Рейвънсууд, Пенсилвания. В градът има смъртоносно проклятие, което вече тече от поколения насам. За да се връщат войниците, обратно живи и здрави при семействата си, за всяка война трябва да умират по пет тинейджъра от Рейвънсууд. Има сключен договор, който гласи фамилиите на петте прокълнати фамилии, като при всяка война някой тинейджър от тези фамилии бива убиван с още четирима, единственият начин да прехвърли проклятието на друг е да се обедини с "Децата на Злото". А единственият начин да се развали проклятието ... да останете живи.
Вход
Latest topics
Екип на форума;
.Amelia.
ADMINISTRATOR; AMELIA HESTTLER - 21 - FC: HOLLAND RODEN - CURSE BREAKER -----
Jamie Commun
ADMINISTRATOR; JAMIE COMMUN - 25 - FC: MAX IRONS - CHILD OF EVIL -----
Avery Dubois;
ADMINISTRATOR; AVERY DUBOIS - 22 - FC: JESSIE ANN GRAVEL - GUARDIAN -----
Rosalie Buttler
MODERATOR; ROSALIE BUTTLER - 25 - FC: NINA DOBREV - CITIZEN -----
It's that karma? Are you my soulmate?
5 posters
Страница 4 от 13
Страница 4 от 13 • 1, 2, 3, 4, 5 ... 11, 12, 13
It's that karma? Are you my soulmate?
First topic message reminder :
Музиката звучеше в ушите й, погледа й се разхождаше от лице на лице. Болницата бе претъпкана както винаги. Нищо ново, все пак всеки ден имаше все повече и повече болни, умиращи. Ако всяка болница получаваше по долар за всеки болен прекрачил прага сигурно всички щяха да са милярдери. Марджъри се облегна назад, а гърба й сякаш простена при срещата си с дървената пейка. Не стига, че тук се чакаше два, три часа, но и бе неудобно. Супер...
Изведнъж вратите на отделението се отвориха и вътре влязоха може би 5 човека, плюс едно момиче на носилка. Тъмната коса на момичето бе сплъстена на кичури и най-вероятно това бе заради кръвта, която изтичаше от нея. Хората около носилката правеха нещо, опитваха се да я стабилизират. Накрая на цялата тайфа с много бавна, сякаш зомби крачка ходеше едно момче. Добряга, най-вероятно смотльо, с бяла кожа, чипо носле и със странна прическа. Кафявите му очи блуждаеха след носилката. Марджи свали слушалките си и това привлече погледа на брат й. Той проследи очите й и повдигна вежди.
-Катастрофа.- отбеляза Даниел, а Марджъри кимна с глава. Тя прикова очите си в момчето, което вървеше след вече изчезналата носилка. Дали той бе виновен за инцидента? Запита се, но нямаше време да мисли за това.
-Марджъри Уитмор?- гласът на възрастната жена я сепна. Тя се изправи, а златистите очи на Даниел я съпроводиха до вратата.
-Какво ви води при нас госпожице Уитмор? О, Господи...- гласът на доктора секна, когато видя голямата прободна рана в дясното й рамо.
Близо един час по-късно тя излезе от кабинета и се чувстваше като нова. Черният й потник бе пропит с кръв и какво ли още не. Тя разпусна косата си и видя брат си. Той се изправи с една типична за него крива усмивка и се приближи до нея. Целуна я по бузата,а това й донесе толкова много спомени.. Тя се дръпна леко от него и той се прокашля.
-Отивам да докарам колата. Ще те чакам долу. – Даниел се обърна с гръб към нея и тя въздъхна. Колко типично за тях двамата. Всъщност това си беше чиста проява на нежност, ако трябва да сме честни. Марджъри се протегна и простена от „болка” тя обичаше болката, възбуждаше я, но естествено само тя го знаеше и брат й де. Но той не беше тук. Погледите на всички мъже се спряха на нея и тя извъртя очи.
-Само в мечтите ви. – каза го на висок глас и тръгна към асансьорът. Вадейки телефона си от джоба на дънките си тя се сблъска с някой и моментално не настрой за битка.
-Гледай къде ходиш.- изсъска злобно и се спря,когато видя момчето с чипото носле. Перфектно извитите й вежди се повдигнаха и тя погледна към марлята на рамото си, която се напои с кръв.
-Мамка му. – прошепна и сви устни.- Супееер.
Изведнъж вратите на отделението се отвориха и вътре влязоха може би 5 човека, плюс едно момиче на носилка. Тъмната коса на момичето бе сплъстена на кичури и най-вероятно това бе заради кръвта, която изтичаше от нея. Хората около носилката правеха нещо, опитваха се да я стабилизират. Накрая на цялата тайфа с много бавна, сякаш зомби крачка ходеше едно момче. Добряга, най-вероятно смотльо, с бяла кожа, чипо носле и със странна прическа. Кафявите му очи блуждаеха след носилката. Марджи свали слушалките си и това привлече погледа на брат й. Той проследи очите й и повдигна вежди.
-Катастрофа.- отбеляза Даниел, а Марджъри кимна с глава. Тя прикова очите си в момчето, което вървеше след вече изчезналата носилка. Дали той бе виновен за инцидента? Запита се, но нямаше време да мисли за това.
-Марджъри Уитмор?- гласът на възрастната жена я сепна. Тя се изправи, а златистите очи на Даниел я съпроводиха до вратата.
-Какво ви води при нас госпожице Уитмор? О, Господи...- гласът на доктора секна, когато видя голямата прободна рана в дясното й рамо.
Близо един час по-късно тя излезе от кабинета и се чувстваше като нова. Черният й потник бе пропит с кръв и какво ли още не. Тя разпусна косата си и видя брат си. Той се изправи с една типична за него крива усмивка и се приближи до нея. Целуна я по бузата,а това й донесе толкова много спомени.. Тя се дръпна леко от него и той се прокашля.
-Отивам да докарам колата. Ще те чакам долу. – Даниел се обърна с гръб към нея и тя въздъхна. Колко типично за тях двамата. Всъщност това си беше чиста проява на нежност, ако трябва да сме честни. Марджъри се протегна и простена от „болка” тя обичаше болката, възбуждаше я, но естествено само тя го знаеше и брат й де. Но той не беше тук. Погледите на всички мъже се спряха на нея и тя извъртя очи.
-Само в мечтите ви. – каза го на висок глас и тръгна към асансьорът. Вадейки телефона си от джоба на дънките си тя се сблъска с някой и моментално не настрой за битка.
-Гледай къде ходиш.- изсъска злобно и се спря,когато видя момчето с чипото носле. Перфектно извитите й вежди се повдигнаха и тя погледна към марлята на рамото си, която се напои с кръв.
-Мамка му. – прошепна и сви устни.- Супееер.
Последната промяна е направена от Dianna△ на Нед Мар 02, 2014 4:20 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Dianna△- They call her ice queen, but they don't really know her
- Брой мнения : 510
Join date : 15.02.2014
Re: It's that karma? Are you my soulmate?
Диана. Ди беше в стаята му. Той преглътна тежко, сърцето му затуптя енергично в гъдрите му и тогава тя се доближи до него. Не я очакваше. Дори смяташе, че тя въобще повече няма да го потърси, но тя беше тук. Доближи се до него и се протегна. Той беше само по халат, но това не го интересуваше. По-важното беше, че тя беше тук. Ръцете му обвиха лицето й, устните му се сляха с нейните и тогава усети гримасата й. Той се усмихна и й каза:
-Впрочем.. ще видиш плакат на "Черната вдовица!". След тези думи той се опита да я фокусира. Беше тъмно навън, а единствената светлина идваше от луната. Той я погали отново и каза:
-Липсваше ми! - след тези думи я целуна отново. Имаше миризма на барут и... нещо, което не можеше да познае:
-Добре ли си? Искаш ли да се изкъпеш? И след това може би да се опитаме да поспим? - след тези думи той я погали по врата. Усещаше, че има нещо по кожата й, но не знаеше какво:
-Искаш ли да светна лампата? - и зачака отговора й. Не знаеше какво щеше да каже тя и как щеше да го приеме, но той я желаеше. Искаше да се излегне с нея в леглото и да заспи. Боже... преди половин час беше лъскал мислейки си за нея, а сега тя беше тук. Какво му ставаше... умираше да е с нея.. желаеше я, а тя сигурно вече нямаше желание за секс.. дори сигурно нямаше желание да се гушкат.. той се опита да фокусира очите й и допълни нещо, което не беше много на място:
-Желая те! - веднага след това замлъкна и просто я целуна, за да не й позволи да го отблъсне. Отдръпна се и прокара ръце по раменете й. Искаше да я види, но не знаеше дали тя има желание да вижда светлина за това просто реши да я остави да реши какво ще правят.
-Впрочем.. ще видиш плакат на "Черната вдовица!". След тези думи той се опита да я фокусира. Беше тъмно навън, а единствената светлина идваше от луната. Той я погали отново и каза:
-Липсваше ми! - след тези думи я целуна отново. Имаше миризма на барут и... нещо, което не можеше да познае:
-Добре ли си? Искаш ли да се изкъпеш? И след това може би да се опитаме да поспим? - след тези думи той я погали по врата. Усещаше, че има нещо по кожата й, но не знаеше какво:
-Искаш ли да светна лампата? - и зачака отговора й. Не знаеше какво щеше да каже тя и как щеше да го приеме, но той я желаеше. Искаше да се излегне с нея в леглото и да заспи. Боже... преди половин час беше лъскал мислейки си за нея, а сега тя беше тук. Какво му ставаше... умираше да е с нея.. желаеше я, а тя сигурно вече нямаше желание за секс.. дори сигурно нямаше желание да се гушкат.. той се опита да фокусира очите й и допълни нещо, което не беше много на място:
-Желая те! - веднага след това замлъкна и просто я целуна, за да не й позволи да го отблъсне. Отдръпна се и прокара ръце по раменете й. Искаше да я види, но не знаеше дали тя има желание да вижда светлина за това просто реши да я остави да реши какво ще правят.
