It's that karma? Are you my soulmate?

by **Dianna△** Нед Фев 16, 2014 4:45 pm

First topic message reminder :

Музиката звучеше в ушите й, погледа й се разхождаше от лице на лице. Болницата бе претъпкана както винаги. Нищо ново, все пак всеки ден имаше все повече и повече болни, умиращи. Ако всяка болница получаваше по долар за всеки болен прекрачил прага сигурно всички щяха да са милярдери. Марджъри се облегна назад, а гърба й сякаш простена при срещата си с дървената пейка. Не стига, че тук се чакаше два, три часа, но и бе неудобно. Супер...
Изведнъж вратите на отделението се отвориха и вътре влязоха може би 5 човека, плюс едно момиче на носилка. Тъмната коса на момичето бе сплъстена на кичури и най-вероятно това бе заради кръвта, която изтичаше от нея. Хората около носилката правеха нещо, опитваха се да я стабилизират. Накрая на цялата тайфа с много бавна, сякаш зомби крачка ходеше едно момче. Добряга, най-вероятно смотльо, с бяла кожа, чипо носле и със странна прическа. Кафявите му очи блуждаеха след носилката. Марджи свали слушалките си и това привлече погледа на брат й. Той проследи очите й и повдигна вежди.
-Катастрофа.- отбеляза Даниел, а Марджъри кимна с глава. Тя прикова очите си в момчето, което вървеше след вече изчезналата носилка. Дали той бе виновен за инцидента? Запита се, но нямаше време да мисли за това.
-Марджъри Уитмор?- гласът на възрастната жена я сепна. Тя се изправи, а златистите очи на Даниел я съпроводиха до вратата.
-Какво ви води при нас госпожице Уитмор? О, Господи...- гласът на доктора секна, когато видя голямата прободна рана в дясното й рамо.

Близо един час по-късно тя излезе от кабинета и се чувстваше като нова. Черният й потник бе пропит с кръв и какво ли още не. Тя разпусна косата си и видя брат си. Той се изправи с една типична за него крива усмивка и се приближи до нея. Целуна я по бузата,а това й донесе толкова много спомени.. Тя се дръпна леко от него и той се прокашля.
-Отивам да докарам колата. Ще те чакам долу. – Даниел се обърна с гръб към нея и тя въздъхна. Колко типично за тях двамата. Всъщност това си беше чиста проява на нежност, ако трябва да сме честни. Марджъри се протегна и простена от „болка” тя обичаше болката, възбуждаше я, но естествено само тя го знаеше и брат й де. Но той не беше тук. Погледите на всички мъже се спряха на нея и тя извъртя очи.
-Само в мечтите ви. – каза го на висок глас и тръгна към асансьорът. Вадейки телефона си от джоба на дънките си тя се сблъска с някой и моментално не настрой за битка.
-Гледай къде ходиш.- изсъска злобно и се спря,когато видя момчето с чипото носле. Перфектно извитите й вежди се повдигнаха и тя погледна към марлята на рамото си, която се напои с кръв.
-Мамка му. – прошепна и сви устни.- Супееер.

by **Dianna△** Вто Фев 25, 2014 12:43 pm

Седмицата бе минала толкова... Странно. Безпаметно. Дори не можеше да си спомни дали е минал ден или седмица, а може би месец? Какво ставаше? А да, наркотици.
-Обърни се Ди.- чу глас и кимна. Сложиха й червения корсет и жартиера. Тя обу високите токове и се погледна в огледалото виждайки се с толкова много черен грим. Сякаш не бе тя.
-Той иска блондинка.- чу думите и усети как някой прибира косата й, а руса изкуствена коса се разля по раменете й като водопад.
-Очите?- попита някой и секунди по-късно имаше лещи на тях.
-Сложи й червило!- нареди Кристи и когато Ди отново погледна в огледалото нямаше и следа от нея. Никаква следа. Ярки сини очи гледаха от огледалото, идеално червени устни и дълги изкуствени мигли галеха веждите й. Русият водопад сякаш нямаше край.
-Хайде!Отивай, отивай!- избутаха я до стаята и тя влезе вътре някак си на криво. Не беше особено... Сръчна. Явно заради замъгленото съзнание. Музика изпълни стаята и тя се обърна към мъжът стоящ на стола очаквайки поредния дебел чичко.
Застина на място и поклати глава.
Не! Не... Отстъпи назад и удари гръб във вратата, която със сигурност бе заключена. Не искаше. Не искаше той да е там. Нямаше сили за него. Бе изпитала толкова извращения последната седмица, че изобщо не искаше да изпита и това. Гняв, скандали... Болка. Тялото й сякаш бе разкъсано от всички възможни прониквания. Тя преглътна и подпирайки се на стената скри една от синините на бедрата си.
-Моторът ти е отпред. Вземи го и си върви.- прошепна и се загледа във вратата.

by **Dr. Samuel Leto** Вто Фев 25, 2014 12:50 pm

Сам стоеше на стола си. Гледаше вратата и чуваше стъпките. Тогава тя влезе. Това тя ли беше? Изкуствени коси, очи.. всичко.. това не беше тя. Той я погледна. Едва се движеше.. отново наркотиците.. преглътна тежко и тогава чу думите й. Нима тя го гонеше. Той се усмихна доволно и каза:
-Искаш да си тръгна? Еми.. съжалявам, но съм си платил за теб... и то не за петнадесет минути.. дължиш ми цели петнадесет часа! - след това видя погледа й. Тя беше уплашена от това:
-Дам.. купих си те за петнадесет часа. Какво не ти харесваше да си моя без да плащам за това? Нима сега ти е по-добре? - изправи се и закрачи към нея. Доближи се и когато вдигна ръката си тя се опита да се защити, но той не я удари, а я погали. Тя усети нежната му целувка. Беше нежен. По-нежен от всякога:
-Докосваше я с нежност и тя можеше да усети пръстите му по кожата си. Той я погледна в очите и първото, което направи беше да свали перуката й, след това я целуна. Целувката не беше нежна, но не беше и от най-грубите и след като се отдръпна с червилото й по устните му той я огледа и й каза:
-Искам си танца Ди.. искам да танцуваш само за мен и единствено за мен! - след това се доближи и прошепна в ушето й:
-Диди... липсваш ми! - след тези думи той бавно я прегърна. Притисна я в тялото си и й каза:
-Липсва ми всяка една частица от теб.. и не говоря за сега.. липсва ми всичко свързано с теб... аромата ти.. тялото ти.. секса с теб.. - след тези думи той я погледна в очите и допълни:
-Бъди моя! Моля те! - и зачака.. просто стоеше и чакаше.

