което знаеше, а именно, че Таша се опитваше да я защити от психическа или телесна повреда, независимо на каква цена, независимо кой трябваше да убие, беше като онези луди преследвачки от филмите на ужасите, които искаха да са ти най – добри приятелки и убиваха всеки който се опита да се сближи с теб, понеже може да те нарани след време. Точно Таша бе онази, която винаги възпираше момичето от нейното щастие, та тя дори не знаеше истинското значение на тази дума, за нея щастие беше ако беше себе си една цяла седмица и като, че ли наскоро бе постигнала това, тъй като нямаше и следа от психопатката с която делеше тяло, повече от седмица и половина, може би още два дни и щяха да станат цели две седмици. Амелия, като че ли просто не можеше да смъкне усмивката от лицето си, та това беше всичко за което някога бе желала да остане сама в тялото си, но дали беше сама?
Седейки в някакво скучновато кафене, пиейки еспресо, Амелия размишляваше за това, дали наистина бе останала сама, дали и тя самата бе станала скучновата от вътре, празна и ако беше нямаше да има по – радостен човек от нея или поне така мислеше на момента, можеше пък и да започне да и’ липсва, когато се окажеше наранена както в „доброто старо минало”.
- Ти? Какво по дяволите правиш тук? – познат глас успя да я прекъсне от мислите и’ и естествено тя не пропусна възможност да се отяде, може би той беше единственият на който се отяждаше, на който имаше куража да го направи, тъй като по – скоро я водеше омразата към него от колкото страха и’, макар че определено имаше от какво да се страхува.
- Нямам нужда от детегледачка, не трябва ли по – скоро да наблюдаваш клетника на който Таша е прехвърлила проклятието!? – процеди през зъби, след което отпи от еспресото си.

by **Jamie Commun ◭** Нед Фев 16, 2014 9:16 am

По принцип знаете, че когато някой отговори жлъчно на „милият” ви поздрав ще се засегнете и ще му се отядете... Нормална човешка реакция типична за повечето индивиди, но нали вече ни стана ясно че Джейми не е нормален човешки индивид? Да, за това няма никак да се учудим на действията му. От лошото настроение сякаш нямаше и помен, на лицето му се залепи една нагла усмивка и той забарабани с пръсти по масата, като погледът му го докарваше на ала влюбване- имитираше влюбените момчета които често виждаше тук и там и навсякъде. Имитацията му обаче беше адски добра, все пак бе роден актьор... И лъжец, когато ви каже добро утро- погледнете къде е слънцето. Всъщност това са глупости, ако ви каже „Добро утро” направо се замислете дали сте будни, защото нищо чудно да се гъбарка със съзнанието ви. Но в случая той не правеше това, просто му доставяше удоволствие да дразни околните, а омразата, примесена със страх и раздразнение идваща от червенокоската направо го възбуждаше. Не в буквалния смисъл... Просто му харесваше как ухае. А и нещо в погледа й го караше да се държи така, детински. Да я дразни още повече. Той отпи от кафето си, а сините му очи продължаваха да искрят.
-О, захарче.... Кой ти каза, че съм тук за да те наблюдавам. Просто не мога да те изкарам от съзнанието си.- той затвори престорено очи и потискайки смеха си продължи да говори.
-Мисля за теб през цялото време, за очите ти, косата ти. – той въздъхна и я погледна, като вдигна едната си вежда. Прокарвайки очите си по очертанията на лицето й той се засмя. Джейми рядко се държеше така, като дете. Винаги беше или гадният психопат, сериен убиец или секс играчката на Абадон. Може би заради това бе толкова безчувствен или просто защото нямаше душа. Което и да беше Комън много, много рядко мислеше за това. В повечето случай просто го игнорираше и се придържаше към ролята си, която в случая не бе да изкарва извън нерви Таша- Амелиа. Толкова бяха объркващи тези неща, особено когато ги научиш чрез мислите на някой. Кофти ситуация.
Извръщайки поглед от нея Джейми се отпусна назад в стола и вдигна краката си на масата. Повдигайки и двете си вежди той погледна към чантата й.
-Всъщност искам да видя дали съм сключил добра сделка с теб, поправка с онова теб... Вие двете доста ме обърквате, но няма значение.- той сви небрежно раменете си и потърка лицето си. От части се радваше, че ще прекара деня си вършейки нещо... Понякога му писваше от всичко това.. Секс, убийства и тен подобните. Може би не точно писваше, но имаше нужда от разнообразие. Протягайки ръка към близката маса, той взе списанието което спокойно почиваше от горе й. Разлиствайки го той отново заговори.
-Знаеш ли на скоро гледах един филм, за убиец. Всъщност той не беше точно убиец или поне не и нормален убиец. –казваше го така все едно има нещо подобно на нормални убийци- Убиваше жени за да извлече аромата им, създаваше си есенция за парфюм.- засмя се отново и вдигна поглед от статията за „Как да възбудиш мъж- 35 изпитани начина.” И впи погледа си в очите й.
-Целта му бе да извлече аромата на червенокоса жена.... Като се замисля така сигурно ако не миришеше на толкова силна омраза и страх щеше да миришеш хубаво. –той затвори списанието и го хвърли на масата точно пред чашата си с кафе.
-И въпреки антипатията ти днес ще прекараш деня с мен. – той плесна ръце и се огледа за сервитьорката. Улови погледа на едно от момичетата, облечено в къса черна пола, бял потник и с високо вдигната коса. Тя дойде почти на секундата.
-Ще ми донесете ли от онези кроасанчета с шоколад и масло.- Джейми погледна към червенокоската на стола срещу него- донесете четири. Гладни сме.- момичето кимна с глава и Комън въздъхна.
-Е, какво ще правим след закуската? Някакви предложения?- Задник- само това можехме да кажем за него. Натресе се в днешният й ден без предупреждение, а проблемът бе че колкото и да не искаше тя щеше да е задължена да прекара деня с него.

