trust a few, fear the rest
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
i was in the winter of my life, and the man i met along the road were my only summer. - преди  една годинa |Grace & Marcel| 9z7aoEo
Welcome
Рейвънсууд, Пенсилвания. В градът има смъртоносно проклятие, което вече тече от поколения насам. За да се връщат войниците, обратно живи и здрави при семействата си, за всяка война трябва да умират по пет тинейджъра от Рейвънсууд. Има сключен договор, който гласи фамилиите на петте прокълнати фамилии, като при всяка война някой тинейджър от тези фамилии бива убиван с още четирима, единственият начин да прехвърли проклятието на друг е да се обедини с "Децата на Злото". А единственият начин да се развали проклятието ... да останете живи.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Искам да сменя.
i was in the winter of my life, and the man i met along the road were my only summer. - преди  една годинa |Grace & Marcel| EmptyНед Мар 08, 2015 1:43 pm by Аримана

» I was broken to pieces. You broke me. And then you put the pieces back together. || Zachary. and Beth.
i was in the winter of my life, and the man i met along the road were my only summer. - преди  една годинa |Grace & Marcel| EmptyПон Сеп 22, 2014 10:53 pm by Beth.

» Станете наши приятели;
i was in the winter of my life, and the man i met along the road were my only summer. - преди  една годинa |Grace & Marcel| EmptyСря Авг 20, 2014 6:47 am by Evelyne.

» Търся си другарче за рп
i was in the winter of my life, and the man i met along the road were my only summer. - преди  една годинa |Grace & Marcel| EmptyСря Юни 18, 2014 2:23 pm by Аримана

» Нимфоман или наркоман за предишния?
i was in the winter of my life, and the man i met along the road were my only summer. - преди  една годинa |Grace & Marcel| EmptyПет Май 30, 2014 9:41 pm by Rick Reed

» Склада в края на града
i was in the winter of my life, and the man i met along the road were my only summer. - преди  една годинa |Grace & Marcel| EmptyСря Май 07, 2014 8:02 pm by Marcus Hill.

» Прочитай с дъха си, разглеждай с уста, запомняй с езика, чети ме така.... SPAM VOL 4
i was in the winter of my life, and the man i met along the road were my only summer. - преди  една годинa |Grace & Marcel| EmptyСря Май 07, 2014 6:28 pm by Dianna△

» I believe in the wonder I believe I can touch the flame- Nathaniel and Anabel
i was in the winter of my life, and the man i met along the road were my only summer. - преди  една годинa |Grace & Marcel| EmptyСря Май 07, 2014 5:52 pm by Anabell ♠

» Търся си...
i was in the winter of my life, and the man i met along the road were my only summer. - преди  една годинa |Grace & Marcel| EmptyСря Май 07, 2014 5:09 pm by Marcus Hill.

Екип на форума;
i was in the winter of my life, and the man i met along the road were my only summer. - преди  една годинa |Grace & Marcel| PlWGdjK
.Amelia.
ADMINISTRATOR; AMELIA HESTTLER - 21 - FC: HOLLAND RODEN - CURSE BREAKER -----
i was in the winter of my life, and the man i met along the road were my only summer. - преди  една годинa |Grace & Marcel| 84a0bP9
Jamie Commun
ADMINISTRATOR; JAMIE COMMUN - 25 - FC: MAX IRONS - CHILD OF EVIL -----
Avery Dubois;
ADMINISTRATOR; AVERY DUBOIS - 22 - FC: JESSIE ANN GRAVEL - GUARDIAN -----
Rosalie Buttler
MODERATOR; ROSALIE BUTTLER - 25 - FC: NINA DOBREV - CITIZEN -----

i was in the winter of my life, and the man i met along the road were my only summer. - преди една годинa |Grace & Marcel|

2 posters

Go down

i was in the winter of my life, and the man i met along the road were my only summer. - преди  една годинa |Grace & Marcel| Empty i was in the winter of my life, and the man i met along the road were my only summer. - преди една годинa |Grace & Marcel|

