AIDEN EVANS | 23 | CURSE BREAKER
▻ COLTON HAYNES
Да си прокълнат не е от най- приятните неща, които могат да ви се случат. Особено когато знаеш и живееш с непрекъснатата мисъл, че всеки момент може да умреш при най- нелепи, дори смешни обстоятелства, да умреш в инцидент, принасяйки се в жертва.. Не, никак не е приятно.
Искаше ми се да не носех този товар, да не страхувах от смъртта, която вървеше с мен рамо до рамо, искаше ми се това проклятие да се беше стоварило върху нечии други плещи. Егоистично, знам. Но ако вие бяхте на моето място и вие бихте го поискали, всеки би го направил. Но уви, колкото и да исках не можех да променя нищо. Всеки ден, всяка минута, всеки път, когато си поемех дъх се опасявах, че това е последният, в който го правя.
Екстрите, които вървяха в добавка с проклятието ми, като да виждаш мъртъвци, да разговаряш с тях и сънят ти да е обезпокояван постоянно от видения за миналото и среднощни разходки насън, тук и там, подсилваха желанието ми да открия начин да се отърва от висящо над мен проклятие.
Всъщност мислех си, че това ще се окаже доста по- трудно, но уви. Не беше чак толкова трудно намирането на изход и решение на проблема, който имах. Защото съгласете се- да тегне над теб проклятие, си е истински проблем? И така.. свечеряваше се, луната се спускаше над тъмното небе и в тъмната уличка, на която се намирах, тя бе единственият източник на светлина. Срещата ми с "децата" приключи за по- малко от пет минути, през които не успях да кажа много. За краткото време единственото, което можах да кажа е "да, добре.. ще го направя", през останалото те говореха.. въпреки че не бяха от най- приказливите. Накратко ми обясниха, че щом веднъж съм се свързал с тях означава, че със сигурност влизам в съюз, от който няма как да се откажа, а за да премахна проклятието, тегнещо над мен, трябва просто да целуна онзи, на когото искам да предам проклятието си.
Нямаше да ми бъде трудно да избера някой, на когото да го прехвърля или поне така си мислех, докато съвестта ми не започна да се обажда, някъде дълбоко скрита в мен. Отдавна не бях усещал това чувство, защото през изминалите години се бях превърнал в истински задник и непукист, но сега когато отново се беше появила усещах колко неправилно би било да натоваря някой друг със собственото ми проклятие. Моментите, в които се сещах за това ме разколебаваха, но скоро ми минаваше и така настроенията и чувствата ми постоянно се меняха.
Не. Трябваше да го направя, исках го, въпреки моментните състояния на колебание. Тогава я срещнах, вървейки по улицата, унесен в мислите ми, тя се бутна в мен и сякаш това беше някакъв знак, който да ми подскаже, че на нея трябва да предам проклятието си. Извиних се, усмихнах се и я заговорих. След десет минути вече седяхме в кафенето и се опознавахме. След два часа, прекарани в разговори вече ми беше все по- трудно да чакам. Усещах, че ме харесва. Позволи ми да я до тях и пред вратата на къщата вече не можех да се сдържам.. Устните ми се докоснаха до нейните. И за няколко секунди усетих топлите, влажни устни, да се докосват един в други. Когато свърши не усещах нищо, не се чувствах променен. Дали беше станало?
- Ейдън- от обезпокояващата ми мисъл ме извади добре познатият глас на баща ми, който стоеше на прага на къщата, пред която се намирахме. Не го бях виждал от години, но въпреки това помнех гласа му много добре. Очите му гледаха към нас остро и поразяващо. В този момент разбрах, че туко- що съм целунал сестра си.. полусестра и може би съм и предал проклятието си.
Индекс
» I was broken to pieces. You broke me. And then you put the pieces back together. || Zachary. and Beth.
» Станете наши приятели;
» Търся си другарче за рп
» Нимфоман или наркоман за предишния?
» Склада в края на града
» Прочитай с дъха си, разглеждай с уста, запомняй с езика, чети ме така.... SPAM VOL 4
» I believe in the wonder I believe I can touch the flame- Nathaniel and Anabel
» Търся си...