It's that karma? Are you my soulmate?

by **Dianna△** Нед Фев 16, 2014 4:45 pm

First topic message reminder :

Музиката звучеше в ушите й, погледа й се разхождаше от лице на лице. Болницата бе претъпкана както винаги. Нищо ново, все пак всеки ден имаше все повече и повече болни, умиращи. Ако всяка болница получаваше по долар за всеки болен прекрачил прага сигурно всички щяха да са милярдери. Марджъри се облегна назад, а гърба й сякаш простена при срещата си с дървената пейка. Не стига, че тук се чакаше два, три часа, но и бе неудобно. Супер...
Изведнъж вратите на отделението се отвориха и вътре влязоха може би 5 човека, плюс едно момиче на носилка. Тъмната коса на момичето бе сплъстена на кичури и най-вероятно това бе заради кръвта, която изтичаше от нея. Хората около носилката правеха нещо, опитваха се да я стабилизират. Накрая на цялата тайфа с много бавна, сякаш зомби крачка ходеше едно момче. Добряга, най-вероятно смотльо, с бяла кожа, чипо носле и със странна прическа. Кафявите му очи блуждаеха след носилката. Марджи свали слушалките си и това привлече погледа на брат й. Той проследи очите й и повдигна вежди.
-Катастрофа.- отбеляза Даниел, а Марджъри кимна с глава. Тя прикова очите си в момчето, което вървеше след вече изчезналата носилка. Дали той бе виновен за инцидента? Запита се, но нямаше време да мисли за това.
-Марджъри Уитмор?- гласът на възрастната жена я сепна. Тя се изправи, а златистите очи на Даниел я съпроводиха до вратата.
-Какво ви води при нас госпожице Уитмор? О, Господи...- гласът на доктора секна, когато видя голямата прободна рана в дясното й рамо.

Близо един час по-късно тя излезе от кабинета и се чувстваше като нова. Черният й потник бе пропит с кръв и какво ли още не. Тя разпусна косата си и видя брат си. Той се изправи с една типична за него крива усмивка и се приближи до нея. Целуна я по бузата,а това й донесе толкова много спомени.. Тя се дръпна леко от него и той се прокашля.
-Отивам да докарам колата. Ще те чакам долу. – Даниел се обърна с гръб към нея и тя въздъхна. Колко типично за тях двамата. Всъщност това си беше чиста проява на нежност, ако трябва да сме честни. Марджъри се протегна и простена от „болка” тя обичаше болката, възбуждаше я, но естествено само тя го знаеше и брат й де. Но той не беше тук. Погледите на всички мъже се спряха на нея и тя извъртя очи.
-Само в мечтите ви. – каза го на висок глас и тръгна към асансьорът. Вадейки телефона си от джоба на дънките си тя се сблъска с някой и моментално не настрой за битка.
-Гледай къде ходиш.- изсъска злобно и се спря,когато видя момчето с чипото носле. Перфектно извитите й вежди се повдигнаха и тя погледна към марлята на рамото си, която се напои с кръв.
-Мамка му. – прошепна и сви устни.- Супееер.

by **Dianna△** Пон Фев 24, 2014 2:16 pm

Усети присъствие в стаята, но не вдигна глава. Майната им на пациентите, тя не пречеше. И ето го гласът... Мразеше този глас. Мразеше го. Тя вдигна глава при думите му, очите й отново празни се впиха в лицето му докато говореше. Беше същия. Точно такъв какъвто е бил винаги. Сините очи, перфектното възмъжало лице. Идеалната кожа и устни сякаш изсечени от скулптор. Тя го слушаше и започваше да се прехласва по това, което не бе могла да обикне. Видя това което бе направил. Очите й изпиха тялото му, което й донесе толкова много спомени. Ди затвори очи и замръзна за миг. Вратата се затвори и Уитмор опря глава в стената. Защо?! Защо просто не се гръмнеха и тримата?! Каква беше тази игра на съдбата че да ги събере под един покрив? Тя потърка лице и осъзнавайки какво прави излезе от стаята и се огледа. Видя Даниел ходещ бавно и когато очите му се вдигнаха към нея сякаш разбра какво прави.
-Ди СПРИ!- тя поклати глава и хукна след доктора. Завари го точно на вратата, на метри от Виктор.
-САМ- извика и когато той се обърна се приближи. Очите й спряха на Виктор и сигурна че ще разбие сърцето му и така ще предотврати много се хвърли на врата на Самюел и впи устни в неговите. Въпреки повода на целувката си тя усети как електричество премина по нея. Пръстите й се заровиха в косата му и си спомни всички наказания заради подобни изблици. Тя се отдръпна и затвори очи.
-За него е по-добре да ме мрази... Дори не трябваше да ме среща.- тя се вгледа за миг в очите на Сам и се обърна към Виктор. Вина разкъса гърдите й, когато погледна към лицето му, а брат й се появи зад ъгъла. Тя вдигна гордо глава и мина покрай Виктор без да каже и дума. Винаги ледена, винаги жестока. Как можеше да наранява и себе си и другите така?! Диана излезе от болницата и както стъпи на асфалта пред нея така побягна. Тичаше колкото може по-бързо. Тичаше без посока. Тичаше към... Кое? Бягаше? Бягаше от себе си? Да...
Ди спря едва, когато краката й вече не я държаха. Спря точно пред парка и потрепери.
Какво направи? А да... съсипа всичко, защото го намираше за редно. Затваряйки очи се срути на земята и се загледа с празен поглед в пространството.

by **Victor Fausnaught** Пон Фев 24, 2014 2:38 pm

Виктор чу гласа на брат й. Тогава я видя. Беше готов да тръгне към нея, когато чу нея. Тя извика доктора. Този, който беше до него. Целуна го пред очите му и без да му казва нищо просто го подмина. Виктор не знаеше какво става. Видя Сам и Даниел, но това не го интересуваше. Просто погледна към Ди, която си тръгна. Преглътна тежко и не знаеше какво да направи. Тръгна в обратната посока. Към болницата. Подмина и двамата, като едва се отдели от Даниел. Не ги слушаше какво му говорят. Просто ги подмина и закрачи навътре. Първото нещо, което направи беше да отиде при сестра си. Щом влезе в стаята й той видя, че тя спи. Преглътна тежко и застана до нея. Хвана ръката й започна да говори:
-Хей, мъниче! Как си? Защо питам, като знам, че не си добре.. аз съм виновен за всичко.. в последните два дни.. три.. или колкото и да са правя само глупости. Наранявам хората.. нараних теб... нараних едно друго момиче.. помислих, си че съм срещнал любовта на живота си, но грешах... аз не съм човек, който може да бъде обикнат независимо какво прави... - погледна я право в очите и й каза:
-Обещай ми, че ще се пазиш! Моля те! - след тези думи преглътна тежко и изтри сълзата, която се показваше от дясното му око:
-Ще ми липсваш! Ти ще ми липсваш повече от всичко! - изправи се и бавно излезе от стаята. Започна да се разхожда из болницата, докато не намери стълбите. Сградата не беше малка, за това и избра това нещо. Изкачи всичките етажи и накрая и стълбата и усети студения въздух, който го удари, когато излезе на покрива. Преглътна тежко и просто застана там. Стоеше и гледаше асфалта отгоре. Стоеше на ръба на сградата, нощния вятър леко го подухваше, а той просто стоеше и се страхуваше от това, кеото ще се случи след това но просто преглътна и си го каза:
-Не си струва... да живееш празен - вдиша и издиша и щеше да скочи, когато...

