It's that karma? Are you my soulmate?

by **Dianna△** Нед Фев 16, 2014 4:45 pm

First topic message reminder :

Музиката звучеше в ушите й, погледа й се разхождаше от лице на лице. Болницата бе претъпкана както винаги. Нищо ново, все пак всеки ден имаше все повече и повече болни, умиращи. Ако всяка болница получаваше по долар за всеки болен прекрачил прага сигурно всички щяха да са милярдери. Марджъри се облегна назад, а гърба й сякаш простена при срещата си с дървената пейка. Не стига, че тук се чакаше два, три часа, но и бе неудобно. Супер...
Изведнъж вратите на отделението се отвориха и вътре влязоха може би 5 човека, плюс едно момиче на носилка. Тъмната коса на момичето бе сплъстена на кичури и най-вероятно това бе заради кръвта, която изтичаше от нея. Хората около носилката правеха нещо, опитваха се да я стабилизират. Накрая на цялата тайфа с много бавна, сякаш зомби крачка ходеше едно момче. Добряга, най-вероятно смотльо, с бяла кожа, чипо носле и със странна прическа. Кафявите му очи блуждаеха след носилката. Марджи свали слушалките си и това привлече погледа на брат й. Той проследи очите й и повдигна вежди.
-Катастрофа.- отбеляза Даниел, а Марджъри кимна с глава. Тя прикова очите си в момчето, което вървеше след вече изчезналата носилка. Дали той бе виновен за инцидента? Запита се, но нямаше време да мисли за това.
-Марджъри Уитмор?- гласът на възрастната жена я сепна. Тя се изправи, а златистите очи на Даниел я съпроводиха до вратата.
-Какво ви води при нас госпожице Уитмор? О, Господи...- гласът на доктора секна, когато видя голямата прободна рана в дясното й рамо.

Близо един час по-късно тя излезе от кабинета и се чувстваше като нова. Черният й потник бе пропит с кръв и какво ли още не. Тя разпусна косата си и видя брат си. Той се изправи с една типична за него крива усмивка и се приближи до нея. Целуна я по бузата,а това й донесе толкова много спомени.. Тя се дръпна леко от него и той се прокашля.
-Отивам да докарам колата. Ще те чакам долу. – Даниел се обърна с гръб към нея и тя въздъхна. Колко типично за тях двамата. Всъщност това си беше чиста проява на нежност, ако трябва да сме честни. Марджъри се протегна и простена от „болка” тя обичаше болката, възбуждаше я, но естествено само тя го знаеше и брат й де. Но той не беше тук. Погледите на всички мъже се спряха на нея и тя извъртя очи.
-Само в мечтите ви. – каза го на висок глас и тръгна към асансьорът. Вадейки телефона си от джоба на дънките си тя се сблъска с някой и моментално не настрой за битка.
-Гледай къде ходиш.- изсъска злобно и се спря,когато видя момчето с чипото носле. Перфектно извитите й вежди се повдигнаха и тя погледна към марлята на рамото си, която се напои с кръв.
-Мамка му. – прошепна и сви устни.- Супееер.

by **Victor Fausnaught** Пон Мар 03, 2014 8:15 am

Виктор беше затворен в затвора на Ногитсунето, но усещаше някаква топлина. Дори и да беше сам, имаше нещо, което щеше да го спаси... усещаше го. Минаха минути, часове.. дни.. месеци, в който той беше затворен там, но сега. Сега видя как се освобождава. Видя душата на чудовището, която се отдели от неговата, а той остана сам в тялото си. За пръв път от месеци, но имаше нещо различно. Пълзеше ли? Не. Говореше ли? Не. Гол ли беше? Не. Той беше... различен и когато се огледа разбра, че той е в друго тяло. Тогава се появи онзи смахнатия... Синеок тип, който отвори клетката и пусна Ви на свобода. Това го накара да изтича навън, но някак си не беше свикнал с новото си тяло за това стъпваше малко на криво, спъваше се. Щом излезе от мазата помириса и усети познат аромат. Ди! Той затича на горе по стъпалата и се препъваше, докато не стигна в стаята й и не започна да драска по вратата. Щом вратата се отвори от вътрешната страна той просто се нахвърли на любимата си и започна да ближе лицето й. Беше някак си странно, но му харесваше. Лапите му бяха около тялото й, но щом видя че нощницата е цялата в кръв. Страхотно. Поне различаваше цветовете. Преглътна тежко, но някак си езика му не се прибираше в устата му. Той побутна петната с нос и заскимтя. Искаше да я пита какво е станало, но тя не можеше да го разбере. Защо? Тогава я погледна в очите и отново бутна нощницата й с нос и скимтеше. Искаше да знае какво е станало. Дали онзи лудия й е направил нещо. Тогава си помисли. Сигурно тя щеше да го изгони. Това не беше неговото тяло... Дали щеше да се сети, че е той..