Писане by Grace. Нед Фев 23, 2014 8:35 pm

Грейс вървеше сама. Тихите и’ стъпки отекваха в тъмнината. Беше късно вечерно може би един или два часа, не беше сигурна, честно казано не беше поглеждала към дисплея на телефона си, за види колко е часът, нямаше желание, дори изобщо бе забравила за времето като цяло. В момента времето бе най – малкото нещо за което можеше да мисли.
Ръцете и’ все още трепереха, без дори да се усети все още държеше онзи пистолет. Имаше едва забележими пръски кръв по полата си с висока талия, които на фона на тъмнината дори не се забелязваха, но тя знаеше, че са там. До преди двадесет минути и лицето и’ бе цялото в пръски кръв, ръцете и’ също. За Бога имаше кръв по ръцете си, беше ги изцапала с невинна кръв, кръв на мъжа, който я обичаше или поне така твърдеше, към който тя не изпитваше нищо, но все пак не бе чудовище и не мислеше, че може да го убие, въпреки нещата които и’ бе причинявал, а тя всъщност ... тя най – хладнокръвно го бе убила в момент на смелост и под острите закани на баща си, дори не знаеше как бе избягала след всичко това, особено след като сега едвам се насилваше да мърда краката си. Едвам се насилваше да направи една проклета крачка напред, без да разтрепери цялото си тяло.
Навън беше студено и въпреки, че блондинката бе само потник и пола, тя не усещаше студа, адреналина бе изпълнил тялото и’, въпреки, че не го показваше и че изглеждаше като ходещ труп. Не изпитваше студ, нито болка, от физическите нападки на баща и’, който се опитваше да я „мотивира”. Но не, тя не мислеше да мисли за случката, мислеше да я загърби, ако беше добра в нещо, то бе да загърбва миналото си. Щеше да се насили да забрави всичко случило се, независимо какво щеше да и’ коства.
Грейс Фрей захвърли пистолета, сякаш бе някаква ненужна принадлежност, все едно бе някаква стара суровина, нещо напълно непотребно и безопастно, изобщо дори не се замисли, че след няколко часа по тези улици щяха да излезнат майки с децата си, че децата можеха да намерят пистолета и да направят нещо глупаво, нещо дори по глупаво от това, което тя бе направила. Не, в момента нямаше нужната психика с която нормален човек разполагаше, за да мисли за нещо толкова важно. Въпреки, че не приспадаше към непукистите, тя в момента наистина не даваше и пукната пара кой щеше да намери пистолета и какво щеше да прави с него, не и’ пукаше, че някой можеше да се нарани или пък, че не беше изчистила отпечатъците и можеше да я заключат зад решетките за използването на нерегистрирано оръжие. Просто продължи да върви напред, като забърза крачката си, щом видя една пейка, намираща се близо до шосето на което всъщност вървеше и по което странно, но не минаваха никакви коли, може би заради късният час за някои и прекалено ранния за други.
Момичето стигна до пейката и сядайки, извади картонената кутия с цигари от дамската си чанта, изваждайки една и поставяйки я между устните си. Запалвайки я, вдиша от дима , който достигна до дробовете и’ и след това го издиша, прибирайки обратно запалката и кутията с цигари в чантата си. Пушенето бе вреден навик, до който тя много рядко опираше, но очевидно случаят бе „специален”. Докато отново вдишваше от дима, чу нечии стъпки зад себе си, приближавайки към нея.
- Не е хубаво, да се промъкваш зад хората. – промълви, без дори да знае кой беше зад нея, не че я интересуваше особено.

