Finic McKoul

by **Финик МакКоул** Вто Фев 18, 2014 4:22 am

- Finic McKoul -

Финик МакКоул/30/Пзител/Justin Timberlake

Погребението

Очите му се насълзяваха при гледката. Едва се сдържаше на не заплаче. Мислеше се за силен мъж. Мислеше, че нищо и никой не може да го разплаче, но бе жестоко сгрешил. Мразеше и себе си. Обвиняваше се! Не можеше да върне времето назад.
Не можеш да върнеш загубеното глупако! Ти си виновен! Ти! Само и единствено ти!
Този глас му повтаряше тези думи отново и отново. Сякаш го слушаше като песен, която някой насилствено му пускаше постоянно. Искаше да избяга. Да се скрие. Да го забрави. Но как щеше да го направи? Как щеше да забрави? Щеше да живее до края на живота си с мисълта, че е виновен за смъртта на жена си и нероденото си дете.
Убиец!
- СПРИ! - извика мъжът.
Всички го гледаха. Имаше чувството, че му повтарят, че е виновен макар и реално да не казваха нищо. Четеше го в погледите им. Виждаше го в очите им. Нямаше да издържи нито минута повече тук. Всяка секунда прекарана на това гробище го убиваше бавно, а чувството за вина не намаляваше. Качи се в колата си и с бясна скорост отпраши на някъде..

Инцидентът

"Едва се побираше в собствената си кожа. Беше бесен. Чак бе съжалил самия себе си. Не трябваше да ходи там. Не искаше да става свидете на всичко това. Надяваше се и Илейн да не е разбрала, че я е видял.
Финик нямаше никакво намерение да се качва в колата си. Напротив даже! Остави я на средата на кафенето. Една част от него не искаше жена му да разбира, че я видял, но от друга си казваше:
Нека знае! Нека се съжалява! Нека я е срам от самата себе си!
Вървеше сравнително бързо и изобщо не си и помисляше да поглежда назад. Не се интересуваше от това какво ще види, какво ще чуе, дори какво ще се сплучи! Видя достатъчно. Дори и не се замисли върху това дали е бил прав или не..нима очите го лъжат? Не беше възможно знаеше, че има безупречно зрение, а и едва ли видяното е плод на въображението му.
След час вече бе пристигнал в дома си. Качи се на горния етаж, а там забеляза Илейн. Тя се бе свила на леглотои очевидно плачеше..дори човек би си помислил, че се самосъжаляваше.
- Илейн моля те престани. Детските години отдавна отминаха - рече той строго и студено, при което блондинката се изправи и обърна към него.
- Аз..съжалявам.. - продума момичето едва, едва..
Искаше да й каже нещо, но не можеше. Просто не виждаше смисъл. Не искаше да се бори за нещо, което вече е изгубил. Щом се влюби може да обича пак, нали така? Нима Илейн е единствената жена на света? Е, а него бе така преди около два часа, но не! Тя трябваше да промени и развали всичко, а сега плачеше, правейки се, че й пука за това загубено нещо, за което се правеше, че се бори.
- Стига! СПРИ! - рече той, а в следващия миг напусна и стаята..."

...тази сцена отново и отново се появяваше в съзнанието му, но бе безсилен пред нея. не можеше да направи нищо, за да заличи спомена, който щеше да помни до последен дъх...

by **Jamie Commun ◭** Вто Фев 18, 2014 11:57 am

Одобрен, добре дошъл и приятно прекарване.

Finic McKoul

Finic McKoul

Re: Finic McKoul