by **Dianna△** Пон Мар 03, 2014 8:32 am

Всъщност смъртта й харесваше.. Или поне това, което включваше от всички филми изгледани от нея в сънищата си. Харесваше й тази смърт, дори не можеше да приеме избора като хората, когато всичко изчезна. Разби се на прах, а тя си пое дълбоко въздух. Какво?! Отваряйки очи видя Локи. Понечи да каже нещо, като го видя как излиза. Момичето излезе от ваната и тръгна след него. Трябваше само да се наметне с нещо, но какво!? На вратата сякаш някой драскаше с нокти. Диана се сепна и отвори. Върху нея се нахвърли, буквално нахвърли вълк, който.. Той ближеше ли я? Диана се засмя въпреки че не бе редно и когато животното побутна нощницата тя погледна към кръвта.
-О, мамка му.- прошепна и погали животното.
-Спокойно, отивай да си.. Играеш?- тя повдигна вежда и извади дрехи от сака си, свали нощницата захвърли я на земята и навличайки потник и черни къси панталонки излезе от стаята спря се за момент и погледна вълка. Очите му. Познаваше тези очи... По-точно й напомняха на очите на Виктор. Усмихна се и отново погали животно.
-А ако искаш стой тук, аз ще се върна след малко. – усмихна се и тичайки влезе в стаята на Локи, не знаеше какво прави но грабна първото оръжие, което видя. Тичайки стигна до подземието и бутна вратата. Видя ги. Демони и по принцип би ги оставила да се избият, но някак си не й се струваше редно. Не видя Виктор и щеше да попита за него, но нямаше време.
-Локи!- извика и хвърли към него оръжието. Не знаеше как да му помогне по друг начин. –Благодаря ти!- извика и погледна към оранжевникавата форма. Искаше й се сама да го убие, но синът на Ада не искаше създанието мъртво, искаше го като част от колекцията си.

by **Zsadist** Пон Мар 03, 2014 8:39 am

Битката на мислите започна. Локи срещу Ногитсунето. Използваше силите си. В какво щеше да го всели. Беше избрал перфектното животно за това. Перфектното тяло. Не не беше злина, дори не беше подигравка.. а може би беше. Той си играше с душата на Кюби, когато чу стъпки. Тя как отвори вратата.. беше забравил да я заключи. Тогава видя оръжието. Тя сериозно ли му даваше оръжие. Той реши да не и казва, че не може да направи нищо с него. Просто се усмихна и каза:
-После ще ти се отблагодаря! - и тогава се изкашля, като изплю кръв и по устните му остана следа от нея. Сега се качвай горе! - той преглътна и допълни:
-Веднага! - след тези думи погледна кюбито. То използва момента, в който Локи се беше разсеял и го нападна. Не като да го нападне с удари, а с душата си. Искаше да влезе в неговото тяло, но магьосника го изненада. Докато битката им продължаваше, а Диана излизаше от тук Локи използва магия и доведе тялото, в което щеше да всели Ногитсунето. Щеше да го позтави в тяло на животно, тяло на... как да го обясни... Погледна клетката и видя малкия хамстер вътре. Усмихна се и отново започна да се бори с него, в опит да го затвори в клетка, но този път с тялото на Кики. Малкото, пухесто хамстерче...

by **Dianna△** Пон Мар 03, 2014 9:35 am

Излезе от мястото без да осъзнава какво става. Всъщност тя да не би да бе свободна? Истински свободна. Движеше се извън стаята си. Господи бе гладна. НЕ! Нямаше да се храни, не сега. Не трябваше. С треперещи крайници тя се занесе до кухнята и видя една жена. Не я познаваше, не знаеше коя е, но погледа й не й хареса. Нима всички тук щяха да я гледат толкова високомерно? Уитмор отметна косата си на една страна и отвори хладилника. Какво можеше да яде? Нещо леко и малко, за да не й стане тежко и да го повърне. Тя се пресегна и взе кутийка кисело мляко и след това една лъжица. Седна на плота и загреба малко от млякото. Когато пое лъжицата между устните си простена. Господи това бе най-хубавото нещо на този свят. Коремът й изкъркори и тя започна да яде по-бързо, докато не свърши. Погледна празната кутийка и я остави на плота. Чувстваше се.. Зле. Повдигаше й се. Диана се върна едвам, едвам в стаята си и дори не затвори вратата. Влизайки в банята повърна над тоалетната чиния всичко, което имаше в стомаха й. Колко време бе прекарала без да се храни? От вечерята в Самюел.. Всъщност ядели тогава? Не... Не бе яла сигурно седмица. С насълзени очи тя пусна водата се изправи и изми лицето и зъбите си. Да... Ето какво си причиняваше сама. Сривайки се отново на земята видя лапи и вдигна глава. Усмихна се, а треперещата й ръка се зарови в топлата козина на вълка.
-Здравей отново.- прошепна и осъзнавайки че трябва да се страхува от него, че това е кръвожадно животно, тя го прегърна. Пръстите й милваха главата му, вратът му и се отдръпна за миг. Загледа се в очите на животното и се усмихна отново.
-Знаеш ли... Само ти май ме харесваш.. и Локи, но той е странен индивид. –тя се засмя и пръстите й минаха по едното ухо на вълка. Имаше сребристо-бяла козина. Мека и приятна. Очите му – кафяви като тези на Виктор я гледаха топло. Видя и зъбите му, господи колко дълги зъби имаше това животно. Сигурно можеше да откъсне ръката й само с едно дръпване.