Grace.
Grace.
Host
Host

Брой мнения : 34
Join date : 15.02.2014

Върнете се в началото Go down

i was in the winter of my life, and the man i met along the road were my only summer. - преди  една годинa |Grace & Marcel| Empty Re: i was in the winter of my life, and the man i met along the road were my only summer. - преди една годинa |Grace & Marcel|

Писане by Marcel Gerard Чет Фев 27, 2014 11:58 am

Света бе пълен с отчаяни хора.Какво толкова лошо имаше в него,че всеки се чувстваше самотен и наранен?Всеки гледаше да причини зло,а в същност за тази работа си имаше хора.Не бяхме точно хора,но аз бях един от тях.Живеех на едно с лошото и злото,а врагът ми бе доброто.Всеки се стараеше да направи добро,а в същност правеше само лошо.
Наблюдавах хората от далеч,но днес една дама ми привлече вниманието.Беше от лошите.Не й пукаше за нищо и за никой.В момента дори не мислеше за собствената си изгода.Вървеше пустия път като не се съобразяваше в  никой.Аз не правех нищо с което да я уплаша или стрестна,но гледката ме изпълваше с радост.Но не  само действията й ме привличаха.Тя бе жена и то красива.Наистина красива,властна,истински дявол в женско тяло,което не признаваше нищо и никой.На който не му пукаше за другите.Допадна ми при това,което видях досега.Затова се отклоних от пътя и след малко бях зад нея.Не ми хареса думите й,но нищо не казах.Просто я наблюдавах отзад и се чудех кога ще се обърне или кога ще направи забележка,че я гледам,а не минавам пред нея.Знаех със сигурност,че в момента си играя с търпението й,но ми доставяше удоволствие.
Без да свалям подлата си,но и доволна усмивка минах пред нея и казах.
-Здравей и на теб.-седнах до нея и протягайки ръка,взех цигарата й и си дръпнах,след което я върнах с думите.-Имаш лош вкус за цигарите.Има много по.-силни и хубави от тези.-извърнах поглед и се облегнах на пейката.
Marcel Gerard
Marcel Gerard
Child of devil
Child of devil

Брой мнения : 97
Join date : 18.02.2014

Върнете се в началото Go down

i was in the winter of my life, and the man i met along the road were my only summer. - преди  една годинa |Grace & Marcel| Empty Re: i was in the winter of my life, and the man i met along the road were my only summer. - преди една годинa |Grace & Marcel|

Писане by Grace. Съб Мар 01, 2014 9:30 am

Мислите на Фрей бяха истинска каша. Всичко в ума и’ беше толкова объркано, за пръв път в живота си не бе способна на разумно мислене, за пръв път в живота си бе толкова объркана и това и’ личеше и за пръв път изглеждаше толкова непукистично, сякаш изобщо не я беше грижа за това, че бе навредила на някой, че бе отнела човешки живот. Изглеждаше толкова спокойна от факта, сякаш изобщо не се беше случило, но истината бе, че под целият този слой на непукизъм, който играеше ролята на маска, Грейс бе съсипана, беше изумена от себе си, че е способна на такова нещо. Не всъщност тя не беше способна, но да не забравяме факта, че всъщност делеше тялото си с „дух” „душа” ... все още не съзнаваше какво по точно се бе вмъкнало в тялото и’ и я контролираше в момент на слабост, в момент в който не можеше да го подтиска, заради прекаления шум, крясъците и виковете, които само тя чуваше, тези за които бе прекарала толкова време в онази клиника за душевно болни. Не тя не бе болна, просто беше слаба, достатъчно слаба, че да позволи да не е сама в собственото си тяло.
Стъпките, които Грейс бе чула да приближават само преди миг, отекнаха, сякаш персоната на която тя бе проговорила просто спря, замръзна на място и я наблюдаваше от страни. Самата тя беше правила това стотици пъти, просто наблюдаваше някой, но тя произлизаше от род на ловци, но с течение на обстоятелствата и серията от неочаквани случки, не успя да продължи семейният бизнес.
Той или може би тя, просто седеше зад блондинката, можеше да усети погледа му или нейният все още не знаеше, кой бе зад нея, докато очевидно ... мъжът застана пред нея поздравявайки я. Седна до нея, отмъквайки цигарата от ръката и’ и след като си дръпна отново и’ я върна. Момичето го погледна с почуда.
- Не съм особено активен пушач, че да си изграждам вкус за тях. – отвърна на думите му, поглеждайки го за пръв път от както бе дошъл и бе прекъснал безсмислените и болезнени размисли, които се бутаха в главата и’.
- Е, ще ми се представиш ли или просто ще седиш и ще критикуваш вкуса ми за никотин? – ъгълчетата на устните и’ се извиха в лека усмивка, в думите и’ имаше известна ирония, закачка дори. В никакъв случай не звучаха грубо обаче, по – скоро някак заинтересовано, любопитно дори. Фрей, се поизправи малко от облегналото си положение на пейката и отново погледна към мъжа.

