Elisabeth Greham.

by **Eliss.** Нед Фев 16, 2014 12:16 am

Elisabeth Greham # 18 # Citizen # FC: Zoey Deutch

Bсико бе прекрасно за седем годишното момиченце, което играеше с приятелките си в двора. Усмивката не слизаше от лицето й. Колко простичък и лесен можеше да е живота. Безгрижен. По цял ден под лъчите на топлото слънце с най-добрите ти приятели. Можеше да е малко момиченце, но знаеше как да оценява малките неща, които имаше. Неща като семейството си например. Близначката си, която точно сега сипваше чай в чашата на госпожица Плюшена мечка, голям брат и още по-голяма сестра, които точно сега сигурно помагаха на майка им и баща им да приготвят вечерята. Какво повече може да иска едно дете?
- Хайде милички. Вечерята е готова. - децата от двора се разотиваха, а Елис и Алис влязоха в къщата прибирайки играчките си, а след това се запътиха към трапезарията. Къщата беше голяма, но въпреки това не им отне повече от минута, за да подредят нещата си и да седнат на масата чакащи с нетърпение какво има за вечеря. Коремчетата им изкъркориха и близначките се засмяха. Бяха толкова сладки с дългите си косички вързани на две плитки и късите, сини роклички, а усмивките ги правеха още по-сладки. Едър мъж влезе в стаята и щом видя усмивките им се усмихна казвайки.
- Сладките ми те. - след това подари по една целувка по челото на всяка. Как им и майка им вече сервираха яденето, а баща им се настани нетърпеливо. Оставаше само да седнат всички на масата. Каката седна до Алис, а мястото до Елис остана празно. Принципно там стоеше брат й. Майка им се настани до баща им и огледа масата. Всичко бе на мястото си и тя се усмихна, но щом погледа й попадна на празното място до едно момиченцето се намръщи.
- Къде е брат ви? Елис, миличка, отиди горе и го повикай, моля те. - детето послушно стана от масата и се затича да доведе брат си. Докато изкачваше стълбите нагоре коремчето й изкаркори. Бе много гладна. Забърза крачка и когато бе пред вратата на стаята му почука нервно. Не чу отговор. Искаше да яде! Бе много гладна! Не можеше ли брат й да побърза. Знаеше, че нямаше да му се хареса, но отвори вратата и влезе в стаята. Следващото, което чу бе собствения си писък. Брат й бе легнал на леглото, а в стаята миришеше на газ. Той не дишаше. Как така изведнъж всичко се бе обърнало с надолу главата? Не можеше брат й да мъртъв. Та той бе един от най-важните й хора. Споделяше си с него всичко.
Чу тежките стъпки на баща си, който се качваше по стълбите, а след това и риданията на сестрите си и майка си зад гърба й. Елизабет все още не можеше да разбере как така бе умрял? Защо му бе да умира?
Не след дълго в къщата гъмжеше от полицай. Това обаче не бе важно за Елс. Тя бе седнала на една от люлките в предния двор. Леко се поклащаше и гледаше тъжно надолу. Къщата бе станала бързо обект на внимание и всичките им съседи бяха навън. Две момчета от негови клас бяха застанали близо до Елис и тя можеше да чуе разговора им.
- Сигурно се е самоубил! Беше откачалка! Говореше си сам. - каза подигравателно единия. Втория отвърна с още по-злобен глас.
- Прав си. Сигурно един от неговите ''духове'' или както там ги наричаше му е казал да пусне газта на камината и да види какво ще стане. Той какъвто беше тъп взел, че го послушал и ето до къде е стигнал. По-добре ще е без него! - тя не можеше да стой и да слуша какво се говореше за скъпият й брат. Та той току що бе умрял, а те бързаха да се забавляват с това. Нямаше да им се размине просто така. Момиченцето стана сърдито от люлката и с бърза крачка отиде при двете момчета. Ритна ги по веднъж и ядосано каза.
- Батко ми си беше наред! - те й се изсмяха. Личеше си, че ритника по който получиха не бе нищо за тях. Та те бяха десет години по-големи от нея и имаха мускули, но това не пречеше на Елс. - Той не си измисляше за духовете. Виждал ги е! Аз не съм, но щом той казва, че има значи има! Вие просто не сте като него и никога няма да бъдете! - последва още една вълна смях от тяхна страна, а след това един от тях взе едно малко камъче и уцели детенцето по челото. Заболя я! Въпреки това не го показа.
- Поредната откъчлка! Хайде. Нямаме работа тук! - игнорираха ядосаното дете и си тръгнаха. Болеше я. От части заради камъчето, но повече за това, че бе изгубила брат си. Любимият си батко.