by **Dianna△** Вто Фев 25, 2014 1:18 pm

Очите й се приковаха на неговите и тя въздъхна. Защо винаги трябваше да се появи от някъде? Защо винаги я погубваше в този огън и я .... Унищожаваше. Тя затвори очи и се притисна към тялото му. Не искаше да го пуска, искаше да остане така... Искаше да се прибере. Но Ди искаше много неща... Най-вече да запази гордостта си, която бе загубила още в мига в който стъпи тук.Момичето доближи червените си устни до ухото му и прошепна.
-Не... Един танц и си тръгни. Оставете ме, моето място е тук. Пасва идеално на същността ми. – тя прокара пръсти през естествената си коса и го бутна към стола. Когато седна на стола тя свали лещите и ги хвърли на земята пое си дълбоко въздух и се заслуша в песента. Онази песен която бе написана за нея. Прокара ръце по тялото си и ги вдигна нагоре по врата си и несъзнателно запя със самата песен. Извиваше тялото си бавно, еротично. Затвори очи и се обърна към него клякайки, сложи ръце на коленете си и се изправи, плъзвайки ги по дължината на бедрата си и отметна косата си назад, когато песента доби приятната си за ушите на Ди грубост. Устните й се движеха докато изричаше внимателно думите, бедрата й се отъркваха едно в друго, пръстите й се плъзнаха по копчетата на корсета и бавно го откопча докато движеше тялото си в идеален синхрон с песента. Уитмор свали корсета и го хвърли на земята. Пръстите й минаха между гърдите й и когато стигна почти до края на песента се приближи плавно до него. Застана с гръб към лицето му и се хвана за колената му. Клекна и отърка дупето си в него. Изви главата си назад и се притисна към него. Седна в скута му и повдигайки се леко на ръце се извърна, повдигайки единият си крак го възседна, отърка голите си гърди в него. Прошепна последните думи в ухото му и застина върху тялото му. Премигна и слагайки ръце на гърдите му стана и се наведе за корсета си. Взе русата перука и притискайки ги към гърдите си се доближи до вратата и почука.
-Кристи.- почти панически извика и зачака отговор

by **Dr. Samuel Leto** Вто Фев 25, 2014 1:24 pm

Но вратата не се отвори. Сам изрично беше поръчал да не ги безпокоят. Той се доближаваше до нея. Голото й тяло го влудяваше. Тогава тя го усети. Той се притисна в нея и можеше да усети възбудата му, която се отърка в дупето й, докато той прокарваше ръце по нейните:
-Не си и мисли, че ще си тръгна без теб! - след тези думи я завъртя така, че да е лице в лице с него. Целуна я страстно, като езичетата им се заиграха и той просто я погледна в очите. Естествените й очи и коса. Усмихна се и й каза:
-Това е моята Диди! Винаги красива! - след тези думи я целуна по вратът. Много бавно и нежно започна да се спуска надолу, докато тя пускаше корсета и перуката на земята и тогава тя можеше да го осъзнае. За пръв път от както се познаваха, за пръв път той беше на колене пред нея. Тя можеше да го види. Паднал на колене пред тялото й и устните му целуваха нежно стомахчето й, а след това се спуснаха по вътрешната част на бедрата й, когато повдигна кракът й на едното си рамо той впи устни в бельото й и нежно премина с език по срамните й устни, като не отмести плата, а просто започна да я дразни. Докато не усети ръката й в косата си, но тя не го отблъсна. Той се усмихна доволно, отмести бельото й и тя усети езика му, който се плъзна по клитора й. Нямаше никаква грубост. Беше нежен и сдържан. Сега задоволяваше единствено нея и искаше да й го покаже. Желаеше я, но не искаше техния вид игрички. Искаше я нежна и само негова и щеше да си я вземе... а след това щеше да си я прибере вкъщи.

by **Dianna△** Вто Фев 25, 2014 1:54 pm

Усещаше го, тялото й изтръпна и тя простена високо. Ръцете й изпуснаха корсета и перуката, пръстите й се вплете пръсти в косата му и го притисна към себе си. Искаше го, трябваше й. Тя го избута от себе си и поклати глава.
-Не. Имам нужда от баня. Не искам да го правиш. Моля те Сам... – тя бързо покри тялото си с това което можеше и се доближи до леглото. Седна на него и погледна към завивките. Очите й се плъзнаха към мястото на което бе... Предната нощ. Ръцете на онзи... Ди винаги си е мислела че може да понесе всичко, всичко в секса. Че той е смисълът й... Тя бе попадала на изроди, на Сам... На Ви и Даниел... Но никога до сега на това което бе преживяла предната нощ и онази преди това. Нощите тук, веднъж или два пъти на нощ. Морган бе казал че върви като топъл хляб. Тя усети как кожата й сякаш започва да гори.
-Мислил ли си че мога да... Изпитам нещо... Чувство, емоция. Нещо? Мислил ли си че мога да.. Няма значение.- тя сви ръка задърпвайки чаршафа. Изправи се и отиде до него. Впи устните си в неговите, разтвори ги и докосна езикът му със своя. Тялото й идеално се притисна към неговото.
Ди се отдръпна на милиметри и поклати глава.
-Колко време трябваше да мине, колко време и случки, за да изпитам към теб това, което отдавна вече е умряло? Защо? – тя се отдръпна от него и отново седна на леглото.
-Просто си тръгни, върви. Не искам да ме спасяваш! Не искам да изпитвам чувства и да видя това, което ме чака в къщи. Аз съм развалина. Курва и наркоманка. Просто си тръгни, а ако нямаш това намерение добре! Стани свидетел на това как твоето момиче се превръща в развалина.- тя се засмя и се излегна назад.

by **Dr. Samuel Leto** Вто Фев 25, 2014 2:07 pm

Сам стоеше и я гледаше. Тя беше раздвоена. Той беше спасението й. Защо не го приемаше. Той преглътна тежко и започна да говори:
-Диди! Ти може да си курва! Може да си кучка! Може да си всякаква, каквато се наричаш.. но мисля, че трябва да помислиш, чия си! Ти винаги ще бъдеш само моя! Знаеш ли.. след теб не съм бил с друга.. - след тези думи той се покатери по леглото и застана отгоре й:
-След теб се отдадох само и единствено на работата си. Постоянно питах брат ти как си, постоянно питах за теб.. искаш да знаеш защо ли? Винаги ми е пукало за теб и ако сега те оставя тук ще те загубя за винаги! - след тези думи той я целуна страстно и след като се отдръпна свали сакото си:
-Желая те, Ди! Бъди моя! Бъди с мен! Отдай ми се! Позволи ми да бъда с теб! Спри да се страхуваш за мен и ми покажи любовта си! Покажи ми какво чувстваш, слънчице! Прави любов с мен и след това се прибери с мен.. ела си... ела и ме прегърни, целуни ме и след това ми се отдай така, както аз ще ти се отдам! - след тези думи той разкопча ризата си и тя видя тялото му, татуса с нейното име.. всичко. Той премина по устните й с език и след това допълни:
-Ела с мен! Искам теб... не искам русокоска с лещи.. искам истинската Ди. Готова да спасява хора.. Нали си спомняш! Убивате чудовища и спасявате хора.. това е семейният ви бизнес! Позволи ми аз да те спася.. как помагаш на себе си с този клуб? Обичаш секса.. това го знам, но повече от секса обичаш нас.. ела си... но преди това.. буди моя! - той премина с ръка по вратът й и след това по гърдите й. Желаеше я, не можеше да се отрече, но този път я искаше, само и единствено, ако тя му позволеше...

