The library

by **.jane sineclair** Сря Фев 19, 2014 3:17 pm

Може би минаваше вече към два - три часът през нощта. Джейн вдигна поглед от книгата и погледна към Даниел който се беше унесъл в дълбок сън върху една от книгите.
От няколко дена почти не излизаха от библиотеката и единственото което правеха, беше да намерят начин да спасят Джейн от проклятието. Цялата история със самото проклятие беше легенда .. поне до преди седмица, когато Синклер се убеди в тъкмо обратното. И къде би било най- доброто място да търсят начин за спасяване? Естествено, че библиотеката във училището. Тук имаше толкова много книги .. От няколко вечери се промъкваха тайно през нощта. Замисли се .. ами ако нямаше начин? Ако тя накрая просто умреше? А защо не беше умряла още онази нощ, вместо Джошуа? Или пък вместо медицинската сестра във психиатрията? Имаше толкова много въпроси които се лутаха из главата и'..
Усещаше как клепачите и' натежават и че за десети път препрочита едно и също изречение без да улавя смисъла. Разтърка ги. Не искаше да спи, вместо това предпочиташе да гледа Даниел. Чак разбираше колко и' беше липсвал през цялото това време, та той беше най-добрия и' приятел за повече от две години преди да се случи ... онова нещо, за което не говореха. Той просто отказваше, а Джейн дори и не настояваше. Знаеше, че онази нощ се беше случило нещо, но и тя не изгаряше от желание да го разнищва. Тънка усмивка се появи на лицето и', когато той издаде звук подобаващ само за бебе и върна погледа си отново към книгата.
Очите и' се разшириха.
-ДАНИЕЛ! -изписна радостно тя, достатъчно силно за да го събуди. - Намерих! Намерих начин.. все пак мога да бъда спасена!
Момичето скочи от стола и се хвърли на врата му, впивайки устни в неговите без изобщо да се замисля..
"Какво по дяволите направи, Джейн?"
Като попарена се отдръпна от него.
-Аз .. извинявай.. Не биваше да го правя. Не знам какво ми стана. - сведе поглед надолу и повтори. - Съжалявам, Даниел.

by **Daniell.** Сря Фев 19, 2014 4:14 pm

Колко ли време прекараха в тази библиотека? Сигурно повече от 50 часа, общо. Той четеше ли четеше. Дори не вярваше че може да прочете толкова много, но все пак... Джейн малко или много му бе.. Каква? Каква му бе тя? Преди му бе приятелка, която малко или много знаеше някой неща за него... Ами другото? Какво бе другото? Та той и Ди чукаше... Какво значение имаше... Той нямаше чувства. Важно за него бе само да използва презерватив и да не се получи фал. Другото не му пукаше. И въпреки това й бе толкова бесен, толкова сърдит за това, че бе постъпила така. За това че бе изчезнала. Дори й бе повече от бесен. Толкова много искаше да й се разкрещи, но вместо това маската на леденото спокойствие бе паснала идеално на лицето му и той се правеше, че тя нито съществува, нито нещо подобно. Впил поглед в книгата пред себе си, той бързо се бе унесъл и заспал. Съня му бе някак си странен. Стоеше в коридор пълен с картини на родителите му, на цялата му фамилия. Всички те сякаш го следяха с очи, сякаш се движеха но щом спреше пред някоя не виждаше движение в нея, само с периферията си виждаше движение в другите картини. Това го побъркваше, той се затича,а в края на коридора виждаше нещо, нещо бяло.Затича се още по-бързо и когато най- накрая се доближи до бялото петно, разбра че това е рокля. Червена коса, покриваше изящния гръб.
-Джеейн?- прошепна и момичето потрепна, но не се обърна. Той протегна ръка и хвана ръката й над лакътя, обърна я към себе си и видя Диана.
-Целуни ме Даниел.- прошепна сестра му и уви ръце около врата му, той се озърна. Сякаш му се струваше нередно да го направи точно тук, където бяха всички техни предци. Той се обърна отново към нея и този път видя Джейн.
-Целуни ме.- чу гласът й и той поклати глава. В същия момент до слуха му достигна гласът на бившият й приятел.. Този когото Джейн обичаше.. Джошуа.
-Да Даниел, целуни я.- що за странен кошмар?! Той простена на сън, когато чу името си, по-точно слухът му останови, че някой вика се събуди и сънено се огледа,а ръката му машинално се насочи към колана му и пистолета зареден със сребърни куршуми. Той въздъхна облекчено, когато чу думите й и още преди да е попитал „Какво?” тя го целуна. Той се сепна и рязко извърна глава. Думите й го раздразниха. Защо съжаляваше? Нима не й се искаше точно това още от както бе прекрачила прага на дома му онзи ден? Що за глупости. Той стисна зъби и се изправи, приближи се до една от купчините с книги и ги бутна. Книгите паднаха на земята една след друга с глухи тупвания. Той се обърна към Джейн и хващайки грубо китките й я дръпна към себе си. Той не я целуна. Всъщност единственото, което направи бе да спусне ръце по бедрата й, пъхна длани под полата й и я вдигна на масата. Настани се между бедрата й и грубо я бутна назад. Сигурен че най-вероятно след това ще съжалява отмести прашките й на една страна и с едната си ръка вдигна полата й още по-нагоре. Той клекна пред нея и прокарвайки устни по вътрешната страна на бедрата й впи устни в сърцевината й. Какво правеше? А да.. Доказваше й че не съжалява.

