I`m child of devil

by **Marcel Gerard** Сря Фев 19, 2014 9:12 pm

Име:Marcel Gerard/Години:човешки-25,неизвестни/Раса:Child of Devil

Детството му е неизвестно.Помни и знае,че е син на Луцифер.Гордее се с тази част от историята си,но не и със сегашната.Винаги съм искал да съм като тези лоши деца,които тичат по цял из улиците и правят бели,но аз живях векове наред в Ада.Там играчките бяха все черни на цвят,изпълнени с омраза,лоши чувства и най-вече с омраза към Луцифер и неговото царство.Поради тези причини мразех да си играя с тях.Но за мое щастие имаше и други игри.Повечето бяха образователни,но от повечето нямах нужда.В мен течеше кръвта на Луцифер,тоест беше ненужно да уча още.Щях да живее до безкрайност,а това означава,че имам време да се науча.
След години,векове живот,живеех в обикновено на пръв поглед,градче,което имаше толкова много тайни,лъжи,убийства,че сто години нямаше да стигна да се сподели всичко.Градът където живеех днес,се казва Рейвънсууд.Жителите бяха спокойни,но уплашени хора.Съществата,които живееха около тях или на едно с тях,се радваха на тяхното страдание.Но във всичко черно,хората пак откриват и цветна страна.Това бе хубаво,но ако си член на Рая,а аз не бях и тяхното щастие не ми харесваше.Обичах лошите чувства,емоции,лошата страна на живота.
Сега да минем малко към днешно време и по точно за мен....
Безработен съм,но пак имам много пари.Лош,секси,висок,с мускулесто тяло,късо подстриган.Привличам вниманието с тялото си,с шоколадовия си поглед и блестящата си усмивка.Имам високо мнение за себе си,но защо пък да крия,а и да не съм ангелче,че да съм скромен?Но пък това да престана с надуфките,ще бъде добре.Всеки ми повтаря,че имам прекалено високо мнение за себе си,но не виждах нищо лошо в това.Човек трябва да се цени,нали?
Бях избухлив,но и леко добър.Все пак без това не може...Обичах да командвам,да нареждам,а когато не ми изпълняваха,те изгаряха,а не аз.Лошата страна в мен бе известна на всеки,но имаше такива,които се правеха на по-силни.Всеки имаше право да се покаже,но трябваше да имат градини,а не като почнат,да го правят до безкрайност.
Поредната история на моя скучен живот..
Събудих се рано заради поредния скандал на прислугата.Това ставаше по-често и от моето причиняване на болка на външния свят.
Отвих се и станах от леглото.С трудни и мързеливи движения стигнах до завесите и ги дръпнах.В стаята блесна слънцето и озари стаята ми.Това подобни настроението ми и вече бях готов да се изкъпя и отново да отида и да успокоя обстановката у дома.Влязох под душа и пуснах водата.Капчиците,които падаха по тялото ми и плочките заглушиха звуците отвън,но знаех,че като спра водата,отново ще ги чуя.Радвах се на времето под душа,но и то отлетя.Напускайки банята,не чух нищо.Явно бяха млъкнали.С усмивка на лице се заех да се обличам,а след това планирах да закуся.Не след дълго се облякох и излязох спокойно от покоите си.Всичко беше тихо,но имота ми бе огромен и трудно бих преценил колко е тихо от края в който ляха сега.Кухнята бе по надалеч и бе твърде възможно да ги чуя като наближа....както и стана.Влизайки в кухнята,те дори не ме видяха.Не ми пукаше нито за съдовете,нито за храната или напитките.Затова с едно рязко движение,съборих една бутилка червено вино,което бе доста старо,вкусно,плътно и ароматно.Малко съжалих за виното,но поне караницата спря.Всички се обърнаха към мен и нищо не казаха.Огледах ги от до,но знаех че няма да има полза само с гледане и говорене.Имах план,който всеки един от тях мразеше.Но пък винаги имаше ефект след като го направя.
Точно под нас,под кухнята,имаше тъмница.Беше напълно тъмно,бяха лишени от храна,а по гадното бе,че имаше канал от който се поветряваше кухнята и който минаваше през тъмницата.Там винаги миришеше на печено,пържено,сосове и какво ли не още.Само при мисълта какво ще изживеят десет дена там,душата ми се изпълваше с радост.Бях лош,но аз кога ли съм бил добър?Погледа ми се промени щом погледнах към пода и една лукава усмивка се изписа на лицето ми.Имаше охрана из цялата къща и само с един поглед към един от членовете на охраната,те разбраха какво да правят.Не след дълго,в кухнята нямаше никой,освен аз и моята закуска.Седнах на стола и си пуснах телевизора,усилвайки музикалния канал и просто се наслаждавах на живота си.
По-късно през деня,когато тръгвах из града на разходка,отново имах проблеми.Но кой ли в днешно време бе без проблеми?Всеки си имаше и на всеки изникваха нови.Този път при мене беше колата.Реших да не правя нищо,а просто да я сменя с другата ми,но тъпите ми слуги не бяха я измили.Знаех,че имам некадърен персонал,но мислех,че положението е по розово.Върнах се в къщата и открито,без капка милост заявих на тези в тъмницата,че дълго ще стоят там.
Това беше живота ми.Всеки ден караници,проблеми и накрая пак аз излизах виновен.Пусто живота бе несправедлив с всеки,но няма как,дори като син на Дявола не можех да променя съдбата.
Лик:Charles Michael Davis

I`m child of devil Tumblr_mvh4dmb2gx1s9rql4o5_250

by **Jamie Commun ◭** Чет Фев 20, 2014 10:22 am

Одобрен, извиняваме се за забавянето.

I`m child of devil

I`m child of devil

Re: I`m child of devil