by **Victor Fausnaught** Пон Мар 03, 2014 9:43 am

Виктор стоеше в стаята й и се опитваше да свикне с.. лапите си. Беше му трудно да свикне с това да контролира тялото си. Търкаляше се по пода. Крачеше наоколо, когато чу стъпките. Видя как Диана премина, като изтребител и влезе в банята, като повърна. Той гледаше тревожно. Надяваше се да не е болна или бременна. Искаше той да я забремени. Тогава тя го видя и започна да го гали. Беше приятно, нежните й ръце го караха да се чувства приятно и той някак си се.. усмихна. Започна да се радва и когато тя застана лице в лице с него той започна да я ближе по вратлето. Кожата й беше нежна, а вкусът й невероятен. След това той видя, че вратата е затворена. Доближи се до нея и я бутна с муцуната си, като я затвори. След това видя Ди, която го гледаше някак си.. изтощено. Беше ли спала скоро, като хората. Той се доближи до нея и щеше да захапе някоя нейна дреха, като имаше и да я завлече някъде, но не можеше за това мина зад нея и с муцуна започна да я бута по дупето, докато не я затика до леглото. С муцуна й го показа и я погледна право в очите, като изплези език. Беше, като куче, но реално май беше нещо друго. Той я гледаше с милите си очички. Обичаше я. Искаше да й го покаже, но не можеше. Когато тя седна на леглото той се нахвърли отгоре й, но не й направи нищо. Просто я накара да легне и щом се намираше отгоре й бавно отпусна тялото си така, че да легне върху корема й. Беше мек, топъл, пухест. Можеше да усети дишането й и тя да усети неговото. Бавно премести муцуна така, че да я оближе по устните и след това се излегна върху нея отново. По-точно отпусна глава върху стомаха й и зачака тя да го погали. Боже колко му липсваше. Искаше я... само за себе си...

by **Dianna△** Пон Мар 03, 2014 10:35 am

За първи път в живота й създание на четири крака я командваше. Тя се засмя, когато я избута до леглото и вдигайки ръце прошепна.
-Добре де, добре. Лягам!- Диана свали панталонките и остана отново само по потник. Зави се и когато вълка легна до нея въздъхна. Ръката й отново се зарови в козината му и започна да го гали.
-Иска ми се и аз да съм вълк... Въпреки че ако зависи от Локи да ме превърне в животно сигурно ще съм змия.- засмя се. Добре де може и да не бе така, но все пак... Тя го ба наранила, разочаровала.. Бягаше от него, заяждаше му се. Всъщност правеше всичко на обратно на сделката им. Уитмор затвори очи и започна да се унася. Трябваше да намери начин да се храни. Може би не трябваше да яде кисело мляко. Всъщност бебешки пюрета. Засмя се при самата мисъл, представи си се как се храни с бебешки пюрета. Диана вдигна глава и погледна към излегналия се вълк. Дали търсеше някаква прилика или наистина намираше такава в животното и Виктор? За Бога Ди тотално се побърка. Тя въздъхна и потърка лицето си.
-Знаеш ли по принцип животните спят на земята.- ухили се и се замисли за кученцата които й бе подарил Сам.. Замисли се за Макси... Доплака й се отново. Толкова често й се плачеше напоследък.. Прекалено често. Дали им липсваше? Чудеше се какво ли е направил Локи с тях? Как ли бе преработил мислите им?

by **Zsadist** Пон Мар 03, 2014 10:58 am

Тогава вратата се отвори рязко. Локи стоеше на нея. Целия в кръв. Капеше кръв от ръката му, капеше кръв от кракът му, беше изподран. Тениската му беше разкъсана и сега върху голите му гърди имаше следи от нокти, по гърба му също, имаше следи от хапане и той държеше... кутия. Кутия опакована, като подарък. Той преглътна тежко и каза:
-Здравей! - след това закрачи бавно, като единият му крак по-скоро се влачеше. Доближи се до леглото и бавно остави кутията до Ди, на която пишеше с красиви букви "За Диана". Локи преглътна и допълни:
-Ами.. аз... ще си ходя.. - след това се усмихна, но не онази ехидна усмивка. Беше.. някак си нежна, лъчезарна. Закрачи към изхода и Диана вече можеше да види всичките му рани, когато изведнъж той просто падна на земята, като убит. ПРосто се приземи и изгуби съзнание. Опита се да не прави нищо, но когато падна той просто не правеше нищо. Не искаше да вижда Виктор там, но нямаше къде другаде да го види. Той просто... въздъхна и се изкашля преди да затвори очи. От устата му потече кръв и той.. може би умираше? Докато всички просто бяха... там. Какво щяха да направят другите двама? Защо се получи така. Тогава го видя. Видя човека.. съществото, на което беше обещал да пази Ди. Преди години.. преди много години....

by **Dianna△** Пон Мар 03, 2014 11:16 am

Диана погледна към кутията и се надигна. В нея също нямаше сили, но изглеждаше по-добре от него. По дяволите това създание го бе убило. Диана скочи от леглото и отиде до него. Клекна до тялото му и поклати глава.
-По дяволите Локи! Ще се убиеш сам.- измърмори и хващайки го за ръцете го затегли към банята.
-Караш ме да правя глупости. –измърмори и започна да сваля дрехите му, тя напълни отново ваната с вода и погледна към панталона му. Преглътна и го разкопча, свали го и него и затвори очи като сваляше бельото му. Трябваше да пази личното му пространство. Диана успя по някакъв дебилно измъчен начин да го вкара във ваната и взе една хавлиена кърпа. Потопи я във водата и след като я изстиска започна внимателно да почиства лицето му. Уитмор наклони глава на една страна докато гледаше лицето му. Имаше приятни черти. Красиви по свой собствен начин. Сигурно бе забавен. Диана хвана ръката му и оставяйки кърпата на ръба на ваната направи нещо което щеше да й отнеме всичката сила но да вдъхне на него. Заклинанието което прародителите й бяха откраднали от Абадон. Демонското заклинание, което щеше да му помогне. Думите се редяха сякаш във въздуха. Сърцето й биеше лудо в гърдите. Магията се уви около него и когато приключи заклинанието усети как й се вие свят. Тя се подпря на ваната и затвори очи.
-Хайде, събуди се. Няма да умреш в мое присъствие.- засмя се и го погледна.
-Благодаря ти, че ме спаси.... Можеше да ме оставиш просто да умра, но ме спаси. Благодаря ти.- тя сведе поглед към китките си и се обърна към стаята където бе вълка. Уитмор се изправи със сетни сили и излезе от банята, отиде клатушкайки се до стаята на демона и взе някакви дрехи, върна се и ги остави на стола.
-Облечи се и трябва да хапнеш нещо.- кръговете под очите й бяха станали по-дълбоки от всякога, кожата й бе като хартия. Тънка, бледа... Умората я обгръщаше, Ди седна на ръба на леглото и въздъхна.