by **.jane sineclair** Сря Фев 19, 2014 4:53 pm

Джейн не можеше да отрече, че вкуса на устните му и' беше липсвал, но знаеше, че той не иска да има нищо общо с нея. Дори все още се опитваше да осъзнае защо той и' помага .. Когато.. Той и показа тъкмо обратното. Когато я приближи до себе си, за стотна от секундата Джейн помисли, че Даниел иска да я целуне, но той не го направи. Въпреки това той беше толкова близо.. Устните им почти се допираха ..
Следващите му движения бяха бързи и груби и още преди да разбере какво става, Синклер се намираше легнала върху масата а Даниел беше между краката и' и..
Тялото и' жадно се извиваше под неговите докосвания, а възбудата и' нарастваше със всяка изминала секунда. За момент през главата и' мина мисълта какво би станало, ако ги хванеха. Това я накара да се усмихне по-скоро на себе си, отколкото на друго. Тази усмивка обаче беше бързо заместена от прехапване на долната устна, което всъщност служеше да подтискане на виковете които напираха да излязат от гърдите и'. На тяхно място от устните и' се откъснаха тихи стонове. Очите и' бяха затворени и тя съвсем бързо загуби представа за това къде е, единственото което усещаше беше желанието и' за удоволствие. Заплете ръцете си в русата му коса и тялото и отново се огъна.
-О Даниел ..
Не можеше повече така. Искаше сега, веднага .. Не можеше да губи и секунда повече в безсмислени игрички. Изправи се, събличайки блузата си. Докато махаше сутиена си го гледаше право в очите. Ръцете и' трепериха от сексуалното желание което напираше в нея. Остави му няколко секунди да се наслади на гледката докато спусна ръце по гърдите му. Хвана между пръстите си черната коприна и я дръпна. Копчетата на ризата му се разхвърчаха по земята, но тя вече беше заета да разкопчава колана му. [/b]

by **Daniell.** Сря Фев 19, 2014 6:44 pm

Свеждайки очите си към ризата, която Джейн скъса той се подсмихна. Нетърпелив свали дрехата, а кожата му се разкри заедно с мастилените петна по нея. Даниел преглътна и помагайки й да разкопчае дънките му отново я качи на масата и без да се бави и секунда повече насочи члена си към нея и проникна. Навлезе в нея грубо, рязко и изцяло. Усети я по всеки инч на тялото си. Той стисна зъби и слагайки ръце на талията й я приближи към ръба на масата, за да му е по-удобно и започна да се движи с бързи и резки движения в нея. Не искаше да е нежен с нея.. Спомняше си предния път.. Искаше да заличи спомена за онзи път. Нямаше нужда от него. Той не бе нежен, не! Бедрата му се удряха в нейните, едната му ръка се вдигна към косата й и вплитайки пръсти в нея изви лицето й към себе си. Устните му бяха точно до нейните, златните му очи я наблюдаваха, докато дъхът му се разливаше по лицето й след всеки тласък.
Мислите му се върнаха в съня му. Гласът на бившият й. За миг се почувства гузен... Бе чукал Джейн точно преди да... Той тръсна глава и пускайки косата й отново я бутна назад към масата и сложи ръка върху едната й гърда, другата придържаше талията й, а той продължаваше да се движи в нея. Колко пъти бе правил това... Колко хиляди пъти. Той изви глава назад и стисна гърдата й, като с палеца си започна да дразни зърното й. Нямаше време за ласки, нямаше желание за тях. Стиснал зъби, потискайки стенанието на удоволствие желаещо да излезе от него той притисна тяло към нейното и застина за момент, отдръпна тазът си плавно от нея почти изцяло след което отново потъна в тялото й. Тазът й сякаш се извиваше към него или тялото й отговаряше на проникването му. Мамка му. Искаше да свърши и да я чука пак... И пак, и пак.