by **Dianna△** Вто Фев 25, 2014 2:42 pm

Всеки път, когато я наречеше така, Диди... Това Диди бе като мед течащ от устните му. Очите й се навлажниха от породената дива нужда да го усеща.
- Любов... Любов...- искаше да поклати глава в отрицание, но не.. Не, не можеше. Тя изпитваше тази проклета любов...Тялото й потръпна под неговото. Не можеше да каже нищо. Устните й потърсиха неговите и тя се предаде. Искаше го. Уви бедра около него и напълно забравяйки се простена.
-Добре, добре. Твоя съм.- прошепна и закима с глава докато треперещите й пръсти разкопчаваха панталона му. Трябваше да го съблече по-бързо, да го има по-бързо да..... Тя изви тазът си към него и се отърка във възбудата му. Колко бързо се предаваше в ръцете му. Добре де не беше бързо... Гонеха се толквоа време, за да падне Ди по гръб, за да падне той върху нея по нормалния човешки начин. Те винаги се гонеха. Винаги преследваха... Какво? Себе си? Преследваха същността си. Уитмор дори не можеше да разбере защо бяга? Пръстите й минаха по белега за който не бе спряла да се обвинява. Сети се за Виктор. Ами ако и с него станеше така? Отърси се. Не сега. Нямаше нужда от вина в смесените си чувства в този момент. Вдигна пръсти по него и свали ризата му. Ароматът му-така удивителен се прокрадна около нея. Устните й отново потърсиха тези на Сам, ръцете й минаха по гърба му и помилваха мастилената татуировка.
-Харесва ми.- прошепна и докосна устни до врата му. Ди се напрегна и обърна позицията на телата им, като свали корсета си отново и го хвърли на земята. Отново се наведе към него и косата й се разля по него и нея. Устните й почнаха да се спускат от врата му надолу. Минаха по гърдите му, като захапа едното му зърно, после другото и продължи надолу. Докосваше плоският му корем, стигна с устни до панталона който бе разкопчала и прокара пръсти по него. Дръпна го надолу и искаше да ахне. Колкото и да се бе дърпала, колкото и да го бе обиждала, за да го накара да се откаже от нея тя винаги, винаги му се възхищаваше. Най- добрият й любовник. Способен да се гордее с величествени размери. Ди хвърли панталона му на земята и заставайки на леглото така че да разкрие гледката към тялото си. Ди докосна с гърди възбудата му и пое членът му между гърдите си. Сведе глава така че да го поема между устните си и започна да се движи нагоре-надолу по него.

by **Dr. Samuel Leto** Вто Фев 25, 2014 3:22 pm

Тя беше невероятна. Винаги го караше да изпитва нещо ново и ново. Когато тя се спусна надолу, докато целуваше и ласкаеше тялото му той не можеше да каже, че не е възбуден, той беше превъзбуден и когато свали панталона му... не беше очаквал това. Гъдите й, който докосваха пениса му.. устните й, които го галеха. Не.. искаше да я накара да спре, но не можеше. Отдаваше се на възбудата и изведнъж той я спря. Погледна я и й каза:
-Не желая това Ди. Не искам да си долу.. искам да си върху мен.. да проникна в теб.. искам да сме едно цяло! - след тези думи я придърпа нагоре и сля устни с нейните. Желанието му я изгаряше. После щеше да й позволи да прави каквото иска с пениса му и й го каза:
-После ще правиш каквото си пожелаеш с тялото ми.. се просто искам да те усетя.. да съм едно цяло с теб.. искам да го правим нежно и внимателно, а след това.. - той я целуна отново, но този път с чувство:
-След това ще се облечем, ще вземем мотора ми и ще се прибереш с мен.. искам.. искам да се прибереш с мен и да бъдеш моя! А аз... - той я целуна по вратът и отърка пениса си в слабините й. Усети я колко е влажна и възбудена и когато устните бяха до ушето й пропешна края на изречениет:
-... ще бъда твой! - и след тези думи нежно проникна във влагалището й. Този път нямаше рязко навлизане, нямаше болка, нямаше грубост. За пръв път в живота си той беше нежен със жена. Спомняше си своят първи път. Беше завързан и настъпваха пениса му с токче, но той се отърси от това. Сега просто мислеше за жената пред себе си. За Диана. Обичаше я.. и я искаше. Искаше да си я вземе и да си я прибере в къщи и знаеше, че това ще е проблем. Но щеше да опита.. искаше да опита и се надяваше тя да се прибере с него.. да бъде отново негоа..

by **Dianna△** Вто Фев 25, 2014 3:47 pm

Очите й се вдигнаха към неговите в недоумение, докато го слушаше. Това беше.. Ново. Момичето се надигна към него и започна да го целува. Усещаше ръцете му, действията му. Думите му милваха сърцето й... Всичко. Тя простена от удоволствие чувайки го и простена болезнено след проникването му. Самюел бе нежен, наистина нежен, но това което й бяха причинили. Момичето зарови лице във вратът му .
-Сам...
Тя се опита да повдигне тазът си и да го поеме в себе си изцяло, но... Не успя простена отново и стисна зъби. Бе възбудена, но болка която изпитваше не водеше повече удоволствие. Не й доставяше нищо повече от това което можеше и студена струя вода. Потискайки болката или поне направи опит тя притисна бедра към него и започна да се движи.
Пръстите й се забиха във възглавницата, стенанията й се усилиха и бавно болката започна да се потиска наистина. Удоволствието да се засилва. Диана сложи ръце не гърдите му и извивайки главата си назад, разтвори устните си тя започна да забързва и забавя движенията си. Зърната й отново набъбнаха до болка, устните й покрити все още с червено червило шепнеха името му. Дланите й се спуснаха по раменете му без да забива нокти в него тя се отърка отново в тялото му и докосна устни в неговите.
-Благодаря ти... – прошепна и нежно засмука долната му устна. Как можеше да бъде толкова нежна въпреки всичко, което можеше да направи? Всичко което знаеше? Как действията й можеха да бъдат толкова противоречиви на цялата й „същност”?
Очите й отново се спряха на неговите, имаше толкова красиви очи. Толкова сини като небето, като дълбините на най-красивият океан. Не можеше , не трябваше... Не искаше да го.. Обича? Винаги, винаги правеше така. Винаги се сещаше твърде късно, рискуваше твърде много... Любов ли беше нейното или прокоба? Тя погледна към белега и осъзна, че е прокоба... Истинска прокоба. Уитмор отново зарови лице във вратът му и затвори очи.

by **Dr. Samuel Leto** Вто Фев 25, 2014 3:55 pm

Той усети. Тя имаше някакъв проблем.. затрудняваше се в началото и точно, когато щеше да се изправи и да я попита какво й е той усети ръцете й върху тялото си, които я притиснаха надолу. Той преглътна тежко и усети движенията й. Забързваха. Тялото й върху неговото, местоположението й. Всичко беше невероятно. Искаше я... искаше я повече от всичко и влагата между краката й го възбуждаше. Той я искаше повече от всичко и искаше да й го покаже, но не можеше. За това се отдаде на момента. Влудяваше го. Пениса му потръпваше от удоволствие. Тялото му беше настръхнало, а той искаше още и още, но не можеше да й го покаже. Когато тя зарови лице във врата му ръцете му се спуснаха по косите й, а след това по тялото й. Обви нежно дупето й и притискайки я до себе си й каза:
-Обичам те Ди и ти не можеш да промениш това.. можеш само да си признаеш, че и ти го чувстваш! - след тези думи се притисна в нея и тя го усети. Момента му, в който той свърши. Спермата му се изля в тялото й. Той свърши, но не спря. Искаше да доведе и нея до оргазъм.. до оргазми.. искаше да я прибере и да продължат това в къщи.. искаше да се събужда и да вижда лицето й, да я вижда как се разхожда по ризата му в дома му.. да усеща устните й по пениса си, по тялото си, езика й как си играе с неговия. Прегърна я и забърза движенията си, защото чуваше стоновете й:
-Захапи ме.. захапи ме за рамото.. -искаше го.. искаше да я усети как трепери отгоре му и свършва.. искаше да я накара да стигне до нежен оргазъм преди да я прибере в къщата си.. преди да си я вземе обратно..