Victor Fausnaught- Citizens
- Брой мнения : 138
Join date : 17.02.2014
Re: It's that karma? Are you my soulmate?
Потрепна усещайки го как я докосва. Харесваше й да я докосва. Тя притвори очи от удоволствие. Въздишка се откъсна от гърдите й при думите му. Липсвала му. Той се бе привързал към нея. Не трябваше да се привързва към нея.
Момичето улови ръката му и целуна дланта му.
-Да светни.- прошепна и се прозя. Искаше да поспи, но тогава чу думите му. Желаеше я... И тя го искаше искаше да е с него пак, но.. Можеше ли? Отново? Да не спи близо 40 часа? Така нямаше да се възстанови. Ди улови лицето му в шепите си и впи устни в неговите. Прокара език по тях преди да ги разтвори и да се заиграе с неговия. Бутна го назад в леглото и застана отгоре му. Отърка тяло в неговото и отдръпна устните си.
-И аз те искам.- тя впи отново устни в неговите и се отдръпна ставайки. Свали потника си и късите панталонки Цялото й тяло бе в прах и кръв. Имаше синини по себе си, рани, разрези.
Може би не трябваше да я вижда така? Осъзнавайки това тя се доближи до него докато още бе тъмно и прокара ръце по гърдите му. Свали халатът му и го притисна към тялото си.
-Но... Първо искам вечеря, баня и сън.- тя се врътна с гръб към него и влезе в банята. Пусна халата на земята и се пъхна под душа. Водата отми мръсотията и кръвта от тялото й. Освежи я и някак си я унесе. Беше толкова изморена. Тя затвори очи и простена, като бавно започна да спира топлата вода и да пуска студената. Ди имаше малки психични отклонения и това бе едно от тях.
Слабото й тяло се свлече под ледено студената вода и тя затвори очи обгръщайки се с ръце. Защо го правеше? Наказваше се... Наказваше се за това че бе позволила да бъде отнет човешки живот в нейно присъствие. Така бе научена. Брат й винаги правеше разрез някъде по тялото си. Кървеше за мъртвите, но Ди не бе такава. Баба й я бе научила да приема смъртта като студ. И тя я приемаше, за това изстудяваше себе си. А и нямаше нужда да изпразва бойлера на Виктор.
Момичето улови ръката му и целуна дланта му.
-Да светни.- прошепна и се прозя. Искаше да поспи, но тогава чу думите му. Желаеше я... И тя го искаше искаше да е с него пак, но.. Можеше ли? Отново? Да не спи близо 40 часа? Така нямаше да се възстанови. Ди улови лицето му в шепите си и впи устни в неговите. Прокара език по тях преди да ги разтвори и да се заиграе с неговия. Бутна го назад в леглото и застана отгоре му. Отърка тяло в неговото и отдръпна устните си.
-И аз те искам.- тя впи отново устни в неговите и се отдръпна ставайки. Свали потника си и късите панталонки Цялото й тяло бе в прах и кръв. Имаше синини по себе си, рани, разрези.
Може би не трябваше да я вижда така? Осъзнавайки това тя се доближи до него докато още бе тъмно и прокара ръце по гърдите му. Свали халатът му и го притисна към тялото си.
-Но... Първо искам вечеря, баня и сън.- тя се врътна с гръб към него и влезе в банята. Пусна халата на земята и се пъхна под душа. Водата отми мръсотията и кръвта от тялото й. Освежи я и някак си я унесе. Беше толкова изморена. Тя затвори очи и простена, като бавно започна да спира топлата вода и да пуска студената. Ди имаше малки психични отклонения и това бе едно от тях.
Слабото й тяло се свлече под ледено студената вода и тя затвори очи обгръщайки се с ръце. Защо го правеше? Наказваше се... Наказваше се за това че бе позволила да бъде отнет човешки живот в нейно присъствие. Така бе научена. Брат й винаги правеше разрез някъде по тялото си. Кървеше за мъртвите, но Ди не бе такава. Баба й я бе научила да приема смъртта като студ. И тя я приемаше, за това изстудяваше себе си. А и нямаше нужда да изпразва бойлера на Виктор.
Dianna△- They call her ice queen, but they don't really know her
- Брой мнения : 510
Join date : 15.02.2014
Re: It's that karma? Are you my soulmate?
Виктор я усети. Тя се притисна в него и го целуна, а след това точно, когато си мислеше, че ще се разгорещят тя поиска вечеря, баня и сън. Точно преди да влезе в банята той я целуна и усети нещо. Въпреки всичките оргазми той отново беше твърд и възбуден, но нямаше да я насилва. Отиде до кухнята и реши да направи няколко неща. Първо направи зелена салата, след това добави някой друг картоф и се чудеше дали да сложи месо в бургера й. Не знаеше дали тя е вегетарианка или не, но за това добави сирене, пушено сирене и кашкавал. Направи и напълно здравословна храна, дори питката беше ръжена. Качи се обратно в стаята и остави храната на масичката. Влезе в банята и усети студа, като видя Ди свита във ваната. Той светна лампата и я видя. Беше се свила под студа. Той спря веднага водата и каза:
-Какво правиш, Ди! Ще премръзнеш! - огледа се и взе една кърпа, като я притисна в тялото й, повдигна я на ръце и я притисна във себе си. Искаше да я стопли за това я понесе към леглото. Щом я постави внимателно на него той видя синините й от светлината от банята. Нежно ги погали без да ги натиска, за да не и причини болка. Знаеше, че тя я обичаше, но той сега не се интересуваше от това колко прекрасно изглежда голото й тяло. Свали халата си и го покри с нея, а след това я погледна в очите. Погали я по бузата и й каза:
-Ох любов моя! Кой ти причини това! Трябва да го накажа! - след тези думи се доближи до нея и нежно докосна устните й:
-Сега искам да се свиеш на топло под завивката ми, аз ще те нахраня, а след това ще те гушна и ще заспим... съгласна ли си? - погледна я в очите и зачака отговора й.
Victor Fausnaught- Citizens
- Брой мнения : 138
Join date : 17.02.2014
Re: It's that karma? Are you my soulmate?
Ди буквално посиняваше под водата и започваше да трепери , но тя не се отмести, затвори очи и стисна зъби налагайки си да седи така, поне още десет минути, но идеалният й план бе нарушен от Виктор. Тя простена, когато той спря водата и отвори очи. Искаше да го смъмри и да я върне под водата, но нямаше сили. Тя се сгуши в него треперейки. Усети пръстите му по синините и чу думите му. Засмя се тихо и улови едната му ръка.
- Не можеш да ги накажеш Ви... Дори не трябва да ги доближаваш.
Тя затвори очи и усети аромата на храната. По принцип Ди не ядеше Бог знае колко. Хранеше се с плодове, зеленчуци и някакви диетични глупости, за да поддържа форма, но сега.. Сега бе много гладна. Тя преглътна и погледна към леглото.
- Не е редно да се храня в леглото ти.- прошепна и се изправи. Насилвайки тялото си
Стана от леглото и взе чинията. Тя светна лампата и се огледа. Всъщност небе толкова зле колкото очакваше. Поне нямаше огнестрелна рана. Момичето облече халата на Виктор и седна на бюрото му, скръсти крака и захапа бургера. Затвори очи от удоволствие и когато сдъвка и преглътна хапката си го погледна.
-Ще се оженя за този бургер.- засмя се и отхапа нова хапка. – Знаеш ли, че сексът с теб е много изтощителен. –тя отново се засмя и разкри бедрото си, за да погледне един от разрезите. Поне не бе подута, благодарение на студената вода.... Йей за студената вода.
- Не можеш да ги накажеш Ви... Дори не трябва да ги доближаваш.
Тя затвори очи и усети аромата на храната. По принцип Ди не ядеше Бог знае колко. Хранеше се с плодове, зеленчуци и някакви диетични глупости, за да поддържа форма, но сега.. Сега бе много гладна. Тя преглътна и погледна към леглото.
- Не е редно да се храня в леглото ти.- прошепна и се изправи. Насилвайки тялото си
Стана от леглото и взе чинията. Тя светна лампата и се огледа. Всъщност небе толкова зле колкото очакваше. Поне нямаше огнестрелна рана. Момичето облече халата на Виктор и седна на бюрото му, скръсти крака и захапа бургера. Затвори очи от удоволствие и когато сдъвка и преглътна хапката си го погледна.
-Ще се оженя за този бургер.- засмя се и отхапа нова хапка. – Знаеш ли, че сексът с теб е много изтощителен. –тя отново се засмя и разкри бедрото си, за да погледне един от разрезите. Поне не бе подута, благодарение на студената вода.... Йей за студената вода.
Dianna△- They call her ice queen, but they don't really know her
- Брой мнения : 510
Join date : 15.02.2014
Re: It's that karma? Are you my soulmate?
