I am a millennial

Аз съм поколение У. Родена между създаването на СПИН и 11-септември – дай или вземи. Наричат ни „Глобалното поколение”. Известни сме с капризност и нарцисизъм. Според някои това е заради постоянните незаслужени награди.  Някои мислят, че е заради социалните мрежи  в които пишем за всяка своя пръдня или ,когато ядем сандвич. Но изглежда най-големият ни порок е безразличието към света. Апатията към страданията. Аз притъпявах болката всякак – секс, наркотици, алкохол. Просто да я забравя. Да забравя майка си, задника баща ми, медиите и всяко момче, което съм обичала ,а то не ми е отвръщало със същото.
Изнасилиха ме групово и два дни по-късно сякаш нищо ми нямаше. Имам предвид това трябваше да боли адски, нали? Повечето хора не преодоляват такава болка, а аз исках да отида в „Джамба Джус”. Бих дала всичко, което имам или някога ще имам ,само отново да почуствам болката.
Браво на Фиона младша за градината й. Предимството да си нещо ,като умрял е ,че не гледаш етикетите. Имаше една кафява течност, от която май почуствах нещо, но май си въобразих, защото я излоках цялата и нищо. Опитах всяко око от тритон и крило от муха докато открих нещо от ,което вече не приличах на Мерлин Менсън.
Това е най-гадното, нали?! Не чувствам нищо. Абсолютно нищо. Мислим ,че болката е най-ужасното чувство. Не е. Какво по-лошо има от безкрайната пустота вътре в теб?
Преди не ядях с дни, а после се тъпчех и си завирах пръста в гърлото и повръщах. Сега ,колкото и да се тъпча не мога да запълня дупката в мен.
Вече не издържам! Май ще превъртя.