by **.Amelia.** Нед Фев 16, 2014 11:48 am

Раздразнението беше меко казано, като емоция която Амелия изпитваше в момента, та тя дори не можеше да погледне мъжа среу нея без да изпита отвращние към него, чиста омраза дори, нямаше особена причина да изпитва тези негативни чувства към него, освен това, че бе сключил сделка с другото и’ ‘аз’ и двамата бяха прехвърлили проклятието на някой на който Амелия държеше, все пак това бе условието, да е някой близък и припомняйки си причината да изпитва тази ненавист към него очите и’ се присвиха, съвсем леко и за един много кратък момент, дори незабележимо даже.
В този момент дори се надяваше Таша да усети нейното раздразнение и да направи това което правеше винаги, когато Амелия изпитваше негативни чувства към някой – именно да го убие, честно казано нямаше да съжалява за този тук, както бе съжалявала за всяка една клета душа, която Таша бе убила, но не бе сигурна, че другото и’ ‘аз’ щеше да се съгласи на това, че щеше да убие точно Комън, защото по някаква причина тя бе сключила сделка именно с него, може би я бе страх от него, Амелия нямаше да се учуди да е така тъй като тя самата не се плашеше от него и сигурно както винаги ставаше, чувствата им се разминаваха и бе логично Таша да изпитва страх от Джейми.
А може би самата Амелия щеше да се опита да го убие, ако трябваше да търпи глупостите му още малко, ако трябваше да слуша гласа му, но се опасяваше, че няма куража за това, макар и в момента да бе готова дори и на това, за да накара мъжа пред себе си да млъкне и да я остави на мира.
- Зарежи глупостите, Комън, не си достатъчно добър актьор, а сега би ли ме оставил на мира, наистина нямам нужда от бавачка. А ако мислиш, че не си сключил добра сделка с Таша, просто е ... просто я отмени. – извъртя очите си в знак на досада, наистина бе готова на всичко само и само да не е в компанията му, дори беше готова да премахне сделката направена от Таша и него и да чака онзи момент в който щеше да умре, ако това значеше че той щеше да се махне, но всъщност тя и без това искаше да премахне сделката, не искаше някой да умре само, за да може тя да запази живота си, а честно казано в положението, което се намираше, червенокосата нямаше особено близки, че да загуби някой от проклятие, което му е прехвърлила. Не беше чак такава егоистка, макар и доста често да се проявяваше като такава, особено напоследък.
- Може би трябва да престанеш да гледаш филми, не ти се отразяват добре, а и прекалено много се вживяваш с тях. – облегна лакътя на масата пред себе си, след което положи бузата си върху дланта, гледайки по най – миловидният начин, а чувайки следващите му думи искрено се засмя. Нима наистина този социопат си мислеше, че тя щеше да се подложи на целият този психически тормоз, който щеше да и’ докара само с присъствието си, без дори да обели една дума!? Явно наистина беше доста заблуден, прекалено даже.
- Наистина ли мислиш, че ще прекарам деня с теб? Осъзнай се за Бога, по – скоро предпочитам да умра бавно и мъчително от колкото да прекарам цял един ден с теб. – отново вкара онзи миловиден и оневинителен поглед, който този път явно вървеше в комплект с онази подигравателна и леко нагла усмивка, която по – скоро бе присъща за Таша от колкото за нея, но може би можеше да свикне да я използва.
Червенокосата отново отпи от еспресото си, поглеждайки Комън с онази доза на голямо отвращение, която рядко използваше, но това беше един от малкото пъти в които наистина го изпитваше и дори по едно време имаше чувството, че и се повдига само от присъствието му в заведението.
- Не мислиш ли, че вече е време да си тръгваш, Комън? – погледна него, а след това и вратата на кафенето.