by **Zsadist** Пон Мар 03, 2014 11:28 am

Локи се видя с няколко познати от ада и точно, когато си мислеше, че ще заключат душата му там някой го издърпа обратно. Отвори очи и пое дълбоко въздух. Едно шумно вдишване се отлепи от гърдите му, когато той се изправи в седнала позиция във ваната и разбра какво става. Пак тези заклинания. Веднага скочи от вътре и я видя. На ръба на леглото. Той закрачи към нея и точно преди да се отпусне той я хвана и тя усети енергията във себе си. Той излекува всяко едно нещо, което беше... в тялото й. Той бавно се отдръпна и осъзна, че беше гол. Преглътна и след това каза:
-Аз..а... извинявай! - доближи се до дрехите си и бавно обу бельото си. След това я погледна и видя, че тя го гледа. Той преглътна и попита:
-Добре ли си? - и чакаше отговор, когато чу ръмженето на Виктор. Той го погледна и каза:
-Спокойно де.. няма да ти изям вечерята.. - и след това погледна към Ди. Усмихна се и попита:
-Искаш ли... да... сещаш се... - и преглътна докато гледаше голите й крачета. Тя не беше по-облечена от него, а той й показваше голото си тяло и бавно.. много бавно започваше да се възбужда. Някак си я желаеше, но.. не знаеше дали тя иска. Дали ще я насили да направи нещо, а дори той гледаше.. хлапака. Издиша тежко и допълни:
-Ами.. да легнем и дам.. да си правим компания.. предполагам, че вече не ти се стой сама.. и дам.. извинявай.. за всичко.. - и след тези думи попита:
-Видя ли подаръка си? - и зачака отговора й.

by **Dianna△** Пон Мар 03, 2014 11:37 am

Тя го погледна и отмести очи от тялото му. Отново в порядъка на няколко дни. Усети лекият прилив на енергия. Всичко в нея се оправяше, оздравяваше. Искаше й се да легне и да заспи. Очите й минаха по него отново ис е спряха на нарастващата му възбуда. Тя преглътна. При въпроса му стана рязко и отиде до кутията, когато я отвори ахна. Хамстер. По дяволите?! Хамстера обикаляше в кръг и цвърчеше недоволно.
-Не...- засмя се и се обърна към него. –Сериозно ли му причини това?!- тя се засмя искрено докато гледаше как жалкото създание обикаля в кръг. Ди не харесваше особено много хамстерите. Бе убила доста от тях.. Дори като малка. Подхвърляше един хамстер из стаята си и той я захапа. Ди толкова се ядоса че го бе запратила в стената и животното не след дълго издъхна от счупвания. Може би е била прекалено жестока и сега съжаляваше за това, но по онова време тя не харесваше мишките, както и сега. Да бяха пухкави и сладки, но... Тя бе Уитмор и това да е садист някак си бе в кръвта й. Диана отиде до демона и извади мишката от кутията.
-Предлагам ти да о махнеш от тук, освен ако не искаш да го видиш мъртъв. Сериозно.. Сигурна съм че дори вълка ти ще го изяде... Което ми напомни. Виктор добре ли е? Щом ногитсунето е тук? Освободи ли го? Това беше сделката ни... Ще ти дам каквото искаш, но искам да ми кажеш дали той е добре?- гласът й бе хладен, самоуверен. Точно какъвто бе винаги..

by **Zsadist** Пон Мар 03, 2014 11:49 am

Локи се усмихна доволно и й каза:
-Ами.. да. - той погледна към вълка и след това към Ди:
-Той е повече от прекрасно. Пълен е с енергия и най-важното свободен е. - след тези думи той преглътна и допълни:
-А да.. и онзи ден, докато бях навън се отбих при брат ти и Сам. И двамата са повече от добре и дам.. брат ти се опита да ме убие, но това си е нормална реакция на вашето семейство, все пак мразите ме от години и това е вашата най-голяма цел. - той преглътна и бавно седна на леглото:
-Какво да кажа... аз съм злодея в картинката и трябва да умра, за да има хепи енд! - след тези думи я погледна. Беше толкова красива. Той използва магия, за да успокой вълка, който бавно се излегна на земята, все едно му се спи. Усмихна се. Погледна я в очите и каза:
-Желая те! - след тези думи се доближи до нея. Прокара ръка по бузата й и го каза:
-Моля те! Бъди поне един път моя! Никакви чувства.. нищо.. просто така.. бъди моя един път.. - след тези думи се надяваше да види някаква реакция в нея. Знаеше какво ще стане. Тя щеше да го отблъсне и отново да го изгони от стаята си. Все пак.. това беше Локи. Кой ловец би пожелал да е в такава близост с него...