by **Dr. Samuel Leto** Пон Фев 24, 2014 2:57 pm

Самюел стоеше и гледаше как Диана се отдалечава:
-Кучка! - това беше единственото, което каза. Погледна брат й и му каза:
-Спри хлапето! Ще направи някоя глупост! - след това я погледна. Бягаше към гората. Тя какво си мислеше, че е свръх човек? Стисна каската си, която беше хванал с дясната ръка и точно, когато щеше да си я сложи на главата просто я разби във земята, като изкрещя:
-Мамка ви! - каската, която струваше две хиляди долара просто изгуби правилната си форма, а Сам закопча коженото си яке. Покатери се на Хондата си, която беше повече от мощна. 1000 кубиковият RR изръмжа в момента, в който той го запали и веднага дръпна дръжката на газта. Задната гума превъртя на място и изпищя, а предната едва се задържа долепена до пода и щом потегли за секунди километража му започваше да набира по асфалта. 50-60-70 и тогава пусна газта, защото смени настилката. Без да го интересува, че е с пистов мотор се качи на бордюра и влезе в парка. Търсеше я. Нямаше каска и не беше облякъл пистовия си костюм, а това, че караше толкова бързо за горичка и то с такъв тежък мотор си беше направо глупост. Докато не я видя. Натисна спирачката, но тревата не беше достатъчно здрава и тежка, за да приеме закона за триене и мотора поднесе. Усещаше го. Щеше да се пребие, но точно, когато си мислеше, че ще е лекичко видя дървото. Завъртя рязко волана си и падна на земята. Падането не беше тежко. Леко се отдра на някой камък или клонка, но мотора му... горката му Хондичка. Пресили я и финала й беше сблъсък в дървото. Металния удар беше силен и звучен, а това накара Диана да погледне на там, от където дойде. Сам се изправи. Знаеше много добре какво й става. Кръвообръщението й не беше в добро състояние от лекарствата и сега тя замръзваше. Преглътна тежко и изкрещя:
-Ти нормална ли си? - след това свали якето си. Грубо го постави на раменете й и я изправи:
-Първо! Когато ти кажа нещо! Ще го изпълняваш! - видя, че го гледа право в очите:
-Второ! Никога.. никога повече не ме целувай в болницата... или където й да било! - след тези думи тя усети как едната му ръка се впи в нея и стиска бедрото й. След като тя усети болката той преглътна тежко и допълни:
-И НИКОГА! НИКОГА ПОВЕЧЕ НЕ НАРУШАВАЙ ЗАПОВЕДИТЕ МИ! КОГАТО ТИ КАЖА ДА СТОИШ В БОЛНИЦАТА ЩЕ СТОИШ! - след тези думи просто закрачи, докато тя беше в ръцете му. Не я поглеждаше. Дишаше учестено, но не от удоволствие, а от яд. Беше я намерил, но това не го интересуваше. Връщаше я там и този път не само щеше да я завърже за леглото, но щеше да я упой. Крачеше бавно и спокойно из тревата. Беше останал само по тениска и тя можеше да види че има рана в рамото, но дори не и обръщаше внимание. Беше се порязал, когато беше паднал.... Тогава изведнъж каза:
-И ти обещавам, че ако още един път направиш някоя глупост ще сторя нещо много болезнено и грубо - погледна я в очите й я заплаши:
-Но няма да е с теб... ти просто ще гледаш и ще завиждаш, че не си там! - отново тишина. Не искаше да говори с нея. Беше й адски ядосан..

by **Daniell.** Пон Фев 24, 2014 3:23 pm

Даниел кимна с глава, когато хукна след момчето. Мразеше да играе ролята на спасител.. Той не беше герой. Не беше железният човек, но не можеше да позволи човешки живот да бъде пометен. Той следваше Виктор като сянка. Спря пред стаята в която влезе момчето и изчака. Надяваше се Самюел да вразуми сестра му, надяваше се да се спрат тези драми. Дани облегна гръб на стената и вратата се отвори. Погледна към Виктор и го последва. Чувстваше се като същински маниак педерас.
Даниел излезе заедно с Виктор на покрива и повдигна вежда. Нима момчето го мислеше сериозно. А и той дори не осъзнаваше, че има някой зад него. Уитмор въздъхна и поклати глава.
-Недей. Тя е такава. Вярваш ли ми, че успя да ме унищожи само за половин час? Тя и бившата им най-добра приятелка?- той се доближи до момчето и ловко го дръпна назад, събори го по гръб на пода и скръсти ръце пред гърдите си. Дани поклати глава и седна на парапета.
-Не е лесно да си Диана.... Тя не може да изпита чувство... Тя дори не може да мрази, не може да обикне цигара, шоколад или куче. Спомням си, когато беше на 13 майка и татко й подариха санбернар. Играеше си с него, радваше му се.. Грижеше се за него и сякаш бе най-хубавото нещо на тази планета. Аз също обичах животното... Привързах се към него, но то обичаше Ди. Спеше в нейната стая, точно до леглото й, а когато родителите ни не бяха в имението тя често го оставяше да спи в нейното легло. Естествено тогава стаята й не бе секс шоп- Дани се засмя и си пое въздух преди да продължи. Беше на петнадесет, разхождаше го след като бе тренирала. Четири часа смесени бойни изкуства и още два стрелба, спомням си го ясно защото отново ме нарита доказвайки ми, че е най-добрата. Както и да е. На следващия ден в училището имаше бал, мисля че пролетен. Ди искаше да отиде и щеше, баща ми я боготвори, целува краката под нозете й. Купи й рокля покрита с диаманти... Та тя го разхождаше в парка до имението. Не беше нещо особено, но от там минаваха товарни автомобили. Макси тичал след пръчка която тя му хвърлила и тир буквално минал през животното. Ди звънна на баща ми и той веднага отиде. Прибра я, като оставяйки я във всеки дневната аз веднага отидох при нея. Тя бе... Ледено студена. Сякаш не бе загубила нищо. Погледна ме и се усмихна
-„Отивай да учиш, навлек”-каза и стана. Отиде в стаята си и на следващия ден дори отиде на бала и стана кралица. Не съм сигурен дали това я превърна в парче лед, но от тогава е такава. Доближи ли се някой прекалено близко и тя го маха. Явно обвинява себе си за всичко случило се с хората. Самюел.. Той си беше виновен, но тя не можеше да го приеме и го изгони, мен... След като за малко да ме убият защото нея я притискаха до стената.... Разбираш ли Ди е такава. Може да има една останала жива молекула в тялото й, но докато има тази молекула ти не бива да пострадаш... Сестра ми знае, че демоните убиват всички доближили се до нас. Просто търсят слабото ни място. А ти си слабо място, не те обиждам...- той сви рамене и отново стана, подаде ръка на момчето и му помогна да стане.
-Ти си обикновено момче и тя не иска да преобърне съдбата ти.. Не иска да носи цветя на гроба ти, защото се е отделила от теб за момент. Те ни нападнаха в собствения ни дом... Разбери я... А ако скочиш... Какво печелиш тогава? Ди няма да е твоя... Ще я гледаш като дух как се самоунищожава, а от опит знам, че ще чуваш мислите й, ще виждаш спомените й... Когато я чуеш или видиш какво изпитва към теб ще поискаш да се върнеш, но няма да можеш... Тогава какво? Не взимай прибързани решения.- Дани потупа момчето малко по-грубо и го избута към вратата.
-Гладен съм, а и знам че ще има повторение на някакъв мач. Може да гледаме, а и дават Лара Крофт... Анджелина Джули ме кефи по къси панталонки.- ухили се и буквално държейки го за яката го водеше надолу по стълбите.