*********
Mинаха единадесет години от загубата на обичания брат. Въпреки времето Елизабет все още усещаше празнината , която бе оставил след себе си в семейството. Не само тя я забелязваше. Беше толкова очевидна, че всички забелязваха липсата му. Сега пътуваха на някъде. Та тя дори не бе си направила труда да разбере къде точно. На някакъв излет или нещо подобно.
- Вълнувате ли се? - попита майка им ентусиазирано. В отговор получи едно лениво ,, И още как.''
- Къде е приключенския ви дух деца? - защо ги наричаше така? Те бяха много далеко от деца. Голямата им сестра бе на почти двадесет, а близначките на по осемнадесет. Имаха ли приключенски дух? Малко вероятно. Бяха ли деца? Категорично не! Точно сега Елс можеше да си е у тях. Бе се изнесла тази година.За разлика от близначката й Алис, която все още живееше с родителите им. Елс искаше да докаже, че може да е самостоятелна и да спрат да я наричат ,, дете''. Запуши ушите си слагайки слушалките на MP4-ката си и пусна любимият си албум, които бе любим и на брат й. Ако той бе сега тук най-вероятно щяха да делят слушалките и да спорят коя песен е най-хубавата. Погледна през прозореца. Дървета. Само дървета. Нищо друго. Една отегчена въздишка се изплъзна от устните на Елис и тя затвори очи. Нямаше да спи. Не можеше. Просто щеше да си почива.
Изведнъж колата направи рязък завой и се понесе надолу в една пропаст. Случи се толкова бързо, че момичето едва разбра за това. Отвори очи и видя как се е запътила към едни борове. Приземяването бе болезнено. Много. Колата се преобърна още няколко пъти и Елс удари главата си. Изпадна в безсъзнание.
Събуди се в болницата. При нея имаше една сестра, която нагласяше нещо. Какво се бе случило? Къде бяха другите? Добре ли са?
- Къде са... - надигна се бързо момичето от болничното легло, но не успя да завърши заради острата болка която усети в ребрата си.
- Почивайте си госпожице Греам. Преживяхте тежка катастрофа. Вие сте единствената с изгледи за живот затова моля ви. - момичето се върна обратно в легнало положение и погледна сестрата осмисляйки думите й.
- Как така единствената? Те добре ли са? Има ли някой пострадал? - заля сестрата с въпроси. Нямаше как да се успокой преди да разбере дали всички са добре. Дали за втори път света й бе рухнал, но този път наистина.
- Баща ви е починал на място. Лекарите се бореха за живота на майка ви и по-голямата ви сестра, но опитите бяха напразни. Близначката ви оцеля, но е в кома. Нямаме представа дали въобще ще се събуди, а дори да се събуди е възможно да не си спомня нищо, заради тежък удар, който е понесла при падането. - не можеше да е истина. Нямаше ги! Повече нямаше да ги види. Дори да се оправеше какъв беше смисъла след като тях ги нямаше. Вече нямаше нищо. Нямаше семейство. Бе останала само сестра й. Поне имаше някаква надежда. Малка, но все пак надежда.

by **Jamie Commun ◭** Нед Фев 16, 2014 7:26 am

Одобрена

Elisabeth Greham.

Elisabeth Greham.

Re: Elisabeth Greham.