by **.jane sineclair** Чет Фев 20, 2014 3:01 pm

Тъкмо от това имаше нужда Джейн. От здраво чукане, което да я накара да забрави всичко случващото. Всичката смърт която беше причинила. Всички онези хора, които бяха умрели заради нея или по-точно на нейно място.. Родителите и', няколко момичета от психиатрията, Джошуа .. За момент пред очите и' изникна неговия образ. Сините му очи и тъмната му коса, плътните устни. Какво ли би казал той, ако я видеше какво правеше в момента? Та той беше първата и' любов, спомняше си как даваше живота си за него, а после какво? Чувствата просто отслабнаха малко и тя го беше предала с най-добрия му приятел. И сега го правеше отново, без дори да и' мигне окото. Беше минала една година от смъртта му, трябваше ли все още да се чувства виновна? Въпреки всичко обаче, не можеше да отрече, че изпитваше нещо към Даниел, какво точно де първа трябваше да разбере.
Бързо пропъди тези мисли от главата си и върна вниманието си в тази стая. Ръцете и' се намираха над главата, а пръстите и' се бяха хванали здраво за другия край на масата. Със всяко негово проникване тялото и' се гънеше под формата на дъга, търсейки повече и повече от неговите ласки, ако изобщо можеше изобщо да бъдат наречени с подобна дума, но поради липсата на подходяща.. От гърдите и' продължава да се откъсват тихи стонове. Тялото и' се движеше в ритъм с неговото приближавайки се малко по-малко към връхната си точна на удоволствие, а именно разтърстващия оргазъм, който беше повече от сигурна, че ще получи. Та нали това беше Даниел?
Надигна се, до седнало положение и дръпна Даниел към себе си, така че той да проникне изцяло в нея и задържа така. Беше на сантиметри от устните му. Гледаше го в очите.
"Какво правиш, Джейн? Та ти за него си просто секс, нищо друго. Винаги си била това." (Ти за мен ми само секс, само секс, просто секс хДДДДДД)
Усмихна се предизвикателно и за няколко секунди си размениха местата. Сега той лежеше върху масата. Хвана ръцете му и устните и' се спускаха по вратът му, докато отъркваше тялото си в неговото. Дразнеше го, без да му дава да проникне. Нагоре и надолу, докато устните и' оставя следи по кожата му. Имаше намерение да го побърка, така че още дълго да помни тази вечер.

by **Daniell.** Чет Фев 20, 2014 6:33 pm

Жажда за секс. Знаете ли какво е това? Точно това, което имаше като заболяване Даниел. Не му бе ясно дали не го е прихванал от лудата си сестра или от нещо подобно. Може би от секса с курви по баровете... Или от всички други подобни грешки? Абе все тая. Той прехапа устни, когато гърба му се опря в повърхността на масата. Той някак си осъзнаваше че има цялото й тяло. Имаше всяка фибра от нея. Той искаше именно това. Не душевни излизания и ласки. Искаше само това. Лъжеше се- естествено. Но нали именно това правеше вече толкова време? Ръцете му се напрегнаха, дланите му се изпотиха и той буквално не можеше да издържа повече. Искаше да е в нея, искаше да я има. Искаше я, а тя какво? Дразнеше я? Не, не сега, не в този момент. Напрягайки се се изправи заедно с нея на ръце и просвайки я по гръб на земята проникна отново в нея.
Дани се изправи и прокара длани по бедрата й, повдигна ги и ги подпря на рамената си. Устните му докосваха кожата на прасците му, а тазът му се движеше плавно в нея. Златистите му очи уловиха погледа на нейните и той се притисна отново в нея. Ръцете му отново минаха по дължината на краката й и той ги разтвори, увивайки ги около тазът си застана върху нея.
Устните му започнаха да кръжат по врата й. Целуваше ключицата й, началото на настръхналите й гърди, вдигаха се обратно на горе и така отново и отново докато отново не спря устните си почти до нейните. Преглъщайки той се отдръпна от нея и плъзна длан между телата им. Започвайки да масажира клитора й с палеца си той вкара два пръста в нея и започна да ги движи в нея с въртеливи движения. Усмихна се на криво и напълно погубил всички мисли за случилото се преди, за приятеля му, сестра му той действаше като на автопилот.