by **Dianna△** Пон Мар 03, 2014 12:05 pm

Диана погледна към вълка който се излегна и се засмя при думите на демона. Да... Даниел щеше да опита да го убие. Бе напълно нормално да опита това. Всъщност как самата тя не се бе опитала. Можеше да го остави да умре преди малко. Щеше да е толкова лесно, дори нямаше да има нещо общо с неговата смърт. Очите й се вдигнаха от вълка към лицето му. Можеше ли да легне с него? Да му се отдаде? Това бе толкова против нейните правила, против това на което бе учена... Отричаше възпитанието й. Диана вдигна ръка и я постави на гърдите му. Можеше да го отблъсне от себе си. Да го накара да си тръгне и за миг щеше да го направи. Щеше просто да го накара да забрави за това. Диана остави кутията с мишката на нощното шкафче и се излегна в леглото. Очите й минаха по тавана и прехапвайки устни свали потника си.
-Обещах ти.. Сключих сделка с теб. Да разкараш демона от Ви и ще ме имаш. Твоя съм.- тя се подсмихна и погледна към него. Колко ли грешна бе в очите на околните? Колко ли грешна бе по принцип? Дали греховете й се брояха на пръстите на ръцете й или бяха безбройни? Най-вероятно второто. Ди повдигна бедра и се запита дали да не направи нещо.. Да го прелъсти? Можеше ли? За първи път щеше да прелъстява демон.. Всичко това я объркваше. Не беше нормално и типично за нея. Никак не бе.
-Искаш ли да направя нещо за теб?- попита и постави ръката си на корема си. Очите й минаха по лицето му, а мислите й отново за препускаха по това какво трябва да направи.

by **Zsadist** Пон Мар 03, 2014 12:15 pm

Локи я видя. Свали потника си. Не го отблъсна, не го остави да умре. Беше негова. Преглътна тежко и се наведе напред, като ръцете му нежно я хванаха за крачетата и я придърпаха към него. Щом той се надвеси над нея устните му се сляха с нейните. Питаше го какво може да направи за него. Усмихна се доволно и й каза:
-Вече правиш всичко, което желая! - след тези думи сля устни с нейните и.. тя сякаш беше притеснена:
-Спокойно, като нормален секс е! - след тези думи отърка възбудата си в нея, но сякаш тя беше скована. Не знаеше дали го желае, дали ще го пожелае. Това си беше лек вид изнасилване. Вълка ги гледаше, но заради магията на Локи не можеше да направи нищо. Сигурно вътрешно искаше да му скочи и да го разкъса.

Локи погали Ди по лицето и й каза:
-Ами.. а.... - след това се усмихна и допълни:
-Искам да видя.. така де.. да усетя известните устни на Диана.. - след тези думи бавно свали боксерките си и той вече беше чисто гол. Преглътна тежко и допълни:
-Така де.. надявам се да не те е гнус от това.. много бих искал да... ти хареса и на теб! - той я погали по лицето и бавно се изправи. Беше възбуден.. толкова възбуден, че може би щеше да се пръсне от възбуда, ако можеше да го покаже реално. Преглътна тежко, а пениса му потрепваше. До сега не го беше правил с жена, като нея.. с такава, която можеше да командва, а го желаеше. Искаше го.. и зачака.. искаше да я види на колене пред себе си.. да му се отдаде.. да бъде негова!

by **Dianna△** Пон Мар 03, 2014 12:42 pm

Устните й отвърнаха на тази целувка. Тялото й потрепери когато го усети как се отърква в нея и тя простена. Възбуда, притеснение... Напрежение всичко това се смесваше в нея, бушуваше. Ди се изправи и докосна устни до неговите. Ето я отново.. Водена от възбудата и страстта, но не и от разума. Думите му някак си я поласкаха. Известните й устни. Ди се засмя отново и прокара устни по врата му.
-Не вярвам да са чаак толкова известни.- момичето се плъзна надолу по тялото му, устните й докосваха кожата му,а очите които я наблюдаваха. Диана преглътна. Мамка му имаше чувството, че вълка я порицаваше. Тя преглътна и се изправи.
-Ела.- улови ръката на демона и го бутна към леглото. Тя застана в краката му и прокарвайки ръце по коремът му улови членът му в ръката си. Очите й се настаниха на лицето му докато дланта й се движеше нагоре-надолу по него. Диана сведе глава надолу и бавно прокара език по главичката преди да го поеме между устните си. Не бе правила това може би... Седмица? Седмица и малко и не можеше да се каже че е отвикнала, по-скоро гърлото й не бе сигурно в действията й. Диана го пое сравнително бавно целия в устата си,а очите й се насълзиха. Когато отново отдръпна главата си назад спря устни по средата и направи вакум, докато продължаваше да се движи. Стараеше ли се? Не... Заради себе си ли го правеше? Не.... Какво тогава? Казваше благодаря? Което и да бе верния отговор Диана продължи въпреки изгарящият поглед на вълка. Тя отново го улови в ръката си и с изумление забеляза, че в действителност той бе.. Дяволски надарен, всъщност можеше да го държи и с двете си ръце, за да му е по-приятно. Господи.