by **Jamie Commun ◭** Нед Фев 16, 2014 12:26 pm

Всички сме на „Ти” с тънката граница между любовта и омразата, приятелството и неприязънта. Всеки знае за нея и я среща под път и над път. Не малко хора са били разочаровани, когато прекрачат границата.... Всъщност всеки се разочарова в момента в който осъзнае, че най-добрият му приятел се превръща в най-големият му враг, че това което е мразел най-много се превръща в нещо ценно и важно за него. Нещо, което щеше да се случи и тук, след неопределен период от време, но щеше да се случи, защото кръговратът на живота е такъв. Комън се загледа в нея усещайки себе си, мракът в нея. Усещаше я толкова ясно, че дори се плашеше от това. Той не бе свикнал на подобни неща... Никак даже, единственото създание което бе усещал така близко до себе си бе Абадон.... И повярвайте ми.. Никой не иска да усеща Абадон толкова близко до себе си. От части тя е жена, нормална... С чувствата, желанията и емоциите. Жена която също като всички останали би била най-добра приятелка с диамантени обици. Но тя бе и тази която бавно ви унищожава. Жена която взима всичко, не оставя дори капчица. Превръща ви в развалина, изпепелява ви, докато някак си не се отскубнете от това, което за нея е връзка. Точно както бе станало с Джейми. Той бе избягал от връзката, за да падне отново на колене като неин роб. Причината за цялото му нещастие и мизерстване.
Точно за това сега гледаше като ударен с тиган. Защо усещаше това момиче така близко? Дали заради спотаилата се Таша в съзнанието й? Дали заради истинският мрак, който бе изградила? Той наклони глава на една страна, когато пред него бе оставена чинията с кроасани. Махна с ръка на сервитьорката, за да я разкара и свали краката си от масата, изправи се и се наведе напред към Амелия.
-Права си! Точно за това трябва да гледам само порно.... Сещаш се от това грубото? Как му викаха... БДСМ? Да, точно така. –той игнорира останалите й жлъчни думи и хвана кичур от червената й коса, уви го около показалеца си и се замисли.
-Сигурен съм, че ти си обикновенна ванила секс... Нищо особено. Мисионерската и сън... Но пък Таша... –от гъридте му се откъсна един мъркащ звук и той притвори лениво очи. Пускайки косата й взе единият кроасан и отхапа голяма хапка. Дъвчеше хапката си бавно, движенията на скулите му бяха изразени и някак си съвършенни. Устните му се сключваха около тестото, прокарваше език по тях след всяка хапка, за да махне останалите по тях трохи и това някак си можеше или да те издразни, за това че ти харесва или да те накара да огладнееш. Когато приключи и с втория кроасан той бутна чинията към нея.
-Хайде яж. И не си прави труда да се заяждаш или да бягаш. Искаш или не ще търпиш цял ден присъствието ми,а а ко се държиш лошо..- той сви рамене като се наведе отново към нея, изправи се и доближи устни към ухото й.
-Ще остана с теб цяла седмица и колкото по-лошо се държиш толкова по- дълго ще става.- той седна отново на стола си и повдигна вежди игриво.
-И Таша няма да ме убие... Ще й е трудно,а ти нямаш тази психика Ванила.