by **.jane sineclair** Пет Фев 21, 2014 3:55 pm

Мамка му, това си заслужаваше. Дори и след това да съжалява дълго време си струваше. Като се замислеше можеше и да и' е последния хубав секс, преди да умре, което можеше да се случи и сега.. но не вярваше. Или по-скоро не искаше. И отново беше на сантиметри от устните му. Искаше и' се отново да впие нейните в неговите и да изсмуче всичката сладост от тях, за да не може никоя друга да го направи. Тя го беше наранила мамка му. Беше просто изчезнала, а щом той не питаше къде е била, изглежда не беше особено загрижен. Зачуди се дали изобщо някога го е било грижа за нея? Или през цялото време целта му е да била да си легне с нея? Дори и да не беше така в момента не и' пукаше особено. Целувките му я караха да забрави всичките си страхове и да мисли само за предстоящата вълна на удоволствие която беше толкова близо, но не идваше, сякаш само за да я дразни или за да може да бъде още по-грандиозен оргазъм. Чакането не продължи още дълго. Затвори очи, усещаше как възбудата малко по малко се надигаше и натрупваше, сладко, бавно - и я вдигаше нагоре към онази кула в небето.
Може би минаха няколко минути и тогава усети как се случва. Тръпките на оргазъма преминаха по цялото и' тяло. Гърдите и' настръхнаха още повече, тялото и' се изви назад, ръцете и' зашариха по гърбът му и заби ноктите си в кожата му. Силният спазъм в слабините и' се приготви за доза екзплозив. Тялото и' ликуваше. Беше във пълно негово владение. Ритъмът и' зачести, усети как краката и' се сковаха, слабините и' се свиха все по-силно, все по-бързо .. и тогава тя се изсреля нагоре. Викът и' огласи помещението.
Беше толкова неочаквано. Бавно започна да се връща към реалността. Отново беше на земята.
-Какво по дяволите, направи с мен? -каза задъхано.

by **Daniell.** Пет Фев 21, 2014 5:46 pm

Когато оргазмът й я заля, той усети как сякаш две кофи- едната със студена, а другата с вряла вода, се изливат отгоре му. Той потрепери и усети как мускулите й свиващи се около членът му го изпращат точно към кулминацията. Забързвайки още движенията, прониквайки още по-грубо и дълбоко в нея, той прилепи бедра към нейните и свърши. Изпълни я,а след всяка пулсация се притискаше все по-близко до тялото й. Дишането му бе учестено и накъсано. Сърцето му биеше лудешки в гърдите и всяка част от него сякаш гореше. Той се дръпна от нея и се просна по гръб на земята. Затваряйки очи потърка лицето си и въздъхна. В секса нямаше капчица нежност, чувство... Изкарваше си яда върху нея. Ревноста, всичко! Искаше да я нарани, а не да...
-Вика му се секс..
Той стисна зъби и преди да се усети устните й намериха отново неговите.
Даниел се смръщи и хващайки раменете й я отблъсна.
-Какво правиш по дяволите?- той се изправи и започна да се облича. Не му трябваха целувки. И миналия път го целува и тен подобните глупости и как бе свършило всичко? А да пак отиде при Джошуа. Той закопча дънките си и я погледна.
-Не мисля, че искам да ме целуваш.. Всъщност дори докато те чуках не исках да ме целуваш.... Не знам как не го разбираш Джейн... Целувките изискват емоционано обвързване, аз не желая да имам каквото и да е обвързване с теб.. А и Бог знае при кой ще хукнеш пак да го „обичаш” след малко.- той погледна към книгата която тя бе преглеждала преди да стане всичко това и бръкна в задниа си джоб, извади портмонето си и петдесет долара. Погледна ги и ги хвърли към нея.
-Да си купиш хапче, не ми се ще да имам син от теб.- той седна на стола до масата и вдигна крака, кръстоса ръце пред гърдите си и знаейки как гадно се държи, колко тъпо постъпва нямаше да й се извини. Беше си заслужила това. Единствената, която го нарани щеше да бъде единствената която той обичаше.. Макар че не го признаваше... А тази луда обич неговата бе просто гранична с безумна омраза...