Той я видя. Беше толкова красива въпреки раните си. Доближи се бавно до нея и нежно придърпа халата надолу. Докато тя се хранеше той прокара пръсти по раменете й и започна много внимателно и нежно да ги прокарва по кожата й и след това стисна. Масажираше я. Искаше да е внимателен, за да не я накара да се задави. Усмихна се доволно и каза:
-Какво ще кажеш сега... да ти изтощя малко и след това да спиш, като бебе! - след тези думи той изчака тя да изяде бургера си и щом преглътна последната хапка бавно завъртя стола. Крачето й, което се подаваше от халата беше ранено, а той падна на колене пред нея. Беше чисто гол, но това не го интересуваше. Нито го интересуваше какво е правила и дали е убивала някого. Просто се доближи и тя усети топлите му устни да я докосват. Целуна нежно раната й и след това я погледна в очите от долу. Тя видя как се облиза и й каза:
-Е? Искаш ли да усетиш как устните ми целуват всяка една твоя рана, за да я излекуват... - след това погледна бедрото й. Халата прикриваше всичко, но това не му пречеше:
-Или искаш да усетиш устните ми на друго място? - стоеше, като послушно кученце на колене пред нея. Ръцете му бяха на стола и той просто стоеше и чакаше да види дали тя би пожелала да я целуне по всяка една синина или би пожелала нещо повече. Или може би просто да я заведе в леглото, да я прегърне и да заспят.
Victor Fausnaught- Citizens
- Брой мнения : 138
Join date : 17.02.2014
Re: It's that karma? Are you my soulmate?
Слушаше го, усещаше го... Желаеше го.Очите й преминаха по лицето му и тя поклати глава. Наистина все едно виждаше себе си. Себе си преди няколко години. Тя преглътна и прокара език по устните си. Не се съмняваше в желанието му. Дори не се чудеше какво ще му хареса. Ди наклони глава на една страна и изцъка с език
-Знаеш ли скъпи... На това му се вика нимфомания.- тя се засмя и вдигна крачето си, прокара го по рамото му и секунда по-късно го спря върху гърдите му. Събори го на земята и скачайки ловко на земята го натисна и се надвеси над него. Тя свали халата и грижливо го остави на стола.
Диана сведе очи към тялото му и ги спря на възбуденият му член.
-И искаш да ми кажеш че ще се задоволиш само с това да ме.. Целуваш?- тя повдигна вежда и въпреки умората си се настани върху него. Косата й се разпиля по раменете й, а когато се приближи до устните му, за да го целуне се разпиля по лицето му. Ди докосваше съвсем леко устните му. Спусна едната си ръка между телата им и хвана членът му в ръка. Движеше я по дължината му, преди да започне да го отърква в себе си. Вкарваше го съвсем леко, преди да го прокара около клитора си и обратно на входа на влагалището си. Уитмор бавно го вкара в себе си до средата и без да отделя устни от него прошепна.
-Сигурна съм че предпочиташ това. Да си в мен, да се движиш в мен. – Ди отдели устни от неговите и ги доближи до ухото му.
-Да ме чукаш.- прошепна отново и го пое рязко целият в себе си.
-Знаеш ли скъпи... На това му се вика нимфомания.- тя се засмя и вдигна крачето си, прокара го по рамото му и секунда по-късно го спря върху гърдите му. Събори го на земята и скачайки ловко на земята го натисна и се надвеси над него. Тя свали халата и грижливо го остави на стола.
Диана сведе очи към тялото му и ги спря на възбуденият му член.
-И искаш да ми кажеш че ще се задоволиш само с това да ме.. Целуваш?- тя повдигна вежда и въпреки умората си се настани върху него. Косата й се разпиля по раменете й, а когато се приближи до устните му, за да го целуне се разпиля по лицето му. Ди докосваше съвсем леко устните му. Спусна едната си ръка между телата им и хвана членът му в ръка. Движеше я по дължината му, преди да започне да го отърква в себе си. Вкарваше го съвсем леко, преди да го прокара около клитора си и обратно на входа на влагалището си. Уитмор бавно го вкара в себе си до средата и без да отделя устни от него прошепна.
-Сигурна съм че предпочиташ това. Да си в мен, да се движиш в мен. – Ди отдели устни от неговите и ги доближи до ухото му.
-Да ме чукаш.- прошепна отново и го пое рязко целият в себе си.
Dianna△- They call her ice queen, but they don't really know her
- Брой мнения : 510
Join date : 15.02.2014
Re: It's that karma? Are you my soulmate?
Виктор имаше желание да я целува, да я задоволи с език, но когато тя го повали на земята не очакваше, че тя ще има толкова енергия. Явно беше сгрешил. Тялото й се озова над неговото и косата й, ръцете й, всичко, което го докосваше го караше да полудее, а когато усети ръката й около пениса си тя усети колко възбуден беше и колко повече се възбуждаше. Влагалището й, толкова влажно, клитора й толкова нежен... Стените й толкова меки и стегнати. Когато рязко се отпусна и той потъна докрай в нея изстена. Ръцете му се плъзнаха веднага по гърба й и започнаха да я галят преди да стигнат до дупето й, нежно го обхванаха и когато я чу да му говори толкова мръснишки беше готов да свърши веднага, но искаше да го направи заедно с нея. Искаше да усети как телесните й сокове обвиват пениса му и го овлажняват толкова много, че да навлиза в нея толкова грубо, че чак да не изпитва болка. Желаеше я повече от всичко и след като издиша тежко го каза:
-О да... искам да те чукам.. да не спирам.. да изпълня всяка една твоя дупка със спермата си... искам да те чукам без да спирам, докато не припаднем от умора! - след тези думи стисна бузките на дупето й и я притисна към себе си и тя усети рязкото навлизане. Той я задържа така и я помоли:
-Моля те! Говори ми мръснишки! Говори ми мръсотии! Искам да го чуя от теб.. да го чувам от теб! - след тези думи я целуна, като захапа леко устните й и след това се отдръпна и искаше да я чуе.. да чуе какво ще му каже.
Victor Fausnaught- Citizens
- Брой мнения : 138
Join date : 17.02.2014
Re: It's that karma? Are you my soulmate?
Стенанието й огласи стаята му и за миг се замисли, че ако думите на Виктор са верни и вчера е бил девствен, то тя е първият му път, първият му път тук, първият му път някъде. Където и да е било. Това я накара да му се отдаде още повече и някак си й харесваше това. Вземане, даване, докосвания, стенания. Ди наистина бе обсебена на тема секс, спираше само в моментите в които бе неразположена и дори тогава имаше желание за... Повече. Може и да не разберете какво е това повече, но ако си намереше достатъчно извратен другар то тя продължаваше с половите контакти. Думите на Виктор я върнаха на земята и тя простена. Какво можеше да му каже? Всичко избяга от съзнанието й... Всичко се изпари... Тя прехапа устни и кимна с глава.
-Искаш да ти говоря мръсотии така ли скъпи?- тя отново шепнеше в ухото му. Повдигна тазът си спусна се отново по него и се надигна. Погледа й прикова неговия и вдигна ръце към гърдите си. Започна да ги мачка и да стене.
-Искам да ме чукаш на права. Да ме обърнеш с гръб към теб и да ме опреш на бюрото. Искам да ме накараш да крещя. Да го правиш грубо, бързо! Да си в мен, да ме изпълниш.- тя отново се наведе напред и докосна устни до неговите.
-Искам да ме накараш да забравя другите мъже. Направи ме своя Ви. Покажи ми че съм само твоя.- след като изрече и последната дума устните й жадно се впиха в неговите. Целувката с която го дари бе дълбока, страстна. Тялото й го поемаше отново и отново. Слабините й ставаха все по-влажни и горещи. Търкаше тялото си в неговото, ръцете й го предизвикваха, а мислите й.. Е тя се въртяха около желанието й. Отделяйки устни от неговите прошепна.
-Бъди мой Господар.- ето че го каза. Онези думи даващи му право над нея. Право над тялото й.
-Искаш да ти говоря мръсотии така ли скъпи?- тя отново шепнеше в ухото му. Повдигна тазът си спусна се отново по него и се надигна. Погледа й прикова неговия и вдигна ръце към гърдите си. Започна да ги мачка и да стене.
-Искам да ме чукаш на права. Да ме обърнеш с гръб към теб и да ме опреш на бюрото. Искам да ме накараш да крещя. Да го правиш грубо, бързо! Да си в мен, да ме изпълниш.- тя отново се наведе напред и докосна устни до неговите.
-Искам да ме накараш да забравя другите мъже. Направи ме своя Ви. Покажи ми че съм само твоя.- след като изрече и последната дума устните й жадно се впиха в неговите. Целувката с която го дари бе дълбока, страстна. Тялото й го поемаше отново и отново. Слабините й ставаха все по-влажни и горещи. Търкаше тялото си в неговото, ръцете й го предизвикваха, а мислите й.. Е тя се въртяха около желанието й. Отделяйки устни от неговите прошепна.
-Бъди мой Господар.- ето че го каза. Онези думи даващи му право над нея. Право над тялото й.
Dianna△- They call her ice queen, but they don't really know her
- Брой мнения : 510
Join date : 15.02.2014
Re: It's that karma? Are you my soulmate?