by **.Amelia.** Нед Фев 16, 2014 1:08 pm

Честно казано Амелия бе от онези момичета, които бяха изтърпели толкова много и за жалост не можеше да каже за тези си времена, че е поредната тийн драма, не тя бе станала свидетел на ужасни неща, а самата нея я бяха сполетяли още по ужасни. Прекалено много зло се бе натрупало за краткият и’ двадесет и една годишен живот, но честно казано в момента би приела всичкото това, което непрекъснато и’ се случваше от годеника и’, непрестанните побоища и насилвания, вместо да прекара още една минута с Джейми Конъм, а какво оставаше за цял ден или дори седмица ако не се държеше ‘прилично’, та той наистина ли си вярваше, че тя бе способно да държи езика зад зъбите си, що се отнасяше до това да го изкритикува или обиди? Нямаше толкова голяма воля, че да се държи като добро момиченце с него, за да не се налага да го търпи дълго време и какво се предполагаше, че ако му се зъбеше той щеше да я отвлече, за да я ‘накаже’ с денонощното си присъствие? Та това нямаше как да стане, червенокосата можеше още в този точен момент да стане и най – демонстративно да си тръгне и той нямаше как да я спре. Не можеше да я заплаши, нито да и’ навреди пред всички тези хора в кафенето, а дори и да я проследи до дома и’, нямаше да може да влезе, а и тя най – вероятно щеше да звънне в полицията. Не че властите бяха особено надеждни що се отнасяше до цялата тази каша на Рейвънсууд, но поне можеха да го разкарат.
И въпреки целият сценарий, който се заформи в главата и’ в който в крайна сметка именно тя бе постигнала онова което искаше, по някаква причина която самата тя не можеше да си обясни просто остана. Реши, че няма да прави опити да ... бяга?! Не изглеждаше точно като бягство, нямаше от какво да бяга, просто един неприятен тип, през целият си живот се бе справяла с такива, може би щеше да изтърпи и Комън цял ден, но определено нямаше как да се спре да се заяжда, поне не и’ с него. Обикновено тя не бе от заядливите, но той предизвикваше подобни нужди у нея, предизвикваше изважането на съвсем друга страна у нея, ако не беше особено наясно как вървеше това с раздвоението на личността, дори би си помислила, че скоро тялото и’ щеше да приюти още една личност. Изслуша всяка дума, която Джейми каза и отново започна с онова си държание, което придобиваше около него.
- Толкова ли си зле в леглото, че да трябва да се вживяваш в порното? Не че не съм го очаквала де, някак си е очевидно. Колкото до мен и Таша, предполагам никога няма да разбереш коя – как е. - краищата на устните и’ се извиха в самодоволна усмивка, след което побутна обратно към него чинията към него. – Не благодаря, вече закусвах, а и не бих приела нищо от теб. – червенокосата отпусна тялото си назад, напасвайки го на меката облегалка на стола, след което скръсти ръце, а лицето и’ за пореден път изразяваше досада, скука...все подобни чувства.
- Не можеш да си сигурен, че няма да ме докараш до точката в която сериозно ще искам да те убия и тогава няма да се двоумя, психиката няма да има особено значение. Колкото до Таша, убедена съм, че тя също изпитва това желание, да те види мъртъв и ако обичаш би ли спрял да се ровиш в съзнанието ми, досадно е. – беше някак отвеяна говорейки всичко това, дори не направи труда си да гледа към събеседника си, погледа и’ шареше навсякъде из заведението, избягвайки да поглежда него. – Щом ще си ми бавачка за деня, поне можеш да се постараеш малко, скучно ми е. – каза със същата отвеяност, като най – накрая погледна към него.