by **Dianna△** Пон Фев 24, 2014 3:45 pm

Тялото й замръзваше, ръцете й трепереха и сякаш бе минус 40. Тя уви ръце около тялото си и поклати глава при мисълта да се прибере. Шум сякаш от мотор доближи слух ай, но тя не се обърна. Нямаше да се обърна каквото и да става. Ако ще през нея да мине някоя кола или мотор. „Звучи като Хондадата на Сам” помисли си и сложи ръце на главата си, за да спре звука, но тогава чу буквален трясък и сепнато се обърна. Видя го. Отново него. Защо по дяволите трябваше да я следва?! Защо просто не я оставят да прави каквото си знае... Проклети мъже. Вместо да отиде да му помогне тя отново се обърна твърдо решена че няма да каже нито дума. Нищо нямаше да направи. Дори нямаше да помръдне. Той си беше виновен. Тя потрепери и бе сигурна че става все по-бяла и бледа. Преглътна и го чу,преди да усети якето му върху раменете си. Стисна устни и поклати глава. Щеше да му отговори с типичния за нея парлив език, но тогава той продължи. Очите й злобно се приковаха на неговите и тя просто го чакаше, слушаше до къде ще стигне. Сви устни и се подсмихна, когато той й причини болка. Отпусна тялото си за момент и продължаваше да мълчи, но не и той... Той никога не млъкваше. Винаги намираше какво да каже.
-Ще завиждам.- изсъска и в същия момент извъртя тяло въпреки болката, въпреки студа го повали на земята и притисна тялото му към земята. Ръката й се стрелна към ботуша й и извади нож от него, притисна го към гърлото му и присви очи.
-Няма да ми казваш какво да правя, ясно ли ти е Самюел. Отдавна не съм твоя подчинена, за да ме командваш!- тя се изправи и хвърли ножа до него. Оправи косата си и го погледна високомерно.
-Относно целувката... Забравих, Курвите нямат право да се доближават до теб на работното ти място, току виж ти разваля имиджа.- тя усети как отново гняв залива тялото й. Нямаше да му позволи да й говори така, нямаше да му позволи! Да й заповядва, да я командва. Нямаше да му бъде подвластна за нищо на света.
Ди тръгна към гората и нямаше да се върне, нямаше да му достави удоволствието да я види с подвита опашка. Уитмор вървеше към реката и започна да сваля дрехите си. Първо свали якето му и без да се съобрази го хвърли на земята. Свали блузата си, полата, бельото и обувките. Чисто гола се приближи до реката и пристъпи в ледено студената вода. Виждаше как небето порозовява, което значеше че съвсем скоро ще изгрее слънцето. Усмихна се. Идеално. Стигна до по-дълбоката част на реката и се потопи. Кожата й настръхна от студа. Тя сама канеше хипотермията при тялото си. Всъщност знаеше че няма да го докара чак до там, защото Сам щеше да я измъкне, но щеше да го вбеси максимално. Искаше да го изкара извън нерви. Просто искаше да го види ядосан и така да танцува по нервната му система. Да докаже сама на себе си че на него му пука повече от колкото той самият предполага. Може би бе подло от нейна страна, но бе това което Диана искаше.... Тя изплува на повърхността и си пое въздух, а кожата й сякаш замръзваше.

by **Dr. Samuel Leto** Пон Фев 24, 2014 4:02 pm

Тя го повали на земята. Това ли искаше? Да е отгоре. Тогава започна да му говори. Тогава видя как тя тръгна на някъде. Той се изправи и изкрещя след нея:
-Ти никога не си мила, курва! Ти си била само и единствено кучка! - след тези думи закрачи. Крачеше бързо и злобно. Ядосан. Тя много добре знаеше какво става, когато е ядосан. Свали маратонките си, който си бяха скъп найк. След това свали и тениската си и остана само по коженият си панталон. Нямаше да го намокри за нищо на света. След това нямаше да може да го убие. Просто го разкопча и остана чисто гол. Точно, като нея. Скочи във водата и заплува към мястото, където тя се беше потопила и точно, когато застана зад нея видя как тя изплува. Ръката му веднага хвана косата й и я дръпна надолу, като я потопи под водата, а ръката му се обви около вратът й. Усети го. Желанието й да си поеме въздух. След това просто я издърпа нагоре и след като тя нямаше сили нито да се бори, нито да диша я хвана, като спасител с тяло зад нейното и я задърпа извън реката. Щом излязоха я постави легнала на брега и застана отгоре й. Коляното му се озова точно между краката й и тя усети грубото отъркване във влагалището й. Изведнъж той я хвана за челюста й я накара да го погледне:
-Ти си моя! Винаги, абсолютно винаги ще бъдеш моя! - след тези думи захвата му не се отпусна, а той я целуна. Груба и сексуална целувка. След това се отдръпна и й каза:
-И ще ти припомня какво е това! - първо тя имаше нужда от топлина. Той се изправи и я хвана за косата, като я задърпа до дрехите. Беше друг човек. Това не беше нежния Виктор. Това беше Сам. Той я хвана преди да е побегнала някъде и я завъртя с лице към земята. Притисна я там и тя усети тялото му върху своето и натиска му, а след това пениса му, който потъна в нея. Аналният й отвор беше насилен да се отвори, за да го поеме, което щеше да причини повече болка. Ръката му хвана двете нейни и ги притисна зад гърба й, като я държеше за китките, а зъбите му се впиха в ухото й и го захапаха до кръв. Тя можеше да го усети. Беше ядосан, а това го възбуждаше. Той хвана косата й с другата си ръка и я дръпна толкова силно, че тя можеше да усети парещата болка по черепа си:
-Ти винаги ще бъдеш моя! - след тези думи тя усети как ръката му освобождава косата й, как изпитва огромно удоволствие от края на тази болка и тогава усети друго. Пръстите му се плъзнаха под тялото й. Той знаеше много добре какво обича тя и щеше да я накара да свърши за секунди. Щеше да я докара до оргазъм доста по-бързо от Виктор и когато пръстите му се плъзнаха грубо по клитора й той използва три от тях, за да навлезе във нея. усети как разширява влагалището й, как я насилваше тук насред парка. Знаеше, че тя го желаеше, но това беше само началото. Той доближи устни до ухото й и го каза:
-Изречи тези думи! Признай си, че все още ме желаеш и че не можеш без мен! - знаеше, че е така... знаеше, че тя умира за това, на което е способен, а представи си ако имаше играчки под ръка, за да й покаже кой е господаря.

by **Dianna△** Пон Фев 24, 2014 4:27 pm

Болката буквално прогори тялото й. Сърцето й подскочи до Марс и се върна обратно. Очите й се насълзиха и тя простена. Това бе... Това не бе това, което Ди помнеше. Нямаше помен. Тя стисна зъби и заби ноктите си в собствените си длани. Нямаше да му покаже какво усеща, нямаше! Нямаше да му достави подобно удоволствие. Не искаше да му го достави. Тя може и да не бе способна да обича, да мрази и да различава подобни неща, но усещаше ненавистта към себе си в момента в който възбудата започна да отпуска тялото й. Възбудата която я накара да простене от удоволствие поемайки пръстите му в себе си. Той определено бе станал по-груб.. По-различен. Физически не, но действията му, психиката му. Осъзнавайки какво става и загубата си в това, тя нямаше избор освен или да се подчини или да бъде принудена да се подчини. Уитмор затвори очите си и предвкусвайки болката, която щеше да изгаря тялото й след това прошепна.
-Майната ти Лето. Не, не те желая.- тя измъкна ръце от хватката му и се освободи от тялото му треперейки. Не можеше да побегне, падна по дупе на земята и се притисна към дървото. Очите й искряха. Сърцето й биеше лудешки в гърдите, а съзнанието й бе замъглено, но тя продължаваше. Продължаваше да го дразни.
-Какво ще направиш сега? Ще ми заповядаш да те пожелая или? Ще ме изнасилиш? Сигурен ли си че искаш да ме изнасилиш, знаеш колко по-хубаво е по взаимно съгласие.- говореше глупости. Искаше го, желаеше го, желаеше и болката. Страхуваше се от нея, но я желаеше. Може би после никога нямаше да е способна да погледне на мъж така както до сега. Може би никога нямаше да изпита същото с Виктор или някой друг... Но както вече стана ясно трудно е да бъдеш Диана... Прекалено трудно. Тя прокара длан през косата си и махна косъмчетата които той бе изкоренил. Нагло се обърна към него и повдигна вежди.
-Предполагам че приключихме тук?-гласът й трепна и знаейки че той е доловил именно това започна да се подготвя. Да изчаква.