Когато чу това, когато я чу да го казва той не можеше да се сдържи. Представи си го и това го накара да свърши. Той достигна до своя оргазъм на момента, когато чу желанията й, а когато тя пожела той да бъде неин господар тя усети ръката му върху косата си. Притисна я до себе си и докато дишаше тежко й каза:
-Искаш да съм груб! Няма проблем! Но преди това... искам да се изправиш, да се подпреш на бюрото и да се разкрачиш! - след тези думи тя се отдели от него и го послуша. Направи точно това. Той бавно се изправи и премина с ръка по пениса си, за да се опита да го задържи възбуден, но не му беше нужно. Гледката на слабините й, на тялото й надупено на бюрото му го възбуди веднагически. той се доближи до нея и премина с пръсти по влагалището й, като й каза:
-Сега.. ще ми покажеш колко много ме желаеш! Колко много ти харесва да съм в теб! - след тези думи премина и между бузките на дупето й и докосна аналният й отвор, но не направи нищо. Само я дразнеше. Отдръпна се леко и тя усети свобода. Него го нямаше. Сякаш не беше зад нея и точно тогава го усети. Ръката му се сля с бузката на дупето й. Зашлеви я толкова силно, че звука от шамара по дупето й закънтя наоколо и остави червена пареща следа от ръката му върху кожата й и веднага след това натика пениса си в нея. Потъна в срамните й устни, докато тя все още усещаше болката. Той хвана косата й и я придърпа назад, а след това прошепна в ушето й:
-Ти си моя! Само моя! - след тези думи захапа ушето й и започна да се движи грубо, докато я скубеше. Може би си беше помислила, че това е края, но това беше само началото. Ръката му се плъзна по дупето й и два от пръстите му навлязоха в аналният й отвор. Тя усети как я изпълва в двете й най-нежни дупки и точно преди да я захапе за рамото й прошепна:
-Ще те чукам, докато не припаднеш от оргазми! - след тези думи се усмихна и допълни:
-Кажи ми, че го искаш! - и се задвижи грубо и бързо, докато пръстите му скубеха косата й и покоряваха дупето й.
Victor Fausnaught- Citizens
- Брой мнения : 138
Join date : 17.02.2014
Re: It's that karma? Are you my soulmate?
Болка, възбуда, оргазъм. Очите й се насълзиха от удоволствие. Дишането й ставаше накъсано тя искаше и изпълняваше желанията му. Ди улови ръба на бюрото и се хвана здраво. Усещаше го навсякъде по себе си, в себе си. Тя бе негова, отдаваше му се. Това я изтощаваше повече от колкото той можеше да предположи. Косата й се разстла по бюрото а от гърдите й се откъсваха силни стонове. Той й говореше нещо, но тя дори не го разбираше. Повярвайте ми опитваше се да го разбере, опитваше се да осъзнае какво става но не можеше. Имаше нужда да свърши, да. Тялото й бе разтърсено от мощен оргазъм, крачетата й се разтрепераха.Тя чу отново думи. Опита се да ги разбере, да ги различи. Да събере две и две на звуците.
-Искам...- почти го извика, а се чу като шепот. Всичко в нея се разтърси отново и тя простена. Не можеше, не можеше. Ди не можеше да продължи. Усещаше как й се повдига. Светът пред очите й се завъртя и тя простена.
-Спри! Спри.- отдръпна се от него и се свлече на земята. Какво ставаше с нея?! Изпита жестока болка в рамото и почти извика. Умората я повали почти до припадък. Магията.. Не трябваше да си играе с нея. Тя сложи ръка на рамото си където се отвори раната от предния ден. Синините по тялото й станаха по-зле. Ди преглътна и се осъзна.
-Мамка му.- не трябваше той да я вижда така. Не трябваше да вижда това. Преодолявайки болката грабна халата и се втурна в банята, заключи вратата и се видя в огледалото. Беше зле. Много, много зле. Сенки под очите, пепеляво сива кожа и зееща рана. Все едно гледаше зомби. Бе пресилила тялото си. Усети студа, болката и тогава падна на земята. Тялото й се свлече върху студените плочки сякаш батериите й бяха изтощени. Какво друго бе очаквала? След всичко което сама си бе причинила... Ди искаше да заплаче, но тя никога не плачеше. Стоеше просната на земята и притискаше халата към гърдите си. Може би трябваше да каже нещо на Виктор, но нямаше сили за това...
-Искам...- почти го извика, а се чу като шепот. Всичко в нея се разтърси отново и тя простена. Не можеше, не можеше. Ди не можеше да продължи. Усещаше как й се повдига. Светът пред очите й се завъртя и тя простена.
-Спри! Спри.- отдръпна се от него и се свлече на земята. Какво ставаше с нея?! Изпита жестока болка в рамото и почти извика. Умората я повали почти до припадък. Магията.. Не трябваше да си играе с нея. Тя сложи ръка на рамото си където се отвори раната от предния ден. Синините по тялото й станаха по-зле. Ди преглътна и се осъзна.
-Мамка му.- не трябваше той да я вижда така. Не трябваше да вижда това. Преодолявайки болката грабна халата и се втурна в банята, заключи вратата и се видя в огледалото. Беше зле. Много, много зле. Сенки под очите, пепеляво сива кожа и зееща рана. Все едно гледаше зомби. Бе пресилила тялото си. Усети студа, болката и тогава падна на земята. Тялото й се свлече върху студените плочки сякаш батериите й бяха изтощени. Какво друго бе очаквала? След всичко което сама си бе причинила... Ди искаше да заплаче, но тя никога не плачеше. Стоеше просната на земята и притискаше халата към гърдите си. Може би трябваше да каже нещо на Виктор, но нямаше сили за това...
Dianna△- They call her ice queen, but they don't really know her
- Брой мнения : 510
Join date : 15.02.2014
Re: It's that karma? Are you my soulmate?
Виктор я докара до великия финал и тогава. Нещо се случи. Тя се отдръпна от него. Да не би да беше сгрешил някъде. Не. Нещо ставаше с раната й.. с раните й. Той трябваше да направи нещо, а тя избяга в банята. Той не я изчака. Последва я и когато натисна бравата разбра, че не може да влезе:
-Ди? - тя не отговаряше. Какво ставаше. Той се засили и блъсна рамото си в дървената врата, което го накара да изпита болка. Още една засилка и след третата той разби бравата и влезе вътре. Видя я на пода. Прегърнала халата:
-Не.. не ... не... - след тези думи той я повдигна на ръце и взе халата. Обви го около тялото й. Не можеше да тръгнат така. Взе сутиена й и го сложи, а след това прашките й. След това си обу само едни дънки. Нищо друго. Взе я на ръце и извади одеялото си от шкафа. Тръгна по стъпалата и докато вървеше я погледна в очите:
-Да не си посмяла да правиш нещо, което е извън договора ни! - след тези думи той излезе от къщата и дори не я заключи, но нямаше кой да я ограби. Вратата зад него се затвори, а алармата се включи. Той беше взел всичко нужно. Ключове и телефон. Беше доволен, че леля му ходи на работа с такси, защото сега минивана беше пред къщата. Постави Диана на задните седалки и се качи зад шофьорското място и потегли. Попринцип с нормална скорост се стигаше, за около двадесет минути, но след точно осем минути и двадесет и шест секунди той беше пред болницата. Слезе рязко от колата и изкрещя:
-Трябва ми носилка. - извади момичето си от колата и я постави на носилката. Тръгна след нея и вървеше по коридора. Виждаше я. Тя губеше съзнание и точно, когато отвориха едни врати, а един доктор не му позволи да премине той хвана ръката й и я погледна в очите:
-Не си тръгвай, любов моя! - и я отведоха. Той преглътна тежко. Стоеше в коридора и премина с ръка през косата си. Какво щеше да прави. Тогава чу познат глас....
Victor Fausnaught- Citizens
- Брой мнения : 138
Join date : 17.02.2014
Re: It's that karma? Are you my soulmate?
-Виктор? Нали така? Спокойно сестра ти е... - тогава разбрах. Той ми говореше за някой друг и щом погледнах момичето, което отвеждаха се усмихнах. Докоснах рамото на момчето и му казах:
-Спокойно малкия. Ще спася твоята, принцеса! - след тези думи просто влязох след докторите. Все още бях с облеклото си от деня. Смяната ми свърши, но нямаше да си тръгна. Те я водеха направо в операционната и щом влязох се изненадаха:
-Колеги. Този случай го поемам аз! - след тези думи се стелиризирах и влязох в операционната. Видях я. Все още беше с халат, а щом го разтворих. Боже. Порязвания, синини, огнестрелна рана и.. докоснах раната. Беше си играла с магия.... Сложих си ръкавиците и казах:
-Сестра... влейте десет милилитра Неолексан. Ти.. подай ми скалпела! - след тези думи започнах. Извадих парчетата от куршума, който беше останал в огнестрелната й рана, вливаха й кръв, за да не умре от кръвозагуба. Дори я електрифицирах три пъти, защото пулса й спря. Накрая я заших и беше, като нова.. почти като нова. Това си беше Ди.
*****
Минаха няколко часа от операцията, а тя беше в стаята с това хлапе. Влязох и го видях. Не беше спал, беше само по дънки и беше преуморен, но преди всичко, беше загрижен за нея. Поставих якето си върху него и просто му казах:
-Спокойно.. ще се оправи... - усмихнах му се и допълних:
-А сестра ти от няколко часа не спира да говори за теб... мисля, че ще искаш да я видиш... - след тези думи погледнах към Ди:
-Искаш ли да я повикам? - той ми кимна и след това погледнах към пациентката си. Моето малко момиченце беше пораснало... бях толкова горд с нея и нямаше да й позволя да прави повече такива неща. Лично щях да й кажа, че ще я напляскам, ако си мислеше, че може да си играе така с хората..
-Спокойно малкия. Ще спася твоята, принцеса! - след тези думи просто влязох след докторите. Все още бях с облеклото си от деня. Смяната ми свърши, но нямаше да си тръгна. Те я водеха направо в операционната и щом влязох се изненадаха:
-Колеги. Този случай го поемам аз! - след тези думи се стелиризирах и влязох в операционната. Видях я. Все още беше с халат, а щом го разтворих. Боже. Порязвания, синини, огнестрелна рана и.. докоснах раната. Беше си играла с магия.... Сложих си ръкавиците и казах:
-Сестра... влейте десет милилитра Неолексан. Ти.. подай ми скалпела! - след тези думи започнах. Извадих парчетата от куршума, който беше останал в огнестрелната й рана, вливаха й кръв, за да не умре от кръвозагуба. Дори я електрифицирах три пъти, защото пулса й спря. Накрая я заших и беше, като нова.. почти като нова. Това си беше Ди.
