Wake up, wake up, WAKE UP!

V. F.

I feel the pain inside!
Казвам се Виктор Фауснау. На двадесет и една съм и в живота си имам едно важно нещо. Сестра ми. Тя е моят малък ангел - Анджела. Не е толкова малка де. Двамата сме на една възраст. Дори сме родени в един ден. Защо тя ми е най-важната. Защото само тя ми остана. Колкото и да ми се искаше живота ни да беше различен родителите ни загинаха в катастрофа и сега живеем при леля ни, но този който се грижи за нас съм аз. Обичам я повече от всичко. Живея за нея и дори да знам, че е едно от най-красивите момичета който съм виждал тя ми е сестра и няма как да мисля за нещо извратено с нея. Сега сме затворени в една стая. Спим легло до легло и след като няма на кого да споделя тя го прави с мен, а аз като неин брат трябва да се грижа. Ежедневието ми преминава в това да отида на училище, да прекарам времето с приятелите си, но в същото време да обръщам внимание и на сестра си, но до скоро тя започна да се отдръпва от мен. Не знам какво става, но тя не иска да говори с мен. Сега е момент да се опитам да я разбера Тя е моята малка красавица и си мислех, че нищо абсолютно нищо не може да ме накара да спра да мисля за нея, като моето ангелче, но не знаех че живота ми ще се промени рязко и от това да искам да закрилям един човек в живота си те станаха двама...



.. Кошмарите с родителите ми не спират. Не съм аз единствения, който изпитва тези моменти, но сега.. сега знам че трябва да бъда силен за моята Анджи. Сега остава само да продължим нататък. Леля ни ни обича, но жената работи и няма време за нас за това ние трябва да се подкрепяме. Всеки ден ставам и приготвям закуска, будя сестричката си и отиваме на училище, но днес деня беше различен. Видях я в училище с момче... скарахме се за това и финала беше фатален за мен. Изпитвах де жа вю и не исках да остана сам. Не исках да я изгубя..



На кратко това е началото на историята ми, но няма да говоря само за историята си. Аз съм едно младо момче, с кафеникава коса, лешниково кафеви очи и чип нос. Обичам да се подстригвам късо, казват ми че имам сладка усмивка и имам бенка на лявата буза. Обличам се като всички млади тинейджъри. Дънките, кецовете, ризата. Всичко ми е перфектно външно. Вътрешно.. аз съм една разбира душа.



Това, което остана да ви кажа е, какъв е характера ми. Аз съм забавен, притежавам много огромно количество хумор, който кара другите да се усмихнат. А усмивката на сестричката ми кара живота ми да се изпълни с онази топлина и светлина и да ме накара гордо да вдигна глава и да знам че съм жив.