by **Dr. Samuel Leto** Пон Фев 24, 2014 4:41 pm

Сам я погледна. Тя едва се изтръгна и въпреки, че имаше възможност да избяга не го направи. Чуваше го в гласа й. Желанието й за секс. Виждаше го. Усети колко е влажна и възбудена. Той се изпъна, като тя можеше да види на светлината чисто голото му тяло. Огромният му пенис, татуировката в нейна чест. Беше като изваден от картинка. Доближи се до нея, като я хвана за косата и отново я дръпна, докато тя не се изправи на крака. Щом притисна голото и тяло до дървото тя усети как пениса му се отърка в нея. Ръката му стисна едната й гърда и грубо стисна зърното й. Езика му премина по устните й, но не я целуна. Очите му гледаха право в нейните:
-Сега ще си припомниш, колко много ти харесвах! - след тези думи я пусна и тя отново се свлече на земята по дупе, като гърба й усети дращеща болка от кората на дървото. Щом се намираше на земята пред очите й беше пениса му. Той я погледна отгоре й и й каза:
-Какво чакаш? Твой е! Наслади му се, колкото можеш... защото по-късно няма да можеш! - след тези думи я остави да прави каквото пожелае с пениса му. След това щеше да я заведе в къщата си, но преди всичко щеше да я накара да се възбуди до краен предел и да не и позволи да свърши. Щеше да й позволи да се наслади на тялото му... за кратко, но за финал тя щеше да е тази, която щеше да е вързана. Тя щеше да е тази, която щеше да изпитва болка и удоволствие. Тя щеше да е тази, която щеше да бъде изненадвана постоянно..

by **Dianna△** Пон Фев 24, 2014 4:56 pm

Не можеше да повярва колко е арогантен. Колко е самонадеян, как сам си вярва! Тя преглътна и простена, когато дървото съдра кожата й. Тя затвори очи и го чу. Усети приближаването му. Вдигна очи към него и си пое дълбоко дъх.
-Гори в ада.- тя се надигна и улови с ръка члена му, започна да го масажира. Изправи се срещу него и напълно противно на мислите си го целуна. Устните й се докоснаха в неговите жадно, езикът й потърси неговия канейки го в танца на страстта.. Отдръпна се едва след като дъхът й започна да се губи. Спусна устните си по врата му и захапа кожата му, ту хапеше, ту целуваше докато слизаше надолу по него. Защо трябваше да изпълнява желанията му? Защо трябваше да му достави удоволствието от това да я вижда клекнала пред него?
Тя разтвори устни и го пое между тях, започна да движи главата си напред назад, като всеки път го поемаше по-дълбоко в устната си кухина, стигна до гърлото й и простена. Отдръпна устни, прокара език по главичката, по дължината му и надолу към тестисите му. Пое първо единия между устните си, засмука го, погали гладката кожа с език и повтори същото с другия. Ръката й продължаваше да масажира членът му. Прокара пръст по главичката и отново доближи устни до него. Пе го и продължи така. Защо беше такава? Защо обожаваше това? Вкусът му, твърдостта му?! Защо не можеше да спре сама себе си. Тя преглътна и с насълзени очи се отдели от него и прокара устни по бедрата му. За миг в главата й се промъкна спомена „60 часа не съм спал и го карам само на кафета, останах тук заради теб” Ди спря моментално и поклати глава.
-Не... Не трябва да го правим... Изтощен си, аз не съм... По-добре не го прави. Просто.- тя млъкна и прехапа устни, погледна към тялото му и сигурна в скандала който ще последва, сигурна в това колко ще пострада за шепна. Заклинанието се учи около нейното, а след това и около неговото тяло. Всякаква болка напусна тялото й, всякаква капка умора и бе сигурна че и с него става същото. Погледна към раната му и продължаваше да шепне думите. Очите й се приковаха в неговите,а ръцете й се изпълниха с енергия.Когато прошепна и последната дума тя не се изправи. Не искаше да посреща гнева в очите му. Ди забоде поглед в земята и уловила едно паднало листо го въртеше между пръстите си.

by **Dr. Samuel Leto** Пон Фев 24, 2014 5:20 pm

Сам изпитваше леко удоволствие, когато устните й бяха по пениса му. Когато тя го поемаше. Щеше да изпита още повече удоволствие, ако можеше да я накара да изпита болка. След като усети това, което тя прави. Когато усети всичката енергия, която се вля в тялото му той знаеше какво ще последва. След това щяха да я отнемат от нея, но двойно повече. Това го ядосваше, но нямаше как да й го покаже. Той я хвана за косата й я придърпа, като тя усети пениса му, който се докосваше в лицето й:
-Защо го направи? Защо спря? - след тези думи той се доближи до нея. Беше точно очи в очи с нея и й каза:
-Дори не си и помисляй, че можеш да избягаш от мен! - след тези думи тя усети леко убождане. Той беше направил нещо. Щом двамата погледнаха към дясното й рамо на него имаше лека рана от инжекция. Сам се усмихна и й каза:
-Трябва ни почивка! Ти сама го каза! - след тези думи тя изгуби съзнание. Щом заспа той я облече, както облече и себе си. Дори й сложи своята тениска отгоре й, за да не й е студено. И якето си. Щом извика такси я качи в него и той се качи от другата страна. Докато лежеше заспала на леглото той премина с ръка по бедрото й и нахално я пъхна под полата й, като я погали по срамните устни. Искаше да не губи възбудата си и щом стигнаха до къщата му. Огромно имение извън града той плати на таксиджията и я изнесе от колата. Заведе я къщата си и направо я вкара в стаята си за игри. Не.. не такава стая с джаги и билярд. Стая със абсолютно всичко, което можеше да се използва в грубият секс. Постави я на едно легло, като завърза ръцете и краката й. След това разкъса и свали дрехите и щом тя остана чисто гола реши да я събуди по най-приятният начин. Взе един от онези вибратори, които имаха огромна кръгла глава и само тя вибрираше. Нагласи го така, че да е между краката й и го постави точно върху клитора й. След това го пусна и се настани. Обут само в коженият си панталон. Стоеше от страни и я гледаше как се извива от удоволствие в сънищата си. Той се усмихна доволно и усети колко му стягат гащите и колко е възбуден. Искаше да я види. Да се събуди с оргазъм. Щеше да я накара да го иска повече от всичко, но сега... сега щеше да я накаже за всичко, което беше направила и си мислеше, че може да прави. Просто застана там и чакаше Диана да се събуди, за да и напомни кой е господар.