by **Jamie Commun ◭** Нед Фев 16, 2014 1:58 pm

Ако трябва да бъдем откровени Джей за първи път остана безмълвен в присъствието на жена. Той я гледаше с безизразно лице, а механизмът в мозъка му сякаш бе прекъснал. Комън буквално се затрудняваше в това какво да й отговори. Той погледна към чинията с кроасаните и присви очи. Не я харесваше, никак не я харесваше. Всъщност дори обмисляше варианта да си тръгне, но това щеше да противоречи на цялото му същество. Все едно да избяга от мишка,а той да е не котка, ами лъв. Никакъв шанс.
-Ти случайно да не си лезбийка? Ненавистта ти към мъжете ме кара да клоня към тази мисъл. Това обяснява много неща. –той се пресегна и взе чашата си изпи кафето от нея и стана. Бъркайки в задния джоб на дънките си, извади черното кожено портмоне, хвърли две банкноти на масата и погледна към Амелиа. Не му допадаше факта, че ще е с нея целият ден, но пък това, че й лази по нервите. Безценно.
Прибирайки портмонето си той оправи коженото си яке и се усмихна на едно от момичетата. Които го зяпаха. Видя руменината която се разля по бузите на момичето и се подсмихна. Ласкаеше се от подобни реакции, но в следващият момент виждаше Амелия и да... Тя убиваше кефа му от подобни реакции. Може би това от части го дразнеше. Тя не го харесваше, дори не бе привлечена от него. Не че му пукаше, но не беше редно и нормално. Сините му очи се впиха в нея и той поклати глава.
-Може би ще искаш да си вземеш бански, освен ако не предпочиташ да се къпеш гола. О чакай. Най-вероятно ще се цупиш докато аз се забавлявам.- той сви рамене и я изчака да се изправи. Това го учуди още повече, но бе убеден, че тя също като него не иска присъствието му цяла седмица близко до себе си. Излизайки от кафенето погледите на хората ги съпроводиха до вратата. Джей извъртя очи и отвори вратата колебаейки се дали да я задържи, за да мине червенокоска, потискайки изгарящото желание да пусне вратата той я задържа за нея и изпита желание да измие ръката си с белина. Какви бяха тези бури от желания и емоции около това създание? Приковавайки очи в гърба й му се прииска сам да се удари, вместо това мина пред нея и се качи на Ямахата, Не й предложи каска, нямаше такава за предлагане. Той срита стойката и задържайки мотора я погледна.
-Качваш ли се или ще тичаш отзад? – повдигна едната си вежда и някак си сигурен в това, че тя ще се качи запали и форсира двигателя. Звукът на мотора бе като мъркането на котка. Поне за Комън. Той обичаше мотора си. Всъщност моторът бе единственото нещо, което той обичаше и бе привързан към него. Пазеше го като очите си и се грижеше за него. За всички години живот на тази земя, за всички измислени от хората устройства и превозни средства той харесваше само това. Е имаше и няколко марки коли, които му допадаха, но естествено предпочиташе моторите. Очите му се плъзнаха по черната матирана боя. Отново черно. Всичко трябваше да е в черно и бе учудващо ако видим друг цвят около Комън. Дори присъствието на цветната Амелиа си бе чудно.
-Да минем през вас или през някой магазин?- попита без особен интерес и отново се извърна към нея.

by Sponsored content

Austerdam coffee cup

Austerdam coffee cup

Re: Austerdam coffee cup

Re: Austerdam coffee cup

Re: Austerdam coffee cup

Re: Austerdam coffee cup

Re: Austerdam coffee cup

Re: Austerdam coffee cup

Re: Austerdam coffee cup

Re: Austerdam coffee cup