Grace.
Grace.
Host
Host

Брой мнения : 34
Join date : 15.02.2014

Върнете се в началото Go down

i was in the winter of my life, and the man i met along the road were my only summer. - преди  една годинa |Grace & Marcel| Empty Re: i was in the winter of my life, and the man i met along the road were my only summer. - преди една годинa |Grace & Marcel|

Писане by Marcel Gerard Съб Мар 01, 2014 11:08 am

Не знаех как да реагирам на момичето,но виждах,че не беше добре.Наблюдавах я от около час и нещо,много преди да седне и знаех,че беше направила редица глупости.Не мислех да я критикувам,все пак бях дете на дявола,а не човешко лапе.
Все още стоях облегнах на пейката,когато тя се позаинтересува от името ми.Усмихнах се вече искрено и казах.
-Казвам се Марсел,а ти?-беше ли редно да продължим този на пръв поглед обикновен разговор,като и двамата знаехме къде ще е краят.А именно в това някой да пострада.Не умеех да търся или да раздавам справедливост според законите на Рая.Там нещата бяха коренно различни от тези в Ада.Все пак имаше разлика между черното и бялото,нали?Така беше и там,но да не се отклонявам от темата.
Продължавах да я гледам,просто без да коментирам каквото и да е било,но нещо отключи любопитството ми.
-Защо пушиш тогава?-тя беше казала,че не пуши често и е без значение какви са цигарите.По принцип всеки ги подбираше,но имаше и такива,които ги купуваха за да отбият номера.Аз лично предпочитах алкохол,но имах понятие и за цигарите.Все половината ми персонал бяха като печки.Пушеха на моменти по две кутии на ден,но не ми пукаше.Така или иначе,умираха бързо.
Усетих се,че отново потънах в мисли,а въпреки всичко,имах уважение към красивите дами.Тази пред мен не заслужаваше да я отбягвам или да стоя пред нея като статуя.
Marcel Gerard
Marcel Gerard
Child of devil
Child of devil

Брой мнения : 97
Join date : 18.02.2014

Върнете се в началото Go down

i was in the winter of my life, and the man i met along the road were my only summer. - преди  една годинa |Grace & Marcel| Empty Re: i was in the winter of my life, and the man i met along the road were my only summer. - преди една годинa |Grace & Marcel|

