I tried to be someone, I lied to be someone else... [karolina j.]

There's a house in New Orleans they call the rising sun.

Убийство. Дума, всяваща ужас, но пораждаща смесени чувства. Гняв, скръб, болка, удовлетворение, облекчение... Стоях под беглата нощна светлина и не чувствах нищо. Всички емоции бяха засмукани като във вакуум. Лице, бледо като мляко и безизразно като маска. Коса, разрошена и с цвят на течен шоколад. Устни, плътни, нетрепващи и ягодово розови. Крехка фигура, недостатъчна, за да пребори мъж с неговото телосложение и все пак бе успяла. Не помня колко време отне всичко, колко време ми отне, за да осъзная, че бях отнела нечий живот и то по толкова хладнокръвен начин. Вероятно бях в шок. Затова не изпитах нещо. По-късно обаче сцената придоби кошмарни параметри. Въздухът се насити с аромата на кръв и смърт. Стъклените очи ме гледаха обвинително и обещаваха да се върнат и да ме преследват, докато не го последвам. Познавах го. Това беше най-ужасното. Не помня добре, но мисля, че се обадих на някого. Говорех истерично, а по-късно другата страна затвори и се свих в ъгъла. След около час отвън просветнаха фарове и се чу стърженето на гуми. Останалото ми се губи.
„Няма ли някоя старо одеало? Къде са препаратите в тази къща? Намери ми кофа. В мазето дали има лопата? Знаеш ли дали има нещо заровено в двора? Не стой така, за Бога, Лейла.”
Да, това е името ми. Поне беше. Лейла Романоф-Прескот. Кръстена съм на майка ми – Лиана. Романоф е нейната фамилия, Прескот е тази на баща ми. Всички онези думи бяха изречени от последния член на скромната ни фамилия – Алек Прескот. Първото дете в семейството. По-скоро придобивката на семейството, тъй като няма нищо общо с нас. Поне не по кръвен път. Осиновен е. Родителите му са били агенти на ФБР, загинали при мисия. Буквално е отгледан от Исая, което го прави част от семейството.

Любов. Не вярвах в нея. Караше хората да изричат фалшиви думи и да дават обещания, които нямаха намерението на спазят. Продължавам да не вярвам в нея, въпреки че се намери един индивид, който ме накара да се почувствам като влюбена глупачка. Той в момента лежи два метра под земята – там, където по-късно заровихме една котка, която Алек уби с отрова за мишки. Не съм фен на насилието, но обстоятелствата го налагаха. Въпросният индивид носеше името Далас. Пълна отрепка, занимаваща се с ремонти от всякакъв сорт. Не се разделяше с приятелите си, както и с бутилката. Знайте го от мен, алкохолиците не са склонни на любов. Знаят единствено да се възползват, а аз бях използвана наистина дълго време. Когато си на седемнайсет и те забележи човек от този калибър, обикновено си на седмото небе, защото всички твои връстници излизат с гимназисти. По-късно обаче осъзнаваш, че няма нищо престижно да задоволяваш капризите на човек, който не е успял да влезе в колеж. Но пък такава е възрастта. Опитваш от всичко, включително и подялбата между приятели. Повярвайте ми, по-добре доброволно, защото те няма да приемат отказ. Фаталната грешка обаче е да решиш да кажеш на подобен човек, че го зарязваш. Направих го и съжалявам.

Съжаление. Толкова противна дума. Също толкова противна емоция. Съжалявам за доста неща. Съжалявам, че бях глупава, за да се влюбя. Съжалявам, че нямах достатъчно време, за да опозная майка ми, тогава сигурно щях да съм по-внимателна. Съжалявам, че обърках нещата между мен и Алек. Съжалявам, че твърде късно осъзнавам грешките си. Съжалявам, че го убих. Не, не онзи глупак. Съжалявам, че убих Алек. Обичах го. Обичах го повече от брат. И все пак не трепнах, когато три последователни куршума го ликвидираха. Един смъртоносен, бърза смърт, останалите два – просто за всеки случай. Нека изглежда повече като убийство, а не като мокра поръчка. И пак се стига до убийството. Все едно е край, а се оказва начало.

Начало. Не обичам да говоря за него. Не обичам да говоря за много неща. Няма да давам обяснение и защо в момента името ми е Каролина Джеймс и оцелявам въз основа на дребни лъжи, които са в състояние да съсипят човешки животи. Така се получава, когато животът ти повече прилича на дете, поверено на социалните грижи, а не на израснало в нормално семейство. Не обвинявам Исая или Алек, защото те няма как да отговарят за моите грешки, но все си мисля, че нещо е липсвало при възпитанието ми. Както и да е.. Начало, до там стигнахме. Оказва се, че майка ми не е съвсем чистокръвна рускиня. Родена е тук, в Рейвънсууд. Предполагам слизането ми от автобуса и идеята да остана за малко не са чак толкова лоша идея...