Vittorio R.

by **Vittorio;** Пон Фев 24, 2014 8:42 pm

- ash stymest -

Мислиш, че познаваш Смъртта? Помисли пак.
Казвам го сега, защото след това може би ще е късно.

- Винс, ти си животно! – изписка женски глас секунда след шупливият звук от разливащ се ябълков пунш. Прасковената по цвят течност бързо се просмука в сивият ѝ потник и създаде усещането за лепкавост по кожата ѝ. Ръката ѝ се вкопчи в пръста и се засили във въздуха, но бе спряна от друга, която я придърпа обратно към чуждото тяло. Нейното прилепна плътно към неговото и съвсем естествено устните му се озоваха върху нейните, прогонвайки всякакви спомени за моментната ярост. Тъмнокосият, назован от момичето Винс, се отдалечи със смях и заобиколи лагерния огън.
Вероника, момичето, което имаше репутация сред момчетата; Хийт, бунтарят, който привличаше с имиджа на лошо момче и солидна банкова сметка, въпреки отказа да продължи семейната традиция в Йейл; Винсънт, дилърът, който отговаряше за груповото забавление след като водката се окажеше недостатъчна; Гретел, сестра му, която бе с четири години по-малка от тях и прекомерно наивна, та бе цяло чудо, че в такава среда все още бе сред девствените; тях можеше да нарече приятели. Бяха такива единствено в онези моменти, в който имаше нужда да заяви, че има такива. Не можеше да каже, че има нещо общо с нито един от тях. Опитите на Вероника да го съблазни го дразнеха, но понякога си позволяваше да размени няколко неособено прилични момента в нейната компания. Хийт изобразяваше всичко, което мразеше, включително и непукизма на онзи, който има толкова много възможности пред себе си, но смята за велика постъпка да не се възползва, а единствено да парадира с тях. Винсънт рядко влизаше в полезрението му, за да има някаква особена причина да изпитва каквато и да било емоция по негова адрес. През повечето време той бродеше без посока, напушен и ухилен. Гретел се движеше като сянка зад тях. Момичето бе красиво, русокосо и стеснително. От Винсънт знаеше, че обича да пише стихове и съвсем рядко да пее, но определено ѝ липсваше увереност.
Мътният му поглед ги оглеждаше един по един, докато навиваше ръкава на ризата си. Нахлузи гуменият ластик и го уви веднъж около ръката си преди да усети как иглата пробива кожата му и наркотикът се смесва с кръвта му. За момент му се стори, че вените му почерняха и изпъкнаха като на мъртвец, но сигурно си въобразяваше. Погледът му попадна на таблата за скрабъл. Думите, изписани върху нея, нямаха нищо общо с онези от детството му. Те бяха вулгарни, неприлични, перверзни дори.

- Не се плаши. – прошепна, докато приближаваше към момичето. Русите кичури бяха полепнали по челото ѝ. Улови една от сълзите и я изтри като на нейно място остана кървава следа. – Бягай! Не си длъжна да оставаш.
Като че ли точно това очакваше да чуе, защото Гретел побягна, оставяйки три окървавени трупа след себе си. Един от които преди половин час представляваше нейния брат.

Вероника Дж. Дилън (1993 – 2013)
Уличница.
Хийт Дженкинс (1992 – 2013)
Глупак.
Винсънт О‘Конър (1992 – 2013)
Отрепка.

Не, ти не познаваш Смъртта. Мислиш, че я познаваш просто защото знаеш, че престоят ти на земята е временен, но не познаваш Смъртта, докато не я срещнеш. Тогава тя става част от теб, преобръща живота ти и остава в него завинаги.

Сред плътните облаци в сребрист нюанс Виторио се чувстваше като в утроба. Естествената димна завеса в ранните часове на деня го поглъщаха и прикриваха алените следи следи. Имаше нещо изумително красиво в черно-белият портрет, който природата рисуваше, включвайки в него и един страничен наблюдател. Полицейските сирени бяха нещо необичайно за предградията особено по това време. Знаеше, че Гретел бе повикала помощ, знаеше, че те идваха за него, но не помисли за отмъщение. Продължи да изпитва някаква липса на конкретна емоция по отношение на момичето. Тя просто не бе направила онова, което смяташе за правилно. Не се съпротиви, когато белезниците щракнаха около китките му и бе грубо натикан в полицейската кола. Същата вечер го пуснаха под гаранция. Първото, което усети, бе топлата прегръдка на сестра си и ароматът на портокал в косите ѝ.
Доказателствата не бяха достатъчни за повдигане на дело, затова случаят скоро бе забравен.

Интересува ви кой всъщност е Виторио Ротенберг? Момче, родено в Бруклин. Син на медицинска сестра и нископлатен охранител. Човек, който не е преставал да мечтае за онзи момент, в който ще надмине постиженията на родителите си и с гордост ще заяви, че е в състояние да поеме грижите за тях. Момче, което никога не се е притеснявало да изказва чувствата и мислите си на глас и което се бунтува срещу стереотипите. Убиец на невинни биха казали близките на неговите „приятели“ от колежа, който така и не завърши.

Сега е просто човек, който познава Смъртта, който е белязан от него и я носи след себе си в онези безбожно ранни сутрешни часове, в които просто тръгва нанякъде с една запалена цигара между устните, напомняща за онези отминали времена.

Vittorio Rottenberg ✛ 21 years old ✛ child of devil

by **Jamie Commun ◭** Вто Фев 25, 2014 4:27 am

Одобрен, моля да ни извиниш за забавянето.

Vittorio R.

Vittorio R.

Re: Vittorio R.