by **Zsadist** Пон Мар 03, 2014 12:49 pm

Локи усещаше превъзбудеността си. Беше правил секс преди... три дни, но това не го интересуваше. Тогава беше просто за да забрави за нея, а сега беше с нея. Устните й целуваха кожата му, вратът му и... тя беше на колене пред него. Задоволяваше го, докато Виктор гледаше. Ръцете на Локи се плъзнаха надолу и впиха пръсти в косата й:
-О, да! Повярвай ми... не знам за това колко са... известни, но са.. невероятни! - тя имаше толкова опит, такъв талант в това, че го караше да желае още и още, а той получаваше предостатъчно. Имаше усещането, че всеки момент ще свърши:
-Гали се! - тогава наведе глава надолу и погледа му срещна нейният. Устните й обвити около пениса му, гледката на това как тя се е насълзила само от едно поемане между тях го накара да се възбуди още повече и тя усети лекото втвърдяване на пениса му между устните й. Той преглътна и се обоснова:
-Искам да се галиш, да прокараш ръка и да се докосваш, докато правиш това.. - не знаеше защо го желае, но някак си вътрешно умираше за това. Устните й, езика й, ръцете й... явно и на двамата това им харесваше, но когато тя вкара и ръката си в действие той издиша тежко и реши, че няма да отлепи поглед от нея, докато е там. Гледката го караше да иска още и още, а устните й го караха да изпита най-невероятното усещане на света. Желаеше я и я имаше... той беше най-щастливия демон на света... и може би изцяло... преглътна тежко и просто издиша със задъхан тон:
-Не спирай!... - и се отдаде на удоволствието...

by **Dianna△** Пон Мар 03, 2014 1:24 pm

Мислите й прекъснаха. Чуваше исканията му, но тялото й не можеше да се осъзнае. Тя отново го пое целия в устата си и когато се отдръпна поклати глава.
-Не... Няма да го направя.- не знаеше защо, но се дръпна. Отново щеше да го дразни. Да... Го изнервя, защото такава бе Диана.
-Искаше да усетиш устните ми? Усети ги. Ако искаш останалото сам си го вземи.- тя се изправи грациозно и отмятайки косата си на една страна се доближи до прозореца. Момичето погледна картината навън и забеляза колко бързо се променя времето навън. Дъждовно и студено, слънчево и топло. Нощ и ден. Всичко се променяше за мигове, за секунди. Сякаш бе прекарала адски много време тук. А всъщност наистина бе така. Времето минаваше бързо, прекалено бързо. Диана дори не можеше да си обясни дали е минала седмица или месец? А може би сама се объркваше? Полудяваше? Тя се обърна с гръб към прозореца и погледна към мъжа на леглото си. Искаше й се да го попита дали ще си тръгне отново, точно както бе постъпил миналия път. Дали все още не му стиска? Нещо в нея й подсказваше, че ще я изненада. Не знаеше защо, но сякаш той наистина искаше да я има, да е негова. Може би дори го бе искал наистина още преди да я вземе тук, още онзи ден в болницата. Тя наклони глава на една страна и се подсмихна.
-Сега какво Ло? Ще си стоиш там или? – тя разпери ръце и след това ги скръсти пред гърдите си. Защо й бе такъв мерак да предизвиква хората?

by **Zsadist** Пон Мар 03, 2014 1:32 pm

Локи беше почти на финала, когато тя прекъсна. Просто го остави сам. Нямаше да му даде нищо. Просто леки.. милувки. Все едно да го възбуди и да избяга. Не.. тя направи точно това. Преглътна злобно и я погледна. Това си беше гадно. Дори не се замисли. Засили се към нея и я притисна към прозореца. Той си беше достатъчно здрав. Тя усети как дупето, гърба й.. тялото й беше притиснато към студеното стъкло, а топлото тяло на Локи се притисна в нея. Прениса му се отърка в нея и тя го усети. Това проникване. Грубо, рязко и... беше доста надарен, така че не беше никак нежно, но щеше да й достави удоволствие. Точно, както тя го обичаше. Устните му се сляха с нейните и той и го каза:
-Не забравяй! Моя си! - след тези думи започна да се движи. Много, много бързо. Чукаше я на прозореца. Но не беше важно, кой можеше да ги види отвън, а какво виждаше вълка, а той виждаше тях. Точно тях. Локи го правеше грубо и докато го правеше я погледна в очите и й каза нещо, което тя щеше да запомни:
-Ще те чукам, колкото искам! Тук и сега! - след тези думи ръцете му притиснаха нейните до стъклото и разкриха гърдите й. Той използва едната си ръка, за да задържи нейните две, а с другата си стисна гърдата й и започна да я мачка, да дразни зърното й, докато я целуваше по врата. Виждаше го.. харесваше й и не можеше да го отреже.. харесваше й, толкова колкото и на него...

by **Dianna△** Пон Мар 03, 2014 1:51 pm

Щеше да се засмее, когато той се изправи и тръгна към нея. О, да...И още как. В мига в който тялото й бе притиснато от неговото и той проникна в нея Диана почти буквално извика. Изви се, а болката и възбудата се смесиха. Тялото й потрепери се притисна плътно към прозореца.
-Никога няма да съм твоя.- прошепна и изви глава на една страна. Нещо ставаше с този мъж, усещаше го. Той бе или полудял или дяволски луд по нея. Нещо го караше да се държи така, да й говори така. Ди сви ръцете си в юмруци и единия й крак се уви около тазът му. Възбудата му сякаш се удряше в стомаха й, проникваше до срамната й кост и oпираше всички стени в нея. Изпълваше я. Уитмор изви главата си назад и прехапа устни. Не можеше да отрече... Беше приятно, но също така и усещаше колко нередно е това, колко глупаво... Как щеше да се нарече ловец след това? Как щеше да погледне някой ден брат си в очите или баща си? „Правиш го заради Виктор!” нещо в нея извика, но ако Виктор знаеше какво прави тя за него щеше ли да е доволен? Щеше ли да разбере? Бе паднала в ръцете не младия Луцифер и се оплиташе в мрежите на Ада. Тя простена при поредното проникване и поклати глава.
-Но нищо не печелиш така, нали Ло? Нищо! Утре отново ще спиш при курвите си и няма да ме имаш. Боли ли те, при мисълта за това?- попита и отново се изви докато го поемаше в себе си.