by **Dianna△** Вто Фев 25, 2014 4:34 pm

Удоволствието от това да достави удоволствие на точно този мъж я заля. Диана простена и стисна ръката му. Устните й минаха по кожата му и думите му. О, думите му. Момичето вдигна глава и се вгледа отново в лицето му. Оргазмът му я замая за момент и тя отново простена преди да се отърка в него и да прошепне.
Той знаеще, знаеше защото я познава. Знаеше защото го виждаше в очите й, знаеше го и защото познаваше всяка частичка от нея като себе си, сякаш самият той я бе създал... Сякаш бе част от него. Той го знаеше и тя нямаше да успее да промени това. Дори да отречеше истината, която сама не бе съзнавала пак щеше да остави чувствата си истина вътре в себе си. Щеше да го знае винаги, да го чувства винаги. Щеше да остане в сърцето й дори, когато нещо друго се появеше, защото малко или много Сам бе първият.. Първия който я намери, който я разбра. Първият мъж в живота й който я обикна.
-Аз...- започна и пръстите й затегнаха захвата около ръката му. Какво тя? Какво?- И аз те обичам.- казваше го за първи път. Казваше го на миналото си, което не искаше да пусне. Тя не знаеше какво изживява бъдещето й в момента. Тя не знаеше какво става с нея с тях и какво оплита с думите и действията си. Съдба? Карма? Не можеше да повярва в това! Не трябваше да вярва в това, но мамка му вярваше. Имаше го в нея, около нея. Прегръщаше го в момента. Част от нея. Как сърцето се дели на две? Дори на три? Как изпълняваше толкова функции? Без дори да си вземе почивка?
Устните й се разтвориха, тя разкри зъбите си и го захапа за рамото, тялото й бе изпълнено с него, със спермата му, възбудата му. Бе сякаш покрита със Самюел Лето. Разкритието й, признанието й също сякаш свали тежест от раменете й, тежест позволила освобождението й. Тялото й се разтърси мъчително. Болка и удоволствие се смесиха в едно. Тя се притисна към него, отдръпна зъбите си от кожата му и простена високо, докато удоволствието преминаваше по вените й, по мускулите й, а топката на екстаза се изпаряваше от коремът й. Тя се отпусна от него усещайки влагата по него.
-Господи... Имам чувството че..- започна и се отдръпна от тялото му, като ужасена вида тялото му. Ето, ето я прокобата. Чаршафите и тялото му бяха в кръв. Всичко до белега превърнат в татуировка. Тя сложи ръце на устните си и поклати глава. Отдръпна се от него изобщо без да осъзнава че самата тя оставя кървавата диря. Почти буквално падна от леглото и опря гръб в стената и клатейки глава изхлипа.
-Толкова съжалявам. Господи Сам... Съжалявам... Толкова съжалявам... Не, не мога аз. Казах ти че мога само да те нараня! Още тогава ти го казах и.- тя сведе поглед към бедрата си и виждайки още кръв припадна. Тялото й просто отказа. Глупостта на Ди. Или привързаността, на „Ледената” кралица.

by **Dr. Samuel Leto** Вто Фев 25, 2014 4:52 pm

Сърцето на Самюел потрепна. Тя го призна. Призна му че го обича. Усети топлината на душата си, топлината в тялото си и колко заби този негов орган, когато... нещо стана. Тя се беше отпуснала отгоре му, когато рязко се отдръпна и падна от леглото. Той видя кръвта по тялото си. Не беше негова,а ... нейна и когато видеше това той веднага ставаше друг човек. Той се грижеше за нея, все едно беше най-чупливото нещо на света. Имаше кръвоизлив. Веднага го разбра, а щом тя припадна той я постави в леглото. Обви я със ризата и сакото си. Не и сложи нищо друго. Обу панталона си и просто излетя от стаичката. Дам. Беше взел ключ, когато се разбра със собственика. Щом го видяха да изнася момичето той просто срита единия охранител и заплаши собственика. Веднага го пуснаха и излезе от бара. Видя мотора си. Ключовете бяха на него. Постави Ди на него и я прегърна, а след това потегли. Щеше да я откара в болницата, но не можеше за това пое към най-близкият хотел. Щом стигна в хотела си нае стая и помоли никой да не го безпокой. Влезе вътре и постави Диана на леглото. Заключи вратата и се чудеше какво да прави. Тогава чу почукването на вратата. Отвори и видя момичето от рецепцията с аптечка. Взе я и отиде при Ди. Кръвоизлива беше спрял. Това беше добре, но трябваше да я провери. Разкрачи я и започна да я разучава. Защо се беше случило това. Ръцете му бяха нежни и отново преглеждаше всичко. Имаше прекрасно тяло. Тя беше толкова... прекрасна. Тогава го видя. Някой беше правил нещо с нея. Някой е бил толкова груб с нея, че я е разкъсал отдолу. Преглътна тежко и просто разтвори още отвора на влагалището й и дезинфикцира раната, а след това нямаше как да я зашие. Просто щеше да я остави да зарасне. Никакъв секс в продължение на няколко дни. Дали той беше виновен за това. Съблече Диана и я изкъпа във ваната. Беше нежен. Изтри всяка една мръсотия от тялото й и след това я постави чисто гола в новите завивки. Остави я да лежи. След това се изкъпа и се присъедини към нея. Легна до нея и я прегърна, а тя се намести в прегръдките му. Целуна я нежно по вратлето и се отпсуна до нея, като се надяваше тя да не се уплаши и да му позволи да й обясни всичко.

