jane Sinclair

|| Jane Sinclair ||18 years old || cursed || Lily Collins ||


-Джош!-изписка Джейн и се засмя тичайки към колата.Приятелят й я следваше плътно,когато тя се подпря на капака на колата и го придърпа към себе си.Очите й се притвориха,а сочните й устни се извиха в една ехидна усмивчица.Лицето й се доближи на едва няколко милиметра от неговото,пръстите на ръката й се спуснаха по гърдите му,надолу по дяволски стегнатия корем и се спряха на катарамата на колана му.
-Ако побързаме може би ще мога да направя денят ти още по-хубав.-прошепна момичето близко до ухото на приятеля си Джей се изхлузи надолу по капака и стъпи на краката си,оставяйки след тях леко ехо от токчетата.Русокоската се качи бавно в колата и за първи път сложи колана си.Без причина,без мисъл в това нейно действие,сякаш някой бе прошепнал в ухото й да го сложи. Устните й се разтеглиха в още една ослепителна усмивка,когато любимият й се качи в колата,пръстите на лявата й ръка се преплетоха с неговите,пускаше го само от време на време,докато сменяше скоростите.Не знаеше защо тялото й се подготвяше сякаш за тази сладост която ги очакваше след няколко минути..Но нещо друго я тревожеше,нещо лошо.Свиваше сърцето й,стискаше гърлото й...
-Джоши имам лошо усещане..Нещо ще стане..-тя се обърна към него и улови погледа му.Момчето извърна глава към нея и сините му очи се присвиха.
-Спокойно Кар...Всичко..-в същият момент жълта светлина обля кожения салон на колата,чу се жестокият звук от натискането на спирачки,викът на Джош последван от писъкът на Джейн и силното бибипкане идващо от камионът,които миг по-късно се вряза в черното ауди.
Писъкът й рязряза нощта сякаш на две,очите й се отвориха изпълнени със сълзи Джейн скочи от леглото си притискайки ръце към гърдите си.Сърцето й биеше лудешки в тях.Сякаш търещо начин да излезе от там.Тя беше оцеляла.Защо беше оцеляла.Не..Не беше редно!Как можеше да се случи,защо точно на нея.На тях!?
-Не,не...Джоши..Джоши...-шепнеше момичето миг преди да се свлече на колене до прозореца.Вратата на стаята й се отвори и светлината от лампата изпълни помещението.Майка й влезе тичайки към нея,а баща й се спря загледан в картинката развиваща се пред очите му.Джейн уви ръце около врата на майка си,ридаеше с цяло гърло на рамото й.В този момент баща й продължаваше да гледа и да се чуди...Беше ли нормално това?Година и половина по-късно?Имаше ли нужда от помощ или просто времето щеше да я излекува?Трябваше ли й специалист?И докато мъжът се чудеше как да помогне на дъщеря си, джей вдигна глава и сълзите й секнаха,заедно с хлипанията й.Страните й зачервени точно колкото очите й трепнаха,а на устните й треперейки заигра една плаха усмивка.
-Джош?-прошепна и вдигна ръка протягайки я към празното пространство.Да...Халюцинациите й тепърва започваха,а дали бяха халюцинаций или Джошоа я обичаше толкова силно дори й в смъртта си?Дали духът му просто бдеше над нея?Или нежното й съзнание търсеше решение на проблема?Болестно състояние ли беше това?Истина или лъжа?Не,това не я вълнуваше!Тя го виждаше и той беше жив,жив както онзи ден.Само нейн.Той и тя.И докато душата й танцуваше разкъсвайки се между болката и лудостта,бащата на джейн вземаше най-трудното си решение до сега...Дъщеря му трябваше да замине.Трябваше да постъпи в санаториума.