by **Dianna△** Пон Фев 24, 2014 5:41 pm

Тя погледна към рамото си и още преди да е успяла да прошепне „Копеле” се унесе и заспа. Ядосваше се дори в съня си. Съзнанието й я държеше в плен на емоциите. Тялото й спеше, но тя бе будна, бе там. Усещаше го, но не можеше да се насили да отвори очи докато ефекта на проклетото приспивателно не минеше. Чувстваше се като затворена в клетка и буквално чуваше веригите на собствените си окови. Оковите на възбудата. Спящото й тяло бе все още в еуфория. Тя извъртя очи на ум и се запита къде зяпа тъпия шофьор, докато Самюел малтретира тялото й. Но очевидно онзи скапаняк нямаше очи. Тя изпуфтя на ум и съзнанието й се изпари за минути, докато не настъпи това, което Ди можеше да нарече наказание. Извика в съзнанието си, а тялото й се изви. Поемаше контрол бавно. Бавно и славно. Усещанията бяха толкова засилени, болката от настъпващия оргазъм я влудяваше. Искаше да закрещи, да хване здраво веригите и ако може да ги изтръгне, но не. Не можеше. Тялото й започваше да трепери, подсъзнателно викаше и ето го първият истински стон. Тялото й отново се изви и преборвайки съня отвори очи и извика, зърната й набъбнаха до болка, опита се да свие бедра, но не можеше. Оргазмът я връхлетя ,като вълна която се разби в нея. Тя изви глава на една страна и захапа сама рамото си.
Дишаше трудно, очите й намериха неговите и тя изви глава назад.
-Не можеш да ме чукаш като нормален човек нали.- тя се засмя и простена отново. Не можеше дори да говори. Не можеше да се концентрира. Спомни си как самата тя бе вързала Виктор. Възбудата в очите му, сега тя бе на негово място. Не искаше да е на това място. Но искаше да го задоволи. Колко болен мозък имаше тази Диана. Докато дишаше гърдите й се повдигаха неравномерно.
-Знаеш ли задник, приспа ме преди да успея да си довърша свирката.- тя се опита да се засмее но вместо това отново простена

by **Dr. Samuel Leto** Пон Фев 24, 2014 5:48 pm

Сам се усмихна доволно и й каза:
-Брат ти вече знае, че си с мен и че си в безопасност, което значи, че няма да тръгне да те търси! - след тези думи се доближи до нея и докосна зърната й с пръсти. Бях толкова твърди. Облиза се и й каза:
-Да видим колко са чувствителни зърната ти. - той взе тежести със щипки и прехапа зърната й с тези щипки, като накара гърдите й да увиснат в страни от тялото й и тя да изпита болка, а това я накара да изстене отново. Той се доближи над нея. Натисна един бутон и тя усети как главата й пропада. Сега беше увиснала от тялото й, а около вратът й имаше каишка и независимо дали тя би искала да я вдигне или не не можеше. Пениса му беше точно пред устните й и той се доближи още малко, като ги докосна с главичката на достойнството си:
-Какво ще кажеш да довършиш това, което започна.. и да не забравяне, че за награда ще ти дам да я глътнеш цялата.. знам, че обичаш вкуса й! - след тези думи премина с ръка по врата й, гърдите й и с два пръсна натисна щипките и тя усети как зъбите на тези метални щипки се впиват в кожата й до кръв, а той я погледна и й каза:
-А да... ако се постараеш... ти обещавам, че ще изпиташ неща, за които си си мечтала в целият си живот... и накрая.. ако станеш наистина послушно момиче.. ама ти говоря да си много МНОГО послушна.. - премина с ръка по лицето й и притисна пениса си в устните й:
-Ще ти позволя да ме завържеш и да правиш каквото искаш с мен.. с всичките тези работи в тази стая.. - знаеше, че това ще я изненада, но и това бяха думи, които щяха да я възбудят още повече...

by **Dianna△** Пон Фев 24, 2014 6:07 pm

Болка, възбуда. Наказание. Тялото й буквално сякаш се навлажняваше навсякъде. Бедрата й настръхваха, слабините й бяха толкова влажни. Думите му я накараха да присвие очи. Да, нали Даниел бе курва и щеше да занимава Виктор, докато Самюел чука сестра му. Колко очарователно. В почти същия миг в който си помисли това, главата й увисна надолу и кръвта започва да се влива в мозъка й, косата й метеше пода. Членът му се докосна до устните й,а тя бе забравила всичко това. Не бе позволявала това на никой. След Сам никой не я връзваше... това което позволи на Виктор бе нищо в сравнение с това, което щеше да стори Самюел с нея. Това, което сега щеше да направи. Защото тя обичаше да е господарка, но ролята на подчинена подкосяваше краката й. Устните й отново се разтвориха, а желанието да го усети между тях й забрани да говори. Ноктите й отново се впиха в дланите й. Болката в гърдите й пулсираше в съзнанието й, а устните й жадно го поемаха. Искаше да го накара да свърши. Знаеше, че може би няма да стигне до „наградата” да го върже тя, но искаше да свърши, да свърши в устата й, в нея.. По нея. Мамка му колко бе перверзна тя. И не само тя, ако всичко това можеше да. Тя стисна с леко зъби, за да го накара да се отдръпне и със задавен глас прошепна.
-Снимай. Искам да снимаш!- осъзнавайки се, припомняйки си правилния тон затвори очи и промълви.
-Моля ви господарю, снимайте.- искаше да се засмее, не бе чувала такива думи да излизат от устата й от много време, но ето ги черно на бяло. Може би нямаше да я огрее, но може би щеше. Просто го желаеше, искаше да види себе си на монитора. Да види тялото си, да види колко е подвластна на неговите решения. На неговото настроение. Ди не помнеше между тях да е имало нормален контакт, не помнеше да е имало нещо нормално след „договора” който нямаше нужда да следва... тя така или иначе бе готова на всичко за него. Понасяше всичко, за него.... Неговата малка кучка... Кхъм, курва.

by **Dr. Samuel Leto** Пон Фев 24, 2014 6:17 pm

Самюел се усмихна. Премина с ръка по лицето й и след това я засшлеви:
-Това команда ли беше? - след което клекна. Пениса му вече не беше пред нея. Сега лицето му беше срещу нейното и тя можеше да види очите му. Той я облиза по устните и след това я целуна, докато ръката му държеше косата й. Повидгна я и след това каза:
-В момента има камери.. навсякъде.. снимат какво става между краката ти, какво става с гърдите ти.. тялото ти.. има камери навсякъде... дори една, точно в ляво от главата ти, която снима как желаеш да го поемеш! - след тези думи той се изправи и й каза:
-А сега... ако още един път ми заповядаш и нарушиш правилата... много трудно ще стигнеш до това да ме завържеш.. - след тези думи я погали нежно по бузата и тя отново можеше да усети пениса му, на милиметри от устните й:
-Но... имам едно друго условие... ако си признаеш, че си моя... ако признаеш, че само с мисълта за мен ти се подмокряш.. ако признаеш истината.. - след тези думи тя усети другата му ръка, която стисна щипката на другото и зърно и накара и него да пусне кръв:
-Тогава... ще ти позволя да ме завържеш и да правиш каквото си поискаш с мен.. само си ме представи.. завързан в тази стая... и ти да ме командваш! - след тези думи той отвори устните й и го натика в гърлото й. Дори след като тя се задави той не го извади, докато не видя сълзите в очите й. усмихна се доволно и й каза:
-А сега... се постарай да свърша... искам да го направиш колкото можеш по-бързо! - и постави пениса си пред устните й и зачака да види тя какво ще направи.