by **Dianna△** Вто Фев 25, 2014 5:21 pm

Дори в припадъка и в съня си тя се притесняваше какво му бе направила. Какво му бе сторила?! Защо бе предизвикала това кървене. Нито за миг не се замисли, че идва от нея, че са й причинили нещо ужасно. Тялото й сякаш потръпна от самият спомен разтърсил я в съня й. Електричеството преминаващо по най-нежните части от тялото й. Грубостта на всички мъже. „Още колко ще издържиш преди да се пречупиш котенце?” издържливостта и инатът й я бяха докарали до тук. Уитмор се опита да се отърси, бягаше в съзнанието си, като отваряше врата след врата и стигна до една, леко отворена. Студ излизаше на талази от нея. Тя я бутна и гледката пред нея. Можеше ли да се свърже с някого подсъзнателно?! Можеше ли да се свърже с Виктор или той с нея? Ако изпитва голяма болка... Господи, какво бе сторила. Сърцето й трепна виждайки го. Сам, уплашен.
-Ви?- прошепна, но момчето не обърна лице към нея. Тя знаеше че е той виждаше нелепите знаци на супер герой по дрехите му, виждаше косата му. Усещаше ароматът му.
-Ви, добре ли си?- Диана се доближи до него и сложи ръка на рамото му.- Погледни ме!- нареди и момчето обърна глава към нея.. Ди се отдръпна назад ужасена. Той... Очите му.
-Лъжкиня!- извика създанието и тръгна към нея.
-Лъжкиня и уличница!- тя отстъпваше назад, гърба й се удари в стената. – Не можеш да обичаш мен, а можеш да обичаш него??- извика момчето и удари с ръка по стената до главата й.- Права си, не си заслужаваш! Има по-добро от теб, всичко ще е по-добро от теб!
Ди потрепери и поклати глава.
-Не! Ви не разбираш аз...
-Какво? Имаш чувства и към мен, но не можеш да разбереш? Объркана си? А би ли желала и да се кръстиш Елена Гилбърт, като играеш главна роля в тийн драма?- създанието се засмя и хвана Ди за гърлото.
-Лъжкиня!- повтори и не спря да го повтаря. Уитмор подскочи в леглото с глух писък. Сърцето й биеше лудо в гърдите,а болка проряза жестоко тялото й.. Тогава усети ръцете на...? Обърна се и видя Самюел. Пъстрите й ириси искряха, а зениците й се разшириха. Той беше още при нея, не си бе тръгнал. Трябваше да си тръгне.
Момичето се опита да стане от леглото, но болката в слабините й я повали на земята като кечист категория 120 килограма. Всъщност дали не бе Грамадата? А той със сигурност бе по-тежък от 120. Ди преглътна и прошепна.
-Сам махни се, ще те нараня отново. Върви си остави ме! Тук ще..- тя се осъзна. Леглото бе чисто, тялото й също. Вдигна ръка и потърка лице, на което нямаше грим. Огледа се и забеляза скъпите мебели, чистотата, аромата само на Самюел и на свежест. Тя се обърна към него със силно изохкване и искаше да го докосне, но се спря.
-Как го направи?- попита като не бе сигурна дали не бе го казала само с устни.

by **Dr. Samuel Leto** Вто Фев 25, 2014 5:40 pm

Сам усети, че тя се събуди. Как да не усети, след като лакета й се заби право в ченето му и го накара да издрънчи. Той преглътна тежко и след това се изправи, като я видя как беше паднала на земята и беше вирнала дупе. Засмя се за момент, докато тя се изправяше. Още беше ужасена:
-Спри се де! Спри се! Голяма си сладурана! Ела тук! - ръцете му се протегнаха и я вдигнаха от земята, а след това я поставиха на леглото. Той седна до нея и й каза:
-Сега ще ме изслушаш! Слабините ти са наранени жестоко! Някой е направил нещо по-грубо и от това, което аз бих правил! - след тези думи я погали по лицето и й каза:
-За това искам да си починеш! - след тези думи я погали и й каза:
-Виж... тази кръв не беше моя! Беше твоя... тия са правили някакви извратени работи с теб за това... мисля, че не трябва да се притесняваш за мен и дам.. знам, че никога не ме слушаш, но сега съм много.. много сериозен! Искам да те прегледам и... искам да не правиш секс в близката седмица..... - след тези думи я огледа. Тя беше гола и все толкова привлекателна. Премина с ръка по тялото й, като се спря:
-Виж... няма да ти забраня аналния секс.. както и оралния, но никакви пениси, вибратори или каквото й да е там долу... разбрахме ли се? - след тези думи я погледна право в очите и й зачака отговора. Искаше да го чуе от нея.. Искаше да види, че тя го разбира и разбира какво е положението. Искаше я.. не.. не я.. о боже умираше за нея, но сега нямаше да я насилва и нямаше да прави нищо против волята й:
-Искаш ли да поспим още малко? - и след това вече млъкна и спря с въпросите...

by **Dianna△** Вто Фев 25, 2014 6:03 pm

Изслуша го и явно заради признанието, което бе направила или заради самата мисъл че наистина й бяха причинили нещо ужасно тя кимна с глава. Можеше да се справи с това и да. Нова жестока болка разтърси тялото й. Вътрешно разкъсване... Нямаше да зарасне само. Знаеше че няма и че се стига до. Преглътна. Нямаше да отиде в болница... Нямаше да. Почти извика. Не беше наред, никак не беше наред.
-Мисля че...- щеше да каже, че ще повърне, но не можеше. Гаденето сви гърлото й и тя се опита да стане. Искаше да стане сама.
-Сам... Ще умра.- изхлипа и за първи път, за първи истински път тя бе ужасена и изплашена за живота си. Болката не спираше, защо не бе я боляло до сега? А да, наркотиците успяваха да потиснат тази болка, но и това което бе продължила, контактите не оправяха нещата. Тя се преви на две и се закашля, а от устните й излезе кръв. Не, не, не можеше да умре. Не искаше да умре. Очитте й бяха пълни със страх, чувството я обгърна като втора кожа и тя простена. Искаше да пищи искаше да... Какво бе казала майка й за вътрешните разкъсвания? „Ако не те закърпят на време ще си на топло в прегръдката на ковчег” защо се сети за това? Защо? Не можеше да е така и да стане така. Нямаше как да е възможно това. Нямаше да се справи. Ако умреше сега нямаше да може да се извини на Виктор, да се изясни със Самюел. Не можеше да умре от собствената си глупост... Но именно това щеше да я убие. Беше ясно от първия ден че ще умре по своя собствена вина. Как щеше да... Нова болка. Тя отново се закашля,а това допринесе в болката й. Мамка му, мамка му! Трябваше да се стегне. Трябваше.

by **Dr. Samuel Leto** Вто Фев 25, 2014 6:17 pm

Сам стоеше и я гледаше. Тя не беше добре. Дори не можеше да говори. Изпитваше болка:
-Мамка му! Никаква болница! Ще те излекувам аз! Но трябва... - той се огледа и каза:
-Мамка му.. стой така! - той набра някакъв номер и говори около пет минути за нещо:
-Да! Имам нужда! Елате и ни вземете! - след тези думи той я погледна. Тя беше чисто гола, както и той. Преглътна и каза:
-Ела тук, любов моя! - след тези думи я облече. От къде беше взел дрехите? А да.. бяха неговата риза и сако. Почти нямаше никакви дрехи по нея. Той й се усмихна и й каза:
-Искам да се успокоиш! Ти си моето слънце! Ти си моята надежда и няма да позволя да стане нещо с теб! - след тези думи отново обу панталона си и просто излезе от стаята и.. тръгна към покрива. Още с излизането там чуха перката на хеликоптера му. Той се доближи до него и задната врата се отвори. Беше голям и имаше огромно място. Той постави Ди на задната седалка и затвориха вратите. Сложи и слушалки и след това сложи и на себе си и щом заговори тя го чу ясно в ушите си:
-Сега ще те оперирам! - след тези думи той я упой и каза:
-Брой до десет! - на пет тя започна да се унася. След това той просто я разкрачи. Пилота му беше опитен и въобще не погледна какво става отзад. Той се грижеше за нея, а всичките медицински инструменти, който им бяха донесли. Той се грижеше за разкъсванията й във влагалището й, но това не беше достатъчно. Опитваше се да не докосва местата, който биха я възбудили. След като приключи със закърпването на всички рани там долу той я повдигна на ръце и слезе от хеликоптера. Вече бяха в имението му. Постави я на носилка, а екипа го чакаше там. Той ги последва и дори не се облече, а започна да я оперира така. Направи разрез в стомаха й и видя, че органите й са повредени. Явно доста са се потрудили и.. дам.. наркотици.. защо Ди? След часове прекарани на операционната маса накрая той просто я закърпи и тя беше като ново. Е почти. Ако не съдим конците по средата на тялото й. Беше закърпил всички кръвоизливи. Беше я оправил. Сега оставаше просто да се събуди. Пренесоха я в една от спалните му и вкараха система в ръката й. Антибиотика и кръвта започнаха да се вливат в нея. Бяха еднаква кръвна група за това взеха кръвта от него. След като седна на канапето до леглото, без да се изкъпе, без да се преоблече просто се отпусна и я загледа. Беше толкова прекрасна....

