E. Rosen.

by **Ever Rosen.** Сря Фев 19, 2014 6:29 pm

И все по-често нощем започва да ме застига самотата, това най-чуждо и най-непонятно за мен чувство в досегашния ми живот. Появява се обикновено около полунощ, когато застиват всички живи и мъртви шумове освен постоянното пукане на панелите като кости на изстиващ мъртвец. Винаги в такива мигове ме обхваща нелепото чувство за някакво едва доловимо дихание на хищно животно, но толкова близко и плътно, сякаш съм в огромната му уста.Колко болка може да понесе човешкото сърце? Колко трябва да си сломен за да кажеш - 'Стига ми е.. нека някой друг поеме щафетата.'. Живота е едно толкова нестабилно нещо,нещо което можеш да приключиш по свое желание когато си прекалено наранен,самотен.. когато не искаш да се бориш повече,защото вълните на морето не спират да се бият срещу теб без капка милост. Един ден правиш планове за сватба ,за едно ново начало,а на следващия.. на следващия трябва да посетиш едно много тъжно и мрачно място с по две цветенца в ръка ,да наблюдаваш болезнено и безмълвно как един живот си бе отишъл и само тялото на войника борил се ,но не намерил смисъл да продължи ,лежеше спокойно ,засипвано от хиляди цветя и сълзи ,които всички ронеха. Евър никога не бе понасяла смъртта,нито пък идеята за нея,все си мислеше,че живота ще е благосклонен към нея и че няма толкова бързо да отнема познатите й. Не познаваше баща си,но за сметка на това един семеен приятел ,които винаги е бил влюбен в майка й идваше често у дома им заедно със синът им Тран и често се правеха на щастливо семейство. Тя беше адски близка с Тран ,които бе с няколко години по-голям от нея. Той бе нещо като неин пазител - в неговите прегръдки се чувстваше недосегаема ,мислеше си ,че той е направен от желязо,че и него никой не можеше да нарани. Не знаеше кога точно тези детски чувства бяха прераснали в една искрена и много болезнена любов. Тя даваше всичко за него,бе от този тип глупашка любов ,която оставаше в сърцето ти чак до края. Когато навършил пълнолетие бил пратен от баща му да бъде част от един определен демонски гилд,тъй като това била семейна традиция и двамата започнали да се срещат по-рядко,ала любовта им само нараснала. Тя била искрено,невинно момиче,което се радвало на живота,което се опитвало да бъде позитивно,което смятало че никога не би отнело живот. Ала след една много грозна ,предателска случка в която животът на любимия й бил отнeт,това момиче си отишло завинаги ,отишло си заедно с нейния любим. Евър се превърнала в сянка,една много ядосана сянка която постоянно искала отмъщение и споменът за любимия й никoгa не я напуснал.

Ever Rosen + 20 yrs old. + devil's child

robb stark

by **Jamie Commun ◭** Сря Фев 19, 2014 6:34 pm

Добре дошла smile

E. Rosen.

E. Rosen.

Re: E. Rosen.