One story for me. /Linet/

- Линет Дрейк - 21 - Обикновен човек - FC: Tiffany Keller


Едър мъж влезе с трясък в стаята. Малкото момиченце побърза да се скрие под леглото, защото знаеше какво следва сега. Викове. Нейните викове. Щеше да я бие. Щеше да я боли. Щеше да я кара да пее. Да свири.
- Излез! Знаеш, че не можеш да се криеш! Знаеш, че така ме вбесяваш още повече! - крещеше баща й. Този плътен, мъжки глас който само до преди година й разказваше приказки преди да заспи. Разказваше за безграничната обич и щастие. За това как винаги ще е до нея. До нея и майка й. Караше я да се усмихва. Усмивка с която озаряваше всичко наоколо. Усмивка от която вече нямаше и помен. Вече нямаше светлина в тази къща.
Студени ръце се вкопчиха в меката й кожа и я измъкнаха из под леглото. Сълзите се стичаха една след друга. Очите й се бяха впили в тези на баща й молещи се този път да я остави. Само този път. Само веднъж. Да се смили над нея. Да си спомни как й обещаваше, че никога няма да я изостави. Колко я обичаше. Да я придърпа в прегръдките си и никога да не я пусне.
Той взе китарата й и й я подхвърли. Как се стигна до тук? Как загубата на един човек може да обърне цяло семейство с надолу главата. Да съсипе живота и бъдещето на малко дете и да докара един силен и грижовен мъж до това. Да го подлуди.
- Свири! - изкрещя мъжа. Вените на вратът му се открояваха ясно. Бе освирепял. Момичето хлипаше и подсмърчаше, но не взе китарата. Не искаше отново да се повтаря всичко. Погледна към слабата си ръчичка на която личаха белези от дълбоки разрези нанесени в миналото.
- Татко, моля те! - проплака молейки се тъмнокоската седяща на пода.
- Свири! - изкрещя отново мъжа. Извади пистолет и го насочи към момиченцето. Тя заплака още по-силно. Майка й липсваше. Все още не вярваше, че я няма. Ако бе тук щеше да направи нещо. Баща й нямаше да е в това състояние. О, не. Щеше да е щастлив. Щеше да е усмихнат. Всичко щеше да е по-различно. Света щеше да е по-добър. Щеше да има смисъл. Детето посегна към китарата и я пое с треперещите си ръце. Сълзите й  закапаха по дървесината. Настрои я и внимателно започна да свири. Мелодията бе прекрасна. Бе повече от прекрасна. Майка й я свиреше когато бе по-малка. Когато всичко изглеждаше перфектно и нямаше опасност да стане това. Мъжът затвори очи и хвърли пистолета на розовото легло зад момиченцето. Клекна до нея и изкрещя в лицето й.
- Пей! - тя изписка от ужас. Не можеше да пее. Не искаше. Но ако искаше да остане жива трябваше. Тихо и несигурно запя песен която й бе до болка позната. Всеки път бе една и съща песен. Една и съща мелодия. Никога нямаше да ги забрави. Бяха забити в съзнанието й завинаги. Дори да искаше не можеше да ги извади от там. Бяха запечатани. Хлипанията й намаляха. Опита се да преглътне сълзите си. Едва произнасяше думите, но мелодията бе същата. Това бе единственото, което успокояваше баща й. Това бе единственото останало от майка й.
- Толкова приличаш на нея. Обичам те, миличка! Съжалявам! - заплака мъжът пред нея. Не бе истина, загубата й в какво го бе превърнала. Емоциите му го завладяваха. Не можеше да мисли трезво. Веднъж за малко я бе прострелял. Куршума бе прелетял на милиметри от черепа й.
След като песента свърши и последната нота бе изсвирена безпогрешно детето пусна китарата, а баща й я пое в прегръдките си. Притисна я близо до себе си. Тя обви ръчички около него и затвори очички. Представи си, че се е върнала в миналото и това е прегръдката й за лека нощ. Онази топла прегръдка, която я караше да се усмихва всеки път. Опита се. Опита се да се усмихне, но не можеше. Сълзите обливаха лицето й. Не искаше този живот.
- Хайде скъпа. Знаеш какво следва сега. - той се отдръпна изправяйки се и й подаде ръка. Очите му бяха подпухнали, а ръката му трепереше. Детската ръка се вплете в неговата и тръгнаха заедно към мазето. Отлично знаеше какво я чака. Трябваше да го убие. Поредния изправил се на пътя на баща й. Поредната жертва на баща й. Просто трябваше да го убие. Единственото, което се искаше от Линет бе да натисне спусъка. Просто да сложи край на живота им. Това бе всичко. Нищо повече.
На стола където обикновено седеше жертвата сега стоеше младо, русо момиче. Дрехите й бяха покрити с кал, а ръцете й бяха изподрани. Пистолета вече бе в дланите на детето. Бе насочен точно към черепа на блондинката. В очите й се забелязваха сълзи. Чу се изстрел и всичко бе окъпано  кръв.

Одобрена, моля да ни извиниш за забавянето :)