by **Dianna△** Вто Фев 25, 2014 6:33 pm

Опитваше се да не охка, докато я изнасяше на някъде. Потискаше кашлянето, желанието да повърне и когато усети как упойката се влива я тялото й се успокой. Унесе се, заспа ,а сънят й. Продължи от там от където спрял. Не... Не беше нормално да.... Тя не искаше да сънува това. Създанието я стискаше за гърлото, бе я вдигнало над земята и очите й сълзяха. Тя не искаше да го нарани.
-Да видим дали имаш сърце кукличке.- засмя се и вкара ръката си в нея. Тя извика, като явно точно в този момент бе започнала същинската операция. Всичко бе объркан кошмар, буря.
-Спри.-изхлипа, а създанието хвана сърцето й.
-Моя? Негова? Сама? Играли ли са на онче бонче със сърцето ти?- попита и тя отново простена. – Ще го извадя от теб и тогава ще си освободена от всякакви чувства..- създанието се засмя и в мига в който извади ръката си избледня от картинката, а тя падна на земята. Пред нея се появи.. Макси? Голямото куче облиза лицето й и Ди се засмя забравила напълно кошмара си. Погали животното и отново заплака. По дяволите, какво й ставаше? Прегърнала животното тя остана така до края на съня си. Говореше на животното, милваше пухкавата козина и плачеше. Не можеше да повярва че толкова й бе липсвало едно животно, но тя бе привързана към него. Може би ако не бе... Ако не бе погубила кучето си щеше да е различна?
Докато отваряше насълзените си очи тя още мислеше за това. Едната й ръка се сви около чаршафи и тя въздъхна. Усещаше се замаяна, сънена и изпитваше лекота. Морфин? Не... Надали й даваха морфин. Опита се да се фокусира. Тя въздъхна и безцелно плъзна поглед по стаята и го спря на Сам, мина покрай него и осъзнавайки че сините му очи са приковани в нея ги върна на лицето му и се усмихна като малко дете. Тя не бе споделяла на Сам почти нищо за живота си. Даниел му казваше всичко.. Тя не бе от жените споделящи сънищата, мечтите и миналото си, но прошепна.
-Сънувах Ви и Макси. – подсмихна се и затвори отново очи, сгуши се във възглавницата и се опита да се обърне на една страна, усещайки подръпване на корема си простена и отново отвори очи.
-Благодаря ти. Нямаше да се справя без теб.. Нямаше да оцелея без теб. – искаше да хване ръката му... Спасяваше я толкова пъти, всеки път, винаги. Той винаги бе там. Там за нея. Не само той всички, а тя само им.. Пречеше и ги нараняваше.
-Съжалявам Сам... Винаги съм била голяма егоистка... Спрямо теб, спрямо брат ми, дори спрямо Виктор... Съжалявам че ме няма, когато имате нужда...

by **Dr. Samuel Leto** Вто Фев 25, 2014 10:05 pm

Сам я наблюдаваше. Докато сънуваше кошмари той беше готов да я събуди, но когато тя се отдаде на приятни сънища беше толкова сладка, че сърце не му даде да я докосне. Щом се събуди той й се усмихна. Премина с език по устните си и след това ги прехапа. Тя му говореше и я слушаше. Доближи се до нея и седна на края на леглото. Погали я, а след това ръката му хвана нейната протегната. Впи пръстите си в нейните и й каза:
-Виж.. не е нужно да говориш. Отпусни се, почивай си! И не говори глупости! - след тези думи той се наведе и я целуна по устните. След това я погледна в очите и заговори:
-Ти винаги си била до нас! Винаги си била до нас! - след тези думи той се усмихна и й каза:
-Ти винаги си била до мен и дори да го криеш аз съм го виждал! Винаги съм знаел какво си изпитвала.. за това не се притеснявай! - след тези думи той я целуна по челото и допълни:
-Обичам те! - след това преглътна и погледна надолу. Усмихна се. Беше измил кръвта от всякъде, но не и спомена:
-Виж... знам, че не обичаш да ти говоря глупости, но.. наистина искам да лежиш няколко дни.. аз ще съм тук.. дори имам и иконом.. ще те наглеждам и ще ти дам всичко, от което имаш нужда и да... никакъв секс в близко време.. все още имаш шевове по стомахчето! Брат ти ще ти донесе дрехи нататък, но за сега.. искам просто да лежиш.. и аз ще ти правя компания.. може да гледаме някой филми, ще те гушкам.. дори и да го мразиш и.. - след тези думи той я погледна в очите и допълни:
-Не искам да те загубя.. за това ще ме слушаш малко, нали? - и зачака отговора й. Докато го чакаше донесоха храна, сокове и какво ли още не. Дори шоколад, но той не предполагаше, че тя ще има апетит. Съблече се и влезе в банята, докато иконома му оправяше всичко. Дори за миг не погледна към нея, защото си беше гей. След като нареди масата излезе от стаята, а Сам се върна от банята. Беше само по кърпа. Преглътна и я огледа. Тя лежеше, а чаршава се сливаше с тялото й. Той се усмихна доволно и й каза:
-Колко си красива. - след тези думи той просто седна на леглото до нея и я видя. Беше толкова красива. Пусна телевизора и просто се излегна до нея. Протегна ръка и я постави под главата й. Погледна я и й каза:
-Сега ще гледаме "Frozen" и след това ще поспим малко.. и ще си говорим. - след тези думи се отпусна и започна да я гали с ръката си:
-И моля те.. не се притеснявай да говориш вече с мен! - след тези думи той просто се отпусна до нея.