*****
Минаха няколко часа от операцията, а тя беше в стаята с това хлапе. Влязох и го видях. Не беше спал, беше само по дънки и беше преуморен, но преди всичко, беше загрижен за нея. Поставих якето си върху него и просто му казах:
-Спокойно.. ще се оправи... - усмихнах му се и допълних:
-А сестра ти от няколко часа не спира да говори за теб... мисля, че ще искаш да я видиш... - след тези думи погледнах към Ди:
-Искаш ли да я повикам? - той ми кимна и след това погледнах към пациентката си. Моето малко момиченце беше пораснало... бях толкова горд с нея и нямаше да й позволя да прави повече такива неща. Лично щях да й кажа, че ще я напляскам, ако си мислеше, че може да си играе така с хората..
Dr. Samuel Leto- Citizens
- Брой мнения : 204
Join date : 18.02.2014
Re: It's that karma? Are you my soulmate?
Явно бе загубила съзнание. Изобщо не знаеше какво става, къде е. Спеше и не искаше, а и не можеше да се събуди. Усещаше как сякаш тялото й изпитва нещо познато. Усещаше местене, вливане. Усещаше всичко без да да го.. Асимилира. Всъщност чувстваше се като в сън, но бе будна. Усещаше как тялото й пуска умората от прегръдката си. Усещаше някакво спокойствие и след това всичко приключи.
Събуди се с въздишка, явно упоена от лекарства не усети болка, когато се протегна. Отвори очи и видя лице, което я накара да ги затвори отново. Тя простена мислейки че все още сънува и потърка очите си.
-Не съм направила нищо, честно.- простена осъзнавайки че лъже. Бе направила много неща, много грешки... Тя зарови лице във възглавницата и се вкопчи със зъби и нокти в образа на Сам. Пое си дълбоко дъх и усети два, не.. Три аромата. Виктор, Самюел и болница. Отвори широко очи и се изправи ответно, когато се осъзна. Нямаше нужда да се огледа в огледало, за да знае как изглежда. Нямаше нужда дори да поглежда, за да види с какво е облечена. Преглътна и се зачуди.. Дали да ги изгони от стаята или да се завие през глава. И двата варианта бяха прекалено детински. Ди стисна зъби и отметна завивките. Погледна към болничната нощница с която беше и присви очи.
-Ви... Ако до 15 минути пред мен няма чисти дрехи, обувки и четка за коса ще има смъртен случай!- тя не се обърна към Самюел, защото не бе сигурна че иска да го познава.. Поне не искаше Виктор да знае че тя го познава. Тя се обърна към момчето съзнателно пропускайки с поглед доктора и се усмихна. – И моля те слънчице.. Другият път по-добре ме закарай у нас.- гласът й бе мил, но изпълнен със забележки и намеци, които се надяваше той да схване.
Събуди се с въздишка, явно упоена от лекарства не усети болка, когато се протегна. Отвори очи и видя лице, което я накара да ги затвори отново. Тя простена мислейки че все още сънува и потърка очите си.
-Не съм направила нищо, честно.- простена осъзнавайки че лъже. Бе направила много неща, много грешки... Тя зарови лице във възглавницата и се вкопчи със зъби и нокти в образа на Сам. Пое си дълбоко дъх и усети два, не.. Три аромата. Виктор, Самюел и болница. Отвори широко очи и се изправи ответно, когато се осъзна. Нямаше нужда да се огледа в огледало, за да знае как изглежда. Нямаше нужда дори да поглежда, за да види с какво е облечена. Преглътна и се зачуди.. Дали да ги изгони от стаята или да се завие през глава. И двата варианта бяха прекалено детински. Ди стисна зъби и отметна завивките. Погледна към болничната нощница с която беше и присви очи.
-Ви... Ако до 15 минути пред мен няма чисти дрехи, обувки и четка за коса ще има смъртен случай!- тя не се обърна към Самюел, защото не бе сигурна че иска да го познава.. Поне не искаше Виктор да знае че тя го познава. Тя се обърна към момчето съзнателно пропускайки с поглед доктора и се усмихна. – И моля те слънчице.. Другият път по-добре ме закарай у нас.- гласът й бе мил, но изпълнен със забележки и намеци, които се надяваше той да схване.
Dianna△- They call her ice queen, but they don't really know her
- Брой мнения : 510
Join date : 15.02.2014
Re: It's that karma? Are you my soulmate?
Виктор беше готов да каже нещо, но аз го защитих:
-Впрочем мисля, че е направил най-милото нещо, като те е довел тук. - след тези думи погледнах хлапето, а след това Ди:
-А и.. няма нужда да ходи никъде. Дани идва насам и ти носи дрехи, но преди всичко.. - доближих се до нея и я накарах да легне обратно в леглото. Видях погледа й, който ме гледаше злобно:
-Дори и не си помисляй да ме удряш! Знаеш, че това са десет черни точки... а после ще трябва да те накажа! - след тези думи погледнах Виктор и след това погледнах Диана:
-Така.. искам вие двамата да се разберете... и преди всичко... ще наритам задника ти, а след това задника на брат ти... какво искаш? Да се самоубиеш ли? - след тези думи погледнах към вратата и допълних:
-Ето какво.. не съм спал от шестдесет часа! Само на кафета съм и специално заради теб останах в болницата! Знаеш, че няма по-добър хирург и колкото и уморен да бях останах тук заради теб, Диди! - обичах да й викам така. Това я дразнеше:
-Така че.. ако се опиташ да избягаш ще те приспя и ще те ЗАВЪРЖА за леглото! И то не с пухести белезници! - след това погледнах виктор. Смигнах му и допълних:
-А сега си почини! Обещай ми! - и зачаках да го направи преди да отида и да видя как е сестрата на малкия.
-Впрочем мисля, че е направил най-милото нещо, като те е довел тук. - след тези думи погледнах хлапето, а след това Ди:
-А и.. няма нужда да ходи никъде. Дани идва насам и ти носи дрехи, но преди всичко.. - доближих се до нея и я накарах да легне обратно в леглото. Видях погледа й, който ме гледаше злобно:
-Дори и не си помисляй да ме удряш! Знаеш, че това са десет черни точки... а после ще трябва да те накажа! - след тези думи погледнах Виктор и след това погледнах Диана:
-Така.. искам вие двамата да се разберете... и преди всичко... ще наритам задника ти, а след това задника на брат ти... какво искаш? Да се самоубиеш ли? - след тези думи погледнах към вратата и допълних:
-Ето какво.. не съм спал от шестдесет часа! Само на кафета съм и специално заради теб останах в болницата! Знаеш, че няма по-добър хирург и колкото и уморен да бях останах тук заради теб, Диди! - обичах да й викам така. Това я дразнеше:
-Така че.. ако се опиташ да избягаш ще те приспя и ще те ЗАВЪРЖА за леглото! И то не с пухести белезници! - след това погледнах виктор. Смигнах му и допълних:
-А сега си почини! Обещай ми! - и зачаках да го направи преди да отида и да видя как е сестрата на малкия.
Dr. Samuel Leto- Citizens
- Брой мнения : 204
Join date : 18.02.2014
Re: It's that karma? Are you my soulmate?
Не можеше да повярва как този... Този... Как Самюел още има контрол над нея. Тя дори не можеше да си го обясни. Гледаше го като попарена и несъзнателно потръпна при допира му с кожата й. Тя преглътна мъчително и извърна лице. Искаше да си тръгне и щеше да си тръгне дори преди брат й да се е появил. Нямаше да остане тук. Тогава чу думите му, че „Диди” да се откъсва от устните му и го погледна. Не, не можеше. Не трябваше да прави така. Тя се отпусна в леглото и поклати глава.
-Върви по дяволите.- измърмори и като малко дете се обърна с гръб и към двамата. Ядосано стисна зъби и изпуфтя удряйки с юмрук възглавницата си. Как можеше да й причинява това. Да я остави облечена дори за миг така при положение че знаеше мнението й за това облекло. Тя хвана ужасно грубата материя с ръка и я дръпна. Свали я от тялото си и се изправи притискайки чаршафа към голите си гърди.
-Сам.- извика и когато той се обърна я хвърли към него.
-Да ме беше убил вместо да ме обличаш в това.- тя извъртя очи и се обърна отново с гръб към него. Знаеше че в момента не е привлекателна, че няма как да го хване яд, но все пак щеше да направи всичко възможно, за да не е слаба в очите му. „Но ти си”- изтананика едно гласче в главата й и тя затвори очи.. Да, мамка му. Беше слаба.
-Върви по дяволите.- измърмори и като малко дете се обърна с гръб и към двамата. Ядосано стисна зъби и изпуфтя удряйки с юмрук възглавницата си. Как можеше да й причинява това. Да я остави облечена дори за миг така при положение че знаеше мнението й за това облекло. Тя хвана ужасно грубата материя с ръка и я дръпна. Свали я от тялото си и се изправи притискайки чаршафа към голите си гърди.
-Сам.- извика и когато той се обърна я хвърли към него.
-Да ме беше убил вместо да ме обличаш в това.- тя извъртя очи и се обърна отново с гръб към него. Знаеше че в момента не е привлекателна, че няма как да го хване яд, но все пак щеше да направи всичко възможно, за да не е слаба в очите му. „Но ти си”- изтананика едно гласче в главата й и тя затвори очи.. Да, мамка му. Беше слаба.