by **Zsadist** Пон Мар 03, 2014 2:08 pm

Луцифер го усети. Тялото й го поемаше целия. Беше голям за това малко тяло, но му харесваше да е изцяло в нея. Да я е притиснал отвсякъде. Не само външно, но и вътрешно. Той се движеше грубо, бързо и обезумяло, а когато тя го попита дали го боли, дали го боли вътрешно той се усмихна и й каза:
-Не, Ди! Не ме боли. И те не са мои курви.. те са просто курви! - след тези думи той стисна и двете й гърди, а ръцете й останаха залепени до прозореца. Използва магия отново. Той започна да мачка гърдите й и въпреки, че тя се опитваше да се дърпа.. нямаше голяма съпротива. Той го усещаше. Желанието да я обладае навсякъде. Той я отдели от прозореца. Постави я на пода, като тя падна по лице на него. Не си нарани нищо освен лактите и коленете, но това не го интересуваше. Притисна я и грубо навлезе в нея. Изпълни я отново. Този път реши да го направи на друго място. Аналният й отвори изпита болката, която й достави той, а клитора й изпирваше удоволствие от пръстите му, които го галеха. Той погледна нагоре и видя вълка. Беше точно пред тях. Можеха да усетят топлият му дъх и изведнъж...

by **Victor Fausnaught** Пон Мар 03, 2014 2:09 pm

Виктор виждаше всичко. Виждаше как тя се отдаваше на Локи, като награда за това, че той го спаси. Това беше гадно, но вълка не можеше да направи нищо. Усети контрол над тялото си и не можеше да помръдне. Виждаше как Диана е на колене пред него. Болеше го, болеше го сърцето, но тогава в главата му влязоха думите, който тя му каза, че е силен. Опита се да стане, но не се получаваше. Стисна зъби, като леко изскърцаха и той видя как Локи я притиска до прозореца, след като тя му избяга и започна да я чука грубо. Грубо и... собственически. Той не я притежаваше. Тя беше на Виктор. Ви, който беше зодия Скорпион. Той беше притежател, господар.. той беше този, който може да и казва какво да прави и колкото и да се опитваше не можеше да издържи, но щом Локи я хвърли пред него и я облада на милиметри от тялото му. Щом Локи се усмихна злобно и щом видя лицето на Ди от толкова близо той усети сърцето си. Биеше лудо. Тялото му започна бавно да се повдигна, докато не скочи от земята и повали голият демон. Зъбите му се наостриха, а Диана беше свободна. Локи просто нямаше какво да направи. Вълка беше застанал отгоре му и лигите му капеха по лицето на демона. Какво стана, какво се случваше... Дали Ди разбираше какво става?

by **Dianna△** Пон Мар 03, 2014 2:49 pm

Тялото й не можеше да свикне с неговото, не можеше да се напасне... Нямаше време, за да свикне. Болката от действията му някак си я накара да се съвземе. Тя затвори очи и стисна пръстите си. Беше готова да изпищи или нещо подобно, когато тялото зад нея изчезна. Той какво? Играеше ли си? Какво правеше? Диана се понадигна и го видя. Вълка, застанал върху Локи. Без да се осъзнава се спусна към животното и го издърпа от него. Когато успя някак си да укроти вълка без да усети зъбите му върху кожата си застана пред него. Не знаеше защо, но не искаше създанието да пострада. Не разбираше защо я пази или защо постъпва така, но не искаше Локи да го убие, а очакваше именно това.
-Не го наранявай! Моля те. Знам че те молих за прекалено много неща и се държах ужасно, но искам този вълк. Приятен е и се разбирам с него и моля те не го убивай! – не знаеше дали изглежда като пълна глупачка, но и не я интересуваше дали е така. Просто искаше да спаси създанието и... Ами ако някой ден си тръгне да го вземе със себе си. Диана бе сложила едната си ръка върху лапата на вълка и сякаш държеше нечия длан. Тя затвори очи и настръхна при допира на козината до голата си кожа.
-Нека го направим пак, обещавам да направя всичко, ще се обличам както искаш ти, ще се държа както искаш ти, но вълка остава! Жив и здрав... Аз ще се грижа за него. Обещавам да не те занимавам с него и това няма да се повтори и...- и тя не спираше да говори. Защо? Защото не знаеше какво да направи? Боеше се от загубата на това непознато създание? Не... Тя го познаваше, просто не можеше да осъзнае колко добре го познава.

by **Zsadist** Пон Мар 03, 2014 3:08 pm

Локи усети как тялото му беше повалено. Върху него беше вълка или по-точно.. Виктор. Той беше застанал върху тялото му и ръмжеше на среща му, докато не го издърпа... любовта му. Той го гледаше в очите и беще готов да... се скара, когато видя Ди. Тя го защитаваше. Преглътна тежко и й каза:
-Значи.. обещаваш, че вече ще си миличка, културна и ще изпълниш всичко мои желания? - след това я погледна в очите и й каза:
-Добре.. ето какво.. - усмихна се доволно и допълни:
-Ще направим така... сега... ще оставим вълка тук... а ти ще дойдеш в стаята ми! - след тези думи той се усмихна доволно и допълни:
-И ще ме задоволиш... няколко пъти... ако не го изпълниш.. довечера мисля да вечерям с него! - и посочи топката с косми, която се звереше на среща му. Локи изпозлва магия и вълга заспа бавно и спокойно, а след това погледна Диана и допълни:
-Или пък... ще го правим тук.. и само тук... - той я огледа и допълни:
-Е? Какво чакаш? До сега ме дразни.. сега искам да видя колко много искаш да ме накараш да свърша... и то повече от един път! - след тия думи разпери ръце от тялото си и зачака. Искаше да види дали тя наистина ще се постарае, за да го задоволи...

