Катрин Айвън Тес

by **K.A.T.** Сря Фев 19, 2014 7:27 pm

Катрин Айвън Тес // 19 // Curse breakers // fc: Megan Fox

Вратата се открехна лекичко. Едни очички плахо надникнаха в стаята. Прекосиха я сякаш търсеха нещо. Малка и слабичка ръчичка се показа и избута вратата назад. Разкри се фигурата на мъничко момиченце. Носеше сладка, розова рокличка, а в главата си имаше диадема с имитация на цветя. Направи крачка напред колебаейки се. След това застана на едно място и впи поглед в земята. Звънливото гласче огласи стаята.
- Мамо? Добре ли си? - бе такова невинно същество. Ако човек я погледнеше от страни би си казал, че е едно прекрасно, безгрижно ангелче. Безспорно бе ангелче, но безгрижно не бе правилната дума. Напротив. Живота я бе засипал с куп проблеми още от сега, а най-лошото бе, че нищо не зависеше от нея. Бе просто песачинка в огромния свят.
Някаква жена бе седнала на едно перфектно оправено бяло легло. Бе заровила лице в шепи в стремеж да скрие сълзите си от детето, но това бе невъзможно. Може би бе малка, но не и глупава. Майка й вдигна внезапно глава и се опита да се усмихне.
- Добре съм миличка. Ходи да си играеш.- едва успя да каже майка й. Малката Катрин знаеше, че има нещо. Не беше просто поредния мъж с който е мислила, че ще има бъдеще. Принципно майка й водеше мъже вкъщи и след една нощ всеки си тръгваше. Използваха я. А тя толкова много искаше да намери подходящ баща за мъничката си дъщеричка. Защо нейният я бе изоставил толкова рано?
Кат излезе от стаята оставайки майка си на спокойствие и затвори вратата. Бе оставила игричките си навън и реши, че е добра идея да ги прибере. Закрачи с малки крачки към купчинката с нахвърляни играчки. Взимаше нежно всяка една от тях и ги внасяше в къщата.
В далечината се забелязваш кола, която се приближаваше с прекалено висока скорост.Не след дълго колата бе спряла пред къщата, а момиченцето гледаше с недоумение. От колата излезе висока жена с бял костюм и с цигара в ръка. Огледа наоколо с високо вдигната брадичка. Махна очилата си и голямата си шапка и си пролича колко много грим бе сложила. Щом очите й попаднаха на детенцето се престори на щастлива и се усмихна, но дори детето знаеше, че тази жена не вещае нищо добро.
- Хенри, това е зверчето. Вземи го и да тръгваме. - заповяда жената на един от приличните на скала мъже. Той кимна леко с глава и се запъти към горкото момиченце. Не знаеше какво да прави. Изписка и се затича към къщата. Искаше да отиде при майка си. Тя винаги я бе защитавала. Може би и сега би. Момиченцето връхлетя в стаята с всичка сила и побърза да обгърне майка си с ръчички. Жената първоначално не знаеше как да реагира, но след секунда се осъзна и знаеше отлично какво става. Обви в прегръдките си малкото момиченце. Жената в белия костюм бе вече в стаята, а онзи мъж се запъти към детенцето. Хвана детето в здраво се опита да го откъсне от майка му. Чуваха се силните писъци на детето, което не сикаше да пусне майка си. Лицето на майка му бе обляно в сълзи.
- Наталия, не ми го причинявай. Тя е единственото ми останало от него. Не ми я взимай. - напразно се молеше разридалата се жена. Русата жена с цигарата се усмихна злобно и само се обърна пренебрежително. С елегантна походка се отадалечи. При всяка нейна крачка се чуваше тропота на токчетата й.
- Мамо! - крещеше детенцето впило пръсти в майка си. Болеше го гърлото от толкова викове. Искаше да се откаже. Да се пусне, за да си почине. Но нямаше да го направи. Напротив. Затегна прегръдката си, но не мъжът бе по силен и въпреки положените усилия от страна на момиченцето и майка й той успя да изтръгне детето от майка му. - Мамо! - надаваше писъци премесени с хлипове. Нямаше какво да направи.

***
- Къде отиваш Катрин? - леденият тон на високата руса жена прониза момичето и я накара да спре. Обърна се към нея и каза заядливо.
- Какво те интересува?! Имам правото да ходя къде искам.- какво я интересуваше наистина? Кат бе достатъчно голяма, за да се грижи сама за себе си. Имаше правото да прави каквото си поиска и леля й не можеше да я спре.
- Млада госпожице, трябва ли да ти напомням, че съм отговорна за теб. Все още си непълнолетна освен това докторите казаха, че трябва да те държа под око.
- Щом ти е толкова трудно да си отговорна за мен защо въобще трябваше да ме взимаш от майка ми?! Освен това не съм болна. Те са истински. Духовете съществуват, но това, че мислиш толкова плоско и не можеше да ме разбереш не е мой проблем! - повиши тон Кат. Преди да се отдаде възможност на леля й да каже каквото и било момичето излезе и тръшна вратата след себе си. Бе й писнало от тази кучка, която се правеше на загрижена, а всъщност не й пукаше и грам. Как можеше да мисли,че с няколко думи ще накара момичето да направи каквото и да било. Може би още не беше пълнолетна, но можеше да се грижи и сама за себе си. Вече не бе малко момиченце и най-много от всичко искаше да заличи Наталия. Не я интересуваше дали й се води леля и дали изобщо се пише като част от семейството. Единственото, което искаше бе да я убие. Точно това щеше да прави сега. Имаше среща с един тип, който й бе задължен и й бе обещал, че ще й помогне да свали проклятието от себе си.
Вече знаеше какво да прави. Единственото нещо, което не й харесваше бе, че трябва да я целуне. Отвращаваше се от леля си, а сега трябваше да я целува. Нима бе нужно? И все пак би го направила стига да отърве света от нея.

***
Бе се получило. Леля й бе мъртва. Сега Кат наследяваше всичките й пари, които не бяха никак малко, голямата къща и най-важното бе свободна. Сега не трябваше да се отчита пред никой къде ходи и никой нямаше да й се подиграва, че вижда духове. Бе напълно свободна и толкова много се радваше. Пожар! Как ли пък не. Било инцидент. Може би така си мислеха хората, но Катрин знаеше. Знаеше, че не бе просто инцидент. Бе победа. Това бяха ключовете, които отключваха клетката в която бе затворена до сега и й даваха волята да разпери криле и да полети в живота.

by **Jamie Commun ◭** Сря Фев 19, 2014 7:44 pm

Одобрена, забавлявай се

Катрин Айвън Тес

Катрин Айвън Тес

Re: Катрин Айвън Тес