Dianna△- They call her ice queen, but they don't really know her
- Брой мнения : 510
Join date : 15.02.2014
Re: It's that karma? Are you my soulmate?
Доктор Самюел и Диана изиграха една дълга сцена пред Виктор. Той просто гледаше. Говореха си. Явно се познаваха. След като тя му тегли майните, а той излезе Виктор се доближи бавно и внимателно до леглото. Тя явно му се сърдеше. Преглътна тежко и когато я видя, когато видя голото й рамо и ядосаното й изражение предполагаше, че няма да е много добра идея да я доближава, но вместо това пръстите му нежно докоснаха кожата й. Тя усети нежният му допир и тогава чу гласът му:
-Аз... а... съжалявам. - след това застана на колене до леглото, като бавно прокара пръст по гърба й. Искаше да е нежен. Доближи се и я целуна по рамото, като допълни:
-Не исках да се получи така. Просто се притесних адски много за теб и... действах инстинктивно. Не знаеш колко уплашен бях, когато те видях на пода в банята. Сърцето ми заблъска лудо.. мислех, че съм те изгубил и.. наистина този доктор спаси двете най-важни момичета за мен и.. - отново беше притеснен и не спираше да говори:
-Ти си най-хубавото нещо, което ми се е случвало през живота. Винаги гледах другите.. мислех за леля си, за сестра си не мислех за себе си и... тогава се появи ти! - след тези думи се повдигна. Целуна я по бузата. Нямаше никаква страст в тези целувки. Само и единствено опит да изрази чувствата си:
-Ти си най-красивото нещо, което съм виждал.. ти си най-красивото нещо, което съм докосвал, което съм целувал и мисълта, че мога да те изгубя.. срина светът ми! - след тези думи се доближи до ушето й и прошепна така, че само тя да го чуе. Нищо, че нямаше никой друг в стаята:
-Обичам те, Диана! - след тези думи придърпа стола си. Остави я така. Не знаеше дали тя е будна или спи, но щеше да е тук при нея... Искаше да е до нея когато дойде брат и, когато си тръгва и не знаеше дали тя ще го намрази, дали повече нямаше да иска да го види, но той щеше да го желае.. повече от всичко. Знаеше какво изпитва към нея и щеше да се опита да й го покаже.
Victor Fausnaught- Citizens
- Брой мнения : 138
Join date : 17.02.2014
Re: It's that karma? Are you my soulmate?
Слушаше го внимателно и вътрешно се усмихваше. Радваше се, че я намира за красива, че я иска и тогава чу думите му. Не, не! Не. Тя се изправи и поклати глава. Не трябваше да бъде така. Не трябваше да я обича. Изобщо не трябваше да се доближава толкова до нея. Ужас се изписа на лицето й и тя поклати глава в отрицание. Усещаше как за първи път в живота й очите й се пълнят с истински сълзи. Сложи ръка на устните си и две сълзи се търкулнаха по бузите й.
-Ви... ви.- тя изхлипа и стана от леглото. Отиде до вратата и я затвори, заключи и се доближи до него клатушкайки се. Уви ръце около вратът му и притисна тяло до неговото.
-Моля те скъпи недей.... Не го прави.- някой би помислил че Виктор къса с нея, но не бе така. Той й се обясняваше в любов... И щеше да стане с него това, което и със сам. Тя щеше да го унищожи, точно както Даниел каза... Тя щеше да унищожи и Виктор. Не, не биваше. Момичето заплака скрило лице във вратът му. Ръцете й милваха косата му, устните й докосваха кожата му. Тя бе истински нежна, защото знаеше. Знаеше какво ще му се случи.
-Не можеш да ме обичаш Виктор. Не можеш да изпитваш чувства към мен!- тя го погледна в очите и улови лицето му в шепи.
-Ти не знаеш нищо за мен, не ме познаваш.... Любовта ти ще те убие.... Забрави за нея, забрави че ме приемаш като нещо скъпо за теб... Забрави го, защото няма да мога да те спася от това, което ще се случи...- защото и миналият път не бе успяла да спаси Сам... И нямаше да успее и сега.
-Ви... ви.- тя изхлипа и стана от леглото. Отиде до вратата и я затвори, заключи и се доближи до него клатушкайки се. Уви ръце около вратът му и притисна тяло до неговото.
-Моля те скъпи недей.... Не го прави.- някой би помислил че Виктор къса с нея, но не бе така. Той й се обясняваше в любов... И щеше да стане с него това, което и със сам. Тя щеше да го унищожи, точно както Даниел каза... Тя щеше да унищожи и Виктор. Не, не биваше. Момичето заплака скрило лице във вратът му. Ръцете й милваха косата му, устните й докосваха кожата му. Тя бе истински нежна, защото знаеше. Знаеше какво ще му се случи.
-Не можеш да ме обичаш Виктор. Не можеш да изпитваш чувства към мен!- тя го погледна в очите и улови лицето му в шепи.
-Ти не знаеш нищо за мен, не ме познаваш.... Любовта ти ще те убие.... Забрави за нея, забрави че ме приемаш като нещо скъпо за теб... Забрави го, защото няма да мога да те спася от това, което ще се случи...- защото и миналият път не бе успяла да спаси Сам... И нямаше да успее и сега.
Dianna△- They call her ice queen, but they don't really know her
- Брой мнения : 510
Join date : 15.02.2014
Re: It's that karma? Are you my soulmate?
Виктор се изненада. След като тя заключи вратата седна в него. Той я прегърна и я слушаше. Искаше да види какво ще му каже. Изслуша всяка една нейна дума, в която тя го караше да не я обича, но той щеше да и покаже нещо, което тя едва ли би изпитала до сега. Вместо да й се ядоса, да се развика и да й каже нещо той сля устни с нейните. Устните им се сляха за секунди. Просто искаше да я целуне преди да й сподели това, което мисли:
-Ди. Ох моя мила, Ди! Изгубих родителите си, за малко да изгубя сестра си и за малко да изгубя и теб, но не! - след тези думи той я погледна. Тя можеше да го види в очите му. Колкото и слаб да беше физически в него имаше истинска сила.. вътрешна сила. Воля! Той я погледна право в очите, погали я по бузата и й го каза:
-Ти си най-най-красивото нещо, което ми се е случвало в живота! - след тези думи той се изправи и я занесе до леглото. Постави я в него, но този път не се отдръпна от захвата й а се излегна до нея. Прегърна я и я постави така, че да се излегне на ръката му и да постави тялото си на половината на неговото. Той се усмихна и й каза:
-Ето какво. Аз може да не знам как да се пазя от опасни типове, като този в бара, който ти срита, мога да не знам как да хвана оръжие и да стрелям с него, как да използвам нож, освен, ако не искам да си намажа филийка, но повярвай ми.. аз съм по-силен от повечето мъже! Силен съм вътрешно.. мога да ти реша математическо уравнение за секунди, мога да изиграя партия шах със себе си и да не успея да се матирам.. от нито от една от страните и това, което искам да ти кажа е, че всеки един мускул има нужда от мозък.. не казвам, че си глупава.. повярвай ми ти си много умна, но искам аз да съм интелекта зад мускулите ти.. да трябва да е обратното, но да. И аз искам да съм там.. да те пазя, когато прекрачваш границата. Да те целуна, да ти налея ум в главата и да ти кажа, че е по-добре да отидеш на доктор, от колкото да се опиташ сама да оправиш раните си.. - и след тези думи я прегърна. Целуна я, като езичето му се сля с нейното за определено време и след тази вземаща дъха целувка отново го каза:
-Обичам те! Разбери го! Аз искам да прекарам всеки един момент от живота си с теб и не ме интересува дали ще има Сам, Даниел или който и да е друг мъжкар... аз ще се боря за теб, защото ти си по-важна за мен от всяко едно нещо, което съм докосвал през живота си, ти си по-важна за мен от всичко... Ти си моята половинка, която съм търсил цял живот! Ти си това, което приляга на тялото ми, ти си това, което ме прави цял и не... няма да се правя на силен, за да те защитавам! Аз ще съм там, за да се пазим един друг! А сега не ми казвай, че не мога, а ми кажи, че и ти ме обичаш, любов моя! Повтори го! - и се доближи до нея. Устните му бяха на милиметри от нейните и чакаше да го чуе преди да я целуне.. отново.
Victor Fausnaught- Citizens
- Брой мнения : 138
Join date : 17.02.2014
Re: It's that karma? Are you my soulmate?
Изслуша го въпреки изгарящото желание да го прекъсне поне 90 пъти. Тя стисна устни и поклати глава, когато той приключи. Щом щяха да си играят на истини. Тя го отблъсна от себе си и стана от леглото, дръпна чаршафа със себе си и го уви около тялото си. Нямаше да му каже че го обича. Нямаше да изпита това към него.
-Знаеш ли... Уважавам смелостта ти. Повечето хора са неспособни да изрекат всичко това, да настояват така, докато в ръцете им лежи създание като мен. – очите й горяха, когато ги прикова на лицето му.
-Ти не ме познаваш, а ме обичаш? Искаш ли да ти кажа какво обичаш? Изчуках се със собствения си брат когато бях на седемнадесет и не беше само веднъж. Самюел? Моят господар? За малко да умре, защото и той като теб имал „чувства” чакай идва най-сладката част, разкарах го. Преспах с адски много мъже и не само. Чуках се и със жени, друсах се, пиех.. Защо говоря в минало време, като пак бих го направила. – тя скръсти ръце пред гърдите си и погледна към прозореца.