by **Dianna△** Пон Мар 03, 2014 3:20 pm

Диана поклати глава при думите му и погледна към вълка, който ръмжеше. „Спри, просто спри” повтаряше на ум, когато животното заспа. Тя си отдъхна и погледна към Локи. Кимна с глава и доближавайки се до него отново застана на колене пред тялото му. Устните й отново се разтвориха и започна да го поема, за да върне предишната възбуда. Тя прокара език по него, надолу около тестисите му и обратно до главичката. Издиша топъл въздух докато го поемаше и задавяйки се с цялата му дължина сложи ръце на бедрата му. Движеше главата си умело ту напред, ту назад. Включваше ръката си в играта от време на време докато не го усети отново твърд, точно такъв какъвто трябваше да е. Диана се изправи и го избута към един от столовете без странични облегалки. Щеше да й е по-удобно. Карайки го да седне Диана се настани над него, хвана се с една ръка за рамото му, а с другата насочи членът му към себе си. Пое го изумително бавно. Уитмор се изправи на пръсти и бавно започна да се движи. Когато се увери, че е достатъчно влажна, за да не извика от болка го пое целият в себе си. Тя изстена и изви главата си назад. Ръцете й почиваха на гърдите му, а тазът й се движеше плавно нагоре-надолу.
-Харесва ли ти така?- прошепна и отново простена, като ноктите й леко задраха кожата му. Колко продажна бе тази жена... Наистина продажна.

by **Zsadist** Пон Мар 03, 2014 5:36 pm

Локи я видя. Тя беше... негова.. или не точно. Беше му подчинена. Започна да го задоволява, за да го възбуди. От както вълка беше заспал тя просто беше друга. Тя беше неговата малка, възбудена подчинена. На колене пред него, за да го възбуди. Това си беше наистина възбуждащо, докато не го постави да седне на стола. Не знаеше какво става, но беше доволен. Тя отново защитаваше Виктор, но не го осъзнаваше, а и.. как той се беше измъкнал от магията на Локи. Може би самият демон се беше расеял или пък.. нее... не вярваше в това за любовта е по-силна от всичко, но явно... беше възможно. Малкия Виктор беше толкова влюбен в Диана, че се освободи. Локи гледаше как тя се настанява отгоре му, като някоя порнозвезда готова да снима най-долният си клип. Той се усмихна и усети влагалището й, което се отъркваше в пениса му и започна да се възбужда заедно с него, докато не започна да се движи. Защо го правеше. Беше му чудно защо тя самата започна да прави това, но спря да мисли. Просто протегна ръце и обхвана гърдите й с тях. Придърпа ги към себе си и започна да си играе със зърната й. Стискаше ги с два пръста, дразнеше ги с върха на езика си, поставяше устните си около тях и засмукваше. Искаше да я накара да се възбуди, както той беше възбуден. Искаше да направи нещо, което едва ли щеше да се случи. Да я накара да свърши и то с удоволствие, а не с отвръщение. Щом таза й се задвижи отгоре му и тя започна да поема целият му пенис той не издържа. Издиша тежко и след този стон я погледна. Топлият му дъх се разпространяваше по кожата й, а той и каза:
-Не спирай! Искам да го правиш цяла нощ.... и повярвай ми.. ще е една дълга нощ! - и след тези думи просто я натисна надолу карайки я да седне изцяло върху него и да поеме отново огромното му достойнство...

by **Dianna△** Пон Мар 03, 2014 6:40 pm

Диана кимна с глава и извивайки тялото си назад, продължи да се движи. Усещаше как четириглавите мускули на бедрата й се натоварват, сигурно вече се виждаха ясно, идеално очертани. Тя се подпря на коленете му и се задържа върху него за миг, усещаше го толкова дълбоко в себе си, сигурно ако погледнеше можеше да види как дори кожата й го очертава. Тя прехапа устни и започна вместо нагоре-надолу да се движи напред назад, като го задържаше дълбоко в себе си. Усещането бе едновременно приятно и болезнено.
-Господи.- простена и отново се изправи. Несъзнателно устните й потърсиха неговите, а тазът й отново се повдигна и го изкара от себе си. Докато устните й не спираха да целуват неговите, тя го хвана в ръката си и започна да докосва внимателно главата на члена му, дланта й се извиваше по него, галеше го. Диана прокара език по устните му и прокрадвайки го между тях потърси неговия. Заигра се с него, а ръката й продължаваше да го стимулира докато не спря изведнъж и повдигайки се без да прекъсва целувката отново го пое целия в себе си. Стенанието й отекна в стаята. Уитмор улови ръцете не демона и ги постави на талията си. Отдръпвайки устни от неговите зарови лице във вратът му, отъркваше се в него, дори можеше да започне да мърка до ухото му, но нещо я спираше. Може би факта че ще си помисли за някоя от другите. Тя захапа нежно кожата на врата му и я засмука, повтори това няколко пъти докато не стигна до рамото му. Докосна устни до кожата му и отново подпря ръце на гърдите му.

by Sponsored content

It's that karma? Are you my soulmate?

It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?