by **Dianna△** Сря Фев 26, 2014 2:13 pm

Очите й се движеха по лицето му докато говореше. Отново й каза че я обича... Вярваше му, знаеше че е така и знаеше, че не е редно и че и тя му бе признала любовта си... Ала сърцето й... Да сърцето й подскочи. Радваше се, бе щастлива... Но нещо не бе наред. Усещаше го с нея.. С него? С кой? Затвори очите си и въздъхна. Без секс, да споделя с него,да го слуша... Да изпълнява.... Беше попаднала в същински ад, докато той се къпеше, а иконома оправяше нещата в стаята тя се отви и разгледа шевовете. Можеше да оправи това още сега и всичко щеше да е наред... Щеше да е на крака,д а е чиста и... Чиста. Огледа се. Искаше нещо.. това което не беше наред. Искаше това което я успокоява. Не, че нещо я болеше, но тя.. Имаше нужда от една малка, малка доза. Преглътна и прошепна.
-Ще ми налееш ли чаша вода?- иконома кимна и след минута до нея стоеше пълна чаша с вода. Сам се появи и тя отново вдигна очи. Усмихна се... Той й правеше комплименти... Беше мил. Нещо беше станало! А да... За малко да умре и на всичко отгоре бе избягала... Да, какво ли още не бе сторила?
-Мога да се излекувам и да ти се махна от главата... няма нужда да правим всичко това...- тя сви рамене и се опита да се надигне. Взе чашата с вода и отпи една голяма глътка. Запита се дали сега няма да стане като в анимациите и да потече вода от корема й. Засмя се и това я накара да простене. Но все още й бе смешно. Въздъхна опитвайки се да се спре и поклати глава.
-Значи ще гледаме анимация? Не искам Frozen… Предпочитам....- тя започна да върти очи и прехапа устни. Щеше да каже някоя глупост, четеше се в погледа й.
-Бих гледала Ледена епоха. Обичам Сид.- ухили се и потрепери при докосването му. Притвори лениво очи и се обърна към него. Не бе вярвала че ще се събере именно с него. Не бе вярвала че ще стане част от живота й след всичко, което бе станало. Уитмор улови ръката му и я притисна до лицето си.
-Ще ме поглезиш ли с нещо Сам... Много искам едно нещо от теб.- очите й станаха големи и гледаше като малко дете, ако бе здрава щеше да започне да го целува по врата и най-вероятно да му направи свирка или нещо такова, за да получи това което иска, но в момента бе способна само да... Се държи като малко дете и да гледа мило надявайки се той да й се върже. При брат й винаги минаваше, но Сам не бе брат й.

by **Dr. Samuel Leto** Сря Фев 26, 2014 2:51 pm

Сам се усмихна. Натисна няколко бутона на смарт телевизора си и смени филма. Вместо да гледат Frozen решиха да гледат Ледена Епоха:
-Ще изгледаме всичките четири филма! - след тези думи той чу молитвите й. Не знаеше какво ще му поиска тя, но той се усмихна и я целуна нежно по устните, като каза:
-Знаеш, че съм готов на всичко за теб, нали съкровище? - мислеше, че ще го помоли за нещо сладко или може би дори да я храни. Не знаеше какво го очаква, но дори и не си мислеше, че ще е с вързани ръце за нея. Той й се усмихна и доближи устни до ушето й:
-Готов съм на всичко за теб.. дори да отида до шибаният ад и да те измъкна от там! - след тези думи чу началото на филма. Но дори не отлепи погледа си от нейния. Беше толкова красива. Можеше да види как гърдите й са се долепили до тялото му. Той не гледаше там. Просто гледаше красивата й усмивка. Беше, като дете. Преглътна тежко и чакаше да чуе молбата й. Той наистина беше готов на всичко за нея. Наистина беше готов да я накара да се чувства специална, дори и да знаеше, че той никога няма да е най-специалният за нея. Тогава чу молбата й...

by **Dianna△** Сря Фев 26, 2014 3:20 pm

Усмихна се. Добре значи щеше да й угоди. Тя прокара ръка по коремът му и я прокара зад врата му. Докосна устни до неговите и се заслуша за миг в началото на филма. Ди затвори очи, а миглите й погалиха скулите й.
Тя си пое дълбоко въздух и отвори очи, като заговори.
-Искам кученце.- да, знам дебилно желание. Но Ди много се влияеше от сънищата си, а сънят й.. Сънят й. Настръхна леко като си спомни Виктор. Трябваше да види и него, но нямаше да избързва. Първо всичко трябваше да утихне, да се оправи и да... Отърси се отново от тези мисли и се сгуши в Сам.
-Виж знам че съм нахална и знам че искам много, но... – изправи се и се намръщи от леката болка.
-Обещавам да го гледам! Ще го разхождам, ще го чистя...- все едно говореше с баща си. Всъщност Сам наистина бе по-възрастен от нея но нямаше как да й бъде баща. Точно това осъзнаваше и Ди и за да изглежда по-малко детински седна в скута му и се наведе напред.
- А и мога наистина да се излекувам на бързо и да...- Ди докосна устни до вратът му, нагоре към ухото му и прошепна.
-Ти се отплатя.- захапа меката част на ухото му очаквайки да я върне обратно на леглото и да я смъмри. Но пък си заслужаваше.

by **Dr. Samuel Leto** Сря Фев 26, 2014 3:34 pm

Сам усети как чаршава се спусна по тялото й и тя остана гола, а той беше все още по кърпа. Преглътна тежко и й каза:
-Ами.. а... такова.. - не знаеше как да й отговори. Кученце. Разбира се, че можеше да й вземе кученце, но когато тя се настани в скута му и започна да го омайва и да му предлага отново да използва вредните си умения. Е не бяха вредни, но след това й вредяха. Той бавно я постави на леглото, като тялото му застана над неговото:
-Ето какво! Искам.. адски много искам да съм с теб сега, но не.. няма да използваш тези твой умения.. Забранявам ти! Ако ги използваш няма да ти вземем куче! - след тези думи той преглътна и допълни:
-Но да.... искам сега.. да се отпуснеш. Ще ти позволя да имаш кученце.. и да.. искам да ми се отплатиш, но.. - след тези думи той я целуна и допълни:
-Когато се излекуваш по естествен начин! - след тези думи той се притисна в нея. Тя можеше да усети възбудата му, която беше под кърпата. Ръцете му притиснаха нейните над главата й и той я целуна страстно, а след това се отдръпна и допълни:
-Но до тогава ще лежиш и няма да правим никакъв секс.. - след това я огледа и допълни:
-Единствено и само.. можеш да използваш устните си за да ме задоволиш, като ме целуваш.. няма да те насилвам за други работи! - бавно се отдръпна и й каза:
-Дори имам идея! - той се доближи и допълни:
-Ако си послушна.. и не използваш тази дарба, която имаш, за да се излекуваш.. ще взема таблета и да ти дам да си избереш какво мъниче искаш! - усмихна се доволно и допълни:
-А впрочем.. как би искала, да ми се отплатиш? - и зачака отговора й.

by **Dianna△** Сря Фев 26, 2014 4:02 pm

Ди извъртя очи. Не беше, не беше честно. Тя се излегна и погледна към екрана и изду бузи у издаде устните си напред. Погледна го и поклати глава.
-Няма да ти кажа. Ще те оставя да се чудиш и да те е яд!- тя му обърна гръб и се усмихна.