-Родена съм в семейство на ловци. Фамилия Уитмор. Живея тук и убивам деца на злото, нещо за което надали си чувал. Пазя града от демони, това което щеше да убие Самюел, защото и той като теб бил силен. Всеки ден е еди от последните за мен. Никога не съм имала приятелка или приятел. Никога не съм се обвързвала емоционално и нямам намерение да го сторя сега. Защо си мислиш, че ще си по-различен от всички останали минали през живота ми? Няма да се влюбя в теб и да те обикна! Няма да те въвлека в живота си. Ти си и ще останеш само секс за мен. Точно като всички останали мъже около мен.- осъзнавайки колко е груба и колко лъжи наговори тя се обърна с гръб към него и когато чу как на вратата се почука отвори и видя лицето на брат си.
-Познай, най-добрият ти приятел е тук. – изсъска ядосано в лицето му и взимайки дрехите си от него отиде в банята да се преоблече.
-Човек ще каже, че са й изяли десерта.- измърмори Даниел и погледна към Виктор. Малкият Уитмор не каза нищо, гледаше момчето и поклати глава. Не се и съмняваше на какво е способна сестра му.
-Знаеш ли... Уважавам смелостта ти. Повечето хора са неспособни да изрекат всичко това, да настояват така, докато в ръцете им лежи създание като мен. – очите й горяха, когато ги прикова на лицето му.
-Ти не ме познаваш, а ме обичаш? Искаш ли да ти кажа какво обичаш? Изчуках се със собствения си брат когато бях на седемнадесет и не беше само веднъж. Самюел? Моят господар? За малко да умре, защото и той като теб имал „чувства” чакай идва най-сладката част, разкарах го. Преспах с адски много мъже и не само. Чуках се и със жени, друсах се, пиех.. Защо говоря в минало време, като пак бих го направила. – тя скръсти ръце пред гърдите си и погледна към прозореца.
-Родена съм в семейство на ловци. Фамилия Уитмор. Живея тук и убивам деца на злото, нещо за което надали си чувал. Пазя града от демони, това което щеше да убие Самюел, защото и той като теб бил силен. Всеки ден е еди от последните за мен. Никога не съм имала приятелка или приятел. Никога не съм се обвързвала емоционално и нямам намерение да го сторя сега. Защо си мислиш, че ще си по-различен от всички останали минали през живота ми? Няма да се влюбя в теб и да те обикна! Няма да те въвлека в живота си. Ти си и ще останеш само секс за мен. Точно като всички останали мъже около мен.- осъзнавайки колко е груба и колко лъжи наговори тя се обърна с гръб към него и когато чу как на вратата се почука отвори и видя лицето на брат си.
-Познай, най-добрият ти приятел е тук. – изсъска ядосано в лицето му и взимайки дрехите си от него отиде в банята да се преоблече.
-Човек ще каже, че са й изяли десерта.- измърмори Даниел и погледна към Виктор. Малкият Уитмор не каза нищо, гледаше момчето и поклати глава. Не се и съмняваше на какво е способна сестра му.
Dianna△- They call her ice queen, but they don't really know her
- Брой мнения : 510
Join date : 15.02.2014
Re: It's that karma? Are you my soulmate?
Виктор я слушаше. Чуваше треперенето в гласът й. Беше й трудно да изрече тези думи. Слушаше за миналото й. Преспала е с брат си, Самюел.. господар, който е отблъснала, само и защото се е страхувала за него. След като тя влезе в банята той видя как брат й я гледаше. Преди би го изгледал тъпо и би попитал "К'во искаш?" но тогава не знаеше, че и е брат. Той се усмихна. Виктор се усмихна и каза просто и ясно:
-Обичам я! - след това видя брат й. Беше изненадан:
-Не ме интересува нищо за миналото й. Не ме интересува с кого е спала и какво е правила. Вярно.. това с демоните е малко в повече, но аз самия живея в свой собствен свят. Всеки ден желая да имам супер сили, а съм просто едно хлапе... искам да мога да я защитя от всичко, но имам силата само да й преча и въпреки това нещо в мен ме кара да настръхвам всеки път, като я видя настръхвам, всеки път като чуя гласа й потрепвам.. - след тези думи той погледна Даниел право в очите и го каза:
-Научи ме! - след тези думи се доближи до него и го повтори:
-Моля те! Научи ме да мога да се пазя.. научи ме да мога да се защитавам! - след като каза това той преглътна тежко и допълни:
-Искам да съм част от вас.. да съм с нея.. да съм до нея! - след това погледна вратата на банята и допълни:
-Искам да съм до нея и всеки път да я хващам, като падам. Всеки път да я прегръщам, когато има нужда от това.. всеки път когато има нужда от ласка да съм там.. всеки път, когато има нужда от мен да съм там! - не знаеше какво ще му каже Даниел. Сигурно просто щеше да му се изсмее и да си тръгне, но той наистина обичаше сестра му и беше готов на всичко за нея. Беше готов на всичко за любовта й към нея...
Victor Fausnaught- Citizens
- Брой мнения : 138
Join date : 17.02.2014
Re: It's that karma? Are you my soulmate?
Всички запознати с Даниел до сега знаят колко е приятен нравът му. Лошият вариант на сестра си в добро настроение той си бе.. Ами задник с голямо З и боклук с голямо Б. Но в момента бе... Втрещен. Не вярваше че има някой луд способен да обича сестра му след Сам... Не вярваше че има някой способен да я понесе.. Тогава чу думата демони и готов да започне да вика по сестра си замълча, защото момчето допълни желанието си. Уитмор повдигна едната си вежда и се засмя.
-Обучението започва от ранна възраст за ловец братко. Изтощително е, изисква ловкост, сила... Изисква опит с оръжията.- той посочи гърдите на момчето и прошепна
-Ако го няма вътре в теб няма как да те науча... Мога да те науча да нанасяш някой и друг удар, но... Ди ще ме убие.- той сви рамене.
-Живота си е твой, а аз имам време. Само помисли дали искаш да се промениш... Ако те е харесала такъв какъвто си сега, надали ще се изкефи да те види променен.. Личен опит- защото този му личен опит бе сложил край на техните отношения. Не можеше да повярва че наистина си го помисли. Той прочисти гърло и се обърна към банята когато сестра му излезе. Бедрата й се разкриваха под кожената пола, червената блуза с дълъг ръкав скриваше всякакви синини и белези,а деколтето разкриваше гърдите й. С дългите си черни ботуши и пусната коса си бе като същински секс символ. Дани извърна глава и се подсмихна като видя изражението на Виктор. Не го харесваше, но той и Самюел не харесваше първоначално.
-Е ще се изнасяме ли от тук, болниците ме депресират.- той измрънка под носа си и погледна в очакване сестра си.
-Обучението започва от ранна възраст за ловец братко. Изтощително е, изисква ловкост, сила... Изисква опит с оръжията.- той посочи гърдите на момчето и прошепна
-Ако го няма вътре в теб няма как да те науча... Мога да те науча да нанасяш някой и друг удар, но... Ди ще ме убие.- той сви рамене.
-Живота си е твой, а аз имам време. Само помисли дали искаш да се промениш... Ако те е харесала такъв какъвто си сега, надали ще се изкефи да те види променен.. Личен опит- защото този му личен опит бе сложил край на техните отношения. Не можеше да повярва че наистина си го помисли. Той прочисти гърло и се обърна към банята когато сестра му излезе. Бедрата й се разкриваха под кожената пола, червената блуза с дълъг ръкав скриваше всякакви синини и белези,а деколтето разкриваше гърдите й. С дългите си черни ботуши и пусната коса си бе като същински секс символ. Дани извърна глава и се подсмихна като видя изражението на Виктор. Не го харесваше, но той и Самюел не харесваше първоначално.
-Е ще се изнасяме ли от тук, болниците ме депресират.- той измрънка под носа си и погледна в очакване сестра си.
Daniell.- Hunter
- Брой мнения : 55
Join date : 15.02.2014
Re: It's that karma? Are you my soulmate?
Виктор го слушаше. Преглътна и слушаше как той му каза нещо наистина важно. Усмихна се и точно щеше да му каже нещо и чу вратата как се отваря. Погледна я и забрави как да диша и настръхна:
-О, боже! Колко си красива! - след това преглътна и се доближи до нея:
-Ди... ела тука! - доближи се до нея и я целуна. След това я погледна право в очите и се усмихна, като допълни:
-Имам идея! - след това погледна брат й, а след това себе си:
-Първо мислех да помоля брат ти да ме тренира, но... така както той каза.. аз ще се променя - вдиша и издиша и й каза каква идея има:
-Ето какво.. попринцип бих казал, че няма как да те обедя, че те обичам и че искам да остана с теб за винаги.. че ще ми е трудно да го обясня. - след това той се усмихна и допълни:
-Знам, че ще те е страх, че не мога да се защитавам.. но.. има едно нещо, така де.. мога да ви помогна и на двама ви.. - след тези думи премина по устните си с език и после погледна брат й, а после Диана и каза:
-Аз.. ами... разбирам от компютри и... мога да ви помагам със.. това, което правите... така де.. ще съм защитен в някоя къща, докато вие сте навън.. ще взема и сестра си с мен, защото.. няма да я оставя... ще сме нещо, като екип и да.... не искам да се отделям от теб.. и така аз ще съм твоя ангел пазител, а ти ще си моето демонче и не ме интересува миналото ти! Не ме интересува какво си правила... ти не ме караш да искам само секс, а ме караш да изпитам удоволствие от присъствието ти.. да настръхвам всеки път, когато те видя... така че... моля те.. дай ми поне един шанс! - и зачака отговора й..