Писане by Grace. Съб Мар 01, 2014 1:17 pm

Не беше свикнала да води тези нормални разговори, никога не и’ се беше налагало, никога не го правеше, защото просто нормалното можеше да се зачеркне като част от живота и’, особено сега когато делеше тялото си с ... дух? Призрак? Дори не знаеше как така все още можеше да мисли, как все още духът не бе взел контрол над тялото и’ или може би чакаше подходящият за това момент, а сега просто стоеше мирно, гледаше да не се натрапва в живота на Фрей, въпреки че и’ беше дал сили в онзи труден момент в който бе изправена пред избор и така духът бе спасил животът и’.
Отново погледа и’ се върна към Марсел, осъзнавайки, че отново бе потънала в мисли вместо да даде отговорите, на въпросите, които и’ бе задал. Да, тя имаше този навик да се отплесва, да потъва в собствените си мисли и да забрави за света около себе си. Сякаш се пренасяше в друг свят, сложен и объркан свят, защото такива бяха и самите и’ мисли.
- Грейс. – разчупи неловката тишина, за която тя самата бе виновна, сигурно бе мълчала около минута, след като той и’ бе задал първият въпрос и просто бе забравила, че седи с всъщност нормален човек, ако можеше да се каже, че вярва в нормалното. Може би ако града не беше толкова странен и не бе дом за толкова много и различни същества тя щеше да вярва в нормалното, но сега... Можеше дори да се съмнява, че Марсел бе човек, та тя самата вече не беше точно човек, наскоро дори не бе срещала хора, нормални при това. Единствено деца на злото, на Дявола, ловци и духове...
- Някои казват, че никотина успокоява. Това са пълни глупости, но въпреки това реших да пробвам. – не че това бе първата цигара на Грейс, но тъй като момичето не бе активен пушач, не пушеше като комин по две кутии цигари на ден, наричаше опита си с никотина „проба”.
- Какво правиш толкова късно навън, Марсел? Нормалните хора са си в къщи и спят или пък се наливат до припадък в някой от нощтните барове!? – подпря лактите си върху коленете, след което подпря брадичката си с юмрук, все така без да откъсва поглед от събеседника си.

Grace.
Grace.
Host
Host

Брой мнения : 34
Join date : 15.02.2014

Върнете се в началото Go down

i was in the winter of my life, and the man i met along the road were my only summer. - преди  една годинa |Grace & Marcel| Empty Re: i was in the winter of my life, and the man i met along the road were my only summer. - преди една годинa |Grace & Marcel|

Писане by Marcel Gerard Съб Мар 01, 2014 4:32 pm

Тя беше отнесена,но се сети на време,че не е сама.Аз бях същия.Потъвах в мисли,дори когато съм заобиколен от милиони.Беше си ми навик,който не се опитвах да прикрия.Всеки си имаше лоши навици,но пък моя не беше вреден.Бях дете на дялова и знаех,че мога и съм правил много по-лоши неща от това да се откъсна за миг от света.Знаех,че всеки би ме помислил за човек,но не вярвах Грейс да е от тия.Когато се изказа и най-вече с последната си реч,просто не знаех как да реагирам.Дали беше редно да избухна в смях,да реагирам спокойно или да си замълча като мислено се хиля.Все още я гледах и накрая казах тихо.
-Като дете на дялова,нощта е моя дом.Мрака ми бе приятел и ще си остане такъв.Страха на другите раждаше нови неща в мен,а най-вече нови неща в разума ми.-усмихнах се леко и допълних.-Но недей се страхува от мен.-облегнах се и без да откъсна поглед от нейния,казах.-Въпреки това,което съм,аз съм и мъж и знам как да се държа с една красива дама.Ти каква си?-млъкнах и наведох глава.-Знам,че не си човек,просто го усещам и го знам.-вдигнах отново поглед и изчаках отговора й.
Marcel Gerard
Marcel Gerard
Child of devil
Child of devil

Брой мнения : 97
Join date : 18.02.2014

Върнете се в началото Go down

i was in the winter of my life, and the man i met along the road were my only summer. - преди  една годинa |Grace & Marcel| Empty Re: i was in the winter of my life, and the man i met along the road were my only summer. - преди една годинa |Grace & Marcel|