by **Dianna△** Пон Фев 24, 2014 6:38 pm

Очите й се плъзнаха към камерата и тя се подсмихна. Слушаше думите му внимателно. Така значи. Добре, не беше толкова трудно. Пое го между устните си отново и въпреки даването и сълзите нямаше да се откаже. Щеше да го накара да свърши, да преглътне и да каже това, което той иска да чуе. Нямаше да го дразни. Ди прокара език по него и докато бе в устата й го движеше по ствола му. Бе й дяволски трудно дишането но нямаше да спре. Мъчително започна да движи главата си. Движенията й буквално не можеха да бъдат плавни, както ако я развържеше, но тя не се отказа. Искаше й се отново да го захапе, но вместо това продължи да бъде „добричка”
Ди затвори очи и прокара зъби по него, бе внимателна не искаше да нарани „важният” му орган. Засмука го, прокара език по него и повтаряше ли повтаряше. Искаше ръцете си в играта. Не искаше да бъде толкова трудно. Ди бе загубила техниката си. Бе отвикнала и тренинга й липсваше. Сигурно утре щеше да страда от жестоки болки във врата „Стегни се Ди, наградата си заслужава” Тя простена гърлено и се опита да повдигне тяло към него. Отново бе разтърсена от болка, когато тежестите висящи от зърната й се отъркаха в кожата й. Господи само да се отвържеше от тази маса....

by **Dr. Samuel Leto** Пон Фев 24, 2014 6:53 pm

Сам се усмихна. Тя се мъчеше и беше отвикнала от това да е вързана. Той бавно се отдръпна и тя усети свободата в гърлото си:
-Да не би... да си забравила какво е да си вързана? - след тези думи той прокара пръст по езика й и й каза:
-Нека пробваме това - Той се усмихна доволно и застана отново пред лицето й. Тя можеше да види собствените си следи по пениса му. Имаше следи от нея. Освен влагата, която беше оставила по пениса му имаше и множество белези. Той я погледна отгоре. Този път главата й беше върната в предишната позиция и той отиде на леглото. Прекрачи я и беше точно над гърдите й, а щом се отпусна върху тях тя усети бокла в тях. Реши да я награди и освободи тежестите. След това се настани отгоре й. Точно пред лицето й. Усмихна и се доволно и й каза:
-Сега... покажи ми, колко много искаш да усетиш вкуса на спермата ми! - постави главичката на пениса си точно пред устните й и за награда, когато тя го пое в устата си той освободи едната й ръка. Погледна я в очите и й каза:
-Искам да ми покажеш, колко много съм ти липсвал! - и след тези думи просто се отпусна над нея и зачака...

by **Dianna△** Пон Фев 24, 2014 7:06 pm

Тя се подсмихна и сподави желанието си да се засмее. Явно нещата наистина се променяха. Ди прокара език по устните си и поклати глава. Бе готова да спори, но нямаше смисъл... така или иначе щеше да го накара да свърши.
-Слушам шефе.- подсмихна се. Завъртя глава веднъж, за да отпусне мускулите си и го пое между устните си, като започна да движи главата си напред-назад. Устните й стигаха до основата, връщаха се обратно в началото правейки вакум, завърташе език по него и извиваше глава, отъркваше главичката му във вътрешната стена на бузата си и спускаше устни отстрани по него. Повтаряше отново и отново, облизваше, засмукваше, хапеше съвсем леко. Очите й се приковаваха в лицето му често, наблюдаваше гримасите му. Тя се надигна малко и го пое целия, пое го чак до гърлото и измъчвайки се започна да движи глава, насилваше се, потискаше давенето и го задоволяваше. Тя се насили да притисне долната част на членът му с език и издърпа главата си назад, като прокара език по цялото му дължина в това време и го задържа около членът му движеше го внимателно. Усещаше колко го бе навлажнила. Отново изви глава и го засмука, направи вакум и спря за миг. Пое членът му до средата и си пое дълбоко въздух през устните. Знаеше какъв ефекта на топъл студен въздух. Тя издиша и топлия въздух се разля по него. Не спря да повтаря това докато не го пое отново целия до гърлото си.

by **Dr. Samuel Leto** Пон Фев 24, 2014 7:28 pm

Сам се усмихна, когато тя се отдаде на това да го задоволи. Той преглътна тежко и после просто усети всичко. Всяко едно нейно действие, което задоволяваше члена му изцяло, всяко едно поемане, облизване, захапване. Тя беше доста добра в това и вече можеше да се справи много по-добре, след като беше в тази поза. Той я погледна в очите и й каза;
-Станала си.. много.. добра.. - след тези думи той започна да мачка гърдите й. Просто ги мачкаше. Искаше да ги задоволи, но не можеше. Сега се отдаваше на това, което тя правеше. Пениса му изпитваше пълното удоволствие и когато го усети, когато усети края си той стисна едната й гърда и се притисна в нея. Достойнството му потрепна и спермата му се разля в гърлото й. Той се отдръпна бавно от нея, като я остави да дооближе пениса му преди да я развърже. Бавно слезе от леглото. Погледна я в очите и й каза:
-Та...мисля, че съм.. готов... да видя.. какво си готова да ми направиш! - и след това махна вбиратора, който беше между краката й. Усмихна се и допълни:
-Е? Готова ли си да бъдеш моя.. господарка? - и зачака да види реакцията й.

by **Dianna△** Пон Фев 24, 2014 7:42 pm

Ди преглътна и се усмихна. Тя прокара език по него и по устните си и отпусна глава назад, тялото й трепереше все още, не можеше да се концентрира, докато не усети свободата. Затвори очи, пое си дълбоко въздух и изпълвайки тялото си с енергия, появила се незнайно от къде тя скочи от масата и го погледна. Не каза нищо, бутна го към масата и го завърза. Затегна каишите на ръцете му по-силно от колкото трябваше, направи същото и с глезените и застана до масата. Огледа се и прокара ръка по гърдите си. Изохка докосвайки едното си ранено зърно и се запита какво ще каже на Виктор? Всъщност защо мислеше за това при положение, че няма никакво значение... Ако все пак се съберат всичко щеше да остане в миналото... Тя погледна към Сам и мина от страната към главата му. Вплете пръсти в косата му и изви главата му назад.
-Сега скъпи мой... Ще те оставя така. Няма да те докосна и с пръст, докато задоволявам себе си.. Преди това обаче мисля да си взема душ, да ти по досаждам малко и всъщност мисля да хапна нещо, помня че имаш изобилие от плодове.
Ди сведе глава към него и доближи устни до ухото му.
-Няма да бъда твоя господарка, не си заслужил това да ми доставяш удоволствие. Не си заслужил да си в мен и още по-малко си заслужил да се хабя.- не беше права, знаеш е че не е но знаеше че той трудно ще се измъкне от собственият си капан, а ако все пак го направеше... Е добре де ходенето една седмица и повече щеше да йе много, много трудно. Тя се обърна с гръб към него и отиде в банята до стаята. Познаваше домът му, обичаше домът му. Ароматът на одеколонът му изпълни гърдите й и мислите й със спомени. Не беше редно, но й се искаше... Искаше й се да се върне, да го развърже и поне веднъж да направят нещо.. Истинско, нещо нормално. Да прекара нощта с него... Да усети него не хилядите вериги, камшици и болката. Искаше него. Може би ако бе имала това, тази нормална връзка щеше да го обикне, докато бе още млада и глупава. Не че сега бе на сто и 90 години... Но все пак. Тя свали халата му от закачалката и го доближи до лицето си вдиша аромата и се подсмихна. Сигурно щеше да я убие в мига в който го пусне.. Най-вероятно щеше да я убие, но... Но Ди не бе в настроение да „наказва” за първи път... Може би отново се връщаше към състоянието си на подчинена и нещо в нея трепереше при мисълта какво я очаква, ако той се освободи... Мамка му.. Ако се върнеше сега нещата щяха да се смекчат.... Ами ако избягаше и пратеше брат си да го освободи? Живееха в един град. Пак щеше да я намери. Тя преглътна и трепереща се пъхна под душа. Боеше се от един мъж.. Хирург, а не от група демони. Що за шега?