Victor Fausnaught- Citizens
- Брой мнения : 138
Join date : 17.02.2014
Re: It's that karma? Are you my soulmate?
Нервна, бясна и адски разочарована от живота си Ди започна да се облича. Брат й бе избрал най-тъпите възможни дрехи, но нямаше да излезе и да мрънка като малко дете. Каквито, такива! Тя оправи косата си, оправи грима на лицето си и когато се одобри излезе от банята. Видя брат си и позна подлото изражение на лицето му веднага.
И ето ги.. Ето ги думите. Тя поклати глава още когато Виктор започна да говори. Не, нямаше да го намесва в това. Беше направила достатъчно. Тя се отдръпна от него и погледна към вратата.
-Недей! Недей да искаш това.. Недей да решаваш неща, които не са за теб.... Не се намесвай в нещо което ще те унищожи. За Бога... Разбери го Виктор. Аз не съм за теб! Не съм твоят тип жена, намери си друга. Друга която да.... Обичаш. Не мен, не днес.. Не сега.
Уитмор напусна стаята и игнорирайки предупреждението на Самюел, игнорирайки брат си, Виктор и всички щеше да си тръгне и дори нямаше да се прибере у дома си. Да се покрие за седмица или две. Колкото да им мине на всички, да забравят за съществуването й като цяло. Всъщност можеше да започне на ново живота си... Можеше да... Разтрепери се. Студ обгърна тялото й и тя затвори очи. Сякаш светът около нея се завъртя. Ръцете й се свиха в юмруци и панически тя се огледа. Погледа й спря на една от празните стаи и Ди влезе вътре. Затвори вратата и облягайки се на стената се спусна по нея и седна на земята. Зарови лице в шепи и усети това, което никога не бе искала да усеща. Безизходица.
-Мамка му.- простена и зарови пръсти в косата си.
И ето ги.. Ето ги думите. Тя поклати глава още когато Виктор започна да говори. Не, нямаше да го намесва в това. Беше направила достатъчно. Тя се отдръпна от него и погледна към вратата.
-Недей! Недей да искаш това.. Недей да решаваш неща, които не са за теб.... Не се намесвай в нещо което ще те унищожи. За Бога... Разбери го Виктор. Аз не съм за теб! Не съм твоят тип жена, намери си друга. Друга която да.... Обичаш. Не мен, не днес.. Не сега.
Уитмор напусна стаята и игнорирайки предупреждението на Самюел, игнорирайки брат си, Виктор и всички щеше да си тръгне и дори нямаше да се прибере у дома си. Да се покрие за седмица или две. Колкото да им мине на всички, да забравят за съществуването й като цяло. Всъщност можеше да започне на ново живота си... Можеше да... Разтрепери се. Студ обгърна тялото й и тя затвори очи. Сякаш светът около нея се завъртя. Ръцете й се свиха в юмруци и панически тя се огледа. Погледа й спря на една от празните стаи и Ди влезе вътре. Затвори вратата и облягайки се на стената се спусна по нея и седна на земята. Зарови лице в шепи и усети това, което никога не бе искала да усеща. Безизходица.
-Мамка му.- простена и зарови пръсти в косата си.
Dianna△- They call her ice queen, but they don't really know her
- Брой мнения : 510
Join date : 15.02.2014
Re: It's that karma? Are you my soulmate?
Виктор беше стъписан. Мислеше, че беше измислил перфектния план, за да е с нея, но не. Не можа. Тя го отблъсна отново. Преглътна тежко и беше готов да я последва, когато видя брат й. Той поклати глава и просто му каза "не си прави труда", но на пук на всичко той тръгна и премина край него. Излезе в коридора и тръгна към изхода. Беше объркал посоката, защото когато изтича до вратите, които се отвориха и се озова навън разбра, че тя не си е тръгнала. Първо, защото колата на брат й бе там. Беше я виждал пред имението, второ защото неговата беше там, а таксита нямаше или не си тръгваха. Преглътна тежко и се върна в болницата. Огледа се и прошепна:
-Ди.. къде си.. - след това просто замръзна на място и застана на входа. Стоеше пред вратите и я чакаше. Нямаше да й позволи да си тръгне дори да знаеше, че тя можеше да го срита без проблем и да го зареже...
-Ди.. къде си.. - след това просто замръзна на място и застана на входа. Стоеше пред вратите и я чакаше. Нямаше да й позволи да си тръгне дори да знаеше, че тя можеше да го срита без проблем и да го зареже...
Victor Fausnaught- Citizens
- Брой мнения : 138
Join date : 17.02.2014
Re: It's that karma? Are you my soulmate?
Самюел се беше преоблякъл. Типичните кожени панталони, който прикриваха прекрасно краката му, тениската, която беше с един размер по-малък от неговата, че всяка една фибра от тялото му изпъкваше. Коженото яке, което го покриваше и разбира се, че беше дошъл с мотора си. Беше си сложил кожените ръкавици. Носеше каската си в дясната си ръка, когато ги видя. Първо Диана излетя през вратата, а след това и Виктор. Тръгнаха в различни посоки. Сам се усмихна и разбра какво става. Тя правеше това, което беше направила с него. Някак си от вътре го жегна и я последва, като видя стаята, в която влезе. Дори не почука просто я отвори и щом влезе там я видя. Свита до стената и дори не го погледна. Явно не я интересуваше кой е влязъл. Той преглътна и заговори. Беше сигурен, че не е очаквала него:
-Диана! Няма ли да спреш да се самоунищожаваш? - след тези думи наклони леко главата си:
-Разбирам.. притесняваш се за мен или малкото си момченце, но смятала ли си, че понякога и ние се притесняваме за теб? Дори и безчувствени ти брат се опитва да те опази жива.. може да не го показва, но той винаги е там до теб.. - след тези думи пусна каската си на пода и застана на колене пред нея. Хвана рамената й и я накара да го погледне. Сините му очи срещнаха нейните и той й го каза:
-Приеми, че има хора, които наистина могат да те обичат! Приеми това и им позволи да са до теб... да защитаваш човек, не означава да го пазиш от шибани демони, върколаци или вампири.. означава да си до него в най-тежките му моменти! Сега вдигни сладкия си задник и отиди й покажи на момчето какво наистина изпитваш към него! Не повтаряй грешката с мен.. защото аз си тръгнах.. а той е там на вън.. и те търси! - и след тези думи строгият му той се промени. Погали я нежно по бузата и допълни:
-Виж... - разкопча бавно якето си, след това повдигна тениската си и тя видя. Точно в областта на ребрата му, където беше ранен имаше белег. Формата му беше леко кръгла, но върху него беше образувана татуйровка, на която пишеше "DD". Той се усмихна доволно, след като видя изненаданата й физиономия, след това свали тениската си. Наведе се, като разкри гледката на стегнатия си задник в кожените панталони, а щом взе каската си излезе от стаята без да каже нищо повече.
-Диана! Няма ли да спреш да се самоунищожаваш? - след тези думи наклони леко главата си:
-Разбирам.. притесняваш се за мен или малкото си момченце, но смятала ли си, че понякога и ние се притесняваме за теб? Дори и безчувствени ти брат се опитва да те опази жива.. може да не го показва, но той винаги е там до теб.. - след тези думи пусна каската си на пода и застана на колене пред нея. Хвана рамената й и я накара да го погледне. Сините му очи срещнаха нейните и той й го каза:
-Приеми, че има хора, които наистина могат да те обичат! Приеми това и им позволи да са до теб... да защитаваш човек, не означава да го пазиш от шибани демони, върколаци или вампири.. означава да си до него в най-тежките му моменти! Сега вдигни сладкия си задник и отиди й покажи на момчето какво наистина изпитваш към него! Не повтаряй грешката с мен.. защото аз си тръгнах.. а той е там на вън.. и те търси! - и след тези думи строгият му той се промени. Погали я нежно по бузата и допълни:
-Виж... - разкопча бавно якето си, след това повдигна тениската си и тя видя. Точно в областта на ребрата му, където беше ранен имаше белег. Формата му беше леко кръгла, но върху него беше образувана татуйровка, на която пишеше "DD". Той се усмихна доволно, след като видя изненаданата й физиономия, след това свали тениската си. Наведе се, като разкри гледката на стегнатия си задник в кожените панталони, а щом взе каската си излезе от стаята без да каже нищо повече.
Dr. Samuel Leto- Citizens
- Брой мнения : 204
Join date : 18.02.2014
Страница 4 от 13 • 1, 2, 3, 4, 5 ... 11, 12, 13
Страница 4 от 13
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
Нед Мар 08, 2015 1:43 pm by Аримана
» I was broken to pieces. You broke me. And then you put the pieces back together. || Zachary. and Beth.
Пон Сеп 22, 2014 10:53 pm by Beth.
» Станете наши приятели;
Сря Авг 20, 2014 6:47 am by Evelyne.
» Търся си другарче за рп
Сря Юни 18, 2014 2:23 pm by Аримана
» Нимфоман или наркоман за предишния?
Пет Май 30, 2014 9:41 pm by Rick Reed
» Склада в края на града
Сря Май 07, 2014 8:02 pm by Marcus Hill.
» Прочитай с дъха си, разглеждай с уста, запомняй с езика, чети ме така.... SPAM VOL 4
Сря Май 07, 2014 6:28 pm by Dianna△
» I believe in the wonder I believe I can touch the flame- Nathaniel and Anabel
Сря Май 07, 2014 5:52 pm by Anabell ♠
» Търся си...
Сря Май 07, 2014 5:09 pm by Marcus Hill.