by **.jane sineclair** Пет Фев 21, 2014 6:40 pm

Джейн беше щастлива. Или просто така си мислеше. Усмивката грейна на лицето и' и просто без да се замисля какво прави.. го целуна. Не можа да устои на цялата тази близост. Не беше обаче предвидила неговата реакция която я изненада наистина много и и' трябваха няколко минути, за да осъзнае какво точно се беше случило току що. Той не искал никакво обвързване с нея?! Да беше мислил, преди да беше тръгвал да я "чука" както се беше изразил той самия. Той изглежда изобщо не разбираше какво се случваше. Още онази нощ. Първия път, тя му беше дала нещо от себе си. Нима беше нейна вината, че след катастрофата получи халюцинации и родителите и' я затвориха в лудницата?! Майна му. Наложи се да изтърпи нахалството му и просто стоеше безмълвно на пода гледайки го. Не можеше да го познае. Нима един човек, можеше да промени толкова много само за една година? Е, и Джейн се беше променила. Вече не беше онази глезла, която не знаеше какво иска, но Даниел .. Нещо се беше случило с него и щеше да бъде непоносима дори мисълта тя да е отговорна за това нещо.
Черешката на тортата настъпи когато и' даде парите. Той за уличница ли я считаше? Тук вече преля чашата. Изправи се, с цялата женска гордост, която и' беше останала и смъкна полата си надолу. Взе сутиена и блузата си и започна да се обличайки гледайки го на кръв. Щеше да си плати за това. Едвам удържаше сълзите си. Никой никога не беше постъпвал така с нея. Приближи се към него и спря на крачка от него. Гледаше го, без да казва и думичка. Не можеше да намери подходящите думи за изрод като него. В следващия момент дланта и' се залепи за лицето му по възможно най- силния начин, оставяйки червенина след себе си. Вдигна заканително пръст срещу него и през зъби каза:
- Не съм някоя от курвите ти, който чукаш, за да ми плащаш, копеле.
Подметна му банкнотата. След което се обърна и тръгна към вратата без да казва нищо повече. Нямаше какво да каже. Не искаше да го вижда. Мразеше го. Ненавиждаше го. Защо му трябваше да и' причинява това? В момента в който излезе навън, от очите и' започнаха да се стичат сълзи. Защо по дяволите плачеше? За него? Или за потъпканата и' гордост?

by **Daniell.** Съб Фев 22, 2014 12:19 pm

Ревност-често срещана емоция в човешките отношения. Тя се различава от завистта с това, че човек ревнува нещо, което не иска да загуби. Те води до лудост, страх, безумие. Може да накара човек да убие или нагруби този който обича. Ревността е болестно състояние присъщо на мъже ина жени.Има няколко модела на ревност- според психолозите.
Даниел.. Той бе един идеален модел за безумна, вманиачена ревност. Воден от нея, от гнева бе казал и напраивл нещо, което самият той не съзнаваше. Не можеше дори да си обясни. Момчето стоеше като попарено на стола си. Бузата му гореше, а сърцето му биеше лудо. Когато един ревнив човек загуби „играчката си” той изпада в шок, състояние близко до лудост. Уитмор поклати глава осъзнавайки какво е направил и се изправи, като буквлано хукна след нея. Трябваше да й се извини, да й обясни че не е имал това в предвид, че я... НЕ! Не я обичаше, не му пукаше за нея. Мразеше я. Закова се на място и настръхна. Напротив, напротив! Искаше я! Трябваше му, дори за да диша. Той извика ядосан и бутна най-близката библиотека, предизвиквайки падането й на земята с трясък оправяйки дрехите си той наметна коженото яке върху голата си кожа, а скъсаната риза захвърли в кофата за боклук. Тичаше след нея, сякаш го гонеше самата смърт. Оглеждаше се и се чудеше как да поднесе извинението си? Как да й обясни?! Но какво щеше да й обясни... Как щеше да прозвучи достоверно ако не й кажеше цялата истина? Дани изсумтя при самата мисъл и излезе от училището. Стори му се че я видя, но не бе сигурен. Извади телефона си и я набра. Няколко пъти. Нищо! Само тъпата гласова поща.
-Мамка му!-извика и остави съобщение на секретаря „Прости ми, съжалявам... Не мислех, казах пълна лъжа. Съжалявам Джейн!” той продължи да върви, да се оглежда. Да я търси.
Дани се закова на място, когато я видя. С гръб към него, червените букли коса биваха подухвани от вятъра. Сърцето му подскочи и той тръгна към нея, като я извика
-Джейн!- но спря. Нещо в стойката й не бе наред. Не бе.... Той се огледа търсейки причината за това.

by Sponsored content

The library

The library

Re: The library

Re: The library

Re: The library

Re: The library

Re: The library

Re: The library

Re: The library

Re: The library

Re: The library

Re: The library

Re: The library