by **Dr. Samuel Leto** Пон Фев 24, 2014 8:03 pm

Той видя колко доволна беше тя от това да го накара да свърши. Припомни си неговият вкус, аромат.. всичко. Когато го завърза и каза всичко, което мислеше той не каза нищо. Просто се усмихна. Остана чисто гол на масата, завързан и сам. Отпусна глава на леглото си, докато голото й тяло отиваше в банята му. Той знаеше едно, две неща, които биха му помогнали. Примерно знаеше за тайният бутон на леглото, които можеше да натисне и да се освободи. Знаеше за всичко. И точно, когато ръцете му се плъзнаха по леглото той се спря. Можеше да натисне бутона, където беше видеото, което снимаше в момента. Можеше да го пусне на големият екран. На всеки един екран. Но не го направи. Щеше да го остави за по-късно. Тогава той погледна на страни. Камерата го снимаше, а той просто натисна копчето и лицето му се появи по всички екрани в къщата му. Той се усмихна. Погледна в окото, което го снимаше и й каза това, което щеше да чуе:
-Значи, не съм ти липсвал толкова много? - след тези думи натисна бутона отново и екрана, който тя можеше да види в банята угасна. Той се отпусна, затвори очи, забави дишането си и просто си представи как тя е на колене пред него и го задоволява. Как тя си играе с пениса му така, все едно това е единственото нещо, което я задоволява. Мисълта за това го възбуди. Той си се усмихна доволно и реши да заспи. Искаше да се отдаде на съня си. Малко почивка щеше да му дойде добре, а това щеше да я ядоса. Ако не беше буден, когато тя се върне това щеше да е леко... против правилата, но той кога е спазвал правилата? Той кога се е вслушвал в това, което е казвала... никога... Отпусна се и бавно се унесе..

by **Dianna△** Вто Фев 25, 2014 4:38 am

Водата обливаше тялото й. Сърцето й все още биеше лудо в гърдите и тогава чу гласът му. Тялото й се сви в очакване, докато се осъзнае. Видя малкия монитор и се засмя. Ди поклати глава и отми шампоана от косата си. Забави се още около петнадесет минути. Влезе в стаята му и намери една от ризите му. Облече я и отиде в другата „стая” замръзна. Нима той наистина спеше? Не беше бесен? Не я чакаше?! Устните й се разтвориха и тя бе готова да го събуди, но нямаше да е така. Нямаше! Тя излезе от стаята и така гола отиде до телефона във всекидневната взе го и набра първият номер за който се сети.
-Да?- долови сънен глас и тя изстена.
-Майки.
-Ди?
-Желая те.- не го желаеше, дори не знаеше защо помни номера на бившият си съученик, но щеше да направи това за което самият Лето я бе заплашил. Щеше да го остави да гледа. Да му се иска..
-М... Моля?
-Ела при мен!- простена отново с перфектна имитация на гласа на възбуда и момчето сигурно вече трепереше.
-Къде си?- тя даде адреса и линията прекъсна. По- малко от половин час по-късно на вратата се позвъни. Ди разкопча ризата и я остави да открива почти целите й гърди. Отвори и се усмихна. На вратата стоеше бившият капитан на отбора по футбол, в момента работещ във фирмата за недвижими имоти на баща си. Руса коса, зелени очи и атлетично телосложение.
-Не съм очаквал че....- тя сложи пръст на устните му. Дръпна го вътре в къщата и без да се замисли влезе в стаята на Самюел. Отиде до него и се наведе над спящото му тяло.Докосна устни до неговите и ги спусна до ухото му.
-Събуди се Сам, имам изненада за теб.- тя прокара нокти по кожата на гърдите му, като ги заби възможно най- дълбоко и се дръпна от него.
-Тройка?- повдигна вежда Майкъл а тя поклати глава.
-Не, той просто ще гледа.- тя се усмихна и отстъпи от масата на Сам и се приближи до Майкъл.
-Интересна стая си имате двамата, за това ли ме извика.- той посочи един от вибраторите и тя поклати глава.
-Искам да ме изчукаш пред него, нищо повече. А и знам,, че ти е мерак от първи курс.- Ди уви ръце около вратът на момчето и впи устни в неговите. Щеше да се постарае, да накара Самюел да се ядоса, да гледа но да не пипа. Нямаше да остави заспиването му така... Нямаше да играе така! Ди вдигна тениската на Майкъл и я хвърли на земята.
-Как?- попита той, а желанието му се долавяше в гласът му.
-Както поискаш.- за нея нямаше значение. Никакво значение. Той зарови лице във вратът й и тя простена фалшиво. Очите й потърсиха Сам и когато улови погледа му се усмихна. Искаше й се да може да му изпрати мислите си, да го дразни.

by **Dr. Samuel Leto** Вто Фев 25, 2014 10:30 am

Сам спеше спокойно. Сънуваше операции. Само и единствено операции, когато усети драскането по гърдите си. Събуди го доста.. "внимателно" и щом видя нея и русия девственик се усмихна. Искаше да го дразни, а той просто я погледна. Тя гледаше него, а не "приятеля" си. Сам изпука вратът си, като наклони главата си на ляво, а след това на дясно и след секунда натисна нещо. Тя видя как веригите, който го бяха завързали паднаха от леглото и той беше освободен. Бавно се изправи в седнало положение без да ги поглежда. Премина по китките си и видя следите от мястото, където тя беше стегнала оковите му. Преглътна тежко и се изправи. Закрачи и точно когато беше до Диана се спря. Протегна ръка и вместо да целуне нея устните му се сляха с тези на момчето. То беше стъписано, а Сам го погледна в очите и му го каза направо:
-Ти не ставаш за ебач... по-добре върви да си играеш в пясъка! - след това погледна Ди и не и каза нищо:
-Но дам.. позабавлявайте се в стаята ми... може пък да научиш нещо! - след тези думи просто им обърна гръб и тя видя татуса му. На гърба му имаше огромна татуировка във формата на Дракон. Символ на сила, енергия и власт. Точно преди да излезе тя можеше да се наслади на гледката на голото му тяло и след секунда той затръшна вратата. Остави я там с русичкия. Можеха да правят каквото искат. Нямаше да чуе нищо, можеха да се забавляват както пожелаят, нямаше да види нищо. Той просто отиде в банята си и се изкъпа. Душа беше студен, бърз и просто да измие спомените от тялото си. После отиде в стаята си. Облече си едно спорно долнище и това беше. Нямаше защо да се крие от някого. Покри тялото си с аромата на Hugo Boss Just Different. Червената бутилка. Беше му любима по това време на сезоните. Отвори си хладилника, взе прясното мляко, сипа си мюсли и просто седна на барплота в кухнята, когато чу вратата да се отваря. Кой ли щеше да излезе. Русичкия с викове... или може би Диана щеше да дойде и да му се развика. Той си се усмихна на мислите и просто загледа телевизора.