Писане by Grace. Съб Мар 01, 2014 10:27 pm

Дете на Дявола значи. Да, Грейс предполагаше, че не е просто обикновен човек, някакъв случаен минувач... не беше нормален, нормалното в Рейвънсууд не съществуваше, поне не и според нея. Беше рядкост. Кой да предположи, че ще е рядкост да намериш нещо нормално? Но като се засмислеше, градът не беше нормален, имаше история която тя като една от род на ловци знаеше перфектно. Знаеше всичко и за децата на Дявола, синове и дъщери на Луцифер от преди той да бъде свален от Абадон. Като, че ли цялата сцена се разигра за миг пред очите и’, битката, подписването на договора за проклятието, духовете, предверието, войната на ловците с пазителите. Всичко това за един кратък миг, бе минало на лента пред очите и’ всички истории, които и’ бяха разказвали.
- Дете на Дявола, а? Един от „лошите” типове. От къде си сигурен, че не съм просто обикновен човек, който не е редно да знае за всичките тези ... глупости. – не можа да намери подходящата дума. Истории, легенди, митове ... как можеше да ги нарече така, при положение, че бяха истина, случваха се всеки ден пред очите и’, под носа и’. Виждаше ги, ставаше свидетел на тях, в миналото дори присъстваше в тези свръхестествени събития, но от както бе станала приемно тяло на дух, който просто се спотайваше в тялото и’ и излизаше само при нужда, тя гледаше да страни от тези работи, не се знаеше на какво мнение бе душата, вселила се в нея, не се знаеше чия страна щеше да заеме.
Погледна го с почуда, когато я попита каква беше. Нима даваше вид на момиче, което не беше особено наред, което не беше нормално? Не, че щеше да е лъжа де, заради духа тя бе много объркана, това и’ личеше, също така вече бе виждала няколко други духа, които и’ бяха изкарали акъла. Буквално. Все пак не беше нещо нормално да виждаш духове, не беше нормално и да делиш тяло с един.
- Приемник, деля тяло с дух. – каза повдигайки рамене, сякаш бе най – нормалното нещо на света, но колкото и да беше откачено тя вече беше свикнала. За нея не беше странно, щеше да е странно ако духът напуснеше, ако вече не водеше разговори с нея в главата си. Тя и’ бе спътница? По – скоро нещо като най – добра приятелка, дух, който винаги я пазеше и’ и бе дала свобода над собственото и’ тяло, което заемаше само от време на време.

Grace.
Grace.
Host
Host

Брой мнения : 34
Join date : 15.02.2014

Върнете се в началото Go down

i was in the winter of my life, and the man i met along the road were my only summer. - преди  една годинa |Grace & Marcel| Empty Re: i was in the winter of my life, and the man i met along the road were my only summer. - преди една годинa |Grace & Marcel|

Писане by Marcel Gerard Съб Мар 01, 2014 10:54 pm

Интересно...Такава красива дама да е приемник да дух.Изненадах се,но в Рейвънсууд всичко бе възможно.Знаех го като вековен жител,но пък друго си е да го чуеш и от по млади.
Харесваше ми и не знам защо,но усещах,че въпреки всичко,тя беше добра.Това да си приемник,не знам до колко бе лошо,но едва ли беше по-лошо от това да си дете на самия дявол.Може би мислех твърде егоистично,но това беше моето мнение.
Все още я гледах и накрая казах без да мисля за последствията.
-Изгаси цигарата,усмихни се и се отпусни.-не знам как,но просто тези думи се плъзнаха между устните ми.Исках наистина да е добре.Имах някакво странно чувство,но ми харесваше.
Погледнах към ръката й,която изгаси цигарата и без да мисля,пристъпих към второ действие,а именно да поема ръката й в своята.Ръката й бе мека и топла.Погалих я с върха на пръстта си и казах с тих,но искрене тон,гледайки я в очите.
-Въпреки това,което си,ти си и жена.Такава каквато не бях виждах и докосвал преди.Една наистина красива жена.-усмихнах се леко и целунах ръката й.Допира на кожата й до устните ми,накара тялото ми да потрепери леко.Наистина тя събуди нещо в мен,което от векове спеше.
Marcel Gerard
Marcel Gerard
Child of devil
Child of devil

Брой мнения : 97
Join date : 18.02.2014

Върнете се в началото Go down

i was in the winter of my life, and the man i met along the road were my only summer. - преди  една годинa |Grace & Marcel| Empty Re: i was in the winter of my life, and the man i met along the road were my only summer. - преди една годинa |Grace & Marcel|

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите