don't play with guns, cuz i'm a gun player || Grace.

Студ, той цареше и извираше наоколо, но определено не беше просто студеното време. Студа извираше от погледа на Грейс, който бе заменян единствено от яростта, която от време на време стопяваше леда в очите и', но пък и придаваше доста зверски вид, но това може би беше добре имайки предвид работата и', за която никой не я взимаше на сериозно имайки се предвид миловидния и' вид. Но това бяха предимства, тя ценеше и се стараеше да запази тази миловидност, но сега нямаше нищо мило в нея. Силите и' бяха изцедени от тялото, беше изтощена, вече нямаше сили да се напрегне да отговори на мъжа срещу нея, който и' крещеше на руски.
- Не знам.  - повтаряше тя на всеки един от въпросите на руснака, въпреки че въжетата около ръцете и' бяха толкова стегнати, че се чудеше как все още е жива, как притока на кръв не е спрял до толкова, че да умре. Но тя беше оцеляваща, бе преминала през ада и в момента отново се намираше в него и отново щеше да оцелее.

Три години по - рано::

- Давай, Грейси.Натисни спусъка, не бъди страхливка. Натисни го или ще убия и двама ви. - треперещата и' не беше способна да дръпне спусъка, не и когато пред нея седеше голямата и' любов, но той знаеше прекалено много за семейния бизнес, именно защото тя му беше разкрила всичко, не искаше да има тайни между тях и сега си понасяше наказанието. Трябваше да го убие. Сълзите се стичаха по лицето и', не беше способна да го направи, не искаше да го загуби, но не искаше и да последва съдбата му.
- Хайде, момиче. Натисни проклетия спусък, стига си хленчила, стегни се. - Баща и' бе строг, беше толкова отдавна в бизнеса с убийствата, че не бе останала капка милост или човечност в него. Дори докато убеждаваше дъщеря си да убие приятеля си, той я дърпаше за косата и удряше по тялото. Стимулация - това бе за него. Наказание и обучение, щеше да мине и двете с това убийство, но тя искаше да е различна, искаше различен живот. И все пак важното беше, че иска живот, искаше да продължи да живее и в момент на смелост тя дръпна спусъка, убивайки единственият човек на който му пукаше за нея.
Един куршум в гърдите и приключи живота на този, който искаше да я спаси, сега неговата кръв бе навсякъде по нея. Имаше пръски по дрехите, косата, но това не я интересуваше в момента, защото бе придобила много важно чувство - хладнокръвие.

*present days*

- Къде е ? - руснакът отново заговори към Грeйс, след което юмрукът му намери лицето и'. Блондинката изплю доста кръв, но въпреки всичко го приветства сякаш е нисше същество, почна да се смее подигравателно.
- Върви по дяволите! - изкрещя на своя похитител, усещайки че въжетата около китките и' се бяха отхлабили малко, но напълно достатъчно, че при следващото му доближаване да може да го ритне в слабините, за да може руснакът да падне и тя да се опита да вземе джобният му нож, с който и бе направил доста рани по бедрата и ръцете. И точно това направи Фрей, като в следващият момент се намери бягаща, искаше да избяга от този склад, от този град. Възможно най - далече.