by **Victor Fausnaught** Вто Фев 25, 2014 10:50 am

Виктор вървеше по коридорите с брата на Ди. Къде ли беше тя? Той го водеше да гледат Томб Райдър, когато изведнъж всички лампи премигнаха. Не отново. Добре, че не беше в асансьора. Той преглътна тежко и каза тихо и провлачено:
-Даниел? - но когато лампите светнаха тук нямаше никого. Той се огледа. Беше сам. Какво щеше да прави? Какво ставаше? Той преглътна тежко и от гласа му се отрони:
-Хора? Тук ли сте? - тогава чу съскащ и странен глас:
-Здравей, Виктор? - той се завъртя рязко и го видя. Беше някакъв тип с маска на главата. Кой беше този? Въобще.. какво ставаше:
-Кой си ти? - попита той, но другият не му отговори, а наклони глава на ляво:
-Какво по дяволите искаш от мен? - тогава чу гласа му отново. Караше го да настръхне. Обърна се и се опита да избяга, но точно в този момент пред очите му се появи стена и той се блъсна в нея:
-Нима се опитваш да избягаш от мен? А, Виктор? - след тези думи усети ръката на непознатия, която започна да го дърпа. Той го завличаше на някъде. Изведнъж всичко се промени. Той стоеше по средата на някакво помещение. Всичко беше тъмно. И тогава мъжа с маска го притисна към земята и му каза:
-ТИ СИ СЛАБ, ВИКТОР! НЕ СТАВАШ ЗА НИЩО! НИКОГА НЯМА ДА СТАВАШ! - не знаеше как да отговори на това:
-Гаджето ти целуна някакъв пред теб, а ти какво направи.. разрева се и си тръгна! Слабак! Нищожество! - след тези думи той осъзнаваше това повече от ясно. Той не можеше да направи нищо. Преглътна тежко и не знаеше какво да прави. Той наистина беше слабак. Никога нямаше да бъде нещо повече от слабак:
-Приеми ме Виктор! Нека двамата с теб станем едно цяло! Нека им покажем колко силни можем да бъдем - той преглътна и без да казва нищо просто поклати глава и всичко изчезна. Видя Даниел, който го гледаше любопитно:
-Да да... добре съм! Аре тръгвай! - това бяха думи, които той не би казал. Просто закрачи след него...

by **Dianna△** Вто Фев 25, 2014 12:10 pm

Очите й се разшириха, когато видя как той се освободи. Тя вплете пръсти в косата на Майкъл и го спря. Отмести се от него и ето го... Случи се. Момент! Какво се случи? Очите й щяха да паднат. Тя усети как Майкъл застива и се дръпва. Самюел излезе и при думите му тя почти буквално изрита Майкъл който се доближи до нея.
-Разкарай се.
-Защо?
-Защото вече не искам да правим нищо.- тя наклони глава на една страна и се усмихна мило. Майкъл я гледаше и тя се изнесе от стаята след Самюел. Не го последва. Нямаше да последва никой повече. Нямаше да направи нищо от това. Тя закопча отново ризата му и влезе в гаража. Очите й се разходиха по моторите и ги спря на черното Кавазаки 636. Усмихна се и взе едно от кожените му якета, облече го и се върна за обувките си. Погледна към стаята и поклати глава. Токовете й отекнаха в къщата осведомявайки притежателят й че напуска. Тя се качи на мотора и минута по-късно излезе от къщата, като бе сигурна че празното място на един от най-хубавите му мотори ще му направи по-голямо впечатление от нейната липса.
Ди подмина имението Уитмор, подмина жилищната част на града и навлезе в центъра. Спря пред един от денонощните магазини и вадейки кредитната си карта влезе вътре. Знаеше че изглежда.. Като същинска курва, а мъжете работещи нощна смяна в магазина я огледаха от главата до петите.
-Случайно да имате дрехи?- попита и хвърли кредитната си карта на една от касите. Момчето стоящо до нея посочи към вътрешността на магазина и тя тръгна. 40 минути по-късно излезе като нова. Нови обувки, нови дрехи полепнали по нея. Оправи косата си и погледна мотора.
-Страшен мотор.- чу гласа на единия продавач и се обърна към него.
-Да, жалко за него.- засмя се и се качи. Спря до табелата в края на града. Намръщи се. „Какво правиш Ди?” Тя погледна колко бензин има и натисна газта.
-Махам се.- прошепна сама на себе си и затвори очи. Отърси се от мислите за тях и за всичко случващо се. Нямаше да мисли за тях. Щеше да продължи така както само тя можеше. Спря в Джърси за почивка. Стоеше в кафенето и усещаше как всичко в нея трепери. Нямаше нищо.. Имаше още малко пари в картата и мотор, който не бе неин. Дрехи подходящи само за една... Изправи се рязко и очите на няколкото души се заковаха в нея. Тя излетя от кафенето като хала и познавайки Джърси толкова добре колкото и родния си град се качи на мотора. Минути по-късно спря пред клуба и влезе вътре.
-Търся си работа.- извика и мъжът срещу нея я огледа.
-Пълно е.- измърмори и тя повдигна вежда. Разкопча коженото яке и скръсти ръце под гърдите си.
-Все още ли мислиш така?
-Какво можеш да правиш?
-Да те накарам да свършиш за по-малко от 2 минути.- усмихна се и отметна косата си.
-Можеш ли да танцуваш?
-Не глупако идвам в този клуб, за да взимам палтата и да давам номера.- тя извъртя очи и ръката на мъжа се стрелна към гърлото й. Ди можеше да го спре, но нямаше нужда да прави изцепки в първата минута.
-Наета си.- изръмжа мъжа и я бутна в стената.
-Отиди да се оправиш, ще видим какво можеш още тази вечер.- той се обърна с гръб към нея и едно от момичетата я доближи.
Два часа по-късно стоеше в съблекалнята и се оглеждаше. Курва. Крещеше всичко по нея, Курва крещеше червеното й червило. Курва крещеше дори душата й докато чакаше реда си. Бе готова да се съсипе само, за да докаже какво? Че е независима? Че не е нечия собственост? Че не може някой да я обича?
-Искаш ли?- попита я Кристи и й подаде банкнота навита на руло. Ди кимна с глава и с трепереща ръка се пресегна да я вземе. Когато се наведе да изшмърка наркотика осъзна какво прави, видя всички свой ‘Близки” и продължи. Тя бе разочарование и щеше да си остане такова ако ще да е края на света.

by **Dr. Samuel Leto** Вто Фев 25, 2014 12:22 pm

Даниел си мислеше, че може да ми вика. Какво? Да не съм гледачка на сестра му. След като проверих това, което ми беше нужно от мотора просто отлетях на там със личния си хеликоптер. Беше минала седмица откакто Диана ми взе мотора и просто си тръгна. Проследих всичките й движения и дори пратих детектив след нея. Отново се проваляше. Имаше нужда от това някой да й припомни коя е. Щом хеликоптера ми кацна слязох бавно от него. Облечен бях в костюм, бяла риза и вратовръзка. Типичен богаташ. А и си бях такъв. Закрачих и щом влязох в клуба разбрах какво е направила. Станала е личната курва на някой. Стигнах до средата на бара и ги видях. Всичките курви бяха наобиколили някакъв грозен як тип, който се мислеше за бог в това място. Доближих се до него и му направих знак да се изправи, а той ми се развика "кво съм искал". Извадих една снимка и попитах:
-Виждал ли си я? - а той ми се направи на велик. Хванах го за гърлото и стиснах много силно. След това разбрах. Тя е отзад. Чакала някой да плати за нея. Усмихнах се доволно и му хвърлих няколко банктноти. Отидох в стаята за танци и седнах на някакъв стол. След това зачаках Ди. Щеше да дойде и да танцува за мен. Щях да и покажа, че колкото и да се опитва без мен.. просто не можеше. Щях да й покажа, че отново ще е моя!

by Sponsored content

It's that karma? Are you my soulmate?

It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?

Re: It's that karma? Are you my soulmate?