Минаха близо 14 дни през които Ди буквално бе... ДОБРА! Истински послушна, мила и... Жизнена. Липсваше й излизането вечер, секса и всичко останало, но... Режимът наложен й от Самюел я излекува почти изцяло. По коремът й се виждаха съвсем леко белезите,а постоянните прегледи и лекарства я бяха излекували и от вътре. Уитмор бе видяла брат си няколко пъти и за негово и нейно учудване го прегръща близо половин час, като той също стоеше и унило я държеше в ръцете си. Двамата се държаха като брат и сестра за първи път от близо пет години насам. Той й бе казал какво става с Виктор и се опитваше да я успокой максимално. Даниел бе един от най-доволните хора за това че Ди и Сам са заедно. Дори бе донесъл на Ди билки които да я излекуват още по-бързо без магия и ето я сега. Облечена в сива рокля с вдигната на кок коса, високи елегантни токове, стоеше в кухнята и гледаше как Найлс приготвя вечерята за която го бе помолила. Уитмор нетърпеливо чакаше Сам да се върне от работа и да му покаже чудото на природата.
-Успокойте се мис.- каза Найлс, когато Ди отиде отново до огледалото, за да оправи начервените си устни.
-Изглеждате страхотно.
-Сигурен ли си? Аз не нося такива рокли!- изписка тя и погледна дългите поли на роклята, цепка разкриваше загадъчно бедрата й. Нямаше дълбоко деколте, нямаше почти никаква кожа. Това не бе тя. Найлс твърдеше, че Сам ще я хареса... Но дали наистина щеше да я хареса? Той бе свикнал с нейния стил.. Все едно излизаше от нощен клуб и бе приключила работа.
-Мис, скоро ще навършите двадесет и пет, господин Лето е доктор, хирург почти тридесет годишен мъж. Не можете да носите къси панталонки и бюстиета.- той я мъмреше. Тя осъзнаваше че той я мъмри и мълчеше. Седна на стола до плота и кимна.
-Да, знам но....
-Без „но” мис, ще ви хареса! – тя изпуфтя и чу как вратата се отваря. Вълнуваше се, много се вълнуваше.
-Дишайте.- чу гласа на Найлс, но вече излизаше от кухнята и отиваше да.. За Бога тя посрещаше ли го? От работа?! Колко нетипично. Но трябваше, трябваше да го изненада и да си получи кученцето и достойна доза секс за липсата му тези две седмици. Когато го видя се усмихна и вместо да се хвърли на вратът му и да го притисне в стената го целуна по устните внимателно и прошепна.
-Добре дошъл.- усмихна се и се дръпна. Дългите обици погалиха скулите й,а очите й искряха. Чакаше реакцията му. Чакаше я както дете чака Коледа.

by **Dr. Samuel Leto** Сря Фев 26, 2014 4:16 pm

Сам имаше ужасен ден в работата. Катастрофа и прекара целият си ден там. Сега трябваше да се прибира. Мина за бърз душ в работата и след това се преоблече. Облече си костюма Хюго Бос. Накипри се все едно отива на среща, но впрочем от години беше свикнал с костюмите и му харесваше. Някак си изглеждаше по изискан с тях. Щом се качи в лимузината си знаеше, че в къщи го чака още един болен човек, но да е доктор в имението си го радваше. Преглътна тежко и спря пред един магазин. Влезе в него и купи няколко работи. След това просто тръгна към вкъщи. Лимузината спря и Самюел слезе. Беше леко изморен, но знаеше какво го чака в къщи. Сигурно щеше да е гола в леглото и когато вратата пред него се отвори той замръзна. В едната си ръка държеше букет с лавандули. Не обичаше розите, защото бяха твърде... типични. Предпочиташе лавандули. Те бяха с друго значение. В другата си ръка държеше бутилка шампанско, а зад него стоеше шофьора с някаква кутия опакована като подарък. Но не беше напълно затворена. Той остави кутията от страни и каза:
-Ами... а... дам.. приятна вечер господине! - и тръгна на някъде. Тогава Сам заговори:
-Боже мой! Прелестна си! - тя го беше целунала, но той просто не знаеше как да й отговори, защото беше зашеметен от гледката:
-Никога не съм виждал нещо толкова красиво! - тогава подаде цветята и й каза:
-Това е за теб.. - след това погледна шампанското:
-А да.. и ще празнуваме.. този подарък също е за теб! - след което се усмихна доволно и допълни:
-Така де... беше толкова послушна, че мисля, че го заслужаваш! - а щом тя отвори кутията намери три изненади, а не една. Самюел изчака тя да отвори кутията, за да види какво я чака вътре, докато той просто подаваше шампанското на Найлс. Вечерята беше готова и едва ли тази вечер щяха да правят секс.. а може би и щеше да получи малко, но по-важното беше, че искаше да види как ще реагира Ди, когато види какво й е донесъл вкъщи. Вкъщи? Дали тя приемаше имението му вече, като свой дом. Той изгни мислите си и просто се отдаде на момента..

Spoiler:

by **Dianna△** Сря Фев 26, 2014 4:37 pm

Тя погледна към цветятa и се усмихна. Толкова красиви. Различни, не каквито подаряват всички мъже... Думите му, действията му. Погледа й се спря на кутията и сърцето й трепна. Някак си знаеше какво има вътре и очите й се бяха приковали в нея. Как можеше да се вълнува така? Сякаш бе наистина малко дете. В мига в който Сам й позволи да види какво има вътре тя отвори кутията с нетърпение и очите й се разшириха. Искаше още много ръце. Обърна глава към Сам и ахна. Извади едното кученце и го притисна към гърдите си. Искаше да гушне и останалите. Как да гушне и останалите?! Тя се наведе към животинките които и се радваха и без да се замисли за роклята тръгна да ги вади едно по едно. Тогава чу как някой кашля и се сепна. Найлс. Преглътна мъчително и почти пружинирайки се обърна с питащ поглед към иконома. Той поклати глава и тя въздъхна. Изправи се гордо и отиде при Самюел. Устните й се сляха с неговите в мига в който стъпи пред него. Пръстите й минаха по ревера на костюма му и тя леко се отдръпна.
-И аз имам изненада за теб.- прошепна и улови ръката му. Ди погледна с надежда към животинчетата които се въртяха около Найлс и сигурна какво ще направи веднага след като Сам заспи и свали роклята си тя тръгна към кухнята. Не беше гладна, но той бе изморен. Имаше нужда от сила. Когато седна на стола си Диана мина зад него и прокара ръце по раменете му. Нежно започна да го масажира. Прокара длани по главата му, като пръстите й нежно докосваха точките способни да го отпуснат. Пръстите й продължиха отново надолу по врата му и ги прокара под ръба на ризата му.
-Благодаря ти.- Ди се наведе към него и докосна устни до бузата му. Нямаше да го разсейва и да го притеснява сега. Момичето се отдръпна от него и отиде до вече отвореното шампанско наля в чашата му и след това седна. Нямаше право да пие алкохол заради лекарствата,а и искаше трезво съзнание. Усмихната отпи от чашата си с вода и кръстосa крака. Роклята се свлeче около бедрата й и ги разкри. Тя се усмихна. Добре, показваше достатъчно кожа. Заслуша се в тишината и сякаш по поръчка тръгна музика. От любимата на Сам. Този Найлс, знаеше как да създаде настроение. Или по-точно как да угоди и на двамата. Ди прокара ръка по голият си врат и спря пръсти при ключицата.
-Как мина денят ти?- попита и наистина се интересуваше, въпреки че слухът й се напрегна като долови лаят на кученцата. Боже.. Все едно бяха малки деца за които искаше и трябваше да се погрижи.

by Sponsored content

It's that karma? Are you my soulmate?

It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?