Adam and Eva Romanovi

by **Adam Romanov.** Съб Фев 22, 2014 3:15 pm

Възраст: Ева-20, Адам-22
Принадлежат към: Хората
Имена: Ева Романова. Адам Романов.
Ликове: Franchisco Lachowski Taylor Momsen

„Боже мой, разкайвам се и ме боли цялото ми сърце за всички мои грехове, защото, грешейки, заслужих Твоето наказание, защото Те обидих – Безкрайно Добрия и Достоен да бъдеш обичан над всяко нещо. Предоставям се на Твоята помощ за да не Те обиждам никога повече и да избягвам случаите за грях. Господи, прости ми и бъди Милостив към мен.”

Всяко християнско семейство има своята малка мръсна тайна. Вярващите хора винаги са били и ще бъдат най, най-опасни сред околните. Набожни, сигурни че вярата ще им помогне за опрощение на всички грехове, те са най-светите грешници.
Мелиса и Георги Романови станаха родители на здраво момченце преди 22години. Кръстиха го Адам, на Божия син. Първия мъж. Те го обичаха и ценяха. Учеха го на вяра още в ранните му години, на три вече заспиваше молейки се, събуждаше се така и вместо като другите деца да си играе навън прекарваше часове в църквата на учение.
Преди 20 години домът им бе разтърсен от детски писък, този на новородената им дъщеря Ева. Кръщавайки децата си на първородните деца на Христос Мелиса и Героги вярваха, че така животът им ще бъде по набожен от техният собствен. Те отгледаха децата си със своята силна вяра, пращаха ги в училището към самата църква, всеки ден ходеха на църква и се молеха за всичко. Наказваха децата си затваряйки ги в килер, ако сгрешат нещо, дори да е нещо малко.
До ден днешен гърба на Адам е все още в белези от наказанието, което майка му веднъж реши да му приложи, само защото искаше да празнува рождения си ден с приятели от училището. Всички удоволствие от живота бяха забранени на двете деца. Дори шоколадова торта не бяха вкусвали, до онзи ден.
Георги Романов се прибра от работата си, като доброволец в църквата и бе подпиинал с „колегите” си от виното на църквата. Адам- запознат с пиянството на баща си започна да увещава сестра си да се прибере в стаята си, като твърди че й е лошо. Но момичето и тогава и сега бе твърдоглаво и не слушаше брат си. А те двамата.. Имаха удивителна връзка. Той я пазеше от всички и всичко, понасяше нейните грешки на своя собствен гръб.. Опитваше се да я предпази от живота който дебнеше зад ъгъла. Но не и тази нощ. Майка му отново му се разкрещя, че притеснява сестра си и го изпъди да прибере прането, след което да се моли докато не усети как душата му се пречиства. В тези години той бе на 17,а сестра му на 15. Адам скоро щеше да напусне родния дом и да остави сестра си с родителите им. Това го ужасяваше. Той сваляше чаршафите и ги хвърляше в легена с нежелание, докато не чу писъка на сестра си. Замръзна за момент преди да хукне към къщата. Намери майка си хванала се за гърлото и гледаща с оцъклени очи към хола където завари баща си. Налегнал сестра му, дърпащ презрамките на роклята й. Момичето се бореше под тежестта на пияния си баща,а той й говореше. Действията на Адам бяха необмислени. Той грабна една дърворезба стояща над камината и се хвърли към баща си. Избута го от сестра си и започна да го удря. Удряше го с ръце с, дърворезбата. Кръвта на баща му пръскаше навсякъде, лицето му ставаше на пихтия, но Романов не спираше. Той удряше ли , удряше, докато баща му не издаде странен давещ се звук и животът напусна тялото му. Адам стоеше над него,а по лицето му имаше капки кръв. Той се обърна към сестра си и след това погледна майка си. Жената бе пребледняла и с ужас изпищя
-КАКВО НАПРАВИ?!- Романов се изправи и улови ръката на сестра си.
-Събери си нещата!-нареди и за първи път момичето изпълни това, което Адам й каза. Когато Ева излезе от стаята той се обърна към майка си, а всичката вяра сякаш го напусна. Наклони глава на една страна, а празният му поглед бе по-стряскащ от всичко останало.
-Отче наш, който си на небето- започна и се доближи до майка си. –Да се свети името Ти.- продължи и стисна майка си за гърлото- Да дойде царството Ти.- жената хвана ръката му и започна да се бори.- Както на небето така и на земята.- майка му го гледаше с изцъклени очи, опитваше се да си поеме въздух,а хладния глас на Адам продължаваше да говори.
-Дай ни днес насъщния ни хляб; и прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от злото. –когато приключи майка му вече бе мъртва. Той я пусна и тялото й се свлече на земята, наведе се над нея и прошепна.
-Амин.

От тогава времето мина неусетно. Двамата се промениха коренно. Не бе останал и помен от това, което бяха преди. Адам.. Адам се превърна в убиец, психопат, а Ева... Ева е нещо, което дори Ада не би искал при себе си.